ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.07.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 8544 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от името на Д.С. – К.И Б. дружество от
закрит тип – Кейптаун, Уестърн Кейп, Р.Ю.А. срещу неприето вземане от синдика
на „Е.К.Г.“ ЕООД. Кредиторът счита, че
представителната власт е надлежно доказана, а синдикът е и в състояние да се
убеди за актуалното състояние чрез посочен във възражението електронен адрес на
институцията, поддържаща регистъра на търговците страната по регистрация на
дружеството. Оспорва да е предявена неустойка за забавено изпълнение, а такава
за пълно неизпълнение. Сочи, че вземането е обезпечено със сключен договор за
особен залог, вписан в търговския регистър, а и задължението е осчетоводено от
длъжника и той не го оспорва. Оспорва да е меродавността на Тълкувателно
решение № 7/13.11.2014 г. с довод, че е постановено след като договорите са
били заверени нотариално и са били вписани. Иска се предявеното вземане да бъде
включено в списъка с приети вземания като обезпечено.
Синдик
Т. в становището си по възражението поддържа теза, че претендираните неустойки
се свързват с развалени договори от 19.04.2013 г. и 24.09.2013 г. Сочи, че от
представените доказателства не е възможен извод за компетентния според
чуждестранния закон орган да удостовери актуалния статус на регистрирано по
местното законодателство юридическо лице. Застъпва и довод, че клаузата на чл.
14 и в двата договора установява неустойка за забавено изпълнение, като счита,
че приетото с Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС не е в
състояние да породи отговорност за дружеството.
По
делото е депозирано и становище от името на „О.Б.Б.“ АД – кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелност с довод, че правосубектността не е
доказана, неустойка за забава е неприложима при развален договор, като
допълнително се твърди вземането да е привидно, насочено към ощетяване на
действителните кредитори.
В
съдебно заседание процесуалният представител на длъжника – адв. Н. от САК,
счита възражението за основателно като от доверителя си знае за наличието на
такова задължение, което е и осчетоводено. Твърди представителната власт да е
установена при вписване на договора за особен залог, където действията на
лицето, представляващо дружество без капитал са зачетени. Счита, че освен двата
договора има и запис на заповед, спогодби с нотарилана заверка, а и други
отношения, включително и договор за залог, които не са развалени. Счита, че
подписът на едноличния собственик на дружеството в производство по
несъстоятелност определя за неприложимо тълкувателното решение.
Процесуалният
представител на кредитора – адв. Н., поддържа възражението, Сочи, че вземанията
произтичат от безспорни между страните в правоотношението договори, които са
разварели, а задълженията са признати. Счита за неприложимо тълкувателното
решение с оглед наличното в случая цялостно неизпълнение. Оспорва възможността
синдика да променя виждането, което има за фактическата обстановка при едни и
същи обстоятелства, поради което иска вземането да бъде прието.
Синдик
Т. оспорва възражението по наведените съображения в депозираното становище по
възражението.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи в очертания с възражението предметен
обхват и с оглед на събраните при условията на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства,
намира следното:
В
срока по чл. 688 ТЗ от името на „Д.С. – К.И Б.“ – дружество от затворен тип, са
предявени вземания в размер на 417 000 евро. Твърди се да произтичат от
неизпълнение на поети по два договора задължения в договорения срок, довело до
развалянето им като за признатите задължения са издадени и записи на заповед, а
за обезпечаване на плащането бил сключен и договор за особен залог на
търговското предприятие на длъжника, вписан на 02.09.2014 г. Предявено е и
вземане за лихва върху главницата от 05.09.2014 г. до 26.11.2012 г. в размер на
101 683,26 лева, както и вземане за законна лихва от 27.11.2015 г. до
01.03.2016 г. в размер на 21792,70 лв. и съответно лихва от 02.03.2016 г. до
окончателно изплащане на сумата.
От
представените към молбата за предявяване на вземаиията доказателства се
установява, че на 19.04.2013 г. между представители на кредитора „Д.С. – К.И Б.
с организационна форма според представеното удостоверение, заверено с апостил –
дружество от закрит тип, и „Е.К.Г.“ ЕООД писмено е изразено съгласие, че „Е.К.Г.“
ЕООД приема да извърши със свои сили и средства и на свой риск проектиране на
инсталации – електрооинсталация, ВиК инсталация, соларна инсталация и
климатизация и пречистване на отпадъчни води за нуждите на кредитора за
затворен комплекс от 55 сгради (средна квадратура около 400 кв.м. всяка), за
жилищни търговски и административни нужди, находящ се в гр. Д. Р.Ю.А..
Договорено е възнаграждение в размер на 175 000 евро без ДДС , платимо
след подписване на приемно-предавателния протокол за одобряване на
проектирането. Договорено е проектирането да бъде изпълнено до 20.02.2014 г.
Съгласно чл. 13 от договора при забавено изпълнение „Е.К.Г.“ ЕООД дължи на
възложителя неустойка в размер на 1% от договореното възнаграждение за всеки
просрочен ден. Според чл. 14 от договора при забавяне на изпълнението с повече
от тридесет дни освен правото възложителя да развали договора, има право и на
неустойка в размер на договореното възнаграждение. Страните са избрали за
приложимо действащото законодателство в Република България.
На
24.09.2013 г. между представители на кредитора и „Е.К.Г.“ ЕООД писмено е
изразено съгласие, че „Е.К.Г.“ ЕООД приема да извърши със свои сили и средства
и на свой риск проектиране на инсталации – електрооинсталация, ВиК инсталация,
соларна инсталация и климатизация и пречистване на отпадъчни води за нуждите на
кредитора за затворен комплекс от 43 сгради (средна квадратура около 360 кв.м.
всяка), за жилищни търговски и административни нужди, находящ се в гр. Д. Р.Ю.А..
Договорено е възнаграждение в размер на 125 000 евро без ДДС , платимо
след подписване на приемно-предавателния протокол за одобряване на
проектирането. Договорено е проектирането да бъде изпълнено до 20.02.2014 г.
Съгласно чл. 13 от договора при забавено изпълнение „Е.К.Г.“ ЕООД дължи на
възложителя неустойка в размер на 1% от договореното възнаграждение за всеки
просрочен ден. Според чл. 14 от договора при забавяне на изпълнението с повече
от тридесет дни освен правото възложителя да развали договора, има право и на
неустойка в размер на договореното възнаграждение. Страните са избрали за
приложимо действащото законодателство в Република България.
На
11.04.2014 г. за „Е.К.Г.“ ЕООД е получено уведомление за разваляне на договора
от 24.09.2013 г., а на 07.05.2014 г. писмено е изразено съгласие, че срокът за
изпълнение е изтекъл, а изпълнителят е уведомен за разваляне и на двата
договора на 11.04.2014 г. като дължи сумата 68 250 евро съгласно чл. 13 от
договора от 19.04.2013 г., 175 000 лв. съгласно чл. 14 от договора от
19.04.2013 г. 48750 евро съгласно чл. 13 от договора от 24.09.2013 г. и
125 000 евро съгласно чл. 14 от договора от 24.09.2013 г.
При тези обстоятелства от правна страна
съдът намира следното:
Правосубектността и представителната власт
по отношение на кредитора са надлежно установени с оглед доказаното в
настоящото производство съдържание на закона, регламентиращ статута на
дружеството.
Обхватът на производството по чл. 692 ТЗ е
ограничен до очертания в него предмет – съществуване на определено по основание
и размер вземане и особеното му качество, доколкото и универсалното
производство по принудително изпълнение зачита привилегия за обезпечения
кредитор. Тъй като средство за легитимация на кредиторите се явява обявения в
нарочен списък размер на вземанията, съдът приема за меродавно състоянието на
вземането към този момент. От друга страна и с оглед диспозитивното начало при
реализация на субективни права, законът обуславя зачитане на вземания към
търговец в производство по несъстоятелност от изрично заявено искане и то в
рамките на преклузивен срок. При тези обстоятелства съдът приема, че досежно
основанието на вземането – обстоятелствата, от които то произтича, меродавни са
отразените в рамките на този срок правопораждащи обстоятелства. В случая
кредиторът извлича предявените в производството свои вземания от неизпълнено
задължение, произтичащо от развалени договори. Молбата не сочи на
обстоятелствата, от които произтича вземането за главница, посочено общо в
размер на 417 000 евро.
Синдикът идентифицира вземането с
неплатени неустойки по договори от 19.04.2013 г. и 24.09.2013 г., което
основание на предявените вземания се споделя и от кредитора. С оглед принципа,
че производството по несъстоятелност следва да обезпечи справедливо
удовлетворяване на обозначилите се в преклузивния срок кредитори настоящият
състав не намира процесуална пречка да зачете извършената макар и в рамките на
производството по чл. 692 ГПК индивидуализация на вземането за главница.
Предоставената от закона власт синдикът да
приеме предявените от кредиторите вземания логично включва и възможността да се
противопостави на отправена претенция. Основа за това може да бъде както
липсата на необходими писмени доказателства в подкрепа на обстоятелствата, от
които се извлича вземането, така и различна трактовка на значението на доказани
в производството обстоятелства според приложимия към правоотношението закон.
Тъй като тълкувателната дейност е и
средството за извличане на конкретно съдържание от нормативно утвърдено правило
за поведение – арг. от чл. 46 ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
нормата на чл. 50 ал. 1 ЗНА определя утвърдения смисъл на правилото за относим
от момента на влизане в сила на тълкувания акт без да държи сметка за органа,
осъществяващ тази дейност. Действието на утвърдено виждане за значението на
правилото за период, следващ обективирането му – занапред, е ограничено до
дадено тълкуване непосредствено от органа, постановил и тълкувания нормативен
текст и то доколкото изрично е указано в тълкувателния акт. Съгласно чл. 130
ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения, призвани
според чл. 124 ал. 1 ЗСВ да преодолеят противоречие при тълкуване и прилагане
на закона, са задължителни за органите на съдебната власт. При тези
обстоятелства настоящият състав не намира основание да игнорира даденото
разрешение за действието на правилото на чл. 88 ЗЗД досежно клаузата за
неустойка при забавено изпълнение с Тълкувателно решение 7/2013 на ОСГТК на
ВКС.
Неустоечната клауза намира основанието си
в съгласувана воля между страните в конкретно по съдържанието си
правоотношение. От тази гледна точка и меродавно е придаденото с обективираното
съгласие значение на фактите, пораждащи отговорност за неустойка, тъй като
именно те разкриват и характера на договорно утвърденото обезщетение. Клаузите
на чл. 13 и чл. 14 и от двата договора са идентични по съдържание като
еднозначно определят като източник на обезщетението неизпълнено в срок задължение
за действие – забавено изпълнение според терминологията в договорите. Както
отбелязва и синдик Т. включително и при обосновката на отказа да приеме
предявеното вземане клаузите сочат на договорена „мораторна“ неустойка по
смисъла на ТР 7/2013 на ОСГТК на ВКС.
Именно защото вземането произтича от конкретни обстоятелства с придадено им в
случая значение от страните в праоотношението, меродавно за определяне
характера на неустоечната клауза е произтичащото от договора нейно съдържание.
Конкретната форма на неизпълнение, на която се позовава процесуалният
представител на възразилия кредитор не е в състояние да повлияе върху
регулативния потенциал на договорната клауза. Настъпилият след установяване на
клаузите нов факт на неизпълнение обуславя приложимост на договорно утвърдения
механизъм за обезвреда, доколкото отговаря на предписаното от клаузата
неизпълнение.
Както е посочено в цитираното тълкувателно
решение законодателят разграничава цялостното неизпълнение от забавеното
изпълнение. Забавата по правило предполага възможност и за реално изпълнение, в
който случай длъжникът дължи да възмезди кредитора и за вредите от забавата –
чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД. В този смисъл на възмездяване подлежи позитивния
интерес на кредитора. Изборът му да прекрати правната връзка освобождава
длъжника от задължението за изпълнение. По силата на чл. 88 ЗЗД развалянето има
обратно действие, а отговорността за обезвреда обхваща негативния интерес – да
бъде възстановен пасива в патримониума на кредитора, явил се в резултат на
участието на кредитора в правоотношението. Ето защо т.нар. „мораторни“ вреди не
са равнозначни на принципно зачетения от правния ред интерес на кредитора при
прекратена правна връзка при развален договор. При положение, че неустоечните
клаузи не третират хипотезата на пълно неизпълнение, обусловило основание за
разваляне на договора, няма причина да се счита, че основаните на договорите
вземания ангажират правната сфера на „Е.К.Г.“ ЕООД.
Неспособността
търговецът да обезпечи изпълнение на задълженията си към всички свои кредитори,
довело до откриване на производство по несъстоятелност, лишава от правно
значение представата му за кръга на неговите кредитори и размера на вземанията
им. С оглед правилото на чл. 607 ал. 1 ТЗ както синдика, така и съдът по
несъстоятелността са ангажирани да обезпечат участие в производството на
кредиторите, чиито вземания са надлежно обосновани както с оглед пораждащите ги
обстоятелства, така и в контекста на приложимия закон. Ето защо и признанието
за налични задължения, съответно договорени способи за гарантиране на
изпълнението – договора за залог или облекчаване на изпълнението – записи на
заповед, остават без значение в настоящото производство.
Предмет
на реализация в производството по несъстоятелност е единствено вземане,
предявено в рамките на преклузивен срок поради което без значение остава дали и
какви други отношения съществуват между страните, на каквито бланкетно се
позовава процесуалният представител на длъжника.
По изложените съображения възражението е неоснователно.
Срещу списъка с прието вземане, предявено
при условията на чл. 688 ТЗ не е постъпило възражение, поради което и с оглед
нормата на чл. 692 ал. 1 ТЗ следва да бъде одобрен в това му съдържание.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението вх. №
58933/27.04.2016 г. на Д.С. – К.И Б. дружество от закрит тип –
Кейптаун, Уестърн Кейп, Р.Ю.А. срещу списъка за неприети вземания за сумата
939056,70 лв., обявен в търговския регистър под № 20160420105137.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 1 ТЗ, списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Е.К.Г.“
ЕООД, ЕИК *****, предявени в
срока по чл. 688 ТЗ, обявени в търговския регистър под номер 20160420105137.
Определението
не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: