ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8963
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110135341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 - 329 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Ц. Г. срещу Н. И. Г., с която са предявени
брачен иск по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК - за
прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с произнасяне по
въпроса за вината на ответницата за разстройството на брака, във вр. с чл.322
ГПК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правно основание
по чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права
на ищеца по отношение децата С. Е.. Г. и И. Е. Г., за определяне на
местоживеенето им при него, и за определяне на режим на лични контакти
между децата и ответницата и тяхна майка; по чл. 143, ал. 2 СК – за осъждане
на ответницата да заплаща месечна издръжка на децата в минималния за
страната, размер. Направено е и искане за задължаване на майката да споделя
и разходите, направени за плащане на училища и университети, като заплаща
половината такса директно на съответното учебно заведение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Н. И. Г. е депозирала писмен
отговор, в който е инкорпорирана насрещна искова молба, с която са
предявени брачен иск по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК -
за прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с произнасяне
1
по въпроса за вината на ответника Е. Ц. Г. за разстройството на брака, във вр. с
чл.322 ГПК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правно
основание по чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на
родителските права на ищцата по отношение децата С. Е.ев Г. и И. Е.ева Г., за
определяне на местоживеенето им при нея, и за определяне на режим на
лични контакти между децата и ответника и техен баща; по чл. 143, ал. 2 СК –
за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето С.Е.ев Г. в
размер на 600 лева и на детето И. Е.ева Г. в размер на 500 лева във вр. с чл.53
от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата "С.".
Направени са и искания за осъждане на ответника да заплаща ежемесечно
половината от месечни такси за посещения от Илияна Г. на курс по ментална
математика, английски език и в музикална школа "Палави ноти". Претендират
се разноски. Направено е искане за определяне на привременни мерки по
чл.323 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил и отговор по насрещната искова молба.
Съдът счита, че насрещните искове следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане в производството, на основание чл. 322, ал. 2 ГПК.
С исковата молба, отговора и насрещната искова молба са представени
писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради
което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки по допускането
им.
Предвид изразеното в исковата молба желание за използване на услугата по
медиация, съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по
доказателствените искания на страните за допускане до разпит на свидетели,
за първото по делото открито съдебно заседание, след становище и на двете
страни.
Съдът намира, че на този етап не са налице основания, с оглед най-
добрия интерес на детето Симеон Е.ев Г., същият да бъде изслушван, като
окончателна преценка относно наличието на необходимост от
изслушването му, доколкото само той от двете деца на страните има
навършени 10 години, ще бъде направена в първото по делото открито
съдебно заседание.
По искането за привременни мерки съдът намира, че следва да се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след
2
становище дали се поддържа от заявилата го страна.
Съдът констатира, че първоначалната искова молба е нередовна от външна
страна, доколкото в нея липсва посочен конкретен размер на месечната
издръжка, на която се иска да бъде осъдена ответницата да заплаща на всяко
едно от децата си, като също така неясно е и отправеното искане за
задължаване на майката да споделя и разходите, направени за плащане на
училища и университети, като заплаща половината такса директно на
съответното учебно заведение, с оглед на което съдът ще укаже на ищеца да
посочи конкретен размер на месечна издръжка, която иска да бъде заплащана
на всяко едно от децата поотделно, както и да изложи твърдения дали се иска
съдът да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка,
съгласно ал.4 на чл.143 от СК, като в случай, че това е така, следва да посочи
кои и какви са изключителните нужди на децата, които следва да бъдат
покрити, за кое от двете и/или за двете деца е искането, какъв е размерът и за
какъв срок. В случай, че ищецът не прави искане по чл.143, ал.4 от СК, следва
да обоснове наличието на правния си интерес от претенцията. Указания във
връзка с последното следва да бъдат дадени и на ищцата по насрещния иск,
който също следва да бъде оставен без движение, като ищцата следва да
посочи дали прави искане съдът да определи добавка към определената по
съдебен ред издръжка, съгласно ал.4 на чл.143 от СК и ако това е така, да
изложи кои и какви са изключителните нужди на детето Илияна, които следва
да бъдат покрити, да посочи конкретен размер и за какъв срок е искането. В
случай, че ищцата по насрещния иск не прави искане по чл.143, ал.4 от СК,
следва да обоснове наличието на правния си интерес от претенцията.
Въпреки горното, съдът намира, че за процесуална икономия следва да
насрочи делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 146
от ГПК във вр. с чл.129, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба, отговора и
насрещната искова молба, документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените насрещни искове с правно
3
основание по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК - за
прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с произнасяне по
въпроса за вината на ответника Е. Ц. Г. за разстройството на брака, във вр. с
чл.322 ГПК във вр.с чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на
родителските права на ищцата по отношение децата С. Е.ев Г. и И. Е.ева Г., за
определяне на местоживеенето им при нея, и за определяне на режим на
лични контакти между децата и ответника и техен баща; по чл. 143, ал. 2 СК –
за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето С. Е.ев Г. в
размер на 600 лева и на детето И. Е.ева Г. в размер на 500 лева във вр. с чл.53
от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата "Стратева".
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца, че в
едноседмичен срок, считано от уведомяването, следва в писмен вид, с препис
за другата страна, да посочи конкретен размер на месечна издръжка, която
иска да бъде заплащана на всяко едно от децата поотделно, както и да изложи
твърдения дали се иска съдът да определи добавка към определената по
съдебен ред издръжка, съгласно ал.4 на чл.143 от СК, като в случай, че това е
така, следва да посочи кои и какви са изключителните нужди на децата, които
следва да бъдат покрити, за кое от двете и/или за двете деца е искането, какъв
е размерът и за какъв срок. В случай, че ищецът не прави искане по чл.143,
ал.4 от СК, следва да обоснове наличието на правния си интерес от
претенцията. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в
срок или дори при частичното им изпълнение, исковата молба ще бъде
върната в тази й част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба. УКАЗВА на ищцата,
че в едноседмичен срок, считано от уведомяването, следва в писмен вид, с
препис за другата страна, да изложи твърдения дали се иска съдът да определи
добавка към определената по съдебен ред издръжка, съгласно ал.4 на чл.143
от СК, като в случай, че това е така, следва да посочи кои и какви са
изключителните нужди на децата, които следва да бъдат покрити, за кое от
двете и/или за двете деца е искането, какъв е размерът и за какъв срок. В
случай, че ищцата не прави искане по чл.143, ал.4 от СК, следва да обоснове
наличието на правния си интерес от претенцията. УКАЗВА на ищцата, че при
неизпълнение на указанията на съда в срок или дори при частичното им
изпълнение, насрещната искова молба ще бъде върната в тази й част.
4
ОТЛАГА произнасянето по направените от страните искания за събиране на
гласни доказателствени средства, чрез допускане до разпит на по двама
свидетели, при режим на довеждане, за първото по делото открито съдебно
заседание.
ОТЛАГА произнасянето във връзка с наличието на необходимост от
изслушване на детето Симеон Е.ев Г. за първото по делото открито съдебно
заседание.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от НАП и НОИ относно регистрирани трудови
правоотношения на страните, доходи, размера на декларираните доходи на
страните, данни за страните като самоосигуряващи се лица, размера на
осигурителния доход на страните, за период от 12 месеца преди издаване на
справката, като информацията следва да бъде представена в едноседмичен
срок, считано от уведомяването. От справките следва да е видно
основното трудово възнаграждение на всяка от страните, както и данни
за наличие на отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво
основание.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в насроченото открито съдебно
заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК относно
упражняването на родителските права по отношение на децата,
местоживеенето на децата, личните отношения между децата и родителите,
като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за
наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда
на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в максимален
размер на по 300,00 лева на всеки неявил се родител.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба/споразумение за
уреждане на правния спор, предмет на делото, като им пояснява, че
доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес. УКАЗВА на
страните, че за приключване на делото със спогодба/споразумение е
необходимо лично участие на страните и явяването им в насроченото открито
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание и дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. УКАЗВА на страните, че ако
междувременно постигнат споразумение досежно спорния предмет, следва да
го представят в писмен вид, като предприемат и съответни процесуални
5
действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК.
