РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600279 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.34 ЗПИИАКОРНФС.
С решение № 105/29. 05. 2024 г. по ЧНД 457/2024 г. Старозагорският
окръжен съд е ПРИЗНАЛ на основание чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС)
Решение № * от 07. 04. 2023 г., влязло в сила на 23. 02. 2024 г., постановено от
*, с адрес: *, *, по отношение на българския гражданин С. Г. А., на когото е
наложена финансова санкция в размер на 120 (сто и двадесет) евро, която сума
е равностойна на 234.70 (двеста тридесет и четири лева и седемдесет
стотинки) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението - 07. 04.
2023 г. за това, че на 09. 05. 2022 г. в 09:34 ч. *, *: *, в качеството си на
собственик на моторното превозно средство/ремаркето с рег. № * е пропуснал
да съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата на
предоставяне на информация за водача на превозното средство кой (име и
1
точен адрес) е управлявал, съответно паркирал посоченото превозно средство
в посочения час и на посоченото място, като е нарушил * Закон за моторните
превозни средства *:*.
Срещу така постановеното решение е депозирана жалба от адв. Н. К.,
служебен защитник на заинтересованото лице С. А. с искане да се отмени
обжалваното решение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Старозагорският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че с удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на СЕ, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение
Решение № * от 07.04.2023 г., влязло в сила на 23. 02. 2024 г., постановено от
*, с адрес: *, *, с което на българския гражданин С. Г. А., с постоянен адрес:
гр. *, ул. „*“ № 40 и настоящ адрес: гр. *, ул. „*“ № 11, е наложена финансова
санкция в размер на 120 (сто и двадесет) евро, която сума е равностойна на
234.70 (двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки) по курса на
БНБ към деня на постановяване на решението - 07. 04. 2023 г. за това, че на 09.
05. 2022 г. в 09:34 ч. *: * качеството си на собственик на моторното превозно
средство/ремаркето с рег. №* е пропуснал да съобщи в рамките на две
седмици от връчването на поканата на предоставяне на информация за водача
на превозното средство кой (име и точен адрес) е управлявал, съответно
паркирал посоченото превозно средство в посочения час и на посоченото
място, като е нарушил * Закон за моторните превозни средства *: *.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството
по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция. В случая решението на несъдебния орган - *, с адрес: *, *, има
статута на решение по смисъла на акта на СЕ.
С основание е преценено, че изпратеното в Окръжен съд - Стара Загора
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните
в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за решение на несъдебен
орган на решаващата държава за налагане на финансова санкция по смисъла
на чл.3, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
2
Деянието, осъществено от засегнатото лице С. А. попада сред
изброените в чл.30, ал.2, т.7от ЗПИИАКОРНФС случаи, за които не се иска
двойна наказуемост.
Законосъобразна е преценката, че не е налице нито едно от
основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец, съгласно
Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Същото е в писмена
форма, придружено е с превод на български език, с подписа на издалия го
орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото
решение за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които по
българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България или са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро,
респ. левовата им равностойност.
В случая се касае за финансова санкция в размер на 120 (сто и
двадесет) евро, която сума е равностойна на 234.70 (двеста тридесет и четири
лева и седемдесет стотинки) по курса на БНБ към деня на постановяване на
решението - 07. 04. 2023 г. Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно
българското законодателство лице, което може да носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на
решението.
Не може да се приеме доводът на защитата, според който е допуснато
нарушение, свързано с правото на защита на засегнатото лице. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че производството срещу С. А. било
писмено, като същият е призован за него, съгласно законодателството на
издаващата държава, лично. Така своевременно е уведомен за определената
дата и мястото на съдебния процес, вследствие на който е постановено
решението, както и за възможността за постановяване на такова решение, ако
не се яви.
По изложеното въззивната инстанция счита, че решението на Окръжен
съд - Стара Загора е законосъобразно. На основание чл.32, ал.1 във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
3
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС), следва да признае Решение №* от 07. 04. 2023 г., влязло в
сила на 23. 02. 2024 г., постановено *, * за прилагане на финансова санкция,
постановено от горепосочения несъдебен орган.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/29. 05. 2024 г. по ЧНД 457/2024 г. на
Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4