Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.12.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 927 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 927/2019г. по описа на ВОС е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, предявен от „ИНВЕСТБАНК“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица бул.
България 85, представлявано от З.Р.Р. и В. И.К.- Д. – изп.директори, чрез
пълномощник юрк Д.К., срещу „АПРИОРИ
ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл.Варна,
общ.Долни чифлик, ул.Витоша 5 и Е.Д. Е.
с ЕГН ********** *** за
приемане за установено между страните, че ответниците, в условие на
солидарност, дължат на ищеца по
Договор за стандартен кредит овърдрафт „Инвест динамика" №
8164-96/01.06.2017г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 09.06.2017г., Анекс № 2
от 24.11.2017 г. и Анекс № 3 от 23.02.2018г., и присъдени със Заповед №
8498/13.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
8885 от 13.11.2018 г., издадени по ч.гр.дело № 17070/2018г. по описа на Районен
съд - гр. Варна, суми, както следва:
184 517.84 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението на съда-09.11.2018г.;
2 046.32 лева -просрочена договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 26.03.2018 г. до 25.05.2018 г., включително;
16 336.11 лева -
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 26.03.2018 г. до
08.11.2018 г., включително.
Настоява се
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на Договор за стандартен кредит овърдрафт „Инвест динамика"
№ 8164-96/01.06.2017г. Банката предоставя на „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* като
длъжник банков кредит под формата на овърдрафт в размер на
227 000 лева, като усвоения размер
по кредита е 187
500 лева. Съдлъжник по договора за кредит е
Е.Д. Е.. Сочи се, че
крайният срок за усвояване на суми по кредита е 25.05.2018г., като съгласно
чл.2, ал.3 от договора, до изтичането на този срок кредитополучателят има право
многократно да усвоява суми по кредита, да погасява частично или изцяло усвоени
суми и да ползва отново суми до размера на текущо разрешение лимит за ползване
при условията на т.нар. намаляващи плафони /лимити/ - допустим дълг (салдо) по
кредитната сметка, посочени в чл.2, ал.4. Крайният срок за издължаване на кредита е 26.05.2018
г., съгласно чл. 15 от договора за кредит. Договорът е изменен и
допълнен с три анекса към него. Твърди се, че първите просрочия по кредита са
от 26.03.2018г. за задължения по главница и от 26.04.2018 г. за задължения по
лихви. Ищецът сочи, че предвид настъпилия на 26.05.2018 г. падеж, от тази дата всички
задължения по Договор за стандартен кредит овърдрафт „ИНВЕСТ ДИНАМИКА" №
8164-96/01.06.2017 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 09.06.2017 г., Анекс №
2 от 24.11.2017 г. и Анекс № 3 от 23.02.2018 г. са дължими и изискуеми. Поради
настъпилия падеж и предвид това, че срокът кани длъжника /чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД/, на длъжниците не е необходимо да бъдат изпращани покани и уведомления.
С
оглед настъпилия краен падеж на вземането, на 09.11.2018г. банката е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу двамата длъжника, по извлечение от сметка за
парични задължения на длъжниците по сключения договор. С оглед подадено
възражение от длъжниците е инвокиран правния му интерес за предявяване на иска.
В срока по чл.367 ГПК ответниците
„АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД и Е.Д. Е., депозират писмен отговор, с който изцяло
оспорват исковата претенцията, като излагат твърдение за недоказаност на
исковата претенция, поради недоказаност на настъпването изискуемостта на
вземането. Твърди се, че ответникът Е.Е. не е поемал задължения по договора и
анексите, както и не е упълномощавал друг да го прави вместо него. Въвежда се възражение
за нищожност на договора за стандартен кредит овърдрафт ИНВЕСТ динамика №
8164-96/01.06.2017 г. и Анексите към него, предвид твърдяното участие на
физическо лице по търговският договор между банката ищец и „АПРИОРИ
ЕКСПОРТ" ЕООД. Счита се, че в този случай съдът служебно извършва проверка
за нищожност и/или неравноправни клаузи на договорите от които произлиза
вземането на ищците, съгласно определение № 974/11 по дело№797, 2-ро т. о. на
ВКС и решение на ЕС от 14.06.12 г по дело С - 618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 от ГПК и чл. 267 от ДФЕС на
реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО. Конкретно се
сочи, че неравноправни клаузи в договора за овърдрафт кредит 8164-18/18.09.14г.
и Анексите към него : анекс 1 /24.07.15 г., Анекс 2/12.05.16г и Анекс
3/01.06.17г., са както тези даващи право за едностранна промяна на лихвения процент и плафони, така и на условия по договора от съществено
значение за размера на главницата, а също и уговорка сумите да са дължими и при
разваляне на договора. Сочи се, дадените неотменими съгласия от страна на физическото лице за редица
едностранни действия на банката, както и запазване действието на договора
вкл.при отпадане на клаузи и уговорки, водят до извод за нищожност на договора,
а оттам и на анексите към него. Оспорва се вземането за лихви. Сочи се, че ищеца
претендира едновременно няколко вида лихви с едно и също като произход основание, включително и такива които
компенсират несъбраните при спазване на договорите между страните, при твърдяно
предсрочно прекратяване на същия. Оспорва се размера на разноските, за които се
твърди, че не са с произход спорното правоотношение. Искането е за отхвърляне
на заявената претенция изцяло.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, в която обосновава допустимост на заявения
иск и репликира възраженията на ответниците. Пояснява се, че задълженията по кредита
са изцяло дължими и изискуеми поради настъпил към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК краен падеж, съгл. чл.15 от договора –
26.05.2018г. Сочи се, че солидарната отговорност на физическото лице е изрично
уговорена в чл.22 от договора. Счита че, отв.Д. не може да се ползва от защита
в качеството си на потребител, доколкото е страна по договор за кредит, който
по своя характер не представлява договор за потребителски кредит,
съгл.дефиницията по чл.9 от ЗПК и § 13, т.1 от ЗЗП. Твърди се, че банката не е
извършвала едностранна промяна на договорените лихвени проценти. Относно
размера на претендираните договорна и наказателна лихва се сочи, че същият
следва да бъде установен със заключението на поисканата ССчЕ.
Ответниците, са подали и отговор на допълнителната искова молба, с който
поддържат направените срещу иска възражения.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по
реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК – пред Районен съд град Варна е образувано ч.гр.д.№ 17070/2018г., по което съдът е издал заповед № 8498 от
13.11.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист. Длъжниците „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, като кредитополучател, и Е.Д. Е. с ЕГН **********, като солидарен
длъжник, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ИНВЕСТБАНК“ АД ЕИК
*********, следните суми, произтичащи от
Договор за стандартен
кредит овърдрафт „Инвест динамика" № 8164-96/01.06.2017г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 09.06.2017г., Анекс № 2 от 24.11.2017 г. и Анекс № 3 от
23.02.2018г., както следва : 1. 184 517.84 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението на съда-09.11.2018г.;
2. 2 046.32
лева -просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 26.03.2018 г. до 25.05.2018 г.,
включително; 3. 16 336.11
лева - лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 26.03.2018 г. до 08.11.2018 г.,
включително. Присъдени са внесената държавна такса в размер на 4058.01 лева и 50 лева,
юрк.възнаграждение.
Въз основа на
издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№711 с район на действие ОС Варна е образувано
изп.д.№ 20199010400060 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от
датата на връчване на ПДИ ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт - 01.04.2019г. /л.90-108 от делото/ длъжниците подават на 09.04.2019г. пред ВРС възражения против заповедта за изпълнение, съотв. с вх.№ 26116 и при уточнителна
молба с вх. № 29186/19.04.2019г. /л.22 от в.ч.т.д. № 833/2019г. по описа на
ВОС/, като съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си с вх.№
17466/07.06.2019г. след получено съобщение на 07.05.2019г.
С оглед
установяване облигационното отношение, от което произтича вземането на
банката-кредитор срещу ответниците в качеството му на кредитополучател, ищецът
представя по делото Договор за стандартен кредит овърдрафт „Инвест динамика" №
8164-96/01.06.2017г. с предмет предоставяне от „ИНВЕСТБАНК“ АД ЕИК ********* на
кредитополучателя „АПРИОРИ
ЕКСПОРТ“ ЕООД банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 227 000
лева първоначално за рефинансиране на предоставен кредит – овърдрафт, съгласно
Договор № 8164-69/11.05.2016г. с одобрен размер от 200000 лева, след което за
оборотни средства. Усвояването /ползването/ на суми по кредита се извършва в
краен срок до 25.05.2018г. /чл.2, ал.3/. В срока за усвояване на кредита,
кредитополучателят има право многократно да усвоява суми от кредита, да
погасява частично или изцяло усвоени суми и ползва отново суми до размера на
текущо разрешения лимит за ползване, при условията на намаляващи плафони
/лимити/ - допустим дълг /салдо/ по кредитната сметка, както следва :
|
до 25.02.2017г. |
227 000,00 |
|
от 26.10.2017г. до 25.11.2017г. |
197 000,00 |
|
от 26.11.2017г. до 25.12.2017г. |
167 000,00 |
|
от 26.12.2017г. до 25.05.2018г. |
137 000,00 |
|
на 26.05.2018г. |
Падеж |
Съгласно
чл.15, ал.1 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 26.05.2018г.
Договорена е възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита, равняваща се
на 3-месечен SOFIBOR плюс
договорена надбавка от 5.77 пункта, но не по-малко от 5,90% годишно. Към датата
на сключване на процесния договор стойността на приложимия 3-месечен SOFIBOR е 0,13%. При допуснато от
кредитополучателя просрочие по главницата, вкл. при предсрочна изискуемост до
окончателното й изплащане, освен договорната възнаградителна лихва върху
просрочената сума се начислява и лихва за просрочие в размер на 10 % годишно.
Съгласно
клаузата на чл.22, ал.1 от договора и при условията на чл.101 във вр.чл.121-127
от ЗЗД задължение да отговаря солидарно с главния длъжник е поел ответника Е.Д. Е..
Между страните
са сключени три анекса които
изменят Договора за стандартен кредит овърдрафт „ИНВЕСТ ДИНАМИКА" №
8164-96/01.06.2017г. С Анекс № 1
/09.06.2017г. се изменя
поредност на запорирано имущество, движима вещ, собственост на „Априори
Експорт" ЕООД, а именно „Влекач Скания, модел Р 420, двигател DC 1214L016273449; paма VLUR4X20009105459, per. № В 0686 РК. Договорено е в срок до
30.06.2017г. да се представи удостоверение от ЦРОЗ, от което да е видно, че
„Инвестбанк" АД е единствен заложен кредитор за всички обезпечения и за
тях не са вписани тежести или права на трети лица, които да се явяват
противопоставими на Банката. В случай, че длъжникът не се снабди с това условие
договорения лихвен процент се увеличава с 4 пункта. Договорена е такса за
промяна на условията по кредита в размер на 0,5% върху размера на дълга по
кредита към датата на предоговаряне 09.06.2017г. С Анекс № 2/24.11.2017г. се изменят намаляващите лимити за усвояване
на средства от кредита, както следва :
|
|
|
|
до 25.10.2017г. |
227 000,00 |
|
от 26.10.2017 до 25.11.2017 |
197 000,00 |
|
от 26.11.2017г. До 25.12.2017г. |
194 000,00 |
|
от 26.12.2017г. До 25.01.2018г. |
190 000,00 |
|
от 26.01.2018г. До 25.02.2018г. |
175 000,00 |
|
от 26.02.2018г. До 25.03.2018г. |
160 000,00 |
|
от 26.03.2018г. До 25.04.2018г. |
145 000,00 |
|
от 26.04.2018г. До 25.05.2018г. |
130 000,00 |
|
на 26.05.2018г. |
Падеж |
С чл. 2 от
Анекс № 2 кредитополучателят е задължен за срока на договора за отделни периоди
от срока на договор за кредит да поддържа минимални количества закупена
продукция. Договорено е такса за промяна на условията по кредита в размер на
0,5% върху размера на дълга по кредита към датата на предоговаряне 24.11.2017г.
С Анекс № 3/ 23.02.2018г. се изменя размера на кредита на 187
500лв. и се променят намаляващите лимити за усвояване на средства от кредита по
следния начин :
|
до 25.02.2018г. |
187 500,00 |
|
от 26.02.2018г. До 25.03.2018г. |
185 000,00 |
|
от 26.03.2018г. До 25.04.2018г. |
175 000,00 |
|
от 26.04.2018г. До 25.05.2018г. |
130 000,00 |
|
на 26.05.2018г. |
Падеж |
Освен това е
договорена такса за промяна на условията по кредита в размер на 0,5% върху
размера на дълга по кредита към датата на предоговаряне 23.02.2018г. В случай
на предсрочно прекратяване на договора за кредит кредитополучателят не дължи на
банката такса.
По искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която докладва, че заетата сума е отпусната и
усвоена в пълен размер от 227 000 лева на 12.06.2017г. Установено, че
кредитът е погасяван в уговорените, съгласно договора вноски и срокове до
26.09.2017г. След
тази дата кредитополучателят погасява в уговорените размери на вноските, но има
забавяне в сроковете за погасяване. Забавянето е около 15 дни до месец и половина.
По отношение на главницата просрочие
на погасителните вноски по последно сключения Анекс е налице за вноска с падеж
26.03.2018г., която е погасена частично на 28.09.2018г., при което дължимата
главница към датата на падежа на задължението по кредита възлиза на
184 517.84 лева.
Последната
погасена вноска за възнаградителна лихва в размер 1136.72лв. с падеж
26.03.2018г. е погасена на две вноски - едната в размер 868.88лв. на 17.09.2018г. и още една част 267.84лв. на
28.09.2018г. Просрочени са вноските за възнаградителна лихва с падеж
26.04.2018г. за 1190.49 лв. и с падеж 26.05.2018г. за 855.83 лв., или общо има
дължима, но неплатена възнаградителна лихва в размер на 2046.32 лева.
Лихвата
за просрочена главница, изчислена за периода от 26.03.2018г. до 09.11.2018г.,
изчислена при прилагане на лихва в размер на договорната лихва плюс 10
процента, или 17.9 % възлиза на 16 336.11 лева.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Исковете черпят
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.101 от ЗЗД.
Установи се
допустимостта на предявените положителни установителни искове по чл.422, ал.1
от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното
възражение от длъжниците в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и
предявяване на иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно отношение между страните, предоставяне на сумата по
Договор за стандартен кредит овърдрафт „Инвест динамика" №
8164-96/01.06.2017г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 09.06.2017г., Анекс № 2
от 24.11.2017 г. и Анекс № 3 от 23.02.2018г., настъпилият краен падеж на
задължението, както и размера на претендираните вземания по отделни пера.
В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както
и въведените възражения.
Установява се от приложените писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор
за банков кредит под формата на овърдрафт с първоначален лимит от 227 000
лева, който е опуснат и усвоен в пълен размер. Предвид спецификата на кредита
сумата да се ползва при условията на т.н. намаляващи лимити, съгласно последния
анекс към договора усвоеният размер по кредита е 187 500 лева. Към датата
на предявяване на специалния установителен иск, предвид разпоредбата на чл.422,
ал.1 от ГПК, задължението по кредита е с настъпил падеж. Съгласно заключението
на вещото лице, което не е оспорено от страните, при съобразяване с извършените
плащания, дължимата сума за главница е в размер на 184 517.84 лева, за
възнаградителна лихва за периода 26.04.2018г. – 26.05.2018г. в общ размер от
2046.32 лева; доколкото вещото лице е приело, че наказателната лихва е
определена по размер от договорната лихва плюс 10 процента, за процесния период
нейният размер е изчислен на 16 336.11 лева.
Ответниците не са ангажирали доказателства,
с които да опровергаят твърденията в исковата молба и установените със ССчЕ
факти, сочещи, че кредитът не е обслужван редовно и дължимите суми не са
заплатени към приключване на устните състезания по делото напълно или частично.
Въвежда се твърдение, че солидарният длъжник
– отв. Е.Д. Е. не е поемал задължения по договора и анексите към него. Видно от
представените по делото договор за стандартен кредит овърдрафт и анексите към
него като страна, солидарен длъжник, в правоотношението е посочен Е.Д.Е., който
е положил подписа си под всички документи в съответния реквизит „солидарен
длъжник“. Подписите не са оспорени и възражението остава недоказано.
Ответниците твърдят, че се налице
неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него, и изразяващи се
в правото на банката за едностранна промяна на лихвения процент и лимитите, на
условията по договора от съществено значение за размер на главницата, както и
на уговорката сумите да са дължими и при разваляне на договора.
От представения по делото договор се
установява по безспорен начин, че отпуснатия от банката кредит е предназначен
да финансира стопанските нужди, обосновани с необходимостта от налични обортни
средства за осъществяване дейността на кредитополучателя – търговец, поради
което и служебния контрол за нищожност на клаузи, обоснован с потребителска
закрила на ЮЛ, е изключена доколкото последното ползва услуга, пряко свързана с
професионалното му занятие.
По отношение на съдлъжника – физическо лице
е налице практика на касационната инстанция, която съдът намира за относима към
случая. В решение №38 от 23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, Първо т.о.
съдът се е мотивирал, че в пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със
ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б."б" от
Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която
разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко физическо лице,
което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва
поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е
даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според
него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В т.39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за
"потребител" по член 2, б."б" от Директива 93/13 попада
физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието „потребител" е
обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от
информацията, с която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се
извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на
договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга,
за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й, с
оглед установяване на качеството на „потребител" на страната по него
/т.22-т.23/. Затова, когато поради интереси, извън рамките на адвокатската си
дейност, адвокат сключи с физическо или юридическо лице договор, който няма
отношение към дейността на кантората му и не е свързан с упражняването на
адвокатската му професия, спрямо това лице адвокатът с оглед преговорните си
възможности е в положението на по-слаба страна, която е принудена да приема
предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. Притежаваните от адвокатите висока степен на
техническа компетентност не означава, че те не могат да бъдат по-слаба страна
спрямо продавач или доставчик, тъй като въведената с Директива 93/13 система на
защита се основава, не само на степента на информираност на потребителя, но и
на възможностите му да преговаря за условия, които са предварително установени
от продавача или доставчика и върху съдържанието на които не може да повлияе. В
диспозитива на решението е постановено, че чл.2, б."б" от Директива №
93/13 ЕИО на Съюза от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице,
което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в
който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита
„потребител" по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с
професионалната му дейност. В това отношение не е от значение обстоятелството,
че породеното от същия договор задължение е обезпечено с ипотека, учредена със
сключен от това лице, в качеството му на представител на собствената си
адвокатска кантора договор върху притежаван от тази кантора и предназначен за
упражняване на професионалната му дейност недвижим имот.
В определение, постановено по чл.99 от процесуалния правилник на СЕС /в
хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/
по дело С-74/15 на СЕС е прието, че чл.1, пар.1 и чл.2, б."б" от
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че директива може да
се прилага към договор за обезпечение на недвижим имот или за поръчителство,
сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията,
които има търговското дружество към тази институция по силата на договор за
кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в
рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от
функционално естество с посоченото дружество. Разяснено е в т.21-т.23, че
директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в
десето съображение на Директива 93/13, поради което предметът на договора е
ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към
които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора - в зависимост
от обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на
осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Понятието
"потребител" по смисъла на пар.2, б."б" от Директива 93/13
има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който
се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се
вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия
/т.27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по
делото /т.28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за
изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е
да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с
това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия
дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер /в конкретния
случай обезпечението е дадено за дълг на търговското дружество, само заради
това, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-длъжник е
синът на лицата, учредили обезпечението/.
Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 TiaXEC във връзка с
приложението на чл.15, пар.1 от Регламент №44/2001 г. на Съвета за
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В него е прието, че физическото лице, което има тесни
професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното
участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази
разпоредба, когато поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране
на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на
кредит.
С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на общностното право, съставът на касационната инстанция е
постановил, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото.
В конкретния случай съдлъжникът, отв.Е.Д. Е.,
към момента на подписване на договора и анексите към него е лице, което пряко
контролира и управлява дейността на търговското дружество – кредитополучател, в
качеството си на управител, поради което и на посочените по-горе основания, не
се ползва от потребителска защита по реда на ЗЗП.
Ответниците не твърдят и съответно не е
предприето доказване за извършено погасяване на процесните задължения.
При така установените факти и обстоятелства
се доказва
по безспорен начин възникването и съществуването на изискуеми и ликвидни
парични вземания на ищеца към ответниците,
при което предявеният иск по отношение на главницата и възнаградителната лихва
е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на заявената претенция за лихва
за забава върху просрочена главница за периода от 26.03.2008г. до 08.11.2018г.
: Съгласно разпоредбата на чл.9 от договора страните са приели, че при
допуснато от кредитополучателя просрочие по главницата, вкл. при предсрочна изискуемост до
окончателното й изплащане, освен лихвата по т.8, върху просрочената сума се
начислява и лихва за просрочие /неустойка/ в размер на 10 % /десет процента/
годишно. Доколкото според заключението на вещото лице по отношение на
главницата е налице просрочие на погасителни вноски по последния анекс за
вноска с падеж 26.03.2018г. /погасена
частично на 28.9.2018г./, то считано от този момент до 08.11.2018г. /дата,
предшестваща подаването на заявлението по чл.417 то ГПК/ ответниците дължат
лихва за просрочие, определена по размер от 10 % годишно, а не формирана от
сбора на лихвата по т.8 /възнаградителната/ плюс 10 %. При извършени по реда на
чл.162 от ГПК служебно изчисляване на вземането, същото възлиза на 9126.32
лева, както следва :
|
От дата |
До дата |
Брой дни |
Вал. салдо |
Процент |
Лихва |
База |
|
26.03.2018 |
02.04.2018 |
8 |
12500 |
10 |
27.78 |
365/360 |
|
03.04.2018 |
25.04.2018 |
23 |
10000 |
10 |
63.89 |
365/360 |
|
26.04.2018 |
25.05.2018 |
30 |
55000 |
10 |
458.33 |
365/360 |
|
26.05.2018 |
25.06.2018 |
31 |
185000 |
10 |
1593.06 |
365/360 |
|
26.06.2018 |
25.07.2018 |
30 |
185000 |
10 |
1541.67 |
365/360 |
|
26.07.2018 |
25.08.2018 |
31 |
185000 |
10 |
1593.06 |
365/360 |
|
26.08.2018 |
25.09.2018 |
31 |
185000 |
10 |
1593.06 |
365/360 |
|
26.09.2018 |
27.09.2018 |
2 |
185000 |
10 |
102.78 |
365/360 |
|
28.09.2018 |
25.10.2018 |
28 |
184517.84 |
10 |
1435.14 |
365/360 |
|
26.10.2018 |
08.11.2018 |
14 |
184517.84 |
10 |
717.57 |
365/360 |
|
|
|
|
|
СБОР
лихва |
9126.32 |
|
Следователно искът в тази част следва да
бъде уважен за сумата от 9126.32 лева, като за разликата над 9126.32 лева до
първоначално претендирания размер от 16336.11 лева като неоснователен подлежи
на отхърляне.
Предвид
резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
иска, и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответниците
следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените съдебно– деловодни
разноски за заповедно производство в размер на 3962.05 лева и исково
производство в размер на 4347.82 лева, съгласно представени разходни документи
и списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, че ответниците „АПРИОРИ
ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл.Варна,
общ.Долни чифлик, ул.Витоша 5, като кредитополучател, и Е.Д. Е. с ЕГН ********** ***, като съдлъжник, дължат СОЛИДАРНО на ищеца „ИНВЕСТБАНК“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица бул.
България 85, представлявано от З.Р.Р. и В. И.К.- Д. – изп.директори по Договор за стандартен кредит овърдрафт
„Инвест динамика" № 8164-96/01.06.2017г., изменен и допълнен с Анекс № 1
от 09.06.2017г., Анекс № 2 от 24.11.2017 г. и Анекс № 3 от 23.02.2018г., и
присъдени със Заповед № 8498/13.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение
и Изпълнителен лист № 8885 от 13.11.2018 г., издадени по ч.гр.дело №
17070/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна, суми, както следва:
184 517.84 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението на съда-09.11.2018г.;
2 046.32 лева -просрочена договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 26.03.2018 г. до 25.05.2018 г., включително;
9126.32 лева - лихва за забава върху просрочената главница за периода от 26.03.2018
г. до 08.11.2018 г., включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 9126.32 лева до първоначално претендирания размер от 16 336.11 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „АПРИОРИ ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
обл.Варна, общ.Долни чифлик, ул.Витоша 5, и Е.Д. Е. с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на „ИНВЕСТБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица бул. България 85, представлявано
от З.Р.Р. и В. И.К.- Д. сумата от 3962.05 лева, включая ДТ и юрквъзнаграждение,
представляващи направени съдебно – деловодни разноски за заповедно производство
по ч.гр.д.№ 17070/2018г. по описа на ВРС, включени в издадената в това
производство заповед за изпълнение № 8498/13.11.2018г., както и сумата от
4347.82 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково
производство в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: