№ 22
гр. Оряхово, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100733 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от заедно и поотделно от З.С.Б.
и Д.М.М. с искане за обявяване недействителността на Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, а в
условията на евентуалност – за нищожност на клаузите за заплащане на
застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв. от
цитирания договор, както и искане за обявяване недействителността на
Договор за паричен заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“. Претендират се и разноски в
производството.
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1
и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност. В условията на евентуалност е
предявен установителен иск, които касае обявяване недействителност на
клаузите за заплащане на застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса
ангажимент от 350 лв. от Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г.
От името на ищеца се твърди, че между него „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за потребителски паричен
1
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв., със
задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения
договор – за срок от 72 месеца, с вноска от 307,26 лв. Твърди се още, че на
същата дата не е сключван Договор за паричен заем CARD-17280885 от
25.04.2019 г., а ако такова правоотношение е възникнало, то договорът е
недействителен. Сочи се, че по този договор ответното дружество с писмо е
претендирало дължими суми и ищецът е погасил по него сумата от 700 лв. и е
останал непогасен остатък в размер на 1303,38 лв.
Твърди се нищожност на клаузата за заплащане на такса ангажимент от
350 лв. По Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., която е удържана от главницата, тъй като
същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗКП и на добрите нрави.
Твърди се нищожност сключения Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. на основание чл. 22 от ЗПК,
поради противоречието му с нормите на чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР
по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включена застрахователната премия за покупка на
застраховка „защита на плащанията“ в размер на 4032 лв. и такса ангажимент
от 350 лв., които се явяват както скрита лихва, така и условие за сключване на
договора, а премията е разсрочена за плащане към всяка месечна погасителна
вноска по кредита. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по
кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до
недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
При горните аргументи се твърди за нищожност и на Договор за паричен
заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г., който ищецът счита, че не е сключвал и
не е възниквало заемно правоотношение, но въпреки това е депозирал
плащания по него и желае съдът да го обяви за недействителен.
Също така се твърди и неравноправност на оспорените клаузи, както и
нарушаване на добрите нрави, на принципа на добросъвестност, което е
довело до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Именно затова ищецът счита, че дължи на основание чл. 23 от ЗПК
само получената главница по кредита от 9650 лв. (реално усвоена, след
удържаната такса ангажимент), без договорна лихва, такси, застрахователни
премии и други суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, действащо чрез юрисконсулт Христо
Георгиев, с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се
фактът на сключване на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв., със съответното
съдържание и параметри, придружен със сключване на застраховка към него,
като задълженията по договора все още не са погасени от страна на ищеца.
Твърди се, че договорът за застраховка е самостоятелен договор, тъй
като е отделна, допълнителна и незадължителна възмездна услуга, поради
2
което цената на тази услуга не се включва и не фигурира в ГПР по кредита.
Сочи се също, че не са нарушени сочените от ищеца разпоредби, не е налице
нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите
нрави.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по
делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 609/04.12.2024 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019
г., със съответното съдържание и параметри, придружен със сключване на
застраховка към него, като задълженията по договора все още не са погасени.
Вземането по цитирания договор е прехвърлено на ответното дружество от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ по силата на сключен
Договор за цесия от 15.02.2022 г., ведно с Приложение № 1/28.09.2023 г. към
него, за което ищецът е надлежно уведомен. Тук следва да се отбележи, че
след приключване на съдебното дирене от ответното дружество са
представени посочените договори – за кредит PLUS-16957057 от 25.04.2019 г.
(приложен и от ищеца и приет по делото ) и за цесия, по които обстоятелства
страните не спорят.
Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ е отпуснало кредит на ищеца в размер на 10 000
лв. за срок от 72 месеца, с първа падежна дата на 20.06.2019 г. и краен падеж
на 20.05.2025 г. Договорът е сключен при ГПР от 25,40 % и фиксиран ГЛП от
21,37 %. Отбелязано е още, че ищецът дължи застрахователна премия в размер
на 4032 лв. и такса ангажимент в размер на 350 лв. Съгласно чл. 2 от
цитирания договор е посочено, че ищецът получава и кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“, който ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Също така е
уточнено, че застрахователната премия от 4032 лв. е разделена на равен брой
вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита. Отбелязано
е, че ищецът заплаща и такса ангажимент, която се удържа от кредитора, при
усвояване на кредита и е свързана със сключване на договора от страна на
кредитора при фиксиран лихвен процент.
В приложения СЕФ – в Част 2, т. 2 е посочено, че потребителят следва
да получи сумата от 9650 лв., след удържане на такса ангажимент от 350 лв., а
в т. 6 е посочено, че общата сума, която ищецът следва да заплати на
кредитора е в размер на 22 122,72 лв., при посочен по-надолу ГПР от 25,40 %
и фиксиран лихвен процент от 21,37 %, което далеч не отговаря на общата
сума за връщане по кредита. Отделно от това в Част 3 „Разходи по кредита“ –
т. 3 е посочено, че за получаване на кредита или за сключването му при
3
предложените условия, не се изисква задължително сключване на договор за
застраховка или на друг договор за услуга, а в действителност такива за
сключени – по приложените по делото Сертификат № PLUS-16957057 и
Сертификат № CARD-16957057.
Горните обстоятелства се установяват от приетите като доказателства
документи – Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“, съгласие за обработка на лични данни, въпросник за
застраховане, сертификат за застраховка и общи условия към него, сертификат
за застраховка „защита на плащания по кредитна карта“, ведно с общи
условия към него, декларация за предоставяне на лични данни и условия за
обработката им, стандартен европейски формуляр (СЕФ), заявление от
20.07.2024 г. до ответното дружество, извадка от ЦКР на БНБ, отговор от
ответното дружество от 23.07.2024 г., ведно със справки за дължими суми и
плащания и служебна бележка за банкова сметка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16957057
от 25.04.2019 г. за сумата от 10 000 лв.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът
безспорно доказа, че в замяна на отпуснатия кредит от 10 000 лв. следва да
върне на ответното дружество сумата от 22 122,72 лв., в резултат на което се
установява, че посоченият е договора ГПР не е действителен и не отговаря на
посочените 25,40 %.
Съдът намира, че още с представения на ищеца СЕФ за запознаване и
приемане, той е въведен в заблуждение относно действителното фактическо
положение, тъй като от една страна ищецът кандидатства за сумата от 10 000
лв., следва да върне 22 122,72 лв., при посочен ГПР от 25,40 % и фиксирана
лихва от 21,37 %, а от друга страна - за получаване на кредита или за
сключването му при предложените условия, не се изисква задължително
сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга. Тази
първоначална информация не само, че не отговаря на обективната
действителност, предвид съдържанието на предоставения на ищеца СЕФ за
запознаване, но и противоречи на твърденията на ответното дружество в
настоящото производство. Последното в отговора на исковата си молба
признава факта, че след преценка на кредитоспособността на ищеца,
кредиторът е преценил за необходимо да се сключи договор за застраховка –
т.е последният се явява задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия, в замяна на допълнителен разход
за ищеца под формата на посочената на процесния договор премия от 4032
лв., която той следва да заплати, заедно с месечните погасителни вноски по
кредита. В инкорпорирания в договора за кредит погасителен план са отразени
само 72 броя вноски в размер на 307,26 лв. месечно, без посочване на
дължимата вноска по главница и лихва, респ. по застрахователната премия за
целия период на договора.
4
Настоящият състав счита, че застрахователната премия неправилно е
включена към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на
разходите по кредита. Видно е, че в информацията за потребителския кредит
всички предоставени данни са с включена застраховка, като кредиторът
предварително е знаел размера на застрахователната премия, независимо, че
към този момент потребителят „не е бил направил избор на конкретна
застраховка“. От СЕФ безспорно се установява, че условията на кредита
включват застраховка, доколкото не е дадена информация за условията на
незастрахован кредит. Доколкото от формуляра е видно, че застраховането е
условие за конкретния кредит (което се признава и в отговора на исковата
молба), то премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата сума. В
процесния договор е посочено, че застрахователната премия се превежда
директно по сметка на застрахователя и в нито един момент сумата не е била
на разположение на потребителя, т.е. ищецът не е имал възможност да реши
дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза
на застрахователя. Въпреки това, потребителят в нито един момент не е имал
достъп до сумата от 4032 лв., а същата е включена в общия размер на
главницата по кредита. С оглед характера на сумата от 4032 лв. следва да се
приеме, че същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е
включена в общия размер на ГПР. При включване на застрахователната
премия в ГПР размерът му би надвишил законово допустимия такъв размер, а
дори да не го надвиши – то посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря
на действителния такъв по него.
За разрешаването на горния въпрос следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Това пояснение напълно съвпада с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно
„Общ разход по кредита за потребителя“. Застрахователната премия от 4032
лв. е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото се дължи
заедно с всяка погасителна вноска по кредита, явява се задължително условие
за получаване на кредита, предварително известен е негоя размер на
кредитора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита. Възможността на ищеца да се откаже от „услугата“ -
застраховката, би имала за последица невъзможност да бъде сключен
договора за кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва
възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг
договор, стига те да са пряко свързани с договора за кредит. Пряката
свързаност в случая е очевидна, изяснена по-горе и призната от ответното
дружество в отговора на исковата молба в настоящото производство, поради
което и дължимата застрахователна премия съставлява общ разход по кредита,
5
който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в
ГПР. Освен това в самия договор за кредит – в чл. 3 от същия, изрично е
посочено, че кредитополучателя е задължен да заплати на кредитора
погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна
вноска“ (307,26 лв.) и брой в поле „Брой погасителни вноски“ (72), като
последните представляват заплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на кредитора и плащането ще се извършва по
банкова сметка на кредитора. Тази формулировка в самия договор
недвусмислено потвърждава извода, че застрахователната премия на практика
оскъпява кредита, представлява разход за потребителя по него и
необявяването му като такъв води до некоректно посочване на ГПР по кредита
– т.е по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на
дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода,
че с включването в договора на застрахователна премия се цели именно
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща
защита на потребителя, чрез ограничение на максималния размер на ГПР по
кредита и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора под
формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, което противоречи не само
на закона, но и на добрите нрави.
На основание гореизложеното се налага извод, че договорът за кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно -
при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен действителният ГПР,
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето
- чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестило действителен ГПР
в договора за кредит, който да включва и застрахователната премия, която
безспорно следва да бъде включена в общите разходи по отпуснатия кредит
при изчисляване на ГПР, имайки предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ разход по кредита за
потребителя“, ответното дружество не следва да се ползва от сключения
договор и неговите уговорки.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на застрахователна премия в размер от 4032 лв.
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
6
неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване
на кредита, имайки предвид, че се дължи от потребителя, заедно с месечните
погасителни вноски за целия срок на кредита.
Предвид гореизложеното предявения главен иск за нищожност
сключения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-16957057 от 25.04.2019 г. се явява доказан, респ. основателен и следва
да бъде уважен, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединения с него иск за недействителност на клаузите за заплащане на
застрахователна премия в размер на 4032 лв. и такса ангажимент от 350 лв. от
процесния договор.
Недоказан и неоснователен се явява искът на ищеца за обявяване
недействителността на Договор за паричен заем CARD-17280885 от
25.04.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, за който от една страна се твърди, че такъв договор не е сключен от
страна на ищеца, а ако съдът установи, че е сключен – то да го обяви за
недействителен. Ищецът не ангажира доказателства за наличието на
правоотношение, възникнало от сключването на такъв договор, поради което
и твърденията му за недействителност на същия не бяха установени на
посочените в исковата молба основания за това. Именно затова този иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 1250
лв., включваща внесена държавна такса от 400 лв. за уважения иск и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. (1/2 от претендираните и
заплатени на адв. А. 1700 лв., предвид уважаването на един от предявените
искове).
Предвид отхвърлянето на втория главен установителен иск за обявяване
недействителността на Договор за паричен заем CARD-17280885 от
25.04.2019 г., на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част от претенциите, а именно в размер на 180 лв. (1/2
от претендираните 360 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-16957057 от 25.04.2019 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, сключен между П. Н. С., с
ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх.
Б, ет. 3, ап. 18 и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ,
прехвърлило вземанията си по договора на ответното дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от заедно и поотделно от З.С.Б.
и Д.М.М. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11,
7
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем CARD-17280885 от 25.04.2019 г.,
сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул.
„6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“, прехвърлило вземанията си по договора на
ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от заедно и поотделно от З.С.Б. и Д.М.М.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от заедно и поотделно от З.С.Б. и
Д.М.М.ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ.
Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от общо 1250 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща внесена държавна такса за
уважения иск в размер на 400 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 850 лв. за уважения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. Н. С., с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
заедно и поотделно от З.С.Б. и Д.М.М.сумата от 180 лв. (сто и осемдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8