М
О Т И
В И:
С обвинителния
акт подсъдимият Т.М.С. е предаден на съд затова, че на 03.05.2017 г. в гр.
Славяново, Плевенска област, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил по
непредпазливост смъртта на Р.Б. Д. *** на умишлено нанесена лека телесна
повреда, изразяваща се в оток с диаметър 3 см., бледовато
мораво на цвят кръвонасядане и уплътнение на меките
тъкани на дясната скула, овално червеникаво-мораво кръвонасядане
с диаметър 2.5 см. и две малки охлузвания – 2-3 мм. в единия край на брадичката
вляво, довели до болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление
по чл. 124, ал. 1, предл. 3, във връзка с член 130,
ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано по несъмнен начин и
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на две години
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Повереникът на гражданските ищци Б.Т.Д. и Е.Д.В. – адвокат Б.П.,
изразява становище, че обвинението е доказано и предлага предявените срещу
подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди да бъдат изцяло уважени.
Служебният
защитник на подсъдимия Т.М.С. – адвокат С.Н., изразява становище, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и предлага на С. да бъде наложено
подходящо по размер наказание, а предявените срещу него граждански искове да
бъдат уважени по справедливост.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
приема за установено следното:
Подсъдимият
Т.М.С. е роден на *** ***, но живее в гр. Славяново, Плевенска област. Завършил
е основно образование, в момента е ученик в Професионална гимназия „********“ в
гр. Плевен, не е женен и не е осъждан.
През
учебната 2016/2017 г. подсъдимият бил ученик в осми клас в СУ „*******“ в гр. Славяново,
Плевенска област. На 03.05.2017 г. Т.С. се намирал в училището. Малко преди
10.00 часа той – заедно със свои съученици, стоял в класната стая и изчаквал
започването на учебния час по биология. При започването на часа преподавателят
по биология – свид. В.Г.Б., влязла в класната стая. Помолила
учениците да запазят тишина, наредила на подсъдимия, който в този момент бил
седнал на първия чин заедно със свидетелите Г.В.К. и И.А. Г., да се премести на
своето място – последния чин от редицата до прозореца, и започнала да попълва
дневника. Подсъдимият изпълнил заповедта на Б., но се придвижвал без да става
от стола си, бутайки го по пътеката между чиновете. При движението си С.
преминал край предпоследния чин от средната редица, на който седял пострадалият
Р.Б. Д.. Двамата си разменили реплики, след което Т.С. стигнал до чина си и
започнал да изважда от чантата си учебните си помагала. В този момент
пострадалият Р. Д. станал от своя чин и се придвижил до чина на подсъдимия.
Започнал да бута и да дърпа с ръце Т.С. и го попитал дали иска да се бият.
Подсъдимият помолил пострадалия да не го закача, но Д. продължил да го дърпа. Т.С.
се ядосал и нанесъл на Р. Д. юмручен удар с дясната си ръка, който попаднал в
левия край на брадичката на пострадалия. Вследствие на удара Д. се завъртял леко
наляво – около надлъжната ос на тялото си. В този момент Т.С. нанесъл на Д.
втори юмручен удар с дясната си ръка, който попаднал в областта на дясната
скула на пострадалия. Вследствие на удара Р. Д. загубил равновесие и паднал на
земята – до предпоследния чин от редицата до прозореца, като при падането си
избутал чина с тялото си и ударил главата си в пода на класната стая.
Съучениците на подсъдимия и пострадалия, както и свид.
В.Б., се втурнали към двамата за да прекратят инцидента и да окажат помощ на Р.
Д.. Д. започнал да трепери и получил гърчове. Той не бил в състояние да
разговаря с околните и се напикал. В този момент в класната стая пристигнали
свидетелите М.Г.М. – преподавател по физическо възпитание, и Ф.И.С. –
хигиенист, които били известени за случилото се от съученици на С. и Д..
