РЕШЕНИЕ№
гр... София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........шестнадесети
февруари…………………..………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Антоанета Луканова………………...…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Сашо Тотев...............................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5597 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба и допълнение към нея от адвокат В.Б., защитник на подс.Е.В.Н.,
срещу присъда от 13.07.2017г. постановена по НОХД № 7910/2013 год. по описа на CPC, НО, 116
състав, с която подсъдимия е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание
чл.57 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“. На основание
чл.45 от ЗЗД подс.Е.В.Н. е осъден да заплати сумата от 2 000,00 лева за
причинени имуществени вреди на В.В.във връзка с обвинение по чл.131, ал.1,
т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК, наказателното производство за което е прекратено
по давност в хода на проведеното съдебно следствие.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила , тъй като в диспозитива на атакувания съдебен
акт било възведено едва за първи път, че процесния автомобил всъщност е собственост на фирма „М.П.“, а не на фирма
„Н. ЕЛП“ ЕООД. Посоченото несъответствие представлявало
изключително тежък порок, тъй като винаги ограничавало процесуалните права на
подсъдимия, в частност и на пострадалото юридическо лице да упражни своите
права и да защити интересите си. Това
действие на съдът водело до съществен порок, по смисъла на чл.348, ал.З, т.1 от НПК, който не може
да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е отстраним при ново разглеждане
на делото. В досъдебната фаза също било
допуснато съществено процесуално нарушение, което се е отразило
неблагоприятно в правната сфера на подсъдимия Н., накърнявайки правото му на
защита. Наблюдаващият по делото прокурор не проявил необходимата процесуална
активност, с оглед провеждането на обективно, всестранно и пълно изследване на
релевантните факти и обстоятелства, а това от своя страна го е довело до
непрофесионално формирани по вътрешно убеждение изводи. Още в хода на
досъдебното производство бил безспорен факта, че унищожената вещ не е била
собственост на фирма „Н. ЕЛП“ ЕООД, а на „М.П.“. Това поведение на
представителя на държавното обвинение довело до грешно обвинение, което е
нарушило правата както на обвиняемото лице и правото му на защита, така и на
пострадалото юридическо лице.
Формулирано е
алтернативно оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при постановяването на присъдата първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на закона и след като в противоречие с материалния и
процесуален закон, е признал подсъдимото лице за виновно по чл.216, ал. 1 от НК
му е определил тежко наказание, без да приложи института на чл.66 от НК. Неправилно и
незаконосъобразно първостепенният съд приел, че целите на наказанието биха били
изпълнени единствено ако подсъдимия ми изтърпи ефективно наложеното му
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, при
първоначален “общ” режим.
Иска се отмяна на присъдата на основание чл. 334, т.1, предл. 1 и 2 във вр.
с чл. 335, ал.1 и ал. 2 НПК. и връщане
на делото за ново разглеждане от
съответни стадий на наказателното
производство или алтернативно, на основание чл. 337, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК да се измени
атакуваната присъда, като се намали така наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане.
Прокурорът счита, че жалбата
е неоснователна. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че същата е правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖЛБАТА Е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил като цяло обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс. Е.В.Н.
е роден на *** ***, осъждан, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, безработен, живущ ***. На
02.11.2012 г. около 20.45 св.В.М.В.управлявала в гр.София, ж.к.Дружба -2, лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста, сив на цвят, с ДК № ******, собственост
на „М.П.”, предоставен за ползване на „Н. ЕЛП”ЕООД, с МОЛ А.П.С.. Докато се
предвижвала бавно с автомобила, търсейки точния адрес, на около 200 метра от
пицария „Лъчони“ срещу бл.286, св. В. видяла, че срещу нея се движи група
младежи, състояща се от 4-5 човека и малко куче. При разминаването,
свидетелката видяла, че кучето се насочва към автомобила и спряла. Тогава
подсъдимият Е.Н., който бил част от групата, нанесъл силен удар в дясната част
на предното панорамно стъкло на автомобила, което се спукало. След това влязъл
в автомобила през дясната му врата и ударил шамар на свидетелката и излязъл,
като затворил силно предната дясна врата на автомобила и си тръгнал. На около
150-200 м от мястото на инцидента се намирали свидетелите К.Д., който работел в
стопанисвания от него магазин за алкохол, цигари и захарни изделия, намиращ се
в ж.к.“*******, В.Т., управител на магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
същия блок, и С.М.. Те чули удар и крясъци, след което при тях дошла св. В.,
силно притеснена и разтревожена и им разказала за случилото, като ги попитала дали
са видели нещо. Св. В. се свързала с полицията и съобщила за инцидента, след
което се обадила и на св. А.С.. На местопроизшествието пристигнал автопатрул на
08 РУ - СДВР в състава на който били свидетелите М.К.и К.С., на които В. отново
разказала за случилото се, показала им счупеното стъкло на автомобила и им дала
описание на извършителя. Впоследствие, в хода на образуваното досъдебно
производство В. разпознала като извършител на престъплението подсъдимия Е.Н..
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите
В.В., К.Д., В.Т., А.С., М.К., К.С., С.М., Ц.И., А.Г., С.Р., М.И.- Н., както и
дадените от свидетелите Д., С., Т. и М. в досъдебното производство, които бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК; писмени: протокол за
доброволно предаване, съдебно медицинско удостоверение, ксерокопие на фактури,
документи от Форд М.П. и ЗАД „В.“, протокол за разпознаване на лица и албум към
него, съдебно- оценителна експертиза, съдебно - медицинска експертиза, съдебно
- техническа експертиза, справка за съдимост; веществени: един бр. диск CD-R80
AXXESS), са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно
е твърдението на защитника за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на досъдебното и първоинстанционното производство. Защитникът акцентира на факта, че в
диспозитива на атакувания съдебен акт е възведено едва за първи път, че
процесния автомобил е собственост на
фирма „М.П.“ ЕООД,
а не на фирма „Н. ЕЛП“ ЕООД. Факт е, че в заключителната част на обвинителния
акт относно собственика на автомобила е посочена „фирма „Н. ЕЛП”ЕООД, с МОЛ А.П.С.
и управлявана от В.М. В.“, а в диспозитива на присъдата- е отразено„собственост на „М.П.”, предоставен за ползване на
„Н. ЕЛП”ЕООД, с МОЛ А.П.С. и управлявана от В.М. В.“. Това различие не
обосновава наличие на съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо процесуалните права на страните. Съставомерен признак от състава
на престъплението по чл.216, ал.1 от НК е веща да е чужда. Към момента на
извършване на деянието подсъдимия не е бил наясно чия е веща, но добре е знаел,
че тя не е негова. С повдигнато още в хода на досъдебното производство
обвинение му е вменено, че е обективирал противоправно поведение по отношение
на чужда вещ. Нанасянето по удар на предното стъкло е било в резултат на субективно
неодобрение на поведението на св.В., като обективно вещта, която е била
повредена е била чужда. Действията му са били насочени към постигане на този
съставомерен резултат-унищожаване на чужда движима вещ, като подсъдимия е бил
напълно безразличен към това, чия собственост е веща. За съставомерността на
деянието е от значение това, че веща е чужда, а не кой е юридически собственик
на автомобила, стига това да не е самият деец. Именно поради това и след като в
хода на производството подсъдимия не е твърдял, че вещта е негова, при
наличието на допълнително посочени в диспозитива факти относно ползването на
автомобила, отразяването на различен юридически собственик за пръв път в
присъдата в случая не може да обоснове наличие на нарушение от процесуален характер водещо до ограничаване
процесуалните права на подсъдимия и то по начин, налагащ връщането на делото за
ново разглеждане. С тези действия на съда не се внася съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението, доколкото относно един от съществените
обективни признаци от състава на престъплението няма промяна-вещта е чужда. Що
се касае до процесуалните права на пострадалия, то доколкото в случая става
въпрос за юридическо лице, то участието в наказателното производство е било
мислимо само с предявяването на граждански иск. Съдът е съобразил, че
предявеният такъв е неоснователен и го е отхвърлил, което действие е изцяло в
полза на подсъдимия. Относно правата на „М.П.” ЕООД, то дори и да се приеме, че като юридическо
лице е било лишено от възможност да участва в съдебното производство
предявявайки граждански иск, това не може да обоснове наличие на основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така,
защото от една страна подсъдимия не може да претендира, че са му нарушени
правата, като се позовава на „нарушено право на защита на ощетеното юридическо
лице“, а от друга, самото юридическо лице има на разположение процесуална възможност
за защита на правата си като предяви иск по гражданско-правен ред.
Събраните по
делото доказателства дават основание на въззивният съд да приеме, че подсъдимия
е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 216 ал.1 от НК се наказва деец, който унищожи или повреди
противозаконно чужда движима или недвижима вещ. От обективна страна подс. Н. е
счупил процесното стъкло, като е нанесъл удар с ръка върху него. По този начин
е реализирал първата форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
216 НК - унищожил е
стъклото, което окончателно е престанало да бъде годно за използване по
предназначението си. По този начин е
настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат - вещта е била унищожена.
Действията на подсъдимия са били в разрез с установения ред, като така е
засегнал правото на собственост върху вещта. Видно от показанията на св.В.В.,
подсъдимият е ударил стъклото на управлявания от нея автомобил марка „Форд”,
модел „Фиеста, с ДК № ******, след което е влязъл през дясната врата на
автомобила и й нанесъл удар в областта на лицето. Тези показания кореспондират
напълно с показанията на свидетелите К.Д., В.Т., А.С., М.К., К.С., С.М., които
са се намирали в близост на мястото на извършеното престъпление и които
потвърждават, че са чули удар, погледнали са по посока на удара и са видели
момче, което излязло от дясната страна на автомобила и затворило силно вратата.
Обосновано съдът е кредитирал изцяло показанията на посочените свидетели, снети
в хода на досъдебното производство. Видно от показанията на св.К.и св.К.С.,
същите са видели, че автомобила, управляван от св. В. е бил със спукано предно
панорамно стъкло. Показанията на свидетелката В. се потвърждават и от
показанията на свидетеля А.С., който е отишъл на местопроизшествието и е видял
счупеното стъкло на лекия автомобил, разговарял е с първата, която и пред него
е заявила същите обстоятелства за начина, по който е счупено стъклото на
автомобила, и за това, че била ударена. Видно от протокол за извършено
разпознаване, което процесуално - следственото действие е изцяло в съответствие
с изискванията на НПК, св.В. категорично е разпознала извършителя на престъплението
в лицето на подс.Н.. Преди извършването на разпознаването свидетелката е била
разпитана, посочила е белезите, по които може да разпознае лицето с подробно
описание на външния му вид. Въззивният съд напълно споделя изводите на
пръвоинстанционния такъв, че деянието на подсъдимия не може да се квалифицира
като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Стойността на причинените
вреди е била 455,55 лева и те не могат да бъдат определени като минимални. Като
се съобразят и причините за възникналия конфликт, районният съд правилно е
приел, че в случая не се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. От интелектуална страна подс.Н. е разбирал, че веща
върху която въздейства физически е чужда. Бил е наясно, че нанасянето на удар
върху стъклото може да доведе до счупването му. От волева страна е целял
настъпването именно на този резултат, защото в противен случай би нанесъл удар
по която и да е друга част на автомобила. Насочил действията си към принципно
една от по-лесно чупливите външни части на автомобила, подсъдимия пряко е целял
нейното унищожаване. Показателен за това е интензитета на нанесения удар. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна в
частта й за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на
производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се
направи обоснован извод, че подс.Н. е извършил престъплението за което е предаден на съд. Именно
въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, признавайки подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 216
ал.1 от НК. Правилно
не е дадена в. на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Г. и Р., които са твърдели, че първият е бил в обективна невъзможност да
извърши посочените в обвинителния акт действия, като на тази дата въобще не е
напускал дома си. Видно от заключението на експерта по СМЕ към момента на
деянието подсъдимия е можел да се движи без видими затруднения при осъществяване
механизма на ходене. С оглед на това твърдението му, че не е излизал от домът
си на процесната дата е невярно и следва да се приема единствено като форма на
защита.
Отчитайки
обществената опасност на конкретното престъпление и причинения престъпен
резултат, съобразявайки и степента на обществена опасност на подсъдимия като
деец, съдът незаконосъобразно е отмерил наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца. При индивидуализация на наказанието съдът не е
отчел смекчаващи обстоятелства. Не е съобразен факта, че от извършване на
деянието до постановяване на присъдата са изтекли почти пет години. Към
настоящия момент този период е по-голям. Междувременно, не са налице данни
подсъдимия да е извършил други престъпления, като видно от справката за
съдимост, наложените му предходни наказания пробация са изтърпени, а
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода е изтекъл преди извършване
на престъплението-предмет на настоящето производство. Първите две престъпления
са извършени през 2007 и 2008г., т.е. преди повече от десет години. Като се
съобрази и факта, че след извършване на престъплението е изтърпяно наказание
пробация, за което възможността да е постигнало целите по чл.36 от НК не следва
да се пренебрегва, се налага извод, че изтеклия период от време от извършване
на предходните престъпления и времето от извършване на настоящото престъпление
следва да бъдат отчетени като смекчаващо обстоятелство. Същото е с изключителен
в случая характер, тъй като въпреки безспорните данни за завишена степен на
обществена опасност на конкретното деяние, поради предприети по отношение на
св.В. насилствени действия, то сочи, че обществената опасност на подсъдимия не висока,
след като през продължителен период от време същият не е имал други
общественоопасни прояви. Наред с това, следва да се държи сметка, че
закъснялото ангажиране на наказателната му отговорност за конкретното
престъпление ограничава в значителна степен възможността за реализиране в пълен
обем на визираните в чл.36 от НК цели. Районният съд не е съобразил това и при
определяне вида на наложеното наказание незаконосъобразно е приел, че липсват
предпоставки за замяната му. В отклонение от принципа за справедливост съдът е
определил наказание, чийто вид и размер има единствено репресивен по отношение
на подсъдимия характер. За обезпечаване протичането на необходимия
превъзпитателен процес съпътстващ наказанието, не е наложително подсъдимия да
бъде изолиран от обществото по определения от първоинстанционния съд начин. В
случая, поради изтеклия период от време между извършване на престъплението и
налагането на наказанието, който следва да бъде отчетен като изключително смекчаващо
обстоятелство, принципът за справедливост изисква определяне на друго по вид
наказание.
Съдът правилно
е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало
на извършителя на престъплението, както към датата на извършване на
престъплението, така и към датата на постановяване на присъдата. Неправилно е
отчел като отегчаващо обстоятелство начинът на извършване на престъплението-в
тъмната част на денонощието, тъй като причина за действията на подсъдимия е
било и поведението на св.В. като водач, което също е обективирано в тъмната
част на денонощието. Нанасянето на удар с шамар, за какъвто единствено е
съобщила свидетелката пред св. М. следва да бъде отчетено като отегчаващо
обстоятелство. Въпреки наличието на посочените отегчаващи обстоятелства и
съгласно изложеното по-горе, въззивният съд намира, че съгласно чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. ”Б” НК предвиденото за престъплението по чл.216, ал.1 от НК наказание
следва да бъде заменено с пробация. На подсъдимия на основание
чл. чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр.чл.42а, ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от НК следва да се наложи
наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИНЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с
периодичност за явяване пред пробационен служител два пъти седмично;
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ;
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО 150 ЧАСА ГОДИШНО ЗА ДВЕ ПОРЕДНИ
ГОДИНИ;
Целите на
наказанието ще се изпълнят в пълнота с изтърпяване на така определеното от
въззивната инстанция наказание.
Въз основа
на изложеното, Софийски градски съд, в
настоящия въззивен състав намира, че атакуваната присъда е незаконосъобразна в
частта за индивидуализацията на наказанието и следва да бъде изменена. В
останалата й част следва да бъде потвърдена. В хода на производството са
събрани достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован
извод, че подс.Н. е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Наказателната му отговорност е била
правилно ангажирана от първоинстанционния съд, но в нарушение на материалния
закон е индивидуализирано неправилно наложеното наказание лишаване от свобода.
С оглед на това присъдата следва да бъде изменена по посочения по-горе начин.
Мотивиран
така и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.чл.334, т.3 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 13.07.2017г. постановена по НОХД № 7910/2013 год. по
описа на CPC в частта относно вида и размера на наказанието, като:
НАЛАГА на подсъдимия Е.В.Н. на основание чл. чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр.чл.42а, ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от НК наказание ПРОБАЦИЯ
с пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИНЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с
периодичност за явяване пред пробационен служител два пъти седмично;
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ;
150 ЧАСА ГОДИШНО БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ЗА ДВЕ ПОРЕДНИ
ГОДИНИ;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.