РЕШЕНИЕ
№ 2100
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110123468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Ч. Г. Б. и Е. П. Б., с
която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност (по ½
част всеки) сумата в общ размер на 1204,67 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2022 г., за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната
лихва от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 31,48 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.,
за които суми на 08.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр.д. № 62023/2023 г. по описа на СРС, 61 състав., както следва:
Ч. Г. Б. – ½ част, а именно: сумата от 602,23 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2022
г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със
законната лихва от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 15,74 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.;
Е. П. Б. – ½ част, а именно: сумата от 602,23 лв. – главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2022
г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със
законната лихва от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 15,74 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
1
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Ч. Г. Б., с който
заявява, че с другия ответник изплащат претендираните суми по сключено извънсъдебно
споразумение с „***“ ЕАД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжниците в
забава.
В случая от писмените доказателства по делото – Споразумение от *** г., сключено
между „***“ ЕАД и Ч. Г. Б., фискален бон от *** г. и 4 бр. потвърждение за превод (л.70-73
от делото), както и от изричното признание на процесуалния представител на ищеца в о.с.з.
от 04.02.2025 г. в този смисъл, по делото се установява, че в хода на процеса по сключеното с
ищеца споразумение от ответниците са извършени плащания общо за сумата от 1390,37 лв.
Ето защо, с оглед плащането на посочените суми (което представлява конклудентно
признание), както и предвид ангажираните по делото доказателства, съдът счита за
установени по делото всички елементи от фактическите състави на процесните вземания.
В о. с. з. на 04.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. ***, заяви, че
процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено разноски за което
представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главници и мораторни лихви към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на
делото плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
2
завеждане на делото – 10.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
ответниците са били в забава на плащането, доколкото не оспорват по основание и размер
вземанията на ищеца, включително за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията
са погасени в хода на исковия процес. Ето защо, с поведението си те са дали повод за
завеждане на делото срещу тях и следва да понесат отговорността за направените от ищеца
разноски по ч.гр.д. № 62023/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и в исковото
производство. Ищецът претендира разноски за държавна такса в заповедното и исковото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение. Видно от съдържанието на
сключеното между ищеца и ответника Ч. Г. Б. споразумение от 12.07.2024 г., предмет на
същото е и държавната такса в размер на 50 лв., поради което същата не следва да бъде
присъждана. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „***“ ЕАД
следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
от които 50 лв. – за заповедното производство и 100 лв. – за исковото производство,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Ч. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ч. Г. Б. дължи на „***“ ЕАД сумата от 602,23 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2022 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно
със законната лихва от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 15,74 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 08.12.2023 г. по ч.гр.д. № 62023/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Е. П. Б. дължи на „***“ ЕАД сумата от 602,23 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2022 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно
със законната лихва от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 15,74 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 26.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 08.12.2023 г. по ч.гр.д. № 62023/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
3
ОСЪЖДА Ч. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4