Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 271 19.07.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар: Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова
административно дело №113 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 15, ал.
1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат С.Ф. от САК, против заповед №Л-557 от 07.02.20223 г. на
началника на Затвора-Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, на основание чл. 15, ал. 3, пр. последно и чл. 19, ал. 2
от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 194, ал. 2, т. 4 във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2, и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения
за издаването й при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че фактически и доказателствено необоснован е
направеният от дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ извод, че е налице
допуснато дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарно
наказание. Твърди се, че въпросният коментар към споделената публикация във
фейсбук групата не е написан, респективно не е публикуван от него, като се
излагат доводи за възможна чужда, външна намеса в профила на Б.. В тази връзка
се оспорват съображенията на ДНО относно безспорно установеното авторство на
извършеното дисциплинарно нарушение. Твърди се също, че дисциплинарното
производство е образувано по анонимен сигнал, доколкото от заповедта на
началника на Затвора – Стара Загора с която е разпоредено извършването на проверка
по повод съдържащ се в писмо от ГДИН сигнал, не ставало ясно кой, кога и как де
факто се е запознал с въпросните публикации, съответно е преценил, че с тях са
нарушени етичните норми за поведение на служителите в ГДИН. Жалбоподателят
излага и съображения за издаване на оспорената заповед извън предвидените за
това в чл. 195 от ЗМВР срокове. От съда се иска отмяна на заповед № Л-557 от
07.02.20223 г. на началника на Затвора-Стара Загора.
В
проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, поддържа
изцяло депозираната жалба, като се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на
основната, изложена в жалбата защитна теза за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
– Началник на Затвора-Стара Загора, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т.-С., оспорва жалбата като
неоснователна. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски
Прави се възражение за прекомерност относно размера на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд - Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Видно от
приложената по делото кадрова справка, жалбоподателят А.С.Б. е служител в ГДИН
от 28.11.2014., като към датата на издаване на процесната заповед е заемал
длъжността младши инспектор -надзирател II-ра степен в Затвора – Стара Загора, I-ва категория, длъжност, предвидена за
заемане от държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. За
служителя не са налице данни да е бил награждаван за постигнати високи
професионални резултати, както и да е бил наказван за нарушения на служебната
дисциплина.
Дисциплинарното
производство срещу служителя, приключило с постановяване на обжалваната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, е образувано със заповед №Л-5515 от
08.11.2022 г. на началника на Затвора-Стара Загора /л. 20/, издадена на
основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 18
от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР. Със заповедта е разпоредено да се извърши проверка на постъпили
данни, обективирани в писмо рег. №12068/02.11.2022 г. по описа на ГДИН София и
приложена към него разпечатка на публикувани коментари под споделена публикация
във Фейсбук, относно извършено нарушение на етичните норми, регулиращи
поведението на държавните служители в ГД „Охрана“ и ГДИН към Министерство на
правосъдието. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и
да изготви писмена справка за резултата от същата в срок до 08.12.2022 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.11.2022 г., на проведено заседание
на комисията, като Б. е запознат с наличните към онзи момент документи,
разяснени са правата му за участие в производството и му е предоставена
възможност за даване на обяснения. Видно от данните по делото служителят е
заявил, че отказва да дава устни или писмени обяснения на този етап от
процедурата /стр. 2-ра от приложената на л. 33 по делото справка/.
На свое
заседание, проведено на 01.12.2022 г., обективирано в протокол от същата дата
/л. 32/, проверяващата комисия е провела среща с жалбоподателя по настоящето
дело. Б. ясно е заявил, че е запознат за какво се води дисциплинарното
производство, както и че въпросният коментар под споделената във фейсбук
групата публикация е направен от неговия фейсбук профил. Други обяснения
служителят не е предоставил.
За
резултата от проверката комисията е изготвила справка изх. №7172 от 07.12.2022
г. по описа ГДИН, Затвора – Стара Загора /л. 33 и сл./, в която бил обективиран
извод за допуснато от Б. нарушение на чл. 69 от утвърдения на 02.01.2018 г. от
министъра на правосъдието Етичен кодекс за поведение на държавните служители от
ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" към министъра
на правосъдието. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т.
4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР. Според отразеното в справката, комисията е
приела, че коментарът „Умряло куче тихо, че си пълен смях“ във фейсбук група
„Синдикат на служителите в затворите в България /PETUB/ е написан от лице с фейсбук профил /с
публикувана профилна снимка/ А.С., като профилната снимка и имената на
публикацията съответствали на младши инспектор-надзирател II-ра степен в Затвора–Стара Загора I-ва категория А.С.Б.. Установено е, че
коментарът е написан със споделена връзка на страницата на фейсбук групата, под
статия от 26.10.2022 г. на bntnews.bg-интервю
на министъра на правосъдието г-н К.З.: „Нова комисия ще разследва високите
етажи на властта…“. На 17.11.2022 г. комисията била проверила, установила и
разпечатала началната страница на споделената връзка, като същата е приобщена
към доказателствения материал в производството. Посочено е, че коментарът бил
станал достояние на всички членове на групата. Формиран е извод, че с така
направения коментар под статията, отнасяща се за министъра на правосъдието,
младши инспектор Б. е нарушил разпоредбите на чл. 69 от етичния кодекс, а
именно: държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си
и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на
обществени места. В тази връзка държавният служител е следвало да спазва
установените етични принципи за поведение, като проявява уважение и се въздържа
да използва думи и квалификации, насочени към засягане достойнството и правата
на отделната личност, в т. ч. и на своите ръководители, както в службата, така
и при публикуване на коментари в социалните мрежи.
С
изготвената справка началникът на Затвора-Стара Загора първоначално е бил запознат на 08.12.2022 г., видно от
поставената на документа писмена резолюция, с която органът е отбелязал, че
справката следва да му се докладва след изтичане на срока за даване на
обяснения от страна на наказания служител. Видно от направеното отбелязване на
последната страница от документа Б. се е запознал със справката на 09.12.2022
г., като е посочил, че в срока от 24 часа /даден му с покана изх. №7173 от
07.12.2022 г./ не желае да дава каквито и да било обяснения. Обстоятелството за
запознаване със справката и направения отказ за даване на обяснения във връзка
с констатациите, съдържащи се в нея, е обективиран и в протокол от проведено на
12.12.2022 г. заседание на комисията, който очевидно е предоставен за
запознаване на началника на Затвора-Стара Загора. Върху този протокол /л. 36/
ДНО е поставил писмена резолюция, датираща от 12.12.2022 г., чрез която е
посочил, че е запознат с всички материали по дисциплинарното производство и е
разпоредил изготвянето на покана до служителя за даване на писмени обяснения
пред ДНО. Подобна покана с изх. №700 от
06.02.2023 г. на началника на Затвора – Стара Загора /л. 37/ е връчена на Б. на
06.02.2023 г., като с нея на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР му е предоставена
възможност в срок от 24 часа след запознаването с поканата да представи своите
обяснения. Видно от отбелязаното в края на документа служителят изрично е
заявил, че обяснения не желае да представя. В протокол от 07.02.2023 г. /л. 38/
се съдържат данни, че до изтичане на 24-и часовия срок в деловодната система на
Затвора Стара Загора писмени обяснения от мл.инсп.Б. не са постъпили.
Въз
основа на материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена със
заповед №Л-5515 от 08.11.2022 г. на началника на Затвора-Стара Загора, е
издадена оспорената в настоящото съдебно производство заповед №Л-557 от
07.02.2023 г. /л. 39/, с която на основание чл. 15, ал. 3, пр. последно и чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 194, ал. 2,
т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2, и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на младши инспектор-надзирател II-ра степен в Затвора – Стара Загора I-ва категория - А.С.Б., е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. В заповедта подробно е описана фактическата обстановка,
доказателствата, които са събрани от комисията, нарушените разпоредби, правното
основание за издаване на акта. Наказващият орган е изследвал формата на вината
и се е мотивирал защо приема, че деянието умишлено извършено, като е анализирал
и настъпилите от него вредни последици, и обстоятелствата, при които е
извършено то, като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на
служителя по време на службата му в ГДИН. Взето е предвид и това, че Б. не е
дал обяснения и не е направил доказателствени искания в своя защита.
Наказанието е наложено за това, че на неустановена дата и час, в периода от
26.10.2022 г. до 31.10.2022 г. младши инспектор Б. е публикувал коментар
„Умряло куче тихо, че си пълен смях“ от фейсбук профила си в група „Синдикат на
служителите в затворите в България“ в социалната мрежа „Фейсбук“, под
публикувана на 26.10.2022 г. в същата група публикация „Нова комисия да
разследва високите етажи на властта…“ от проведено с министъра на правосъдието
г-н К.З. интервю в предаването „Денят започва“ на БНТ. С това си деяние Б. бил
нарушил спрямо министъра на правосъдието етичните правила за поведение на
държавните служители в системата на ГДИН и по конкретно чл. 69 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията и към министъра на правосъдието.
Нарушението е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 и ал. 2 от ЗМВР.
Заповедта
е връчена на 07.02.2023 г., а жалбата срещу нея е депозирана в Административен
съд-Стара Загора на 22.02.2023 г., чрез пощенска пратка, изпратена на
21.02.2023 г. от пълномощника на жалбоподателя /л. 13/.
Горната
фактическа обстановка се възприе от документите, съдържащи се в административната преписка, представени и
приети като доказателства по делото.
По искане
на ответника по делото бе допусната, изготвена и приета, като неоспорена от
страните, съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Видно е от заключението на
вещото лице, изготвено обективно и безпристрастно, че няма данни съществуващият
профил на А.С.Б. в онлайн платформата „Фейсбук“ да е бил „хакван“, тъй като не
е налице следа за наличието на необичайна активност на потребителя, извършена
от друго местоположение, от друг IP адрес или от друго неразпознато устройство. Вещото лице
заявява, че платформата Фейсбук не разполага с инструменти, които да спомогнат
да се установи дали паролата на потребителя е била „разбита“. В заключението
подробно се описват всички функционални характеристики на системата и
възможностите да се проследяват промените в профила на потребителя в т. ч. и
актуализациите на паролата, както и възможността да се проследяват активните
сесии, влизанията и излизанията в и от социалната мрежа.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорената заповед №Л-557 от 07.02.2023 г.
на началника на Затвора-Стара Загора, намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в срок и от лице, субект на дисциплинарната отговорност против акт,
който я ангажира, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 19, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС определя, че част от служителите в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби
/каквито безспорно са и затворите на територията на Република България/ са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, като съгласно ал. 2 на същата норма за тях
се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
По делото не е спорно, а напротив - доказва се, че към датата на издаване на
процесната заповед А.С.Б. е
заемал държавна служба по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - младши
инспектор-надзирател II-ра
степен в Затвора – Стара Загора I-ва категория. В тази връзка заповедта
е издадена от компетентен административен орган – началник на Затвора – Стара
Загора, доколкото в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на затвора,
като в т. 3 е регламентирано правомощието му за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т.
1 –3 от ЗМВР. Поради изложеното съдът приема, че в
случая началникът на Затвора-Стара Загора е компетентен да издава заповеди за
налагане на наказанието "порицание" по чл. 197, ал. 1, т.
3 от ЗМВР на всеки от подчинените му служители в т. ч. и по
отношение жалбоподателя А.Б..
Заповедта
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Не се констатира несъответствие между
фактическото описание и правната квалификация на дисциплинарното нарушение.
Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите
от тази проверка. Липсата на конкретна дата и час на извършеното деяние,
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, в периода от 26.10.2022
г. до 31.10.2022 г. не създава никаква неяснота за наказания до такава степен,
че същият да не може да разбере за какво дисциплинарно нарушение е наказан и не
ограничава правото му на защита срещу тези факти. Това обстоятелство по никакъв
начин не променя факта на изразения неуместен коментар, граничещ по
съдържанието си дори с обидна квалификация към лице, заемащо ръководна спрямо
наказания служител длъжност /арг. от чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС/, чрез
публикация в общоизвестна и общодостъпна социална мрежа. Изложените в оспорения
акт обстоятелства са подробни, ясни и не оставят съмнение за какво нарушение му
е наложено дисциплинарното наказание. В съдържанието на оспорената заповед
липсва такава непълнота, неяснота или противоречие, годни да доведат служителя
до объркване относно вмененото му дисциплинарно нарушение и въз основа на която
съдът да приеме, че е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, приложима на основание препращащата норма на чл. 19 от ЗИНЗС, възможността компетентният административен орган да упражни правомощието
си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на двумесечен
срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Определение за понятието
„откриване на дисциплинарно нарушение“ се намира в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като според него дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Според чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният
служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение
задържане под стража или домашен арест. По делото не са представени
доказателства, удостоверяващи ползването на платен годишен отпуск от страна на
жалбоподателя или други обстоятелства, предпоставящи спиране на сроковете,
визирани по-горе. В конкретния случай оспорената заповед е издадена на
07.02.2023 г. Фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение на
служебната дисциплина са обективирани в справка изх. №7172 от 07.12.2022 г., с
която ДНО се е запознал на 08.12.2022 г., като видно от поставената, от него
писмена резолюция върху протокола от 12.12.2023 г., на последната дата органът
се е запознал в цялост с всички материали по дисциплинарното производство, т.
е. наказанието е наложено в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок.
Съгласно чл. 205 от ЗМВР
дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. То започва с писмена заповед,
единствено при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.
2 - 15 от ЗМВР.
В разглеждания случай, такива данни не се били налице, поради което липсата на
заповед за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 207 от ЗМВР не е нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка
независимо, че по аргумент от разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при извършено
дисциплинарно нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание
„порицание“ дисциплинарното производство може да започне и без издаване на
изрична заповед за това, в конкретния случай такава е издадена от началника на
Затвора-Стара Загора и същата е била връчена на А.Б.. Заповедта касае
извършването на проверка относно изнесените в писмо на ГДИН София данни,
техният детайлен анализ и евентуалното подвеждане на установените факти и
обстоятелства към материалноправните предпоставки за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение.
Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г.
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР издадената заповед
представлява и първото действие по смисъла на чл. 208 от ЗМВР за установяване
на дисциплинарно нарушение.
В хода на
проведената дисциплинарна процедура на служителя е осигурена възможност да се
запознае с всички актове, свързани с производството, за което свидетелстват
отправените до него и получени покани, както и документираните с протоколи
заседания на проверяващата комисия. Съдът приема, че в хода на производството
на служителят е предоставена и своевременна възможност да даде съответните
обяснения, респективно да направи възражения, като подкрепи същите с относимите
доказателства. В случая по делото безспорно се установява, че Б. изрично е
отказал даването на обяснения в т. ч. и по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като
единствените му такива са представени и то устно на заседанието на комисията от
01.12.2022 г. На служителя е предоставена в пълен обем възможността да защити
законните си права и интереси, като съдът не счита, че са налице процесуални
пропуски в тази насока.
Не може
да бъде споделено и направеното от жалбоподателя възражение, че дисциплинарното
производство е образувано по анонимен сигнал. Производството, приключило с
издаването на обжалваната заповед, е започнало във връзка с постъпило писмо с
рег. №11895/31.10.2022 г. по описа на ГДИН София, ведно с приложената към него
разпечатка на фейсбук публикацията от И.К., подписано от Главния директор на
ГДИН, съдържащо данни за публични изяви в социалните мрежи на служители от
ГДИН, несъответстващи на декларираното от тях запознаване с Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН и ГД“Охрана“. В този смисъл
иницииращият проверката „сигнал“ категорично не може да бъде квалифициран като
анонимен. А относно недоумението на жалбоподателя кой и как е достигнал до
въпросната публикация, е необходимо да се отбележи, че достъпът до групата
„Синдикат на служителите в затворите в България“ /ССЗБ/ в социалната мрежа
Фейсбук не е ограничен и всяко лице, дори и да не е член на този професионален
синдикат, има достъп до споделените публикации и направените под тях коментари.
По отношение съответствието на заповедта с
материалноправните разпоредби съдът съобрази
следното:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща
преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция.
Нарушенията, за
които се налага дисциплинарно наказание "порицание", са изброени в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е
нарушение по т. 12 от цитирания текст - „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР“.
В случая е прието за установено, че
от личния си профил, жалбоподателят
е публикувал в периода от
26.10.2022 г. до 31.10.2022 г. в социалната
мрежа Фейсбук, коментар под споделена публикация в страницата на ССЗБ, адресиран към лице, заемаща
ръководна длъжност в министерство на правосъдието – министър на правосъдието,
като съдържащите се в коментара израз и квалификация засягат чувството за чест и достойнство на лицето
и необосновано създават негативен образ за него. Това деяние на служителя правилно е квалифицирано
като накърняващо достойнството и правата на адресата, който по
аргумент от нормата на чл.
10 от ЗИНЗС се явява ръководител
на наказания служител. Извършеното действие е в противоречие с правилата на чл. 69 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "Охрана" и
ГДИН, които задължават държавния служител да зачита достойнството и правата на
ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни
помещения, така и на обществени места.
За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ – чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР.
Според
настоящия съдебен състав, извършването на описаното в заповедта нарушение на
етичните правила от жалбоподателя е безспорно доказано и съдът намира за
неоснователни изложените в жалбата доводи за наличие на констатации в оспорения
административен акт, които не отговарят на фактическата обстановка. Описаното
нарушение се установява, както от доказателствата, събрани в производството
пред административния орган, които имат доказателствена сила пред съда на
основание чл. 171, ал. 1 от АПК, така и от тези, събрани в хода на съдебното
производство.
В случая
съдържанието на направения от Б. коментар е видно от приложените по делото
хартиени разпечатки, съдържащи коментар
с автор, чиито фейсбук профил изцяло съвпада с този на жалбоподателя –
обстоятелство, което самият той не отрича. Действително съществува възможност
да бъде създаден профил във Фейсбук от
лице, фигуриращо в платформата с имена, различни от тези на действителния
създател на профила, но процесния случай очевидно не е такъв. От друга страна
по делото не се установи, в т. ч. и от заключението по СТЕ, че профилът на
жалбоподателя е бил предмет на нерегламентиран достъп, в смисъл на използването
му от трето, различно от Б. лице. Обстоятелството, че профилът с наименование
"А.С." е с изображение и допълнителни данни за местоживеене и пр.,
които не се оспорва от жалбоподателя, че са негови, сочи, че именно този акаунт
в социалната мрежа е бил ползван от наказаното лице при публикуване на
въпросния коментар под споделената от 26.10.2022 г. публикация в страницата на
ССЗБ. Въпреки дадените от съда указания за разпределяне на доказателствената
тежест по делото, не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на
твърдението, че действителен автор на коментара, изхождащ от профила на Б. е
друго лице. Така, при липса на данни за пробив в профила на служителя и липсата
на доказателства за написване на коментара от различно от него физическо лице,
изводът на ДНО, че именно А.С.Б., през личния си фейсбук профил е направил
обидния коментар остава неопроверган, доколкото административният орган е
събрал и приложил съответни относими към обвинението доказателства и е формирал
правно аргументирани съображения. За съда не е налице съмнение и че въпросният
коментар е отправен не към някой друг от членовете на ССЗБ, в т. ч. и др.
коментиращ под публикацията, а именно към вече бившия служебен министър на
правосъдието К.З..
Необходимо
е да се отбележи също, че Фейсбук е безплатна онлайн социална мрежа с
многобройни потребители, което позволява интернет връзка с неограничен брой
лица, като направените публикации могат да бъдат споделяни и да достигнат до
всяко лице със създаден профил. В конкретния случай, употребените в коментара
на наказания служител изрази са годни да накърнят авторитета, самочувствието и
доброто име на адресата. Същите не само че са публикувани в социалната мрежа,
но са станали достояние и на други служители в ГД “ИН“ или към част от неговата
структура, което без съмнение може да доведе до създаване на негативно мнение и
неуважително отношение към министъра на правосъдието, като за съставомерността
на нарушението не е задължително авторитетът да е уронен.
Ето защо съдът намира, че мл.инспектор А.С.Б. е нарушил
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и
ГД“Охрана“, което представлява нарушение на служебната дисциплина по чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е съответно на
предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, като същото е определено в минимално
установения от закона размер /чл.200, ал.2 ЗМВР/.
С оглед
гореизложеното обжалваната заповед се явява
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона - за
осигуряване спазването на служебната дисциплина в структурите на ГДИН. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски в полза на ГДИН, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК
жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 200.00 лв.,
представляваща възнаграждение за вещото лице. Искане за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение не е направено от пълномощника на ответника,
поради което не се следва осъждане на жалбоподателя
за такова.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Б. ***, против Заповед № Л-557 от
07.02.20223 г. на Началника на Затвора-Стара Загора, за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 200.00 лв. /двеста лева/,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР.
СЪДИЯ: