О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 228 06.04.2022 г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на шести април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело №175 по описа за
2022г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба на П.Й.С. против мълчалив
отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да се произнесе по подадена от
негова страна молба с вх. №М-49/09.02.2022 г. с искане за определяне на реда, начина и мястото на провеждане на събранията на
членовете на сдружението „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата
на човека“. Жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл.11 от ЕКЗПЧОС, чл.31, ал.5
от Конституцията във връзка с чл. 43, ал.1 от Конституцията началникът на
затвора гр. Стара Загора не разрешавал
провеждане на мирни събрания на членовете на сдружението, пребиваващи на територията
на затвора гр. Стара Загора. Излага съображения, че след като е получил молбата му, за Началника на
Затвора Стара Загора е възникнало задължение да се произнесе със заповед
съгласно разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 от ЗИНЗС и чл. 43, ал. 1, във връзка с
чл. 31, ал. 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на подробно
изложените аргументи е направено искане за отмяната на формирания мълчалив
отказ.
Ответникът по
жалбата – Началника на Затвора Стара Загора, взема становище за неоснователност на подадената жалба.
Въз основа на
приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С молба вх. № М-49/09.02.2022 г., подадена до
Началника на Затвора Стара Загора, П.С. е поискал да се издаде
заповед, с която началникът на затвора да
определи реда, начина, мястото на провеждане на събранията на сдружението, тъй
като с членовете на сдружението, пребиваващи на територията на затвора гр.Стара
Загора, имали общи тези за обсъждане по постигане на целите му. По делото са приложени молби вх.№ М-266 от 13.09.2021 г. и
уведомление вх.№ М-334 от 09.11.2021 година с идентично съдържание. В
уведомлението изрично е заявено, че П.С. действа от името на сдружението въз
основа на представено пълномощно. Не е спорно, че и други членове на
сдружението /Митко Харакчиев и Енчо Костадинов/ са искали да им се разреши провеждане
на сбирки/събрания и дейност на
членовете на процесното сдружение на територията
на затвора гр. Стара Загора.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Непроизнасянето
на Началника Затвора Стара Загора според жалбоподателя е формирало мълчалив
отказ, който от своя страна го е мотивирал да оспори същия пред Административен
съд Стара Загора. Ответникът по делото е
следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на молбата, т. е. до
24.02.2018 г. Жалбата
е депозирана в деловодството на Затвора Стара Загора на 14.03.2018 г. в
предвидения от закона едномесечен срок за оспорване на мълчалив отказ.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК от лице, имащо правен
интерес от оспорването.
По отношение на обжалвания мълчалив отказ
съдът намира, че такъв липсва и производството по неговото разглеждане е
недопустимо. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че не е
налице "мълчалив отказ" на Началника на Затвора Стара Загора по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган
по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна
норма, е необходимо да се установи, от една страна, подадено искане
за издаване на административен акт, и от друга –
бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да
се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова
задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност
/материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе
по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния
орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като
"мълчалив отказ" по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение
на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само
когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание, т. е
непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода,
но в настоящия случай той действа от името на сдружението „Европейска
пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“. Де факто с молбата си той
иска от името на сдружението началникът на затвора гр.Стара Загора да
предостави на сдружението за ползване помещение за провеждане на редовни
събрания на сдружението за постигане на целите
му. Следва да се отбележи, че съгласно чл.12,ал.2 т.12 от ЗИНЗС министърът на
правосъдието отговаря за управлението на предоставените
държавни имоти на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на
териториалните й служби, в това число и на местата за лишаване от свобода Той е органът, който може да разреши, респективно
да откаже предоставяне на помещение за ползване от затвора гр.Стара Загора.
Друг е въпросът дали ако той постанови отказ, ще е налице административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.6 от ЗИНЗС началникът на затвора ръководи дейностите по реализиране на правата и
задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа, но в
случая се прави искане от членовете на сдружението да осъществяват дейност на
територията на затвора. Искането не е свързано и със социалната и
възпитателната работа, която се осъществява в затвора гр. Стара Загора, регламентирана
детайлно в глава “Социална и възпитателна работа“ от ППЗИНЗС. Така съгласно чл.
148 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява възможност за упражняване на
творчески дейности и участие в културни, спортни и религиозни мероприятия за
осмисляне на свободното време, дейности по реализиране на правата и
задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа. В чл.
149 от ППЗИНЗС изрично е записано, че творческите
и културните дейности на лишените от свобода включват:
1. самодейни изяви чрез
представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти,
спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.;
2. организиране на художествени
и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на
външни представители;
3. организирана клубна дейност
по интереси;
4. организирани посещения на
културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали,
исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода;
5. провеждане на разнообразни
културни програми от външни представители.
Безспорно е, че дейността
на провеждане на „мирни събрания“ не е сред изброените дейности. По логиката на
жалбоподателя при подадена молба от всяко едно сдружение, в което участват
лишени от свобода, началникът на затвора следва да преценява дали то преследва
„легитимни цели“ и в условията на обвързана компетентност да разреши осъществяване
на дейности на територията на затвора гр. Стара Загора и утвърди график. Следва
да се отбележи, че жалбоподателят се е възползвал от даденото му по чл.11 от
ЕКЗПЧОС право на сдружаване и е станал член на процесното сдружение.
По изложените съображения съдът приема, че по подадената молба от 09.02.2022 година от П.С.
не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, с оглед на
което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
По делото е направено искане за освобождаване
от заплащане на държавна такса. С оглед представената от жалбоподателя
декларация и направена справка в Затвора гр. Стара Загора съдът намира, че са
налице основанията по 83,ал.2 от
ГПК във връзка с чл.144 от ГПК и П.С.
следва да се освободи от заплащане на държавна такса по делото
Водим от
горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.Й.С. против мълчаливия отказ на
Началника на Затвора Стара Загора да се произнесе по подадена от негова страна
молба с вх. №
М-49/09.02.2022 г. с искане за определяне на реда, начина и мястото на провеждане на събранията на
членовете на сдружението „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата
на човека“, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№ 175/ 2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОСВОБОЖДАВАМ П.Й.С. от заплащане на държавна такса в размер на 10
лева по адм.дело № 175 по описа за 2022 година на Административен съд гр. Стара
Загора
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Стара
Загора в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: