Решение по КНАХД №1743/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директора на Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас). Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А. К..

Ответник по касация е Дарс инвест ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.десен. Ответникът по касация участва в производството чрез пълномощник - адв.М. К. от АК Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 97/14.07.2025г. по АНД № 793/2023г. на Районен съд Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 52/25.09.2023г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 5 000лв. за извършено нарушение по чл.162 ал.1, вр. с чл.95 ал.1, вр. с чл.81 ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда.

В касационната жалба се правят подробни доводи за неправилност на всяко едно от основанията за отмяна на наказателното постановление, възприети от първоинстанционния съд. Излагат се съображения за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, както и съображения за правилното приложение на материалния закон при налагането на оспорената имуществена санкция. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Ответната страна с писмен отговор оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения за обосновани фактически констатации на съда, правилност на изложените в съдебния акт мотиви и наличието на основание за отмяна на наказателното постановление. Иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.

От фактическа страна е установено, че на 07.06.2023г. в имот с [идентификатор] по КК на [населено място], община Несебър, с начин на трайно ползване „лозе“ и вид територия „земеделска“, попадащ в границите на защитена зона BG0001004 „Е. – Иракли“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със заповед № РД-1038/17.12.2020г. (обн. в Д.в. бр.19/2021г.), издадена от министъра на околната среда и водите, се извършват строителни дейности върху част от имота, оформена като паркинг, без проведена процедура и издаден краен административен акт от компетентния орган, по реда на гл. VІ от ЗООС и чл.31 от Закона за биологичното разнообразие. Частта от имота, в която се извършвали строителните работи е идентифицирана при проверката и в текста на наказателното постановление чрез посочване на заснетите и географски координати по граничните точки. Площта и местонахождението на сочения терен са изяснени чрез назначената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза.

В наказателното постановление АНО приел, че на терена е позициониран малък багер и няколко работника, които извършват строителните дейности. Имало е при проверката подготвени купчини с песъчлива фракция, използвана за насипване на горния слой; складирани били материали – бордюри, платнища.

Не е спорно по делото, че към момента на извършената проверка за привлеченото към отговорност дружество не са били проведени процедури по гл.VІ от ЗООС с произнасяне с краен административен акт относно сочените строителни дейности по изграждане на паркинг в имота.

Спорно е било по делото доколко наистина са били извършвани такива дейности.

Настоящата инстанция приема, че осъществяването на строителните дейности е доказано. Приети са като доказателства снимки на имота от три различни периода, както следва :

На л.9 и 10 от първоинстанционното дело са приложени (от жалбоподателя с жалбата) снимки, направени през м.септември 2019г. На тези снимки ясно се вижда, че процесния терен се ползва за паркиране на автомобили, но без да е осъществено строителство на паркинг – автомобилите са върху необработен терен, т.е. към 2019г. на мястото не е имало паркинг.

На л.57 и 58 от първоинстанционното дело са приложени снимки, направени при извършената проверка от контролните органи на 07.06.2023г. На тези снимки ясно се вижда, че процесният терен е ограден с поставени на бетонова основа бордюри, които не са вкопани, а се издигат с цялата си височина над терена. С. терен е подравнен, поставени са частично платнища и частично върху платнищата има насипана и изравнена фракция.

На л.96 и 97 от първоинстанционното дело са приложени снимки (към заключението на вещото лице), направени при огледа на експерта на 15.05.2024г. На тези снимки ясно се вижда, че образувалото се между поставените преди това бордюри „корито“ е запълнено близо до горния край на бордюрите, като видимия най-горен слой на терена е от редени павета.

Достоверността на приложените снимки не е била оспорена и обстоятелствата по тях се потвърждават от останалите събрани доказателства. Настоящата инстанция констатира, че не са необходими специални знания за да се установи, че на процесната част от имот през 2019г. не е имало изграден паркинг, през 2023г. е имало частично изграден паркинг и през 2024г. е имало завършен паркинг. Това означава, че към периода на проверката е била осъществявана дейността по изграждане на паркинга без проведени процедури по гл.VІ от ЗООС с произнасяне с краен административен акт. От обективна страна нарушението е осъществено.

Не е установено обаче авторството на деянието. В началото на обстоятелствената част на постановлението е посочено „.. установих, че Д. И. ЕООД … е извършил (а) следното:“, но в последващото описание на фактическите констатации но АНО не са посочени никакви обстоятелства, които да обосноват извод, че дружеството има качеството на инвеститор, от което да произтече административното му задължение да инициира процедурата по гл.VІ от ЗООС. Не е формиран и изричен, дори и необоснован извод, че Д. И. ЕООД има качество на инвеститор. Не е налице фактическа констатация кой е собственик на имота, в който се осъществява дейността. Не е посочено чии служители са работниците, установени в терена, чия собственост е констатираната строителна техника.

Посочено е единствено обстоятелството, че през 2020г. Д. И. ЕООД, като инвеститор, е внесло за разглеждане инвестиционно предложение, касаещо няколко съседни имота, след които и процесния, по което искане е бил постановен отказ. Това обстоятелство обаче не може да обоснове извод, че през 2023г. дружеството е било собственик на имота или е имало качеството на инвеститор по отношение на незаконно строящия се паркинг.

На практика в целия текст на наказателното постановление липсва посочено обстоятелство, което да даде отговор на въпроса възникнало ли е за привлеченото към отговорност лице задължението да инициира процедурата по ЗООС, за неизпълнението на каквото задължение е наложена имуществената санкция. Частични данни в тази насока се съдържат в приложените по преписката документи, но те не могат да бъдат основа за преценка на законосъобразността на наказателното постановление, тъй като предмета на доказване в съдебната фаза на административнонаказателното производство е ограничен от обстоятелствата, които административнонаказващия орган е преценил да посочи в обстоятелствената част на постановлението и именно само те се явяват фактическото основание за налагане на съответната санкция. Затова настоящата инстанция приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, макар и по различни съображения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/14.07.2025г. по АНД № 793/2023г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.