Решение по дело №1067/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 206/29.12.2011 г., постановено по гр.д. № 255 по описа за 2011 г., Ардинският районен съд е осъдил “А.” – Г. да заплати на “С. Е.” О. – Г., сумата в размер на 554.41 лв., представляваща стойността на предоставени куриерски услуги по № *********/06.03.2006 г., от която главница в размер на 343.61 лв. и мораторна лихва в размер на 210.80 лв. за периода от 06.03.2010 г. до 06.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2011 г. – датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение “А.” – Г. е осъдено да заплати на “С. Е.” О. – Г. направените по делото разноски в размер на 480 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “А.” – Г., който го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се сочи, че ответното дружество не е получавало куриерска пратка, като не били подписвани описаните в процесната фактура товарителници. Не било установено по категоричен начин обстоятелството, че между страните съществували договорни отношения, изразяващи се в предоставяне на услуга. Представената от ищеца фактура не била подписана и не се ползувала с доказателствена сила относно удостоверените в нея факти и обстоятелства. Твърди се, че осчетоводяването на една стопанска операция не водело до възникване на права и задължения за страните. Не били представени описаните във фактурата товарителници и не били ангажирани доказателства относно предаване на куриерската пратка на 06.03.2006 г. Счита, че между страните не било възникнало облигационно правоотношение, поради което предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. Моли съда да отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявената жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият “С. Е.” О. – Г., представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и моли съда да потвърди обжалваното решение. В отговора се сочи, че първоинстанционния съд обсъдил подробно събраните доказателства, въз основа на което направил задълбочени изводи за основателност на исковата претенция. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения. Твърди се, че ответникът следвало да посочи, че не приема процесната фактура с отговора, но това било направено едва в съдебно заседание, а доказателствата следвало да се посочат най-късно с отговора на исковата молба. Доказано било, че счетоводството на ищеца е водено редовно, платен бил ДДС, а подписването на фактурата не било изискване на Закона за счетоводството или друг закон.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна .

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл.69 от ЗПУ за заплащане на сумата от 343.61 лв., представляваща стойността на куриерски услуги по фактура № ********* от 06.03.2006 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 210.80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 343.61 лв., за времето от 06.03.2006 г. до 06.12.2010 г. Ищецът сочи в исковата молба, че ответното дружество получило куриерска услуга по фактура № ********* от 06.03.2006 г. на стойност 343.61 лв. като се задължило да плати при получаване на фактурата, което не било сторено. Претендира и обезщетение за забавено плащане върху главницата. Ответникът оспорва исковете като сочи, че не е получавал куриерска услуга и не дължи плащане.

По делото е представена като доказателство фактура № * от 06.03.2006 г. с доставчик “С. Е.” О. - Г. и получател “А.” – Г. за международни куриерски услуги по товарителници 32*33224, *33445, *33596, 6701100 на стойност 343.61 лв.

От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че фактура № ********* от 06.03.2006 г. на стойност 343.61 лв. с предмет на доставката извършени куриерски услуги по товарителница 32*33224, *33445, *33596, 6701100 е осчетоводена по надлежния ред в счетоводството на ищцовото дружество, включена е в дневник за продажби и участва при определяне на ДДС по справка-декларация за ДДС за данъчен период м. март 2006 г. Счетоводството на “С. Е.” О. е осъществявано в съответствие с изискванията на ЗСч при спазване принципите, визирани в чл.4 от з.с. По процесната фактура няма извършени плащания от ответника в полза на ищеца. По счетоводни записвания на ищеца вземането на ответника по процесната фактура е в размер на 343.691 лв. Товарителници 32*33224, *33445, *33596, 6701100, въз основа на които е издадена фактура № ********* от 06.03.2006 г. не са предоставени на вещото лице. Фактура № ********* от 06.03.2006 г. на стойност 343.61 лв. не е включена в дневник за покупките на ответното дружество за периода м. март 2006 г. до м. 05.2006 г. вкл., не е осчетоводена и не е налице задължение на “А.” по счетоводни записвания към ищеца в размер на 343.61 лв., произтичащо от извършени международни куриерски услуги по товарителници 32*33224, *33445, *33596, 6701100.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.69 от ЗПУ за заплащане на сумата от 343.61 лв., представляваща стойността на куриерски услуги по фактура № ********* от 06.03.2006 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 210.80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 343.61 лв., за времето от 06.03.2006 г. до 06.12.2010 г., са недоказани и като такива са неоснователни. От доказателствата по делото не се установява твърдението на ищцовото дружество, че е извършило международни куриерски услуги по товарителници 32*33224, *33445, *33596, 6701100. Единствено съставянето на фактура № ********* от 06.03.2006 г. и осчетоводяването й едностранно от ищцовото дружество не може да установи наличието на облигационна връзка между страните, свързана с доставката на куриерски услуги. Фактурата се съставя въз основа на товарителниците, които от своя страна могат да установят основните елементи на договора между страните – изпращащ, получател и дружеството, извършило куриерските услуги. Ищцовото дружество не е представило товарителниците, цитирани във фактура № ********* от 06.03.2006 г., поради което не е доказан основният факт на съществуването на договор за пощенска услуга по смисъла на чл.38, т.3 от ЗПУ. Впрочем, съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗПУ пощенските услуги се предплащат от потребителите, а последващо плащане се извършва по договаряне с пощенския оператор, каквото не е установено по делото. Неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззиваемото дружество, че ответникът не бил оспорил твърдението за извършените куриерски услуги. В представения отговор на основание чл.131 от ГПК, ответното дружество изрично е посочило, че не е получавало пощенска пратка от 06.03.2006 г., както и, че не са подписвани товарителници 32*33224, *33445, *33596, 6701100. Направено е и искане за представяне на товарителниците, но същите не са били представени по делото, поради което не може да се приеме, че са извършени куриерски услуги по процесната фактура. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени като недоказани. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 175 лв., от които 150 лв. възнаграждение за адвокат и 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 206/29.12.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 255 по описа за 2011 г. на същия съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “С. Е.” О. – Г., община Столична, район “М.” У. Д. № 7, .1, офис 2, ЕИК ********* против “А.” – Г., У. № 22, ЕИК *********иск с правно основание чл.69 от ЗПУ за заплащане на сумата от 343.61 лв., представляваща стойността на куриерски услуги по фактура № ********* от 06.03.2006 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 210.80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 343.61 лв., за времето от 06.03.2006 г. до 06.12.2010 г., като недоказани.

ОСЪЖДА от “С. Е.” О. – Г., община Столична, район “М.” У. Д. № 7, .1, офис 2, ЕИК ********* да заплати на “А.” – Г., У. № 22, ЕИК *********направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 175 лв., от които 150 лв. възнаграждение за адвокат и 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.