Двамата констатирали, че състоянието на пострадалия е тежко и се опитали да му
помогнат. С. направила изкуствено дишане на Р. Д. – уста към уста, а М.М. – сърдечен масаж. Тъй като състоянието на пострадалия не
се подобрявало, М.М. и свид.
И. Е.С. го вдигнали на ръце, отнесли го в лекия автомобил на учителя по физика А.П.А.,
който – придружен от Ф.С., И. С. и В.Б., транспортирал Р. Д. ***. Там
пострадалият бил настанен в кабинет и прегледан от свид.
д-р М.А.Г.. Д-р Г. и пристигналата малко по-късно д-р В.К.К.
– личен лекар на пострадалия, констатирали, че Д. не диша, няма пулс и сърдечна
дейност, а от носа му изтича кървавя пяна. Д-р Г. и д-р К. започнали реанимация
на пострадалия, извършвайки сърдечен масаж и изкуствено дишане. Д-р К.
телефонирала в Центъра за спешна помощ в град Плевен и поискала изпращане на
екип с линейка. Пристигналият екип на спешна помощ продължил реанимацията на Р.
Д., използвайки ги дефибрилатор, но въпреки това
сърдечната и дихателната дейност на пострадалия не били възобновени и лекарите
констатирали смъртта на Р. Д..
От
назначената по делото двойна съдебно-медицинска експертиза за изследване на
труп № 57/2017 г. става ясно, че при огледа и аутопсията на трупа на Р.Б. Д. са
установени картина на бързо настъпила смърт /интензивни морави трупни петна,
тъмна течна кръв, мозъчен и белодробен оток, точковидни кръвоизливи по плеврите
на белите дробове/, масивен двустранен излив на кръв
под меката мозъчна обвивка – субарахноидален хематом,
неголеми на площ кръвонасядания, локализирани по
кожата на брадичката вляво, на скулата, мишницата и бедрото вдясно, както и по
меките черепни покривки в тилната област на главата централно. При
микроскопското изследване е потвърдено наличието на субарахноидален
хематом, тежък мозъчен оток и са установени чужди тела в средните и малки
бронхи на белия дроб /данни за аспирация – вдишване на стомашно съдържимо/.
Причината
за смъртта на Р.Б. Д. е черепно-мозъчна травма, довела до излив
на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален
хематом/, с последващо развитие на мозъчен оток и
компресия на жизнено важни центрове в мозъка, както и аспирация /вдишване/ на
частици от стомашното съдържимо.
Уврежданията
са резултат от тъпи травми. Най-вероятният механизъм на тяхното получаване е
нанасяне на два удара в областта на лицето /брадичката вляво и скулата вдясно/,
падане на тялото и удар на главата върху широка плоска повърхност.
Налице е пряка причинна връзка между
нанесените удари в лицето, последващото падане,
развитието на субарахноидалния хематом, аспирацията и
смъртта.
При
изследването не са установени морфологични данни за вродени или придобити
болестни изменения на вътрешните органи, които да имат непосредствено отношение
към причината и генезиса на смъртта.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза за
изследване на живо лице № 250/2017 г. е видно, че при прегледа и
освидетелстването на подсъдимия Т.М.С. са установени две малки на площ
охлузвания, локализирани по предмишницата и пети
пръст на дясната ръка. Уврежданията са резултат на тангенциално /повърхностно,
странично/ действие на твърд тъп предмет и не са свързани с инцидента в СУ „*******“
в гр. Славяново.
От
заключението на назначената по делото допълнителна двойна съдебно-медицинска
експертиза става ясно, че:
І. При
огледа и аутопсията на трупа на Р.Б. Д. са установени:
1. Външни
увреждания:
а/ оток с
диаметър 3 см., бледомораво на цвят кръвонасядане и уплътнение на меките тъкани на дясната
скула;
б/ овално
червеникаво-мораво кръвонасядане с диаметър 2.5 см. и
две малки охлузвания 2-3 мм. в единия край на брадичката вляво;
в/ овално
мораво кръвонасядане с диаметър 2.5 см. /приличащо на
отпечатък от палец/, локализирано по външната повърхност на границата между
горна и средна трета на мишницата на дясната ръка;
г/ кръвонасядане с морав цвят с дължина 1.5 см. и широчина 2-3
мм., разположено по предно-външна повърхност на горната трета на дясното бедро.
2. Вътрешни
увреждания:
а/ малко на
площ кръвонасядане с размери 1.5/1-1.5 см.,
локализирано по меките черепни обвивки /отвътре по кожата на окосмената част на
главата/ в централната тилна област;
б/ масивен излив на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален хематом/, локализиран по изпъкналата част
на мозъка двустранно;
в/ тънък излив на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален хематом/, локализиран в областта на моста,
продълговатия и малкия мозък;
г/ кръвенист ликвор в лявото
странично мозъчно стомахче.
ІІ.
Външните увреждания - сами по себе си, най-често водят до причиняване на болки
и страдания без разстройство на здравето, а вътрешните увреждания сами по себе
си представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.
ІІІ. В
разглеждания случай е налице пряка причинна връзка между нанесените удари в
лицето, последващото падане, развитието на субарахноидалните хематоми, аспирацията на стомашното
съдържимо и смъртта.
Според
вещите лица доцент д-р Д.П.Д. и доцент д-р И.Н.И. развитието на хематома е
резултат както на нанесените два удара в лицето на пострадалия, така и от последващото падане на тялото и удара на главата в пода.
Нанесените удари и последващото падане са довели до
развитието на хематома, не само поради това, че са били относително силни, а
защото са били много резки /бързи, краткотрайни/. В резултат на сътресението са
били разкъсани микроскопични кръвоносни съдове между паренхима
на мозъка и меката мозъчна обвивка. Развил се е хематом, последвал е мозъчен
оток и компресия на жизнено важни центрове.
ІV. Удари с
юмруци в областта на главата и лицето най-често причиняват отоци и насинявания
на мястото на нанасянето им. Малко по-рядко причиняват разкъсно-контузни
рани и счупвания на лицеви кости. Съвсем рядко /ако не доведат до последващо падане на тялото и удар на главата в пода/ те
могат да причинят субарахноидален хематом. Подобен
хематом обуславя опасност за живота, но не води задължително до смърт.
От
заключението на комплексната съдебно психилого-психиатрична
експертиза става ясно, че:
1. Интелектът
на подсъдимия Т.М.С. е в рамките на нисък вариант на норма, формиран в социална
среда с понижени изисквания. Психиатричното изследване не установява психично психотично заболяване в минало време и понастоящем.
Комплексната интерпретация на резултатите от проведеното специализирано
изследване дава основание да се приеме, че подсъдимият е клинично психично
здрав;
2. Т.М.С. е
достигнал нормална за възрастта си биологична, психична и социална зрялост;
3.
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, но с присъщата за възрастта му неуравновесеност на възбудните и задръжни процеси,
прибързаното вземане на решения и превключването им в действия;
4. От
медицинска гледна точка освидетелстваният е бил в състояние правилно да
възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти, от значение за
делото и дава достоверни обяснения за тях;
5. В
ситуация на фрустрация на освидетелствания се
забелязва липсата на акцент у него върху самото фрустриращо
събитие, а водещият механизъм за справяне би бил чрез ангажиране с мерки за
нейното ликвидиране – най-вече чрез изискване на чужда активност, или, ако това
не е възможно, чрез примирение, нагаждане и търпение проблемът да се разреши във
времето.
Подсъдимият
не е склонен да прояви типичните за фактора импунитивност
качества като съчувствие, уважение, примирение, тактичност, сдържаност.
Същевременно липсва извъннормена склонност за екстрапунитивни реакции към фрустратора
чрез раздразнителност, обидчивост, отмъстителност и враждебност.
Освидетелстваният
е с нисък праг на фрустрация и липса на
приспособеност относно нормите и очакванията на групата. Когато той е
конфронтиран, характерно и за календарната си възраст, и за личностовия
си тип, той може да реагира с агресия, като са общо завишени агресивните и
враждебните тенденции. Водеща е склонността към раздразнение, готовност и
най-малката възбуда да се изрази чрез сприхавост, рязкост, грубост, следвана от
физическа агресия, индиректна агресия, обида, вербална агресия и агресивно
недоверие.
В
разглеждания случай и двете страни са социално и психично незрели субекти,
което не им е позволявало да ликвидират противоречията помежду им и да решат
спора без нито една от тях да се чувства ощетена, защото за подобно консенсусно
разрешение се изисква зрялост и опит.
Изводимо и
от личностовите особености на подсъдимия, и от
особеностите на възрастовия период, при него се касае за склонност към
конфронтиране поради агресивни подбуди, ниска толерантност, опити за импулсивно
самоуправление, ограничена способност за вземане на алтернативни решения, ниска
емоционална и социална интелигентност.
От
назначената по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на веществени
доказателства № 19/2017 г. е видно, че върху представения за изследване обект –
текстилна марля с физиологичен разтвор, с която при извършения на 03.05.2017 г.
оглед на местопроизшествието е иззета червеникавокафява материя от първия чин,
вляво от входната врата, има наличие на човешка кръв, но поради малкото
количество на кръвта върху марления тампон не са
извършени серологични изследвания за определяне на
груповата принадлежност на кръвта.
От
заключението на назначената по делото видео-техническа експертиза става ясно,
че основната директория на представения за изследване компакт диск „Verbatim DVD+R 4.7 Gb“ съдържа девет файла,
записани в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат „DAT“. Файлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск
на охранителната видеосистема. При прегледа на
съдържанието му е установено, че той съдържа в себе си видеозапис, заснет от
пет заснемащи устройства /камери/ със скорост 11 кадъра в секунда. Записаното е
цветно, без вкопирана в кадъра информация за дата и
час /тайм код/. Информация за датата и времевия
диапазон на заснемане показва софтуерният плейър – според него видеозаписът е
заснет на 03.05.2017 г. за времето от 08.54.53 часа до 09.33.59 часа системно време. От вградената в
изображението информация не може да се установи има ли разлика между системното
и действителното време.
Върху
записаната информация не са установени следи от манипулация.
На виодеозаписа, заснет от камера 3, се вижда конфликт между
две лица от мъжки пол, действията им са илюстрирани с кадри, подредени в
хронологичен ред и поместени в приложение в изследователската част на
протокола. Извлечените от видеозаписите кадри са негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване, тъй като слабата запълненост
на кадъра, респективно получената ниска резолюция, води до ниско качество на
изображението, а това не позволява извличане на достатъчен брой устойчиво
различими общи и частни идентификационни признаци на лицата.
Подсъдимият
Т.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 124, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 63, ал. 1,
т. 4 НК, тъй като на 03.05.2017 г. в гр. Славяново, Плевенска област, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, причинил по непредпазливост смъртта на Р.Б. Д. ***,
вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в оток с
диаметър 3 см., бледовато мораво на цвят кръвонасядане с уплътнение на меките тъкани на дясната
скула, овално червеникаво-мораво кръвонасядане с
диаметър 2.5 см. и две малки охлузвания – 2-3 мм. в единия край на брадичката
вляво, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето.
ВКС
нееднократно е имал повод да приеме, например в решение № 40 от 07.03.1996 г.
по н. д. № 323/95 г., І н. о. и в решение № 186 от 17.04.1978 г. по н. д. №
149/78 г., І н. о., че разликата между умишленото убийство и умишлената телесна
повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия, се
състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В
първия случай деецът проявява умисъл, а във втория случай – непредпазливост по
отношение на смъртния резултат.
За да се
установи какво е било психическото отношение на подсъдимия към причинения от
него смъртен резултат, трябва да се изследва обективната страна на поведението
му – характера, насоката и силата на извършеното действие, способа на
извършването му, средствата, използвани за засягане на пострадалия, органите на
човешкото тяло, които са засегнати, причинените непосредствени наранявания и т.
н. В зависимост от резултата от това изследване следва да се прецени дали
смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост.
Престъплението
по чл. 124, ал. 1 НК се отличава със следните особености:
а/ изпълнителното
деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. То поражда два
резултата – по-близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/;
б/ причинната
връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствана
от едно междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/;
в/ субективната
страна на престъплението обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и
по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-отдалечения и
по-тежък резултат /смъртта/.
По силата
на общата разпоредба на чл. 11, ал. 5 НК деецът по член 124, ал. 1 НК отговаря
за причинения /макар и по непредпазливост/ по-тежък престъпен резултат т. е.
отговаря за убийство по непредпазливост, а не за телесна повреда.
В
разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият Т.М.С. е нанесъл два
юмручни удара с дясната си ръка в областта на брадичката вляво и в областта на
дясната скула на Р.Б. Д., в резултат на които пострадалият е паднал и ударил
главата си в пода на класната стая, вследствие на което пък развил субарахноидален хематом, вдишал частици от стомашното
съдържимо и починал.
Особеностите
на поведението на подсъдимия, който е нанесъл два юмручни удара в главата на
пострадалия, броя на ударите и причинените непосредствено наранявания – оток с
диаметър 3 см., бледовато мораво на цвят кръвонасядане и уплътнение на меките тъкани на дясната скула,
овално червеникаво-мораво кръвонасядане с диаметър
2.5 см. и малки охлузвания – 2-3 мм. в единия край на брадичката вляво, обективират умисъла му да причини телесна повреда, а не
смъртта на пострадалия. В аналогичен случай е и решение № 2 от 18.02.1988 г. по
н. д. № 686/1987 г., І н. о., съобразно което при установяване на субективната
страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите, следва да се
изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид
средството, с което е действал, интензивността на нападението, броя и силата на
ударите.
Подсъдимият
Т.М.С. е действал умишлено по отношение на телесното увреждане на Р.Б. Д. и
непредпазливо по отношение на настъпилата впоследствие смърт. Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици – смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
/чл. 11, ал. 3 НК/.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с
обясненията на подсъдимия Т.М.С., показанията на разпитаните свидетели В.Г.Б., Ф.И.С.,
И.А.И., М.И.М., Г.Ф.М., Г.В.К., Л.М.К., В.К.К., М.А.Г.,
Б.Т.Д., Е.В.Д., А.П.А., С.Г.А., И. Е.С., П.Х.Г., М.Г.М., Б. И.И. и М.В.А., със заключенията на вещите лица доцент д-р Д.П.Д.,
доцент д-р И.Н.И., Ц.Л.П., Й.Н.Й., доцент д-р М.Й.С., д-р Л.З.Т. и А.П.И.,
както и със събраните по делото писмени доказателства.
Причини за
извършеното престъпление са възрастовите и личностови
особености на подсъдимия, както и незачитането на неприкосновеността на
човешката личност.
При
определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия Т.М.С. за
извършеното от престъпление, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан,
самопризнанията му и критичното отношение към извършеното престъпление.
Съдът при наличието единствено на смекчаващи обстоятелства
ОСЪДИ подсъдимия Т.М.С. на основание чл. 124, ал. 1, предл.
3, във връзка с чл. 130, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 и член 54 НК
на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият до
момента не е осъждан и извършеното престъпление се явява изолиран случай в
неговия живот, ниската му обществена опасност, юношеската възраст, както и
критичното му отношение към извършеното престъпление, намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание и за постигане целите на наказанието, не е необходимо
той да изтърпява наложеното му наказание. В същото време според съда с
наложеното на подсъдимия наказание и с отлагане на неговото изпълнение е
възможно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото. Това е така, тъй като извършеното престъпление е непредпазливо и
макар и да е с висока обществена опасност, в разглеждания случай тя
/обществената опасност/ не е по-висока от типичната за този вид деяния. Ето
защо в конкретния случай условното осъждане е целесъобразно – отговаря на
целите на генералната и индивидуалната превенция. Общата превенция е
постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо т. е.
съответства на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.
Поради това
и на основание чл. 69, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на
подсъдимия Т.М.С. наказание в размер на една година лишаване от свобода за срок
от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ
възпитателната работа с условно осъдения подсъдим на инспектор „Детска
педагогическа стая“ при РУ на МВР-гр. Пордим.
По делото са предявени и приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански искове от Б.Т.Д. и Е.Д.В. срещу подсъдимия Т.М.С.
– със знанието и съгласието на неговите родители, за претърпените в резултат на
извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 300 000 лева – по
150 000 лева за всеки от тях, заедно с произтичащите от уважаването им
законни последици.
Съобразно разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 ЗДД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се
вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия.
В разглеждания случай подсъдимият Т.М.С. с неправомерното си
поведение е причинил смъртта на Р.Б.Д., поради което при условията на чл. 51 ЗЗД следва да носи и гражданска отговорност за непозволено увреждане.
Съдът, като взе предвид, че със загубата на своя син
гражданските ищци Б.Д. и Е.В. са претърпели и ще продължават да търпят болки,
страдания и скръб, че между тях и Р.Б. Д. са били изградени типичните отношения
между родител и дете, характеризиращи се с топлота, обич и взаимна загриженост,
носещи белезите на доверие, уважение и съпричастност, както и това, че претърпените
болки и страдания, като резултат от загубата на близък човек, са не само на
емоционално ниво, но и реална загуба на очакваната духовна и материална
подкрепа в бъдещия живот, на свързаните с това лични грижи и внимание, намери,
че гражданските искове са доказани по основание, но размерът им е завишен.
По
изложените съображения и по справедливост съдът ОСЪДИ подсъдимия Т.М.С. – със
знанието и съгласието на родителите си М.Т.С. и К.Е.И., ДА ЗАПЛАТИ на
гражданските ищци Б.Т.Д. и Е.Д.В. по
120 000 лева за претърпените в резултат на извършеното престъпление
неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, а на държавата – 4% държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове – сумата 9 600
лева, която да бъде заплатена по сметката на Окръжен съд-град Плевен, като
гражданските искове в останалата част - до размера на сумите от 150 000
лева, ОТХВЪРЛИ като недоказани.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложеният
като веществено доказателство по делото 1 бр. диск с видеозапис, намиращ се на
л. 15 от том 2 от досъдебното производство, да бъде върнат на СУ „*******“-гр.
Славяново, а приложените като веществени доказателства по делото фиш за спешна
медицинска помощ, намиращ се на л. 72 от том 1 от досъдебното производство, и 1
бр. текстилна марля, с която е иззета червеникаво-кафява течност, намираща се
на последната страница от том 2 от досъдебното производство, да останат към
делото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Т.М.С.
– със знанието и съгласието на родителите си М.Т.С. и К.Е.И., да заплати на
гражданските ищци Б.Т. Д. и Е.Д.В. направените от тях разноски по делото за
упълномощаване на повереник в размер на 2 000
лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Т.М.С.
– със знанието и съгласието на родителите си М.Т.С. и К.Е.И., да заплати по
сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по време на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 1 768 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Т.М.С.
– със знанието и съгласието на родителите си М.Т.С. и К.Е.И., да заплати по
сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по време на съдебното следствие
разноски по делото в размер на 190 лева.
По тези съображение съдът постанови присъдата си.
16.05.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: