Р Е Ш
Е Н И Е №
260241
гр.Пловдив,18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2877/2020г.
И за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1
т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/.
Образувано е по подадени -
съответно въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, чрез Прокурор В. Н. против Решение № 2821/05.08.2020г.
на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с. по гр.д. № 2286/2020г. в частта, с което е осъдена да заплати на Д.И.А., ЕГН- **********,***, сумата в
размер на 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане
в затвора повече от определеното време за срок от 2 месеца и 9 дни, ведно със законната лихва, считано от
04.01.2019 г. до окончателно й изплащане; както и сумата от
10 лв.- за внесена държавна такса и сумата от 130, 43 лв.- за адвокатско
възнаграждение, изчислено по съразмерност;
съответно въззивна жалба от Д.И.А., ЕГН- **********,***, чрез адв.С.Я.,***, против Решение № 2821/05.08.2020г. на Районен съд
– Пловдив, XVI гр.с. по гр.д. № 2286/2020г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2,
иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане в затвора
повече от определеното време за срок от 2 месеца и 9 дни, за разликата над 2 000
лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от
04.01.2019 г. до окончателно й изплащане;
в
частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от него против Прокуратурата на
Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непрекратено изпълнение на наказанието за периода 03.01.2019 г. - 03.03.2019 г.
и за периода 05.03.2019 г. - 05.04.2019 г.
Молят да бъде отменено в
обжалваните части като незаконосъобразно; като съответно вместо това Прокуратурата на РБългария моли да се отхвърли изцяло
предявения срещу нея иск, а Д.И.А. моли да се уважат изцяло
предявените искови претенции.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Д.И.А. против
Прокуратурата на РБългария е завел искова молба, ведно с писмено уточнение /на
л.16/ към нея неразделна част, с която посочва, че е бил осъждан четири пъти,
като са описани присъдите и наложените наказания. С групиране на наказанията му
по н. ч. дело № 96/ 2019 г. на СГС било определено общо наказание от 1 година
10 месеца и 15 дни, но след обжалване на съдебния акт, по В. ч. н. дело № 288/
2019 г. на САС наказанието му било намалено на 1 г. и 6 м.
Към момента на постановяване на определението на САС
ищецът вече бил освободен от затвора на 03.01.2019 г., като за срока 03.01.2019
г.- 03.03.2019 г. и 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г. било прекъснато изтърпяването
на наказанието му.
Лицето било задържано на 25.04.2017 г. и освободено на
03.01.2019 г., като бил излежал в затвора точно 1 г. 8 м. и 9 дни, или с 2 месеца и 9 дни повече от определеното
му наказание. Ответникът носел вина за това, защото не бил упражнил контрол
върху изпълнение на наказанието и допуснал противозаконното лишаване от свобода
за съответния период.
За периода на прекъснатото изтърпяване за срока
03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и 05.03.2019 г.- 05.04.2019 г. ищецът също търпял
вреди, защото не било прекратено
изпълнението на наказанието му и той не бил освободен, като за него в този
период съществувал страха от ново връщане в затвора. В тази насока предявява
отделна претенция за обезщетение за това в размер на 3 000 лв.
Ответникът Прокуратурата на РБългария депозира Писмен отговор по чл.
131 от ГПК, с който изцяло оспорва иска. Поддържа, че в тежест на ищеца било да
докаже твърденията си, като се посочва, че претендираният размер на обезщетение
бил прекомерен с оглед малкия срок на надлежаването и съдебното минало на лицето.
Претенцията, заявена с уточняващата молба, била отделен иск, като размерът й
също бил прекомерен, с оглед прекъснатото изпълнение на наказанието.
В
проведеното първо и единствено съдебно заседание е приложено постъпилото от
архива на Затвор –Пловдив досие на
ищеца, както представените писмени доказателства към исковата молба,
включително и Решение № 175/25.04.2019г. на САС, НО, 6 състав, по н.ч.д.№
288/2019г., с което е намалено определеното
общо наказание от 1 год. 10
мес. и 15 дни на 1 год. и 6 мес. лишаване от свобода. По делото от страните не са
заявени за събиране гласни доказателства.
Районен
съд – Пловдив, за да постанови атакуваното решение, излага основни съображения,
че за да възникне отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи от ищеца
наличието на следните предпоставки- изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в повече от наложеното,
претърпени вреди и причинна връзка между вредните последици и изпълнението на
наложеното наказание над определения срок. По делото безспорно се доказал
фактът на изтърпяване на наложено наказание „лишаване
от свобода“ над определения от съда размер.
Съгласно представените
справки от ГД „ИН“ ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за периода
25.04.2017 г. /когато още е бил в ареста, но този срок му е приспаднат с
присъдата)./ до 03.01.2019 г. /когато е било прекъснато изтърпяване на
наказанието му/. Изчислено по календарни дни, той е бил лишен от свобода за 1
година 8 месеца и 9 дни, но доколкото с решението на Апелативен съд- София
определеното му общо наказание е било 1 година и 6 месеца, се оказало, че
ищецът е надлежал в затвора 2 месеца и 9 дни повече от определеното му
наказание.
Районният
съд е приел, че са доказани увреждащите действия и бездействия, в резултат на което са
причинени на ищеца неимуществени вреди, като в случая, репарирането на вредите следва да се осъществи от ответника, чиято
отговорност произтича от законовото му правомощие за упражняване на надзор за
спазване на законността при изпълнение на наказанията. С
допуснатото надлежаване лицето е претъпяло притеснения,
неудобства, ограничаване на личната му свобода
и накърняване на социалното му общуване. Независимо, че не са ангажирани
доказателства от ищеца посочените вреди подлежат на
репариране, тъй като за установяването на подобни обичайни
вреди не са нужни формални доказателства, доколкото те настъпват за всяко
едно лице при подобни обстоятелства, предвид вида на
наказанието и мястото, където то се изтърпява. Нормално е да се приеме, че по
време на престоя си в затвора през исковия период ищецът е имал негативни
изживявания, изпитвал е неудобства, чувствал се е притеснен, унизен, ограничени
са били и социалните му контакти. Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за
справедливост е определен съобразно вида и
интензитета на търпените вреди, характера и продължителността на упражнената
процесуална принуда- противоправното задържане в
затвора. Районният съд е аргументирал, че взима предвид и
данните за личността на ищеца и съдебното му минало- същият е с криминално
минало, осъждан е четири пъти, изтърпявал е
наказание „лишаване от свобода“. Затова, с
оглед на факта на неколкократните
му осъждания, налага правен извод, че
ищецът е изживял неприятности и страдания в много по- малък
интензитет и не са достатъчни, за да обосноват претендирания размер на
обезщетението. Определен е размер от 2 000лв. на обезщетението, който съответства в най- пълна степен на характера и степента на търпените от ищеца болки и
страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо него
процесуална принуда.
По отношение на втория иск- за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непрекратено изпълнение на
наказанието за периода 03.01.2019 г.- 03.03.2019 г. и за периода 05.03.2019 г.-
05.04.2019 г., Районният съд мотивира, че същият е изцяло неоснователен. Нямало
е спор по делото, че в тези периоди
изпълнението на наказанието не е било прекратено, но също така е безспорно, че
за това време от общо три месеца
ищецът не е търпял никакво наказание, доколкото вече е бил освободен от
затвора. При това положение за него не
биха могли да настъпят никакви вреди, защото липсват елементите на
фактическия състав, обосноваващи отговорността на ответника- реално изпълнение
на наказанието над определения срок и причинна връзка с вредите. Относно
твърденията в уточняващата молба, че за лицето в този период съществувало страх
от ново връщане в затвора, защото той не бил освободен от наказанието, са
несъстоятелни, тъй като евентуалното
връщане в затвора не зависи от действията на ответника, който само
упражнява надзор върху законността на изпълнение на наказанията, без обаче да
постановява ефективното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, което
става със съответен съдебен акт. Прокуратурата не може да носи отговорност, защото
не това е органът, който определя вида и размера на наказанието. Прокурорът
няма правомощия да прекратява изпълнение на наказанието, което обстоятелство
настъпва с изтичане на съответния срок на присъдата, поради което и не е можело
да има издадено постановление за прекратяване изпълнението на наказанието.
С подадената
въззивна жалба от Прокуратурата
на РБългария са направени възражения, че не е следвало
изобщо да се присъди сума за обезщетение, а евентуално – тази сума е със
завишен размер и не е справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
С
подадената насрещна въззивна жалба от Д.И.А. са направени възражения, че неправилно не е
уважена исковата претенция в цялост за разликата над 2 000 до пълния
предявен размер от 20 000 лв., както и неправилно е отхвърлен предявения
иск за 3 000 лв.
Окръжен
съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбите са изцяло неоснователни. Съгл. разпоредбата на чл. 2
ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ - Държавата отговаря
за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда при изпълнение на наложено наказание над определения срок
или размер. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице,
тоест отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи е
обективна и не зависи от наличието или липсата на вина у определено длъжностно
лице, причинител на вредата. В цитираната хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ
органът, чрез който следва да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
Прокуратурата на Република България, тъй като съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗИНЗС,
именно Прокуратурата изпълнява надзор за спазване на законността при
изпълнението наказанията, съгласно Закона за съдебната власт. При определянето
на обезщетението правилно са отчетено обстоятелствата, че А. е търпял негативни
изживявания, притеснения и неудобства. Претърпените
вреди са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на лица от
съответните правозащитни органи. При това положение, налага се извод, че е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България. Въззивният съд
счита, че Районният съд е определил един
справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В тази насока без уважение следва
да се оставят оплакванията на жалбоподателя, че сумата от 2 000 лв. е
завишена. Същевременно,
неоснователни се явяват възраженията на Прокуратурата на РБългария, че изобщо не следва да се
присъжда никакво обезщетение, защото от една страна отговорността
има обективен характер, а от друга страна – доказани са претърпени
неимуществени вреди.
Неоснователни
са възраженията на Д.И.А.,
че присъденият размер за обезщетение от 2 000 лв. е твърде занижен, като
следва да се присъди в пълен размер от 20 000лв., а също искът от
3 000 лв. неправилно е бил отхвърлен изцяло. Въззивният съд намира, че това е така, защото
ищецът не е ангажирал никакви гласни по нито един от заведените искови
претенции, а е разчитал само на приложената преписка в оригинал от досието му
от архива на Затвор –Пловдив, както и на
представените писмени доказателства към исковата молба – гореописаното Решение
№ 175/25.04.2019г. на САС, НО, 6 състав, по н.ч.д.№ 288/2019г. и няколко писма
от служебната кореспонденция на ГД“Изпълнение на наказанията“, които впрочем, като
изразяващи и част от фактическата обстановка не са били оспорени от насрещната страна.
Решението
в обжалваните части се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване като
обосновано и подробно аргументирано.
Разноски.
Съобразно правния резултат разноските остават за страните,
така както са ги направили.
По мотивите, Пловдивският
окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение
№ 2821/05.08.2020г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., постановено по гр.д.№ 2286/2020г.
в
частта, с която Прокуратурата
на РБългария, с адрес - град София, бул. „Витоша” № 2, е
осъдена да заплати на Д.И.А., ЕГН: **********,***,
сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане
в затвора повече от определеното време за срок от 2 месеца и 9 дни, ведно със законната лихва, считано от
04.01.2019 г. до окончателно й изплащане; както и сумата от
10 лв.- за внесена държавна такса и сумата от 130, 43 лв.- за адвокатско
възнаграждение, изчислено по съразмерност;
в
частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният
от Д.И.А., ЕГН - **********,***, против Прокуратурата на Република България, с
адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за разликата над 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.01.2019 г. до окончателно й
изплащане;
в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.И.А.,
ЕГН - **********,***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непрекратено изпълнение на
наказанието за периода 03.01.2019 г. - 03.03.2019 г. и за периода 05.03.2019 г.
- 05.04.2019 г.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :