Решение по дело №1372/2024 на Административен съд - Бургас

Жалбоподателят М. Ж. С., понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“, е оспорил заповед № ЗНД-274/07.08.2024г. на началник сектор ЗО „Дебелт“, с която на основание чл.100, ал.2, т.7 и чл.101, т.7 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“.

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Твърди, че заповедта почива на неверни факти. Посочва, че има решение на ТЕЛК за 31% трайно намалена работоспособност поради наличие на астма. Твърди, че процесът по предоставяне на лекарства е такъв, че няма как друг затворник да получи част от тези лекарства, както се твърди в неговия случай. Твърди, че двама затворници са влезли в неговата килия и са го ударили, въпреки че нямат право да влизат в чуждо спално помещение. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Иска затворниците, които са участвали в побоя над него, да бъдат разпитани от съда, за да се установи действителното положение.

В съдебно заседание жалбоподателя лично поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваната заповед или за промяна на вида на наказанието.

Ответникът оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

ФАКТИ:

С обжалваната заповед е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“ на жалбоподателя, като в мотивите на заповедта е посочено, че на 21.06.2024г., в 7:00 часа, постовият надзирател е чул силен шум в коридора на шеста група. Когато влязъл в салона на групата, установил, че в спално помещение Б304 е имало физическа саморазправа между лишените от свобода М. С., З. Х. и П. С.. Постовият им разпоредил да се приберат по спалните помещения. Лишеният от свобода С. имал повърхностна рана на носа и бил изпратен в медицинския център за оказване на първа помощ. За случая е съставена докладна записка №6498/21.06.2024г. на инспектор СДВР М. С.. Към записката са приложени писмени обяснения на тримата участници в конфликта и други свидетели на случилото се. От обясненията на тримата лишени от свобода е станало ясно, че след закуска лишеният от свобода С. извикал в спалното си помещение лишения от свобода Х., за да му иска предписани медикаменти за епилепсия, за да ги продаде на друг лишен от свобода. Х. отказал и двамата се скарали, като кавгата прераснала във физическа саморазправа. В боя се намесил лишеният от свобода П. С. с цел да защити Х.. В мотивите на заповедта още е записано, че лишеният от свобода М. С. многократно е наказван, а заповедта е издадена за това, че е участвал във физическа саморазправа с други лишени от свобода.

Мотивите в заповедта са изготвени въз основа на докладна записка от инспектор М. С., в която се съдържа същото описание на нарушението и е предложено наказание за тримата участници във физическата саморазправа, като за М. С. е предложено именно „изолиране в наказателна килия за срок от 5 дни“. Приложена е докладна записка от мл. инспектор М. Т. – надзирател, в която случилото е описано по идентичен начин и поименно са изброени лишените от свобода, от които са снети обяснения. Тези обяснения са приложени към докладната записка, респ. представени са по делото.

Според обясненията на М. С., на 21.06.2024г. сутринта, като отишъл на закуска, П. и З. влезли в неговата килия, хванали го за ръцете и започнали да го налагат с юмруци и ритници по ребрата. Счита, че този случай е уговорен предварително и твърди, че на 17.06.2024г. такъв съвет е дала лично отрядната. Затова счита, че случката е предварително уговорена. Твърди, че не се чувства добре и не може да си поеме въздух.

Според обясненията на П. К. С., на 21.06.2024г. видял, че М. Ж. дърпа З. Б. в килията си и му иска хапчетата. З. П. С. влязъл вътре. Т. М. извадил лъжица, за да го дупчи и той го ударил и излязъл навън.

Според обясненията на З. Б. Х., на 21.06.2024г., към 7:00 часа, М. Ж. го извикал в килията му и му искал хапчетата, за да ги продаде в пета група. Заплашил го, че ще го бие и няма да има кой да му помогне. Тогава влязъл П. и М. извадил лъжица „да ръга“.

Според обясненията на С. А. М., на 21.06.2024г., в 7:00 часа, М. искал да вземе хапчетата на З., но П. взел хапчетата и влязъл в килията, за да каже на М. да не взема хапчетата на З.. Те се сдърпали. М. ударил П.. След това старшината влязъл вътре и ги разтървал.

Според обясненията на Б. Я. Ч., видял как З. иска от М. хапчетата, но М. не му давал хапчетата и взел лъжица да го ръга.

В съдебно заседание бяха разпитани четирима свидетели, а именно З. Б. Х., П. К. С., Б. Я. Ч. и С. А. М..

Свидетелят П. С. заяви, че на 21.06.2024г. били в килията на М., където пушели цигари сутринта със З.. Чул, че М. и З. се карат, но не разбрал защо, тъй като пушел на прозореца. Той се включил, като бутнал М. и изкарал З. извън килията. М. паднал и според свидетеля вероятно така се е ударил. Свидетелят твърди, че З. е психически болен, бил е в някаква болница за това и взима лекарства за епилепсия. Често казва нещо, което после не го помни. Свидетелят е виждал как се дават лекарства на болен затворник и посочи, че това става като болният отива при старшината, взима хапчетата за конкретната доза и чашка с вода и ги пие пред старшината, не ги държи при себе си. Твърди, че З. и М. само са се карали, не са се били. Твърди, че само е бутнал М., друго не е направил. Не е видял дали М. е паднал и дали се е ударил на шкафа. Казва, че по принцип в затвора често се бият и ако му напсуват детето или жената, той също става да се бие, но в конкретния случай не е имало такива псувни. Твърди, че З. е започнал да му говори някакви работи, но той не обърнал внимание, тъй като го възприема като болен, който не знае какво говори. Знае, че З. е употребявал наркотици, защото живеят в кв. Г. Е. и са съседи. Не знае някой да е размахвал лъжица при стълкновението между З. и М..

Тъй като показанията на този свидетел по съдържание се различат съществено от обясненията, които е дал пред административния орган, съдът прочете в залата тези обяснения, а свидетелят заяви, че когато писал обяснения е излъгал, защото е бил ядосан и искал да вкара М. в карцер, но сега казва истината. Не знае за какво са се скарали З. и М..

Свидетелят З. Б. Х. заяви, че каквото е писал в обясненията, това потвърждава и пред съда. М. му искал хапчетата, които пие за епилепсия, но те се държат при полицая и когато трябва да ги пие, а това е сутрин и вечер, ходи при съответния служител на затвора и получава дозата хапчета. Твърди, че М. искал той да скрие тези хапчета и да му ги даде, за да може да ги продаде. Н. 21.06.2024г., сутринта, М. го дръпнал в килията си и му казал: „Дай ми хапчетата!“ З. отговорил, че не може да му ги даде, защото ги пие при полицая. След това М. го бутнал по гърдите към шкафа. Той паднал, а М. искал с лъжица да дупчи П., който в този момент се намесил, даже М. одраскал П. с тази лъжица. З. твърди, че при тази кавга М. не е бил наранен. С. П. е бил порязан с лъжицата. В коридора имало хора, които ги разтървали и те са тук призовани като свидетели. Твърди, че никой не е ударил М.. После казва, че М. и П. започнали да се бият. М. първо ударил З., после се сбили с П.. Твърди, че П. бутнал с крак М. и той паднал.

Съдът констатира, че показанията на този свидетел относно съществени факти, съвпадат с обясненията, които е дал пред органа.

Свидетелят Б. Я. Ч. предварително уведоми съда, че е неграмотен. Сутринта на 21.06.2024г. пиел кафе когато видял, че З. и П. излизат от килията на М.. Не е видял да се бият, но чул, че се карат и дразнят за едно хапче. Същевременно твърди, че всички излезли в коридора, за да видят как З. и М. се бият. Видял, че М. имал кръв по носа и се чувало, че спорят за едно хапче. Твърди, че не е видял никаква лъжица, а обясненията, които е дал пред органа, не са писани от него.

Свидетелят С. А. М. заяви на съда, че на 21.06.2024г., сутринта, бил в коридора когато П. и З. излезли от килията на М.. След това дошъл старшината и взел М.. После разбрал, че проблемът възникнал между М. и З. за хапчета. Чул, че са се сдърпали в килията, но лично не го е видял. Чувало се само „Няма да ти дам нищо. Пусни ме.“ Свидетелят не е видял М. да удря някой. Видял как М. дръпва З. за ръката навътре към килията. После и П. влязъл с него, а по-късно З. казал, че М. посегнал с някаква лъжица върху него. Не е видял дали М. е наранен. По-късно видял, че има лепенка на носа. Твърди, че от вратата на неговата килия не може да види какво се е случило в килията на М..

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, съобразно законовата процедура, от компетентен орган – началника на Затворническо общежитие „Дебелт“ – чл.104, ал.2 от ЗИНЗС.

Заповедта е издадена на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, според който дисциплинарни наказания са: „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“. Административният орган се е позовал и на разпоредбата на чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, според която за дисциплинарно нарушение се смята физическата саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В порцесния случай от събраните доказателства се установява, че са налице фактическите елементи от състава на нарушението, визирано в чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. По делото несъмнено се установи, че жалбоподателят е участвал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, дори е получил нараняване от това.

В конкретния случай, с оглед основанията, за които е наложено наказанието, следва да се установи дали действително жалбоподателят М. С. лично е участвал във физическа саморазправа с другите лишени от свобода З. и П.. От показанията на свидетеля П. С., които се различават по съдържание от обясненията, които същият е дал пред органа, се установява, че той самият е бутнал М., а последният е паднал и вероятно се е ударил, но твърди, че между З. и М. имало само словесна кавга, без физическо съприкосновение. Същевременно свидетелят З. Х. твърди, че М. първо бутнал него, а след това наранил П. по ръката с лъжица. В обясненията си, дадени пред административният орган П. С. също твърди, че М. извадил лъжица, за да му нанесе някакви наранявания, но същевременно посочва, че той самият е ударил М. и излязъл от килията. Другите двама свидетели твърдят, че нищо не са видели, само са чули караницата. Единият от тях – Б. Ч., е видял, че М. има рана. Другият – М., не е видял рана, но е видял после лепенка върху носа на М..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. С., дадени в съдебно заседание, в частта, в която се твърди, че не е знаел за какво е възникнал спорът между М. и З., както и в частта, в която се отрича настъпило сбиване между тримата. В тези части показанията противоречат първо на обясненията, които същият свидетел е дал пред административния орган. Противоречат и на останалите събрани гласни доказателства. От всички доказателства се установява, че жалбоподателят заедно със свидетеля П. С. са участвали във физическа саморазправа помежду си, в която пасивно е взел участие и З. Х. само като потърпевш.

Съдът счита обаче, че наказанието, което е наложено на жалбоподателя, не е съобразено с тежестта на извършеното от него нарушение, съпоставено с нарушението, извършено от П. С., за който е предложено по-ниско по вид наказание, а именно „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. От събраните доказателства се установява, че двамата са съпричастни за физическото стълкновение, случило се между тях, но единият е наказан далеч по-тежко от другия. Съдът счита, че останалите наказания, наложени на процесния жалбоподател, за които бяха представени доказателства, са за други извършени нарушения и те не могат да влияят върху наказуемостта относно конкретното процесно нарушение. Ако счита, че жалбоподателят е инициатор и първопричина за случилото се физическо стълкновение между него и П. С., органът действително е можел да наложи на него по-тежко наказание, но следва да го мотивира. Съдът счита, че съответно на конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е същото по вид наказание, но в по-кратък размер на престоя в наказателната килия.

По тези съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена и преписката да бъде върната на органа, който да се произнесе отново при спазване на задължителните указания относно прилагането на закона, изложени от съда в настоящите мотиви – да определи същото по вид наказание, но по-кратко по размер, което съответства на характера и тежестта на нарушението, като се съобрази само с доказаните факти и разпоредбите на ЗИНЗС.

За образуване на съдебното производство жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса, в размер на 10 лв., която не е събрана първоначално поради естеството на производството – незабавно. Затова той следва да бъде осъден да я внесе по сметка на съда.

Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, А. съд Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗНД-274/07.08.2024г., издадена от началник сектор ЗО „Дебелт“.

ВРЪЩА преписката на началник сектор ЗО „Дебелт“ за ново произнасяне, съобразно задължителните указания на съда относно тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на това решение.

ОСЪЖДА М. Ж. С., с адрес: ЗО „Дебелт“ да заплати по сметка на А. съд Бургас държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на А. съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.