№ 1490
гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно
наказателно дело № 20211110215189 по описа за 2021 година
СЪДЪТ след съвещание и като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 65 НПК.
Образувано е по молба на адв. Е.Й. – упълномощен защитник на
обвиняемия АЛ. СТ. Г. за изменение на изпълняваната по отношение на него
мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.
В настоящото производство съдът дължи да изследва законността на
продължаващото задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като извърши преценка продължават ли да са налице
всички предпоставки, обуславящи действието на най-тежката мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия.
Извършвайки тази проверка, съдът формира следните изводи:
Първата, формална по своя характер предпоставка, продължава да е
налице, а именно Г. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за
престъпления, наказуеми с наказание „лишаване от свобода”. За
престъплението по чл.127, ал.2 НК наказанието е „лишаване от свобода” от
три до десет години, а за това по чл.157, ал.4 НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” от две до шест години.
По отношение наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е съпричастен към деянията, за които му е повдигнато
обвинение, съдът намира че и към настоящия момент такова продължава да
1
съществува. Както и предходните състави, занимали се с мярката за
неотклонение на Г., така и според настоящия съдебен състав това
предположение се извежда от събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени източници. Обоснованото предположение се извежда от
писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед, за
претърсване и изземване, протоколи за разпознаване; от приобщените гласни
доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на
разпитаните свидетели – М.Н.,И.Н.,А.С.,В.С.,М.С,Д.Г., Д.К. и А.С. В
настоящето производство съдът следва да прецени дали продължава да е
налице едно разумно подозрение за съпричастност на обвиняемия към
деянията, за които му е повдигнато обвинение. В настоящето производство,
както и в производството по чл.64 НПК, не се изисква несъмнена доказаност
на обвинението и на всички признаци от състава на престъпленията, а това е
въпрос, който следва да бъде изследван при постановяване на крайния
съдебен акт. Съдът намира, че от приобщената до този момент
доказателствена съвкупност продължава да се извежда едно разумно
предположение за съпричастност на обвиняемия към двете деяния. В
показанията на свидетелите М.Н.,И.Н., А.С.,В.С.,М.,С. и Д.Г. се съдържат
сведения както за поведението на обв.Г. по отношение на Асен С., така и за
състоянието на последния. Приятелите на Асен С. - А.С.,В.С., и М.С. описват
действията, които обвиняемият е извършил по отношение на Асен С.,
извършени в тяхно присъствие. Такива данни се съдържат и в показанията на
свид. Д.Г., а впоследствие свидетелките М.Н.и И.Н. дават показания за
състоянието, в което С. се е намирал, когато двете свидетелки, Асен С. и
обв.Г. са се качили в асансьора. Двете свидетелки съобщават, че са възпрели
външни белези на упражнено по отношение на С. насилие. Впоследствие за
състоянието на С. в жилището на обв.Манов се съдържат сведения в
показанията на свидетелката Д.Г.. Тази свидетелка съобщава, че С. е бил
разплакан. Свидетелката е възприела сълзи и сополи по лицето му, възприела
е, че момчето е силно разстроено, не е мърдал, не е издавал никакъв звук.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.127 НК инкриминира такова
поведение, което се изразява във въздействие върху психиката на
пострадалия така, че да го мотивира същият да вземе решение да осъществи
самоубийство. Теорията приема, че това деяние може да се извърши както
при пряк, така и при евентуален умисъл, т.е. когато деецът пряко е целял
2
резултата, така и когато макар да не е бил неговата пряка цел, той е допускал
настъпването му.
Съдът намери, че на този етап продължават да са налице доказателства,
от които може да се изведе обосновано предположение за авторството на
обвиняемия по отношение на деянието по чл.157, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във
вр. ал.1 НК. Тъй като по-горе съдът коментира, че наказанието за
престъплението по чл.157, ал.4 НК, то следва да се посочи че за
престъплението по чл.157, ал.1 НК отново се предвижда наказание „лишаване
от свобода”, поради което въпреки допуснатата техническа грешка не търпят
промяна изводите на съда за наличието на първата формална предпоставка по
отношение на обвиняемия да се изпълнява най-тежката мярка за
неотклонение. За това деяние на този етап от досъдебното производство
основен доказателствен източник представляват показанията на свид.Д.Г., на
които и защитата акцентира и както правилно посочи свидетелката съобщава,
че към онзи момент тя е била приятелка на обвиняемия. Същевременно
свидетелката съобщава, че в нейно присъствие и в присъствието на лице,
което все още не е установено в рамките на досъдебното производство –
„Илиян“ от ж.к. „Люлин-5”, обв. Г. се е описал какви действия е извършил по
отношение на Асен С.. По-нататък съдът намира, че следва да посочи, че
показанията на свид.Г.а на този етап не се разколебават от други
доказателствени източници. Заявеното от нея на този етап на досъдебното
производство се явява в съответствие с показанията на свидетелите С.,С. и С.
по отношение поведението на обвиняемия към С., преди двамата да се качат в
жилището на обв.Н.М. Съобщеното от свид.Г.а кореспондира и с показанията
на свидетелките М.Н.и И.Н.. Защитата цитира заключение на медицинската
ексхумация и реаутопсия на труп, приложена в материалите на досъдебното
производство. Съгласно същата при извършеното изследване на аналната
област – лигавицата и ректума, не са установени нарушения на целостта на
лигавицата или разкъсвания в областта на аналния пръстен. Отделно от това в
същото заключение е отразено, че липсата на установени увреждания не
изключва извършването на блудствени действия, доколкото често при
извършване на блудствени действия липсват видими травматични
увреждания, освен ако не се касае за вкарване в ануса на предмети със
значителни размери. Ето защо съдът намери, че единствено въз основа на
това заключение не може да се приеме, че е разколебано в значителна степен
3
наличието на обосновано предположение за авторството на деянието.
По отношение на алтернативно изискуемите опасности, ако бъде
променена мярката на обвиняемия от „задържане под стража“ в по-лека
такава, да извърши престъпление или да се укрие, съдът намира следното:
На първо място опасността от извършване на престъпление според този
съдебен състав продължава да е налична и с висок интензитет, макар Г. да е
неосъждан. По отношение на него единствено еднократно е прилаган
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Отделно от това обаче от приобщената като
писмено доказателство справка от системата на Прокуратурата на РБългария
е видно, че по отношение на Г. са налични три висящи досъдебни
производства. Макар по отношение на тях да важи презумпцията за
невиновност, то не може да се подмине, че по отношение на две от тях са
отразени съдебни актове на първа инстанция, с които е признат за виновен.
Прави впечатление, че деянията за които се водят досъдебните производства
са разнородни, отразени са обвинения за извършени престъпления по чл.142а
НК, т.е. „ противозаконно лишаване от свобода”, по чл.198, чл.216 НК, както
и нанасяне на телесна повреда – чл.131, ал.1, т.12 НК. Отделно от това съдът
намира, че от събраните по досъдебното производство доказателства се
извежда изводът, че обвиняемият е една личност със завишена степен на
обществена опасност. Това е така по следните съображения: В показанията на
свид.Г.а се съдържат сведения, затова, че на инкриминираната дата
30.05.2021г. Г. първо е осъществил акт на физическа агресия по отношение на
своя дядо, в чието жилище той и Д.Г. към онзи момент са живеели. След това
същата свидетелка съобщава, че обвиняемият е управлявал лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира”, след като е приел значително количество
алкохол, като дори е само катастрофирал със същия този автомобил. Разпитан
е и свид. А.С. като неговите показания кореспондират с показанията на свид.
Д.К. и на приобщения заложен билет. Свид .Светославов съобщава, че
обвиняемият му е предал да заложи мобилен телефон, който преди това е
издърпал от А.С.. Т.е., има данни и за престъпление против собствеността.
Съдът също така намира, че съществува опасност в случай че мярката
за неотклонение на Г. бъде изменена в по-лека, той да окаже въздействие
върху разпитаните свидетели в насока промяна на техните показания. В тази
4
връзка следва да се посочи, че свид. Д.Г., макар многократно да са давани
такива указания, все още не е разпитана пред съдия. Тази свидетелка
съобщава, че е била заплашвана от Г. да си „държи езика зад зъбите“ и ако
каже на някой за случилото се за нея ще настъпят последствия. Отделно от
това в материалите по делото, поне няма данни да е установено и разпитано
до настоящия момент, лице с малко име „Илиян“ с адрес в ж.к. „Люлин-5”.
Същият според свид. Г.а също е възприел разказа на обв. Г..
Съдът счита, че е налице и опасност от укриване. Отново в показанията
на свид. Г.а се съдържат данни, че към 30.05.2021г., тя и обвиняемият не са
живеели на съобщения от него днес адрес, а са живеели при неговите баба и
дядо – ж.к. „Люлин” бл.хх,вх.х,ет.х. Отново тази свидетелка съобщава, че
след случилото се обвиняемият й е споделил намеренията си, че ще отиде на
язовир „Огняново”, където ще се крият заедно с Николай, тъй като имало
хора които ги търсят, за да ги бият. В хода на досъдебното производство Г. е
бил обявяван за общодържавно издирване и в крайна сметка е бил установен
в с.Поповци.
По отношение на срока на задържане, съдът намери, че същият е в
рамките на предвидения от закона, доколкото е далеч от максималния
осеммесечен срок на задържане. Обвиняемият е задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража” с определение на СРС, НО, 10 състав,
от 20.06.2021г., т.е. към настоящия момент се задържа за период малко
повече от четири месеца. Съдът преценява срока и като разумен, тъй като по
досъдебното производство ритмично се извършват действия по попълването
му с доказателствени материали. Следва да се държи сметка и за това, че се
касае за наказателно производство, по което две лица са привлечени като
обвиняеми, за две престъпления. Прави впечатление, че след последното
разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на Г., доказателствената
маса е попълнена със заключения на СМЕ на веществени доказателства по
метода на ДНК-профилирането, изготвена е трасологична, както и техническа
експертиза, а както и бе обсъдено по-рано от страните по отношение на
обвиняемия е назначена и изготвена СПЕ.
Предвид изложеното съдът намира, че продължават да са налице всички
основания Г. да се задържа с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
поради което искането за изменение на мярката следва да се остави без
5
уважение.
По тези съображения и на основание чл.65, ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Й. – упълномощен
защитник на обв.АЛ. СТ. Г. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 227 ЗМК - 848/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
13195/2021г. на СРП за изменение на мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 3-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
В случай на жалба или протест насрочва заседанието пред СГС за
11.11.2021г. от 10.00ч., за когато страните - уведомени от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6