УКАЗВА на страните възможността им да ползват медиация за доброволно
уреждане на спора. УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на
спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да
бъде видян на електронен адрес:
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“,
която за момента предлага безплатно провеждане на процедура по медиация,
от която страните също могат да се възползват. Повече информация за
Програма „Спогодби” страните могат да получат всеки работен ден от 9:00 ч.
до 17:00 ч. на тел. 02/8955423, **********, и ел.адрес ********@***.*******,
www.srs.justice.bg/srs/82, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се
намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ст. 204. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., от 11:30 ч.,
за която дата и час следва:
- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищците и преписи от отговорите на исковата молба и на
насрещната такава, ведно с приложенията към тях.
- НА ОСНОВАНИЕ чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, ДА СЕ
УВЕДОМИ и ПРИЗОВЕ компетентната Д „СП”, с препис от исковата молба,
отговора и отговора на насрещната искова молба, по местоживеене на
страните, като й се укаже, че следва да изпратят представител по делото,
който да изрази устно становище по постъпилата искова молба и отговора й, а
при невъзможност – писмено под формата на социален доклад най-късно до
датата на първото по делото открито съдебно заседание, след среща с децата и
двамата родители относно притежавания от тях родителски капацитет и
условията, при които се отглеждат децата, както и условията, които всеки от
родителите поотделно може да предостави за отглеждане на децата, с
констатации относно подкрепяща среда, емоционална привързаност на децата
към всеки от родителите, обкръжаващата среда на родителите, трудова им
заетост, работно време, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
6
родителите, които поставят децата в риск.
СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения на първоначалния ищец:
В първоначалната искова молба се твърди, че страните били сключили брак
на 05.04.2008 г., от който имали две деца - непълнолетният С. Е.ев Г. и
малолетната И. Е.ева Г., като в последните години проблемите между страните
ескалирали. Ищецът сочи, че същите били продиктувани основно от честите
оправдания на съпругата му със служебната й ангажираност, което водело до
по-дългото й ежедневно отсъствие от дома, множество прояви на
дезинтересираност към семейството и ангажименти към децата, множество
изисквания към всички членове на семейството и вменяване на чувство за
вина, както и непредизвикана агресия към останалите членове на семейството.
Сочи се, че семейството било потърсило психологическа помощ и подкрепа,
като съпругът и към момента периодично посещавал психолог. Пояснява се, че
Е. бил стожер на семейството и преимуществено той се грижел за децата и
дома. Съпругът бил напуснал семейното жилище, като към момента
довършвал и обзавеждал нов дом за себе си и децата, в който оборудвал
самостоятелни стаи за С. и И.. По време на брака страните сключили брачен
договор, с който уреждали имуществените си отношения, а по време на
съвместното съжителство на семейството в общо домакинство, финансова
тежест и отговорност за разходите на семейството осигурявал Е. Г.. Въз основа
на изложените в исковата молба съображения, са предявени брачен иск по чл.
44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК - за прекратяване на брака
между страните с развод по исков ред, с произнасяне по въпроса за вината на
ответницата за разстройството на брака, във вр. с чл.322 ГПК, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове с правно основание по чл. 59, ал. 2
от СК – за предоставяне упражняването на родителските права на ищеца по
отношение децата С. Е.ев Г. и И. Е.ева Г., за определяне на местоживеенето им
при него, и за определяне на режим на лични контакти между децата и
ответницата и тяхна майка; по чл. 143, ал. 2 СК – за осъждане на ответницата
да заплаща месечна издръжка на децата в минималния за страната, размер.
Направено е и искане за задължаване на майката да споделя и разходите,
направени за плащане на училища и университети, като заплаща половината
7
такса директно на съответното учебно заведение.
Изразено е желание за ползване на услугата медиация.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по първоначалната искова молба е
подала отговор, в който намира исковите претенции за неоснователни и като
такива иска същите да бъдат отхвърлени. Предявени са и насрещни искови
претенции. Сочи се, че бракът между страните бил дълбоко и непоправимо
разстроен, като вина за това имал Е. Г.. Оспорва се изцяло описаната в
исковата молба, фактическа обстановка, като се заявява, че същата не
отговаряла на истината, за което са наведени подробни съображения. Твърди
се, че ищецът осъществявал и емоционално насилие върху ответницата. Иска
се отхвърляне на предявените искове, като заедно с това се иска и уважаване
на предявените насрещни такива по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал.
1 от СК - за прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с
произнасяне по въпроса за вината на ответника Е. Ц. Г. за разстройството на
брака, във вр. с чл.322 ГПК, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове с правно основание по чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне
упражняването на родителските права на ищцата по отношение децата С. Е.ев
Г. и И.Е.ева Г., за определяне на местоживеенето им при нея, и за определяне
на режим на лични контакти между децата и ответника и техен баща; по чл.
143, ал. 2 СК – за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
детето С. Е.ев Г. в размер на 600 лева и на детето И.Е.ева Г. в размер на 500
лева във вр. с чл.53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на
ищцата "С.". Направени са и искания за осъждане на ответника да заплаща
ежемесечно половината от месечни такси за посещения от И. Г. на курс по
ментална математика, английски език и в музикална школа "Палави ноти".
Претендират се разноски. Направено е искане за определяне на привременни
мерки по чл.323 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск също е подал отговор, в
който прави оспорвания на твърдения, изложени в отговора на исковата
молба. Поради становището на ответника, е допълнено искането по чл.49, ал.3
от СК, като е заявено твърдение, че изключителна вина за прекратяване на
брака има съпругата - Н. Г..
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
8
доказване факти: По указанията на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на всяка от страните
е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
УКАЗВА на ищците по брачните искове с правно основание по чл.49, ал.3 във
вр.с ал.1 от СК, че носят доказателствената тежест да установят по делото
наличието на брак, както и всички положителни факти, причини и
обстоятелства, които считат, че са довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както и че не поддържат съпружески отношения с
ответната страна, като всеки ищец следва да докаже вината на другата страна
и обстоятелствата, които я обуславят, тъй като в брачния процес чл. 45, ал. 2
ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага.
УКАЗВА на ищците по исковете с правно основание по чл. 59, ал. 2 от СК, че
следва да докажат основателността на искането си за предоставяне
упражняването на родителските права, като в тяхна тежест е да докаже, че е
майка/баща на децата, полаганите до момента преки и непосредствени грижи
за децата, интересът на децата родителските права да се упражняват от
майката/бащата, както и че майката/бащата е по-пригодният родител
за еднолично упражняване на родителските права, с оглед необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия.
УКАЗВА на ищците по исковете с правно основание по чл.143, ал.2 СК, че
следва да установят претендирания размер на издръжка за всяко от
децата, възможностите и доходите на ответната страна да ги
престира/заплаща, нуждата на децата от издръжка в претендираните размери.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск с правно основание по чл.53 от СК,
че носи доказателствената тежест да установи, че при сключването на брака е
променила фамилното си име.
УКАЗВА на ответниците, че следва да установят всички останали факти,
обстоятелства и възражения, които твърдят с отговорите на исковите си молби
и на които се позовават, вкл. и причините, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, респ. ако твърди и вината на другата
страна, както и обстоятелствата, които я обуславят, а също и че плащат
ежедневно и до настоящия момент парични суми за издръжка на децата,
техния размер.
9
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за фактите и причините,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за вината на
другата страна, за родителския си капацитет, за наличието на необходимост на
децата от издръжки в претендираните размери, за възможностите на другата
страна да заплаща издръжките в претендираните размери.
УКАЗВА на ищците, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за
развод.
УКАЗВА на ищците по брачните искове, че следва да се явят ЛИЧНО в
първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна
причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава,
производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: Между страните има
сключен граждански брак, като същите имат две общи деца С. Е.ев Г. и И.
Е.ева Г., като съпругът Е. Г. е напуснал семейното жилище.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото. УКАЗВА на страните
по делото, че най-късно до първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на указанията в дадения
им срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от
адреса си, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение
има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
10
страната. При неизпълнение на задължението, както и ако страната е посочила
електронен адрес за връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11