Решение по дело №1967/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20201320101967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ЗАКОН за собствеността

Чл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Анотирана съдебна практика

                                 Р Е Ш Е Н И Е №237

 

                                гр.В., 21.06.2021г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи  юни  две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          Председател: Даниел Димитров

                                                                      Членове:

при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело №1967 по описа  за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

  Горепосоченото дело е образувано въз основа на жалба, депозирана от „Данюб дивелъпмънтс“ООД, ЕИК ********* против отказ на Общинска служба „Земеделие“ – В. за изплащане на суми по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за стопанските 2015г./2016г.; 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г.; 2018 г./2019 г.; 2019 г./2020 г. 

Посочва се в жалбата, че на 15.10.2020 г. в качеството си на пълномощник на „Данюб Дивелъпмънтс“ ООД адв. С. подала заявления в Общинска служба земеделие – В. за заплащане на суми по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за т.нар. „бели петна“ на името на едноличното дружество за стопанските 2015г./2016г.; 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г.; 2018 г./2019 г.; 2019 г./2020 г.

Подръжа се, че към всяко от заявленията за съответната стопанска година и за съответното землище са  приложени 4 броя оригинали и допълнително копия на банкова сметка *** „Данюб Дивелъпмънтс“ ООД, по която сметка да се преведат сумите за „белите петна“ и нотариално заверено пълномощно рег. № 134 и рег. № 135, том 1, акт 10 на Нотариус рег. № 620 – София.

Излага се,че на 20.10.2020 г. адв. С. получила срещу подпис обжалвания от нея Отказ на Общинска служба „Земеделие“ – В., материализиран в писмо с изх. № РД – 12-05-49/20.10.2020 г. на Началника на ОС“З“ – В. да се изплатят сумите по сметка на дружеството „Данюб Дивелъпмънтс“ ООД, като й били върнати и подадените от нея заявления.

Сочи се,че мотивът на административния орган за отказа е, че в представеното от адв. С. пълномощно следвало според Общинска служба „Земеделие“ – В. да е написано „разпореждане“ с парите от т.нар. „бели петна“.

В жалбата се излага, че ОС „З“ - В. са се позовали на техните вътрешни указания, от които в т. 6 е записано – „разпореждане с парите от бели петна“, но отказът на административния орган според жалбоподателя очевидно се дължи на непознаване на термина „разпореждане“ и термин „управление“.

Сочи се, че Административния орган е постановил отказа си при нарушение на нормата на чл. 36 от ЗЗД и изричното тълкуване на понятията за упълномощаване и представителна власт, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г. ОСГТК.

Подържа се, че в посоченото тълкувателно решение изрично е посочено „За упълномощаване /дори с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД/ за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.“

Посочва се, че нотариално завереното пълномощно, което адв. С. е представила освен правото й за разпореждане с имоти и със сметки /което не е поискала от административния орган/ включва и недвусмислената воля на упълномощителя към нея в абзац последен. „Същата има право да представлява дружеството пред всички държавни и общински учреждения и институции в Република България и ЕС за оформяне на документи от името и за сметка на дружеството.“

В жалбата се твърди, че получаването на сумите от т.нар. „бели петна“  по сметка на дружеството – собственик, а не по сметка на адв. С. не е „разпореждане“, а „управление“.

Излага се, че правомощието разпореждане се отнася до действия, с които собственикът прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява правото на собственост – отчуждаване на правото, отказ, учредяване на ограничени вещни права, залог и ипотека, физическо унищожаване на вещта и т.н. Разпореждането е различно от действията на управление – това са действия по поддържане и използване, включително събиране на плодовете на дадени вещи.

Посочва се, че в конкретната хипотеза със заявлението за получаване от сумите от т.нар. „бели петна“ по сметка на самия собственик – на дружеството, адв. С. като пълномощник не се разпорежда, а управлява, като подава заявление за събиране на плодовете от ползваните земи.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изричния отказ на Общинска служба земеделие – В.,с изх. № РД-12-05-49/20.10.2020 г., с който административния орган е отказал на „Данюб Дивелъпмънтс“ ООД да преведе по сметка на дружеството – собственик сумите по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за т.нар. „бели петна“ за стопанските 2015г./2016г.; 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г.; 2018 г./2019 г.; 2019 г./2020 г., като неправилен, незаконосъобразен, несъобразен с целта на закона, постановен в нарушение на административните правила и норми и да постанови решение за уважаване на заявленията за плащане.

Претендират се и направените разноски.

Ответникът Общинска служба „Земеделие“ – В., въпреки дадената възможност, не взима отношение по спора.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Безспорно е по делото, че Данюб Дивелъпмънст“ ООД, ЕИК ********* , чрез пълномощника си адв.Л.С., подава до Общинска служба „Земеделие“, гр.В., същите заявления на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, с посочена дата на издаване-16.10.2020 г.,за изплащане на суми за т.нар.“бели петна“ за стопанските 2015/2016 г.,2016/2017 г.,2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., касаещи имоти, находящи се на територията на Община В.. Горното се потвърждава както от самите заявления така и от  изложеното в писмо изх. № РД-12-05-49/20.10.2020 г. на началник ОС “Земеделие“ до Л.С., в което е посочено : „…Уведомяваме Ви, че представените от Вас заявления за изплащане на суми по чл. 37в ал.7 ЗСПЗЗ за т.нар. „бели петна" на името на „ДАНЮБ ДИВЕЛЪПМЪНТС"ООД за стопанските 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 г., не могат да бъдат  изпълнени с представения от Вас комплект документи…“.

В цитираното писмо, което е единствения документ от административния огран, издаден във врзъка с подадените заявления, е посочено и че трябва да се представи ново пълномощно, като са дадени съответните разяснения и указания във връзка със съдръжанието на пълномощното, съобразени с вътрешните правила и указания за изпращане на бели петна петна, а именно:“…Ако заявлението се  подава от пълномощник, той прилага нотариално заверено пълномощно /в което изрично е написано разпрожедане с парите от т.нар.“бели петна“/ или коипе на същото. При предствяне на копие от пълномощното, то се заверява като пълномощника собсвеноръчно изписва „Вярно с оригинала“-изипсва името си и полага подпис.“

 С определение № 88/11.03.2021 г. по к.адм.д. № 38/2021 г. по описа на ВдАС, с което е отменено определение от 30.12.2020 г. на ВдрС, касационната инстнация е приела, че в конкретния случай се касае за изричен отказ, постановен от Началника на ОС “Земеделие“ В., за раглеждане на отправено до ОД“З“-В. искане за заплащане на обезщетенията по чл.37 в ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което производството е по чл.197 и сл АПК.

Дадените указания по прилагането на закона са задължителни за първата инстанция, поради което съдът приема, че е сезиран с жалба против изричен отказ  на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за  разглеждане на заявления за изплащане на суми по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ/ в процесната жалба  се направени различни искания, които обаче са извън  предмета на производството по чл.197 АПК и не следва да се обсъждат/.

С оглед данните по делото се налага извод, че отказът се базира  на посоченото в писмо изх. № РД-12-05-49/20.10.2020 г. на началник ОС“Земеделие“ изискване, касаещо представеното пълномощно ,а именно необходимостта в същото изрично да е написано-разпореждане с парите от т.нар.“бели петна“.

По делото, въпреки указанията, ОС“З“-В. не представя админстративната преписка, в която би следвало да се намират и   посочените в цитираното  писмо „вътрешни правила и указания за изплащане на бели петна“, и в частност изискванията касаещи упълномощаването.

По делото е ангажирано процесното  пълномощно, представено  със заявленията пред органа.

Видно от пълномощното е, че в същото е записано и следното: „…Същата има право да представлява дружеството пред всички държавни и общински учреждения и институции в Република България и ЕС за оформяне на документи от името и за сметка на дружеството...“

С оглед обема на правомощията и по начина по който е изготвено  съдът приема, че няма законова пречка пълномощното  на адв.С. да послужи като доказателство пред ОС“З-В. за наличието на представителната власт на пълномощника в процедурата по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ.

Пълномощното не противоречи и кореспондира с т.1 на  Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г. ОСГТК гласяща следното: „…За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.

Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях….“, като  в конкрентния случай не е налице изключението посочено в последното изречение.

Установява се, че в пълномощното фигурира и правомощие за разпореждане, действително не във връзка с „бели петна“, но и  такова не е законово изискуемо.

Поради изложеното се налага извод, че неоснователно и незаконосъобразно е постановен от административния орагн процесния изричен отказ да разгледа по същество отправено до него искане за  разглеждане на процесните заявления за изплащане на суми по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ.

В тази връзка отказа следва да бъде отменен, като административната преписка, съгласно чл.200 от АПК се изпрати на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

С оглед изхода на спора административния огран следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер от 550 лв./ 50 лв.за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение/

Водим от горното, Съдът

                                         

                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изричния отказ на Общинска служба „Земеделие“-В., с изх. № РД-12-05-49/20.10.2020 г., с който административния орган е отказал да разгледа по същество подадените от „Данюб дивелъпмънтс“ООД, ЕИК ********* заявления за изплащане на суми /обезщетения/ по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ за т.нар. „бели петна“ за стопанските 2015г./2016г.; 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г.; 2018 г./2019 г.; 2019 г./2020 г., касаещи имоти, находящи се на териотирята на Община В..

 

ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“-В. административната преписка, образувана във връзка  с подадените от „Данюб дивелъпмънтс“ ООД, ЕИК ********* заявления за изплащане на суми /обезщетения/ по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ  за т.нар. „бели петна“ за стопанските 2015г./2016г.; 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г.; 2018 г./2019 г.; 2019 г./2020 г., за произнасяне и разглеждане на исканията по  същество, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

 ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“-В. да заплати на ЕТ „Данюб дивелъпмънтс“ ООД, ЕИК *********, сумата в общ размер от 550 лв., представляваща направени по делото разноски /50 лв.за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение/.

 

Решението има характер на определение и  може да се обжалва пред ВдАС, в седмодневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :