№ 11559
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110145440 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която
са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД от М. К. Г. против Л. Г. К. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обида,
за която ответницата е призната за виновна с присъда от
09.07.2020 г., по н.ч.х.д. №3941/2019 г., на 19 с-в НО СРС,
изменена с решение № 260160/16.11.2020 г., по в.н.ч.х.д.
№3116/2020 ., на 15 въззивен състав НО, СГС, както и
законна лихва от 12.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че с горепосочената присъда Л. К. е
призната за виновна в това, че на 12.01.2019г., в 10:00 часа
1
на ул. „**********“ в с.*************, пред № ** е нанесла
обида на А.О.В. и М. К. Г., като е изрекла нещо унизително
за честта и достойнството им, като ги нарекла „лайнари,
нещастници, сополи“.Твърди, че в следствие на случилото
се е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи
се в чувство на непълноценност, срам от приятелите и
околните свидетели, ищецът се почувствал потиснат и
унизен, с накърнено достойнство и чест.Твърди, че дълъг
период след случилото се бил изключително тревожен,
нервен, страдал от безсъние, главоболие, високо кръвно.
Случката се отразила негативно на социалната му
адаптивност и комуникация с околните, както се отразила
негативно и на работата му. Твърди, че са налице всички
елементи на деликтната отговорност. Моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който исковата претенция се оспорва
като неоснователна. Оспорва наличието на изискуемите
елементи на фактическия състав на деликта. Намира, че
твърдените от ищеца вреди не са настъпили изобщо.
Възразява срещу размера на претендираното за
присъждане обезщетение. Било абсолютно необосновано
твърдението на ищеца, че изпитал срам от приятели и
притеснение. Посочва, че на процесната дата 12.01.2019г.
А.В. е следвало да вземе детето си – Д.В. от нейната майка-
ответницата Л. Г. К. за изпълнение на режима на лични
контакти, постановен от съда. Посочва, че всеки път, за да
2
вземе детето, ищецът посещавал ответницата с приятели,
което според становището на ответника изразявало
недобронамереност в намеренията за пълноценен контакт с
детето. В подобна ситуация ответницата потърсила помощ
от 112, веднага след което ищецът М. Г. и А.В. си тръгнали,
което според защитната теза на ответника било индикация
за съзнавана вина от страна на ищеца и В. за създалата се
ситуация.Освен това твърди, че ответницата не е имала
никакъв контакт с ищеца на 12.01.2019г., като
доказателство в тази насока било постановеното Решение
№ 56/24.01.2021г. на СГС, НО, IV състав, с което била
потвърдена Присъда от 01.07.2022г. на СРС, НО, 7-ми
състав по НЧХД № 8566/2019г., за това, че В. на
горепосочената дата извършил по отношение на
ответницата престъпление по чл. 146, ал.1 от НК. Оспорват
се и твърдените за претърпени неимуществени вреди, също
така се позиционира вниманието на съда, че липсват към
исковата молба каквито и да било доказателства за
наличието на сочените от ищеца здравословни проблеми,
възникнали в причинна връзка с инцидента. Оспорва
наличието на твърдяното противоправно и виновно
поведение и прави възражение за размера на иска.
Претендира на свой ред разноски.
В съдебно заседание ищецът М. К. Г., редовно
призован, явява се лично и с адвокат М., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
3
Ответникът Л. Г. К., редовно призован, в открито
съдебно заседание, се явява лично и се представлява от
адвокат Я., която поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното: По
предявения иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД ищецът
следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване виновно, противоправно деяние, осъществено от
ответника, претърпени от него вреди в причинна връзка с
деянието, характер на вредите; когато се претендират
неимуществени вреди те се определят по справедливост от
съда на основание чл. 52 от ЗЗД.
При очертаната рамка на предмета на доказване по
делото безспорно се установи, че с влязла в сила присъда на
СРС, НО, 19-ти състав по НЧХД № 3941/2019г. ответникът
Л. Г. К. е призната за виновна за това, че на 12.01.2019г. в
10:00 часа на ул. „**********“ в с.*************, пред № **
е нанесла обида на А.О.В. и на ищеца М. К. Г., като е казала
нещо унизително за честта и достойнството им, нарекла ги
е „лайняри, нещастници, сополи“, като по реда на чл. 78а е
освободена от наказателна отговорност и и е наложено
административно наказания „ГЛОБА“ в размер на 1000
лева.
4
Горепосоченото се установи от приетото по делото
НЧХД № 3941/2019г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав и
ВНЧХД № 3116/2020г. по описа на СГС, XV въззивен
състав, който с Решение № 260160 от 16.11.2020г. е
потвърдил присъдата в горепосочената част.
В производството от показанията и на двамата
разпитани и на двете страни свидетели се установява, а и от
материалите по приетото НЧХД № 3941/2019г. по описа на
СРС, НО, 19-ти състав, че на процесната дата – 12.01.2019г.
ищецът, заедно с лицето А.О.В., баща на детето на
ответника – Л. К. са били пред нейния дом, за
осъществяване на режим на лични контакти на В. с детето.
Разпитан на страната на ищеца, свидетелят Г.М. посочва,
че ищецът М. Г. бил кръстник на детето. Свидетелят не
присъствал на инцидента, но след няколко часа се видял с
В. и ищеца Г., с който го свързвало дългогодишно
приятелство и те му разказали за случилото се. Наясно е и
има знание и за други образувани производство между
страните и техни близки, като по НЧХД № 3941/2019г. бил
и тъжител. Посочва, че също е придружавал В. при срещите
му с ищцата по повод осъществяване на режим на лични
контакти с общото им дете и също чувал подобни обиди.
Разпитан казва, че ищецът като кръстник на детето бил
лично засегнат от отправените му обидни думи и изрази.
Бил наясно със семейните отношения между бившите
партньори, но не намерил за правилно подобно отношение,
отправено и към приятелите на В.. След процесния
5
инцидент, а и след други такива, тъй като свидетелят
изразява знание за многократно случили се такива сцени,
ищецът се затварял в себе си, бил депресиран и малко се
отдръпнал от В.. Във връзка с процесния случай, посочва,
че нямало конкретна причина да придружават В. при
срещите му с ответника по повод режима на лични
отношения с общото им дете. Тогавашният адвокат на В. ги
посъветвал да не оставят В. сам при тези срещи, да му
бъдат морална подкрепа, а и тогава още било на
производство делото за това кой ще упражнява
родителките права върху детето.
Разпитан на страната на ответника, свидетелят Г.К.,
баща на Л. К., посочва, че живеят заедно и че бил
непосредствен свидетел на случилото се на 12.01.2019г.
Посочва, че съгласно решението на съда, В. е следвало да
вземе детето и те се приготвили. Излезли навън, а А.В.
вместо да вземе детето се нахвърлил срещу К. с думите
„курва“, „парцал“. Ищецът М. Г. също бил в колата, заедно
с В. и по думите на свидетеля „се правел на журналист“,
снимал от колата. Г. не предприел нищо друго освен да
изчаква в колата и да снима, като след като станал скандал
К. се обадила на телефон 112, което продиктувало
последващото поведение на Г. и В. – те се качили в джипа и
изчезнали. На 26.01.2019г. В. също дошъл да вземе детето,
но не бил така агресивен, както на 12.01.2019г.
От съвкупната преценка на събрания по делото
6
доказателствен материал, съдът намира, че ищецът доказа
по основание, предявения от него срещу Л. Г. иск.
Основният обективен елемент от фактическият състав на
иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно
деяние, т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права. Вредата по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица
за защитените от закона права и интереси на увредения.
В тази връзка от приетата по делото и влязла в сила
присъда по НЧХД № 3941/2019г. на СРС, НО, 19-ти състав
безспорно в производството е доказано извършването на
противоправното деяние. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с
искове за обезщетяване на причинените от същото деяние
вреди, обстоятелствата, че прекият извършител е причинил
виновно на ищеца посочените в присъдата, отправени
обидни изрази, не могат да бъдат пререшавани и следва да
се приемат за установени.
При това положение всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД са налице. Още повече, че за
7
възникване на деликтната отговорност важи презумпцията
за вина – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, която не само, че не се оборва
от данните по делото, но и безспорно се установява от
наказателния съд.
За да е налице пълният фактически състав на деликта,
следва да бъдат установени и останалите елементи, а
именно: конкретни вреди /неимуществени и/или
имуществени/, както и причинната връзка между тях и
действията на делинквента. Следва да се има предвид, че
винаги при извършено престъпление „обида" настъпват и
неимуществени вреди за пострадалия и поначало същите
не е нужно да бъдат доказвани по размер. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, първото, че Г. въобще не е слизал от колата,
което единствено се извлича от показанията на свидетеля
Георгиев – баща на ответника, доколкото показанията му
са на заинтересовано лице и следва да се ценят от съда по
реда на чл. **2 ГПК, още повече, че твърдението, че Г. не е
слизал от колата не се подкрепят и от събрания в хода на
наказателното производство доказателствен материал,
който съдът също прегледа и който е косвена
доказателствена индикация за осъществилото се на
процесната дата; второто, че инцидента е настъпил по вина
на ищеца, поради това, че въпреки, че е знаел за
обтегнатите отношения между Г. и В. е придружил
последния на процесната дата. Обстоятелството, че
8
ищецът, като кръстник на детето е придружавал В. може да
се тълкува двуяко, като в случая ответникът му придава
отрицателно значение, но то може и да се тълкува в
положително такова, в предвид предходните близки
отношения между страните и качеството на ищеца на
кръстник на детето. И при двата случая обаче, не води до
извод за неосъществяване на деянието от страна на
ответника и не влияе на неговата противоправност. Няма
отношение и към определяне размера на обезщетението,
още повече, че не се установи в производството Г. да е бил
там със зЛ.да цел и да е обиждал или провокирал
ответника. Обезщетяването следва да е на база началата на
справедливостта – чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди по
правило се изразяват в накърняване на неимуществени
права, блага или правно-защитими интереси
/нравствените, емоционални, психически, психологически
терзания на личността, накърнената част, достойнство,
добро име в обществото/. При доказването на вредите съдът
не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на подобно увреждане в рамките
на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме,
че при отправена обида адресата изпитва неудобство,
чувства се унизен и притеснен, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. С оглед на това при доказани увреждащи
действия, какъвто е настоящият случай, искът следва да се
приеме за доказан в своето основание и съдът да определи
9
размера на обезщетението по справедливост съобразно
конкретиката по случая.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се
определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
10
прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение №
69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията М. П. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение:
с оглед характера, степента, тежестта и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и
страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
възможностите му за възстановяване и адаптация, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Това предполага отчитане не само на болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но
и на всички онези неудобствата - емоционални, физически
и психически, които ги съпътстват и които зависят не само
от обективен, но и от субективен фактор – конкретния
психо – емоционален статус на пострадалия.
В производството се установи, че ищецът като
кръстник на детето е възприел ситуацията лично. От
изслушаните свидетелски показания се установи, че е
преживял депресивни преживявания, които като
интензитет и продължителност не се установиха конкретно
в производството. Ищецът се затворил в себе си, отдръпнал
се. Обидата е нанесена в присъствието на повече от две
лица, отправена е общо и към лицето В. и към ищеца. Не се
11
установиха здравословни проблеми вследствие
преживяното.
Преценявайки конкретно съществуващите
обстоятелства: влошените отношения между страните,
израз на които са депозирани между тях тъжби, изречените
думи пред трети лица по повод ищеца, съответно
нанесената обида, сравнително ниския интензитет на
претърпените болки и страдания, изразяващи се в
емоционален дискомфорт, чувство на неудобство от
приятелския кръг и партньор, включително и поради
обстоятелството, че е кръстник на общото на В. и К. дете,
които са възприели и имат знание за изречените обидни
думи по негов адрес и чувство на унижение, съдът приема,
че справедливото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер
на 1 500 лв., до който размер искът е основателен и следва
да бъде уважен. За разликата над 1 500 лв. до
претендираната сума от 5000 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта - 12.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира заплащане на адвокатски хонорар в
размер на 850,00 лева. На основание чл. 83, ал.1,т.4 от ГПК
12
не внасят държавни такси ищците по предявените от тях
искове за вреди от непозволено увреждане. Ищецът е
внесъл държавна такса, която може с отделна молба да
иска да му бъде възстановена. Така на ищеца съобразно
уважената част от иска следва да му се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 255,00 лева.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да
бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената
част от иска на ищеца. Така ответника следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на
60,00 лева. На ответника също му се следват разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Той претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, за
което реално заплащане са налице доказателства на л.42 по
делото. Така на ответника съобразно отхвърлената част от
иска следва да му се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 560,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. Г., ЕГН **********, сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от обида, за която ответницата е призната за
виновна с присъда от 09.07.2020 г., по н.ч.х.д. №3941/2019 г.,
13
на 19 с-в НО СРС, изменена с решение № 260160/16.11.2020
г., по в.н.ч.х.д. №3116/2020г., на 15 въззивен състав НО,
СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3500,00 лева, разликата
над уважената сума от 1500,00 лева до размера на пълно
предявената от 5000,00 лева.
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
М. К. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 255,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 60,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Л. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 560,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15