Решение по дело №295/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 305

21.10.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

                                                                      

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                            2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора  Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №295 по описа на съда за 2020 г.

                Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

            С решение №215 от 03.07.2020 г., постановено по АНД №349/2020г., Районен съд, гр. Казанлък, отменил наказателно постановление /НП/ №2201 от 27.02.2020 г., издадено от Зам. Кмет на Община Казанлък, с което на „ДАРИС 17“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, за нарушение на чл.15, ал.6 от наредба №21 на ОбС Казанлък за и на основание чл.23, ал.5  от същата било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 лв.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно-наказващият орган, който чрез процесуален представител го обжалва в срок и изцяло с довод за неправилност.

Конкретните доводи се свеждат до това, че според касатора въззвният съд неправилно извел извод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП били посочени точно датата и мястото на извършване на нарушението, както и разпоредбата, която била нарушена виновно. На следващо място се сочи, че от целокупния доказателствен материал, събран пред РС нарушението се доказвало по несъмнен начин.

В заключение се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на такъв, с който да се потвърди процесното НП.

 Редовно призован в открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява, както и не представя допълнително становище по спора.

            Ответникът, редовно призован, не се представлява. В представено по делото писмено възлажение, чрез процесуален представител – адв. С., излага съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Мотивират се и конкретни доводи в тази насока.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като се споделяли мотивите на процесния съдебния акт, поради това същият следвало да бъде потвърден.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество,  същата се явява неоснователна.

За да отмени процесното НП, въззивният съд приел, че НП и АУАН били издадени от компетентния органи, при спазване на предвидената за тяхното изготвяне процедура, като описаната фактическа обстановка в тях изцяло се потвърдила от показанията на актосъставителя, поради което и съдът приел за напълно безспорна същата. Въпреки това, РС приел, че имало допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН /коректното е чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/, тъй като нямало точно описание на нарушението, обстоятелствата на неговото извършване и не били посочени и представени доказателствата, които го потвърждавали. Неточността на описанието на нарушението се изразявала в това, че не било посочено, че теренът, върху който били поставени въпросните маси и места за сядане бил общински, а отделно се сочело, че тези обекти били на дружеството, но нямало доказателства в тази насока и това правело обвинението голословно.

На следващо място въззивният съд посочил, че нямало посочване в актовете на органа размерите на конструкцията, нито начина й на закрепване, за да можело да се прецени дали тя била трайно закрепена към земята. Така представеното разрешение за ползван обем през зимен сезон нямало как да се преценявало дали бил нарушен именно, защото не се сочели данни за това в актовете на органа.

На последно място РС приел, че имало допуснато и грубо нарушение на процесуалното правило за връчване на акта, което било извършено по отношение на лице, за което нямало данни да притежавало съотв. пълномощия.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание по чб.348, ал.1, т.1 от НПК, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира от правна страна следното:

  Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и поради това е процесуално допустима.

           Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по-долу изложените мотиви:

Изцяло се споделя доводът на РС, че така даденото в акта и в НП описание от обективна страна на нарушението не съдържа в достатъчна степен релевантни факти за отговорността на дееца.

Съгласно визираната за нарушена норма на чл.15, ал.6 от Наредба №21 на ОбС Казанлък „върху зоните за открито сервиране, се разрешава ползването само на леки преместваеми слънцезащитни устройства с подвижна отваряема конструкция като чадъри, сенници, чийто носещи елементи не са трайно закрепени към терена.“, т.е. ползването на тези два вида подвижни конструкции е допустимо върху общински терен само след издадено разрешително.

В НП изрично се сочи, че теренът, върху който се констатира да е разположена металната конструкция с найлон е общински и това не е възразено по никакъв начин от наказания, поради което неоснователно РС извежда извод за недоказаността на този факт. Още повече, ако той се възприема от решаващия съд за недоказан, негово е процесуалното задължение да удостовери това пред себе си чрез събиране на съотв. писмени доказателства. Същественото, което липсва в така даденото описание на разполагане на конкретната конструкция – метална с найлон върху общинския терен е, че по отношение на нея няма данни първо дали тя е трайно закрепена или не е трайно закрепена към терена, както и второ какъв е обемът на площта й /терена/, върху който тя е разположена, тъй като се доказва, а и това не се оспорва от самия орган, че все пак наказаният има получено разрешение за разполагане на маси и столове пред заведението, като според получения обем от разрешителното, през зимен сезон разполагането на такива обекти е разрешен на терен с площ от 5 кв. м.

Ето защо ясното посочване от една страна на обема площ, върху която обективно е разположена на 10.12.2019г. металната конструкция с найлон, както и начина на нейното закрепване към терена, е от съществено значение за пълното описание на нарушението по чл.15, ал.6 от общинската наредба. Правилен в този смисъл се явява изводът на РС, че има допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като така даденото описание на нарушението от обективна страна в АУАН и В НП не е достатъчно за ясното и безпротиворечиво установяване на същото. Самата норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е императивна по своя характер и нейното нарушение само по себе си води до извод за незаконосъборазност, а от друга страна непълното описание на нарушението от обективна страна несъмнено води и до накърняване правото на защита на засегнатото лице да има знание за всички обстоятелства по извършване на противоправното деяние, за което се търси ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност.

Горното в достатъчна степен обосновава извод за правилност на решението на въззивния съд и за липса на визираното касационно основание – неправилно приложение на закона, поради което касационната жалба се явява неоснователна. При този изход на делото, основателна се явява своевременно направената претенция за присъждане на разноски за един адвокат в полза на ответника по касация, които се доказват до размер от 360 лв. с ДДС /л.17/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Съдът

Р     Е     Ш     И    :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №215 от 03.07.2020 г., постановено по АНД №349/2020 г., по описа на Районен съд, гр. Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на „ДАРИС 17“ ЕООД, ЕИК ********* разноски за един адвокат в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.

 

Решението е окончателно.

  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                                                                           

                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                2.