О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: 89 Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 27. 02. 2020
година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 106 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК – за въззивен контрол по отношение определение на
районния съд .
І.Фактическа
страна на правния спор .
Районен
съд Пазарджик е сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,подадено от „Т.Б. „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността гр. С. , ж.к. „М.“ 4 , Бизнес Парк С. , сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор Д.К.К.,против С.М.Х.
, ЕГН **********,***.
С
Разпореждане № 917/ 16. 04. 2019г. на районен съд Пазарджик ,постановено по ч. гр. д. № 1550/2019г. по
описа на същия съд , искането на заявителя е уважено , като е издадена Заповед
№ 917/ 16. 04. 2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
С
Определение № 2697/ 18. 09. 2019г. на районен съд Пазарджик ,постановено по ч. гр. д. № 1550/2019г. по
описа на същия съд е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.В
мотивите на определението е прието , че
в срока по чл. 415 ал. 5 от ГПК заявителя не е представил доказателства за това
,че е предявил иска в законния
едномесечен срок .
Против определението на съда е постъпила частна жалба от заявителя в
заповедното производство „Т.Б. „ ЕАД ,
ЕИК *********,чрез пълномощника на страната ,
адвокат З.Й.Ц. от САК. В частната жалба са
изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане .Искането
е да се отмени обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно
. С
частната жалба не се представят
нови писмени доказателства .
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима,тъй като :
-изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса ( заявител в заповедното производство);
-насочена е против
съдебен акт , който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл. 274 ал.
І т. 1 от ГПК) ;
-подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.І от ГПК (разпореждането е съобщено
на страната на 02. 10. 2019г.,а частната жалба е подадена по
пощата с дата на пощенското клеймо
08.10. 2019г.);
Разгледана по
същество частната жалба
е неоснователна .
От доказателствата по приложеното заповедно
производство се установява ,че заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал.7 от ГПК във вр. с чл. 47 ал.
5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. Преди да постанови връчването да се извърши по този начин районния
съд служебно е извършил справка по Наредба № 14/ 18. 11. 2009г. за постоянния и
настоящ адрес на длъжника, както и за местоработата на длъжника( чл. 47 ал. 3 от ГПК). След връчване на заповедта , на основание чл. 415 ал.4 от ГПК във вр. с чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, районния съд, с Разпореждане № 10030/ 24. 07. 2019г.
, е дал указания на заявителя за
предявяване на иск за установяване на вземането си и за представяне на
доказателства в тази насока. Указанията
за връчена на заявителя на 07. 08. 2019г. , като едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК изтича на 09.
09. 2019г.
На
22. 08. 2019 (преди
изтичане на срока ) пълномощника
на заявителя е подал по пощата молба до заповедния съд,с която е поискал връчването на заповедта да се извърши по
реда на чл.42 ал. 2 от ГПК .Със същата молба е поискано да бъде продължен срока за предявяване на
иска до произнасянето на съда. Молбата
е постъпила в съда на 26. 08. 2019г.
С Разпореждане на съда №11602/ 28. 08.
2019г. и двете искания са оставени без уважение. По отношение на искането за приложението на
чл. 42 ал. 2 от ГПК районния съд е посочил ,че искането
е направено несвоевременно ,като е
следвало да се направи с подаване на заявлението.По отношение на
второто искане за приложението на чл. 63
от ГПК районния съд е посочил,че не са налице предпоставките на закона,за да
бъде уважено искането. Това разпореждане на съда е връчено на заявителя на 11. 09.2019 ( след изтичане на срока по чл. 415 ал.4 от ГПК ). И двата извода на
районния съд са правилни и законосъобразни.
1.По
приложението на чл. 42 ал. 2 от ГПК .
По приложението на тази правна норма има
постановена съдебна практика на ВКС ,
която е непротиворечива ( виж Определение № 610/ 20. 12. 2017г. по ч. гр. д. №
4755/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 217/ 26. 03. 2019г. по ч.
т. д. № 2834/2018г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС;). Еднозначно се приема ,че в текста на
чл. 42 от ГПК са уредени различни
способи за връчване на съдебни съобщения. Приема се, че когато е извършено редовно
връчване по един от предвидените в закона способи не е допустимо прилагането на
друг способ за връчване , тъй като
съобщението вече е редовно връчено по първоначално предприетия способ. Настоящият
казус е точно такъв.При положение ,че
заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал.7 от ГПК във вр. с чл. 47 ал.
5 от ГПК (чрез залепване на уведомление) не е допустимо
връчването да се извърши по способа , който е поискал кредитора , тъй като
ефекта на връчването е вече е настъпил. Правилно районния съд е посочил ,че
избрания от заявителя способ за връчване
е следвало да се поиска със заявлението по чл. 410 от ГПК ,преди съда да
приложи конкретен способ за призоваване , а не след като връчването е било вече извършено
от районния съд.
2.По
приложението на чл. 63 от ГПК .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС( виж Определение № 13/ 11.
01. 2017г. по ч. т. д. № 2424/2016г. на І-во т. отд. на ВКС; Определение № 23/
20. 01. 2016г. по ч. т. д. № 3434/2015г. на І-во т. отд. на ВКС; Определение № 182/
10. 04. 2017г. по ч. гр. д. № 1209/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение
№ 378/ 17. 10. 2017г. по ч. гр. д. № 2898/2017г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;) понятието „ уважителна причина „ по смисъла на
закона представлява
обективно
препятствие,преодоляването на което не зависи от волята на страната. Приема се ,че
определението на съда , с което се уважава или се отхвърля искането за
продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол,тъй като
не прегражда развитието на съдебното производство.
Контролът върху това определение следва да се извърши при проверка
на законосъобразността на последващо прекратително определение на съда ,тъй
като неправилното определение по чл. 63
ал. 1 от ГПК опорочава и последващо
определение за прекратяване на производството по делото . Тъй като
определението по чл. 63 ал. 1 от ГПК не подлежи на инстанционен контрол то не се съобщава на страната . Страната
следва да прояви процесуална активност за резултата от направеното искане.
Въз основа на съдебната
практика на ВКС ,въззивната инстанция прави извода ,че разглеждането на молба на заявителя в заповедното производство за
приложението на конкретен способ за връчване на съобщение на длъжника не представлява „уважителна причина“ по смисъла на чл. 63 ал.1 от ГПК. Такава молба
може да бъде „уважителна причина „ ,само ако съдът не се е произнесъл своевременно по направеното
искане ,поради което за страната не съществува обективна възможност да предяви
иска по чл. 415 от ГПК в законоустановения срок.
От доказателствата по делото се установява
,че произнасянето на съда по искането за приложението на чл. 42 ал. 2 от ГПК е
направено своевременно- два дни след постъпване на молбата в съда .Ако страната бе проявила процесуална
активност е могла да узнае за
съдържанието на съдебния акт чрез справка в деловодството на съда още в деня на
произнасянето 28. 08. 2019г. ,а не
да изчаква получаване на съобщение от
съда,при положение ,че този вид съдебен акт не се съобщава на страната . От 07. 08. 2019г. до 09. 09. 2019г. за
заявителя е съществувала обективната възможност да предяви иска по чл. 415 от ГПК и да представи на съда доказателства за предявяването му ,включително и срока за
произнасянето на съда по искането
по чл. 452 ал. 2от ГПК. За
страната също така е съществувала обективната възможност да спази
срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК и от датата на съобщението на съда , на
разпореждането от 28. 08. 2019г.
По
въпроса за обжалваемостта на разпореждането .
В т. 8 на ТР № 4/ 2013г. от 18. 06. 2014г.
на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство ( което има задължителен характер за
съдилищата ) се приема , че определенията на въззивния съд , постановени в заповедното производство
не подлежат на касационно обжалване , тъй като заповедното производство поначало е двуинстанционно производство .
В мотивите се приема , че това се отнася
за всички определения, постановени в това производство ,включително определенията , които имат преграждащ характер и тези , които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси ,
свързани с предмета на заповедното производство . Приема се,че това не се отнася до определения на въззивния съд по чл.
274 ал. 2 от ГПК, които на общо основание подлежат на обжалване пред
съответната въззивна инстанция .
В случая с определението на въззивния съд се
потвърждава определение на районния съд , което има преграждащ характер за
заповедното производство . Според цитираната практика на ВКС това определение
не подлежи на касационно обжалване , въпреки че попада в приложното поле на чл.
274 ал. 3 т.1 от ГПК .
Предвид на гореизложеното и на основание чл.
278 от ГПК и чл. 271 ал. І от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 2697/ 18. 09. 2019г. на районен съд
Пазарджик ,постановено по ч. гр. д. №
1550/2019г. по описа на същия съд, с
което е обезсилена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :