Присъда по дело №3/2025 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 7
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20253320200003
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Кубрат, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Наказателно дело частен
характер № 20253320200003 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Ш. К. – роден ***, с българско
гражданство, с пост. адрес в ***, неженен, неосъждан, с основно образование,
работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2024 г. в град
Кубрат, обл. Разград, около 04:00 часа е причинил лека телесна повреда на Д.
Н. Д. от град Кубрат, обл. Разград, изразяваща се в хематом в дясна челна
половина; кръвонасядания по горната и задна повърхност на лява раменна
става; кръвонасядане с централно просветляване в горна трета на
външностранична повърхност на ляво бедро и малко повърхностно охлузване
на това място; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно
установена отпадна неврологична симптоматика, доВ. до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във
вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказаниеГЛОБА” в размер на 1000.00 (хиляда)
лева.

1
ОСЪЖДА подсъдимия Е. Ш. К. да заплати на Д. Н. Д. сумата 600.00
лева (шестстотин лева, нула ст.), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва считано от 15.12.2024 г. до окончателното
изпълнение, сумата 60.00 лева (шестдесет лева, нула ст.) – обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението и сумата 1 112.00 лева
(хиляда сто и дванадесет лева, нула ст.) – разноски по производството.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди над
уважения размер до 2 500.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Ш. К. да заплати по сметка на Районен съд –
Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск – сумата 50.00
лева (петдесет лева, нула ст.), както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Разградски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 7/13.05.2025 Г. ПО НЧХД № 3/2025 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по тъжба на Д. Н. Д. от ***,
обл. Разград, с която e обвинил лицeто Е. Ш. К. от ***, в това, че на 15.12.2024
г. в гр.Кубрат, му нанесъл побой, в резултат на който му причинил лека
телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
За претърпените вреди от престъплението, претендира на основание
чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2 500.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 26.04.2024 год. до окончателното изплащане,
60.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, като претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението
така, както е било възведено с тъжбата, както и гражданския иск за
неимуществени и имуществени вреди. Пледира подсъдимият да бъде признат
виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му
наложи предвиденото за това наказание, както и да бъде уважен предявеният
граждански иск за неимуществени и имуществени вреди в пълен размер.
Подсъдимият Е. Ш. К. се явява лично и не се признава виновен по така
повдигнатото му обвинение. В дадените обяснения признава, че е ударил
шамар на тъжителя, но твърди, че получените от пострадалия увреждания,
описани от съдебния медик, са резултат от сбиване между Д. и друг колега
няколко часа преди това. Защитникът му пледира за отхвърляне на тъжбата и
постановяване на оправдателна присъда, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин, че подзащитният му е
автор на причинените на тъжителя увреждания. Поддържа тезата на
подсъдимия, че някои от описаните телесни увреждания са получени от
пострадалия при предходен конфликт, при който се е сбил с друг техен колега.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Е. Ш. К. е ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с
основно образование, работи.
Тъжителят Д. Н. Д. живее в *** на семейни начала със св. Х. Ю..
Подсъдимият Е. Ш. К. живее в *** и работи заедно с Д. на ***.
На 14.12.2024 г. вечерта в заведение *** служителите на
бензиностанцията били на организирано коледно парти.
След 01:30 часа отишли в бензиностанцията „М-петрол“, за да
продължат да се забавляват.
Подсъдимият бил на работа и не е употребявал алкохол, докато
1
тъжителят, както и свидетелят С. С. били употребили алкохол.
Поради това, че подсъдимият бил трезвен, започнал с личния си
автомобил да извозва до домовете им своите колеги.
Св. Селимов опитал да качи тъжителя в автомобила на подсъдимия, но
последният бил доста пиян и се дърпал, отказал да влезе в автомобила на
подсъдимия, при което и двамата залитнали и паднали. След това Д.
категорично отказал да влезе в превозното средство и тръгнал да се прибира
пеша сам.
Тъжителят вървял от бензиностанцията в посока центъра на града,
отминал болницата и когато бил в близост до автогарата, където се намира и
офис на куриерска фирма „Еконт“ забелязал автомобила на колегата си К.,
навел се и взел неустановен предмет, който хвърлил по превозното средство
на колегата си.
Подсъдимият видял Д. и веднага след това усетил удар по колата, спрял,
излязъл от автомобила и отишъл при тъжителя. Отивайки към него му ударил
юмрук в лицето, при което тъжителят, който бил във видимо нетрезво
състояние паднал на земята, а подсъдимият го ритнал. След това К. седнал в
автомобила си и потеглил.
Тъжителят подал сигнал на ЕЕН 112, на който се отзовал дежурният
патрул в състав свидетелите П. С. и К. Д. – полицейски служители от РУ –
Кубрат. Същите забелязали, че Д. има наравяване в областта на главата, при
което откарали пострадалия в ЦСМП – Кубрат. След като бил прегледан и
превързан, от тъжителя били снети сведения, след което бил издирен и
другият участник в инцидента. След като били снети сведения и от
подсъдимия, св. С. му съставил АУАН № ЗН/15.01.2025 г. по Наредба № 1 за
обществения ред в Община Кубрат, както и предупредителен протокол по чл.
65, ал. 2 от ЗМВР.
На 17.12.2024 г. пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар,
който издал СМУ № 8312/2024 г., в което описал обективните находки
установени при прегледа.
По доказателствата:
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на инцидента пострадалият Д. Н. Д. е получил следните телесни
увреждания: в хематом в дясна челна половина; кръвонасядания по горната и
задна повърхност на лява раменна става; кръвонасядане с централно
просветляване в горна трета на външностранична повърхност на ляво бедро и
малко повърхностно охлузване на това място; клинични данни за сътресение
на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. По
своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Хематома и кръвонасяданията са причинени по механизма на удари с/върху
твърд/и тъп/и предмет/и, а охлузването – от тангенциалното действие на
2
такъв предмет. Предвид морфологичният вид на травмата в областта на ляво
бедро не се изключва да е получена от ритане с крак.
Болката и страданието са субективен феномен и в медицинската наука
не съществува степенна скала за определяне нейния интензитет и
продължителност. При такъв вид травми срока за възстановяване е около две
седмици. Пострадалият е бил временно неработоспособен за срок от седем
дни.Изготвената СМЕ-а като неоспорена от страните, компетентно извършена
и обоснована се възприема от съда изцяло.
По инициатива на всяка от страните са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетелката Ю., съжителстваща с Д. на семейни
начала, описва, че се уплашила, когато в ранните часове на 15.12.2024 г.
тъжителят се прибрал в дома им с превързана глава. Възпроизвежда
разказаното от приятеля й, а именно, че Е. го е ударил, след това паднал на
земята, а подсъдимият продължил да го рита. Споделил, че се е обадил в
полицията, както и че е посетил Спешна помощ. В показанията си
свидетелката сочи, че Д. и К. не са в добри колегиални отношения, като и
преди инцидента между тях имало неразбирателство. Сочи, че след побоя
тъжителят изпитвал болки в главата и по цялото тяло, имал натъртвания,
болели го ребрата, болки в мускулите.
В показанията си св. А., приятелка на подсъдимия посочва, че на
инкриминираната дата и място Д. е този, който е предизвикал К. да го удари.
Заявява, че лично е възприела клип, наличен в телефона на подсъдимия, на
който се вижда, че колегата им – свидетелят С. С. е върху тъжителя и му
нанася удари. Според свидетелката причината за този побой било
обстоятелството, че Д. бил пиян, и пристигал на работното си място в нетрезво
състояние.
От показанията на св. С. С. се установява, че действително вечерта на 14
срещу 15 декември 2024 г. са присъствали на коледното парти на фирмата.
Свидетелят заявява, че и той, и Д. са употребили алкохол. Отрича да е имало
инцидент между него и тъжителя, отрича да са си разменяли удари с Д..
Заявява, че пострадалият бил доста пиян, опитал да го вкара в автомобила на
К., но той не искал да влиза, и тъй като и двамата били пийнали, паднали на
земята.
В показанията си свидетелите С. и Д. – полицейски служители от РУ –
Кубрат, посочват, че били изпратени от дежурния по повод сигнал на ЕЕН 112
за нанесене побой. Установили на място пострадалия, който имал видимо
нараняване в областта на главата, поради което го съпроводили до Спешната
помощ в ***, за да му бъде оказана медицинска помощ. И пострадалия, и
подсъдимия били изпробвани за алкохол, като наличие на такъв имало само
при Д.. Пред полицейските служители подсъдимият обяснил, че с автомобила
си закарал свои колеги до домовете им. Когато се връщал към
бензиностанцията, в района на автогарата, близо до „Еконт“ забелязал
тъжителя, който бил пеш и който ударил с нещо автомобила на К.. Последният
3
се ядосал, слязъл от колата и потърсил сметка от колегата си, при което го
ударил. За това на подсъдимият бил съставен акт за установяване на
административно наршение съгласно Наредба № 1 за обществения ред в
Община Кубрат.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите С., Д. и Селимов,
тъй като и тримата са без родствени или приятелски връзки със страните, и
възпроизвеждат факти, които са възприели лично и които кореспондират със
събраните писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение,
съдебно-медицинска експертиза, полицейска преписка.
Доколкото показанията на св. Ю. съвпадат с дадените такива от
горепосочените трима свидетели, съдът дава вяра и на изложените от нея
данни.
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта им, че между Д. и
Селимов е имало сбиване, тъй като тези нейни твърдения се опровергаха от
показанията на самия Селимов. В останалата част съдът кредитира и
изложените от нея факти.
Предвид това, съдът намира, че по делото се събраха безспорни
доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Е. Ш.
К. е автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.
Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното
следствие – показания на посочените свидетели, обективните находки в
медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза,
полицейска преписка, съществува обективна връзка, а направеният и
единствено възможен извод е, че именно подсъдимият Е. Ш. К. е автор на
инкриминираното деяние по чл.130, ал. 1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.
От правна страна:
Установи се, че подсъдимият Е. Ш. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – на
инкриминираната дата – 15.12.2024 г. в ***, Разградска област, е причинил
лека телесна повреда на Д. Н. Д., довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице
– подсъдимият е нанесъл удар с юмрук, след което пострадалият под влияние
и на удара, и на употребеното количество алкохол, паднал на земята, а К.
продължил да му нанася удари с ритник, и така е причинил телесни
увреждания на тъжителя Д. Н. Д. – хематом в дясна челна половина;
кръвонасядания по горната и задна повърхност на лява раменна става;
кръвонасядане с централно просветляване в горна трета на външностранична
повърхност на ляво бедро и малко повърхностно охлузване на това място.
Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл – предвиждал
е, че в следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се
4
отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга цел – саморазправа с
пострадалия.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Е. Ш. К. за виновен в
извършване на престъплението по чл.130, ал. 1 от НК и предвид наличието на
материалните предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК (за деянието е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият е
неосъждан, не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.375
и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е бил в
пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27
ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало; съдействие за разкриване на обективната истина;
отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в
чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат
целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го
мотивира за в бъдеще да избира установени от правовия ред методи за
разрешаване на конфликти.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Гражданският иск в размер на 2 500.00, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание
чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е
понесъл. Съдът като отчита тежестта на уврежданията (всъщност са
причинени няколко телесни увреждания), понесените болки и страдания,
предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на тъжителя,
намира, че за репариране на понесените неимуществени вреди подсъдимият
му дължи обезщетение в размер на 1 200.00 лева. Доколкото се установи по
несъмнен начин, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията
на разпитаните свидетели, че тъжителят е хвърлил предмет по автомобила на
К., както и че е бил в нетрезво състояние, намира, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при което намалява
определеното обезщетение с 50%. Така подсъдимият следва да заплати на
тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв. В
останалата част над уважения размер до 2 500.00 лева претенцията е
недоказана и следва да се отхвърли.
Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за
5
неимуществени вреди е основателно и следва да се уважи, считано от датата
на увреждането.
Претенцията за обезщетение на имуществени вреди е също основателна
и доказана. Видно от представените писмени доказателства, че във връзка с
освидетелстването му от съдебен лекар Д. е заплатил (л.8 от делото) такса за
издаване на удостоверение в размер на 60 лева, поради което следва да му се
присъди обезщетение в този размер.
Искането за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да
се уважи в размера на 1112.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса,
500.00 лева възнаграждение за извършена СМЕ и 600.00 лева – адвокатски
хонорар.
Подсъдимият Е. Ш. К. следва да заплати и по сметка на Районен съд –
Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00
лева.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Съдия-докладчик:
6