Решение по дело №1116/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е началникът на РДНСК Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Албена Костова.

Ответник по касация е А.Г.К.,***, със съдебен адрес *** 1. Ответникът по касация участва в касационното производство чрез пълномощник – адвокат М.В. ***.

Жалбата е насочена срещу решение № 78/30.04.2023г. по АНД № 132/2023г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № Б-22/05.10.2021г. на началника на РДНСК Бургас. С наказателното постановление на А.К. е наложена глоба 1000лв. за извършено административно нарушение по чл.232 ал.5 т.7 от Закона за устройство на територията.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка така, както е описана от АНО, но формулирал правни изводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

В касационната жалба на АНО се изразява изрично несъгласие с възприетите от първоинстанционния съд правни изводи. Въз основа на установените факти по делото се правят доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и за правилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация излага в писмен отговор и в съдебно заседание становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 ал.1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и недопустим.

Правилността на обжалваното решение настоящата инстанция преценя в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно, съгласно чл.218 ал.2 от АПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че Българска корпорация семена АД, ЕИК:*********, представлявана от изпълнителния директор А.К., е собственик на УПИ І в кв.22 по плана на КК Слънчев бряг, с идентификатор 51500.505.123, в който имот и въз основа на разрешение № 153/06.07.2011г. на главния архитект на община Несебър е поставен преместваем обект – обект за кинопрожекции на площ 66 кв.м., за срок от 5 години. Няма твърдения и данни по делото този преместваем обект да е бил премахван и поставян наново до момента. За поставянето на същия обект за нов срок от по 5 години на акционерното дружество в последствие са издадени две нови разрешения - № 11/18.03.2016г. и № 68/07.06.2021г. на главния архитект на общината. Преди издаването на последното разрешение и след изтичането на срока по второто, а именно на 01.06.2021г., служители на РДНСК Бургас извършили проверка и установили, че преместваемия обект е поставен без разрешение. При тези факти, които не са спорни по делото, АНО приел, че представителят на дружеството в лицето на К., е осъществил към деня на проверката състава на административно нарушение по чл.232 ал.5 т.7 от ЗУТ, като е допуснал да бъде поставен преместваемия обект без разрешение в собствения на представляваното от него дружество поземлен имот.

Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните доказателства.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон с постановлението.

Приложимата материална норма е тази на чл.232 ал.5 т.7 от ЗУТ, съгласно която се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2. Анализът на текста сочи, че са предвидени два отделни състава на нарушението.

При първата хипотеза, към административнонаказателна отговорност се привлича лице, имащо качеството собственик на имота, в който е поставен преместваемия обект. По делото е безспорно установено, че привлеченото към отговорност лице К. няма такова качество, тъй като поземления имот не е негова собственост. Неправилно, чрез разширително тълкуване на наказателната норма, административнонаказващият орган е приел, че предвиденото в нея наказание може да се наложи и на лице, което не е собственик, но е законен представител на собственика. Подобни доводи не могат да бъдат споделени от съда, тъй като разширителното тълкуване на санкционни норми е недопустимо – налице е нарушение на материалния закон във всички случаи, когато се наказва лице при липсата на някоя от предвидените в приложимата норма предпоставки за търсене на отговорност.

В наказателното постановление не е посочено изрично, че АНО приел за приложима първата хипотеза на чл.232 ал.5 т.7 от ЗУТ, но това става ясно от текста на постановлението, където е посочено, че като представител на дружеството собственик К. е допуснал да бъде поставен преместваемия обект без разрешение. Както бе посочено по-горе К. не е имал поведение, което да се квалифицира по посочения текст на закона.

Касационната жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. с чл.63д от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/30.04.2023г. по АНД № 132/2023г. на Районен съд Несебър.

ОСЪЖДА ДНСК гр.София да заплати на А.Г.К.,***, със съдебен адрес *** 1, сумата 400лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: