Р Е Ш Е Н И Е
№………../ …...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание проведено
на 25.10.2019
г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1702/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното,
Производството
е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
е по жалба вх. № 20191010095920 на АВ, подадена от „МОНТИС ГРУП“ АД със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Никола Вапцаров" 3Г, ет.3, офис
3, ЕИК *********, чрез адв. Полина Пеева, срещу отказ № 20180627131710-2/03.10.2019
г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията
за обявяване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на Годишен финансов
отчет по партидата на „МОНТИС ГРУП“ АД.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на отказа. Иска се отмяна на незаконосъобразния отказ и постановяване на решение, с което
АВ да бъде задължена да обяви искания акт.
Жалбата с приложенията към нея
е изпратена до съда от АВ, заедно със преписката по заявление образец Г2, ведно с приложенията и постановения отказ съобразно изискванията на
чл. 25 ал.3 ЗТР в заверен препис.
Жалбата е подадена от упълномощен
представител на търговеца на 10.10.2019 год., в
преклузивния срок по чл. 25 ал.1 от ЗТР, считано от датата на постановяване на
отказа. Дължимата държавна такса е внесена. Производството е допустимо.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания,
представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз
основа на справка на електронния сайт на търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят е подал
заявление за обявяване на акт – ГФО за 2017 г. на дружеството с надлежен
образец Г2, придружено с документи, целящи установяване на законосъобразното
настъпване на заявените обстоятелства. Внесена е дължимата за производството
държавна такса, а заявлението е подадено от оправомощено да иска вписване по партидата на търговеца лице – адвокат с
изрично пълномощно. Приложена е и
изискуема по чл. 13, ал. 4 ЗТР декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР,
длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за
исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за
това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския
регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението
са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 ЗТР, дали
друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата
държавна такса.
Анализът на цитираната правна норма сочи,
че проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта
обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Аналогична е
целта на проверката при обявяване на актове. Този извод се налага и от
охранителния характер на регистърното производство, в
рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт
на административно съдействие.
Изложеното обуславя извода на съда, че
преценката за външна редовност означава
съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие
длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал.5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите,
съответно на заявения за обявяване акт, се определят според изискванията на
чл.62а, ал.2 от Наредбата, а именно: подлежащият на обявяване годишен финансов
отчет в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис
и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на
подлежащия на обявяване годишен финансов отчет.
Длъжностното лице по регистрация, съгласно
възложената му с разпоредбата на чл. 21 ЗТР компетентност, не може да изследва
законосъобразността на решения на ОС, които не са били обжалвани от съдружниците
в законовите срокове и които не касаят пряко заявените за вписване
обстоятелства. Поначало, извън случаите когато вписването има конститутивно
действие, заявяването за вписване или обявяване няма характер на искане за
предоставяне на някаква услуга от държавната власт в лицето на Агенцията по
вписвания, а следва да се разглежда като изпълнение на публичноправното
задължение на търговеца да се съобщят подлежащите на вписване обстоятелства или
да се обявят на третите лица подлежащите на обявяване актове. С този вид
заявления заявителят не иска съдействието на държавата, а точно обратното – той
оказва съдействие на държавните органи при осъществяване на техните регистърни функции с цел узнаване на подлежащите на
обявяване обстоятелства от третите лица, които влизат в правни отношения с
търговците.
В контекста на горното, при наличие на
решение на ОС за приемане на ГФО, ДЛР е длъжно да обяви приетия и подлежащ на
обявяване акт като редовността на свикването и провеждането на ОС, на което е
приет ГФО, не е предмет на проверка. Последното, в хипотезата
на обявяване на акт в ТР, би означавало проверка на законосъобразността на
взетото решение, което, като неотговарящо на целите на регистърното
производство, е недопустимо. Искането е за обявяване на приет акт, а не за
вписване на породено с решението на ОС обстоятелство.
Поради изложеното, настоящият състав на
ВОС намира, че единственото доказателство, което следва да се представи, за да
се уважи заявеното искане за обявяване на ГФО /освен акта, който подлежи на
обявяване/ е решението на върховния орган, в който смисъл следва да се разбира
разпоредбата на чл.62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. След като същото е
представено и отразява валидно волята на мнозинството не са налице основания за
отказ за обявяване на приетия акт.
Ето защо, като постановен в противоречие на закона,
отказът на длъжностното лице по регистрация е неправилен и ще бъде отменен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на Агенция
по вписванията № 20180627131710-2/03.10.2019
год. за обявяване на акт по
заявление образец № Г2 с вх.№ 20180627131710
по партидата на „МОНТИС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Никола Вапцаров" 3Г, ет.3, офис
3.
Указва на Агенцията по вписванията да извърши исканото
със заявление образец № Г2 с вх.№ 20180627131710 обявяване на акт, подлежащ на обявяване – ГФО за 2017
год., по партидата на „МОНТИС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на основание чл.25, ал.5 от ЗТР.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Решението не подлежи
на обжалване, по арг. от чл.538 ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: