Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Татяна Шуманова и прокурора Митко Димитров,
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 4940/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от
26.06.2018г., постановена по Н.О.Х.Д. № 19521/2017г. по описа на СРС, НО,132
състав, подс. Д.Б. е признат за виновен в това, че на 21.05.2017 г.,
около 11:35 ч., в гр. София, при управление моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с per. № *******, по
бул. Вардар, с посока на движение от бул. Александър Стамболийски към бул.
Възкресение, на пешеходната пътека на около 20 метра преди пазар „Росица”,
обозначена е пътен знак Д17 и с пътна маркировка М-8.1, нарушил правилата за
движението по пътищата, като при приближаването си към пешеходната пътека не
пропуснал стъпилия на нея пешеходец, пресичащ от дясно наляво спрямо посоката
на движение на автомобила, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост
причинил на Д.И.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става, довело до трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, но след деянието
деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 6,
б. „а” пр. 2, вр. ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 129,
ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 119, ал. 1 ЗДвП, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три)
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален общ режим, като е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, вр. чл. 116 ЗДвП. На основание чл. 343г на подсъдимия Д.Б. е наложено наказание лишаване
право да управлява МПС за срок от шест месеца. С оглед изхода на делото
разноските са възложени в тежест на подсъдимото лице.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е подадена жалба от адв. М.М. – защитник на подсъдимия Д.Б.. В жалбата се излага становище, че не са събрани достатъчно доказателства
за да бъде безспорно установено, че подс. Б. е осъществил деянието, по начина,
по който е описано в обвинителния акт. Според защитника поведението на
подсъдимия е било изцяло съобразено с правилата за движение по пътищата, като
единствената вина за настъпване на инцидента има пострадалия. Намира, че не са
налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се заключи, че ПТП-то е
станало на пешеходна пътека, както и че е причинена средна телесна повреда на
пострадалото лице. В тази насока твърди, че затруднението в движението на
ръката му е минимално, като същото се компенсира без проблем от движение на
други стави и по никакъв начин не пречи на нормалния му ежедневен живот. Намира
наказанието за явно несправедливо и иска приложение на чл. 55 от НК. Поради
всичко изложено моли за отмяна на осъдителната присъда като неправилна и
незаконосъобразна и постановяване на нова, с която осъдения подсъдим да бъде
оправдан.
В закрито заседание на 07.12.2018
г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица,
както и събирането на нови доказателства. Впоследствие е проведено въззивно
съдебно следствие на 10.01.2019г., в което са приети писмени доказателства –
удостоверение за раждане от *** г., издадено по отношение на малолетното дете
Ив Ивайлова Михайлова и 4 броя характеристики.
В дадения ход по същество защитникът
на подсъдимия – адв. М., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по
изложените в нея доводи. Счита, че са налице предпоставките за определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства: подсъдимият е гражданин, който
изпълнява съвестно обществените си задължения, полага обществено полезен труд,
грижи се за заварената си дъщеря, вписва се чудесно в обществената среда, в
която живее, по всякакъв възможен начин оказва помощ на близките и околните си,
като изваждането му от обществото чрез изтърпяване наказание „Лишаване от
свобода“, дори и за кратък срок от време няма да доведе до изпълнение целите на
наказанието, предвидени в закона. Защитникът пледира, в случай на потвърждаване
на първоинстанционната осъдителна присъда, за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК, като предвиденото в закона наказание „Лишаване от
свобода“ бъде заменено с „Пробация“.
Представителят на СГП намира
жалбата за неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Изтъква, че със
същата не са представени нови факти и доказателства, които да не са били
известни на първоинстанционния съд при постановяване на атакувания съдебен акт.
Счита, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд се е съобразил,
както с извършеното деяние, така и с личността на дееца, като намира същото за справедливо
и моли да бъде потвърдено.
Повереникът на частния обвинител – адв. О., счита че
жалбата е частично основателна. Изразява становище, че правилно
първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б „В“ НК,
като е приел че въпреки, че деянието е настъпило на пешеходна пътека,
подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, но са налице всички основания за
приложението на разпоредбата на чл. 55 НК. Повереникът прави обстоен анализ на
доказателствата по делото, от който извежда, че подсъдимият е направил всичко
по силите си, за да помогне на пострадалия. Преценявайки действията на
подсъдимия след настъпване на ПТП, повереникът намира наложеното от
първоинстанционния съд наказание за прекалено тежко, като счита въззивната
жалба за основателна единствено относно вида и размера на наказанието и моли
съда да я уважи в частта, касаеща приложението на чл. 55 от НК, като измени
първоинстанционната присъда. Добавя, че становището му е изцяло съгласувано с
ЧО Т..
Частният обвинител Д.Т., редовно призован, не
се явява.
По същество подсъдимият Д.Б.
моли за изменение на наказанието в „пробация“, за да се грижи за децата си. В
предоставеното му право на последна дума изразява готовност за посрещане на
последиците от деянието си, като моли същото да е „Пробация“.
Софийски градски съд,
VIII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите
на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност, събрана от
първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д.Б., с ЕГН **********,
е роден на *** г. в гр. *******, Република Сърбия, живущ ***, живее във
фактическо съжителство със св. В.А., със средно образование, работи като
шофьор, правоспособен водач на МПС.
От справката му за съдимост
и бюлетините към нея се установява, че е осъждан с влязла в сила на
12.09.2013г. присъда по НОХД № 15896/13 г. на СРС за престъпление по чл. 339 НК, извършено на 22.06.2012 г., за което му е наложено наказание 8 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
На 21.05.2017 г., около
11,00 ч., в гр. София, подс. Б. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Поло”, с рег. № *******, със скорост около 30 км/ч по бул. Вардар, с
посока на движение от бул. Александър Стамболийски към бул. Възкресение.
Пътното платно било еднопосочно, с две ленти за движение, но в района на пазар
„Росица” в дясната имало паркирани автомобили. Валял дъжд и пътната настилка,
която била асфалтова и без неравности, била мокра.
По същото време свидетелят Д.Т.,
87-годишен, предприел пресичане на бул. Вардар с бърз ход по пешеходната
пътека, която била обозначена с пътен знак Д17 и е пътна маркировка М 8.1, леко
изтрита, но видима. Навлязъл на платното зад миниван от дясно на ляво за посоката
на движение на подсъдимия, от пазар „Росица” към насрещни будки, под козирката
на една от които била св. Л.И.. Видимостта на Б. към тротоара била ограничена
от паркираните автомобили и той не забелязал пресичащия пешеходец, докато той
не излязъл във видимата част на платното зад минивана. Тогава подс. Б. се
намирал на отстояние около 14 метра от пешеходната пътека, но опасната му зона
за спиране при конкретната пътна обстановка била около 17 метра и затова ударил
св. Т. с предната дясна част на автомобила си. Възрастният мъж се превъртял
през капака на автомобила и ударил главата си, от което получил
разкъсноконтузна рана на челото. Тялото му се извъртяло и паднал от дясно на
колата между гумите, при което си ударил лявото рамо. Водачът веднага спрял,
като задните гуми на автомобила му били върху пешеходната пътека, а по него
нямало следи от съприкосновението с пешеходеца. Помогнал на св. Т. да се
изправи, качил го в колата си и го закарал в МБАЛСМ „Пирогов”, като го придружавал
докато му извършили всички необходими прегледи. Там съобщил на дежурния
полицай, че е участвал в ПТП, от което има пострадал човек и бил изготвен
констативен протокол № К- 329/21.05.2017 г.
Междувременно св. Л.И. била
подала сигнал за настъпилото произшествие на телефон 112 и така бил издирен
сина на пострадалия - св. К.Т., който също отишъл в Пирогов, за да се информира
за състоянието на баща си. Там се срещнал с подсъдимия, разговарял с него и
разбрал, че е помогнал на Д.Т. след инцидента.
В болничното заведение
пострадалият се оплакал от болка в рамото. Били извършени хирургична обработка
на раната на главата му и рентгенови снимки, от които се установило, че има
луксация на лявата акромиоклавикуларна става. Бил настанен в отделението по
Неврохирургия за наблюдение, а на лявата му ръка била поставена превръзка за
обездвижването й, тъй като предвид възрастта и полученото мозъчно сътресение
предприемането на операция за наместване на ставата било много рисково. След четири
дни бил изписан от болницата поради липса на усложнения, но рамото продължило
да го боли, поради което впоследствие била извършена консултация на св. Т. във
ВМА, но там също не му препоръчали операция. Болковият синдром преминал за
около две седмици, но двигателната функция на лявата ръка била трайно увредена.
В деня на инцидента били
извършени огледи на автомобила на подсъдимия, още докато бил паркиран пред
Пирогов, и на местопроизшествието, но не били открити никакви следи нито по
колата, нито на мястото на инцидента. Впоследствие бил изискан видеозапис от
намиращ се срещу местопроизшествието търговски обект, на който бил заснет
пострадалият непосредствено преди настъпване на удара и било видно точното
място на пресичането му.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по
делото от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: обясненията
на подс. Д.Б., показанията на свидетелите Д.Т., Л.И., събрани непосредствено и
приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 24 от ДП), К.Т.
и В.А.; констативен протокол № К-329/21.05.2017 г. (л. 6 от ДП), протокол за
оглед на МПС и фотоалбум към него (л. 12-13, л. 14-16 от ДП), протокол за оглед
местопроизшествието от 21.05.2017 г. и изготвените при извършването му скица и
фотоалбум (л. 17-18, л. 19 и л. 20-21 от ДП), епикриза от МБАЛСМ „Пирогов” и
история на заболяването на Д.Т. с приложен диск с направените му рентгенографии
(л. 33 от ДП и л. 77-117 от делото), протокол за доброволно предаване на диск с
видеозапис от датата на произшествието (л. 47 от ДП), удостоверение от дирекция
„Национална система 112” за полученото съобщение за инцидента, с което е
предаден диск със записа на разговора с телефон 112 (л. 50-51 от ДП),
изследвания с ЯМР на св. Д.Т. (л. 37-38 от делото), справка за съдимост и
бюлетини; съдебномедицинска експертиза (л. 31 от ДП), повторна
съдебномедицинска експертиза (л. 125-129 от делото) и автотехническа експертиза
(л. 35-40 от ДП), както и на приложените от настоящата инстанция писмени
доказателства.
Въззивният съд споделя
изцяло възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства, отчитайки и
това, че същите не се оспорват и от защитата на подсъдимия. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като правилно е възприел установените
чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата е извършен
прецизен анализ на доказателствените източници, като не са допуснати логически
грешки при съвкупната им оценка. Подробно са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от
доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Липсват
основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с
проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва.
Правилно първоинстанционният
съд е поставил в основата на фактическите си изводи относно времето, мястото,
начина и обстановката за настъпване на ПТП обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите Д.Т. и Л.И.. Настоящият състав, подобно на първия,
намира същите за еднопосочни, непротиворечиви и подкрепени от всички
доказателства и доказателствени средства по делото, поради което им се доверява
изцяло.
Не се оспорва, а и
категорично се установява от събраните гласни доказателствени средства, последващото
поведение на подсъдимия – той единствен е помогнал на пострадалия пешеходец,
съдействайки му да се изправи и откарвайки го с автомобила си до МБАЛСМ
„Пирогов“ за преглед. При извършване на прегледите Б. е придружавал и оказвал
подкрепа на пострадалия във всички кабинети, като е продължил да се интересува
от състоянието му и по време на последващия болничен престой в неврологично
отделение.
Също като първата инстанция
въззивният съд кредитира заключенията на изготвените съдебномедицинска и
повторна съдебномедицинска експертиза, от които се установява медикобиологичния
характер на получените от пострадалия Т. наранявания. Същите са изготвени от
вещи лица, притежаващи необходимите специални знания, подробни, обосновани и в
пълнота отговарящи на поставените въпроси, поради което въззивният съд ги
кредитира изцяло. Съгласно заключенията на експертите изкълчването на лявата
раменна става е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни; разкъсно-контузната рана на челото и
полученото мозъчно сътресение причиняват разстройство на здравето, което не
създава опасност за живота; моментът на получаване на установения при
извършеното ЯМР на главата хематом не може несъмнено да се установи, а
световъртежите на пострадалия са типични за неговата възраст и не са в пряка
връзка с претърпяното ПТП.
Настоящият състав кредитира
като обективни и безпристрастни показанията на свидетелите В.А. и К.Т.,
отчитайки факта, че същите не са свидетели очевидци на произшествието. Макар
свидетелите да са в близки отношения с участниците в инцидента, не се констатираха
признаци на заинтересованост от изхода на делото, нито съществени различия в
заявеното от тях. Напротив, преките им възприятия относно причинените на
пострадалия телесни увреждания съответстват на приложената медицинска
документация и на заключенията на СМЕ, поради което въззивната инстанция им се
доверява изцяло.
Правилно районният съд е
кредитирал и заключението на приетата автотехническа експертиза като
компетентно, пълно и обосновано. От него се установява точното място на удара –
на пешеходна пътека, на около 3 метра в ляво от десния край на пътното платно
при скорост на движение на автомобила около 30 км/ч. и опасна зона за спиране
при конкретните пътни условия от около 17 метра. Експертизата изяснява и
точният механизъм на произшествието и опасната зона за спиране на автомобила,
изчислявайки, че за да може да спре преди мястото и да предотврати удара
водачът на автомобила е следвало да се движи със скорост по-ниска от 25 км/ч.
при бърз ход на пешеходеца. Като причина за произшествието вещото лице сочи
субективните действия на водача на автомобила, неосигурил преминаването на
пешеходеца при пресичане на пешеходна пътека, отчитайки това, че спрелите в
близост преди пешеходната пътека автомобили са ограничавали и затруднявали
видимостта към преминаващите пешеходци. Заключението е ясно, точно и се
подкрепя от събраните доказателства и доказателствени средства, като има решаваща
роля за установяване на механизма на деянието и опровергава обясненията на
подсъдимия за това, че пешеходецът е пресичал на място преди пешеходната пътека.
Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия и притежаваната от него правоспособност за управление на
МПС въззивният съд направи от приложеното свидетелство за съдимост и констативен
протокол за настъпилото ПТП от 21.05.2017 г., в който се съдържа удостоверяване
по надлежния ред, че водачът Д.Б. притежава СУМПС № *********, категории „В и
С”.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият Д.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б”, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
вр. чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият
е управлявал автомобила си, приближавайки се към пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак и маркировка. Той е управлявал с допустима за населено място скорост
от 30 км/ч, но приближавайки към пешеходната пътека не е съобразил, че
видимостта му е ограничена, за да намали, така че да може да спре, ако по нея
преминава пешеходец, който не може да види от паркирания непосредствено преди
пешеходната пътека миниван. Поради ограничение на видимостта, подсъдимият не е
имал обективната възможност да види пешеходеца от момента на стъпването му на
платното за движение, поради което и е задействал спирачната система, едва
когато св. Т. е попаднал във видимата му зона и не могъл да предотврати
настъпването на ПТП.
Съгласно заключението на
автотехническата експертиза, от техническа гледна точка, ако е бил намалил
скоростта си до 25 км/ч, приближавайки към пешеходната пътека, подсъдимият е
можел да спре преди мястото на удара и така да предотврати настъпването на
вредните последици за пешеходеца, поради което са верни изводите на районния
съд, че с поведението си подсъдимият Б. е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал.
1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
В следствие на нарушението
на правилата за движение при управление на МПС е настъпило ПТП, при което на
пешеходецът Д.Т. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2, пр. 2, алт. 2 от НК, установена от заключенията на изготвените СМЕ. Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между деянието на подсъдимия и причиненото на пострадалия телесно увреждане.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил, че е осъществен и квалифициращия признак на
чл. 343, ал. 3, пр. 5 ЗДвП, тъй като към момента на настъпване на ПТП и причиняване
на съставомерния резултат пострадалият Д.Т. се е движел по обозначена пешеходна
пътека, видима за подсъдимия.
Същевременно последващото
поведение на подсъдимия – спрял е веднага, лично е закарал пострадалия до
болнично заведение, където му е съдействал за извършване на необходимите
медицински прегледи, като своевременно му е осигурил медицинска помощ, показва,
че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на св. Д.Т.,
в съответствие с тълкуването, дадено с ППВС № 1/1983 г. С оглед на това
правилно районният съд е приел, че е осъществен привилегированият състав на чл.
343а, ал. 1, б. „в“, пр. 2 НК.
По отношение на
съставомерността на престъплението, въззивният съд, подобно на първия, намери,
че разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б. "в" от НК като привилегирован
състав, приложим в резултат на действия по оказване помощ на пострадалия от
страна на подсъдимия, е приложим и досежно състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, пр. 6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Буква "в" на чл. 343а, ал. 1 от НК препраща единствено
към ал. 2, на чл. 343 от НК, която обаче не съдържа фактически състав на
престъпление, а основанието за прекратяване на наказателното производство, при
което извършителят изобщо не следва да носи наказателна отговорност. Поради това настоящият състав споделя приетото
от районния съд, че се касае за законодателна грешка, която по пътя на
тълкуването следва да се поправи, като приема, че посочената разпоредба визира
ал. 3 на чл. 343, ал.3 от НК, а не ал.2 от НК.
Правилно първата инстанция е
преценила, че по аргумент от по-силното основание разпоредбата на чл. 343а, ал.
1, б. „в” НК намира приложение в настоящия случай. Според настоящия състав предвиденото
в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. ограничение относно
приложението на привилегированата норма на чл. 343а от НК е относимо само за
случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от
местопроизшествието. Следва да се има предвид и обстоятелството, че редакцията
на тази норма не е съобразена с последвалите промени на квалифициращите
обстоятелства по чл. 343, ал. 3 от НК (и с последващите редакции на чл. 343 от НК като цяло), както и фактът, че законодателят е предвидил приложение на тази
разпоредба дори и при причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече
от едно лице, характеризиращо деянието със значително по-висока степен на
обществена опасност. Изложеното е в синхрон със съдебна практика, изключваща възможността
да се приложи привилегированата норма на чл. 343а от НК единствено в случаите,
изчерпателно изброени в цитираното по-горе ППВС, а именно, когато водачът е бил
в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. В този смисъл са напр. Решение
№ 141 от 22.04.2015 г. на САС по в. н. о. х. д. № 216/2015 г., Решение № 135 от
19.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. н. о. х. д. № 235/2016 г., Решение № 7 от
16.02.2016 г. на ОС - Ловеч по в. а. н. д. № 37/2016 г., Присъда № 26 от
16.05.2017 г. на РС - Асеновград по н. о. х. д. № 1207/2016 г. и др.
Въззивният съд се
солидаризира с изводите на СРС досежно субективната съставомерност на стореното
от подсъдимия Б.. Същият е действал непредпазливо, под формата на небрежност,
като е бил длъжен и е могъл при приближаване към пешеходна пътека да предвиди появата
на пресичащ пешеходец, независимо от ограничената му видимост, както и да намали
скоростта си на движение, за да е в състояние да спре при внезапно възникнала
опасност. Като не е съобразил особеностите на конкретната пътна обстановка и не
е намалил достатъчно скоростта си на движение, подсъдимият е нарушил нормата на
чл. 119 от ЗДвП и сам се е поставил в невъзможност да спре навреме, за да предотврати
настъпването на удара.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая не е налице хипотезата на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът е бил длъжен да
предвиди настъпването на опасността, независимо от ограничената му видимост, като
е отчел и обстоятелството, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на инцидента.
С оглед на това първоинстанционният съд
правилно е признал подсъдимия Д.Б. за виновен в
извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр.
6, б. „а” пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което
предвиденото в закона наказание е „Лишаване от свобода“ до 4 години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б”, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и за нарушението на чл. 116 ЗДвП.
При индивидуализацията на наказанието настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния, че в конкретния
случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Въззивният
съд, с оглед принципа за индивидуализация на наказанието, съдържанието на което
се изразява в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда,
предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане на обявените в чл. 36 от НК цели, намира, че по отношение на
подсъдимия Б. наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като намира, че макар оказаната помощ да не може да се счита за
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, в случая са налице
многобройни такива, а именно добри характеристична данни; трудова заетост;
оказване на пълно съдействие за бързото и своевременно приключване на
наказателното производство; сравнително ниската обществена опасност на
конкретното деяние, което не е свързано с грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата; сравнително леката степен на увреждане на пострадалия; поведението
на пешеходеца, допринесло за настъпване на ПТП; изразеното от подсъдимия искрено
съжаление за случилото се, намиращо потвърждение и в конкретно установените негови
действия по спасяване на пострадалия, значително нахвърлящи задълженията му на
участник в ПТП и даденото в ППВС № 1/1983 г. тълкуване
относно приложението на чл. 343а от НК.
Не следва да бъде игнорирано
и това, че процесуалният представител на пострадалия намира определеното от
първоинстанционния състав наказание за прекалено тежко, изтъквайки изключително
ниската скорост на движение на автомобила и адекватното поведение на подсъдимия
след инцидента, изтъквайки и личното становище на пострадалия,че подс. Д.Б. не следва
да изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за извършеното
престъпление. Като единствено отегчаващо
отговорността обстоятелство въззивният съд прецени обремененото съдебно минало
на подсъдимия. Преценени
в съвкупност, посочените обстоятелства формират извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия Б..
По изложените съображения съдът на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК намира за подходящо на
подсъдимия да бъде наложено наказание "Пробация" Б., включваща двете
задължителни пробационни мерки с минималния, предвиден в закона размер:
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от шест месеца. С така определеното
наказание съдът намира, че са достатъчно обезпечени целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Законосъобразно районният съд е наложил на подсъдимия Б. на основание чл. 343г, вр. чл. 343а, ал. 1, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“, като настоящият състав намира, че
минимално определеният размер би оказал необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
С оглед признаването на подсъдимия Б. за
виновен, съдът правилно е възложил в негова тежест направените по делото
разноски.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда настоящата инстанция не установи допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния
закон, обосноваващи наличие на основания за отмяна или друго изменение на
атакуваната присъда.
Така мотивиран и на основание чл. 337,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, вр. чл.338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда от 26.06.2018 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 19521/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, в частта на наказанието, като ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимия Д.Б.
на основание чл. 54, ал. 1 от НК наказание "лишаване от свобода" за
срок от три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален общ режим, с НАКАЗАНИЕ "ПРОБАЦИЯ" за
срок от 6 /шест/ месеца при следните пробационни мерки: 1. по 42а, ал. 2,
т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 /шест/
месеца, с периодичност на явяване пред пробационен служител или упълномощено от
него длъжностно лице два пъти в седмицата; 2. по 42а, ал. 2, т. 2 от НК
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца,
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.