Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, в
публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа
докладваното от председателя НАХД № 280 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на К.Н.С. *** против наказателно постановление
№19-0270-000613/14.10.2019 г. на началника на РУ град Гулянци, ОДМВР Плевен, с
което за нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
лева.
Жалбоподателката, оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка в
това число и наличието на състав на административно нарушение, като моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Твърди, че „за миг загубила контрол“ върху автомобила,
т.к. била уморена, поради което излезе от пътното платно, поради което е
настъпило ПТП. Твърди, че скоростта и била съобразен с релефа на пътя и
видимостта била добра. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваният санкционен
акт като неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и поддържа
депозираната жалба. Излага, че т.к. е
самокатастрофирала и единствено нейният автомобил е претърпял щети,
несправедливо е била санкционирана. Разяснява, че мислела, че ако съобщи за
настъпилото ПТП, застраховката и ГО ще покрие щетите, но после разбрала, че те
се покриват от застраховка „Каско“, каквато тя нямала и съжалила, че е съобщила
за инцидента.Алтернативно моли
съда при потвърждаване на НП да бъде намален размерът на наложената
санкция.
За въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не и
изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с интерес да
обжалва.
Разгледана по същество, тя се явява основателна, поради следното:
Жалбоподателката, безспорно е
правоспособен водач от 1973г.
На
02.10.2019 г. около
17.00ч., в с.Искър, на ул.В.Левски №1, К.С.,
управлявайки л.а. *** с рег.№ ***с посока
на движение с.Гиген, излиза и се преобръща извън
пътното платно, като причинява ПТП с материални щети, по управляваният от нея
автомобил и на пътната мантинела. За настъпилото ПТП, съобщила на телефон 112.Пристигналият на място
полицейски патрул, бил от св.К.В., и св.В.С., и двамата служители на РУ
Гулянци.За така извършеното нарушение
св.В., съставил АУАН № 613, бл. № 030037 от 02.10.2019 г. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – за
това, че управлявала, като не съобразява скоростта със релефа на местността и
условията на видимост, излиза и се преобръща извън пътното платно, като
причинява ПТП с материални щети.Акта били подписан от нарушителя без възражения.
Въз основа на него бил съставен
обжалваното НП. В
обстоятелствената част на същото административно-наказващият орган е приел за установено, че
водачът виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като, дословно е преписал
правната норма, а именно : “водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и
др.обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.ПТП.“ На основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен
начин въз основа на обясненията на самата жалбоподателка, събраните по
делото гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите К.В. и В.С. , както и чрез приобщените по
реда на НПК, писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са
последователни и непротиворечат на
събраните по делото писмени такива.
Горната
фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
В съдържанието на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения на правилата по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради непълни и неясни обвинения. Това налага отмяна на НП без да е
необходимо разглеждане на спора по същество.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС при избиране на
скоростта за движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Отговорността на водача по чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е ангажирана в първата хипотеза на санкционната норма – за
движение с несъобразена скорост.
Деянието е резултатно, т.к. поведението се санкционира при причиняване
на ПТП.
В АУАН движението с несъобразена скорост актосъставителят е свързал с
релефа на местността и условията на видимост.
В обстоятелствената част на НП описанието на деянието е повторено
дословно от съдържанието на АУАН, но в обема на нарушението са изписани всички хипотези на нарушенията
предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП .
Описанието на деянието не е достатъчно, т.к. няма данни за релефа на
местността, конкретната пътна обстановка – условият на видимост, мястото на
удара и скоростта на движение на МПС. Само наличието на подобно описание би
могло да формира извод дали скоростта е била съобразена с пътните условия и да
обоснове връзка между движението на автомобила, неизпълнение на задължението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП и настъпилото ПТП.
Обвинението е непълно, т.к. съдържанието му не е в обема, който да
позволи проверка за материална законосъобразност на НП. Допуснатите съществени
процесуални нарушения в описание на съставомерните елементи от обективна страна
на деянието нарушават правото на защита на дееца да разбере обвинението и да се
защити срещу него.
Релефа на местността и условията на
видимост, фигурира сред хаотично изброените фактори в
НП, сред които присъстват: атмосферни условия,
интензивността на движение.Не може да се приеме, че позоваване в най-общ
смисъл и на „други обстоятелства“ в НП санира този пропуск на АНО. Напротив
факторът, с който жалбоподателят не се е съобразил и в какво се изразява
той, следва да присъства изрично, както
в АУАН, така и в НП, за да гарантира в пълнота правото на защита на
жалбоподателя. Той е елемент от изпълнителното деяние, чиято липса представлява
съществено процесуално нарушение – непълно описание на административното
нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство.
Въпреки горното, съдът намира за
нужно да отбележи, следното:
Действително всяка скорост,
която не позволява на водача да намали и да спре МПС и по този начин
е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно
произшествие е несъобразена скорост.
По делото не се установи обаче,
водача, да е бил с несъобразена скорост с релефа на местността и условията на
видимост.
Административно наказващият орган, не
обори и изложеното от на жалбоподателя в ПИСМЕНАТА му жалба, че „за миг е изгубила контрол на автомобила,
т.к. е била уморена“.
Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната
обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното
му движение. Изгубването на
контрол може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му,
разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното
си движение, и т.н. Отсъствието на постоянно упражняван контрол
върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може
да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на
скоростта.
Предвид всичко изложено до тук, настоящата инстанция намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление №19-0270-000613/14.10.2019г.
на началника на РУ град Гулянци, ОДМВР Плевен, с което на К.Н.С. с ЕГН **********
за нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: