Р Е
Ш Е Н
И Е № 595
гр. Пловдив,29.10.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното т.д.№1030 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Т.Т. ,ЕГН **********, с адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Я.Д.,***“ АД с ЕИК *********, седалище -гр. * и адрес на управление- бул. „***.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***около
*** часа в гр. *, в зоната на кръстовището между бул. ***“ и ул. „*** е станало
пътнотранспортно произшествие, при което е настъпил удар между лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Джаз“ ,с рег. № РВ **** СК, управляван от К.Н.Т., и
управлявания от ищеца мотоциклет „Сузуки RF 600“ с рег. № РВ **** А. Шофьорът на лекия автомобил не е
реагирал на смяната на сигнала на светофара на ул. „***“ от зелен на жълт,
навлязъл е в кръстовището на червен сигнал, а след това не е реагирал на
отклоняването на мотоциклета и с това е предизвикал ПТП, макар да е имал техническата
възможност да избегне удара. В резултат на настъпилото произшествие ищецът
получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура /двуглезенно
счупване/ на десния крак- счупване на голямо и малко пищялните кости в долната
им част в областта на глезенната става; контузия на лява колянна става,
контузия и кръвонасядане на лявата гръдна половина и контузия на левия лакът.
Непосредствено след ПТП Т. е транспортиран от екип на ЦСМП – * до УМБАЛ „С. Г.“,
където му е оказана първа помощ, а ден по-късно пострадалият е приет в
Отделението по ортопедия и травматология, където са му направени комплексни
изследвания, проведена е антибиотична и антитромботична терапия. Извършено е
също оперативно лечение- открито наместване на фрактура на десния глезен с
вътрешна фиксация – тибия и фибула и метална остеосинтеза с поставяне на
ботушна гипсова лонгета. Т. е изписан на дата 08.08.2017 г. , с препоръки да
ходи с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак. В резултат на
получените от ПТП травматични увреждания ищецът бил общо 180 календарни дни в
отпуск поради временна нетрудоспособност. От преживяното Т. изпитал интензивни,
негативни изживявания, силна уплаха, стрес, емоционална и физическа болка.
Травмираното място се подувало, съпроводено с промяна в цвета на кожата около
самия глезен, както и видима деформация на крайника, предизвикана от
разместването на счупените кости. Налице била пълна невъзможност за движение на
пръстите на засегнатия крак и трудно придвижване за продължителен период от
време. След инцидента се наложило пострадалият да прибягва до чужда помощ за
задоволяване на част от битово-хигиенните си нужди, което допълнително засилило
чувството на неудобство и дискомфорт. Перманентната болка, която изпитвал,
довела до системен прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.
Сочи се, че за лечението си ищецът направил разходи, възлизащи на 1 138
лв., за които представя фактури. Изложено е още, че щети са нанесени и върху
притежавания от него мотоциклет „Сузуки RF 600“, подробно описани в уточняваща молба вх. № 2728 /
28.01.2019 г., и определени в общ размер на 1500лв.
Твърди се, че с решение №842/2018 г. по реда на чл. 78а от НК, постановено по анд № 2199/2018г. и влязло в сила на 06.06.2018г., Районен съд – * е признал К.Н.Т. за виновна за настъпването на процесния инцидент, тъй като при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата и с това е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на М.Т.Т.. Твърди се и че към датата на настъпване на произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Хонда джаз“, рег.№РВ **** СК, е била застрахована при ответното дружество със застраховка №BG/02/117002003685, с период на покритие 22.07.2017г. – 21.07.2018 г. На 16.05.2018г. ищецът предявил претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, по повод на което била образувана щета №********** по описа на дружеството. С писмо изх. №НЩ-3630/31.05.2018г. застрахователят изискал представяне на допълнителни документи за произнасяне по преписката, които ищецът представил с молба вх. №ОК-400930/20.06.2018г. и молба, изпратена по пощата и получена на 07.08. 2018г. Въпреки това в 3-месечния законоустановен срок за произнасяне ответникът не определил и не изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от Т. неимуществени и имуществени вреди.
С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М.Т.Т. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, станало на ***., както и сумата от 1 138 лв. / в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като е посочена сума 1380лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи по лечение и възстановяване на ищеца, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне по претенцията – 16.08.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 100 лв. – частичен иск от претенция в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени щети върху мотоциклет „Сузуки RF 600” с рег. № РВ **** А. В съдебно заседание, проведено на 30.05.2019г., е допуснато по реда на чл.214,ал.1 от ГПК изменение размера на предявения иск за обезщетение за вреди на мотоциклета от 100 лв. до пълен размер -1366,10 лв. Претендират се разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адвокат Н.Ш., депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковете са допустими, но ги оспорва по основание и размер. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба, и твърдяната причинно-следствена връзка между произшествието и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди. В отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че такова е налице, тъй като Т. е предприел напълно несъобразена с конкретната пътна обстановка маневра- обратен завой и после завой наляво, за да продължи по посока бул. „***“, бул. „***“, при това на място, където е забранено да се извършва обратен завой – върху пешеходна пътека – като не е спазил задължението си да пропусне автомобила и е направил завой наляво на червен сигнал на светофара. Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с икономическата и социална действителност, конкретните обстоятелства, критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и наложила се съдебна практика. По отношение на претенцията за възмездяване на имуществените вреди, представляващи разходи по лечението на Т., твърди, че в тежест на ищеца е да установи, че е било наложително да бъдат извършени, каквито доказателства не били ангажирани с исковата молба. Според ответника, необосновани са и претенциите, касаещи заплащане на щетите, нанесени по мотоциклета, с мотив, че липсват доказателства същите да са пряко следствие от процесното пътнотранспортно произшествие. Претендира разноски.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представеното решение №842 по анд №2199/2018г. на ПРС /влязло в сила на 06.06.2018г./, че с това
решение подсъдимата К.Т. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, затова че на
23.07.2017г. в гр. *, на кръстовището на бул. „***” с ул.”***”,
при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № РВ **** СК, е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.1, т.1; чл.5, ал.2, т.1 ;чл.20, ал.2; чл.31, ал.1 и чл.31, ал.7 от ЗДвП/, при което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М.Т.Т., изразяваща се в двуглезенно счупване на десния крак /счупване на
голямо и малко пищялните кости в долната им част, в областта на глезенната
става/, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание-глоба
в размер на 1000лв.
Установява се от приложената към исковата молба медицинска документация, че след настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът е транспортиран от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „С. Г.“- гр. *, където са му направени изследвания, на 24.07.2017г. е приет в УМБАЛ ”*”АД, Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза -фрактура бималеоларис крурис декстра, на 25.07. 2017г. е извършена оперативна интервенция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- тибия и фибула, редон дренаж, изписан е на 08.08.2017г. с подобрение, като са дадени препоръки да ходи с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак, както и да продължи антитромботичната терапия с предписаните медикаменти.
На ищеца са издадени 6 бр. болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 24.07.2017г. -19.01.2018г.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., от чието заключение се установява, че при станалото на ***г. пътно-транспортно произшествие на ищеца са били причинени –счупване на десните голямо и малко пищялни глезена, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник; контузии на лявата колянна става, левия лакът и лявата гръдна половина, които поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, както и кръвонасядане на лявата гръдна половина, което е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето. На 25.07.2017г. на ищеца е извършена операция с цел наместване на счупените костни фрагменти на десния крайник и по този повод са поставени метални импланти за фиксирането им, което от своя страна е довело до пълно обездвижване на долния десен крайник. В заключението е посочено, че непосредствено след инцидента Т. е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. Според експерта, последният е с продължителност пет-шест месеца при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за каквито няма данни в случая. Отразено е в заключението, че след оперативната интервенция пострадалият не е трябвало да стъпва на десния крак още 45 дни, нуждаел се е от частична помощ при обслужване, след това е трябвало постепенно да започне да натоварва и раздвижва крака, което е траело 5-6 месеца до пълното му възстановяване. При извършения преглед на ищеца експертът е установил, че по външната повърхност на дясната глезенна става и на дясната подбедрица, в среднодолната трета, има постоперативни белези с дължина 5 см и съотв. 10 см. Сочи се от вещото лице, че при промяна на времето и при физическо натоварване е възможно пострадалият да изпитва болки в областта на счупванията. Заявява се, че направените от ищеца разходи- за закупуване на импланти, които не се поемат от Здравната каса, както и за потребителска такса са относими към лечението му. При изслушване на експертното заключение в съдебно заседание, проведено на 30.05.2019г., вещото лице д-р Б. е пояснил,че поставените на ищеца импланти следва да бъдат задължително премахнати, при което на същия предстои още една операция.
Според изслушаното в хода на производството заключение на АТЕ, изготвено от вещото лице инж. С.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие- водачът К.Т. е управлявала лек автомобил „Хонда Джаз” по платното за движение на ул.”***” в посока от изток на запад ;през това време М.Т. е управлявал мотоциклет „Сузуки” по платното за движение на същия път, в същата посока, като при навлизане в кръстовището е извършил маневра –обратен завой, а след това с маневра- завой наляво се е насочил към източното платно на бул. „Руски” в посока- север. При приближаване на кръстовището Т. не е реагирала на смяната на сигнала на светофара на ул. ”***” от зелен на жълт, нито след това на отклоняването на мотоциклета наляво, при което е настъпил удар между превозните средства. Анализирайки конкретната пътна ситуация, експертът е приел, че след като водачът Т. е предприел маневрата завой наляво и се е насочил към източното платно на бул.”***” той е нямал техническа възможност да избегне произшествието, а К.Т. е имала възможност да спре преди да навлезе в кръстовището при смяна на светофара от зелен на жълт. Видно от заключението, констатираните вреди по мотоциклет „Сузуки” са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а стойността на ремонта за възстановяване на мотоциклета е определена в размер на 2516 лв. Посочено е, че средната пазарна стойност на мотоциклета към датата на събитието е 2573 лв. и тъй като стойността на ремонта /2516лв./ надвишава 70 % от пазарната стойност /1801лв./, то е направен извод, че възстановяването на мотоциклета е технически възможно, но е икономически нецелесъобразно т.е. касае се за тотална щета, като стойността на щетите е 2186 лв.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелката Н.К.С.. Същата познава ищеца от 15 години, работил е във фирмата на съпруга й. Заявява, че през лятото на 2017 г. М. пострадал при ПТП, станало на кръстовището на бул. „***” с ул.”***”. Отишли да приберат мотоциклета му от мястото на инцидента, тъй като ищецът бил откаран в болница. В първото болнично заведение отказали да оперират пострадалия, което наложило да бъде транспортиран в Окръжна болница, където претърпял оперативна интервенция и му поставили импланти в крака. Ищецът прекарал на легло повече от месец, не бил в състояние да се грижи за себе си, обслужвали го и му помагали неговият брат, колеги и приятели. Около шест месеца М. не бил на работа, и понастоящем продължава да куца, изпитва болки, има затруднения при изпълняване на служебните си задължения, изнервил се от случилото се.
За доказване на претърпените имуществени вреди вследствие на увреждането ищецът е представил фактура, издадена от „Айф Фарма”ЕООД на 25.07.2017г., за закупен ортопедичен имплант –комплект 1/3 табуларна плака за сумата от 1080лв. с ДДС, както и фактура от 08.08.2017г. и фискален бон за заплатена потребителска такса в размер на 58лв.
По повод възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия по делото са изслушани показанията на свидетелката К.Т.,от които не се установяват релевантни за спора факти. Същата заявява, че през месец юли 2017 г. е била участник в ПТП, но не си спомня много за инцидента. Сочи, че управлявайки автомобила си, се блъснала в мотор, който извършвал кръгово движение в кръстовището.
По делото не е формиран спор, че лекият автомобил „Хонда джаз“, рег. № РВ *** СК, е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност при ответното дружество с полица №BG/02/117002003685 , с период на покритие 22.07.2017г. – 21.07.2018г.
От приетите документи по щета №********** се установява, че на 15.05.2018г. ищецът е предявил пред ЗД ”Бул Инс”АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като застрахователят отказал да плати такова с мотив, че не са представени безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. С молба до ответника, изпратена на 03.08.2018г. /видно от известие за доставяне/, Т. е заявил и искане за заплащане на обезщетение за претърпени от увреждането имуществени вреди в размер на 1138лв., представляващи направени разходи за лечение, като е представил допълнително медицински документи. На 20.06.2018г. ищецът отправил и искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди върху мотоциклет „Сузуки” рег.№РВ *** А, по повод на което е образувана щета №**********/26.06.2018г. Видно от наличните в последната документи, извършен е оглед на процесния мотоциклет, издадени са опис на щети и калкулация на щети, като разходите за поправяне на последните са определени в размер на 1500,76лв.
Представен е по делото и талон за регистрация, от който е видно, че мотоциклет „Сузуки RF 600“ с рег. № РВ 0350 А е собственост на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахо-вателя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.
В случая няма спор между страните, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ , доколкото увреденото лице е насочило писмени претенции до ответника ,като не му е било изплатено исканото обезщетение.
Установи се
от събраните по делото доказателства,
че на ***. е станало пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от виновния водач К.Т., при което е пострадал ищецът
М.Т.. С решение, постановено по нахд №2199/ 2018г. на ПРС, подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” пр.2 вр. с
чл.342, ал.1 от НК ,като на основание чл.78а ,ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание -глоба. С оглед приключилия с влязло в сила съдебно решение
/имащо характер на присъда/ наказателен процес и съгласно чл.300
от ГПК, доказани се явяват
обстоятелствата на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от
прекия причинител, както и вината на последния. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и
причиняването на ищеца на средна телесна повреда по см. на НК, изразяваща се в двуглезенно
счупване на десния крак /счупване на голямо и малко пищялните кости в долната
им част, в областта на глезенната става/, доколкото тя е елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което
е призната за виновна Т..
От заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло, като
обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните, се установи, че на ищеца са били причинени описаните
в исковата молба травматични увреждания. Въз основа на това заключение и изслушаните показания на свидетелката С., които
следва да се кредитират, като обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, се налага
извод за доказаност на търпените болки и
страдания, свързани
с уврежданията, значителни неудобства при обслужването, затруднения при придвижването и негативни психически
изживявания на пострадалия. Несъмнено се установи и причинната връзка
между деянието и вредата, защото настъпилите увреждания на ищеца се явяват
пряка и непосредствена последица от станалото
пътно-транспортно произшествие.
С оглед на така установените обстоятелства и доколкото се доказа, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил, то се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищеца по реда на чл.432 ,ал.1 от КЗ за причинените му вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, понесените болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
В конкретния случай се установи, че на ищеца са причинени- счупване на десните голямо и малко пищялни глезена, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, а също контузии на лявата колянна става, левия лакът и лявата гръдна половина, както и кръвонасядане на лявата гръдна половина, които са отшумели сравнително бързо. Преживените от него болки и страдания са били с висока интензивност след инцидента и постепенно са затихвали. Лечението на пострадалия е осъществено в болнично заведение и е продължило в домашна обстановка с предписаните медикаменти, същият е претърпял оперативна интервенция. Възстановителният период е бил продължителен-около пет-шест месеца, ищецът е имал затруднения при придвижването, неудобства при обслужването, бил е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, нарушен е бил установеният му ритъм на живот, наложило се е да бъде подпомаган в ежедневието си от близки и колеги. Няма неблагоприятна прогноза за здравето на ищеца, но стана ясно, че на същия ще бъде извършена още една операция за премахване на поставените импланти. Предвид тези обстоятелства и като се съобразят конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент -****г., чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 35 000лв. т.е. толкова, колкото се претендира.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищецът е представил фактури -за закупен ортопедичен имплант на стойност 1080лв. и за заплатена потребителска такса в размер на 58лв., които установяват разходи, направени в причинно-следствена връзка с лечението на претърпените травми. Извод, че тези разходи несъмнено са свързани с причиненото увреждане, е направен и в заключението на СМЕ. Следователно, предявеният иск за имуществени вреди в общ размер на 1138 лв. се явява изцяло доказан както по основание, така и по размер.
По иска за обезщетяване на щетите по мотоциклет „Сузуки
RF 600“:
По делото няма спор и се установява от представения талон за регистрация, че процесният мотоциклет е собственост на ищеца. Не е спорно и че за автомобила на виновния водач е бил налице действащ договор за задължителна застраховка „ГО”, сключен с ответното дружество. Според приетото и неоспорено от страните заключение на АТЕ, всички описани увреждания по мотоциклета се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на ***г. пътнотранспортно произшествие. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване уврежданията по МПС, надхвърля действителната му стойност и в този случай ремонтирането на мотоциклета се явява нецелесъобразно, при което е налице тотална щета. Следователно, ответният застраховател дължи пълния размер на причинените имуществени вреди на процесния мотоциклет, собственост на ищеца. Доколкото се признава от ищеца обстоятелството, че в хода на делото му е изплатена от ответния застраховател сума от 819,90 лв. по образуваната пред него щета, то същата следва да се приспадне от определеното обезщетение, при което разглежданата претенция се явява основателна за заявения размер от 1366,10лв.
При определяне размера на дължимите на ищеца обезщетения следва да се прецени и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Принос, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая се твърди от ответника, че поведението на ищеца, сочещо на съпричи-няване, се изразява в нарушаване от негова страна на правилата на чл.179, ал.1, т.9 , чл.39 и чл.37 от ЗДвП, но от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод в тази насока. От изслушаното заключение на автотехническата експертиза не се установява ищецът да е предприел маневра ”изпреварване”, а съобразно описания механизъм на пътнотранспортно произшествие, няма основание да се приеме, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесло извършването на коментираната от ответника маневра „обратен завой”. Действително, последната маневра може да се прави на точно определени места, регламентирани със съответната знакова или пътна маркировка, но следва да се съобрази и обстоятелството, че след като ищецът е завил в обратна посока той е предприел още една маневра –ляв завой, по отношение на която не е имало забрана за извършване на мястото на инцидента. А за да е налице принос на увредения към резултата е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ето защо, при конкретно създалата се пътна обстановка, следва да се приеме, че единствена причина за настъпване на вредните последици са допуснатите нарушения от страна на водача на лекия автомобил „Хонда Джаз”, който не е наблюдавал пътната ситуация, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, при нормална концентрация би трябвало да възприеме обстановката и движението на мотоциклетиста, да намали скоростта на автомобила и да спре при смяната на сигнала на светофара. Според заключението на АТЕ, ударът не е бил неизбежен, К.Т. е имала техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да предотврати произшествието, но не го е сторила. Следователно, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на определените по-горе обезщетения.
Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихви за забава върху обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От представените по делото доказателства, приложени по щета №**********, се установява, че на 15.05.2018г. ищецът е предявил пред ЗД ”Бул Инс”АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, а на 03.08.2018г. е заявил и искане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1138 лв., които са най-ранните дати. Доколкото в случая се иска присъждане на законна лихва, считано от 16.08.2018г., то дължимите обезщетения ще се присъдят ведно със законната лихва от последно посочената дата до окончателното им изплащане.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Р.П. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38,ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.3 от ЗА /съгл. договор за правна защита и съдействие, приложен на л.186 от делото/., което в случая, предвид защитавания материален интерес /37504,10лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 1655,12лв.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив, дължимата за производството държавна такса в размер на 1500,16лв., изчислена съобразно уважената част на исковете, както и сумата от 250 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ.
По изложените съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.***, да заплати на М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес-***, сумата 35 000 /тридесет и пет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/02/ 117002003685 , с период на покритие 22.07.2017г. – 21.07.2018г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди -болки и страдания вследствие на травматични увреждания, изразяващи се във фрактура /двуглезенно счупване/ на десния крак- счупване на голямо и малко пищялните кости в долната им част в областта на глезенната става; контузия на лява колянна става, контузия и кръвонасядане на лявата гръдна половина и контузия на левия лакът, причинени при пътно-транспортно произшествие, станало на *** г. в гр. *, в зоната на кръстовището между бул. „*“ и ул. „*“, причинено противоправно от К.Н.Т. ,при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“ с рег. № РВ *** СК, за което деяние Т. е призната за виновна с влязло в сила на 06.06.2018г. решение, постановено по нахд №2199/2018г. на ПРС, ІV наказателен състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08. 2018г. до окончателното й изплащане; сумата 1138 /хиляда сто тридесет и осем/ лв. -обезщетение за претърпените от същото пътно-транспортно произшествие имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 1366,10/ хиляда триста шестдесет и шест лв. и десет ст./лв., представляваща разликата между дължимото и изплатеното в хода на делото /819,90лв./ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нанесени повреди /тотална щета/ върху мотоциклет „Сузуки RF 600” с рег. № РВ 0350 А, собственост на М.Т.Т., причинени в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на *** г. в гр. *.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на адвокат Р.Р.П.от АК –*, със служебен адрес-гр. *, ул.”***, сума в размер на 1655,12лв. /хиляда шестстотин петдесет и пет лв. и дванадесет ст./лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца М.Т.Т., ЕГН **********.***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 1500,16лв. /хиляда и петстотин лв. и шестнадесет ст./лв.- дължимата за производството държавна такса, както и сумата 250 /двеста и петдесет/лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: