Р Е Ш Е Н И Е
№...
16.08.2018г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 16.07.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №141 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, представлявано от юрисконсулт Н.П. срещу В.А.В. ***. С исковата молба се твърди, че на 06.12.2012г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” ЕАД и В.П.Б. за сумата от 15000лв. Ответницата В.А.В. е сключила Договор за поръчителство от същата дата, с което се е задължила солидарно с кредитополучателя за сумите по договора за кредит. Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора за кредит. Поради тази причина „Банка ДСК” ЕАД обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това ответницата. За дължимите суми по кредита „Банка ДСК” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя - ответницата, по което е образувано ч.гр.дело №679/2015г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След издаването на изпълнителен лист, на 24.07.2016г. „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила вземането си към ответника на ищеца. За извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен с препоръчано писмо на 23.06.2016г. Като частен правоприемник ищецът имал правен интерес да събере вземането си по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело №679/2015г. по описа на РС-Гълъбово. Било е образувано изпълнително дело №159/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д.. При връчване на заповедта за изпълнение ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума в размер на 12961,32лв., представляващи главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1468,31лв. за периода от 08.02.2015г. до 15.12.2015г., наказателна лихва – 337,30лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.12.2015г., 120,00лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 12961,32лв., представляващи главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1468,31лв. за периода от 08.02.2015г. до 15.12.2015г., наказателна лихва – 337,30лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.12.2015г., 120,00лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ответницата в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за сключения договор за кредит и договор за поръчителство. Твърди обаче, че не е спазена разпоредбата на чл.147 ЗЗД, тъй като кредиторът не е предявил иск срещу длъжника в шестмесечен срок след падежа на задължението. Поради тази причина задължението на поръчителя се е погасило. Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД бил преклузивен. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №679/2015г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12961,32лв., представляващи главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1468,31лв. за периода от 08.02.2015г. до 15.12.2015г., наказателна лихва – 337,30лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.12.2015г., 120,00лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №482/17.12.2015г., с която е разпоредил на длъжниците В.П.Б. и В.А.В. *** да заплатят солидарно на “БАНКА ДСК” ЕАД гр.София сумата от 12961,32лв., представляващи главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, договорна лихва върху главницата – 1468,31лв. за периода от 08.02.2015г. до 15.12.2015г., наказателна лихва – 337,30лв. за периода от 16.09.2015г. до 15.12.2015г., 120,00лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 16.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски – държавна такса в размер на 297,74лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 702,00лв. Издаден е и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника.
Видно от представеното от ответника и прието като писмено доказателство копия на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.04.2016г., Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия, между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца “ОТП Факторинг България” ЕАД е бил сключен договор за цесия, с която банката е прехвърлила на “ОТП Факторинг България” ЕАД вземания, между които и вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2012г., по който ответницата е поръчител. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД „Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.” По делото бяха приети като писмени доказателства копия на: Пълномощно за правата по чл.99, ал.3 ЗЗД, обратна разписка, Потвърждение от „Банка ДСК” ЕАД, от които се установява, че цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за продажбата на вземанията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Ищецът представя само обратна разписка, от която е видно, че има изпратено писмо до ответницата, но съдържанието на писмото не бе представено по делото. Въпреки това ответницата не оспорва факта на прехвърлянето на вземането, нито твърди, че не е уведомена за това прехвърляне. Следва да се има предвид и обстоятелството, че установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая ответникът не твърди, че е изпълнявал задължението си към цедента „Банка ДСК” ЕАД след прехвърляне на вземанията, поради което да му се налага да плаща два пъти, т.е. дори да не е разбрал за цесията, не е и претърпял вреди от това. Съдът приема, че ответницата е била надлежно уведомена за цесията и тя е произвела действие и по отношение на нея.
От представените и приети като писмени доказателства копие на Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2012г., с приложени Общи условия и погасителен план се установява, че ответникът е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2012г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и В.П.Б.. Видно от приложеното към ч.гр.д.679/2015г. по описа на РС-Гълъбово извлечение от счетоводната книга на „Банка ДСК” ЕАД, последната платена вноска по кредита била на 07.01.2015г. От същото извлечение се установява размерът на дължимите суми по кредита към 15.12.2015г., за който размер е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е предявен и настоящият иск. Ответникът не оспорва поръчителството си по договора за кредит, нито размера на претендираните суми по договора. Той счита обаче, че задължението му е погасено на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД “Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.” Релевантен факт за приложение на тази разпоредба е падежът на главното задължение, т.е. датата, от която кредитът е станал предсрочно изискуем.
Съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към Договора за кредит за текущо потребление, на който е поръчител ответникът, “при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта.” Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.679/2015г., така от извлечението от счетоводните сметки се установява, че кредитополучателят и поръчителят не са платили погасителната вноска на 07.02.2015г., както и следващите след нея. Кредиторът е изпратил уведомителни писма за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на кредитолучателя и поръчителя. Кредитополучателят е получил писмото си на 18.06.2015г., а ответницата – на 17.06.2015г. Кредиторът е наредил счетоводно записване на задължението на кредитополучателя и поръчителя като предсрочно изискуемо на 16.09.2015г. От този момент – 16.09.2015г. е започнало и начисляването на лихвата, имаща наказателен характер, обозначена в извлечението от сметки като лихва за забава. Поради тази причина съдът приема за безспорно установено, че датата на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит с кредитополучател В.П.Б. и поръчител – ответника, е настъпила на 16.09.2015г. Това е падежът на задължението по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД. Заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което по правната си същност съставлява предявяване на иск по смисъла на чл. чл.147, ал.1 ЗЗД, е подадено на 16.12.2015г., т.е. преди изтичане на предвидения в текста 6-месечен срок. Заявлението е подадено и преди изтичане на шестмесечен срок от уведомяването на кредитополучателя и поръчителя за предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЗД “С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.”, а съгласно чл.141, ал.1 ЗЗД “Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.” Горецитираната заповед за изпълнение на парично задължение е издадена за солидарното задължение на ответника и кредитополучателя по договора за кредит. Ответникът не е направил изявление и не е представил доказателства за плащането на дължимите суми. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 379,44лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК
“Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №482/17.12.2015г., за държавна такса в размер на 297,74лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 702,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.В. ***, ЕГН **********, в качеството й на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 06.12.2012г. дължи на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., изпълнение на парично задължение в размер на 12961,32лв. /дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и един лева и 32 стотинки/, представляващи главница за погасяване на задължение по предоставен банков кредит, 1468,31лв. /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и 31 стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 08.02.2015г. до 15.12.2015г., 337,30лв. /триста тридесет и седем лева и 30 стотинки/ - наказателна лихва за периода от 16.09.2015г. до 15.12.2015г., 120,00лв. /сто и двадесет лева/ - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 16.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №482/17.12.2015г. и Изпълнителен лист от 17.12.2015г. по ч.гр.д.679/2015г. по описа на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА В.А.В. ***, ЕГН ********** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К. направените разноски по делото в размер на 679,44лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и 44 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.В. ***, ЕГН ********** да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.Д.К., направените разноски по заповедното производство в размер на 297,74лв. /двеста деветдесет и седем лева и 74 стотинки/, представляващи платената от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 702,00лв. /седемстотин и два лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №482/17.12.2015г. и Изпълнителен лист от 17.12.2015г. по ч.гр.д.679/2015г. по описа на РС-Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: