РЕШЕНИЕ
№
град Ловеч,
26.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 194 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава Дванадесета, чл. 217, ал. 2, изр. 3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260006 от 10.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 46 по описа за
Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице Дирекция „Инспекция по труда“- Ловеч
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение - неправилно съдът е приел, че протоколът представлява едно общо предписание. Твърди се, че всяка точка в този протокол представлява отделно предписание.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава XII от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба по същество за основателна. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Съгласно чл. 415, ал.1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
С обжалваното решение Луковитски районен съд е приел за установено, че са налице допуснати съществени нарушения при издаването на НП, с което е наложена имуществена санкция на дружеството за това, че в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изпълнило даденото му предписание в срок до 28.10.2019 г. да изплати дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ на лицето А.И.Д., и е отменил издаденото наказателно постановление.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред относимите към спора писмени и гласни доказателства.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, на 30.09.2019 г. с Протокол №ПР 1931208 от ДИТ - Ловеч е издадено предписание на дружеството в качеството му на работодател в срок до 28.10.2019 г. да изплати дължимите обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 221, ал.1 от КТ на осем работници, чиито трудови правоотношения са прекратени на 28.06.2019 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Няма данни по делото описаните по лица и размер обезщетения да са изплатени в срок.
След
извършената на 21.11.2019 г. проверка, служители на ДИТ –Ловеч са установили,
че предписанието не е изпълнено в срок.
На 05.12.2019 г. е съставен АУАН № 11-0001266 против „Манева Томик” ООД за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително предписание №4 по протокол ПP 1931208/30.09.2019 г.
Въз основа на АУАН е издадено НП № 11-0001266/17.01.2020г. по т.4 от Протокола.
В случая е съставен АУАН за неизпълнение на
предписание за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, но на съда е
служебно известно с оглед разгледаните в същия съд КАД № 127, №128 и №129 по
описа на АдмСЛ за
В Протокола за извършена проверка са констатирани нарушения, изброени в 8 точки и се съдържат предписания, дадени в 15 точки за изплащане на неизплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и на обезщетения чл. 221, ал. 1 от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени трудови правоотношения, с еднакъв срок за изпълнение - 28.10.2019 г. С протокола за извършена проверка на 21.11.2019 г. е установено неизпълнение на дадените предписания.
Даването на задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в съответния административен акт, в случая Протокол ПР№ 1931208/30.09.2019 г. Дадените предписания за изплащане на дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ от една страна, и за изплащане на дължимите обезщетения по чл. 221, ал.1 от КТ от друга страна, макар и конкретизирани в отделни 15 точки, представляват реално само два административни акта, две предписания с оглед предмета им и задълженото лице. Административно-наказващият орган е следвало да проведе само по една административно-наказателна процедура със съставянето по един АУАН за всяко от предписанията - за изпълнение на чл. 221, ал.1 от КТ и за изпълнение на чл. 224, ал.1 от КТ, и съответно издаването на две НП за всяко от предписанията, като в съответствие с тежестта на нарушението /броя засегнати лица и общия размер на неизплатените обезщетения/ е следвало да определи и размера на санкцията, с оглед на което законодателят е предвидил размери от 1500 до 10000 лв.
След като е дадено едно предписание за изпълнение на чл. 224, ал.1 от КТ, макар и разбито в отделни точки, пълното или частично неизпълнение на всяко от тях следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция.
Както по-горе беше
посочено, на съда е служебно известно във връзка с производството по КАД №127,
№128 и 129/2020 г. по описа на съда, че административни наказания „имуществена
санкция“ за неизпълнение по всяка точка от Протокола са наложени на дружеството
с общо 15 бр. НП. Издадените 15 бр. НП за неизпълнение на дадените две
предписания по всяка от отделните им точки, обособени по отделни работници,
противоречат на материалния закон и на неговите цели. Налице е хипотезата на
допуснато нарушение на принципа non bis in idem, като за неизпълнение на
предписанието за изпълнение на чл. 224, ал.1 от КТ, на дружеството са наложени
по няколко санкции. С отмяната на незаконосъобразните НП се премахва това
нарушение на основен принцип в правото /в този смисъл решение № Решение № 47 от
7.02.2020 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 786/2019 г., Решение № 221 от
31.10.2018 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 175/2018 г., Решение № 229 от
30.07.2020 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 254/2020 г. и др. /.
По изложените съображения, Ловешки административен съд, касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че правилно PC - Луковит е отменил оспореното пред него НП.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно и законосъобразно Решение № 260006 от
10.09.2020 г. постановено по НАХД № 46 по описа за
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: