МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД 52/17 ПО ОПИСА НА СНС
На 17.01.2017г. е внесен обвинителен акт от СП против
подсъдимите : Ц.К.Ч., ЕГН **********; М.Ц.Ч., ЕГН **********; И.Й.Т., ЕГН **********; Д.Е.К., ЕГН **********;
И.П.Т.,
ЕГН **********; К.М.К.,ЕГН**********; С.М.Д., ЕГН **********; В.Д.Ф., ЕГН **********
1.По
отношение на подсъдимия Ц.К.Ч.,
ЕГН ********** са повдигнати обвинения:
1.1.за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр.
ал. 1 НК за това , че
В периода от началото на 2014 г. до 26. 05.
2016г. на територията на обл. В., съвместно с М.Ц.Ч., ЕГН ********** ръководил
организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано
трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления – по 252 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години с участници : И.Й.Т., ЕГН **********,
Д.Е.К., ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********, В.Д.Ф.,
ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел – генериране на парични средства чрез извършваните престъпления
1.2.за
престъпление по - престъпление
по чл. 252 ал. 2 вр. ал.1, вр. счл. 20 ,
ал. 4 НК ,за това че:
В периода от месец октомври 2014г. до
неустановена дата през месец февруари 2016г., като помагач / умишлено е улеснил извършителя чрез
набавяне на средства – предоставил средствата на извършителя / в съучастие с М.Ц.Ч.,
ЕГН ********** – като извършител,
на територията на обл. В., без съответно разрешение, изискуемо по
чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови
сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение,
като предоставял на физически лица парични кредити срещу задължение да бъдат
върнати получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, от които
получил значителни неправомерни доходи, както следва:
1.2.1. За
периода от месец октомври 2014г. до месец ноември 2014г. в с.Г., област В.,
предоставил на Р.С.Д., ЕГН:**********, кредит в размер на 3500 / три хиляди и
петстотин/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на месец, като общия размер
на изплатената от Д. лихва е в размер на 13 000 лв. /тринадесет хиляди/ лева, с
което причинил на Р.С.Д. значителни вреди в размер на 13 000 лв. /тринадесет
хиляди/ лева и получил неправомерен доход в размер на 13 000 лв.
1.2.2.
През месец 11.2014г. в с.Г., област В., предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в размер на 400
/четиристотин/ лв. с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от Д. лихва е в размерна 600 лв. /шестстотин лева/, с
което причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/ и получил неправомерен доход в размер на 600 лв.;
1.2.3. На
18.12. 2014г.в с.Г., област В., предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в
размер на 200 /двеста/ лв. с лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като
общия размер на изплатената от Д. лихва била 160 /сто и шестдесет лева./, с
което причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на160 /сто и шестдесет
лева./ и получил неправомерен доход в размер на 160 лв.;
1.2.4.
През месец февруари 2015г. в с. Г., област В., предоставил на П.П.Р., ЕГН **********
кредит в размер на 100 /сто/ лв. с лихва при
30 % /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Р.
лихва била 90 /деветдесет лева/, с което причинил на П.П.Р., ЕГН **********
вреди в размер на 90 /деветдесет лева/ и получил неправомерен доход в размер на
90 лв;
1.2.5. На
05.04.2015г.в с. Г. област В.,
предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
с лихва при 20 % /двадесет процента / на месец, като общия размер на
изплатената от Д. лихва била 2800 /две хиляди и осемстотин лева./, с което
причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на 2800 /две хиляди и
осемстотин лева./ и получил неправомерен доход в размер на 2.800 лв;
1.2.6. На
неустановена дата през месец май на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на С.Р.Б.,
ЕГН: **********, кредит в размер на 500/петстотин/ лв. с лихва при 20 %
/двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Б. лихва била
700 /седемстотин лева /, с което причинил на С.Р.Б., ЕГН: ********** вреди в
размер на 700 /седемстотин лева / и получил неправомерен доход в размер на 700
лв.;
1.2.7. На
28.06.2015г. в с. Г., област В., предоставил на А.А.И., ЕГН: ********** кредит
в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. с лихва при 30% /тридесет/ процента на
месец, като общия размер на изплатената от И. лихва била 210 /двеста и десет
лева. /, с което причинил на А.А.И., ЕГН: ********** вреди в размер на 210
/двеста и десет лева. / и получил неправомерен доход в размер на 210лв;
1.2.8. На
неустановени дата през лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на К.Д.А.,
ЕГН **********, кредит в размер на 400 /четиристотин/ лв. с лихва при 20 %
/двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от А. лихва била 400 лв. /четиристотин лева / и 400
/четиристотин лева/ по главница, с което причинил на К.Д.А., ЕГН **********
вреди в размер на 400 лв. /четиристотин лева и получил неправомерен доход в
размер на 400лв.;
1.2.9. На
неустановени дата през лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на К.Д.А.,
ЕГН:**********, кредит в размер на 200/двеста/ лв. с лихва при 20 % /двадесет
процента / на месец, като общия размер на изплатената от А. лихва била 300 лв.
/триста лева/, с което причинил на К.Д.А., ЕГН:********** вреди в размер на 300
лв. /триста лева/ и получил неправомерен доход в размер на 300лв.;
1.2.10. На
неустановена дата през лятото на 2015г. в с.Г., област В., предоставил на Т.Г.Т.,
ЕГН: **********, кредит в размер на 150/сто и петдесет/ лв. с лихва при 30 %
/тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Т. лихва била
50 /петдесет лева/ и 150 /сто и петдесет лева/ по главница, с което причинил на
Т.Г.Т., ЕГН: ********** вреди в размер на 50 /петдесет лева / и получил
неправомерен доход в размер на 50 лв;
1.2.11. На
28.07.2015г. в с. Г., област В., предоставил на А.А.И., ЕГН: ********** кредит
в размер на 100/ сто / лв. с лихва при 30% /тридесет/ процента на месец, като
общия размер на изплатената от И. лихва била 180 /сто и осемдесет/ лева и 100
/сто лева/ по главница, с което причинил на А.А.И., ЕГН: ********** вреди в
размер на 180 /сто и осемдесет/ лева и получил неправомерен доход в размер на
180 лв;
1.2.12. На
неустановена дата през края на лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил
на Л.З.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 200 /двеста/ лв. с лихва при 30
% /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от М. лихва била 60 лв. /шестдесет лева/ и 200
/двеста лева/ по главница, с което причинил на Л.З.М., ЕГН: ********** вреди в
размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и получил неправомерен доход в размер на 60
лв.;
1.2.13.
През месец септември 2015г. в с. Г., област В., предоставил на М.В.А., ЕГН:**********
кредит в размер на 200 /двеста лева/ лв.
с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от А. лихва била 120/сто и двадесет
лева/ и върната главница в размер на 200 /двеста лева/, с което причинил на М.В.А.,
ЕГН:********** вреди в размер на 120 /сто и двадесет лева/ и получил
неправомерен доход в размер на 120 лв;
1.2.14. На
неустановена дата през месец септември на 2015г. в с. Г., област В.,
предоставил на С.Р.Б., ЕГН: **********, кредит в размер на 200 /двеста/ лв. с
лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от Б. лихва била 120 /сто и двадесет лева / и 200 /двеста лева/ по главница, с
което причинил на С.Р.Б., ЕГН: ********** вреди в размер на 120 /сто и двадесет
лева / и получил неправомерен доход в размер на 120 лв;
1.2.15. За
периода от 29.09.2015г до 25.12.2015г. /на датите: 29.09.2015 год, 18.10.2015
год., 29.10.2015 год. и 25.12.2015 год./ в с. Г., област В., предоставил на Д.Д.О.,
ЕГН: ********** кредити в общ размер на 500 /петстотин/ лв. с лихва при 30
/тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от О. лихва била 1300 лв. /хиляда
и триста/ лева и главница в размер на 500 /петстотин/ лева, с което причинил на
Д.Д.О., ЕГН: ********** вреди в размер на1300 лв. /хиляда и триста/ лева и
получил неправомерен доход в размер на 1.300 лв.;
1.2.16. На
15.11.2015г. в с.Г., област В., предоставил на Т.А.М., ЕГН:********** кредит в
размер на 1300 /хиляда и триста лева/ лв. с лихва при 20 % /двадесет процента/
на месец, като общия размер на изплатената от М. лихва била 1300 лв. /хиляда и триста лева/ и върната главница
в размер на 500 /петстотин лева/, с което причинил на Т.А.М., ЕГН:**********
вреди в размер на1300 лв. /хиляда и
триста лева/ и получил неправомерен доход в размер на 1.300 лв.
1.2.17.
През месец декември 2015г. в с. Г., област В., предоставил на М.В.А., ЕГН:**********
кредит в размер на 200 /двеста лева / с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от А. лихва била 80/осемдесет лева/, с което причинил на М.В.А.,
ЕГН:********** вреди в размер на 80/осемдесет лева/ и получил неправомерен
доход в размер на 80 лв.;
1.2.18. На
27.12.2015г. в с. Г., област В., предоставил на В.А.И., ЕГН ********** кредит в
размер на 1000/хиляда/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от И. лихва
била 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, с което причинил на В.А.И., ЕГН **********
вреди в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ и получил неправомерен доход
в размер на1.200 лв.;
1.2.19. На
неустановена дата през месец януари на 2016г. в с.Г., област В., предоставил на
С.Р.Б., ЕГН: **********, кредит в размер на 650 / шестстотин и петдесет / лв. с
лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от Б. лихва била 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, с което причинил на С.Р.Б.,
ЕГН: ********** вреди в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лева/ и получил
неправомерен доход в размер на 520 лв. ;
1.2.20. На
03.02.2016г. в с.Г., област В., предоставил на М.Д.А., ЕГН ********** кредит в
размер на 200 /двеста лева/ с лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като
общия размер на изплатената от А. лихва била 80 /осемдесет лева/ и в размер на
200 /двеста/ лв. по главница, с което причинил на М.Д.А., ЕГН ********** вреди
в размер на 80 /осемдесет лева / и получил неправомерен доход в размер на 80
лв.;
1.2.21.
През месец 02.2016г. в с.Г., област В., предоставил на В.А.И., ЕГН **********
кредит в размер на 500/петстотин/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на
месец, като общия размер на изплатената от И. лихва била 120 лв. /сто и
двадесет/ лева, с което причинил на В.А.И., ЕГН ********** вреди в размер на
120 лв. /сто и двадесет/ лева и получил неправомерен доход в размер на 120лв.;
като
общият размер на раздадените кредити е 12.650 / дванадесет хиляди шестстотин и
петдесет / лева, в резултат на което
причинил значителни вреди на посочените с такива по-горе физически лица в
размер на 23. 390 / двадесет и три хиляди триста и деветдесет / лева, и получил неправомерен доход в размер 23.
390 лв.
1.3 за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 НК
За, това че на неустановена дата в края
на месец март 2012г. в с.Г., общ. Б.С., отвлякъл от дома му в с. Г. общ. Б.С.ул.
Г.Д. № 14 – П.К.Д., ЕГН **********, нанесъл побой на Д., като го удрял с кабел
по гърба около половин час, докато тениската му се разкъсала и му вързал ръцете
с кабел, като към отвлеченото лице е проявена особена жестокост .
1.4. за престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК
За това че, на 30 срещу 31. 01. 2014г. през
нощта, в с. Г. / на улицата пред магазина на „ Кристина „ в центъра на с. Г. /,
общ Б.С., като извършител в съучастие с М.Ц.Ч., ЕГН ********** като
непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си – извършител, нанесли на В.Г.Т. средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота –
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието .
1.5. За престъпление по чл. 330, ал. 3
, вр. ал. 1 НК
За това, че на 22.02.2015г. в с. Г., ул. Г. ***
Слатина, умишлено запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил
марка “ Опел “, модел “ Вектра “ с ДКН ***, собственост
на В.Г.Т., ЕГН **********, на стойност 1949. 00 /
хиляда деветстотин четиридесет и девет / лева и лек автомобил марка “Мицубиши“
, модел “Паджеро“ с ДКН ***, собственост на Ю.Р.Р., на стойност 3666. 00 / три
хиляди шестстотин шестдесет и шест / лева като запаленото имущество е на обща
стойност 5615. 00 / пет хиляди шестстотин и петнадесет / лева, като от това са
последвали значителни вреди – за лек автомобил марка “ Опел
“, модел “Вектра “ с ДКН ***, собственост
на В.Г.Т. в размер на 1. 462. 00 /хиляда
четиристотин шестдесет и два / лева
и лек автомобил марка “Мицубиши“, модел
“Паджеро“ с ДКН ***, собственост на Ю.Р.Р. в размер на 2. 286. 00 /две хиляди
двеста осемдесет и шест / лева, или всичко на обща стойност 3. 748. 00 / три
хиляди седемстотин четиридесет и осем / лева -
2.По
отношение на подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН
********** е повдигнато обвинение:
2.1.за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК
За това, че в периода от началото на 2014г. до 26. 05.
2016г. / като в част от периода, а именно от началото на 2014г. до 24. 07.
2015г. М.Ц.Ч. е бил непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си / на територията на обл. В., съвместно с Ц.К.Ч., ЕГН ********** ръководил
организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано
трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления – по 252 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години участници : И.Й.Т., ЕГН **********,
Д.Е.К., ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********, В.Д.Ф.,
ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел – генериране на парични средства чрез извършваните престъпления.
2.2.За престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1 пр. 1, вр. ал. 1 НК
За това, че на 02 .02. 2016г., около 21,00 часа в
с. Г., общ. Б.С., пред кафене „Грийн“, с цел да принуди другиго – П.П.Р., ЕГН:
********** да поеме
имуществено задължение – да му заплати сумата от 1. 000 (хиляда) лева, като го
заплашил с убийство – заявил му „ ...ще те убия ако не ми върнеш парите, взех
ти земята, запалих ти къщата, сега идва ред на живота ти... „
2.3.За престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 63 ал. 3 НК
За това, че на неустановена през месец март 2015г.
в с. Г., общ. Б.С., като непълнолетен, но с възможност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си с цел да принуди другиго – М.И.А., ЕГН: **********
да поеме имуществено задължение – да му заплати сумата от 500. 00 / петстотин / лева, като го заплашил с
увреждане на имущество – заявил му „… че
ако не му даде сумата от 500 / петстотин / лева ще му запали имуществото….. „
2.4.За престъпление по чл. 252 ал. 2, вр.
ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 НК
За това, че в периода
от месец октомври 2014г. до неустановена дата през месец февруари 2016г., / като в част от периода, а именно от
началото на 2014г. до 24. 07. 2015г. М.Ц.Ч. е бил непълнолетен, но с
възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си / като
извършител, в съучастие с Ц.К.Ч.,
ЕГН ********* – като помагач /улеснил извършването на деянията, като
предоставил парични суми на извършителя М.Ц.Ч./***, без съответно
разрешение, изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции,
извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които
се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в български лева на
различни физически лица срещу задължението на същите да му бъдат върнати в заем
суми и договорена лихва върху тях, както следва, :
2.4.1. За
периода от месец октомври 2014г. до месец ноември 2014г. в с.Г., област В.,
предоставил на Р.С.Д., ЕГН:**********, кредит в размер на 3500 / три хиляди и
петстотин/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на месец, като общия размер
на изплатената от Д. лихва е в размер на 13 000 лв. /тринадесет хиляди/ лева, с
което причинил на Р.С.Д. значителни вреди в размер на 13 000 лв. /тринадесет
хиляди/ лева и получил неправомерен доход в размер на 13 000 лв.
2.4.2.
През месец 11.2014г. в с.Г., област В., предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в размер на 400
/четиристотин/ лв. с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от Д. лихва е в размерна 600 лв. /шестстотин лева/, с
което причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/ и получил неправомерен доход в размер на 600 лв.;
2.4.3. На
18.12. 2014г.в с.Г., област В., предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в
размер на 200 /двеста/ лв. с лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като
общия размер на изплатената от Д. лихва била 160 /сто и шестдесет лева./, с
което причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на160 /сто и шестдесет
лева./ и получил неправомерен доход в размер на 160 лв.;
2.4.4.
През месец февруари 2015г. в с. Г., област В., предоставил на П.П.Р., ЕГН **********
кредит в размер на 100 /сто/ лв. с лихва при
30 % /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Р.
лихва била 90 /деветдесет лева/, с което причинил на П.П.Р., ЕГН **********
вреди в размер на 90 /деветдесет лева/ и получил неправомерен доход в размер на
90 лв;
2.4.5. На
05.04.2015г.в с. Г. област В.,
предоставил на А.И.Д., ЕГН ********** кредит в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
с лихва при 20 % /двадесет процента / на месец, като общия размер на
изплатената от Д. лихва била 2800 /две хиляди и осемстотин лева./, с което
причинил на А.И.Д., ЕГН ********** вреди в размер на 2800 /две хиляди и
осемстотин лева./ и получил неправомерен доход в размер на 2.800 лв;
2.4.6. На
неустановена дата през месец май на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на С.Р.Б.,
ЕГН: **********, кредит в размер на 500/петстотин/ лв. с лихва при 20 % /двадесет
процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Б. лихва била 700
/седемстотин лева /, с което причинил на С.Р.Б., ЕГН: ********** вреди в размер
на 700 /седемстотин лева / и получил неправомерен доход в размер на 700 лв.;
2.4.7. На
28.06.2015г. в с. Г., област В., предоставил на А.А.И., ЕГН: ********** кредит
в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. с лихва при 30% /тридесет/ процента на
месец, като общия размер на изплатената от И. лихва била 210 /двеста и десет
лева. /, с което причинил на А.А.И., ЕГН: ********** вреди в размер на 210
/двеста и десет лева. / и получил неправомерен доход в размер на 210л.;
2.4.8. На
неустановени дата през лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на К.Д.А.,
ЕГН **********, кредит в размер на 400 /четиристотин/ лв. с лихва при 20 %
/двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от А. лихва била 400 лв. /четиристотин лева / и 400
/четиристотин лева/ по главница, с което причинил на К.Д.А., ЕГН **********
вреди в размер на 400 лв. /четиристотин лева и получил неправомерен доход в
размер на 400лв.;
2.4.9. На
неустановени дата през лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил на К.Д.А.,
ЕГН:**********, кредит в размер на 200/двеста/ лв. с лихва при 20 % /двадесет
процента / на месец, като общия размер на изплатената от А. лихва била 300 лв.
/триста лева/, с което причинил на К.Д.А., ЕГН:********** вреди в размер на 300
лв. /триста лева/ и получил неправомерен доход в размер на 300лв.;
2.4.10. На
неустановена дата през лятото на 2015г. в с.Г., област В., предоставил на Т.Г.Т.,
ЕГН: **********, кредит в размер на 150/сто и петдесет/ лв. с лихва при 30 %
/тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от Т. лихва била
50 /петдесет лева/ и 150 /сто и петдесет лева/ по главница, с което причинил на
Т.Г.Т., ЕГН: ********** вреди в размер на 50 /петдесет лева / и получил
неправомерен доход в размер на 50 лв;
2.4.11. На
28.07.2015г. в с. Г., област В., предоставил на А.А.И., ЕГН: ********** кредит
в размер на 100/ сто / лв. с лихва при 30% /тридесет/ процента на месец, като
общия размер на изплатената от И. лихва била 180 /сто и осемдесет/ лева и 100
/сто лева/ по главница, с което причинил на А.А.И., ЕГН: ********** вреди в
размер на 180 /сто и осемдесет/ лева и получил неправомерен доход в размер на
180 лв;
2.4.12. На
неустановена дата през края на лятото на 2015г. в с. Г., област В., предоставил
на Л.З.М., ЕГН: **********, кредит в размер на 200 /двеста/ лв. с лихва при 30
% /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от М. лихва била 60 лв. /шестдесет лева/ и 200
/двеста лева/ по главница, с което причинил на Л.З.М., ЕГН: ********** вреди в
размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и получил неправомерен доход в размер на 60
лв.;
2.4.13.
През месец септември 2015г. в с. Г., област В., предоставил на М.В.А., ЕГН:**********
кредит в размер на 200 /двеста лева/ лв.
с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от А. лихва била 120/сто и двадесет
лева/ и върната главница в размер на 200 /двеста лева/, с което причинил на М.В.А.,
ЕГН:********** вреди в размер на 120 /сто и двадесет лева/ и получил
неправомерен доход в размер на 120 лв;
2.4.14. На
неустановена дата през месец септември на 2015г. в с. Г., област В.,
предоставил на С.Р.Б., ЕГН: **********, кредит в размер на 200 /двеста/ лв. с
лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от Б. лихва била 120 /сто и двадесет лева / и 200 /двеста лева/ по главница, с
което причинил на С.Р.Б., ЕГН: ********** вреди в размер на 120 /сто и двадесет
лева / и получил неправомерен доход в размер на 120 лв;
2.4.15. За
периода от 29.09.2015г до 25.12.2015г. /на датите: 29.09.2015 год, 18.10.2015
год., 29.10.2015 год. и 25.12.2015 год./ в с. Г., област В., предоставил на Д.Д.О.,
ЕГН: ********** кредити в общ размер на 500 /петстотин/ лв. с лихва при 30
/тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от О. лихва била 1300 лв. /хиляда
и триста/ лева и главница в размер на 500 /петстотин/ лева, с което причинил на
Д.Д.О., ЕГН: ********** вреди в размер на1300 лв. /хиляда и триста/ лева и
получил неправомерен доход в размер на 1.300 лв.;
2.4.16. На
15.11.2015г. в с.Г., област В., предоставил на Т.А.М., ЕГН:********** кредит в
размер на 1300 /хиляда и триста лева/ лв. с лихва при 20 % /двадесет процента/
на месец, като общия размер на изплатената от М. лихва била 1300 лв. /хиляда и триста лева/ и върната главница
в размер на 500 /петстотин лева/, с което причинил на Т.А.М., ЕГН:**********
вреди в размер на1300 лв. /хиляда и
триста лева/ и получил неправомерен доход в размер на 1.300 лв.
2.4.17.
През месец декември 2015г. в с. Г., област В., предоставил на М.В.А., ЕГН:**********
кредит в размер на 200 /двеста лева / с лихва при 30 % /тридесет процента/ на месец, като общия
размер на изплатената от А. лихва била 80/осемдесет лева/, с което причинил на М.В.А.,
ЕГН:********** вреди в размер на 80/осемдесет лева/ и получил неправомерен
доход в размер на 80 лв.;
2.4.18. На
27.12.2015г. в с. Г., област В., предоставил на В.А.И., ЕГН ********** кредит в
размер на 1000/хиляда/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената от И. лихва
била 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, с което причинил на В.А.И., ЕГН **********
вреди в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ и получил неправомерен доход
в размер на1.200 лв.;
2.4.19. На
неустановена дата през месец януари на 2016г. в с.Г., област В., предоставил на
С.Р.Б., ЕГН: **********, кредит в размер на 650 / шестстотин и петдесет / лв. с
лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като общия размер на изплатената
от Б. лихва била 520 лв. /петстотин и двадесет лева/, с което причинил на С.Р.Б.,
ЕГН: ********** вреди в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лева/ и получил
неправомерен доход в размер на 520 лв. ;
2.4.20. На
03.02.2016г. в с.Г., област В., предоставил на М.Д.А., ЕГН ********** кредит в
размер на 200 /двеста лева/ с лихва при 20 % /двадесет процента/ на месец, като
общия размер на изплатената от А. лихва била 80 /осемдесет лева/ и в размер на
200 /двеста/ лв. по главница, с което причинил на М.Д.А., ЕГН ********** вреди
в размер на 80 /осемдесет лева / и получил неправомерен доход в размер на 80
лв.;
2.4.21.
През месец 02.2016г. в с.Г., област В., предоставил на В.А.И., ЕГН **********
кредит в размер на 500/петстотин/ лв. с лихва при 30% /тридесет процента/ на
месец, като общия размер на изплатената от И. лихва била 120 лв. /сто и
двадесет/ лева, с което причинил на В.А.И., ЕГН ********** вреди в размер на
120 лв. /сто и двадесет/ лева и получил неправомерен доход в размер на 120лв. ;
като
общият размер на раздадените кредити е 12.650 / дванадесет хиляди шестстотин и
петдесет / лева, в резултат на което
причинил значителни вреди на посочените с такива по-горе физически лица
общо в размер на 23. 390 / двадесет и три хиляди триста и деветдесет / лева, и получил неправомерен доход в размер на 23.
390 / двадесет и три хиляди триста и деветдесет / лева .
2.5. За престъпление по чл. 252 ал. 1, вр. чл.
20 , ал. 2 вр. ал. 1 НК
За това, чевВ периода от 30.11.2015г. до неустановена дата в края на месец
април 2016г., като помагач / улеснил
извършването на престъплението като предоставил на В.Д.Ф. парични суми за
предоставяне на кредитите / в съучастие с В.Д.Ф. – извършител , на територията на обл. В., без съответно
разрешение, изискуемо по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие
банкови сделки по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в
български лева на различни физически лица срещу задължението на същите да му
бъдат върнати в заем суми и договорена лихва върху тях, както следва:
2.5.1.
За периода от 30.11.2015г. до 09.03.2016г./на датите 30.11.2015г, 06.02.2016г.
и 09.03.2016г./ в с. Г., област В. , предоставил на Т.Й.П. ,ЕГН **********
кредит в общ размер на 1000 /хиляда/ лв. при лихва от 20 % /двадесет процента/
на месец, като общия размер на изплатената от П. лихва била 800 лв. /
осемстотин лева/, с което причинил
на Т.Й.П. ,ЕГН ********** вреди в размер на 800
и получил неправомерен доход в размер на 800 лв.;
2.5.2.
На неустановена дата в края на месец април 2016г. в с.Г., област В., предоставил на Щ.П.Х.,ЕГН:
**********, кредит в размер на 200 / двеста лева / с лихва при 30 % /тридесет процента / на месец, като
общия размер на изплатената от Х. лихва
била 60 лв. /шестдесет лева/ и главница в размер на 200 /двеста/ лева, с което причинил на Щ.П.Х.,ЕГН: **********
вреди в размер на 200 и получил
неправомерен доход в размер на 200 лв.;
като
общият размер на раздадените кредити е 1.200 /хиляда и двеста/ лева, в резултат на което причинил вреди на
посочените с такива по-горе физически лица общо в размер на 860 /осемстотин
и шестдесет / лева и получил
неправомерен доход в размер на 860 /осемстотин и шестдесет / лева-
2.6. За престъпление по чл. 129 , ал. 2, вр ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3, вр. чл. 20
,ал. 2 НК
За
това че, на 30 срещу 31. 01. 2014г. през нощта, в с.Г. / на улицата пред магазИ.на
„ Кристина „ в центъра на с. Г. /, област В., като непълнолетен, но с
възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като извършител в съучастие с Ц.К.Ч., ЕГН ********** като извършител, нанесли на В.Г.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота – мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието .
2.7. За престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 т. 2, т. 3 ,пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т.
3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
За това че на неустановена дата през месец
януари 2013г. в с. Г. област В., като непълнолетен, но с възможност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
извършител в съучастие с Д.Е.К. ЕГН ********** – извършител, като непълнолетен
и И.Й.Т. ЕГН ********** – извършител, като непълнолетен, отвлякъл П.П.Р.,ЕГН ********** / като непълнолетен /, като деянието е извършено от три лица
и отвлеченото лице не е навършило 18 години, като към отвлеченото лице е
проявена особена жестокост.
2.8. За престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК
За това, че на неустановена дата през месец
декември 2015г. в с. Г., общ. Б.С., на ул. „Ч.“ пред № 14, се заканил на
другиго – на В.Е.Н. ЕГН **********, с убийство – заявил му, че ще го заколи,
докато спи, като това заплашване е възбудил основателен страх от
осъществяването му .
3.По отношение на подсъдимия И.Й.Т., ЕГН
**********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, е повдигнато обвинение:
3.1.За престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК
За това, че в периода от началото на 2014 г. до 26.05.2016
г. на територията на обл. В., участвал в организирана престъпна група, по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на осем лица, с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по 252, ал. 1 НК, по чл.
213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, с ръководители Ц.К.Ч., ЕГН ********** и М.Ц.Ч., ЕГН **********,
и участници Д.Е.К., ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********,
В.Д.Ф., ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна
цел генериране на парични средства чрез извършваните престъпления –
3.2. За престъпление
по чл. 142, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2 т. 2 , т. 3
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, вр.
чл. 20, ал. 2 НК
За това, че на неустановена дата през месец януари 2013г. в с. Г.
област В., като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като извършител в
съучастие с Д.Е.К., ЕГН: ********** – извършител, като непълнолетен и М.Ц.Ч., ЕГН ********** – извършител, като непълнолетен,
отвлекли П.П.Р.,ЕГН **********, като деянието е извършено от три лица
и отвлеченото лице не е навършило 18 години, като към отвлеченото лице е
проявена особена жестокост.
4.По
отношение на подсъдимия Д.Е.К., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение
4.1.За престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК.
За това, че в периода от началото
на 2014г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. В.,
участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК -
структурирано трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления – по 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с
ръководители Ц.К.Ч., ЕГН ********** и М.Ц.Ч., ЕГН **********, и участници И.Й.Т.,
ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********, В.Д.Ф., ЕГН **********
и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел генериране на
парични средства чрез извършваните престъпления .
4.2 За престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 2,т. 3
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК
За това че на
неустановена дата през месец януари 2013г. в с. Г. област В., като
непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си , като извършител в съучастие с И.Й.Т., ЕГН ********** –
извършител, като непълнолетен и М.Ц.Ч., ЕГН ********** –
извършител, като непълнолетен, отвлекли П.П.Р.,ЕГН **********,
като деянието е извършено от три лица и отвлеченото лице не е навършило 18
години, като към отвлеченото лице е проявена особена жестокост.
5.По
отношение на подсъдимия И.П.Т., ЕГН ********** е повдигнато обвинение:
За престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК.
За това, че в периода от началото
на 2014г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. В., участвал в организирана
престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно
сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления –
по 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководители Ц.К.Ч., ЕГН **********
и М.Ц.Ч., ЕГН **********, и участници, И.Й.Т., ЕГН **********, Д.Е.К., ЕГН **********,
С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН ********** и В.Д.Ф., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел генериране на парични средства чрез
извършваните престъпления -
6.По
отношение на подсъдимия К.М.К. ,
ЕГН********** е
повдигнато обвинение:
За престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК
За това, че в периода от началото на 2014г. до 26.05.2016
г. на територията на обл. В., участвал в организирана престъпна група, по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на осем лица, с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по 252, ал. 1 НК, по чл.
213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, с ръководители Ц.К.Ч., ЕГН ********** и М.Ц.Ч., ЕГН **********,
и участници, И.Й.Т., ЕГН **********, Д.Е.К., ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********,
В.Д.Ф., ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с
користна цел генериране на парични средства чрез извършваните престъпления .
7.По
отношение на подсъдимия С.М.Д., ЕГН
********** е повдигнато обвинение:
За престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК
За това, че в периода от началото на 2014г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. В.,
участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК -
структурирано трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления – по 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с
ръководители Ц.К.Ч., ЕГН ********** и М.Ц.Ч., ЕГН **********, и участници И.Й.Т.,
ЕГН **********, Д.Е.К., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********, В.Д.Ф., ЕГН **********
и И.П.Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел генериране на
парични средства чрез извършваните престъпления .
8.По
отношение на подсъдимия В.Д.Ф., ЕГН ********** е повдигнато обвинение:
8.1.За
престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК
За това, че в периода от началото
на 2014 г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. В., участвал в организирана
престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно
сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления –
по 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководители Ц.К.Ч., ЕГН **********
и М.Ц.Ч., ЕГН **********, и участници И.Й.Т., ЕГН **********, Д.Е.К., ЕГН **********,
С.М.Д., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел – генериране на парични средства чрез
извършваните престъпления.
8.2. За престъпление по чл. 252 ал. 1, вр чл. 20
, ал. 2, вр. ал.1 НК.
За това, че в периода
от 30. 11. 2015г. до неустановена дата в края на месец април
2016г., като извършител, в съучастие с М.Ц.Ч.
– помагач / улеснил извършването на престъплението като предоставил на В.Д.Ф.
парични суми за предоставяне на кредитите /, на територията на обл. В., без съответно
разрешение, изискуемо по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие
банкови сделки по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставял кредити в
български лева на различни физически лица срещу задължението на същите да му
бъдат върнати в заем суми и договорена лихва върху тях, както следва:
8.2.1.
За периода от 30.11.2015г. до 09.03.2016г./на датите 30.11.2015г, 06.02.2016г.
и 09.03.2016г./ в с. Г., област В. , предоставил на Т.Й.П. ,ЕГН **********
кредит в общ размер на 1000 /хиляда/ лв. при лихва от 20 % /двадесет процента/
на месец, като общия размер на изплатената от П. лихва била 800 лв. /
осемстотин лева/, с което причинил
на Т.Й.П. ,ЕГН ********** вреди в размер на 800
и получил неправомерен доход в размер на 800 лв.;
8.2.2.
На неустановена дата в края на месец април 2016г. в с.Г., област В., предоставил на Щ.П.Х.,ЕГН:
**********, кредит в размер на 200 / двеста лева / с лихва при 30 % /тридесет процента / на месец, като
общия размер на изплатената от Х. лихва
била 60 лв. /шестдесет лева/ и главница в размер на 200 /двеста/ лева, с което причинил на Щ.П.Х.,ЕГН: **********
вреди в размер на 200 и получил
неправомерен доход в размер на 200 лв.;
като
общият размер на раздадените кредити е 1.200 /хиляда и двеста/ лева, в резултат на което причинил вреди на
посочените с такива по-горе физически лица общо в размер на 860 /осемстотин
и шестдесет / лева и получил
неправомерен доход в размер на 860лв.
v
В съдебно заседание на 23.02.2017г. са
назначени резервни защитници на подсъдимите.
В
съдебно заседание от 21.03.2017г. са призовани всички пострадали. В съдебното заседание са се явили лично
пострадалите Р.С.Д.; А.И.Д.; П.П.Р. ;С.Р.Б.; А.А.И.; К.Д.А.; ТЕДОДОР Г.Т.;Л.З.М.; М.В.А.; Д.Д.О.; В.А.И.; М.Д.А.;
П.К.Д.;
В.Г.Т.; М.И.А.; Т.Й.П..
Пострадалите Щ.П.Х. и Ю.Р.Р. – са били редовно призовани, не са се явили, не са
посочили уважителна причина за неявяването си. Съдът е установил, че за лицата
е налице хипотезата на чл. 271, ал. НПК.
Пострадалият Т.А.М.- не е се явил в съдебното заседание. СЪДЪТ е докладвал ДЗ
от РУ- Б.С., от която се установява, че лицето не живее на посочения адрес,
както и докладна записка от 09 РУ- СДВР, от която се установява, че лицето не
живее на посочения адрес. Лицето е призовано от известните по делото адреси,
както и от адреси , установени чрез справка БДС, но не е намерено. Съдът е
установил, че за пострадалия е налице
хипотезата на чл. 271, ал. НПК.
Съдът е разяснил правата на явилите се пострадали по чл. 76 и 87 НПК и на основание
чл. 271 ал. 6 НПК се е произнесъл по направените искания за конституиране на
нови страни в производството.
С определение съдът е СЪДЪТ е ПРИЕЛ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в наказателното производство по нохд 52/2017г., както следва:
- граждански иск от пострадалия Р.С.Д. за имуществени вреди в размер на 12
000 /дванайсет хиляди/лева срещу подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл. 252, ал.2,вр.ал.1, вр. чл.20,ал.2,вр.
ал.1 от НК ведно с лихвите от
момента на деянието до приключване на наказателното производство.
-граждански иск от пострадалия А.И.Д. за имуществени вреди в размера на
- 3 560 лв/ три хиляди петстотин и шейсет лева/ по отношение на
подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл.
252, ал.2,вр.ал.1, вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК .
-граждански иск от пострадалия П.П.Р. за
имуществени вреди в размер на 90 лв./деветдесет/лева по отношение на
подсъдимите М.Ц.Ч. и Ц. К.Ч.
за престъпление по чл. 252, ал.2,вр.ал.1,
вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК ;
-граждански иск от ПОСТРАДАЛИЯ П.П.Р. за неимуществени вреди в размер на
50 000лв /петдесет хиляди лева/ по отношение на М.Ц.Ч., Д.Е.К. и И.Й.Т. за престъпление по чл.142, ал.3,
т.2,вр. ал.2,т.2, т.3,пр.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20,ал.2 НК
при условията на солидарност.
-граждански иск от пострадалата А.А.И. за имуществени вреди в размер на 100лева/ по отношение
на подсъдимия М.Ц.Ч.
за престъпление чл. 252,
ал.2,вр.ал.1, вр. чл.20,ал.2,вр. ал.1 от НК.
-граждански иск от пострадалия В.Г.Т. за неимуществени вреди в размер на 60 000лв/шейсет хиляди лева/ солидарно по
отношение на подсъдимите М.Ц.Ч. и Ц.К.Ч. за престъпление по чл. 129,ал.2,вр. ал.1,вр. чл 20, ал.2 от НК
ведно с лихвите от момента на деянието до приключване на наказателното
производство.
-граждански иск
от пострадалия В.Г.Т. за имуществени
вреди в размер на - 1 949 лв. по отношение на подсъдимия Ц.К.Ч., ведно с
лихвата от датата на увреждането за престъпление по чл.330, ал.3,вр.ал. НК;
Съдът с определение е КОНСТИТУИРАЛ
пострадалите Р.С.Д.; А.И.Д. като ГРАЖДАНСКИ
ИЩЦИ с права по чл. 87 от НПК; КОНСТИТУИРАЛ е пострадалите П.П.Р., А.А.И.,
В.Г.Т. като граждански ищци и частни обвинители .КОНСТИТУИРАЛ е пострадалата М.В.А. като ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ.
С
определение в съдебно заседание от 12.04.2017г. съдът е ПРЕКРАТИЛ ПРОИЗВОДСТВОТО
по част от приетите за съвместно
разглеждане граждански искове, както следва НА П.П.Р. за имуществени и
неимуществени вреди, на А.И.Д. за имуществени вреди, на В.Г.Т. по приетия за съвместно разглеждане ГИ за
имуществени вреди.
ДЕЛОТО Е
РАЗГЛЕДАНО ПО ОБЩИЯ РЕД.
Представителят на СП поддържа изцяло повдигнатите обвинения, счита същите
за изцяло обосновани и доказани и взема становище , че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни изцяло по повдигнатите им обвинения;
Защитата на подсъдимите пледира за
невиновност и за оправдателни присъди.
v
ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ Ц.К.Ч.:
По отношение на подсъдимия Ц.К.Ч. са
назначени и изготвени множество СМЕ във връзка с установяване на здравословното
състояние към момента на провеждане на съдебното следствие.
Здравословните оплаквания
на подсъдимия Ц.К.Ч. започват от началото на юни 2017г. и са различни по
характер и произход .
Първоначално оплакванията са свързани с
урологични проблеми.
На 07.06.2017г. след
представено становище от СБАЛЛС за консултация на подс. Ц.Ч. с уролог /т.3,
1646/; на 23.06.2017г. подсъдимият е настанен за стационарно лечение в клиника
по урология в МБАЛ ЦКБ ПРИ МИ МВР / Т.4
1757--- 2.06.17/, където е извършена Абдоминална ехография /л. 1647/; В клиниката са назначени цялостни,
пълни изследвания не само във връзка с оплакванията на подсъдимия, но е
извършен цялостен медицински преглед от специалисти с различти специалности. Подсъдимият
Ц.Ч. е изписан от клиниката по Урология в МБАЛ ЦКБ ПРИ МИ МВР с Епикриза на 29.06.17 със
заключение, че подсъдимият е в добро общо състояние с диагноза простатна хиперлазия доброкачествена /л.1761-63/.
В епикризата са описани и резултатите от всички проведени прегледи на
подсъдимия.
След изясняване на урологичните проблеми и във
връзка с оплаквания от здравословни проблеми от гастроентерологичен характер са били изготвени СМЕ от
28.07.2017г. и допълнителна СМЕ от 29.09.2017г.
/т. 6 сс/със заключения за наличие на хиатиална херния и активна
стомашна язва с препоръчано лечение в планов порядък./т.6 2871,
2881/. Изготвена е и СМЕ от съдебен лекар-по личен преглед и по документи – със
заключение за необходимост от извършване на консултативен преглед от
неврохирург и ЯМР.
След изясняване на
гастроентерологичните постъпват данини за оплаквания от вирусни инфекции и
неврохирургични проблеми.
На 22.12.2017г.без съдът да бъде известен за проблеми
в здравословното състояние на подсъдимия Ч.- последният не е доведен на
насроченото съдебно заседание като от Съдебна охрана е представена Справка за медицински преглед на конвоирано лице от 21.12.2017г /л. 3261/-от д-р
Р. Т.- без
изходящ номер и печат, която по съществото си не може да се приеме за официален
документ, надлежно издаден от съответния компетентен орган. Справката е с
лаконично съдържание за здравословния статус на подсъдимия- видно от която
подсъдимият Ц.К.Ч. е с „Температура- 37, 6 , кашлица, главоболие,
повръщане“, диагноза ОВИ и извод за влошено здравословно състояние, което препятства пътуването му с общ конвой.
Неясно защо съдът не е уведомен за
здравословното състояние на подсъдимия своевременно и едва в хода на съдебното
заседание е представена хвърчаща бележка
без изходящ номер и печат.
След
осъществяване на контакт от деловодството на съда със затворническата
администрация с оглед установяване достоверността на представената бележка ,
която по своето същество не представляваше официален документ, поради липса на
каквито и да е данни по нея, водещи до извода, че е издадена от затворническата
администрация, подсъдимият Ц.Ч. е
докаран с линейка в СНС като е
представена нова Справка за
медицински преглед преглед на конвоирано
лице – Ц.Ч. от 22.12.17- с данни , че подсъдимият
може да пътува с медицински транспорт и придружител медицинско лице и е в леко
увредено общо състояние/л. 3262/- /Д-р Гешев /.
Неясно остана за съда
защо при леко увредено общо състояние,
причинено от ОВИ подсъдимият лежи на носилка
и се транспортира с линейка .
На 10.01.18г.
/л.3291/ съдът е изпратил Писмо до СБАЛЛС към СЦЗ като е задължил затворническата администрация
своевременно да уведомява писмено за здравословното състояние на подс. Ц.Ч.
като е изискана и справка за здравословното състояние на подсъдимия.
На
16.01.18г.е изпратена Медицинска Справка
от СБАЛЛС- СЦЗ София за подсъдимия Ц.Ч.
/ 3295-96 / със заключение, че подсъдимият е с хронични заболявания на
поддържаща терапия и с данни за нов здравословен проблем, а именно, че от
10.01.2018г. подсъдимият Ц.Ч. е с обострена лумбална дископатия /
д-р Р. Т./.
За
установяване на актуалното здравословно състояние на подсъдимия с
Протокол от сз от 29.01.2018 /л.3303-3270/ съдът е допуснал
СМЕ с участието на невролог и
съдебен лекар.
На 12.02.18г. във връзка
с писмо на СНС за изясняване на здравословното състояние на подсъдимия Ц. Ч. и
установяване на причината за довеждането
на последния с линейка при „леко увредено общо състояние“ е
изготвена МС от СБАЛЛС от д-р Гешев и Т.,
от която се установява, че на 22.12.17г. подсъдимият е имал оплаквания
–неразположение, кашлица, трахеобронхит и
издадена МС, че подсъдимият може
да пътува ; а на 29.01.18г.
подсъдимият е имал оплаквания от болки и скованост в кръста , но е можел да
участва в процесуални действия. В тази справка лекарският екип е дал следното
Заключение-„ Невъзможността за
довеждане на подсъдимия Ц.Ч. с общ конвой се дължи на категоричния му
отказ да се движи.“, т.е от издадените впоследствие мадицински справки се
установява, че не е имал основателна причина за непровеждане на съдебни
заседания.
На 29.01.18г. в деловодството на СНС е постъпила Медицинска справка/ ЛКК-троен консилиум при
СБАЛЛС /3447/по отношение на здравословното състояние на подсъдимия Ц. Ч. с
данни за силни болки в долни крайници и заключение, че може да участва в следствено процесуални
действия и да пътува със специализиран конвой .
На 30.01.18г.
в СЦЗ е изпратено Разпореждане на
съда за превеждане на подсъдимия Ц.Ч. от СЦЗ в СБАЛЛС МИ МВР /331012
/за извършване на изследвания с
оглед на оплаквания на последния и с оглед установяване доколко са достоверни
тези оплаквания.
Във връзка
със съдебното Разпореждане от ГДИН е
постъпило писмо до СНС с информация, че подсъдимият Ц.Ч. е отказал превеждане в МВР болница
за диагностициране и лечение като е приложена съвпътстваща медицинска
документация/ 3331-3334; 3394-3397/. Приложено е фотокопие от медицинския
журнал и саморъчно написан отказ от подсъдимия Ц.Ч., който заявява писмено :“Отказвам
превеждане в МВР болница за преглед и лечение.
Имам право сам да избера болница.“
На
05.02.2018г. е изготвена СМЕ /л. 3359-3367/ с диагноза :“Обострена лумбална
дископатия от 10.01.18. Болков синдром
на долни крайници- не е в състояние да седне или да
стане поради поява на силни болки.“ Експертизата заявява, че е неясна
прогнозата при прилагане на медикаментозно лечение, но заявява, че обследваното
лице няма да е в състояние да присъства на насроченото сз на 07.03.18 и е
уместно да бъде насочено в неврохирург клиника за диагноза и лечение. Експертизата не отговаря на част от зададените въпроси , а на други
отговорът е немотивиран. Не става ясно защо при положение, че е затруднено
придвижването на подсъдимия същият не може да участва в насроченото съдебно
заседание за 07.03.2018г. Липсва и отговор относно възможността за изнасяне на
съдебното заседание в сградата на болницата към затвора с оглед осигуряване на
щадящи условия за подсъдимия. Липсва и отговор как вещите лица са знаели какво
ще бъде здравословното състояние на подсъдимия един месец след изготвяне на
експертизата.
На 13.02.18г.-в
деловодството на СНС е постъпила молба от адв. И. В.–за превеждане на подс. Ц.Ч.
в неврохирургична клиника за преглед и лечение. На 13.02.18– СНС незебевно е
изпратил Разпореждане за превеждане на Ц.Ч.
в неврохирургична клиника за консултация
и лечение. По делото липсват данни, както директорът на
специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, така и
началникът на затвора да са били сезирани от подсъдимия, защитниците му и да са
изисквали предприемане на действия във връзка с лечението на подсъдимия.
Здравословното състояние на подсъдимия Ц.Ч. е предмет само на обсъждане единствено
във връзка с отправяни искания по чл. 27 НПК като липсват данни да са предприемани такива действия по реда на
ЗИНЗС от страна на подсъдимия и защитниците, което е и предвидената стандартна
процедура по закон.
На 15.02.18г.
в СНС е постъпило писмо от ГДИН СБАЛЛС- във връзка с разпореждане на съда за
превеждане на подс. Ц.Ч. в неврохирургична клиника, към което е приложен писмен отказ от 14.02. 18г. на
подсъдимия да бъде преведен за консултация и лечение и молба да му бъде
предоставено достатъчно необходимо време за да си избере болница и лекари /л.
3464/
На
02.03.2018г. в СНС е постъпила Медицинска
справка от ГДИН СБАЛЛС
/л.3507-3509/ със съдържание, че невъзможността да бъде доведен подс. Ц. Ч.
в съда се дължи на категоричния му отказ да се движи.
На 13.02.18г.
е изпратено поредното Разпореждане от
СНС до началника на СЦЗ за ПРЕВЕЖДАНЕ
на подс. Ц. Ч. В НЕВРОХУРУРГИЧНА КЛИНИКА И ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА и за съдействие
и контрол с оглед адекватното му лечение /3510-11/.В разпореждането не е
посочена клиниката , вкоято следва да бъде изпратено лицето/ на територията на
гр. София има три клиники/ с оглед преценка за избор на най- подходящата .
По отношение
на здравословното състояние на подсъдимия Ц.Ч. е изготвена КОМПЛЕКСНА СМЕ по описа на
АСНС от 11.03.18 /К., Л., И./ 3604- 3613/ със заключение, че по отношение на
подсъдимия :“Не съществува обективна
възможност за самостоятелно придвижване и продължително оставане в седящо или
изправено положение.“ и ДОПЪЛНИТЕЛНА
КОМПЛЕКСНА СМЕ от 19.03.18 АСНС– /К.,
Л., И./ - със заключение, че е
необходимо провеждане на лечение на подсъдимия за 5-7 дни и 10 дни балносанаториум .
На 30.03.18 е
изпратено следващо Разпореждане от СНС в СЦЗ за незабавно привеждане на
подсъдимия Ц.Ч. за преглед, изследване и лечение в неврохирургична и
психиатрична клиника/ 3619-3622/.
Във връзка с Разпореждането в СНС е
постъпила МЕДИЦИНСКА СПРАВКА ОТ ГДИН – С
приложен ПИСМЕН ОТКАЗ НА подс. Ц.Ч. ДА БЪДЕ ЛЕКУВАН ИЛИ КОНСУЛТИРАН; /3629/ с приложено
копие от медицинския журнал със
саморъчен отказ на подсъдимия да се лекува /3630-31/.
На 30.04.18 е
изготвено Становище от СБАЛЛС от
консилиум- със заключение, че подсъдимият Ц.Ч. може да се яви в съдебно заседание
в легнало положение/ 3702;/
На 03.05.18 е изготвена Медицинска
справка /троен лекарски консилиум/ за
подс. Ч. /3794/ със заключение, че може
да участва в наказателното производство в легнало положение като подсъдимият не
е приемал медикаменти, опияняващи съзнанието.
На 10.05.18 е изготвена Медицинска
справка Становище на ЛКК при СБАЛЛС за подс. Ч. /3794/ със заключение, че може да участва в
наказателното производство в легнало положение.
Въз основа на
многобройните експертизи и изследвания се установи следното:
На първо място бяха
извършени обстойни и цялостни изследвания на подсъдимия във връзка с урологични
проблеми, които след проведено лечение бяха преодоляни.
На второ място бяха
извършени обстойни и цялостни изследвания във връзка със стари заболявания на
подсъдимия като в резултат на тези изследвания с установиха и здравословни
проблеми /херния/, за които никога не са били провеждани изследвания на
подсъдимия и самият той не знаеше за тях. Установи се и новопоявила се язва,
както и данни за калциране на стари язви, т. е установи се една хронична язвена
болест.
За всички тези установени
здравословни проблеми вещите лица препоръчаха лечение в планов порядък / при
желание на подсъдимия за хирургична интервенция във връзка с наличната херния/.
На трето място бяха
извършени обстойни изследвания във връзка с неврохирургичния статус на
подсъдимия. Беше направен ЯМР. Заключението на вещите лица, материализиран в
две СМЕ беше за необходимост от провеждане на лечение в неврохирургична
клиника за 5-7 дни и 10 дни балносанаториум с оглед подобряване състоянието на подсъдимия.
Въпреки ,че съдът незабавно взе отношщение и три пъти разпореди превеждането на
подсъдимия в неврохирургична клиника, подсъдимият изрично писмено отказваше да се възползва от възможността да
се лекува. Така подсъдимият сам се постави в невъзможност да бъде проведено
адекватно лечение като претенциите на подсъдимия Ц.Ч. бяха той да определя кога,
къде и как да се лекува, което противоречи на законовия регламент. Същевременно
на подсъдимия не беше отказано от съда да проведе лечението си в посочена от
него неврохирургична клиника, което се оказа невъзможно, поради отказа на Ц.Ч.
изобщо да се лекува, което същият три пъти писмено е заявил във връзка със
съдебните разпореждания за превеждане в неврохирургична клиника. Не звучи
житейски правдиво човек да изпитва силна болка и да не желае да бъде настанен
за лечение. Не звучи достоверно човек да лежи неподвижно в продължение на
четири месеца без специален антидекубитален дюшек и провеждането на съответната
рехабилитация. В приобщената по делото медицинска документация липсват данни за
провеждани рехабилитационни процедури , а при провеждането на съдебно заседание
в болничната стая не се установи подсъдимият да е снабден с антидекубителан
дюшек.
v
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На
неустановена дата през пролетта на
2012г. в дискотеката в с. Г. свидетелят П.К.Д. станал
очевидец на побой между подсъдимия М.Ц.Ч. и неустановено по делото лице.
Свидетелят Д. се прибрал в дома си в с. Г., ул. „Г.Д.“ №14. На сутринта около
9.30-10.00ч. подсъдимият Ц.К.Ч. влязъл
в дома на Д., отишъл в стаята, където свидетелят спял, издърпал последния от
леглото, казал му да става, вързал ръцете му зад гърба и го повел към автомобила си. В този момент
майката на Д. – свидетелката Ц.Д. Д. се намесила, но подсъдимият Ц.Ч. я
избутал и вкарал насила Д. в колата си въпреки съпротивата му. Свидетелят П.Д.
се съпротивлявал като се дърпал и питал подсъдимия Ц.Ч. какво прави и къде го
води. Подсъдимият Ц.Ч. откарал Д. в кметството , накарал го да влезе в сградата
и започнал да удря Д. с ръце по главата, удрял го в бъбреците, ритал го, псувал
и казвал „Майка ти да ти еба , негодник,
нещастник, сега ще ти взема здравето“.
Подсъдимият Ц.Ч. вкарал Д. в кабинета си, казал му, че ще му покаже
какво е да бъдеш бит, след което накарал свидетеля да седне с лице към
облегалката на един стол ,вързал ръцете му отпред с кабел и започнал да удря Д.
с друг кабел по гърба. Д. не викал, тъй като не разчитал някой да му се притече
на помощ , но започнал да псува и попитал
подсъдимия Ц.Ч. защо го бие, а последният отговорил, че го бие тъй като
предната вечер не се притекъл на помощ на сина му М., когато го биели в
дискотеката. Свидетелят Д. бил облечен с тениска, която се разкъсала от
ударите. След побоя Ц.Ч. предупредил Д. да не се оплаква „за да не гори като факла“ и
да не пострадат той и семейството му като му казал, че на Д. му е пределно
ясно, че не може да направи нищо и ако пусне жалба той и семейството му „няма
да видят бял ден“.
v
На
неустановена дата през месец януари 2013г. свидетелят П.П.Р. заедно със свидетелите Р.А.И., М.И., Т.Д.,
Е. И., Т.Г. се прибирал от центъра на с.
Г.. Пред тях спряла бяла на цвят „Тойота“, от която слезли подсъдимите М.Ч., Д.К. по прякор „Пайнера“ и И.Й.Т. с прякор „Пора“ . Без да кажат
нищо тримата започнали да удрят П.Р. с юмруци. П.Р. паднал на земята и тримата
започнали да го ритат с крака, след което натоварили пострадалия в багажника на
колата и потеглили. След малко багажникът на колата се отворил, тримата
подсъдими слезли от колата,
качили Р. в колата и потеглили в полето между с. Б.Г.и с. Г. като шофирал
подсъдимия К.. Там тримата подсъдими
извадили Р. от колата, започнали да го бият като го ритали с крака,
удряли с ръце и крещели „Сега ще умреш“. Докато траел побоят подсъдимият И.Й.Т. казвал, че знае в К.
дълбок геран, където можело да хвърлят Р. и никой нямало да го открие.
Свидетелят Р. останал с впечатлението, че са тръгнали към герана. Р. бил
вцепенен от страх и от болка. След като
спрели да бият Р. подсъдимият М.Ч. свалил насила гащите и анцуга на свидетеля П.Р.,
Д.К. седнал на гърба на Р. и М.Ч. напъхал в ануса на Р. шише като седял на
краката на пострадалия. Р. изпитал остра болка. Подсъдимият К. минал пред Р. и
извъртял главата му, за да се вижда на снимките и клиповете, които подсъдимият И.Й.Т.
направил. Подсъдимият И.Й.Т. направил няколко снимки и клип с телефона-айфона
на подсъдимия М.Ч.. След това тримата подсъдими натоварили отново свидетеля П.Р.
в колата и потеглили към с. Б.Г.. В центъра на селото колата спряла пред пейка,
на която седели момчета и момичета. Подсъдимият М.Ч. изтикал Р. от колата ,
свалил му гащите и попитал по отношение
на Р. „има ли некой да го ебе“. Никой не
отговорил, тримата подсъдими- М.Ч., Д.К. и И.Й.Т. натоварили Р. в колата и
потеглили към заведение в Б.С./ собственост на Т. Б./. Седнали в заведението и
докато консумирали подсъдимите гасели фасовете си върху ръцете на пострадалия П.Р.. След това тримата подсъдими М.Ч., Д.К. и И.Й.Т. се качили заедно с Р.
в колата и потеглили към с. Г., където в движение М.Ч. изритал Р. от колата. На
този факт свидетели станали свидетелите Р.
и И. И.. Свидетелят И.И. видял как П.Р. пада от колата, притекъл му се на помощ
и възприел непосредствено състоянието на Р., който показал обгорените си от
фасове ръцете и разказал как са му набутали бутилка в ануса.
Направените снимки и
клипове станали достояние на по- голямата част от жителите на селото. След
отвличането на пострадалия П.Р. подсъдимите М.Ч., Д.К. и И.Й.Т. показвали на
много от жителите на с. Г. снимки и клипове, изобразяващи Р. със смъкнати гащи
и шише в задника. Подсъдимият М.Ч.
показал на свидетеля Р.А.И., заснети на айфона му клип и снимки на пострадалия П.П.Р..
Подсъдимият Д.К. показал на айфон такава снимка на свидетеля В.Н. и на свидетеля Т.. Подсъдимият М.Ч. показал снимката на П.Р.
с шише в ануса на свидетеля В.В.П..
Свидетел на натоварването на П.Р. в колата от тримата подсъдими станал М.С.И.,
който решил да потърси помощ и изтичал до дома на Р. , за да съобщи на бащата
на П.Р. какво се случва. М.И. не открил
бащата на Р. и се върнал в дома си, където били и останалите лица, които
станали свидетели на инкриминираното деяние.
След като Р. бил изхвърлен от колата , той не се прибрал в дома си , а
отишъл в дома на И. и му разказал какво му се е случило. Свидетелят М.И.
непосредствено възприел здравословното състояние на Р., а именно- следи от
удари по главата, изгаряния по пръстите на ръцете; зачервяване на гърба, поради
което посъветвал П.Р. да потърси лекарска помощ. Пострадалият П.Р. разказал на М.И., че М.Ч. го снимал със шишето в ануса.
На следващия ден П.П.Р. разказал
на баща си какво му се е случило като свидетелят П.Р. възприел
непосредствено нанесените на сина му травми по главата, гърдите, стомаха ,
както и състоянието на уплах на сина си и му предложил да подадат жалба в
полицията, което П.Р. отказал, тъй като бил убеден , че няма да получи
съдействие.
v
В периода от месец октомври 2014г. до неустановена дата в края на месец април
2016г. на територията на обл. В., общ. Б.С.подсъдимият М.Ц.Ч. без съответно разрешение,
изискуемо по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение като предоставял кредити в български лева на различни
физически лица срещу задължението на същите да му бъдат върнати в заем суми и
договорена лихва върху тях. За времето от началото на 2014г. до 24.07.2015г.
подсъдимият М.Ц.Ч. бил непълнолетен, но с
възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
В част от инкриминирания период, а именно от 30.11.2015г. до неустановена дата в края на месец април 2016г. подсъдимият М.Ц.Ч. извършвал описаната по- горе дейност в
съучастие с подсъдимия В.Д.Ф.. През инкриминирания период подсъдимият В.Д.Ф.
ползвал телефонен номер ***0; подсъдимият М.Ц.Ч. - ползвал телефонен номер ***;
В.Ф. ***, срещал
се с длъжниците и потенциалните клиенти и съгласувал с подсъдимия М.Ч. размера
на кредите и на лихвата, както и следял за изплащане на дължимите лихви своевременно. Във връзка с
отпуснатите парични суми срещу лихва – Ф. водел записки. Ф. ежедневно
комуникирал по мобилния си телефон с подсъдимия М.Ч., докладвал му за
длъжниците, за получените суми от лихви, както и за възникнали проблеми. Ф.
съгласувал с подсъдимия М.Ч. и отпускането на заеми срещу лихви с гаранция ,
при които се взимала в залог кредитната карта на заемателя, по която се
превеждали съответните помощи или пенсии като от картата се изтегляли дължимите
суми по лихва и главница.
На
10.03.2016г.-. се провел разговор № 4 /ВДС,изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“Дай утре да дадем на един двеста лева, ща му
земем картата.“
………….
М.Ч.:“Добре.“
На
11.03.2016г. се провел разговор № 11/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“Е колко му даде на оня тука бе да го запиша?
Три?“
М. Ч.: „Да.“
На
12.03.2016г. се провел разговор № 12/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“Абе един си даде тва, некъде тоа месец къде
първи беше, те сега му е датата му била девети. Иска да се изчисти, другите да
ги зимам ли?“…..“Тя датата му е на девети, той си ги даде по- рано.“….“Иска
сега да си даде и другите да се изчисти.“
М. Ч.: „Еми зимай ги де.“
На
13.03.2016г. се провел разговор № 13/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“ Ами ако сакаш, я съм на работа, ма ако сакаш
мини през назе да земеш тия пари после кога минаваш.“
М. Ч.: „Е айде, по- късно ша.“
На
18.03.2016г. се провел разговор № 27/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.: “Я одеве та видех коги мина с джипа мина с джипа и ти кимнах да минеш да ти дам
едни пари.“
Част от
заемателите контактували пряко с подсъдимия М.Ч. и отчитали на него сумите по
лихвите лично: а друг път чрез преводи по „Уестърн Юнион“ и „Мъниграм“,
„Еконт“:
На
09.03.2016г.-. се провел разговор № 2 /ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и жена:
Жена:“Я съм тук у нас, обаче да ти прата по Ицо
лихвата…“
…………………
М.Ч.:“Айде чакам го при джамията.“
o
Когато
длъжниците не се намирали в с. Г.,същите изпращали дължимите суми по главници и
лихви чрез преводи по „Уестърн Юнион“ и „Мъниграм“, „Еконт“ на името на
подсъдимия М.Ч..
На
16.03.2016г. се провел разговор № 22/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и мъж:
Мъж „Мартине, сега взех парите, брат“.Утре
сутринта ще ги пуска и така.“
М. Ч.: „На кой ща ги пуснеш?“
Мъж:“На тебе.“
М. Ч.: „Е та ти не ми знаеш имената , как ще ги
пуснеш?“
Мъж „Е та ще ми ги кажеш.“
…………
Мъж :“Сега девет часа като отвори пощата ща ги
пусна. „
М. Ч.: „Каква поща бе?“
Мъж:“Ми къде? По банката ли?“
М. Ч.: „Уестърн Юнион бе.“
На
09.05.2016г. се провел разговор № 146/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и мъж:
М. Ч. :“На твое , от твое име ли го пращаш?“
Мъж :“Да бе, от мое име както по обикновено, на Мъниграм.“
На
10.05.2016г. се провел разговор № 149/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и мъж:
Мъж:“По какво да ти ги пусна?“
М.Ч.:“По Уестърн Юнион.“
На
10.05.2016г. се провел разговор № 154/ВДС чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и мъж:
М.Ч.:“Ма то по Еконт е най убаво бе.“
При
затруднения с изплащането на лихвите редът бил следният- неплатежоспособният
заемател се свързвал с М.Ч. или съответно с В. Ф. и предупреждавал за
закъснението/забавата/, при което М.Ч. авторитетно казвал „Казал си.“
На
10.03.2016г.-. се провел разговор № 8 /ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и мъж:
Мъж: „Не бе, направи ми един компромис мола ти се
бе човек! В понеделник той ми каза па тоо, че ща ми даде парите , ща ти прата
парите по тех. Или като дойде другата лихва живи и здрави ще опитам да събера
всичките пари и да ти прата и сичко ща
бъде точно.“
Когато
длъжникът се укривал и не спазвал уговорените падежи подсъдимият М.Ч. предприемал
силови методи, които били предшествани от изпращането на заплашителни смс- и.
На
16.03.2016г. от телефона на подсъдимия М.Ц.Ч. бил изпратен смс със
следното съдържание № 23/ВДС чрез
експлоатация на СРС/:“Тва са много пари
Асене нали не мислиш , че ще ти се размине?“
Във връзка
с лихварската дейност между М.Ч. и В.Ф. се провеждали ежедневно много на брой
разговори, материализирани във ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС .
o
Свидетелят Р.С.Д. имал кафе-аператив
в с. Г.. Тъй като давал стоки на вересия Д. изпаднал във финансово затруднение.
На 14.10.2014г. свидетелят Р.С.Д. се обадил по
телефона на М.Ч. и му поискал сумата от 500
лв. Срещнали се в с.Г., на автобусната спирка като подсъдимият М.Ч. дал парите на Д. като му казал, че за тях
свидетелят следва да заплаща по 120 лева лихва месечно. В кратък период това свидетелят Р.С.Д. отново се
свързал с подсъдимия М.Ч. и поискал още пари –още общо 3000 лв. срещу лихва.
Уговорената дължима лихва за всички получени суми била общо в размер на 1000
лева месечно. Свидетелят започнал да изплаща лихвата с падеж 10 число като изплащал сумата от 1000 лева месечно от ноември
2014г. до края на 2015г. Общата заплатена сума от свидетеля Р.С.Д. за
инкриминирания период била в размер на 12 000 лева. Така
за главници в общ размер 3500 лева свидетелят заплатил 12 000лева лихви. Свидетелят
Д. поискал да изплати главницата, поради което се срещнал с подсъдимия Ц.Ч.. Подсъдимият
Ц.Ч. му отговорил, че не го интересува този проблем и да се разбере с М.Ч..
Свидетелят Р.А.И.
станал непосредствен свидетел на посещенията на М.Ч. в кафенето на свидетеля Р.Д.
, където подсъдимият М.Ч. на висок глас крещял“ Ей мангал няма ли вече да ми даваш лихвата. Докога ще ви чакам . „,
след което виждал Р.Д. да дава пари на М.Ч.. През инкриминирания период
свидетелят Р.Д. ползвал телефонен номер
***.
През месец
ноември 2014г. свидетелят А.И.Д.
поискал пари от подсъдимия М.Ц.Ч.- сумата от 400 лева с уговорка да изплаща
ежемесечна лихва в размер на 120 лева с падеж на 7 или осмо число от месеца. На 18.12.2014г. след уговорка с
подсъдимия М.Ц.Ч. свидетелят А.И.Д. –получил още 200 лева
като била уговорена лихва в размер на 40 лева месечно с уговорен падеж 20 то число на месеца.
Лихвите по двата заема свидетелят Д.
заплащал до месец април 2015г. включително.
На
05.04.2015г. свидетелят А.И.Д.
поискал още пари от подсъдимия М.Ц.Ч.- сумата от 2000 лева. За за всички дължими
суми била уговорена обща лихва в размер на 400 лева месечно, вносима на две
вноски с падежи на 8 и 20 число.
Свидетелят заплащал договорената лихва за периода май- декември 2015г. Срещите
между подсъдимия М.Ч. и свидетеля А.И.Д. ставали пред дома на св.Д. в с. Г.. Така за главниците в общ размер 2 600 лева
свидетелят заплатил лихва общо в размер на 3560 лева. Свидетелят не е
възстановявал суми по главници.
През месец
февруари 2015г. свидетелят П.П.Р. поискал назаем пари от подсъдимия М.Ч. като
получил сумата от сто лева с договорена
лихва в размер на 30 лева. Свидетелят
заплащал три месеца лихвите , т. е общо 90 лева, след което се скарал с
подсъдимия М.Ч. и спрял да плаща. Така
за сумата от 100 лева главница свидетелят заплатил 90 лева лихва, но не е
възстановявал главница. През инкриминирания период свидетелят П.П.Р. ползвал
телефонен номер ***;
На
неустановена дата през месец май 2015г. свидетелят С.Р.Б. срещнал подсъдимия М.Ц.Ч.
*** и му поискал сумата от 500 лева.
М.Ч. се съгласил да му даде сумата срещу лихва от 30 % месечно. Б. помолил за
по- ниска лихва и М.Ч. се съгласил на лихва в размер на 100 лева месечно. Свидетелят
изплащал лихвата в продължение на седем месеца- до декември 2015г, т.е общо заплатил лихва 700 лева. През месец септември 2015г. свидетелят
поискал от подсъдимия М.Ч. още 200 лева като била договорена лихва в
размер на 40 лева месечно като лихвата за тази сума свидетелят плащал до
декември, т.е общо 120 лева. През
месец декември 2015г. свидетелят изплатил и главниците 700 лева заедно с
лихвите. През месец януари 2016г.
свидетелят С.Р.Б. отново поискал парична
сума от подсъдимия М.Ч. , а именно 650
лева при уговорена месечна лихва 130 лева месечно и заплащал лихвата четири
поредни месеца –общо 520 лева. Така за главници с общ размер на 1350лева
свидетелят заплатил лихви в размер на 690 лева и изплатил сумата по главницата.
През инкриминирания период свидетелят С.Р.Б.
ползвал -телефонен номер ***;
Във връзка с
изплащането на лихви по предоставените парични суми между подсъдимия М.Ч. и
свидетеля Б. се провела комуникация по мобилните телефони:
На 19.04.2016г. бил проведен разговор
№112 /ВДС, изготвено чрез експлоатация на СРС/ между подсъдимия М.Ч. и
свидетеля С.Б.:
Б.: „Абе на петнайсти май ща бъде и двете заедно и тва е.“
М.Ч. „Ама сигурно ли е?“
Б.:“Ее нали знаеш, че такова, са не додоа.“
М.Ч.:“Да бе, я знам ,че си точен.“
На 26.04.2016г. бил проведен разговор
№125 ВДС, изготвено чрез експлоатация на СРС/между подсъдимия М.Ч. и свидетеля С.Б.:
Б.: „Ша моо ли ми дадеш малко парички.“
М. Ч.:“Мам мен ме нема.“
Б.:“И когаш си додеш?“….
М.Ч.:“Е шъ си дода у петък чак……..“..Колко малко ти требат?“
Б.:“250“.
Свидетелката А.А.И. била
съученичка на подсъдимия М.Ц.Ч.. И. знаела, че подсъдимият М.Ч. дава парични
суми срещу лихва като била виждала как последният записва сумите в тетрадка.
На 28.06.2015-пострадалата А.А.И. позвънила на подсъдимия М.Ч., уговорила
си среща с него получила сумата от 150 лева срещу договорена лихва 30
лева лихва месечно. На падежа -27.07.2015г. А.А.И. се срещнала с подсъдимия
М.Ч. *** казала му, че няма възможност да му върне получената главница от 150
лева и поискала още 100 лева. За новополучената главница подсъдимият М.Ч.
поискал отделно 30 лева лихва. От получените сто лева А.И. заплатила на
подсъдимия М.Ч. лихвата по първата главница в размер на 30 лева. В продължение
на пет месеца свидетелката заплащала лихви с общ размер на 60 лева като успяла
да върне и главницата по втория заем в размер на 100 лева. Така за главници
в общ размер на 250 лева свидетелката заплатила лихви в размер на 330лева и
възстановила сума по главница 100лева.
През инкриминирания период свидетелят К.Д.А. ползвал телефонен
номер 0897 26 37 66. На неустановена дата през лятото на 2015г.
свидетелят К.Д.А. потърсил подсъдимия М.Ч., двамата се
срещнали на автобусната спирка и А.
обяснил, че му трябват 400 лева. Ч. заявил, че ще даде сумата срещу
месечна лихва в размер на 80 лева. В продължение на пет месеца
свидетелят заплащал за предоставената му главница -по 80 лева лихва месечно или заплатил
общо 400 лева лихви, сред което погасил и главницата от 400 лева. След погасяването
на задълженията свидетелят А. отново взел - общо още 200 лева от
подсъдимия М.Ч. срещу лихва общо в размер на 40 лева месечно като заплащал
лихвата в поредни месеци и заплатил общо 300 лева лихви, след което спрял
да плаща. Така за главница в общ размер
на 600 лева, свидетелят изплатил лихви в общ размер на 700 лева и изплатил сума
по главниците в размер на 400 лева. Във връзка с изплащането на договорените
суми по лихви и главници между свидегеля К.А. и подсъдимия М.Ч. се провеждала
комуникация по мобилните им телефони.
На 15.04.2016г.бил проведен разговор №91 /ВДС чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и свидетеля К.Д.А.:
А.:“Ами чакам да таковаш. Къде да
ги остаа при баща ми?“
На
неустановена дата през лятото на 2015г. свидетелят Л.З.М. позвънил на подсъдимия М.Ц.Ч. и го помолил да
се видят. Срещнали се в центъра на с. Г. като М.Ч. пристигнал с мотор.
Свидетелят поискал 200 лева, Ч. се съгласил и му казал да го изчака като след
малко се върнал с парите, подал ги на М. с уговорката свидетелят да заплаща по
60 лева лихва месечно. На следващия месец М. не успял да върне уговорената
лихва, поради което подсъдимият М.Ч.
започнал да го търси по телефона, а впоследствие и в дома му. Свидетелят се
притеснил, помолил сестра си да му изпрати пари и оставил парите в кафене в с. Т.
, след което позвънил на подсъдимия М.Ч. и му казал да си прибере парите. Така
за получена главница в размер на 200 лева
свидетелят М. заплатил лихви в общ размер на 60 лева и върнал
главницата. През инкриминирания период свидетелят Л.З.М. ползвал телефонен
номер *** / водещ се на името на баща му Захарин Й.М./.
На
15.11.2015г. свидетелят Т.А.М. позвънил на подсъдимия М.Ч. за
да поиска пари срещу лихва. Подсъдимият М.Ч. и свидетелят се срещнали пред дома
на М. и последният получил от М. Ч. сумата от 1300 лева- главница срещу лихва в
размер на 260 лева месечно. Свидетелят заплащал въпросните лихви до месец април
2015г. включително. Така за получена главница с общ размер на 1300 лева
свидетелят заплатил сумата от 1800лева/главница и лихва/. През
инкриминирания период свидетелят Т.М. ползвал телефонен номер ***.
На 03.02.2016г.свидетелят М. *** се обадил на подсъдимия М.Ч. и поискал
сумата от 200 лева . Подсъдимият Ч. предоставил сумата срещу лихва в
размер на 40 лева месечно. Свидетелят не успял да върне главницата на следващия
месец, поради което заплатил лихвата за месец март в размер на 40 лева, а през
месец април върнал лихвата и главницата. Така за периода на заема свидетелят А.
заплатил общо 80 лева лихви и възстановил главницата в размер на 200 лева. През инкриминирания
период свидетелят М.А. –ползвал телефонен номер ***.
Свидетелят В.А.И. научил за предоставянето на пари
срещу лихва от длъжници на подсъдимия М.Ч./ М.И., Д.Д.О., Р.С.Д./. Тъй като нямал телефона на подсъдимия М.Ч. , И.
го поискал от свидетеля Р.Д.. Д. набрал от своя телефон номера на М.Ч. и И.
разговарял с последния като му казал, че се нуждае от 1000 лева. На
27.12.2015г. И. и подсъдимия М.Ч. се срещнали в близост до
заведението „Спирката“. Подсъдимият М.Ч. седял в колата си „Мерцедес“ и при
пристигането на И. подал банкноти в купюри по 100 и 50 лева и му предложил да
ги преброи. И. отказал. Ч. заявил, че парите са срещу лихва в размер на 300
лева месечно. За получената главница от 1000 лева свидетелят заплатил четири
месеца по 300 лева лихва или общо 1200 лева лихва. През средата на месец
февруари 2016г. свидетелят В.А.И. отново позвънил по мобилния телефон на
подсъдимия М.Ч. и му поискал още пари. Ч. и И. се срещнали пред „Нонстопа“ в
центъра, след което се разбрали да се срещнат пред дома на Ч. , където подс. М.Ч.
дал на И. сумата от 500 лева. На следващия месец И. заплатил сумата от 120 лева –лихви. Свидетелят
заплащал лихви около 7 - 8 месеца;
Свидетелят В.И.
често комуникирал с подсъдимия М.Ч. във връзка с получените пари срещу лихва.
През инкриминирания период свидетелят В.А.И. –ползвал телефонен номер ***;
Тъй като свидетеля В.И. не бил изправен
платец скоро подсъдимият М.Ч. започнал да му изпраща заплашителни смс-и.
На
20.03.2016г. от телефона на подсъдимия М.Ц.Ч. били изпратени смси на телефона
на свидетеля В.И. със следното съдържание :
№ 32/ВДС ,изготвени чрез експлоатация на
СРС/:“Дигни бе мангал“
№33/ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Циганин
гнусен майка ти ще еба.“
№35/ВДС ,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Ти
ще си дойдеш се некога“.
№36/ВДС ,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Нема
да те бия, ще те еба само.“
След
заплахите подсъдимият м.Ч. преминал и към физичаска саморазправа със свидетеля
В. И.. На неустановена дата през 2016г. свидетелят В.А.И. се намирал с
приятели /М., П.Д. и М. ***, където бил
пресрещнат от джипа „Нисан патрол“, управляван от подсъдимия М.Ч.. Подсъдимият М.Ч.
извикал И. казал му „защо ме бавиш с парите“, след което го ударил с бокс
вследствие на което разцепил лявата вежда на последния , започнал да го рита,
след което се качил на джипа и потеглил.
На
26.03.2016г. се провел разговор № 49/ВДС , изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.И.:
В.И.:“Мартине, може ли утре сутринта да ти остава
парите некъде във него, примерно при Бубата некъде?“
М. Ч.: “Става.“
На 01.05.2016г. се провел разговор № 135/ВДС, изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.И.:
И.: „Аз съм ти ги остайл снощи в
тва, ма не можах да ти намера номера.“
М.Ч.:“Къде си ги оставил?“
И.:“Долу на автогарата.“
В част от
инкриминирания период подсъдимият М.Ч.
извършвал лихварската си дейност заедно с подсъдимия В.Д.Ф.. Ф.
договарял заеми срещу парична лихва от името и със средства на подсъдимия М.Ч. като
съгласувал с него размера на главницата, лихвата и други детайли, възникнали в
текущата им дейност. Ф. се срещал със лицата, които се нуждаели от парични
суми, договарял се с тях, предоставял въпросните суми, които получавал от Ч. ,
събирал лихвите, водил отчет на дейността си, многократно на ден разговарял с
подсъдимия Ч. , за да действа съобразно указанията на последния и отчитал
събраните суми от лихви на М.Ч.. Ф. бил от ромски произход и бил от средата на
основните клиенти на М.Ч., поради което Ф. водел преговори „ в свои води“ ,
имал подход, съответстващ на мисленето на заемателите.
Клиенти на
подсъдимия Ф. като основен сътрудник на подсъдимия М.Ч. в лихварската дейност
били свидетелите Т.Й.П. и Щ.П.Х..
Свидетелят Т.Й.П.
се нуждаел от пари . Същият на три пъти взимал различни суми срещу лихва от В.Ф.,
който работел за подсъдимия М.Ч. и съгласувал всички параметри по кредитите
срещу лихва с М.Ч.. На 30.11.2015г- свидетелят взел от В.Ф. 500 лева;
на 06.02.2016- 300 лв, а на 09.03.2016г- 200 лева като и за трите
суми уговорката била да заплаща по 20 % месечна лихва на определена дата. Ф.
имал тефтер, в който записвал датите на падежа и сумите, които следвало да му
се предадат. Когато П. закъснявал с лихвата – подсъдимият Ф. му се обаждал и го
подсещал . П. контактувал с Ф. като му звънял
на телефон № 0883 60 20 10. Така за посочения период свидетелят взел
главница в общ размер на 1000 лева, за която заплатил 800 лева лихва и не е
възстановявал главница. През инкриминирания период свидетелят Т.П. ползвал телефонен номер ***;
На 04.05.2016г.-14ч.08 се провел разговор № 23 /ВДС, изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф.
и свидетеля Т.Й.П.:
В.Ф.: “Кога ша опрайме тия такова
че оня ме пита?“
П.:“…да бе …тия тамън са ми превели
тава ама айде утре. Я съм до дванайсе часа на работа и след дванайсе направо
като се прибера ща ти плата за сичките дати.“
…………….
В.Ф.:“Нали знааш копи, то оня ме
пита и я за тва ти звъна.“
П.:“Да бе я оная вечер бех с него у
дискотеката……“
В.Ф.:“Той ми каза“.
П.:“Тамън мислех да му реча, че ща
закъснея тука два, един, два дена, ама викам , айде.“
На 04.05.2016г.-16,48ч. се провел разговор № 25 /ВДС,изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф.
и свидетеля Т.Й.П.:
П.:“ За-а понеделник.То става демек девети. Дали ща моо го отложим , ама ако
такова да зема, че требва да зема нещо, па у понеделник други пари ща ми
дадат..“
В.Ф.:“Добре казал си.“
П.:“Начи така се разбираме?“
В.Ф.:“Еми да бе ща му кажа, че си
казал ,че ще почерпиш нещо тама и ще му ги дадеме и готово.“
На 11.05.2016г.- се провел разговор № 36 /ВДС, изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф.
и свидетеля Т.Й.П.:
П.:“ Сега не знам я ли да приказвам
с М. или ти ако речем, че в смисъл ако иска де да ме изчака до в смисъл другата
седмица направо ща му ги връщам сичките пари с лихвата?“
……….
В.Ф.:“Добре айде аз ща приказвам
след малко с него.“
На 14.05.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимият В.Д.Ф. и М.Ц.Ч.:
М.Ч.: „Ей ся ида ей, къде си?“
Ф.:“Я чакам Т.Й. у пет часа пак да
ми донесе едните такова, ама яре яла щи дам тия такова, на центъра съм.“
На 17.05.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и
свидетеля Т.Й.П.:
В.Ф.:“Ей копи, оня идва до назе и
вика я звънни на тоя Т.Й. дали ще си ми даде тия пари щото вика си ми треват до
петък….
П.:“Не знам дали ща, тва че тия ми
сакат още един поръчител…а не моа намера“…..“Да са опраам за тоа заем и да се
оправам с М. и.“
На
неустановена дата през месец април 2015г. свидетелят Щ.П.Х. имал нужда от пари. Племенницата на Х. свидетелката М.Е.А. позвънила
на подсъдимия В.Д.Ф. и му обяснила,
че чичо и се нуждае от 200 лева. Подсъдимият Ф. поискал да разговаря със
свидетеля Щ.Х.. След като Х. разговарял с Ф., разбрали се и се уговорили да се
срещнат в центъра на с. Т.. Свидетелят Х.
заедно със свидетелката М. А.
отишли в центъра, където изчакали Ф.. На срещата пристигнал автомобил с тъмни
стъкла, през прозореца на автомобила неустановено по делото лице подало сумата
от 200 лева на свидетеля Х., който от своя страна подал дебитната си карта, по
която му превеждали пенсията като залог и гаранция. След около седмица
свидетелят Щ.П.Х. позвънил на
подсъдимия В.Д.Ф., който му обяснил,
че му определя лихва в размер на 20 лева, която ще тегли от дебитната карта.
След като от картата на свидетеля Х. била изтеглена сумата по главницата и
лихвата, дължими от Х. , свидетелката М.Е.А.
се срещнала с Ф., който върнал дебитната карта. През инкриминирания период
свидетелят Щ.Х. ползвал телефонен номер -
***;
На 07.04.2016г.- се провел разговор №72/ВДС,изготвени чрез експлоатация на
СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и М.Ц.Ч.:
Ф.: „Абе на тоо С. дъртия къде
изтеглил ли му тва?
…………..
М. Ч.: „То той пенсия ли зима тоо?“
Ф. :“Пенсия бе 170 лв, ние сме му
дали 200лв“
………
М. Ч. :“Еми ще му изтегла…после“.
На
25.10.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимият В.Д.Ф. и свидетелката М.Е.А.
М.А. :“Отколко пари нагоре давате?“
Ф. :“От сто нагоре.“
М.А.:“А всъщност той пак ли иска залог така като
миналия път кога ти ми каза?“
Ф. „За тебе не.“
М.А.: „За мене са… И също искам да те
предупреда ако се обади вуйчо ми за
пари- отказваш.“
………..
Ф. „Не бе ако му даде картата моо му даде.“
Свидетелят И.А.И.
станал непосредствен свидетел на раздаването на пари срещу лихва от страна на
подсъдимия М.Ч. ,както следва- на лицата Р.Д.- 3500лв. с уговорена лихва 1000лв. на месец; на В.А.И.; и на М.Д.И..
v
На 30.01.2014г.пострадалият В.Г.Т. черпел в заведението си „Бара на Гунди“ в с.Г. за раждането на
синовете му. Там присъствали и лицата, както следва: М.А., В.Н., Ц.Н., Г.С., А. А., Н. Г., Й.Я., И.К., Г. К., И.В.както
и много други жители на Г.. Т. почерпил както клиентите на заведението, така и
клиентите на намиращото се над неговото заведение дискотека- клуб „ГРИЙН“. В клуб „ГРИЙН“ били свидетелите В.П., П.Р., И. и
Р. И. и други. Около дванадесет часа през нощта на 30 срещу 31.01.2014г. мезето
свършило и свидетелят В.Т. изпратил бармана-А. А. и свидетеля В.Н. до съседния магазин, намиращ се на около 15- 20 м. разстояние, наричано „Магазина на Христина“. В магазина
работел подсъдимия И.Й.Т.. На
инкриминираната дата вътре в магазина се намирали и подсъдимите Д.К. и М.Ч.. Свидетелите В.Н. и А. А. бързо се върнали като А. бил
разстроен. В.Т. попитал какво се е
случило и отишъл до магазина, придружаван от свидетелите Ц.Н.Н.,
Й.Я., А. А., В.Н.. Т., Ц.Н. и Я. влезли в магазина, а А. и В.Н. останали
пред магазина.
В магазина между свидетеля В.Т. и
подсъдимия М.Ч. възникнал конфликт,
свързан с поведението на М.Ч. към А. А., при което М.Ч. напуснал магазина. Ц.Н.Н., Й.Я. и Т. постоели още малко в
магазина, след което първо излезли свидетелите Ц.Н., Й.Я., а Т. ги последвал.
Излизайки от магазина, Т. бил пресрещнат от подсъдимия М.Ч., който носел брадва
в ръка, с която замахнал да удари В.Т. в корема. В.Т. хванал брадвата с
ръцете си , избил я от ръцете на
подсъдимия М.Ч., който изпуснал брадвата и побягнал към Младежкия дом. Т.
захвърлил брадвата. Впоследствие Т.
взел брадвата от земята и тръгнал към заведението като придружителите му
вървели по- напред в посока към „Бара на Гунди“, а отсреща им откъм бара се
задавали подсъдимият Ц.Ч., придружаван от М.Ч.. Подсъдимият Ц.Ч. попитал В.Т.
какво става, а последният отговорил да попита сина си. Двамата разменили
нецензурни реплики по повод подсъдимия М.Ч. . Подсъдимият Ц.Ч. успокоил
свидетеля В.Т., потупал го В.Т. по рамото и му казал да ходи да си празнува и
да не се притеснява. Успокоен, В.Т. върнал брадвата на Ц.Ч. и се насочил да
влезе в заведението. В този момент подсъдимият Ц.Ч. се нахвърлил върху В.Т. и
започнал да го удря с ръце и да го
налага с брадвата. Т. паднал на земята като ударите от страна на подсъдимия Ц.Ч.
продължили с тъпото и с острото на брадвата, както и с ритници. В.Т. получил
серия от удари в челото, удар с брадвата в тила и друг удар с брадвата в главата, удар във
врата. Т. паднал на земята. Подсъдимият Ц.Ч. удрял с брадвата и подканял сина
си М.Ч. да рита Т. като крещял „Умри свиня, пребий го тоя, тоя ли не можеш
да пребиеш“. Ударите от подсъдимите Ч. продължили по цялото тяло- корема, гърба, краката,
главата, раменете на Т.. Първоначално ударите с брадвата нанасял подсъдимият Ц.Ч.,
а впоследствие М.Ч.. Част от ударите по гърба и рамената на В.Т. били с
острието на брадвата. Освен удари с брадва подсъдимите Ц. и М. Ч. ритали Т. в
бъбреците и тестисите. При нанесения му побой тялото на Т. било разположено в
различни моменти по лице и по гръб върху тротоара. Подсъдимият Ц.Ч. се опитвал
да бръкне в окото на В.Т.. От нанесените удари свидетелят В.Т. изпаднал в
безсъзнание като престанал да реагира. Ударите продължили няколко минути. Т. не
издавал звуци и бил неадекватен. Присъстващите в двете заведения клиенти
станали свидетели на нанесения побой , както следва :Р.А.И., П.Р., П.Д., И.А.И.,
Ц.Н.Н., В.Н.. Присъстващите възприели в различни детайли побоя в зависимост от
мястото, където се намирали и момента, в който случващото се навън привлякло
вниманието им. Тези, които се намирали в заведенията чули викове и крясъци,
които ги накарали да погледнат навън.
Докато подсъдимите Ч. биели свидетеля
В.Т., подсъдимите Д.К. и И.Й.Т. стоели на пост
и не позволявали някой да се намеси. Подсъдимият Ц.Ч. предупредил никой
да не се обажда на телефон 112 или на полиция и всички да си ходят по домовете.
Тъй като се страхували от подсъдимия Ц.Ч. ,повечето от клиентите на заведенията
си тръгнали.
Свидетелят Ц.Н.Н., който бил и приятел на В.Т.
се опитал да разбере как е Т. , но последният не бил контактен и не отговарял. След
като си отишли подсъдимите и повечето от присъстващите В.Т. започнал да се свестява. Свидетелите Й.Я.
и Ц.Н.Н. вдигнали Т. от земята, където лежал
и го преместили в заведението, почистили кръвта от главата и лицето му. Т.
поседял доста време в заведението, след което свидетелите Я. и Н. го откарали в
дома му в ранните часове на деня.
Призори свидетелят Г.Ц.Т. откарал
сина си в болницата в Б.С., където пристигнала полиция. След като
откарал сина си в болницата свидетелят Г.Т. се срещнал с подсъдимия Ц.Ч., който
му казал : „Направо ще го ликвидирам, ще
го смачкам тоя човек“. Свидетелят Г.Т. се уплашил, обадил се на сина си и му казал да се прибира
от болницата, тъй като подсъдимият Ц.Ч. бил заплашил семейството на Т.. Т. ,
който се намирал в спешния кабинет и бил преминал преглед там и в очен кабинет
се притеснил и решил да напусне самоволно болничното заведение. Свидетелят Т.
виждал замъглено, поради което му била назначена противоточна терапия, отразена
в болничния фиш.
Към момента на инкриминираното деяние подсъдимият М.Ц.Ч. бил
непълнолетен.
Вследствие на нанесения побой на пострадалия В.Т. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за
живота- мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание.
За постъпването на В.Т. в спешното отделение бил съставен болничен фиш, в
който били отразени прегледи и консултации с невролог и офталмолог.
v
На 22.02.2015г. в 02.00 часа свидетелят В.Г.Т. се намирал в дома
си и чул лая на кучето , след което последвал силен шум. Т. погледнал през
прозореца и видял подсъдимия Ц.Ч. до паркираните на двора коли в близост до
прозореца на стаята, където спяло семейството му. Подсъдимият Ц.Ч. възпламенил
запалителна течност , която обхванала намиращите се пред къщата паркирани л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ № ***и л.а.„МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО“,
ДК№***, след което побягнал. Подсъдимият Ц.Ч. бил с тъмни дрехи и черна плетена
шапка. Мястото било осветено, тъй като имало монтирана улична лампа, а двете
коли били паркирани на около 1,40 от стената на къщата.
Пострадалият Т. изнесъл децата си от стаята и подгонил подсъдимия Ц.Ч.,
който влязъл в Младежкия дом.
На 22 срещу 23.02.2015г. около 2.00 свидетелят В.Е.Н. се прибирал към дома си,
когато , намирайки се в близост до пощата чул два изстрела като от ловна пушка
, след което намирайки се на кръстовището
видял човек в тъмни дрехи да
влиза в Младежкия дом, който разпознал като подсъдимия Ц.К.Ч..
Т. сигнализирал на 112. Пристигнали на място пожарна и полиция.
След палежа Т. поискал да бъде назначена физическа охрана на семейството
му. На 22.02.2015г. бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие/т.16/ и
фотоалбум, а впоследствие и повторен оглед на местопроизшествие /т.17/.
През месец март 2015г. подсъдимият М.Ц.Ч. /непълнолетен/ се
намирал пред дома си в с. Г., където срещнал свидетеля М.И.А., ЕГН ********** и му заявил, че последният му дължи 500/петстотин/ лева като казал, че ако А. не
даде въпросните пари до края на месец
март, ще прежали 700-800 лева за
да му запали недвижимото имущество. Свидетелят А. попитал откъде дължи тези
пари, но подсъдимият не отговорил. На следващия ден свидетелят А. отишъл в РУ-Б.С.при
началника на полицията Б.Т., който
убедил свидетеля да не подава жалба. Свидетелят А. се притеснил за своя живот и
живота на семейството си, за имуществото си . Свидетел на претенциите на М.Ч.
за парични суми по отношение на М.А. станал и брата на последния Ц.И.А..
През 2015г. свидетелят В.Е.Н. бил застъпник на В.Т. и
разлепвал плакати. Свидетелят Н. и подсъдимият Ц.Ч. имали стар спор за
имущество. На неустановена дата в края
на 2015г. свидетелите В.Е.Н. и – Е.
Н.М. се намирали пред дома си, находящ се в с. Г., ул.“Ч.“ № 14. Свидетелите товарели чували с
царевица в кола, паркирана на шосето пред къщата. По улицата се приближил джипа
на подсъдимия М.Ч. – „Нисан Патрол“,
тъмно син на цвят, рег. номер ***, в който били подсъдимите М.Ч. и И.Й.Т..
Минавайки в близост до свидетелите джипът забавил ход и през прозореца
подсъдимият М.Ч. показал среден пръст на свидетелите като казал на В.Н.:“каза, че ще ми ебе майката и каза, че ще влезе и ще ни изколи както спим
цялата къща.“ На този факт свидетел станал бащата на свидетеля – Е. Н.М..
В.Е.Н. се уплашил и подал сигнал на телефон
112. На мястото пристигнали служители на РУП Б.С.и снели сведения от свидетеля
и баща му.
На12.01.2016г.
свидетелят Р.А.И. бил пресрещнат от джип, в който били М.Ч. и И.Й.Т.; Ч.
започнал да псува и обижда Р.А.И., след което излязъл от колата и ударил с
юмрук Р.А.И. в дясната скула. И. паднал на земята и ударил главата си на
купчина камъни.Тъй като не се чуствал добре свидетелят Р.А.И. позвънил на В.П.,
който го откарал в болницата във В.. Там го приели в спешното отделение и при
направен скенер се установило счупване на тилната кост в резултат на падането
.Пристигнала полиция и останал дежурен патрул да охранява И.. След като
напуснал болницата И. останал да нощува в апартамент на П. ***, тъй като се
страхувал да се прибере в Г.. На следващия ден И., придружаван от П.Р., отишъл
в съдебна медицина да си извади медицинско и бил разпитан пред съдия. На
13.01.2016г. свидетелят Р.А.И.
поискал назначаване на физическа охрана.
На 02.02.2016г. свидетелят П.П.Р. празнувал рождения си ден в дискотеката клуб „Грийн“ в с. Г..
Около 21.00ч. свидетелят излязъл на терасата на заведението, за да пуши. Докато
Р. се намирал на терасата на заведението в близост до заведението спрял
автомобилът на подсъдимия М.Ц.Ч.- черен Мерцедес, съдържащ АР и цифрите *** в
регистрационната си табела. Подсъдимият М.Ч. слязъл от колата и казал на
свидетеля:“Дължиш ми 1000 лева, като ако
до един месец не ми ги върнеш ще те убия. Взех ти земята, запалих ти къщата,
сега идва ред на живота ти“, след което се качил в автомобила си и
потеглил.
v
През инкриминирания период
подсъдимият В.Д.Ф. ползвал телефонен номер ***0; подсъдимият М.Ц.Ч. - ползвал
телефонен номер ***; И.П.Т. ползвал телефонен номер ***
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени средства-писмени,
гласни, веществени, а именно: от свидетелските показания , събрани в хода на
съдебното следствие и прочетените от ДП, от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, свидетелства за съдимост,
ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, множество експертизи, приобщени от ДП ,
както и ескпертизи, назначени и изготвени в хода на съдебното следствие.
Ø ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, ИЗГОТВЕНИ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРС
В хода на съдебното следствие
бяха предявени и приобщени ВДС, изготвени въз основа на приложени СРС, както
следва:
В папка / том №1 от секретните материали
се съдържат проведени разговори на подсъдимия В.Д.Ф. с лица, на които е
посредничел при отдаването на заеми от подсъдимия М.Ч.. От проведените
разговори безусловно се установява, че парите се дават от М.Ч., който определя
условията за връщането им и дължимата лихва, докато подсъдимият Ф. има ролята
на посредник, води преговорите със заемателите, съобщава им условията на
кредитора/ М.Ч./ като същият предоставя сумите само след съгласуване с Ч. и
след като последният му ги предаде, а участва при събирането на лихви и
главници като се среща със заемополучателите.
В папка/ том № 2 от секретните материали
се съдържат проведени разговори на подсъдимия М.Ц.Ч. с подсъдимия В.Д.Ф. както
и с много от пострадалите- заематели.
От анализа на приобщените
ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС се установяват следните факти:
1.
М.Ц.Ч. е преценявал на кого каква сума да се
отпусне- като минималния размер на заеманите суми е в размер на 100 лева;
2.
М.Ц.Ч. е предоставял паричните суми срещу
определена от него лихва и дата на падеж по нея. Когато заемателите получавали
помощи или пенсия като гаранция се задържала банковата карта, по която се
превеждали въпросните суми като Ф. или Ч. следели кога ще бъде извършен превода
и изтегляли сумите от сметките на заемателите:
На 10.03.2016г.-.
се провел разговор № 4 /ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС/ между
подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“Дай утре да дадем на един двеста лева, ща му
земем картата.“
………….
М.Ч.:“Добре.“
3.
М.Ц.Ч. предоставял заемите или лично или чрез
подсъдимия В.Д.Ф., който активно съдействал на М. Ч. като предавал уговорените главници
на заемателите , следял в тетрадка за падежите на лихвите, кореспондирал с
длъжниците във връзка със събирането на лихвите и предавал събраните суми на М.
Ч..
4.
Лихвите и главниците се изплащали или на
подсъдимия Ф. или лично на подсъдимия М.
Ч.. В други случаи лихвите се изплащали на името на подсъдимия М.Ч. чрез
„Мъниграм“, „Уестърнюнион“ или чрез „Еконт“.
5.
При забава длъжниците се свързвали с подсъдимите
М. Ч. или Ф. като след съгласието на подсъдимия М. Ч. за отсрочка същият
заявявал „Казал си“, което гарантирало спокойствието на заемателя до датата на
уговорената отсрочка.
6.
Подсъдимият Ф. водел счетоводството на дълговете
, датите на падежите и длъжниците, които записвал в тетрадка:
На 11.03.2016г. се провел разговор № 11/ВДС чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.Ф.:
Ф.:“Е колко му даде на оня тука бе да го запиша?
Три?“
М. Ч.: „Да.“
В този смисъл ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС, безусловно подкрепят обвиненията по
отношение на подсъдимите М.Ц.Ч. по чл. 252, ал. НК и на В.Д.Ф. по чл. 252, ал.1 НК. Приобщените в хода на съдебното следствие ВДС, изготвени чрез ескплоатация
на СРС, разкриват детайли , свързани с фактическата обстановка на изградената
от подсъдимите В.Ф. и М.Ч. лихварска схема и кореспондират с показанията на
свидетелите Р.С.Д., А.И.Д., М.В.А. , П.П.Р., А.А.И., В.А.И., както и с
прочетените показания на свидетелите Р.А.И., И.А.И., М.Е.А., Щ.П.Х., Т.Й.П., К.Д.А.,
С.Р.Б., М.Д.А., Т.А.М., Л.З.М..
Още повече именно ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС дават категоричен отговор на въпроса по
отношение на свидетелите, които са променили показанията си в хода на съдебното
следствие и са заявили че поради неясно изложени съображения и мотиви са
посочили неверни факти в показанията им , дадени в хода на ДП.
Това се отнася за
свидетелите М.Е.А., Щ.П.Х., Т.Й.П., К.Д.А., С.Р.Б., М.Д.А., които са провеждали
разговори с подсъдимите В.Д.Ф. и М.Ц.Ч. за получаване на парични суми от М.Ч.
лично или чрез Ф. , за времето, мястото и начинът на изплащане на уговорените
лихви.
В тази светлина при
преценка достоверността на показанията на свидетеля С.Р. Б. съдът взе предвид и
следните ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, като изводът безусловно е за
ценене на прочетените показания на свидетеля от ДП като кореспондиращи със ВДС,
както следва:
На 19.04.2016г. бил проведен разговор
№112 /ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС /между подсъдимия М.Ч. и
свидетеля С.Б.:
Б.: „Абе на петнайсти май ща бъде и двете заедно и тва е.“
М.Ч. „Ама сигурно ли е?“
Б.:“Ее нали знаеш, че такова, са не додоа.“
М.Ч.:“Да бе, я знам ,че си точен.“
На 26.04.2016г. бил проведен разговор
№125 ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС / между подсъдимия М.Ч. и
свидетеля С.Б.:
Б.: „Ша моо ли ми дадеш малко парички.“
М. Ч.:“Мам мен ме нема.“
Б.:“И когаш си додеш?“….
М.Ч.:“Е шъ си дода у петък чак…….Колко малко ти требат?“
Б.:“250“.
В тази светлина при
преценка достоверността на показанията на свидетеля К.Д.А.: съдът взе предвид и
следните ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, като изводът безусловно е за
ценене на прочетените показания на свидетеля от ДП като кореспондиращи със ВДС,
както следва:
На 15.04.2016г.бил проведен разговор №91 /ВДС чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и свидетеля К.Д.А.:
А.:“Ами чакам да таковаш. Къде да
ги остаа при баща ми?“
В тази светлина при
преценка достоверността на показанията на свидетеля Т.Й.П.: съдът взе предвид и следните ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС, като изводът безусловно е за ценене на
прочетените показания на свидетеля от ДП като кореспондиращи със ВДС, както
следва:
На 04.05.2016г.-14ч.08 се провел разговор № 23 /ВДС,изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф.
и свидетелят Т.Й.П.:
В.Ф.:“Кога ша опрайме тия такова че
оня ме пита?“
П.:“…да бе …тия тамън са ми превели
тава ама айде утре. Я съм до дванайсе часа на работа и след дванайсе направо
като се прибера ща ти плата за сичките дати.“
…………….
В.Ф.:“Нали знааш копи, то оня ме
пита и я за тва ти звъна.“
П.:“Да бе я оная вечер бех с него у
дискотеката……“
В.Ф.:“Той ми каза“.
П.:“тамън мислех да му реча, че ща
закъснея тука два, един, два дена, ама викам , айде.“
На 04.05.2016г.-16,48ч. се провел разговор № 25 /ВДС,изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимият В.Д.Ф.
и свидетелят Т.Й.П.:
П.:“ За-а понеделникТо става демек девети. Дали ща моо го отложим , ама ако
такова да зема, че требва да зема нещо, па у понеделник други пари ща ми
дадат..“
В.Ф.:“Добре казал си.“
П.:“Начи така се разбираме?“
В.Ф.:“Еми да бе ща му кажа, че си
казал ,че ще почерпиш нещо тама и ще му ги дадеме и готово.“
На 11.05.2016г.- се провел разговор № 36 /ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и
свидетелят Т.Й.П.:
П.:“ Сега не знам я ли да приказвам
с М. или ти ако речем, че в смисъл, ако иска де да ме изчака до в смисъл
другата седмица направо ща му ги връщам сичките пари с лихвата?“
……….
В.Ф.:“Добре айде аз ща приказвам
след малко с него.“
На 14.05.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и М.Ц.Ч.:
М.Ч.: „Ей ся ида ей, къде си?“
Ф.:“Я чакам Т.Й. у пет часа пак да
ми донесе едните такова, ама яре яла щи дам тия такова, на центъра съм.“
На 17.05.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и
свидетелят Т.Й.П.:
В.Ф.:“Ей копи, оня идва до назе и
вика я звънни на тоя Т.Й. дали ще си ми даде тия пари щото вика си ми треват до
петък…“.
П.:“Не знам дали ща, тва че тия ми
сакат още един поръчител…а не моа намера“…..“Да са опраам за тоа заем и да се
оправам с М. и.“
В тази светлина при
преценка достоверността на показанията на свидетелите М.Е.А., Щ.П.Х. : съдът
взе предвид и следните ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, като изводът
безусловно е за ценене на прочетените показания на свидетеля от ДП като
кореспондиращи със ВДС, както следва:
На 07.04.2016г.- се провел разговор №72/ВДС,изготвени чрез експлоатация
на СРС/ между подсъдимия В.Д.Ф. и М.Ц.Ч.:
Ф.: „Абе на тоо С. дъртия къде
изтеглил ли му тва?
…………..
М. Ч.: „То той пенсия ли зима тоо?“
Ф. :“Пенсия бе 170 лв, ние сме му
дали 200лв“
………
М. Ч. :“Еми ще му изтегла…после“.
На
25.10.2016г.- се провел разговор № 45/ВДС,изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия В.Д.Ф. и свидетелят М.Е.А.
М.А.
:“Отколко пари нагоре давате?“
Ф. :“От сто нагоре.“
М.А.:“А всъщност той пак ли иска залог така като
миналия път кога ти ми каза?“
Ф. „За тебе не.“
М.А.: „За мене са… И също искам да те
предупреда ако се обади вуйчо ми за
пари- отказваш.“
………..
Ф. „Не бе ако му даде картата моо му даде.“
По отношение на
показанията на свидетелите, които не са променяли показанията си между фазата
на ДП и на съдебното следствие, приобщените ВДС , изготвени чрез експлоатация
на СРС , са в синхрон и в единство със свидетелските показания, които съдът е
ценил и приел за достоверни, логически последователни и житейски правдиви,
както следва –съдът е ценил показанията на свидетеля В.И., който активно комуникира с подсъдимия М.Ч. във
връзка с отчитане на лихви , а при забава следвали заплахи и обиди от страна на
М. Ч., материализирани в изпращани до И. смс-и:
На
20.03.2016г. от телефона на подсъдимия М.Ц.Ч. били изпратен смс на телефона на
свидетеля В.И. със следното съдържание
№ 32/ВДС ,изготвени чрез експлоатация на
СРС/:““Дигни бе мангал“
№33/ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Циганин
гнусен майка ти ще еба.“
№35/ВДС ,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Ти
ще си дойдеш се некога“.
№36/ВДС ,
изготвени чрез експлоатация на СРС/:“Нема
да те бия, ще те еба само.“
Заплахите
били последван и от физическа саморазправа с неизправния длъжник- подсъдимият
М.Ч. нападнал И. и му разцепил с бокс веждата.
На
26.03.2016г. се провел разговор № 49/ВДС , изготвени чрез експлоатация на СРС/
между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.И.:
В.И.:“Мартине, може ли утре сутринта да ти остава
парите некъде във него, примерно при Бубата некъде?“
М. Ч.:“Става.“
На 2601.05.2016г. се провел разговор № 135/ВДС, изготвени чрез
експлоатация на СРС/ между подсъдимия М.Ц.Ч. и В.И.:
И.: „Аз съм ти ги остайл снощи в
тва, ма не можах да ти намера номера.“
М.Ч.:“Къде си ги оставил?“
И.:“Долу на автогарата.“
По отношение на
съдържащите се ВСД в папка №3 от секретните материали, относима към подсъдимия Ц.К.Ч.-
съдът не намира във въпросните разговори информация, относима към настоящето
наказателно производство.
По отношение на
съдържащите се в папка / том № 4 ВДС от секретните материали, относима към
проведени разговори от подсъдимия И.П.Т.- в същата се съдържа съобщена му
информация от полицията във връзка с инкриминираното деяние по чл. 142, ал.
3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК с пострадал П.П.Р..
v
В хода на съдебното следствие
бяха събрани ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА, обособени в няколко отделни групи.
ПОКАЗАНИЯТА
НА СВИДЕТЕЛИТЕ МОГАТ ДА СЕ ОБОСОБЯТ УСЛОВНО В НЯКОЛКО ГРУПИ:
Ø
СВИДЕТЕЛИ, ЧИИТО
ПОКАЗАНИЯ СА ОТНОСИМИ КЪМ ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ Ц.К.Ч. ЗА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 142, АЛ. 1 НК С ПОСТРАДАЛ П.К.Д.
В хода на съдебното следствие свидетелят П.К.Д. се отказва изцяло от
показанията си , дадени по реда на чл. 22 НПК :“Тези показания, които съм дал в съда, не са мои показания и искам да се
откажа от тези показания, защото не са верни. Просто бях объркан тогава и така
се получи, в селото беше настанал хаос. Полицаите също имаха сериозен натиск
към нас. Много хора свидетелстваха и се повлиях от мнението на разни хора и
така. И това за мен е грешка, което искам да откажа. Съжалявам, че така се е
получило.“
Пред съда, пред настоящият съдебен състав,
свидетелят заявява, че е дал неверни показания пред друг състав на същия този
съд. Става дума за детайлно и логически
последователно описани факти за оказано физическо насилие от подсъдимия Ц.Ч.
върху самия свидетел. Свидетелят Д. в показанията от ДП, дадени по реда на чл.
22 НПК пред СНС подробно, последователно, детайлно, житейски правдиво описва
как насилствено е отведен от дома си в кметството, където е завързан за стол и
бит жестоко. Липсва логическа причина, поради която свидетелят да се „объркал“
и толкова правдиво и последователно да опише неща, които не са се случвали, липсва и мотив за това. Следва да се преценят
и следните обстоятелства- показанията , дадени пред съдия в ДП, са давани в
отсъствието на привлечени обвиняеми лица, когато свидетелят не се е притеснявал
да разкаже реалните факти, а и не е имало възможност да му бъде оказан натиск-
физически или психически. В хода на съдебното следствие лице в лице в
подсъдимите и техните адвокати свидетелят се отказва от показанията си. Следва
да се вземе предвид, че свидетелят живее в същото населено място, където живеят
подсъдимите и техните роднини; Следва да се вземат предвид множеството сигнали
от свидетели в хода на настоящето производство за оказван натиск върху
свидетели с цел да се откажат от показанията си. Следва да се вземе предвид и
че част от останалите свидетели по настоящето наказателно производство също се
отказаха от показанията си от ДП с неясни, хаотични обяснения, лишени от логика
и продиктувани от страх. Страхът е основният фон , основният привкус на живота
в с. Г. и той е обхванал значителна част от обитателите му. Причина за това са
многобройните сигнали в полицията и прокуратурата, които са останали
безрезултатни като насилието и естествения подбор са взели превес и е създало в
жителите на селото убеждението, че нито ще бъдат чути, нито някой ще им се притече
на помощ; Едно населено място, където правилата са железни и законите се коват от кмета, където кметът е единствената
и последна инстанция , ръка която дава и взима, която помага и наказва.
Следва да се
вземе предвид и дългия период, през който не можеше да се даде ход на делото
поради заболяване на подсъдимия Д.К., при което след изискване на съответните
справки и разпит на лекуващия лекар от болницата в Б.С.се оказа, че здравословното състояние на К. не е било
такова, че последният да е в невъзможност да се явява в съдебни заседания. Това
забавяне съвпада с времето, през което постъпиха и първите сигнали от свидетели
за оказван им натиск за промяна в показанията им.
Анализирайки
всички факти по настоящето производство и необичайната обстановка, при която се
развиваше, а именно множество молби от свидетели да им бъде назначена физическа
охрана, настоящият състав на съда стигна до извода ,че свидетелят се е отказал
от показанията поради страх. Поради
същият този страх още в показанията, дадени по реда на чл. 22 НПК свидетелят не
е викал, когато му е нанесен побой от подсъдимия Ц.Ч.:“Не съм викал за помощ, но му казах, че е помияр и го псувах и аз, и да викам няма кой да ме чуе, а и да ме
чуе някой няма да се намеси“.“Ц. ме предупреди да си мълча за всичко, което
става в момента. Каза, че ми е пределно
ясно, че не мога да направя нищо, затова по- добре да не се опитвам, ако не
искам да горя като факел. Това му бяха точните думи.“
Страх! В хода
на съдебното следствие, както от показанията, дадени непосредствено пред
съдебния състав, така и в прочетените показания от ДП тази дума неизменно
присъстваше. Голяма част от свидетелите по това дело претърпяват своеобразна
еволюция- част от тях, заставайки очи в очи с подсъдимите се отказват от
показанията си . Само незначителна част са тези, при които процесът се развива
в обратна посока. Логически това има своето обяснение- подсъдимият Ц.Ч. в
действителност е задържан, но в хода на съдебното следствие беше и пускан.
Всеки миг той може да се завърне . В съдебната зала свидетелите са очи в очи с
подсъдимите. Всички те -подсъдими и свидетели живеят в едно голямо село, където
вероятността да се срещат е значителна. Същевременно тези, които не се отказват
от показанията си от ДП- и в съдебна зала и с писмени молби заявиха, че са били
заплашвани.
Същевременно
показанията на свидетеля П.К.Д., дадени по реда на чл.22 НПК,
са пределно детайлни, логически последователни и съдържат факти и обстоятелства
в подробности, които трети човек и при много усилия не би могъл да опише.
Поради
изложената конкретика се кредитират
показанията на свидетеля , дадени по реда на чл. 22 НПК и прочетени в хода на
съдебното следствие и не се кредитират като нелогични, противоречиви и житейски
неправдиви телеграфски кратките показания, дадени в хода на
съдебното производство пред настоящия състав. Не се представи логическа и
мотивирана причина свидетелят да заявява случки и събития, които не са се
случвали. Следва да се отчете , че свидетелят се отрича от своите показания, в
които детайлно е описал оказаното лично върху него физическо насилие от страна
на подсъдимия Ц.К.Ч..
За подсъдимия Ц.Ч.
значителна част от свидетелите заявяват, че се страхуват от него- интересен е
изразът използван от бащата на свидетеля П.Р.- П.Р., който заявява, че от Ц.Ч.
се „страхуват и мишките“, а В.Т. заявява, че не е нужно да има някаква особена
причина, за да си бит от Ц.Ч.. В показанията на повечето свидетели се съдържат
психологически характеристики на подсъдимия Ц.
Ч., които са свързани със страх, насилие, палежи, побой.
Тезата на свидетеля П.К.Д., заявена в хода на съдебното следствие
,се поддържа и от родителите на Д.. Съдът не кредитира показанията на
родителите като счита същите за своеобразна защитна позиция в името на тяхното
дете.
Не се кредитират показанията на свидетелката Ц.Д. Д.–допусната като свидетел в протокол
от сз от 14.11.17/. В прочетените показания от ДП свидетелят П.Д. заявява,
че майка му е присъствала на събитията, а в съдебното следствие същата отрича
такава фактическа обстановка. По отношение на св. К. П. Д.- в материалите по ДП не се съдържат данни той да е
присъствал на инкриминираните дата и място и да е бил непосредствен свидетел.
Тук е интересен и мотивът на подсъдимия Ц.К.Ч.-
а именно защита на сина му- М.Ц.Ч.. Голяма част от повдигнатите на подсъдимия Ц.К.Ч.
обвинения са свързани с мотива му да
защити и подкрепи сина си – М.. Доколко тази родителска грижа обаче е полезна
за подрастващия М.. От многобройните свидетелски показания се установява, че
подсъдимият Ц.Ч. е бил безспорен лидер , волята му е била закон, имал е
авторитет и власт. Но се установява и една болезнена грижовност към
подрастващия М., която лесно го изважда от равновесие и го кара да забрави
общественото си положение и изискуемите се от него правила и норми за
поведение. Именно М. е причина за отвличането на свидетеля П.Д. от дома му, от
спалнята му пред очите на майка му. Вината на Д. е, че не се притекъл на помощ на М.. И това не е единственият случай- две години
по- късно през 2014г. пак за защита на сина си подсъдимият Ц.Ч. посяга върху
пострадалия В.Г.Т..
Ø СВИДЕТЕЛИ, чиито показания са
относими към повдигнатото обвинение за лихварство на подсъдимия М.Ц.Ч./ чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 63, ал.1,
т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. НК/и В.Д.Ф./. чл. 252 ,ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. ал.1НК/
При тази група свидетели са
установява следното- в показанията от ДП / част от които са дадени по реда на
чл. 223 НПК/ всички свидетели единодушно заявяват, че са получавали пари срещу
лихва от подсъдимия М.Ц.Ч.. В хода на съдебното следствие част от свидетелите
се отказват от направеното изявление в ДП, а именно, че парите са взимани срещу
лихва. Настоящият състав на съда счита, че отказът на свидетелите да заявят в
съдебна зала, че са получили парите си срещу лихва се дължи на системните
манипулации и оказван натиск по отношение на свидетелите от страна на
подсъдимите. Докато траеше съдебното следствие голяма част от свидетелите
поискаха назначаване на физическа охрана за тях и семействата им с мотив за
отправяни заплахи и натиск да променят показанията си. Тези изявления
свидетелите споделяха и в съдебната зала пред състава на съда.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ
на СНС от 23.06.17 съдът назначава
физическа охрана на свидетелите М. В. А., В. А.И. ,А.А.И. / Т.4 , л.1754/;
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ
на СНС от 17.07.17 съдът назначава
физическа охрана на свидетелите Д.К.Т. и майка му Р.И.Д. /л. 2148, Т.5/;
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ
на СНС от 14.08.17 съдът назначава
физическа охрана на свидетелката А.И. /Т.5, л. 2286 /
Фактът, че подсъдимият М.Ч. се занимава с лихварство съдът установява още от прочетените на
основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля П.К.Д., който заявява по отношение на подсъдимия М.Ч.: ,Зная
от М., че той дава пари назаем на хора от различни села и околията срещу лихва. „. Тези показания се кредитират изцяло
от съда като дадени без натиск и манипулация по отношение на свидетеля.
В този смисъл са и прочетените и
ценени от съда показания на свидетеля И.А.И.,
дадени по реда на чл. 223 НПК-„ М.Ч. всеки ден ходи в махалата и раздава
пари на лихва. ……“.
Кредитират се показанията на свидетеля Р.С.Д., видно от които същият е
взимал пари срещу лихва от подсъдимия М.Ч.. В хода на съдебното следствие
свидетелят заяви, че преди съдебно заседание му е правено предложение от
свидетеля Р.И. от името на Ц.Ч. да оттегли показанията си срещу пари. Това
е един от свидетелите, който много подробно, логично, последователно и детайлно
описа фактическата обстановка, при която е взимал пари срещу уговорена лихва с
подсъдимия М.Ч.. Относно размера на върнатата от свидетеля сума – 12 000 лева-
същата е посочена както в протокола за разпит от ДП, така и в хода на съдебното
следствие в разпита на свидетеля . Неясно откъде в СЧЕ е посочена сумата от 13
000 лева, което вероятно е допусната грешка от вещото лице.
Показанията на свидетеля Р.Д. се
подкрепят и от прочетените показания на свидетеля Р.А.И.,
дадени по реда на чл. 223 НПК, които съдът кредитира изцяло:“ Лично съм виждал как М.Ч. ходи да притеснява Р./ за пари…..Р.Д. има
кафене в махалата в с. Г. и аз съм присъствал няколко пъти как М.Ч. идва в това
кафе и на висок глас почва да казва на Р.Д. „Ей мангал няма ли вече да ми
даваш лихвата. Докога ще ви чакам
. Тогава съм виждал как Р. му даваше пари“.
В подкрепа на
показанията на св. Р.Д. са и прочетените показания на свидетеля И.А.И., дадени
по реда на чл. 223 НПК-„ М.Ч. всеки ден ходи в махалата и раздава
пари на лихва. Пред мен даде на Р.Д.
3500лв…Уговорката беше лихвата за тази
сума да е 1000лв на месец.“
Кредитират се показанията на свидетеля А.И.Д., дадени в хода на съдебното
следствие и прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т.
2НПК показания от ДП. Показанията от ДП са по- детайлни, което се дължи на по-
краткия времеви период до инкриминираните деяния. Свидетелят заявява за оказван
му натиск по време на съдебното следствие между съдебните заседания, за да се
откаже от показанията си.
Кредитират се
показанията на свидетеля С.Л.Ч., относими към обстоятелството дали е възможно свидетелят А.И.Д. да е
работил в кооперацията
в с. Т., общ Б.С.; От тези показания не може да се установи дали свидетелят Д.
е работил обща работа, но св. Ч. категорично заявява, че трактористите са
задължително на трудов договор в кооперацията, какъвто св. А.И.Д. няма и не се
съдържа в архива на кооперацията.
Кредитират се показанията на
свидетеля П.П.Р., както от съдебното следствие, така и в прочетените показания от ДП
на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1,2 НПК относно обстоятелството, че е взимал пари срещу
предварително уговорена лихва от подсъдимия М.Ч.. Показанията на този свидетел
са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Кредитират
се показанията на свидетелката А.А.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените
показания на основание чл. 281, ал 1, т. 1 и т. 2 от НПК от 26.05.2016 г.,
дадени по реда на чл. 223 НПК. Прочетените показания по реда на
чл.22 НПК съдържат по- голяма конкретика, повече детайли, което се дължи на по-
малкия интервал от време от инкриминираните факти и събития.
Съдът
кредитира прочетените показания на свидетелката М.Е.А. на основание
чл.281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от НПК, дадени в ДП, в които свидетелката заявява, че е станала посредник и е
съдействала на вуйчо си Щ.П.Х. да получи парична сума от подсъдимия В.Д.Ф..
Прочетените показания се подкрепят от ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС.
Съдът
кредитира прочетените показания на свидетеля Щ.П.Х. на основание чл.281, ал. 4, вр.ал.
1, т. 1 от НПК, дадени в ДП,че е
предал дебитната си карта, от която са изтеглени предоставената главница и
договорената лихва. Показанията на свидетелите М.А. и Щ. Х., прочетени от ДП,
взаимно се допълват и си кореспондират и кореспондират с приобщените ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС Не се кредитират показанията от съдебното
следствие- както на св. М.А. , че не знае дали вуйчо и е взимал пари от
подсъдимия Ф., както и изявлението на св. Х., че е само е „почерпил момчетата„Показанията на тези двама свидетели
, дадени в хода на съдебното следствие са в противоречие със ВСД, където
подробно и детално е разкрита фактическата обстановка/ разговор №72/ВДС;
разговор № 45/ВДС/;
Съдът счита за достоверни показанията от ДП, тъй като са взаимно
допълващи се, кореспондират си по отношение на описаните факти,подкрепят се от
приобщените ВДС, докато дадените в хода на съдебното следствие показания са
нелогични, неправдоподобни и лишени от житейска логика.
Съдът
кредитира прочетените показания на свидетеля Т.Й.П., прочетени на основание чл.281, ал.
1, т. 1 НПК, дадени по реда на чл. 223 НПК от 26.05.2016 г. Не се кредитират
изявленията от съдебното следствие, които съдът счита за дадени под натиск и
които не кореспондират със съвкупността от събрани доказателства. Прочетените
показания се подкрепят от ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС. По отношение
на този свидетел са налице многобройни ВДС, тъй като същият не е успявал да
заплати лихвите на уговорените падежи и е провеждал многобройни комуникации с
подсъдимия Ф.. Подрлоно тези разговори са посочени в коментирането на ВДС в
мотивите, по- горе.
Кредитират се показанията на свидетеля В.А.И., дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените на основание чл. 281, ал .4, вр.ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК показания от 31.05.2016 г. и от 01.06.2016г. В тези показания
безспорно се установява , че свидетелят е получил парични суми срещу уговорена
лихва. В показанията, дадени в хода на съдебното следствие, и прочетените показания от ДП е налице
противоречие относно мястото на
провеждане на срещата за получаването на сумата от 1000 лева като в тази
връзка се ценят прочетените показания от ДП, тъй като са дадени в по- кратък
интервал от време след инкриминираните деяния в сравнение с времевия отрязък на
показанията, дадени в хода на съдебното следствие. Прочетените показания от ДП
са по- детайлни , възпроизвеждат фактическата обстановка в по- голяма
прецизност, докато в хода на съдебното следствие свидетелят заявява, че не си спомня
част от фактите. Поради горното съдът кредитира в цялост прочетените показания
от ДП с изключение на следното :
-фактът по коя вежда на свидетеля
е нанесен удара с бокс от страна на подсъдимия М.Ч. като се кредитира изричното
изявление на свидетеля И. от съдебното следствие: „ Лявата вежда ми беше
сцепена, там пише че е дясна, може да е грешка станала. „
-
По отношение на сумата ,която свидетелят И. е получил вторият път и
върнатата лихва- кредитира се сумата от получен заем в размер на 500 лева и
върната лихва- 120 лева , посочена в показанията от ДП, което се потвърждава и
от свидетеля в хода на съдебното следствие след прочитане на показанията му от
ДП. „Щом така съм казал първият път,
значи вторият заем е бил 500, просто сега не си спомнях и казах горе - долу.“
В разпита от ДП е посочен и трети заем, който свидетелят И. е получил
срещу уговорена лихва като в хода на съдебното следствие свидетелят описва по-
детайлно въпросния заем и лихвата , която е следвало да върне.
Независимо от незначителните несъответствия, които са резултат от
отдалечаването на фактите и събитията във времето – показанията , дадени в хода
на съдебното следствие и тези, прочетени от ДП ,взаимно се допълват и
подкрепят, житейски правдиви и логически са, поради което се кредитират от
съда. При анализ и аритметичен сбор на получените суми по главница и върнатите
лихви се установи, че за времето на повдигнатото обвинение е имало уговорено
даване на парични суми от страна на подсъдимия М.Ч. срещу лихва, но свидетелят И.
не е успял да върне сумите по главницата, поради което не е налице получен
неправомерен доход от подсъдимия М.Ч. .
В хода на съдебното следствие свидетелят В.А.И. заявява за оказван
му натиск за промяна на показанията му:“
Бях притискан от Ц.Т.от с. А. да си отменям показанията срещу Ц.Ч. и М.Ч.. Това
беше преди около две седмици. Дойде пред нас Ц.Т.с Ц. Й.. Дойдоха с кола –
джип, номера й не помня. Казаха ми да си оттегля показанията срещу Ц.Ч. и М.Ч.,
че съм бил притискан от В.П. „Л.“ и В.Т.. Тогава те дойдоха пред нас, Т. ми
каза: „Оттегли си показанията, ще се оправят нещата, няма да те закача никой“.
Аз казах, че не мога да лъжа. Той удари по волана на джипа, каза: „Стегай се
малко, не си тормози семейството, промени си показанията“. За да не ме
притискат за лъжесвидетелстване, да кажа, че съм притискан от В.П. и от В.Т..
Аз казах на семейството ми за това, а на него казах, че ще си помисля. Аз казах
на баща ми, че трябва да си изтегля показанията. Казаха, че е по – добре така,
няма да има проблеми. Аз се уплаших и веднага го споделих на баща ми. На другия
ден отидох в полицията в Б.С.и казах всичко, каквото ви разказах на Вас. Докато
аз разказвах в полицията, майка ми и баща ми, защото те не знаеха за моето
решение, че ще отида в полицията, са отишли в кантората на Ц. Й. да си сменят
показанията. Аз знаех, че майка ми и баща ми ще ходят. Обадих се, разпитаха ме
в Б.С., там минах пред съдия и казах същото, каквото е станало. Това е. Ц.Т.ми каза да си оттегля показния срещу
теб, но не мога да кажа, че вие сте го изпратил. „
По отношение на този свидетел и в подкрепа на показанията му са и
приобщените ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, от които се установява, че
подсъдимият М.Ч. многократно е изпращал заплашителни смс- и на свидетеля, а
впоследствие е налице и комуникация между М. Ч. и В. И. във връзка с предавани
суми по лихви. От тази комуникация се установява, че Илиянв е избягвал да се
среща с подсъдимия и му е оставял парите у трети лица.
В подкрепа на показанията на
свидетеля В.А.И. са прочетените
показания на свидетеля И.А.И., дадени по реда на чл. 223 НПК-„ М.Ч. всеки ден ходи в махалата и раздава пари на лихва. Също е давал
пари на В.А.И.. Сумата, която е дал
е 2 500лева , а лихвата 500-600лв.
на месец. Аз присъствах на даването на тези пари. В. даде 2-3 вноски ,
впоследствие М. *** защото закъснял
с вноските ……“
Прочетените
показания на свидетеля В.А.И. се
подкрепят от ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС.
По отношение
на свидетелката - частен обвинител М.В.А.- в хода на
съдебното следствие -показанията на свидетелката са неясни, не кореспондират с
обвинението , липсва яснота и конкретика досежно получените суми и заплатените
лихви, поради което съдът цени същите само досежно обстоятелството, че
свидетелката е взимала пари срещу лихва без да може да се установи периода и
конкретика в детайлите. Поради горното съдът не счита за доказани по безспорен и категоричен
начин, фактите и фактическата обстановка досежно давани от подсъдимия М.Ц.Ч.
пари на св. М.А. в инкриминирания период , поради което е оправдал подсъдимия
досежно това обстоятелство.
Кредитира се изявлението на
свидетелката за оказан и натиск с цел оттегляне на показанията като за целта
била отведена със семейството си в кантората на адв. Й.. Тези показания са ясни
и логически последователни. Свидетелката заявява: „Адвокатката я написа тази молба, че се отказваме от показанията. …А
искаха да кажа, че срещу вас ме е накарал да говоря В.Т. и В.П.. Аз й казах, че
няма такива работа, че от нас ме изкара Р.И., първия път кога съм дала
показанията в ГДБОП ли се казва това, Р.И. и брат му, тия дойдоха в къщи.
….Искам също да кажа, че ако не с оттеглим показанията, ще вкарат сина ми в
затвора, че има някакво дело. Това го каза мъжът, който беше в джипа. Това
стана в четвъртък след обяд между пет и половина и шест….Когато отидох в кантората аз казах,
че искам да си оттегля показанията. И че след като си оттегля показанията ще
дадат на сина ми 15 000 лева. „.
Кредитират се
прочетените показания по реда на чл. 281, ал. 4 ,вр ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК на свидетелите К.Д.А.; С.Р.Б.; М.Д.А., Т.А.М., Л.З.М., в които свидетелите заявяват, че са получавали парични
суми от подсъдимия М.Ч. срещу договорена месечна лихва. Тези показания съдържат конкретика, житейска правдивост и кореспондират
със събраната доказателствена маса.
В хода на съдебното следствие свидетелите К.Д.А.; С.Р.Б.; М.Д.А., Т.А.М., Л.З.М. отричат да са получавали парите срещу лихва; Съдът не кредитира изявленията на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие като счита, че отказът на
свидетелите от показанията им е резултат на страх и манипулации. Изцяло се
кредитират показанията от ДП, които са детайлни, съдържат конкретика , правдиво
описана фактическа обстановка, кореспондират със събраната доказателствена
маса. Налице са безспорни доказателства в приобщените ВДС, изготвени чрез
експлоатация на СРС , от които категорично се установява достоверността на
прочетените показания на изброените свидетели , дадени във фазата на ДП.
Кредитират се прочетените на основание чл. 281,
ал.1, т.4 НПК показания на свидетеля В.П.
от ДП, дадени по реда на чл. 22 НПК /т.
12, л. 28-30/ : „Знам няколко души , на
които М. е давал пари срещу лихва- В.И.Н., М.И. /Даката/, Р.Д., С.Й., М. С..“
По отношение на показанията на
свидетеля Д.Д.О.. Налице са показания на свидетеля, дадени в хода
на съдебното следствие на 12.04.2017г. . Съдът не е уважил искането на
прокуратурата за прочитане на показанията на свидетеля от ДП. Налице са косвени
доказателства за взимани пари от свидетеля О. срещу лихва както следва: показанията на свидетеля В.Е.Н., дадени в хода на съдебното
следствие за давани пари срещу лихва от подсъдимия М.Ч. на Д.О. и М.И.;
В хода на съдебното следствие не можа
да се установи времевия период, през който О. е взимал пари, както и размерът
на сумите. Поради обстоятелството, че показанията на този свидетел от ДП не
бяха прочетени, а в хода на съдебното следствие свидетелят заяви, че не е
получавал пари срещу лихва – от събраната по делото доказателствена маса се
установи, че свидетелят е взимал пари срещу лихва, но не се установи размерът
на тези вземания ; размерът на върнатите лихви, както и конкретика за кой
период от време се отнасят твърденията и дали същите са относими към
повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство.
Поради изложеното
съдът не установи безспорни и категорични доказателства относно фактите и
фактическата обстановка досежно давани от подсъдимия М.Ц.Ч. пари на св. Д.О.,
поради което е оправдал подсъдимия досежно това обстоятелство.
Макар че показанията на този свидетел
не можаха да установят по безспорен и категоричен начин времевия период, през
който О. е взимал пари срещу лихва от подсъдимия Ч.- показанията на свидетеля Д.Д.О. са от особено значение, тъй като по отношение на този свидетел са
налице безспорни данни за оказана манипулация и въздействие в хода на
проведеното съдебно следствие. В съдебното заседание от 23.02.2017г.
показанията на този свидетел
красноречиво и детайлно описват оказван натиск и заплахи от страна на
подсъдимите Ч.. Свидетелят заявява пред съдебния състав, че изпитва страх след
даването на показанията за живота- своя и на близките си. На следващото съдебно
заседание свидетелят рязко и драстично променя показанията си, рискувайки да
понесе наказателна отговорност, което съдът счита, че се дължи на оказан натиск
с цел промяна на показанията. За този
натиск се съдържа много, еднопосочна, изчерпателна и значителна по обем
информация и в показанията на свидетелите Р.С.Д., М.В.А., В.Е.Н., А.А.И., П.П.Р., Д.К.Т., Ц.И.А.. Всички тези свидетели в хода на съдебното
следствие заявяват, че са били манипулирани и заплашвани с оглед промяна на
показанията си пред съда.
Кредитират се прочетените
показания на свидетеля М.М.Г. на основание
чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК, тъй като са логични, последователни, но не са
относими към предмета на делото.
По отношение на свидетеля Т.Г.Т.- относно прочетените на основание чл. 281, ал. 4 ,вр
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК от ДП-съдът цени тези показания, но видно от същите свидетелят не е имал лични и
непосредствени възприятия за фактите, които възпроизвежда в показанията си.
Съдът не цени и показанията , дадени в хода на съдебното следствие, тъй
като са нелогични, не кореспондират с установената фактическа обстановка.
Поради горното съдът не счита за доказани по безспорен и категоричен начин,
фактите и фактическата обстановка досежно давани от подсъдимия М.Ц.Ч. пари на
св. Т.Г.Т., поради което е оправдал подсъдимия досежно това обстоятелство.
По отношение на свидетеля Р.А.И. съдът цени единствено прочетените показания на свидетеля , дадени
по реда на чл. 223 НПК, тъй като звучат житейски правдиво, подкрепят се от
събраната по делото доказателствена маса и установената фактическа обстановка. Изцяло не се кредитират показанията на
свидетеля Р.А.И., дадени в хода на
съдебното следствие, в които свидетелят напълно отрича изявленията, които е
направил в разпита по реда на чл. 22 НПК. Тези показания звучат изолирано и не
кореспондират със съвкупността от доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и фазата на ДП.
Кредитират се прочетените показания на
свидетеля И.А.И., дадени по реда на чл. 223 НПК като логични, житейски правдиви и
дадени пред съдия в момент, когато подсъдимите и техните защитници не са
присъствали в съдебната зала, поради което свидетелят не се е чувствал непосредствено
застрашен да пресъздаде фактическата
обстановка, така както реално се е
случила. В хода на съдебното следствие свидетелят се отказва изцяло от
показанията си, което съдът счита, че се дължи на оказано въздействие и
манипулация. Това е един от свидетелите , за които останалите свидетеля
заявяват, че им е оказвал натиск за промяна на показанията им.
Свидетелите Р.А.И. и
И.А.И. не само се отказват от показанията си в хода на съдебното
следствие, но голяма част от свидетелите, дали показания в хода на съдебното
следствие заявяват , че са заплашвани и убеждавани от братята И. да променят
показанията си. Тези свидетели са сочени в молбите на свидетелите по настоящето
наказателно производство като мотив за назначаване на физическа охрана.
Кредитират се показанията на свидетеля В.И.К. -служител
съм на ГД БОП,
дадени в хода на съдебното следствие досежно фактите и
обстоятелствата, които е възприел непосредствено.
Така при тази
група свидетели се установява следното-в
хода на досъдебното производство всички свидетели единодушно заявяват, че са взимали пари срещу лихва от подсъдимия М.Ц.Ч.. В хода
на съдебното следствие тази единна група свидетели се раздвоява-част от
свидетелите продължават да твърдят, че са взели пари срещу лихва, а други се
отказват от показанията си. Същевременно лицата, които продължават да подкрепят
показанията си, дадени в ДП, в хода на съдебното следствие в различни времеви
периоди сигнализират и търсят съдействие от съда за оказан им натиск и
многократни заплахи от страна на свидетелите Р.И., И. И. и от лице, наричано Ц.
Т.. Именно Р. и И. И. се отказват от показанията си, дадени по реда на чл.
22 НПК в досъдебното производство. От всички тези факти съдът намира, че е налице манипулация и
упражнен натиск върху свидетелите за оттегляне на показанията от ДП като част
от свидетелите са се поддали на заплахите и са заявили в хода на съдебното следствие,
че не поддържат показанията си с неясни мотиви, лишени от житейска правдивост,
конкретика и логичност. По отношение на свидетеля Р.И. съдът ще доразвие доводите си по- надолу при
обсъждане на показанията на свидетеля във връзка с другите пунктове на
обвинението.
Ø СВИДЕТЕЛИ,
чиито показания са относими към повдигнати обвинения на подсъдимия М.Ц.Ч. по
отношение на пострадалите М.И.А./ЧЛ. 213А,АЛ.1, ВР.ЧЛ.6 НК/; В.Е.Н./144,АЛ.3,/;П.Р. /ЧЛ.213А,
АЛ.2НК/
Кредитират се
показанията на свидетеля М.И.А.,
дадени в хода на съдебното следствие. Същите са логични, последователни и
кореспондират със събраната доказателствена маса. Фактът , че подсъдимият М.Ч.
многократно е отправял заплахи срещу различни свидетели и , че това е изграден
поведенчески стил – е отразен в показанията на множество свидетели- М.А., В.Н.,
П.Р., както и на голяма част от свидетелите, които са взимали пари срещу лихва
от подсъдимия- в.т.ч. В.И.; Л.М.;
Кредитират се
показанията на свидетеля Ц.С.В., които подкрепят показанията на свидетеля М.А..
Кредитират се показанията на
свидетеля Ц.И.А., дадени в хода на съдебното следствие. В хода на съдебното следствие свидетелят
заявява за оказан му натиск да оттегли показанията си от страна на лице, което
нарича Ц.Т.от А..
Кредитират се показанията на
свидетеля В.Е.Н., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените
от ДП във връзка с отправена му заплаха от подсъдимия М.Ч..
Показанията на свидетеля В.Е.Н. се подкрепят и от показанията на свидетеля - Е.Н.М. като съдът ги
цени изцяло като достоверни и житейски правдиви.
При тази група свидетели липсва противоречия, показанията са логични,
последователни, взаимно се допълват и в своята цялост изграждат подробен психологически и поведенчески
портрет на подсъдимия М.Ч..
При анализ на тези три престъпления се установява следното:
Налице е градация и еволюция в поведението на непълнолетния подсъдим М.Ч.:
-Месец март 2015г- чл.213 а ,ал.1, вр.чл.6 НК- извършено изнудване , придружено със заплаха за
увреждане на имущество по отношение на св.М.А. ;
Поради липса на обществена санкция или родителски контрол през
-Месец декември 2015г.- току що навършилия пълнолетие подсъдим се заканва с убийство по отношение на св. В.Н.
Отново липсва обществена санкция като вече е твърде късно за родителски
контрол
-
На
02.02.16 г. пълнолетният М.Ч., който вече затвърждава убеждението си, че
действията му са безнаказани- извършва изнудване
със заплаха за убийство- чл.213 а ,ал. НК по отношение на св.П.П.Р. , който е
негова обичайна жертва.
Така
посегателствата на подсъдимия М.Ч. против личността и собствеността стават все
по -уверени , решителни и дръзки, подхранвани от страха на жертвите му,
безразличието на институциите и покровителствената сянка на криворазбрана
родителска грижа.
Ø СВИДЕТЕЛИ, чиито
показания са относими към инкриминираното деяние по чл. 142, АЛ. 3, Т. 2НК с пострадал П.П.Р. и подсъдими М.Ч., Д. \К., И.Й.Т.
Фактите за това инкриминирано
деяние са безпротиворечиви, отделните свидетели допълват фактическата
обстановка с различни детайли като така събраната доказателствена съвкупност
изгражда една житейски правдива ситуация, наситена с много драматизъм .
Многобройни са свидетелските показания,
описващи психологическия облик на подсъдимия М.Ц.Ч.. Налице са данни за
агресия, усещане за безнаказаност, подклаждано от неуместна родителска намеса.
Интересен е
психологическият портрет на подсъдимия М.Ч., който свидетелят П.К.Д. е очертал в прочетените
показания на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК
от 26.05.2016 г., дадени по реда на чл. 223 НПК, съдържащи се в том 12, л. 56 –
л. 60 от ДП: “М. е много агресивно момче.
Много пъти е бил други хора и аз съм бил свидетел на тези побоища“
„М. ми предлагаше да му запаля къщата на П. и ми каза
че ще ми плати колкото искам.“
“П. е набор и съученик на М..
Всеки ден П. беше тероризиран от М.- той тренираше върху него боксовите
си умения, нанасяше му удари по цялото тяло, и в главата като това ставаше пред
учениците и учителите в местното училище……
Че съм виждал снимка на П. , на която се вижда как
Пора държи едно шише завряно в гъза на П..“
В показанията на връстниците на П.Р.
и М.Ч. се съдържат огромна по мащаб информация за отношенията между П.Р. и М.Ч.
като съученици като общо е в становището, че М.Ч. системно е малтретирал и
тормозел П.Р..
Съдът кредитира
показанията на свидетеля П.П.Р.- както дадените в хода на съдебното следствие,
така и прочетените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1,2 НПК. Действително този свидетел е и пострадал, поради
което показанията му бяха подробно анализирани и ценени в контекста на
показанията на останалите свидетели и след анализ на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Показанията на свидетеля, дадени в хода на
съдебното следствие, съдържат по- малко детайли и конкретика, което е резултат
от по- големия времеви отрязък спрямо времето на инкриминираното деяние. Същите
факти с по- голяма конкретика се съдържат в прочетените показания от ДП. Съдът
кредитира всички показания на този свидетел, същите са непротиворечиви като
счита за по- детайлни, дадените в хода на ДП. Тези показания освен описание на
конкретна фактическа обстановка разкриват и породените у пострадалия
емоционални усещания на страх и ужас. В тази насока съдът възприе, както
словесните формулировки в показанията на свидетеля, така и невербалните такива,
свързани с жестове, тембър на гласа при даване на показания непосредствено пред
състава на съда, които допълнително сами по себе си носеха заряда на човешката
драма на един млад човек, попаднал насилствено в унизителна и нелепа ситуация
без възможност за избор и изход.
Кредитират се показанията
на свидетеля В.Е.Н., че са му
показвани снимки , изобразяващи П.Р. със свалени гащи и бутилка в задника.
Кредитират се
прочетените на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля В.В.П. от 07.03.2016 г., дадени по
реда на чл. 223 НПК като свидетелят заявява: “ М. е
малтретирал П. многократно….веднъж видях една снимка в един телефон М. се
хвалеше с тази снимка и я показваше на снимката се виждаше как М. е напъхал
едно шише в ануса на П.. Аз съм виждал една снимка…на снимката се виждаше как
на П. му бяха свалени гащите до коленете, беше тъмно, виждаше се нещо като
трева…“
Кредитират се
показанията на свидетеля П.Ц.Р./ баща на П.Р./, дадени в хода на съдебното следствие.
Свидетелят описва личните си впечатления от външния вид на сина си П.П.Р.
непосредствено след извършените престъпни деяния като описва и видимите следи
от побой, както и психическото състояние на сина си.
Кредитират се
показанията на свидетеля М.С.И., дадени в хода на
съдебното следствие. Същите описват както момента на нанесения побой по
отношение на П.Р. и натоварването му в колата, така и състоянието и травмите на
пострадалия непосредствено след като бил изхвърлен от колата, в която се возели
М.Ч., И.Й.Т. и Д.Е.К..
Кредитират се показанията на свидетеля И.А.И., дадени в
хода на ДП и прочетени на основание чл. 28 НПК, който заявява, че видял колата на Д. „Пайнера“- бяла на цвят като вътре в нея били
подсъдимите М.Ч., И.Т. и Д.К., които изритали П.Р. от колата. Свидетелят
заявява за П.Р. „показа ни изгарянията по двете
си ръце от изгасени цигари,, разказа ни как са му набутали в ануса стъклено
шише., дрехите му бяха много изцапани. „
В хода на съдебното
следствие по искане на защитата на подсъдимите са допуснати свидетелите /
протокол от 14.11.17/ И.И.Д. И Д.И.Д.. В хода на съдебното следствие двамата
свидетели заявяват, че не знаят нищо по случая, което съдът няма възможност да
установи по категоричен начин, за да вземе становище дали да кредитира
въпросните изявления.
Ø СВИДЕТЕЛИ,
чиито показания са относими към обвинението по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр.чл. 20, ал.2 нк за подсъдимия Ц.К.Ч. и по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр.чл. 63,ал.1,т.3,вр.чл. 20, ал.2 , нк за
подсъдимия М.Ц.Ч. С ПОСТРАДАЛ В.Г.Т.
За това
инкриминирано деяние са налице множество свидетелски показания, тъй като
въпросното е извършено в центъра на селото, пред очите на посетителите на двете
основни заведения в Г., които са разположени едно под друго. Макар различните
свидетели да са възприели отделни фрагменти от фактическата обстановка, макар
да има свидетели, които са променили показанията си в хода на съдебното
следствие и то в двете посоки- налице са голям обем гласни доказателствени
средства – свидетелски показания. Тук тенденцията е следната- множество
свидетели, които в ДП и в хода на съдебното следствие заявяват за нанесен побой
над пострадалия В.Т. от страна на подсъдимите М. и Ц. Ч.- като е налице
вариация в мотивите, станали повод за възникналия конфликт, както и за
възприетите от свидетелите удари по
отношение на В.Т.. Това се дължи, както на обстоятелството на изминал
дълъг период от време от датата на инкриминираното деяние, така и на
обстоятелството, че видно от свидетелските показания между М.Ч. и В.Т. са възниквали и други/ или по- точно
множество/ конфликти във връзка с посещенията на подсъдимия М.Ч. в заведението
– собственост на свидетеля Г.Ц.Т.- баща на пострадалия В.Т..
Едната подгрупа свидетели- най- многобройната са тези , които , както на
ДП, така и в хода на съдебното следствие заявяват основните факти във връзка с нанесения побой над Т. и
причинената вследствие на него телесна повреда. При противоречия в детайли от
тези показания съдът кредитира
прочетените показания от ДП, тъй като счита, че детайлите във
фактическата обстановка са избледнели в съзнанието на свидетелите с течение на
времето.
Мотивите за възникналия конфликт се коментират в показанията на
пострадалия В.Т., както и на свидетелите В.Е.Н., М.И.А.. В
хода на съдебното следствие пострадалият Т. заяви , че конфликтът е възникнал
поради предхождащ го конфликт между бармана от заведението на Т. и подс. М.Ч..
Това се твърди и прочетените показания на св. В.Е.Н., М.И.А.. В хода на
съдебното следствие свидетелите заявяват, че повод за конфликта е счупени щеки
за билярд от подс. М.Ч. в заведението на Г.Т.. Действително случай със счупени
щеки е имало/ видно от показанията на св. Т. в хода на съдебното следствие/, но
не на инкриминираната дата. Същевременно от така очертаната фактическа
обстановка се очертават едни напрегнати отношения между подсъдимия В.Т. и
подсъдимия М.Ч. с наслагване във времето на мотиви за задълбочаване на
конфликта. Безспорно всички свидетели
описват влошени взаимоотношения както между В.Т. и подс.М.Ч., така и между В.Т.
и подс. Ц.Ч.. Безспорно се установява фактът, че В.Т. е в
добро настроение и черпи за раждането на децата си, както и че в един момент
заедно със свидетелите Н. и А. се насочва към „Магазина на Кристина“, където се
намирал и М.Ч. като там при срещата конфликтът се задълбочава и М.Ч. преминава
от словесна към физическа агресия, замахвайки с брадва към Т..
В този
смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Е.Н., дадени в
хода на съдебното следствие по отношение на фактическата обстановка,
описана във връзка с нанесената на свидетеля Т. телесна повреда. Не се
кредитира, че повод именно за конфликта на инкриминираната дата между М.Ч. и Т.
бил фактът, че М.Ч. влязъл в заведението и счупил щеки за билярд, тъй като този
факт не се подкрепя от показанията на болшинството от свидетелите. /Такова
твърдение се съдържа и в показанията на св. М.А../ В показанията си в хода на
съдебното следствие свидетелят В.Т.
заявява, че действително подсъдимият М.Ч. е чупил щеките за билярд, но не на
инкриминираната дата, на която му е била нанесена телесна повреда. Въпросното
обстоятелство не е описано в прочетените показания на свидетеля В.Е.Н. от 26.05.2014- които съдът
кредитира изцяло , поради обстоятелството, че счита същите за по- достоверни
като дадени в момент по- близък до времето на описваните събития, когато
спомените за конкретните факти са били по- ясни и обвързани с конкретни дати.
Съдът не кредитира
описаните в хода на съдебното следствие детайли във
фактическата обстановка, които отново касаят друг инцидент между подс. М.Ч. и
св. В. Т.- а именно инцидентът със счупените щеки за билярд „ В. изгони М.Ч. от заведението и брадвата
остана в заведението. В.Т. става и
отива при тях с брадвата, да си даде брадвата на М. да си я върне.“- тези
детайли се съдържат единствено в показанията на св. М.А. и на В.Е.Н. и
противоречат на фактическата обстановка, описана от останалите свидетели за датата на инкриминираното деяние, за
което е повдигнато обвинение. В останалата част показанията на свидетелите А. и
Н., дадени в ДП и в хода на съдебното следствие се припокриват без съществени
различия.
Кредитират
се показанията свидетеля В.Е.Н., дадени
в хода на съдебното следствие в останалата им част,а именно, че конфликт между подсъдимите
Ч. и В.Т. е възникнал на датата, на която пострадалият Т. празнувал раждането
на децата си.
Кредитира се прочетеното изявление на свидетеля от ДП по
реда на 223НПК свързано с началото на физическата
агресия от страна на Ч. по отношение на Т.: „В. даде брадвата на Ц.…..След това В. тръгна да се връща в заведението и влизайки вътре Ц.
го последва и удари отзад с брадвата.“
Кредитира се,
описанието , свързано с възприетите фрагменти от последвалия побой и нанесената
телесна повреда, дадени в хода на съдебното следствие, както следва, че свидетелят Н. напуснал заведението и се
отдалечил като се обърнал от силен шум „Чух,
че се карат и се обърнах и в същото време В.Т.
беше на земята. И си отидох вкъщи. Страх ме беше да се върна, не знаех
какво ще се случи. „ като се кредитира и фактът, че Т. се е намирал на земята като на мястото са били подсъдимите Ц.Ч. и
М.Ч..Свидетелят Н. заявява: „Видях В.Т. на земята по лице на тротоара. Той беше на самия тротоар по очи. В това време
М. и Ц.Ч. бяха в близост до В.Т..
По отношение на противоречията във
фактическата обстановка във връзка с детайли в описанието на побоя над В.Т. се
кредитират прочетените показания от ДП от 10.03.2016г. като дадени в момент по-
близък до инкриминираните събития .
Аналогично е и положението в
показанията на свидетеля М.И.А. като се
кредитират показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, в частта относно възникнал конфликт
между подс. М.Ч. и св. В.Т.,
пристигането на мястото пред заведението на подс. Ц.Ч., както и че е възникнал
конфликт между тях и св. Т., когото свидетелят впоследствие видял, паднал по
очи на земята. По отношение на повода за скандала не се кредитира изразеното от свидетеля, че
повод е било счупването на щеки за билярд в заведението на Т. от подс. М.Ч.. В
тази насока при разпит на св.Т.- се установи, че това действително се е
случило, но не през инкриминираната вечер. По- достоверни съдът счита прочетените
показания на свидетеля от ДП,които съдът кредитира изцяло, тъй като са дадени в един по- ранен етап, когато
спомените на свидетеля са били по детайлни, конкретни и относими към точно
определена дата. Тези показания кореспондират с показанията на останалите
свидетели, а именно че подс. М.Ч. е замахнал да удари Т. с брадвата/ пред
магазина /,но не успял, Т. подгонил М.Ч., който побягнал и впоследствие се върнал заедно с подс. Ц.Ч.,
след което Т. се насочил да влиза в заведението и е бил нападнат от подс. Ц. Ц.
с брадва.
По отношение на противоречията във
фактическата обстановка във връзка с детайли в описанието на побоя над В.Т. се
кредитират прочетените показания от ДП от 26.05.2016г. като дадени в момент по-
близък до инкриминираните събития .
Останалите свидетели на инкриминираното деяние са се намирали в двете
заведения и едва крясъците и разправията между Ч. и Т. са привлекли вниманието
им, поради което различните свидетели възпроизвеждат в показанията си различни
фрагменти от фактическата обстановка без да може категорично да се установи кой
и какъв по вид удар е предхождал друг удар с брадва, ритник или друго физическо
посегателство, както и пространственото разположение на тялото на падналия В.Т.,
който в едни моменти е лежал по гръб, а в други по очи върху тротоара.
Кредитират се показанията на свидетеля П.П.Р., който заявява, че е
станал свидетел на побоя: “… се чу шум и
като погледнахме през прозореца видехме, че М. и Ц. бият В. и аз видех и се
уплаших и си тръгнах. В. лежеше, М. беше фанал една манара (брадва), а Ц. беше
над него, а В. лежеше и видимо си го биеха, то се чу шум, ние видехме всички. „
Кредитират се
прочетените на основание чл. 281 НПК показанията на свидетеля от ДП, дадени по
реда на чл. 22 НПК- В.В.П.- който е възприел
непосредствено побоя над В.Т. от страна
на М. и Ц. Ч.: „ Видях Ц. как удряше В. с манара, удряше го в
областта на главата. След това В. се извъртя и падна по очи. С Ц.Ч. беше
неговият син М.. Аз видях Ц. как удряше М.. М. риташе В., Ц. го удряше с
брадва.“
Следват свидетели, които диаметрално променят
показанията си, дадени от ДП.
Двама от тях
са братя – свидетелите И. и Р. И.. Съдът ще се спре подробно на техните
показания, тъй като счита, че именно тези двама свидетели многократно в хода на
съдебното следствие бяха сочени от останалите свидетели като лица, които са
отправяли заплахи и са оказвали натиск за промяна показанията на останалите
свидетели като в тази връзка много от свидетелите поискаха и назначаване на
физическа охрана след отправени им заплахи от братята И.. Безпредседентна беше
обстановката в хода на съдебното следствие, при което почти във всяко съдебно
заседание свидетелите заявяваха в съдебна зала за оказван им извън съдебната
зала натиск и отправяни заплахи.
Кредитират се и прочетените показания от
ДП по реда на чл. 22 НПК на свидетеля Р.А.И., който се намирал в клуб „Грийн на
инкриминираната дата , който
завявява, че чул вик и отивайки при прозореца на заведението видял Т. „паднал на земята, а Ц.Ч. го удряше с тъпата част на брадвата, а М.Ч. рита с крака Т. по цялото тяло.“
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.А.И., дадени в хода на съдебното следствие. Същите съдът счита за
дадени след оказан физически или
психически натиск. Видно от показанията и сигналите на свидетелите,
потърсили съдействие и защита в хода на съдебното следствие от състава на съда
чрез молби за назначаване на физическа охрана – всички тези свидетели
единодушно заявяват, че именно братята И. и Р. И. са ги заплашвали и са ги
убеждавали да се откажат от показанията си във връзка с настоящето
производство. Показанията на свидетеля Р.И. от ДП не кореспондират със
събраната доказателствена маса- свидетелят отрича дори предхождащи факти, а
именно самият той да бил удрян от подсъдимия М.Ч., от което да е получил травма на главата. Това се опровергава от приобщената по делото медицинска
документация, видно от която свидетелят Р.И. има „счупване на тилната
кост“. Въпросната травма е с давност от 12.01.2016г. Колко трябва да е притиснат и уплашен един свидетел, как му е било
въздействано, за да „забрави“ и да отрича, че има счупена тилна кост. Макар фактическата обстановка по нанесения
побой от подсъдимия М.Ч. по отношение на
Р.И. да не е предмет на настоящето наказателно производство- съдът подробно
анализира този факт, тъй като същият е отправен фундамент между истината и
лъжата. В хода на съдебното следствие Р.И. заяви, че няма случай с нанасяна му
травма от М.Ч. и няма счупване на тилната кост, което обстоятелство се
опровергава категорично от съдържащата
се в кориците на делото медицинска документация по случая. Същевременно поради
спецификата на травмата същата е факт,
обстоятелство , което не може да бъде манипулирано ,не може да бъде
„скрито и замито“.
Изводът на
съда е , че притиснат и манипулиран, свидетелят Р.И. се е отказал не само от
показанията си, но и от факта, че има счупена тилна кост, което обаче е
физиологичен феномен, неподатлив на манипулации -с едничката цел само и само да
избегне нещо или някой. Какво, кого - съдът само може да гадае ….Нещо повече
този свидетел и брат му са превърнати в маша за манипулиране и притискане на
другите свидетели.
Няма друг
председент на такова масово изявление на свидетели в съдебна зала за оказвано
им насилие, отправяни заплахи и натиск!
Фактът, че свидетелят
Р.И. е бил пребит от подсъдимия М.Ч. се съдържа и в прочетените показания по
реда на чл. 28 НПК от ДП на свидетеля В.В.П..
При анализ на
показанията на свидетеля Р.И. следва да се вземе предвид, че именно този свидетел е поискал физическа охрана от прокуратурата
именно, за да се защити от подсъдимите – М. и Ц. Ч.. Именно този свидетел е дал и интервю
пред БТВ срещу действията на подсъдимите М. и Ц. Ч..
В хода на съдебното следствие свидетелят П.Р. заявява:
„Знам за инциденти с Р.И., знам за инцидент, където М. го беше ударил и В.
го беше закарал.“……“Р.И. ми е споделял,
че се страхува от Ц.Ч., защото всички се страхуват от Ц.Ч., защото ги връзва,
бие ги и т.н., “
В прочетените показания от ДП,
дадени по реда на чл. 22 НПК свидетелят В.В.П.
–заявява , че е закарал Р.И. *** след нанесен му побой от М.Ч..
:“Р.И. го
познавам. Той също е бит от М.. Аз отидох да го взема оттам , където го беше
ударил М.. Р. беше паднал, аз го взех и го откарах в болницата във В..“
В тази връзка са и показанията на
свидетеля Д.К.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, който заявява за отправяни му заплахи от братовчедите му И.
и Р. И., както и от Д.О. и Ц. Т.. Свидетелят заявява и за нанесения побой от
подсъдимия М.Ч. по отношение на свидетеля Р.И.- обстоятелство, което единствено
свидетелят Р.И. „е забравил“.
Напълно нелогично в
съдебна зала свидетелят Р. А.И. се
отказва от показанията си , отказва се дори от факта, че тилната му кост е
счупена. Още повече в хода на съдебното следствие значителна част от
свидетелите заявяват, че Р. и И. И. ги заплашват и им оказват натиск да се
откажат от показанията си. Именно по повод заплахите на свидетелите Р. и И. И.
са и големият брой молби на свидетели за назначаване на физическа охрана от
съда.
В хода на съдебното
следствие свидетелят Р.С.Д. заявява: „Предлагано ми е да се откажа да давам
показания срещу Ц.Ч.. Р.И. дойде, не си спомням заседанието на 4 –ти ли, не
си спомням имало ли е заседание, на 4 май, дойде в нас с предложение, бяхме
сами - аз и той, с предложение, че ми дава 6 000 лева, т.е. на два пъти, от Ц.Ч.,
да си оттегля показанията. Преди заседанието ми даваха 3 000 лв., след заседанието
– давали още 3 000лв. Казах на Р., че втори път не искам да чувам такива
предложения.“
Поради горното съдът
не цени показанията на свидетелите Р. и И. И., дадени в хода на съдебното
следствие.
Същевременно съдът
изцяло кредитира прочетените на основание
чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания
на свидетеля Р.А.И. от 22.02.2016 г., съдържащи се в том 12, л. 33 – л. 37 от
ДП, дадени по реда на чл. 223 НПК.
След прочитането на
тези показания свидетелят Р.А.И. заявява:
„Не поддържам казаното от мен в
проведения разпит пред съдия на СпНС от 22.02.2016 г. Това, което съм казал, е
било по принуда и от страх да не ме убият – В.П. Л. и синът му.“ Във връзка
с това изявление съдът обсъди следните факти : На 12.01.2016г. свидетелят Р.И. получава травма на тилната кост и
иска назначаване на физическа охрана срещу М. и Ц. Ч.. В хода на съдебното
следствие свидетелят Р.И. заявява, че по времето на назначената му охрана, когато
е проведен разпита по реда на чл. 22 НПК е бил заплашван от В.П. и сина му. Не
е ясно след като вече е имал опита да поиска физическа охрана, дал е интервю
пред БТВ- при твърдяната заплаха и натиск от страна на В.П. и сина му- защо не
е подал сигнал или потърсил съдействие в медиите, органите на ДП или на
съдията, както и остава нелогично и абсурдно реализирането на такъв натиск,
след като свидетелят е имал назначена физическа охрана.
Съдът изцяло не кредитира, показанията на свидетеля
И.А.И.,
дадени в хода на съдебното следствие като нелогични, житейски неиздържани и в
противоречие със събраната доказателствена маса. Съдът счита, че същите са
манипулирани и отказът на свидетеля от дадените в ДП показания е в резултат на
оказано психическо или физическо въздействие. Свидетелят И.И. заедно с брат си Р.И.
са сочени от множество свидетели в хода на съдебното следствие за лица, които
се опитват да манипулират показанията на свидетелите чрез заплахи и обещания за
парични възнаграждения.
Изцяло се кредитират прочетените показания на
свидетеля И.А.И. от 18.02.2016 г.,дадени по реда на чл. 223 на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 НПК, съдържащи се в том 12, л. 47 – л. 51 от ДП. Същите са
логични, последователни, житейско правдиви и кореспондиращи със събраната
доказателствена маса.
В прочетените
показания по реда на чл. 223 НПК свидетелят заявява, че на инкриминираната дата
се намирал в
клуб „Грийн“, чул писъци и слизайки пред заведението видял подсъдимият Ц.Ч. да
удря Т. с брадва в главата.
Още един
свидетел променя диаметрално показанията си
като в хода на съдебното следствие се отказва от показанията , дадени в
ДП.
Тук промяната
е в обратна посока – макар в хода на ДП свидетелят да заявява, че не е бил
очевидец на инкриминираното деяние, свързано с причинена телесна повреда по
отношение на пострадалия В.Т.- в хода на съдебното следствие свидетелят сочи
мотив, поради който не е свидетелствал и подробно и детайлно описва фактическата
обстановка на инкриминираната дата. Още в показанията си в хода на съдебното следствие свидетелят Т.
заяви, че неговият приятел и човекът, оказал му първа помощ Ц.Н.Н. му е заявил, че няма да
свидетелства , поради страх от отмъщение.
Кредитират се
изцяло показанията на свидетеля Ц.Н.Н., дадени в хода на съдебното следствие, които са подробни и детайлни, описват в голяма степен събитията от
инкриминираната дата. Показанията на този свидетел взаимно се допълват и
подкрепят с показанията свидетелите В.Е.Н., М.И.А., Й.В.Я. , В.Г.Т., В.В.П., дадени в хода на съдебното следствие и
прочетените показания от ДП, както и с
прочетените показания от ДП на св. Р.А.И. и И.А.И.. Макар и дадени на
много късен етап- една в хода на съдебното следствие показанията на свидетеля Ц.Н.Н. съдържат конкретика, детайлност и
достоверност. Една от причините е , че инкриминираното деяние е засегнало в по-
голяма степен съзнанието на този свидетел, тъй като престъпно посегателство е
извършено срещу много близък му човек.
Поради
пълното противоречие с показанията от ДП бяха прочетени показанията от ДП. Свидетелят
не потвърждава показанията ,прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 1 от НПК,
показанията от ДП от 11.02.2014 г., и от 21.05.2014 г. . Свидетелят
заявява, че е дал показанията под натиск като лично е откаран от подсъдимия Ц.Ч.
в РУП. Тук отново са налице данни за принуда и насилие:“Т. не ме е търсил след това. Извиних се на В.Т., че няма да му стана
свидетел. Сутринта когато му се обадих да му кажа да отиде на лекар, му казах,
че няма да му стана свидетел на делото, ако заведе такова. В полицията в Б.С.ме
закара Ц.Ч., той знаеше, че имам призовка. Първия път когато ме викнаха
полиците, се скрих и не отидох, но втория път отидох с Ц.Ч. ***, с неговата
кола. По пътя Ц.Ч. ми каза какво да кажа……. Докато пътувах с Ц.Ч.,***, Ч. ми
каза да кажа, че съм се бил прекалено много напил и не съм можел повече да пия
и да седя и съм си тръгнал преди инцидента, или преди да се случи нещо, защото
не съм знаел, че се случва нещо. „
На въпроси на
подсъдимия Ц.Ч. свидетелят Ц.Н. заявява: “Аз
паметта си имах през цялото време и знаех какво се е случило. Отказах се да дам
показания срещу вас, за да не направите нещо на мен и на моето семейство. ….
Искам да заявя, че не лъжа. Че не е нормално когато го бяха пуснали за няколко
да ме срещне, случайно ме пресрещна с автомобила и ме попита защо съм си
причинил яд на здрава глава и да сменя показанията. През цялото време
поздравяваше майка ми, пращаше поздрави, казваше ми: „Поздрави майка си“.“
Свидетелят
изложи в хода на съдебното следствие много мотивирана причина , поради която не
е посмял да разкаже фактите, на които е бил очевидец пред разследващите органи
и тя е същата, както и при останалите свидетели- манипулации, заплахи , страх.
Напълно житейски правдиво е човек да се уплаши , когато институциите са глухи и
неми и да се поддаде на инстинкта за самосъхранение.
Кредитират се и показанията на свидетеля Й.В.Я., дадени в хода на съдебното следствие относими за видимото
състояние на свидетеля В.Т. след нанесения му побой. Тези показания
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Кредитират се показанията на свидетеля Г.Ц.Т., който описва здравословното състояние на сина си след нанесения му побой.
Съдът едва на последно място обсъжда показанията на пострадалия В.Г.Т. като взе предвид цялата събрана
доказателствена маса по настоящето дело- гласни доказателствени средства,
изготвени СМЕ. След анализ на всички гласни доказателства съдът счита и
кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Г.Т.. Същите възпроизвеждат
детайлно и правдиво фактическата обстановка , логически последователни са,
безпротиворечиви и се подкрепят от многобройни гласни доказателства-
показанията свидетелите В.Е.Н., М.И.А., Й.В.Я. , Г.Ц.Т., В.В.П., дадени в хода на съдебното следствие и
прочетените показания от ДП; прочетените показания от ДП на св. Р.А.И. и И.А.И.; показанията на свидетеля Ц.Н.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие.
Относно показанията на свидетеля М.Д.Н.- налице е драстично
противоречие в показанията от ДП и тези в съдебното следствие. Макар да се
съдържат конкретика относима по настоящето наказателно производство в тези
показания ясно контрастира страха от подсъдимите . Прочетените на основание чл. 281, ал 4, вр.ал .1, т. 1 НПК
показания от ДП съдът цени като една характеристична справка по отношение на
подсъдимия Ц.Ч. като ярко е възпроизведена и атмосферата в с. Г. през
инкриминирания период.
На фона на всички тези показания на
половината село, в които в един или друг момент се потвърждава фактът на
нанесения побой от страна на М. и Ц. Ч. по отношение на В.Т. – допуснатата като
свидетел по искане на защитата М. Н. А. –
/протокол от съдебно заседание от 11.12.17 /- заявява твърдения, които според
съда са недобре подготвено алиби , което в такава степен не кореспондира с
безспорно установените факти, че съдът го счита за категорична лъжа. В този
смисъл и показанията на тази свидетелка
не се кредитират от съда.
Ø СВИДЕТЕЛИ,
даващи показания относими към повдигнатото обвинение по чл. 330, ал.1 НК на
подсъдимия Ц.К.Ч.
Основен
свидетел на инкриминираното деяние на 22.02.2015г. в
02.00 часа свидетелят В.Г.Т. , поради което от
съществено значение са именно неговите показания, макар че същият е и пострадал от деянието. Логично
е Т. да е основен свидетел като се има в предвид мястото и времето на
извършване на инкриминираното деяние- два часа през нощта в двора на дома му.
Факт е че колите в двора на Т. били подпалени. Свидетелят твърди, че е видял
подсъдимият Ц.Ч. да държи запалителна течност, след което да я подпалва при
автомобилите. Свидетелят заявява, че е подгонил Ч., който побягнал към
Младежкия дом. Тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля Н..
Кредитират се показанията на
свидетеля В.Е.Н., дадени в хода на
съдебното следствие, че около 02.00ч на 22-23.02.2015 слухово е възприел
два гърмежа като от ловна пушка и крясъците на Т. , а визуално е възприел черен силует , който
влязъл в младежкия дом. В хода на съдебното следствие на въпроса разпознал ли е
лицето, което е тичало към Младежкия дом свидетелят заявява:“ Аз го оприличавам на Ц.Ч..“
Останалите свидетели са допуснатите по искане на защитата
свидетели /протокол от съдебно заседание
от 14.11.17/, както следва: свидетелите В.П.К., С.Х.С., С.А.И..
Съдът не кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като показанията им звучат като подсигурено алиби. Свидетелката В.П.К. била в Младежкия дом с подсъдимия на втория
етаж, където на първия етаж си правели скара свидетелите С.Х.С., С.А.И.. Тези
двама свидетели цял ден извършвали тежка
физическа работа, живеят в селото , имат си домове и именно, когато подсъдимият
Ц.Ч. си е поканил гостенка – св. В.К.- те стоят на долния етаж и въпреки че
били пили значително количество алкохол си спомнят точните часове , когато
подсъдимият е изпратил гостенката си. Освен това свидетелите стоели именно на
това място в Младежкия дом, което е единственото, откъдето може да мине
домакинът им и приятелката му. Следва да се има впредвид, че подсъдимият Ц.Ч. има голямо, задружно
семейство, на което много държи и обича.
Версията на свидетелите В.П.К., С.Х.С., С.А.И.,
от една страна, и версията на свидетелите В.Е.Н. и В.Г.Т. си противостоят като следва да се вземат предвид следните
обстоятелства, за да се даде вяра на една от групите свидетели:
На първо място подсъдимият Ц.Ч. е имал мотив или още по- точно много
мотиви – това са напрегнатите отношения във връзка с конкуренцията за кметския
пост; На второ място отношенията са били
„ на нож“ още след случая с нанесения побой над Т.; На трето място дори
да допуснем, че въпросните свидетели В.П.К., С.Х.С., С.А.И. са били в Младежкия дом – липсват
безспорни доказателства, че абсолютно точно си спомнят времевия диапазон .
В хода
на съдебното следствие съдът изслуша множество свидетели, които безспорно са
присъствали на определено място в определено време и във възприятията им имаше съществени
различия. А тези нови свидетели, неразпитвани в ДП , в пълен синхрон заявиха
пред съда една конкретика на часове и дати, която за съда звучи неправдоподобно
и заучено. Поради горното съдът не кредитира показанията на тези свидетели,
която счита за режисирано алиби.
Ø
СВИДЕТЕЛИ - ПОЕМНИ
ЛИЦА
Кредитират се показанията на
свидетелите- поемни лица: Н.Й.Г., С.Д.М.; Г. С.Б., Й.О. Р.; Т.Я.М.; М.М.Д.; М.Т.М.;
С.П.М.; Р.Г.Р. , И.К.П., Г.Ч.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените показания от ДП
на свидетеля И.К.П. на основание чл. 281, ал.6,
вр. с ал.1, т.1 от НПК; А.П.И.
Кредитират
се показанията на свидетеля К.Ц.М., дадени в хода на съдебното следствие
и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
Ø ГРУПА СВИДЕТЕЛИ, заявили за оказано физическо или
психическо въздействие по време на воденето на дп и на съдебното следствие
В хода на
настоящето съдебно производство при провеждането на разпита на значителна част
от свидетелите същите заявяваха, че им е оказван натиск за променяне на
показанията от ДП като са предлагани парични суми и респективно са отправяни
заплахи и закани. Многократно свидетели подаваха сигнали за оказван им натиск и
искаха спешно назначаване на охрана.
Съдът счете за уместно въпросните
изявления на свидетелите да бъдат събрани в съвкупност с оглед на преценка на
достоверността им.
В хода на
съдебното следствие свидетеля В.Г.Т. заявява, че след
освобождаването на подсъдимия Ц.Ч. от ареста през февруари 2017г. му е оказван
натиск за промяна на показанията му: „Когато през месец февруари 2017 г., Ц.Ч. беше пуснат
на свобода, той започна системно да обикаля нощем фермата на баща ми и моята
къща и осветяваше прозорците с прожектор. Много от свидетелите коментираха, че
им е оказан натиск да се откажат от показанията
си. На 14.04.2017 г. при мен лично дойдоха Р. и И. И., те ми предложиха
да си разделим 24 хиляди лева, които им ги дават, да се откажат от показанията
си, под предлог само да подпишем някакви жалби и ние все едно, че няма да се
отказваме, ще си кажем в съда както си е. Казах им, че това няма да се случи и
ги накарах да се обадят на разследващите полицаи. Това го заявиха в
присъствието на цялото ми семейство, баща ми, майка ми и жена ми. Схемата беше
да се срещнем с адв.. Ц. Й., която е изготвила предварително готови жалби и
сигнали, да ги подпишем, да ни дадат една част от парите, и ако се откажем на
делото, да ни дадат другата част от парите в Мола в София. Категорично
отказах.“
В хода на съдебното следствие
свидетелят Т. описа и начините на въздействие върху част от свидетелите и
конкретни факти и детайли:
„Р.И. беше пребит от М.Ч.. Ц.Ч. ги
изнудваше през цялото време с дела, изнудваше И. и Р. И.. Заведе им дело за
заплаха,за убийство, или нещо такова. Пускаше постоянно жалби заради негово
изказване пред телевизията, че ще го убие ако излезе. Изказването беше
вследствие на това, че М. и С. Ч. искаха да изнасилят брат му- С. И.. Методите на Ц.Ч. за отказване на свидетелите
са постоянен тормоз и провокации на всички, включително и на мен. Обиди от
страна на жена му. Веднага след ареста му 26.05.2016 г. системен тормоз над мен
и семейството ми, имаше провокации да им отвърнем с нещо. Имаше жалба срещу мен
от Ц.Н., че съм подал жалба срещу мъжа й и са го затворили. Р.И. беше пребит от
М.Ч., не съм наясно защо, за да те бият М. или Ц. Ч. не е необходима особена
причина. Те го правят с цел за всяване на страх в цялото село. Чух от медиите и
от баща ми Г.Т., който ми разказа, че е видял как М.Ч. удря Р.И.. Удря го с
юмрук, но Р. е паднал и си е ударил много лошо главата в някакъв камък. Баща ми
е подминал и не е останал да види какво е станало. Това се случва в махалата в
с. Г.. Р. беше откаран в болницата във В. от В.П.. След това бях потърсен от Р.
и И. И. да протестираме нещо да се промени, защото в това село нещата не вървяха
на добре. Мисля ,че на 14.01. 2016 г. ми се обадиха по телефона и ми казаха,
обади ми се Л.М., и ми казаха, че се събира огромна група, за да притискат
семейството на Р. да се откажат от показанията си. Аз сигнализирах на 112 и ме
глобиха, че групата е била на 50 метра от дома на Р., в заведението на Машко, а
не е била пред къщата. След това обжалвах глобата и съда отмени глобата. Р.
винаги е живеел в собствената си къща. Мисля, че два или три месеца го
охраняваше полиция. „
Ø СВИДЕТЕЛИ, чиито показания са несъотносими към воденото
наказателно производство:
Показанията
на свидетелката Г.П.Д.П.И.Л.; Ц.Й.Т.. В.Д.Н.; М.М.Б.; Д.К.К.; Й.Ц.Д.; Т.М.М.; Л.И.М.; С.Д.М.;
М.Г.К.; В.М.Й. са несъотносими към предмета на настоящето производство.
Ø ЗАЛИЧЕНИ
СВИДЕТЕЛИ
В хода на съдебното следствие по
искане и със съгласие на страните са заличени свидетелите И.Н.Б.; В.Н.Ч.; М.И.Д., Ц.М.Д., Р.Г.Б., И. Ц. Г.; Д.С.Р.;
А.Т.А.; В.И.Ц., И.Н.П.; Т.Я.Т., В.К.Б. от списъка със свидетели и И.Р., С.С.- СВИДЕТЕЛИ ДОПУСНАТИ ПРИ ДОВЕЖДАНЕ
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЯСНЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
В хода на
съдебното следствие свидетелите бяха приканван да дадат обяснения. В най-
голяма степен от това се възползваше подсъдимият Ц.Ч., който активно участваше
в съдебното следствие. Възможността на даване на обяснения от подсъдимите беше
напомняна в хода на съдебните заседания. В последните проведени съдебни
заседания подсъдимият Ц.К.Ч.-
заявяваше , че не е в състояние да дава обяснения въпреки огромното си желание
поради силните болки, които изпитвал. В хода на съдебното следствие подсъдимият
Ц.К.Ч. участваше активно , задаваше въпроси на свидетелите, даваше частични
обяснения. От края на декември 2017г.
подсъдимият отказа както да се лекува въпреки многобройните молби по чл. 270 НПК с искане за изменение на МНО по здравословни причини, така и да посещава
съда като неизменно лежеше. Съдът не счита за достоверно , че подсъдимият е
лежал неподвижно в продължение на пет месеца, тъй като в проведените изнесени
съдебни заседания установи, че подсъдимият лежи на обикновен дюшек, което
неминуемо щеше да доведе ,както до декубитус, така и до развИ.е на застойна
бронхопневмония. В хода на проведените изнесени съдебни заседания в сградата на
СЦЗ подсъдимият сам се обслужваше в посещенията си в тоалетната. Липсват данни
в медицинската документация подсъдимият да е бил обслужван от рехабилитатор или
санитар . В тази връзка бяха изискани и записи от видеокамерите на болницата на
затвора. Неясно защо тогава по време на съдебните заседания подсъдимият не
помръдваше и лежеше неподвижно, което и кореспондира със извода на ЛКК към
СБАЛЛС, че просто е налице категоричен отказ на подсъдимия да се движи.
Същевременно
макар да отказа да дава обяснения , подсъдимият Ц.Ч. взе становища, които бяха
адекватни и от тях се установи , че последният е съвсем адекватен, слуша
внимателно какво се говори в съдебната зала и поведението му , както и отказът
да дава обяснения съдът счита като вид защитна версия.
От правото да
даде обяснения се възползва подсъдимият К. К. като съдът цени тези показания
като достоверни и правдиви. Останалите подсъдими , приканени последователно да
дадат обяснения не се възползваха от това си право.
v
В ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
БЯХА ПРИЕТИ МНОЖЕСТВО ЕКСПЕРТИЗИ
Ø ЕКСПЕРТИЗИ, относими
към обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал.2 НК
за подсъдимия Ц.К.Ч. и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 63, ал.1, т.3, вр.чл. 20, ал.2 , НК за
подсъдимия М.Ц.Ч. с пострадал В.Г.Т.
По отношение на заключението на СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА по писмени
данни, от 24.02.2014г., изготвена от ВЛ Ф.Т., находяща се в т.19, л. 14 от ДП с освидетелстван пострадалия В.Г.Т.. Видно от изготвената СМЕ
освидетелстваният В.Т. е получил охлузвания и кръвонасядания на лява лицева половина, кръвоизлив под
външна обвивка на лява очна ябълка, ерозия на роговицата на лявото око.
Експертът прави извод, че по механизъм на извършване описаните травми могат да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети
Вещото лице е отбелязало, че в ДП липсват медицински
данни както и данни от очевидци на
инцидента за изпадане в състояние на безсъзнание от пострадалия в резултат на
мозъчно сътресение. Същевременно ВЛ е отбелязало в графа данни в ДП от значение
за експертизата, че в ДП има приложен фиш от ЦСМП – В. ,филиал Б.С., амб. №300 от 30.01.14, видно от
който е отразена консултация с невролог- д-р. К. с диагноза мозъчно сътресение без да е коментирал дали
свидетеля е губил съзнание.
Съдът не кредитира тази СМЕ относно извода, че е
налице временно разстройство на здравето неопасно за живота, тъй като тази
диагноза противоречи на данните събрани към момента на изготвяне на
експертизата . В хода на съдебното следствие експертът заявява Т.: “ На ДП съм
представил писмено заключение, с отговор на поставените въпроси, като за
изготвяне на същото са ми били предоставени: фиш от филиала на Спешна помощ от
гр.Б.С.и протоколи за разпит, като въз основа на тях съм дал следното
заключение.“ Съдът не
кредитира СМЕ, изготвена на 24.02.2014 г , към която
дата е наличен разпит на св. В.Т. от
31.01.14,в който свидетелят е
заявил„ „Той ме удари с брадвата в
челото, с тъпото на брадвата в челото, след което съм паднал на земята и нищо
не помня.“ Въпросният разпит не е прочетен в хода на съдебното следствие и
не е приобщен като доказателствен материал,
но същият представлява писмено доказателство и съдържа данни, които към момента
на изготвяне на СМЕ вещото лице Е СЛЕДВАЛО ДА ВЗЕМЕ ПРЕДВИД, НО ГИ Е
ИГНОРИРАЛО, не ги е съобразило и изследвало. СМЕ е ценила само данните от
протокола за разпит на св. Т. от 16.02.2014г. , т. е последващ разпит на
свидетеля. Едва в хода на съдебното
следствие вещото лице е посочило мотив да не се съобрази с показанията на
пострадалото лице: „Показанията на пострадалия имат субективен характер по
отношение на тази диагноза. Загуба на спомен може да има и при по- лека степен
на мозъчно сътресение. „
Това изявление не
може да се приеме, тъй като са налице множество свидетели, които в хода на ДП
заявяват, че пострадалият В.Т. вследствие на побоя не е реагирал, не е проявявал признаци на живот и не е бил в съзнание
– това са свидетелите В.Н., Й.Я., Ц.Н.Н.. На фона на тези свидетелски
показания следва да се кредитират и показанията на пострадалия В.Т. като
достоверни и обективни, тъй като са в синхрон с показанията на останалите
свидетели- очевидци.
Поради горното СМЕ, изготвена от ВЛ Ф.Т. е необективна , непълна, несъобразена и
избирателно анализираща предоставените материали от ДП като СЪДЪТ НЕ Я
КРЕДИТИРА досежно извода, че пострадалият не е загубил съзнание и че му е
причинена единствено лека телесна повреда.
Същевременно в тази
експертиза са описани нанесените леки телесни повреди на пострадалия Т. :“ От приложената медицинска документация съм
установил, че В.Т. е получил охлузвания и кръвонасядания на лява лицева
половина, кръвоизлив под външната обвивка лява очна ябълка и ерозия на
роговицата на ляво око. Увреждането е могло да бъде причинено от действието на твърди тъпи предмети и по начин
посочен от пострадалия, тоест при побой.“
По отношение на пострадалия В.Т. е
изготвена повторна СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА- ВЛ В.Х.Н./
т.13, л. 19-20 от ДП/. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на СМЕ /която се
основава освен на документи и на извършен личен преглед на пострадалия –година
и четири месеца след инкриминираното деяние/ е с извод за получено мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето
временно опасно за живота. Видно от заключението останалите травматични
увреждания в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Получените
травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и остри режещи
предмети и могат да бъдат получени при удари с брадва.
По отношение
на средната телесна повреда ВЛ е направило своите изводи въз основа на следното
- наличната
медицинска документация- отразеното във фиша на спешна помощ , включваща :
консултация с невролог и поставена диагноза „мозъчно сътресение“; извършена
рентгенография на костите на черепа без установени счупвания.
- вещото лице
е обосновало изводът за изпадане на освидетелствания в безсъзнание с данните,
съдържащи се в свидетелските показания, съдържащи се в делото.
-
анамнестични данни, получени от освидетелстваното лице;
Съдът
кредитира тази експертиза изцяло, тъй като същата не е формална и едностранна,
налице е запознаване с наличната медицинска документация, с показанията на свидетелите
и на освидетелствания, както и е извършен личен преглед на лицето. Макар и
прегледът да е извършен в отдалечен времеви отрязък, нанесените травми
съответстват на заявеното в свидетелските показания относно видът и начинът на
нанасяне на удари от подсъдимите Ч. върху пострадалия Т..
Основният
въпрос за определяне на вида на телесната повреда като средна е изпадането на освидетелствания
в безсъзнание, което се доказва единствено със свидетелски показания. Налице са
достатъчно гласни доказателства, описващи изпадането на Т. в безсъзнание, които
се съдържат ценените и кредитирани от съда свидетелски показания: В.Н., Й.Я., Ц.Н.Н.,
както и показанията на освидетелстваното лице В.Т..
Налице е и
трета СМЕ по отношение на освидетелствания В. Т.. Съдът изцяло кредитира
заключението на тройната СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от ВЛ В.Н., Р.Х. и Б.С. по отношение
на В.Т., съдържаща се в т.13, л. 33-35 от ДП.
Тази експертиза вещите лица
защитиха много мотивирано и професионално в съдебна зала като изложиха доводите
си , довели до извода за причинена средна телесна повреда по отношение на
свидетеля В.Т..
Безспорно още във фиша на спешния медицински център е отразено, че се касае
за мозъчно сътресение на пострадалия В.Т.. Експертите заявяват, че при ценене
на съдържащите се в делото свидетелски показания се прави извод за причинена
средна телесна повреда, а именно МОЗЪЧНО
СЪТРЕСЕНИЕ С ПЪЛНА ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Същевременно освен данните , съдържащи се в
показанията на свидетелите – вещите лица посочват и други важни характеристики,
присъщи на физиологичното състояние , при което е налице загуба на съзнанието.
Останалите
травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Изводите за причинена средна телесна повреда се подкрепят от свидетелските
показания, които съдът кредитира/ свидетелите В.Н.,
Ц.Н.Н., пострадалия В.Т./.
В мотивите за данни за МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ С
ПЪЛНА ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ вещите лица изтъкват няколко основни довода:
На първо място- посочват следните клинични
признаци: /ВЛ С.:“Клиничен преглед, при който се установява
лицева асиметрия, която може да бъде интерпретирана като увреждане на лицевия
нерв от страната на контузията на окото, както и патологични белези от същата
страна. И ако трябва да се обсъждат всички тези данни лицевата асиметрия се
интерпретира от невролога като увреждане
на лицевия нерв. Съчетана с патологичен белег от същата страна, т.е.
„Бабински“-положителен, от същата страна, би
могло да говори, че има контузионно огнище в мозъчния ствол, т.е. в моста,
където се намира ядрото на лицевия нерв и влакната на двигателния път,
централен двигателен, т.е. пирамините, са засегнати на това ниво, те са
разпръснати и се получава само патологичен белег, без друг двигателен
дефицит.“, т. е НАПРАВЕН Е ИЗВОД ЗА НАЛИЧИЕ НА КОНТУЗИОННО ОГНИЩЕ В МОЗЪЧНИЯ
СТВОЛ, т.е. по-точно в моста, тази част на мозъчния ствол.
На второ място вещото лице Н. разкрива характеристиките и последствията
от възникване на мозъчен отток, : „При
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, степенна кома, поради нарастващия
отток на мозъка може да настъпи смърт, поради потискане на центъра на дишането
и сърдечно-съдовата дейност, получава се вкленяване на малко-мозъчните тулзили.
Това е всъщност причината съдебните лекари да предложат на законодателя в
миналото да се приема мозъчното сътресение със загуба на съзнание като
разстройство на здравето, временно опасно за живота.. От това се умира, но няма
никаква морфология в мозъка, освен един тежък отток. „
Вещите лица заявяват , че по отношение на
пострадалия В.Т. е проведена противооточна терапия , тъй като на следващия ден при извършен
клиничен преглед пострадалият е имал замъглено съзнание./ по данни от
медицинския фиш/.
На трето място вещото лице Н. анализира показанията
на свид. В.Н., от които прави извода за липсата на адекватност от страна на
пострадалия В. Т. :“ ….В Н., който го е
наблюдавал и който казва първо, че М. го хванал и му бъркал в окото, човек ако
е в съзнание и адекватен няма да се остави да му бъркат в окото“.
На четвърто място данните от свидетелските
показания, които вещите лица също са
обсъдили и са ценили като данни за загуба на съзнание: показанията на свидетеля
В. Н.“След около 10 мин. така си тръгнаха Ц.
и М.. В. остана да лежи на земята, целият облян в кръв, с рани по главата и
тялото. Ние отидохме, В. лежеше на земята, мислехме
че е мъртъв. Не мърдаше.
Мина известно време, след около 10 мин. видях, че мърда и заедно с Й. и Ц.….“
Показанията
на свидетеля Ц.Н.: „лежи, мислехме че е умрял, отпуснат със затворени очи“…
„Намираше
се в неадекватно състояние….“, в почти неадекватно състояние, ама когато са
го изправили вече“
, а преди
това „. Там в съдебно заседание, не помня на кой от свидетелите казва: „Питах
го, не реагираше“ – това ни дава основание да приемем.
Ø ЕКСПЕРТИЗИ, относими
към повдигнатото обвинение на подсъдимия Ц.К.Ч. за престъпление по чл. 330, ал. НК
Съдът кредитира изцяло заключението на КОПЛЕКСНА
ПОЖАРОТЕХНИЧЕСКА И АВТОТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице В.Т.П. – том17, лист 216 –
219. Експертизата е определила
местоположението на инкриминираните автомобили л.а. „Опел“ модел „Вектра“, Б.С.и
л.а. „Мицибуши“ модел „Паджеро“ ***като е изготвена и мащабна скица за
местоположението на последните. Експертизата е изготвена от лице с необходимите
професионални качества и познания.
Съдът кредитира
изцяло заключението на ХИМИЧНА ЕКСПЕРТИЗА ПРОТОКОЛ № 20 от вещо лице М.С.
*** – том 16, лист 19-21. Видно от заключението на експертизата при химично
изследване на обтривки от ръцете на подсъдимия Ц.Ч. не се установява наличие на
гориво- смазочни материали или лесно запалими течности. Експертизата е
изготвена от лице с необходимите професионални качества и познания. Липсата на
наличието на такива вещества обаче не изключва авторството на деянието по чл.
330 НК от страна на подсъдимия Ц.Ч., тъй като въпросните вещества могат да се отмият
от ръцете .
Съдът кредитира
изцяло заключението на ХИМИЧНА ЕКСПЕРТИЗА ПРОТОКОЛ № 21 от вещо лице М.С.
*** – том 16, лист 40-42. Видно от заключението на експертизата при химично
изследване на обтривки от ръцете на подсъдимия Д.Е.К. се установява наличие на гориво- смазочни
материали или лесно запалими течности. Експертизата е изготвена от лице с
необходимите професионални качества и познания. Същевременно липсват каквито и
да е доказателства подсъдимият да се е намирал на местопрестъплението на
инкриминираната дата и час, а видно от свидетелските показания е забелязан и
видян един единствен човек като свидетелят В.Т. категорично твърди, че лицето,
което е забелязал през прозореца на спалнята е подсъдимия Ц.Ч.. В този смисъл
са и показанията на свидетеля В.Н..
Съдът кредитира
изцяло заключението на ЕКСПЕРТНО ПОЖАРОТЕХНИЧЕСКО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ от вещо лице К.Н.П. *** – том 16. Видно от
заключението пожарът е възникнал най- вероятно вследствие използване на
леснозапалима течност като при ненавременна намеса е имало опасност да се
разпростре върху целите автомобили, но
не е имало опасност да се разпростре върху
други имоти. Поради горното
обстоятелство правната квалификация по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2 НК е
неприложима.
Съдът кредитира
изцяло заключението на ДАКТИЛОСКОПНА ЕКСПЕРТИЗА ПРОТОКОЛ №16/ДКТ-232 на вещо лице
Й.К.Ч. – НИКК-МВР – том 13, лист 8-11. ;Видно от заключението на експертизата
върху предоставените обекти не се проявяват годни за сравнително изследване и
идентификация дактилоскопни следи. Експертизата е изготвена от лице с
необходимите професионални качества и познания.
Съдът кредитира
изцяло заключението на ДНК ЕКСПЕРТИЗА ПРОТОКОЛ №16/ДНК-415 на вещото
лице И.Руменов Д. - НИКК-МВР – том 13, лист 14-17. ;Видно от заключението на
експертизата върху предоставените обекти не се проявяват годни ДНК профили с
идентификационна стойност. Експертизата е изготвено от лице с необходимите
професионални качества и познания.
Ø ЕКСПЕРТИЗИ, относими към
инкриминираното деяние, извършено от Д.Е.К. , И.Й.Т. ,М.Ц.Ч. с
повдигнати обвинения по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК по отношение на свидетеля П.П.Р..
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на Д.Е.К.,
изготвена от ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13, лист 37 – 42, видно от която
подсъдимият е психично здрав, не е зависим от наркотични вещества и към момента
на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си. Експертизата е изготвена от лица с
необходимите професионални качества и познания.
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на И.Й.Т. от ВЛ Т.К. и Г.Г. – том 13, лист 44 –
47. видно от която при подсъдимия липсват качествени отклонения в психичното
функциониране и към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Експертизата е изготвена от лица с необходимите професионални качества и
познания.
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на М.Ц.Ч.,
изготвена от ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13,
лист 59 – 65, видно от която подсъдимия е психично здрав, не е зависим към
наркотичнви вещества и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Експертизата е изготвена от лица с
необходимите професионални качества и познания.
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на П.П.Р. изготвена от ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13,
лист 49 – 57., видно от която при освидетелстваният липсват качествени
отклонения в психичното функциониране; налице е психична годност за даване на
свидетелски показания като възприетите при свидетеля при инкриминираното деяние
през януари 2013 г. вербални закани и действия са породили у него психично
страдание, което се характеризира с интензивност, продължителност и
многостранност. Възприетите закани за убийство през 2015,2016г са възбудили у
него преживяване на интензивен и реален страх от евентуалното им осъществяване като са се отразили на преживелищно и
поведенческо ниво. Същевременно психичното състояние на осв. към момента на
изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на
наказателното производство; той да може да дава достоверни отговори на
въпросите на следствието; към момента на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.
Експертизата е изготвена от лица с необходимите професионални качества и
познания.
Поради констатирано обстоятелство
от страните , че назначените СПЕ в хода на ДП по отношение на Д.Е.К., И.Й.Т., М.Ц.Ч. не са дали
отговор на въпроса дали към момента на инкриминираните деяния, когато
подсъдимите са били непълнолетни може да се направи извода , че същите са
действали при условията на лекомислие и увлечение в хода на съдебното следствие
бяха назначени допълнителни СПЕ, които да отговорят на този въпрос.
·
Съдът
кредитира заключението на СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице В.Б.С. по
отношение на Д.Е.К., видно от която не се установява психично разстройство.
Освидетелстваният е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си като няма основание да се приеме, че през
инкриминирания период ,когато е бил непълнолетен е действал при условията на
увлечение и лекомислие.
·
Съдът
кредитира заключението на СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице В.Б.С. по
отношение на И.Й.Т., видно от която при подсъдимия не се установява психично
разстройство. Освидетелстваният е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
като няма основание да се приеме, че
през инкриминирания период ,когато е бил непълнолетен е действал при условията
на увлечение и лекомислие.
·
Съдът
кредитира заключението на СЪДЕБНОПСИХИ -АТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице В.Б.С.
по отношение на М.Ц.Ч. , видно от която не се установява актуално психическо
разстройство. Налице са анамнестични
данни за паническо разстройство в ремисия-
същото вероятно е съществувало през инкриминирания период, но не му е
пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си като няма основание да се
приеме, че през инкриминирания период ,когато е бил непълнолетен е действал при
условията на увлечение и лекомислие. Тази експертиза засяга всички обвинения,
по времето на които подсъдимият М.Ч. е бил непълнолетен.
Вещото лице
мотивира този си извод с обстоятелството, че
извършените от освидетелствания М.Ч. деяния имат идентичен, стереотипен характер и не е правдоподобно да се
предполага, че са извършени при условията на лекомислие, тъй като се касае не
за еднократен акт, а за дейност извършвана продължителен време, през което
освидетелстваният е могъл да прецени
характера на престъпното деяние и последиците от него. По отношение на
паричните заеми срещу лихва- имало е съпротива на лицата, преодолявана по
насилствен начин. „
Съдът напълно
споделя и кредитира тези изводи като логични, житейски правдоподобни и
извършени от лице с необходимите професионални познания и опит.
Вещото лице прави извод, че при един-
единствен случай – а именно при причиняване на средната телесната повреда на
пострадалия В.Т. - би могло да има данни за увлечение- освидетелстваният бил
подканян от баща си и е посочена фигурата на бащата като авторитет. В този случай
вещото лице е предоставило на съда да прецени доколко има данни за
лекомисленост и увлечение.
Съдът счита ,
че и в хипотезата на причинена средна телесна повреда на пострадалия Т. не е
налице лекомисленст и увлечение поради следните обстоятелства: конфликтът, в
който впоследствие се намесва бащата на освидетелствания има предистория.
Първоначално е налице словесен „сблъсък“ между
подсъдимия М.Ч. и пострадалия В.Т.. Още тогава М.Ч. напуска „магазина на Кристина „ и излиза
с брадва в ръка, спотаява се и при излизането на В.Т. от магазина замахва към
корема му с брадвата. Тъй като съпротивата му е отблъсната от по- силния и
по-едър физически Т. – подсъдимият М. побягва
като търси съдействието на баща си. Само можем да си представим какво е
заявил пред баща си М.Ч., за да тръгне подсъдимият Ц.Ч. моментално към
заведението на Т., изпълнен с агресия. Съдът счита, че не само че М.Ч. не е
действал при условията на лекомисленост и увлечение, но и че именно той е
въздействал върху родителските чувства на подсъдимия Ц.Ч., изманипулирал е
последния и е станал причина за нанесената телесна повреда на пострадалия Т.. И
това е естествена последица от неглижирането на дребните предишни престъпления
на М.Ч., към който е проявявано щедро бащинско снизхождение, създаващо в
представите на възмъжаващия младеж убеждението за безнаказаност и вярата, че
каквото и на когото и да стори може да потърси опора под грижовното бащино
крило.
СПЕ, изготвени от вещото лице В.Б.С. са подробни, мотивирани, задълбочени и професионални.
Съдът кредитира изводите на СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНАЕКСПЕРТИЗА
по отношение на подсъдимия М.Ч. относно пострадалия П.Р. от
престъплението по чл.142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1 НК/ със заключение за липса на лекомисленост
и увлечение, тъй като деянието е извършено в съучастие с още две лица,
сходни по възраст, подготвено е предварително-тримата подсъдими са отишли са с
кола; деянието не е провокирано от някаква непосредствена емоция .
·
Кредитира се заключението на СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА изготвена от ВЛ В.Х.Н., находяща се в т.13, л. 30-31
от ДП, по отношение на пострадалия П.П.Р.. Видно от заключението по отношение
на освидетелстваният П.Р. е причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Експертът е заявил, че заключението се основава , както на
личен преглед на пострадалия, така и на свидетелски показания като се
установяват травматични увреждания в областта на тялото и главата- най вероятно
отоци, охлузвания, кръвонасядания. В областта на лявата длан е описан белег от
рана с овална форма- който е възможно да е получен от цигара.
В тази връзка съдът цени показанията
на свидетелите П.Ц.Р., М.С.И., както и прочетените по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания на
свидетелите Р. и И. И.,
дадени в хода на ДП. Всички тези свидетели споделят за състоянието на
пострадалия П.Р. след инкриминираното деяние като и че последният им посочил
ръцете си, по които имало обгаряния от цигари. Свидетелят М.И.
непосредствено възприел здравословното състояние на Р., а именно- следи от
удари по главата, изгаряния по пръстите на ръцете„П. ми показа ръцете си, които бяха целите изгорени от цигара“/; зачервяване на гърба, поради което
посъветвал П.Р. да потърси лекарска помощ. Свидетелят П.Р. също възприел непосредствено нанесените на сина му травми
по главата, гърдите, стомаха , както и състоянието на уплах на сина си и му
предложил да подадат жалба в полицията, което П.Р. отказал, тъй като бил убеден
, че няма да получи съдействие.
Ø ЕКСПЕРТИЗИ, относими към повдигнати обвинения на
подсъдимия М.Ц.Ч. по отношение на пострадалите В.Е.Н. /144,ал.3НК/; П.Р. /чл.213а, ал. НК/
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на В.Е.Н., изготвена от ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13,
лист 67 – 74, видно от която освидетелстваният е психично здрав и е налице
психична годност за даване на свидетелски показания и може да участва във
всички фази на наказателното производство и да дава достоверни отговори. По
време на инкриминираното деяние заплахите към него и семейството му са породили
реакция на уплаха и страх за живота , налице е лека тревожност и невротичност.
·
Съдът кредитира изцяло заключението на СЪДЕБНО –
ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
по отношение на П.П.Р., изготвена от ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13,
лист 49 – 57., видно от която при освидетелстваният липсват качествени
отклонения в психичното функциониране; налице е психична годност за даване на
свидетелски показания като възприетите при свидетеля закани за убийство през
2015,2016г са възбудили у него преживяване на интензивен и реален страх от
евентуалното им осъществяване като са се
отразили на преживелищно и поведенческо ниво.
Експертизите са изготвени от лица,
притежаващо необходимите специални знания в областта на поставените им задачи,
подробни и изчерпателни са, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Ø ЕКСПЕРТИЗИ, относими към обвинението по чл.252, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. НК по отношение на подсъдимия М.Ц.Ч. и по чл. 252 ,ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. ал.1 НК за В.Д.Ф..
Съдът кредитира ЧАСТИЧНО заключението на СЪДЕБНО- СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
изготвена от ВЛ И.П.П., съдържаща се в т.13, л.95-115 от ДП.
Съдът не кредитира заключението на ВЛ, направено
в хода на съдебното следствие, по отношение на свидетелите М.Д.А., К.Д.А., Т.А.М., Л.З.М., Т.Й.П., Щ.П.Х., тъй като експертът няма компетентност и правото да
преценява кои свидетелски показания са достоверни и кои не . Задължение на
вещото лице е да даде отговор на въпросите при различните варианти, съдържащи
се в свидетелските показания, но не и да влиза в ролята на съдия.
Същевременно в конкретния казус назначаването
на съдебно- счетоводна експертиза не е императивно изискване съобразно
разпоредбите на НПК , а може да се извърши единствено за улеснение и по
преценка. Настоящата експертиза съдът не счита, че е свързана с особени
познания и професионална квалификация, тъй като представлява събиране и
изваждане на двуцифрени, трицифрени и четирицифрени числа, което е по
възможностите на всеки, завършил четвърти клас.
Тъй като съдът кредитира и счита за достоверни
,прочетените на основание чл. 281, ал. 4 ,вр ал. 1НПК показания на свидетелите М.Д.А.
, С.Р.Б., Т.А.М., Т.Й.П. ,Щ.П.Х. от ДП, поради което цени приобщеното писмено заключение на СЧЕ,
изготвено в ДП в тази му част, но само досежно описаните от свидетелите суми,
получени като главница и върнатите главници и лихви като НЕ СЕ КРЕДИТИРА УСТНО
ИЗРАЗЕНОТО СТАНОВИЩЕ на вещото лице в хода на съдебното следствие, което
надхвърля компетентността и правомощията му И ЗАВЯВЯА КОИ ПОКАЗАНИЯ СЛЕДВА ДА
СЕ ЦЕНЯТ.
Съдът кредитира изявлението на вещото лица от
съдебното следствие досежно свидетеля Д.Д.О., доколкото към делото са
приобщени единствено показанията му дадени в хода на съдебното следствие,
поради което счита, че липсват безспорни и категорични доказателства за взети
пари от свидетеля О. от подсъдимия М.Ч. срещу лихва или доколкото такива са
взимани / по косвени доказателства/ не се установява времевия период, през
който това се е случило. Кредитира и изявлението на ВЛ , дадено в хода на
съдебното следствие, досежно свидетелката М.В.А.,
тъй като в хода на съдебното следствие
не се установи кога и какви пари е взимала;
По отношение на ПОКАЗАНИЯТА НА
свидетеля Т.Г.Т.- прочетени на основание чл. 281, ал. 4 ,вр ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК от ДП-съдът цени тези показания, но видно от същите свидетелят не е имал лични и
непосредствени възприятия за фактите, които възпроизвежда в показанията си. Съдът
не цени показанията на този свидетел , дадени в хода на съдебното следствие,
тъй като са нелогични, не кореспондират с установената фактическа обстановка.
Поради горното
съдът не счита за безспорно и доказано получаването от свидетелите Т.Г.Т. , Д.Д.О., М.В.А. парични суми срещу
лихва от страна на подсъдимия М.Ч. и е оправдал подсъдимия досежно обвинението
за получен неправомерен доход от изброените свидетели.
Съдът кредитира изявлението на ВЛ, че размерът на получения неправомерен
доход би следвало да се изчисли като разлика между върнатата лихва и върната
главница. В този смисъл се кредитира изчисляването на получения размер на
неправомерен доход по отношение
на А.И.Д.; Л.З.М.,
С.Б., както и на останалите свидетели, чиито показания съдът е кредитирал като
достоверни , логически и правдиви.
Съдът
кредитира изявлението на вещото лице, направено в хода на съдебното следствие,
досежно В.А.И. и П.П., за които не се установява получен неправомерен доход от
страна на подсъдимия М.Ч., т. е разликата между получена главница и
общата сума по върнати лихви и главници
е отрицателно число.
По отношение
на свидетеля Р.С.Д. съдът кредитира показанията на свидетеля от съдебното
следствие и от ДП като и на двете места, т.е. във всички свои показания
свидетелят заявява, че размерът на изплатените
от него лихви на подсъдимия М.Ч. е
в размер на 12 000 лв. и не кредитира посочения в
съдебно-счетоводната експертиза размер
на изплатени от Д. от 13 000 лв. лихви,
тъй като не кореспондира с доказателствената маса по делото и вероятно представлява техническа грешка
допусната от вещото лице.
В този смисъл
и кредитирайки становището на вещото лице, че от общо изплатената сума на
подсъдимия М.Ч. следва да се извади размерът на главниците –
съдът сам е извършил аритметичните
действия на събиране и изваждане и е изчислил размера на получения неправомерен доход от
подсъдимия М.Ц.Ч., както следва:
-по отношение
на св.Р.С.Д. подсъдимият М.Ч. е дал в заем главници в общ размер 3500 лева , а заплатените
от Д. лихви са в размер на 12 000 лева; не са възстановявани суми по главници.
Общият размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на
8 500 лева.
-по отношение
на свидетеля А.И.Д. са налице главници в общ размер 2 600 лева ;
заплатени лихви общо в размер на
3560 лева; не са възстановявани суми по главници. Общият размер на
получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 960лв.
-по отношение
на свидетеля С.Р.Б. са налице главници в общ размер на 1350 лева; заплатени лихви в размер на
1340лв и възстановена главница в размер на 700лв. Общият размер на получения
неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 690 лева.
-по отношение
на свидетеля А.А.И. са налице главници
в общ размер на 250лв;
заплатени лихви в размер на 330 лева;Върната главница 100лева; Общият
размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 180 лева;
-по отношение
на свидетеля К.Д.А. са налице
главници в общ размер на 600 лева;
заплатени лихви в размер на 700 лева и върната главница 400 лева;Общият
размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 500лв;
-по отношение
на свидетеля Л.М. са налице главници в
общ размер на 200лева; заплатени
лихви в размер на 60лева и върната главница в размер на 200лева.; Общият размер на получения
неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 60 лева;
-по отношение
на свидетеля Т.А.М. са налице главници в общ размер на 1300лв.Върната сума главница и лихва в размер
на 1800лева; Общият размер на
получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 500лева;
-по отношение
на свидетеля М.Д.А. са налице
главници в общ размер на 200лева; върната лихва в размер на 80лева
и връщаната главница в размер на
200 лева ;Общият размер на получения неправомерен доход от
страна на подсъдимия М.Ч. е в размер
на 80лева.
По отношение на останалите лица,
получили заеми от подсъдимия М.Ц.Ч. се установи следното:
-по отношение
на свидетеля П.П.Р. е налице дадена главница в размер на 100 лева
и заплатена лихва в размер на 90 лева;не са възстановявани суми по главници, т.е.
няма на получен неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч..
-по отношение
на свидетеля В.А.И.- главници-1500лв;Върнати лихви 1320лева. т.е. няма на получен неправомерен
доход от страна на подсъдимия М.Ч.
По отношение
на деянията извършени в съучастие между подсъдимите М.Ц. Ц. и В.Ф. :
-по отношение
на свидетеля Т.Й.П.- е налице
получена главница в общ размер на 1000
/хиляда/ лв. и е
изплатена сумата от 800 лв. / осемстотин лева/,
при което не
е налице получен неправомерен доход
-по отношение
на свидетеля Щ.П.Х. е налице
получена главница в общ размер на 200 /
двеста лева / като общия размер на
изплатената от Х. лихва била 60 лв. /шестдесет лева/ и главница в размер на 200
/двеста/ лева, при което е получен неправомерен доход в
размер на 60 лева.
Така след анализ на цялата доказателствена маса по делото се установи, че
общият размер ПОЛУЧЕНИТЕ
ЗНАЧИТЕЛНИ НЕПРАВОМЕРНИ ДОХОДИ от подсъдимият М.Ч.
е в размер на 11 530 лева.
Минималната работна заплата към 01.01.2016
- 31.12.2016 е в размер на 420
лева съгласно ПМС № 375/28.12.2015 , т.е. 5 880лв.
Съгласно Р
312/27.06.2008 на ВКС нохд № 273/2008/Р. Ненков/- размерът на значителни имуществени вреди съответства на 14 МРЗ към
момента на извършване на деянието. Размерът на значителни имуществени вреди е
съотносим към размера на значителния неправомерен доход, т. е.-също е 5
880лв. към момента на извършеното деяние и е по- малък от получения от
подсъдимия М.Ч. неправомерен доход, изчислен от съда в размер на размер на 11
530 лева.
Поради горното съдът е оправдал подсъдимия М.Ц. Ц. - за
разликата между посочената в обвинението/ т.4 и т.5 от ОА/ сума в общ размер на
24 250 лева и сумата от 11 530
лева- за сумата в размер на 12 720 лева.;
Ø ЕКСПЕРТИЗИ,
ОТНОСИМИ КЪМ ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ:
Съдът кредитира
изцяло заключенията по
изготвените СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ОТ 07.12.2016 ГОДИНА НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ Н.Н.Х., находяща се в том 14,
лист 4-126 от ДП;СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ОТ 07.12.2016 ГОДИНА НА
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Н.Х.,, находяща се в том 14, лист 129-131 от ДП; СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА ОТ 07.12.2016 ГОДИНА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.Н.Х., находяща се в том
14, лист 134-140 от ДП; Експертизите
са изготвени от лице, което има необходимите познания и специалност, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Ø ЕКСПЕРТИЗИ,
НЕОТНОСИМИ КЪМ ПОВДИГНАТИТЕ ОБВИНЕНИЯ:
Съдът кредитира
изцяло заключението на ФИЗИКО - ХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА -
ПРОТОКОЛ № 453-Х/2016 от вещото лице Г.Е.Г. -
СДВР сектор ЕКД – том 13, лист 78-82. Същата е неотносима към предмета
на воденото наказателно производство. Експертизата е изготвено от лице с необходимите
професионални качества и познания.
Съдът кредитира
изцяло заключението на ФИЗИКО - ХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА -
ПРОТОКОЛ №16/НАР-1160 НИКК-МВР от вещи лица Ина Г.М. и Е.Б.К. – том 13, лист 91-92. Същата е
неотносима към предмета на воденото наказателно производство. Експертизата е
изготвено от лице с необходимите професионални качества и познания.
v ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА и свързаните с тях ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА/
ФОТОАЛБУМИ/
v
В подкрепа на обвинението са и приложените по делото ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. Съдът
подробно анализира събраните в хода на досъдебното производство и приобщени в
хода на съдебното следствие писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, същите се ценят от съда като
самостоятелен доказателствен източник, както следва:
- Протокол за
оглед на местопроизшествие от 22.02.2015г /т.16/ и фотоалбум относим към
обвинението по чл. 330 , ал.1 НК на подсъдимия Ц.К.Ч.
-Справка от МВР ОДМВРПП- досежно собствеността на
инкриминираните автомобили , както следва - л.а. „Опел“ модел „Вектра“, Б.С.– собственост на В.Г.Т.,
;л.а.
„Мицибуши“ модел „Паджеро“ ***собственост на Ю.Р.Р.. Пострадалият Р. е призован
на първото по делото съдебно заседание , на което е даден ход на съдебното
следствие с оглед правото му да се конституира като граждански ищец и частен
обвинител. Същият редовно уведомен не се е явил и не е представил уважителна
причина за неявяванет о си.
-Протокол
за повторен оглед на местопроизшествие т.17
-ПРОТОКОЛ ЗА
СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ – видно от
заключението на който се установява, че пострадалият В.Т. е имал възможност да
види накъде се отдалечава човека, подпалил инкриминираните автомобили пред дома
му и фотоалбум.
Макар и да
липсва обвинение по отношение на М.Ц.Ч. за нанесена телесна повреда по
отношение на свидетеля Р.И. съдът счита
, че приобщеното СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ ,
изготвено от съдебен лекар от 13.01.16- по отношение на телесни повреди
на Р.И. е изключително важно. Това писмено доказателство е отправната точка, от
която може да се прецени кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани,
още повече че свидетелят Р.И. диаметрално променя показанията си в хода на
съдебното следствие спрямо тези, дадени и прочетени от ДП. Свидетелят Р.И. в
хода на съдебното следствие се отрича от показанията си от ДП в цялост, както и
от фактът, че му е била нанесена и е имал телесна повреда на тилната кост.
Видно от СМУ свидетелят има :“ линейно счупване на тилна кост
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с отток на дясната буза.“
Колко
притиснат , уплашен и манипулиран е един свидетел, който отрича и безспорният
факт, че има счупена тилна кост.
-СПРАВКИ ИЗИ ПЕЙ за систематично превеждани суми между А.А.И.,
А.И.Д., В. А.И. /Т.5 Л. 21-77/
Справка от
ликвидаторът от ЗК Т.,че свидетелят А.Д.
не е назначаван на трудов договор и не получавал доходи по трудов
договор /Т.5 2248/, която обаче не доказва, че свидетелят не е работил без
трудов договор като общ работник.
v
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ОБВИНИТЕЛНИ ДИСПОЗИТИВИ
Ø
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът зае
становище, че с деянията си подсъдимите Ц.К.Ч.; М.Ц.Ч.; И.Й.Т., Д.Е.К., В.Д.Ф., са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпленията, както следва:
·
Ц.К.Ч.- състава на престъпленията по
ü
чл. 142, ал. 1 НК ;
ü чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК;
ü чл. 330, ал. 1 НК;
·
М. Ц.Ч. състава на престъпленията по
ü чл. 213а, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1 НК
ü чл. 213а, ал.1,вр.чл.63 ,ал.1,т. 3 НК;
ü чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 63, ал.1,
т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. НК
ü
чл.
129
, ал.
2,
вр
ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1
т.
3,
вр. чл. 20 ,ал.
2
НК;
ü чл.
142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК;
ü чл. 144, ал. 3,
вр.
ал. 1 НК;
·
Д.Е.К.
състава на престъплението по чл.
142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, , вр. чл. 20, ал.
2 НК;
·
И.Й.Т. състава
на престъплението по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, вр. чл. 20, ал.
2 НК;
·
В.Д.Ф. състава на
престъплението по чл. чл. 252
,ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. ал.1НК
v
ОПРАВДАТЕЛНИ ДИСПОЗИТИВИ
Ø
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка съдът зае
становище, че с деянията си подсъдимия Ц.К.Ч. не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпленията, както следва:
ü по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК;
ü чл. 252 ал. 2 ,вр. ал.1,
вр. чл. 20 , ал. 4 от НК;
ü по
квалифицирания състав по чл. 142, ал. 3, т. 3НК;
ü по
квалифицирания състав по чл. 330, ал. 3НК;
Ø
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът зае
становище, че с деянията
си подсъдимите И.П.Т.; К.М.К.; С.М.Д.И.Й.Т., Д.Е.К., В.Д.Ф. не са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението
ü по 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК
Ø При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът зае становище, че с деянията си подсъдимия М.Ц.Ч., не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията, както следва:
ü по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК;
Подсъдимият М.Ц.Ч. не е осъществил състава на престъплението :
ü
- за разликата между посочената в обвинението по чл. 252, ал.2, пр.1 НК / т.4 и т.5 от ОА/ сума в общ размер на 24 250
лева и сумата от 11 530 лева- за сумата в размер на 12 720 лева.;
ü
досежно правната квалификация „значителни вреди „ по чл.
252, ал.2, пр.1 НК; /т. 4 от ОА/
ü
досежно формата на
съучастие при условията на чл. 20, ал. 4 НК „помагач“ с подсъдимия В.Д.Ф.;/т. 5
от ОА/
ü
-досежно съучастието при условията на чл. 20, ал. 4 НК с подсъдимия Ц.К.Ч. /т.4 от ОА/;
ü
досежно обвиненията по чл. 252, ал.2, вр. ал.1НК по отношение на лицата
Т.Г.Т.; М.В.А.; Д.Д.О..
v
ПО ОБВИНИТЕЛНИТЕ ДИСПОЗИТИВИ:
Ø
По отношение на повдигнатото
обвинение на подсъдимия Ц.К.Ч. за престъпление по чл. 142,ал. 1 НК с пострадал П.К.Д.
Съдът намира, че подсъдимият Ц.К.Ч. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в чл. 142 НК, но по основния му състав. По естеството си отвличането представлява
лишаване на пострадалия от възможността сам да определя местоположението си в
пространството посредством принудителната промяна на същото това местоположение
от страна на извършителя/извършителите.
За съставомерността на
деянието по чл. 142, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна да бъде установено единствено принудителна промяна на досегашното
местонахождение на пострадалия. От субективна страна, деянието е умишлено:
деецът следва да съзнава, че чрез използваната от него принуда пострадалият е
напуснал мястото, в което се е намирал, т. е че последният не е дал съгласие да
бъде променено досегашното му местонахождение.
На инкриминираните по делото дата и място
пострадалият П.Д. насилствено е измъкнат от леглото си докато спи , напъхан в
автомобил , откаран в Кметството на с. Г. от подсъдимия Ц.Ч., където бил вързан
за стол. Подсъдимият Ц.Ч. превъзхождал Д. по физическа сила.
Престъплението по чл. 142 НК е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият
Ц.К.Ч. е съзнавал, че с действията си насилствено премества П.К.Д. в
пространството като именно този престъпен резултат е бил целен от него.
Няма основания да бъде
възприета правната квалификация и изводите в обвинителния акт за проявена
особена жестокост към отвлеченото лице.
Съгласно критериите на
понятието "особена жестокост", еднозначно и последователно разяснени
от съдебната практика се характеризират
външно обективирани чрез начина на осъществяването им прояви на изключителна
ярост, садизъм, ожесточение, коравосърдечие и отмъстителност на извършителя,
които са извънмерни по интензитет - явно и очевидно надхвърлят рамките на
обичайното жестоко отношение при извършването на престъплението. Макар да са били нанесени ритници, удари,
завързване на ръцете на пострадалия с кабел, удари с кабел не може да се прави
извод за значителна жестокост и безчовечност, за неглижиране достойнството на
личността и за унизително отношение към пострадалия, поради което и съдът е признал
подсъдимия за невинен по квалифицирания
състав по т.3, ал.3, чл. 14 НК.
Ø
По отношение на
повдигнатото обвинение на подсъдимите Ц.К.Ч. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, а за М. Ц.Ч. за престъпление по
чл. 129 , ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3, вр.
чл. 20 ,ал. 2 НК.
Подсъдимите Ц.К.Ч.
и М. Ц.Ч. са действали в съучастие, като
съизвършители и по отношение причиняването на средна телесна повреда на
пострадалия В.Т.. Налице е фактическа обстановка на множество удари и ритници,
нанесени от Ц. и М. Ч. в продължителен интервал от време както едновременно,
така и последователно и при възможност
за възприемане и осмисляне действията на другия в изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129 НК - засягане на здравето на
свидетеля В.Т..
В правната теория се следва
принципното положение, че когато няколко лица нанасят побой на пострадалия е
без значение кой от тях какви удари е нанесъл. Същественото е, че дейността им
е част от изпълнителното деяние за постигане на съвместната престъпна цел и за
причиняване на общия престъпен резултат. При положение, че побоят не само е бил
продължителен, но се е характеризирал с множество наслагващи се удари, а всяко
едно от използваните от средства - ръце, крака, брадва, може да бъде
класифицирано като твърд, тъп предмет като е невъзможно да се конкретизира вследствие на кой удар или удари
е настъпил вредоносния резултат следва да бъде ангажирана отговорността
подсъдимите за причиняване на средна телесна повреда на свидетеля В.Т. като
действията им се квалифицират като съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл при средна телесната
повреда и общност на умисъла за причиняването и, доколкото всеки от
подсъдимите, възприемайки собственото си поведение и това на съучастника си е
съзнавал, че наред с него и другия съдейства за постигането на престъпния
резултат. Подсъдимите Ц. и М. Ч. съзнавали, че
нанасяйки множество удари със значителна сила не само по главата, но и по
тялото на пострадалия и използвайки за това освен ръцете и краката си и твърд
предмет-брадва неминуемо ще засегне здравето на пострадалия В.Т., причинявайки
му телесна повреда. Подсъдимите Ц. и М. Ч. Ц.
и М. Ч. съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали и искали
настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице
субективната страна на престъплението по чл. 129 от НК .
По отношение на подсъдимия М.Ц. Ч. е налице хипотезата на чл. 63, ал. 1 т. 3НК, тъй
като лицето е било непълнолетно.
Съдът не
кредитира извода на вещото лице С./ СПЕ по отношение на М.Ч. , изготвена в
съдебното следствие/ че в случая при причиняване на средната телесната повреда
на пострадалия В.Т. - би могло да има данни за увлечение- от страна на
освидетелствания М.Ч., който бил подканян от баща си и е посочена фигурата на
бащата като авторитет. В този случай
вещото лице е предоставило на съда да прецени доколко има данни за
лекомисленост и увлечение.
Съдът счита ,
че в посочената хипотеза при
причиняването на средна телесна повреда
на пострадалия Т. не е налице лекомислие и увлечение по отношение на подсъдимия
М.Ч. поради следните обстоятелства: конфликтът, в който впоследствие се намесва
бащата на освидетелствания има предистория. Първоначално е налице словесен
„сблъсък“ между подсъдимия М.Ч. и
пострадалия В.Т.. Още тогава М.Ч.
напуска „магазина на Кристина „ и излиза с брадва в ръка, спотаява се и при
излизането на В.Т. от магазина замахва към корема му с брадвата. Тъй като
съпротивата му е отблъсната от по- силния и по-едър физически Т. – подсъдимият М.
побягва като търси съдействието на баща си, т. е още преди да потърси помощта
на баща си непълнолетният М.Ч. е имал намерение на нанесе телесна повреда на
пострадалия Т. с въпросната брадва като само поради физическата невъзможност да
надделее над по- едрата жертва е отишъл да потърси съдействие от баща си.
Съдействие и помощ за какво- заедно да извършат това, което М.Ч. сам не успява.
Така подсъдимият М.Ч. въвлича и баща си във възникналия конфликт, манипулирайки
привързаността и любовта на Ц.Ч. към сина му.
Ø По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия Ц.К.Ч. за престъпление по чл. 330, ал.3, вр.ал. 1 НК
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът зае становище, че с деянията си подсъдимият Ц.К.Ч. не е осъществил от обективна
и субективна страна квалифицирания състав
на
престъплението, визиран в чл. 330, ал. 3 , вр.
ал. 1 от НК, а е налице
основния състав по чл. 330, ал. 1 НК.
Повдигнато е обвинение по чл.
330, ал.3, вр.ал. 1 НК. По своята същност ал.3
на чл. 330 НК представлява квалифициран случай на ал. 2 на чл. 33 НК. В настоящата хипотеза не са налице
квалифициращите обстоятелства на ал. 2 на чл. 33 НК, поради което правната
квалификация по чл. 330, ал.3, вр.ал.1 НК се явява незаконосъобразна. След като
не е налице нито една от хипотезите на чл. 330, ал.2 НК, към които да се отнесе
чл.330, ал. 3 НК – правната квалификация следва да се отнесе по основния състав,
а именно чл. 330, ал.1 НК. Палежът
в хипотезата на чл.
330, ал. 3 НК е
осъществен само когато в случаите на ал. 2 на чл.
330 НК от пожара са настъпили значителни вреди или
ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал
това. Разпоредбата на чл.
330, ал. 3 НК не се
прилага в случаите на чл.
330, ал. 1 НК дори и
тогава, когато от пожара са последвали значителни вреди.
Неправилна е
квалификацията по чл. 330, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. За да се
квалифицира палежът по чл. 330, ал. 3 НК, е необходимо той да е
причинен и осъществен при условията на ал. 2 на чл. 330 НК , които в случая не са
налице. Тук правната квалификация се основава на ПОЖАРОТЕХНИЧЕСКО
ЗАКЛЮЧЕНИЕ /вещо лице К.Н.П.
*** – том 16/. Видно от заключението пожарът е възникнал най- вероятно
вследствие използване на леснозапалима течност като при ненавременна намеса е
имало опасност да се разпростре върху целите автомобили, но не е имало опасност да се разпростре върху други имоти.
Поради горното обстоятелство правната квалификация по чл. 330, ал. 3,
вр. ал. 2 НК е неприложима.
В конкретния
случай запалените автомобили са със значителна стойност. При това положение пожарът е следвало да бъде квалифициран по чл. 330,
ал. 1 НК, независимо че от него са последвали значителни вреди.
За съставомерността
на престъплението по основния състав на чл. 330, ал.1 НК е от значение общата стойност на запаленото
имущество, а не стойността на настъпилите увреждания. В този смисъл са решения
на ВКС № 470/21.01.2010 г., постановено по НД № 489/2009 г. ІІ НО; №
402/12.11.2009 г., постановено по НД№ 473/2009г. ІІ НО; № 273/02.07.2012 г.,
постановено по Н.Д. № 691/2012 г. на 1 НО.
Анализът на диспозицията на
нормата на чл. 330, ал.1 НК е основание за извод, че
съставомерният признак "значителна стойност" по смисъла на тази
разпоредба има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното
обстоятелство "значителни вреди", посочено от законодателя в различни
норми на НК.
Съгласно константната практика
на касационната инстанция имущественият критерий за тези съставомерни признаци
е обусловен от размера на минималната работна заплата в страната, като в
частност той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати
към момента на осъществяване на престъплението. В този смисъл са решения № 312
от 27.06.2008 г., постановено по НД № 273/2008 г. на ІІІ НО и № 45 от
11.02.2009 г., постановено по НД № 658/2008 г. на ІІ НО.
От обективна страна безспорно се установява, че на
посочените по-горе време и място подсъдимият
Ц.Ч. е осъществил изпълнителното деяние на чл. 330, ал.1 НК като е
запалил предмета на престъплението - възпламенил е с горивна смес
инкриминираните автомобили. Пазарната стойност на инкриминираните автомобили
преди нанесената им щета е била съответно – 1949лева на л.а. „Опел Вектра“, ДК№***,
а на л.а. „Мицибуши Паджеро“, ДК№***- 3666лв или общо стойността на двата
автомобила е била в размер на 5 615лв.
МРЗ към датата на
инкриминираното деяние – 22.02.2015 е
била 360лв., т.е 360Х14=5040лв.
представляват 14 МРЗ към момента на инкриминираното деяние, т.е стойността на подпалените автомобили към
момента на деянието покрива признаците на приетото в правната съдебната
практика понятие „значителни размери“.
Съставът на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК има за обективна страна
деяние, което се изразява в запалване на сграда, инвентар и др. обекти,
посочени в текста. Запалване е налице, щом като е започнало да гори
имуществото, предмет на посегателство, независимо каква е стойността на
вредата. В настоящия случай са подпалени двете коли като по двете са налице
щети. Не е необходимо да изгорят и двете
коли като тотална щета, за да е налице довършено престъпление. Следователно
деянието е завършено. Престъплението по чл. 330, ал. 1 НК е довършено, щом като обектът
на запалване е започнал да гори независимо причинени ли са и в какъв размер са причинени вреди.
От субективна страна
подсъдимият Ц.К.Ч. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
Предвид житейския си и социален опит, както и с оглед психическото си
състояние, деецът несъмнено е съзнавал обществено опасния характер на деянието
си и е предвиждал неговите обществено опасни последици. Той безспорно е
съзнавал, че ще бъде предизвикано възпламеняване на инкриминираните автомобили
и е целял този престъпен резултат. А самите действия на подсъдимия, целенасочени
към възпламеняването на автомобилите, както и избраното за постигането на тази
цел средство, безспорно обосновават наличието и на волевия момент на прекия
умисъл. Те ясно показват, че подсъдимият е искал да предизвика пожар в
автомобилите, което обективно е и постигнал.
Поради горното
съдът е осъдил подсъдимия Ц.К.Ч. по
основния състав на чл. 330,
ал. 1 НК, а по обвинението
по квалифицирания – по чл. 330,
ал. 3 НК подсъдимият е бил
оправдан.
Ø По отношение на повдигнатите обвинения на
подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл. 213а, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1 НК/ с
пострадал П.Р./ и чл. 213а, ал.1,вр.чл.63 НК/ с пострадал М.А./
Изпълнителното деяние по чл.213“а“, ал.2, т.1, пр. НК и
в двата случая е осъществено чрез действие на подсъдимия М.Ч., изразяващо се в
упражняване на психическа принуда. Психическата принуда по отношение на М.И.А. е чрез отправена заплаха с непосредствено предстоящо
деяние, водещо до увреждане на
имуществото, а по отношение на П.П.Р. е налице квалифициран състав- с отправена
заплаха за убийство. Психическото
въздействие върху М.И.А. и П.П.Р.
е осъществено чрез изричането на словесни формулировки , пораждащи основателен
страх у пострадалите.
Заплахата по отношение на А. била
насочена към имуществото, а по отношение на Р. била насочена непосредствено и
недвусмислено срещу живота на Р. „Дължиш ми 1000
лева като ако до един месец не ми ги върнеш ще те убия. Взех ти земята, запалих
ти къщата, сега идва редна живота ти“.
Пострадалите М.И.А. и П.П.Р. възприемали заплахите като реална и непосредствена възможност,
още повече, че по отношение на Р. било осъществявано и отвличане. Налице са
множество гласни доказателства, че пострадалият Р. систематично е бил тормозен
от подс. М. Ч.. Подсъдимият М. Ч.-*** се ползвал с протекциите и защитата на
баща си и всички в селото се страхували от отмъщение. В селото имало многобройни
случаи на упражнено насилие в различни форми от страна на подсъдимия М.Ч..
Повечето от малтретираните изобщо не подавали сигнал в полицията и не смеели да
отидат на доктор, тъй като се притеснявали да не си навлекат гнева на кмета Ц.Ч..
Следователно това заплашване и в двата случая е било годно да внуши страх като у пострадалите М.И.А. и П.П.Р. обективно е възникнал
основателен страх у първия- за
унищожаване на имуществото му, а у втория -за засягане на живота и здравето . Заплашването е
осъществено от подсъдимия М.Ч.
устно , лично, непосредствено ,
„ на четири очи“ с пострадалите.
Изводът за заплаха,
годна да внуши страх, е мотивиран и в заключението
на СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по отношение на П.П.Р.,
изготвена от
ВЛ Т.К. и Г.Г. - том 13, лист 49 – 57., видно от която при освидетелстваният
липсват качествени отклонения в психичното функциониране; налице е психична
годност за даване на свидетелски показания като възприетите от свидетеля закани
за убийство са възбудили у него преживяване на интензивен и реален страх от
евентуалното им осъществяване като са се
отразили на преживелищно и поведенческо ниво.
По отношение на пострадалия М.А. престъпното деяние е
извършено от подсъдимия М.Ч. в хипотезата на чл. 63, ал. 3 НК.
Налице е една градация в престъпната дейност на
подсъдимия М.Ч. относно престъпленията по чл.213аНК като докато като
непълнолетен заплахите са насочени към имуществото на пострадалите,
впоследствие като пълнолетен – заплахите са насочени към живота на набелязаната
жертва.
Ø
По отношение на
повдигнатото обвинение на подсъдимите М.
Ц.Ч.; Д.Е.К. и И.Й.Т.
за престъпление по чл.
142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК с пострадал П.П.Р.
Отвличането по смисъла на чл. 142 от НК представлява принудителна промяна на
досегашното местонахождение на пострадалото лице, при изискуем се умисъл в
инкриминираните прояви на дееца. Формите на упражнена принуда нямат
съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи
жертвата от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в
пространството като престъплението е довършено с напускане на мястото, където
тя се е намирала.
Налице са съставомерните елементи на
престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК. От обективна страна е налице
принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия. От
субективна страна, деянието е умишлено: тримата подсъдими съзнавали, че чрез
използваната от тях принуда пострадалият е напуснал мястото, в което се е
намирал, т. е че последният не е дал съгласие да бъде променено досегашното му
местонахождение.
На инкриминираните по делото дата и място
пострадалият П.П.Р. насилствено бил натъпкан в багажника на
автомобила, след което преместен в колата на подсъдимия К., след което
неколкократно подсъдимите К., Ч., Т. са спирали колата, нанасяли са побой и са малтретирали
пострадалия. Налице са квалифициращите
признаци по чл.142, ал.2,
т.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.3НК , а именно
-деянието е извършено от три лица и отвлеченото лице не е навършило 18 години;
Подсъдимите
М. Ц.Ч.; Д.Е.К. и И.Й.Т. осъществили активни действия,
с които насилствено преместили принудително пострадалия П.П.Р. от едно място на
друго и го лишили от възможност за свободно придвижване.
Съгласно критериите на
понятието "особена жестокост", еднозначно и последователно разяснени
от съдебната практика се характеризират
външно обективирани чрез начина на осъществяването им прояви на изключителна
ярост, садизъм, ожесточение, коравосърдечие и отмъстителност на извършителя,
които са извънмерни по интензитет - явно и очевидно надхвърлят рамките на
обичайното жестоко отношение при извършването на престъплението. Тези качества
на конкретното деяние обрисуват в негативен план и личността на дееца, който
към момента на извършване на деянието се проявява като крайно брутален, лишен
от милосърдие и състрадание, бездушен човек.
В настоящата хипотеза
квалифициращия признак особена жестокост намира израз в цялостното поведение на
подсъдимите М. Ц.Ч.; Д.Е.К. и И.Й.Т., които поставят пострадалия в
изключително унизително положение, което прекрачва всякакви възприети норми на
поведение.
Няма основания да
не бъдат възприети и изводите за
квалифициращия признак ,свързан с проявена „особена жестокост“ към отвлеченото лице. Ритниците, ударите,
насилственото напъхване в багажника на колата, прогарянето с цигари ръцете на
пострадалия, принудителното напъхване на бутилка в ануса, ритниците, с които е
изхвърлен от колата обосновават извод за
значителна жестокост и безчовечност, за неглижиране достойнството на личността
и за унизително отношение към пострадалия. Още повече , че пострадалият е бил
непълнолетен и бил един срещу трима.
Съдът е ценил заключението на съдебно – медицинска експертиза, изготвена от
ВЛ В.Х.Н. по отношение на пострадалия П.П.Р.. Видно от заключението по
отношение на освидетелстваният П.Р. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е
описал травматични увреждания в областта
на тялото и главата- най вероятно оттоци, охлузвания, кръвонасядания. В
областта на лявата длан е описан белег от рана с овална форма- който е възможно
да е получен от цигара.
Налице е
съучастие с форма на съизвършителство. От субективна страна е налице "общ
умисъл" като всеки съучастник е
предвиждал общественоопасните последици за своето деяние, както и тези, които
ще последват от деянията на другите съучастници; съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е искал/съгласил се е с извършването на престъплението
или с настъпването на общественоопасните последици на същото.
Налице е хипотезата на чл. 63, ал. 1 , т. НК, тъй
като тримата подсъдими са били непълнолетни към момента на извършване на
деянието.
По отношение на това
обвинение се кредитират и са взети предвид заключенията
на съдебно –
психиатричните и психологични експертизи
по отношение на М.Ц.Ч.,
И.Й.Т., Д.Е.К., изготвена от ВЛ Т.К.
и Г.Г. ; съдебно психиатричните експертизи , изготвени от вещо
лице В.Б.С.. Експертите са единни, че тримата подсъдими- не страдат от психично разстройство; могли
са да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките
си; Вещото лице С. заявява, че няма
основание да се приеме, че през инкриминирания период ,когато са били
непълнолетни подсъдимите са действали при условията на увлечение и лекомислие като
мотивира този си извод с обстоятелството, че
извършените от освидетелстваните М.Ц.Ч., И.Й.Т., Д.Е.К. деяния имат идентичен, стереотипен характер и не е правдоподобно да се предполага, че са
извършени при условията на лекомислие, тъй като се касае не за еднократен акт,
а за дейност извършвана продължителен време, през което освидетелстваните са
могли да преценят характера на
престъпното деяние и последиците от него.
В този смисъл беше взето впредвид и заключението на съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на П.П.Р.,
изготвена от
ВЛ Т.К. и Г.Г., видно от която при освидетелстваният липсват качествени
отклонения в психичното функциониране; налице е психична годност за даване на
свидетелски показания;
Ø По
отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл. 144, ал.
3, вр.
ал. 1 НК
Тълкувателно решение № 53
от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК дава характеристика на обективните и субективните признаци на състава
по чл. 144, ал. 3 НК. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран
състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се
намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления
против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите,
а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха.
Когато заканата против личността на пострадалия не
е могла да предизвика и не е предизвикала в същия основателен страх за
осъществяването й не е налице съставомерно деяние по чл. 144 НК. /Решение № 539 от 4.ХI.1986 г.
по н. д. № 576/86 г., II н. о./
Действията и думите на подсъдимия М.Ч., а именно:
подсъдимият показал среден пръст на свидетеля В.Е.Н. и му казал:“каза,
че ще ми ебе майката и каза, че ще влезе
и ще ни изколи както спим цялата къща.“ Фактът е че у В.Н. се е възбудил
основателен страх . В хода на
съдебното следствие свидетелят на въпрос на съда заявява, че се е уплашил от
случилото се и подал сигнал на 112. У свидетеля възникнал основателен страх,
което било резултат от следното: свидетелят многократно бил заплашван от
подсъдимия М.Ч. и преди това във връзка със застъпническата си дейност по
отношение на друг кандидат за кмет- В.Т.. Подсъдимият М.Ч. се славел с
многобройните си прояви на насилие към жители на с. Г. като поведението му било
агресивно , настъпателно като младежът се ползвал от могъщите протекции на баща
си- кмета на с. Г.- подсъдимият Ц.К.Ч.. Из селото се носела мълва за
безнаказаните действия на Ц. и М. Ч.- разкази за побои, насилие, заплахи,
отвличания, за които законите и правосъдието не важали.
Изводът на съда се
основана и на заключението на СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по отношение на В.Е.Н.,
изготвена от
ВЛ Т.К. и Г., видно от която освидетелстваният е психично здрав и е налице
психична годност за даване на свидетелски показания и може да участва във
всички фази на наказателното производство и да дава достоверни отговори. По
време на инкриминираното деяние заплахите към него и семейството му са породили
реакция на уплаха и страх за живота , налице е лека тревожност и невротичност.
Ø
По отношение
на повдигнатите обвинения на подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл. 252, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2,вр.ал. НК/ по пункт 4 от ОА/и на В.Д.Ф. по чл. 252, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал. НК
Системното заемане на парични средства срещу
насрещна материална облага (уговорени или получени лихви) представлява банково
кредитиране, което е поставено под разрешителен (лицензионен) или
регистрационен режим. Това разбиране е трайно залегнало в практиката на Върховния
касационен съд - р. № 550/21.06.2005 г. по н. д. № 1082/04 г. на I н. о.; р. № 147 от 30.03.2010 г. по н. д. 52/10 г. на III н. о.;
р. № 433/05.12.2011 г. по н. д. № 1099/11 г. на III н. о.;
р. № 145 от 14.07.2011 г. по н. д. № 30/11 г. на I н. о. и
др. В
разпоредбата на чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) е посочено, че основната
дейност на банката се изразява в публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставяне на кредити. Осъществяването на само на
една от тези дейности е достатъчно за да се характерезира като банкова дейност.
В чл. 3 от ЗКИ законодателят по изричен начин е посочил, че част
от посочените в чл. 2 ЗКИ банкови дейности (между които и тази) могат да
бъдат осъществявани и от финансови институции, за които има изисквания, посочени
в чл. 3а ЗКИ. Предоставянето на кредити е типична
банкова сделка, част от дейностите, осъществявани от банките по силата на
специалния закон. Той не дава право на физическо лице да извършва такива
банкови сделки и предвижда специални условия за извършването им от юридическо
лице. Обстоятелството, че в хипотезата се оперира със собствени средства не
изключва съставомерността на дейността, тъй като изискванията на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции са относими
към банката като юридическо лице, а не към физическото лице, опериращо като
банка.
За обективната страна на състава на чл. 252, ал. 1 НК е характерно извършването на банкови
сделки по занятие, която форма на усложнена престъпна дейност предполага
системно осъществяване на еднородни деяния (поне три на брой) и намерение на
дееца да получава вследствие на това доход - основен или допълнителен. Според трайната съдебна
практика на ВС и ВКС системността на деянието означава отделните прояви да са
най-малко три на брой като между тях да е налице устойчивост и трайност в
начина на извършването им, еднаквата обстановка, идентичността на субекта и в
еднородното субективно отношение/ в случая при пряк умисъл/ спрямо
общественоопасния характер на деянието и последиците от него. Поредицата от
сделки е съставомерна, когато те са насочени към получаване на траен източник
на доходи, независимо дали доходът от тази дейност е единствен, основен, главен
или второстепенен, дали деецът има и други източници на доходи или не. За
съставомерността на деянието по основания състав не е необходимо да се
установят нито вреди за другиго, нито неправомерни доходи за дееца.
Престъплението е на просто извършване. Изпълнителното му деяние е довършено
само с факта на трайното и устойчиво проявление на даването на парични кредити
в нарушение на банковия монопол не по-малко от три пъти. Времевото
разпределение на процесните кредитни сделки не нарушава взаимната връзка
помежду им като еднаквия им механизъм на извършване и еднаквост на субективното
отношение на дееца към всяка от тях.
Правната природа на
престъплението по чл. 252, ал. 1 НК се осъществява с
извършването на поне три сделки, като всяко едно деяние само по себе си не
покрива признаците на престъплението. Престъплението е на системно извършване.
При обвинение по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК подлежи на изясняване дали са извършвани
банкови сделки, дали това е било по занятие, имало ли е надлежно разрешение за
осъществяване на кредитиране, какъв е размерът на отпуснатите заеми, какъв е
размерът на главницата и този на лихвата, респективно, какъв е размерът на неправомерно
реализирания доход и дали е надхвърлен критерия на чл. 252, ал. 2 НК /"значителни
неправомерни доходи"/.
При прилагане на закона следва да се съобрази
размерът на дадените в заем на процесните свидетели парични средства за
преценката налице ли са признаците на квалифицирания или на основния състав на
лихварство по чл. 252 от НК. За отговорността за престъплението е достатъчно
установяване факта на предоставяне на парични средства под формата на заеми
срещу възнаграждение за ползването им, което се извършва от дееца без съответно
разрешение за осъществяване по занятие банкови, застрахователни или други
финансови сделки. Дали уговорката за лихва фактически се е осъществила или е
довела до разместване на имуществени блага, е въпрос на преценка за наличието
на признаците на основния или квалифициран състав на лихварството. За
квалифицирания състав е необходимо полученото възнаграждение да формира печалба
за предоставилия средствата; насрещната материална облага - договорена или
получена като лихва или като парична стойност за забава под формата на
капитализирана лихва и пр., прогресираща с изтичането на различни периоди е
"вредата" за другиму; когато тя е значителна по размер е налице един
от признаците на квалифицирания състав. Уговорката за лихва в полза на дееца
може да се установи и не само като абсолютна величина, но и като разлика между
взетите в заем пари и действително върнатите парични суми от кредитополучателя
на дееца. Настоящият съдебен състав счита, че при престъплението лихварство
лихвата следва да формира вредата за кредитополучателя, тъй като, макар и
уговорена, тя е елемент от забранена от закона сделка. В този случай лихвата не
може да се счита за "присъщ елемент на кредитирането". Тази теза е
вярна само в случаите, в които лихвата се уговаря в рамките на една законна
дейност, каквото приложение тя би имала в условията на гражданскоправна сделка
по заемане на пари между частноправни субекти по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, или при банкиране от правоимащ субект - ЮЛ,
действащо съгласно установената позитивно-правна уредба в страната, но не и в
случаите по чл. 252 от НК, в които законът инкриминира кредитна дейност
извън монопола на банките. Именно изискването за системност
отличава незаконната банкова дейност по чл. 252, ал. 1 от НК, представляваща предоставяне на
парични средства срещу насрещна материална облага от договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, дори и когато е уговорена лихва
за ползването на предоставения паричен ресурс съобразно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД - в този смисъл и Р. № 147/2010 г.
на ІІІ н. о. Единичният, инцидентно сключеният договор, при който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество, даже и в него да се съдържа клауза за заплащане на възнаградителна
лихва, няма престъпен характер, защото не се касае за дейност, осъществявана по
занятие и представляваща основен или допълнителен източник на доходи за
заемодателя. Системното заемане на парични средства на
широк кръг лица срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на
издръжката на заемодателя, съответства на поня тието за банково кредитиране.
Законодателят не инкриминира сама но себе си единичната банкова сделка, а
поредицата от извършвани по занятие сделки от този вид. Самият обективен състав
на престъплението включва в съдържанието си системното осъществяване на
еднородни деяния, поради коего съответната усложнена престъпна дейност не може
да се квалифицира като продължавано престъпление./ Решение № 560 от 21.06.2005
г. на ВКС по н. д. № 1082/2004 г., I н. о., докладчик заместник-председателят
Румен Ненков/.
Обстоятелството, че по
делото липсват документи относно уговарянето на лихва срещу паричния заем, не е
препятствало достигането до обективната истина. В наказателният процес всички
обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК подлежат на установяване
и изясняване посредством всички видове доказателствени източници, а не само
чрез писмени такива
Субективната страна на
деянието. Същото е извършено при пряк умисъл, като подсъдимите М.Ч., В.Ф.
са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали и искали настъпването на общественоопасните
последици. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се
приема, че за формата на вината се съди по действията на подсъдимите. В конкретния случай те са
извършени в строга логическа последователност, включваща предоставянето на пари
на финансово затруднени лица, уговаряне на лихва за ползване на дадените
средства. Всички те показват, че в съзнанието на подсъдимите са били формирани ясни представи,
че системно сключват банкови сделки без надлежно разрешение, както и че
същите са насочени към извличане на облага и към осигуряване на средства за
препитание.
Подсъдимите М.Ц.Ч. и В.Д.Ф. са осъществили самостоятелни банкови сделки
като са предоставяли лихвен заем на различни лица и осъщественото носи характер
на извършвано по занятие, на системно извършване. Действията на подсъдимите М.Ц.Ч.
и В.Д.Ф. по предоставяне на лихвени кредити осъществяват състава на
престъплението по чл. 252 НК, защото по своята същност предоставянето на
такива заеми представлява банкова дейност . За тази дейност е изискуемо съответно разрешение и тя е осъществявана
без такова. Подсъдимите М.Ц.Ч. и В.Д.Ф. са физически лица и нямат право да
предоставят при условията на системно извършване лихвени заеми. Ето защо
осъществената от тях дейност е съставомерна по чл. 252 НК .В рамките на
инкриминирания период от време подсъдимите сключили повече от три договора за
заем, по които са предоставяли парични средства на установения кръг физически
лица срещу насрещна материална облага - лихва върху паричния ресурс, с което е обезпечавал
допълнително издръжката си. Налице е
диференциация на правните квалификации по отношение на подсъдимия М.Ц.Ч., която
е по квалифицирания състав на чл. 252, ал. НК ,поради обстоятелството
е налице
квалифициращият елемент на получен „значителен неправомерен доход“,
формиран като разлика между получена главница и върнати суми по главница и
лихва. В обвинителния акт се съдържат две обвинения по чл. 25 НК по отношение
на подсъдимия М.Ч.- като за едното е посочено съучастие с подсъдимия Ц.Ч., а за
другото – съучастие с подсъдимия В.Ф.. Това е едно изкуствено, неправилно
диференциране на едно престъпление на системно извършване, което съдът не е
приел за правно издържано, поради което е включил всички отдавани от подсъдимия
М.Ч. пари срещу лихва в единен диспозитив като е отчел, че през част от периода
подсъдимият М.Ц.Ч. е бил непълнолетен, при което е възприел по- благоприятната
хипотеза за деянието по чл. 252, ал. 2, а именно във връзка с чл. 6 НК.
Разделянето на двете обвинения по чл. 252,ал. 1 НК в един и същи времеви
диапазон, при доказателства , че е налице системно извършване на деянията без
прекъсване/ като деянията са изкуствено прекъснати от факта, че подсъдимият е
навършил пълнолетие и от посочените различни лица като съучастици/ противоречи на принципа, че едно лице не може да бъде съдено два пъти за
едно и също престъпление.
По отношение на подсъдимия Ф. е установен един
по- кратък период, през който е извършвал изпълнителното деяние по чл. 25 НК
като поради обстоятелството, че разликата между предоставени срещу лихва
главници и върнати суми по лихви и главници не кореспондира с квалификациите на
значителен неправомерен доход, респ. значителна вреда е възприел правната квалификация по чл. 252, ал. НК.
Съдът не е възприел и ролята на подсъдимия М.Ц.Ч.
като помагач на подсъдимия В.Д.Ф. като приема , че е налице съизвършителство
между подсъдимите, за което се правят изводи от събраните по делото доказателства-
гласни- свидетелските показания, както и ВДС, изготвени чрез експлоатация на
СРС, които сочат, че М.Ч. разполагал с пари, които предоставял срещу лихви като
извършвал тази си дейност понякога сам, а понякога чрез свои доверени лица/ В. Ф./,
които давали парични суми на лица в затруднено финансово положение . По делото
се съдържат достатъчно доказателства за ежедневни многократни контакти на Ф. и М.Ч.,
в който Ф. съгласувал с М.Ч. на кого
каква сума да даде и отчитал от кого каква лихва е получил, както и му
съобщавал за възникнали затруднения по събиране на лихвите. Така същността на
описаната дейност на подсъдимия М.Ч. не може да бъде дефинирана като
„помагачество“, поради което и съдът е оправдал подсъдимия М.Ч. досежно формата
на съучастие като помагач и е квалифицирал съучастието на двамата подсъдими
като съизвършителство, което отговаря на естеството на техните действия.
Поради обстоятелството, че не намери никакви
преки или косвени доказателства за извършвана от подсъдимия Ц.К.Ч. дейност по
чл. 25 НК съдът е оправдал последния по това обвинение.
Поради изложените съображения съдът е оправдал
подсъдимия М.Ц.Ч. досежно
формата на съучастие при условията на чл. 20, ал. 4 НК „помагач“ с подсъдимия В.Д.Ф.;/т. 5
от ОА/;-досежно съучастието при
условията на чл. 20, ал. 4 НК с подсъдимия Ц.К.Ч. /т.4 от ОА/;
По отношение на повдигнатото обвинение на
подсъдимия М.Ц.Ч. по чл. 252, ал. 2 НК съдът е взел предвид следното:
При анализ на
предоставените парични суми от подсъдимия М.Ц.Ч. на различни лица се установи
следното, както следва:
-по отношение
на св.Р.С.Д. подсъдимият М.Ч. е дал в заем главници в общ размер 3500 лева , а заплатените
от Д. лихви са в размер на 12 000 лева; не са възстановявани суми по главници.
Общият размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на
8 500 лева.
-по отношение
на свидетеля А.И.Д. са налице главници в общ размер 2 600 лева ;
заплатени лихви общо в размер на
3560 лева; не са възстановявани суми по главници. Общият размер на
получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 960лв.
-по отношение
на свидетеля С.Р.Б. са налице главници в общ размер на 1350 лева; заплатени лихви в размер на
1340лв и възстановена главница в размер на 700лв. Общият размер на получения
неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 690 лева.
-по отношение
на свидетеля А.А.И. са налице
главници в общ размер на 250лв;
заплатени лихви в размер на 330 лева;Върната главница 100лева; Общият
размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 180 лева;
-по отношение
на свидетеля К.Д.А. са налице
главници в общ размер на 600 лева;
заплатени лихви в размер на 700 лева и върната главница 400 лева;Общият
размер на получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 500лв;
-по отношение
на свидетеля Л.М. са налице главници в
общ размер на 200лева; заплатени
лихви в размер на 60лева и върната главница в размер на 200лева.; Общият размер на получения
неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 60 лева;
-по отношение
на свидетеля Т.А.М. са налице главници в общ размер на 1300лв.Върната сума главница и лихва в размер
на 1800лева; Общият размер на
получения неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 500лева;
-по отношение
на свидетеля М.Д.А. са налице
главници в общ размер на 200лева; върната лихва в размер на 80лева
и връщаната главница в размер на
200 лева ;Общият размер на получения неправомерен доход от
страна на подсъдимия М.Ч. е в размер на 80лева.
По отношение на останалите лица,
получили заеми от подсъдимия М.Ц.Ч. се установи следното:
-по отношение
на свидетеля П.П.Р. е налице дадена главница в размер на 100 лева
и заплатена лихва в размер на 90 лева;не са възстановявани суми по главници, т.е.
няма на получен неправомерен доход от страна на подсъдимия М.Ч..
-по отношение
на свидетеля В.А.И.- главници-1500лв;Върнати лихви 1320лева. т.е. няма на получен неправомерен
доход от страна на подсъдимия М.Ч.
По отношение
на деянията извършени в съучастие между подсъдимите М.Ц. Ц. и В.Ф.
-по отношение
на свидетеля Т.Й.П.- е налице получена главница в общ размер на 1000 /хиляда/ лв. и е изплатена сумата от 800 лв. / осемстотин лева/, при което не
е налице получен неправомерен доход
-по отношение
на свидетеля Щ.П.Х. е налице получена главница в общ размер на 200 / двеста лева / като
общия размер на изплатената от Х. лихва
била 60 лв. /шестдесет лева/ и главница в размер на 200 /двеста/ лева, при което е
получен неправомерен доход в размер на 60 лева.
Така след анализ на цялата доказателствена маса по делото се установи, че
общият размер получените значителни неправомерни доходи от подсъдимият М.Ч. е в размер на 11 530
лева/ Р 312/27.06.2008 ВКС нохд 273/2008 Р. Ненков /.
Минималната работна заплата към 01.01.2016
- 31.12.2016 е в размер на 420
лева съгласно ПМС № 375/28.12.2015; Съдът счита, че е налице съставомерност досежно правната квалификация
значителни неправомерни доходи като е оправдал подсъдимия досежно правната
квалификация „Значителни вреди“, тъй като по отношение на отделните пострадали/
с изкл. на ГИ Р.С.Д./причинените вреди , формирани като разлика между получена
главница и върнати главници и лихви , поотделно за всеки от тях е под
възприетия в правната теория и практика размер /14 МРЗ/, а по отношение на ГИ Р.С.Д.
не е налице въприетият критерий- три или
повече пъти.
Поради
гореизложените съображения и изчисления и взимайки впредвид част от изводите на
СЧЕ, която съдът кредитира частично и което е подробно анализирано при обсъждането
на въпросната експертиза, съдът е оправдал подсъдимия М.Ц. Ц. - за разликата между
посочената в обвинението/ т.4 и т.5 от ОА/ сума в общ размер на 24 250 лева
и сумата от 11 530 лева- за сумата в размер на 12 720 лева.;
-
По отношение на обвиненията по чл. 252, ал.2, вр. ал.1НК, относими
към подсъдимия М.Ч. по отношение на лицата Т.Г.Т.; М.В.А.; Д.Д.О. е налице
оправдателен диспозитив, тъй като не се установи по безспорен и категоричен
начин същите да са получавали пари срещу лихва от подсъдимия М.Ч. в
инкриминирания период. В тази насока съдът анализира събраната доказателствена
маса, от която се установи следнто:
-
по
отношение на свидетеля Т.Г.Т. не се установиха безспорни и категорични
доказателства , че последният е взимал пари срещу лихва от подсъдимия М.Ч..
Свидетелят няма лични възприятия на факти и събития, свързани с дейността на
подсъдимия М.Ч..
-
по
отношение на свидетелите М.В.А., Д.Д.О. - налице са данни за получавани парични суми от лицата от страна на
подсъдимия М.Ч. срещу лихва като не можа да се установи размерът на получените
суми и изплатените лихви; не се установи и инкриминирания период .
Налице е
оправдателен диспозитив по чл. 252, ал. НК по отношение на обвинението на
подсъдимия М.Ц.Ч. относно обстоятелството да е извършвал тази дейност в
съучастие с подсъдимия Ц.К.Ч. по подробно
изложени мотиви в тази насока при изложението по отношение на оправдателния
диспозитив на подсъдимия Ц.К.Ч. за повдигнатото обвинение по чл. 25 НК.
ПО ОПРАВДАТЕЛНИТЕ ДИСПОЗИТИВИ:
Ø
По отношение на повдигнатите
обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК за подсъдимия Ц.К.Ч. и М.Ц.Ч., и за повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК досежно И.П.Т.; К.М.К.; С.М.Д., И.Й.Т., Д.Е.К., В.Д.Ф. .
Липсват основните
съставомерни признаци на престъплението, посочени в нормата на чл.93,т.2 НК. От конкретните факти
и събраните по делото доказателства не се установи съпричастност на подсъдимите Ц.К.Ч., М.Ц.Ч., И.П.Т.; К.М.К.; С.М.Д., И.Й.Т., Д.Е.К., В.Д.Ф. към дейността на организираната престъпна група. Подсъдимият Ц.К.Ч. *** през инкриминирания период.
Разполагал е с възможностите и механизмите, присъщи за социалния му статус като
е налагал волята си с авторитет и лични действия, които често са прекрачвали грА.та
на закона. В голяма степен е налагал волята си и решенията си, но не само по
отношение на описаните в обвинителния акт подсъдими, но и по отношение на
всички жители на Г.. Едни от жителите са изпълнявали нарежданията му от
уважение, а други от страх. В хода на съдебното следствие се установява, че
дори лица, пострадали от деянията му са изпълнявали нарежданията му и не са
подавали сигнали или са отказвали да поддържат вече подадени такива.Този факт
може да се проследи както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие , където част от свидетелите се отказаха да поддържат
дадените в ДП показания. Действително формално е повдигнато обвинение, което
кореспондира с изискването за количествен критерий- сдружението да е на три или повече лица, но количественият критерий не е единствен, а от обективна
страна е необходимо да бъде установено, че се касае до структурирано трайно
сдружение, което си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в
чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. От събраните в ДП
и в хода на съдебното следствие доказателства не се установи структурираност;
не се установиха и данни за ролята на подсъдимия Ц.К.Ч. като ръководител на
организирана престъпна група. Още по- малко това се установи за непълнолетния М.Ц.Ч.,
който през част от периода е бил ученик. Действително е налице ръководна роля
на подсъдимия Ц.Ч., но с присъщите признаци на ръководител на едно населено
място, където подсъдимият е давал разпореждания и те са били изпълнявали от
жителите на с. Г. поради различни мотиви. Ц.К.Ч. е разполагал с финансови
средства, което не се оспорва по делото и е живеел със сина си М.Ц.Ч. в едно
домакинство. М.Ц.Ч. е ползвал парични ресурси , получени най- вероятно от баща
му или по- общо от семейството си. Голяма е вероятността именно тези парични
суми подсъдимият М.Ц.Ч. да е използвал за отдаване на парични суми срещу лихва,
тъй като през част от инкриминирания период последният е бил непълнолетен.
Същевременно липсват доказателства подсъдимият Ц.К.Ч. да е давал указания и
разпореждания във връзка с каквито и да е действия на останалите подсъдими М.Ц.Ч., И.Й.Т., Д.Е.К., С.М.Д., К.М.К., В.Д.Ф., И.П.Т..
Съдът не приема тезата на обвинението
, че подсъдимият М.Ц.Ч. е бил ръководител на организирана престъпна група.
Въпросното твърдение звучи житейски нелогично и неправдиво.
Няма нито един свидетел, който да заявява, че дейността по отдаването на
кредити е ставала с участието на подсъдимия Ц.К.Ч.. Има данни по делото, че
подсъдимия Ц.Ч. е знаел за дейността на сина си М.Ч., че последният се занимава
с отдаване на кредити срещу лихва, но липсват каквито и да е доказателства,
преки или косвени, че е подпомагал въпросната дейност, че е давал указания на
останалите подсъдими, че е осъществявал контрол по отношение на движението на
паричните потоци от тази дейност, липсват свидетелски показания, липсват и ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС. От събраните доказателства в хода на
съдебното следствие и от приобщените чрез прочитане протоколи от ДП се
установява, че част от жителите на с. Г. са търсили съдействие от подсъдимия Ц.Ч.
във връзка с лихварската дейност на сина му, но същият им е показвал, че няма
нищо общо, не е в течение и не се занимава с въпросната дейност. В този смисъл
няма и данни подсъдимият да е бил
съпричастен към престъпления, извършени от останалите подсъдими в някоя от
хипотезите на чл. 321 НК. Налице са доказателства за съучастие с други
подсъдими при извършвани вторични престъпления. Липсват доказателства за
каквато и да е дейност на подсъдимия Ц.Ч. във връзка с обвинителната теза,
сочеща на същия като ръководител на организирана престъпна група.
По отношение на
подсъдимите И.Й.Т., Д.Е.К., С.М.Д., К.М.К., В.Д.Ф., И.П.Т. не са налице никакви
писмени, гласни, веществени доказателствени средства, от които да се направи
извода за съпричастност на подсъдимите към дейността на организирана престъпна
група като участници. По отношение на тези свидетели липсват съставомерните
признаци, относими към престъплението по чл. 321 НК, а именно участие в
организирана структура, данни за трайност на връзките, не се установи и общ
умисъл за извършване на престъпления, наказуеми с ЛОС повече от три години. Нито
един от разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие не посочи за
някаква престъпна дейност, извършвана от подсъдимите. От прочетените показания
от ДП се установява, че свидетелите разказват слухове като нито един от тях не
е посочил конкретни факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел.
Поради гореизложеното липсва съставомерност
на повдигнатите обвинения по отношение на
подсъдимите Ц.К.Ч. ,М.Ц.Ч., И.Й.Т., Д.Е.К., С.М.Д., К.М.К., В.Д.Ф., И.П.Т. по критерия структурираност, разпределение
на функциите между участниците, трайност на връзките между участниците, общност
на умисъла, липсва съгласие или съгласуваност на волите на лицата за извършване
на престъпления, определени по вид.
По отношение на подсъдимия Ц.К.Ч., М.Ц.Ч., И.Й.Т., Д.Е.К., С.М.Д., К.М.К., В.Д.Ф., И.П.Т. не се
доказа и субективната страна на престъплението, а именно пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл. 321,ал. НК. От субективна страна по отношение на подсъдимите
липсва пряк умисъл – а именно
деецът да съзнава, че ОПГ има
предназначение да извършва престъпления по чл. НК.
Ø По отношение на повдигнато обвинение за престъпление по чл.252 ал. 2 вр. с ал.1, вр. с чл. 20 , ал. 4 от НК на подсъдимия Ц.К.Ч.
За квалифицирания състав по чл. 252, ал.2 НК е
необходимо полученото възнаграждение да формира печалба за предоставилия
средствата; насрещната материална облага - договорена или получена като лихва
или като парична стойност за забава под формата на капитализирана лихва и пр.,
прогресираща с изтичането на различни периоди е "вредата" за другиму;
когато тя е значителна по размер е налице един от признаците на квалифицирания
състав.
За
обективната страна на състава на чл. 252, ал. 1 НК е характерно извършването на банкови сделки по занятие, която форма на
усложнена престъпна дейност предполага системно осъществяване на еднородни
деяния (поне три на брой) и намерение на дееца да получава вследствие на това
доход - основен или допълнителен
От субективна
страна както за основния, така и за квалифицирания състав е налице форма на
вината пряк умисъл.
В хода на съдебното следствие,
както и от приобщените материали от ДП не се събра нито едно доказателство в
подкрепа на обвинението, че подсъдимия Ц.К.Ч.
е осъществил който и да е от съставите на чл. 25 НК, както от обективна
, така и от субективна страна. Няма данни по делото подсъдимият да е
предоставял на когото и да е пари срещу лихва, както и да е извършвал банкови
сделки по занятие като липсват и данни за съучастие тъй като липсва изобщо
състав на престъпление, поради което липсва каквото и да е основание, факти в
подкрепа на повдигнатото обвинение по чл. 252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК. Нито в показанията на свидетелите, нито във ВДС,
изготвени чрез експлоатация на СРС се съдържат преки или косвени доказателства
в тази насока, поради което обвинението по чл.252 ал. 2
вр. , ал.1, вр.
чл. 20 , ал. 4 от НК по отношение на подсъдимия Ц.К.Ч.
е несъставомерно.
v
ОТНОСНО ФОРМАТА НА
ВИНАТА:
При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът
намира, че подсъдимите Ц.К.Ч.; М. Ц.Ч.; Д.Е.К.; И.Й.Т. ;В.Д.Ф. са съзнавали
обществено опасния характер на деянията, които са извършили, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици, като са искали и целели
настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянията са действали умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на
чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.
С оглед на което съдът намира, че подсъдимите са
осъществили съставите на престъпленията, за които съдът ги призна за виновни,
както от обективна така и от субективна страна, както следва:
·
Ц.К.Ч.- състава на престъпленията по
ü чл. 142, ал. 1 НК ;
ü чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК;
ü чл. 330, ал. 1 НК;
·
М. Ц.Ч. състава на престъпленията по
ü
чл. 213а,
ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1 НК
ü
чл. 213а,
ал.1,вр.чл.63 ,ал.1,т. 3 НК;
ü чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 63, ал.1,
т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. НК
ü чл. 129 , ал. 2, вр ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1
т.
3,
вр. чл. 20 ,ал.
2
НК;
ü
чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК;
ü
чл.
144,
ал.
3,
вр.
ал. 1 НК;
·
Д.Е.К.
състава на престъплението по чл.
142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, вр. чл. 20, ал.
2 НК;
·
И.Й.Т. състава
на престъплението по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 63, вр. чл. 20, ал.
2 НК;
·
В.Д.Ф. състава на
престъплението по чл. 252 ,ал. 1, вр. чл. 20 ,
ал. 2, вр. ал.1НК
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С оглед
искането на защитата и подсъдимите за разглеждане на делото по общия ред съдът
счете , че предпоставки за определяне на наказанието по реда на чл. 55 НК са
налице за подсъдимия В.Д.Ф. за престъпление по чл. 252 ,ал. 1, вр. чл. 20 ,
ал. 2, вр. ал.1НК
За
подсъдимите Ц.К.Ч., М. Ц.Ч., Д.Е.К., И.Й.Т. наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 НК, а именно в пределите , предвидени от закона за
извършените престъпления.
v
По отношение на
подсъдимия Ц.К.Ч.
Ø
Разпоредбата на чл.142,ал.1 НК предвижда налагането на наказание „Лишаване
от свобода” от ТРИ ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало
на подсъдимия Ц.Ч., състоянието на афект от агресията спрямо сина му М.Ч.,
въпреки че пострадалият не е имал задължение да защитава последния и не е имал
вина в морален смисъл. Като отегчаващо вината обстоятелство би могло да се цени
грубото поведение на подсъдимия Ц.Ч., което обаче на фона на събраните
доказателства си е неговото обичайно поведение. Макар и грубо и унижаващо
пострадалия, поведението на подсъдимия Ц.Ч. не може да се приеме като проява на
прекомерна жестокост, тъй като въпросното поведение е само една от проекциите
на поведението на подсъдимия. За характеровите особености и поведението на
подсъдимия Ц.Ч. са налице многобройни събрани по делото доказателства, отразени
в приобщените гласни доказателствени средства. Голяма част от свидетелите в
показанията си описват характера и поведението на подсъдимия като склонен към
агресия и отмъстителен човек. Съдът е определил наказанието в долната грА.на
предвиденото от закона. В противен случай ще е налице несъразмерност в житейски
план между извършеното и наложеното от съда наказание.
Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия Ц.К.Ч., ЕГН ********** съдът счита, че най- адекватно и справедливо за
извършеното престъпление по чл.142, ал. 1 НК, вр. чл.54 ал.1 НК е наказание в
долната грА., предвидена за това престъпление , а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Последните размери според съда са най-подходящи и
целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
Ø Разпоредбата на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,вр.чл. 20, ал.2 НК предвижда
налагането на наказание „Лишаване от
свобода” ДО ШЕСТ ГОДИНИ.
Налице е фактическа обстановка на множество
удари и ритници, нанесени от подсъдимите Ц.К.Ч. и М.Ц.Ч. в непродължителен
интервал от време, както едновременно, така и последователно и при възможност за възприемане и осмисляне
действията на другия в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129 НК - засягане на здравето на
свидетеля В.Т.. Като отегчаващи вината обстоятелства могат да се ценят
следните- подсъдимият Ц.Ч. *** и същият би следвало да е олицетворение на
закона и да проявява нулева толерантност към каквито и да е противообществени
прояви. Вместо това в центъра на селото , пред очите на съгражданите си
подсъдимият Ц.Ч. налага с ръце, ритници и брадва един от съгражданите си.
Отегчаващо вината обстоятелство е и примера, който като родител подсъдимият дава на сина си и изопачената му
житейска философия, на която възпитава М.Ч..
Фактът, че никой не се намесва- нито се вика полиция, нито се намесват
някои от присъстващите – говори само за едно- за страх. Страх от кмета, от
личността на подсъдимия Ц.Ч.. Многобройни са свидетелските показания в общ
смисъл, че „за да бъдеш набит от кмета не е нужно да има кой знае каква
основателна причина“. В случая е налице и смекчаващо обстоятелство- подсъдимият
Ц.К.Ч. пристига на мястото, извикан от сина си, разтревожен от възникналия
конфликт между сина му М.Ч. и пострадалия В.Т.. Не е ясно какво точно му е
съобщил синът му, но подсъдимият Ц.Ч. е отишъл в центъра пред заведението
афектиран и притеснен. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се има и
доводът, изтъкнат от подсъдимия Ц.Ч. в хода на съдебното следствие, при провеждане
на разпита на св. В.Т., че е налице възрастова и физиологична диспропорция
между непълнолетния М.Ч. и осъзнатия и двойно по- голям по възраст и
физика В.Т..
Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия Ц.К.Ч., ЕГН ********** съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,вр.чл. 20, ал.2,вр чл. 5 НК, параметри на наказание , предвидени за това
престъпление , а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Последните размери според съда са най-подходящи и
целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
Ø
Разпоредбата на чл. 330,ал.1,НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от ЕДНА
ДО ОСЕМ ГОДИНИ.
Съдът счита за отегчаващо вината обстоятелство
общественото положение на подсъдимия Ц.Ч., което изисква спазването на законите
като подсъдимият би следвало да е пример за своите съселяни. Отегчаващо вината
обстоятелство е и че палежът е извършен в населено място, в близост до обитаема
жилищна сграда.Същевременно заключението на пожаро- техническата експертиза е
че не е имало опасност пожарът да се разпростре върху сградите. В случая съдът
не намери смекчаващи вината обстоятелства.
Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия Ц.К.Ч., ЕГН ********** съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните
за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1, вр.чл.54НК параметри на наказание , предвидени за това
престъпление , а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Последните размери според съда са най-подходящи и
целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът определя едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Ц.К.Ч. -за
извършените от него престъпления , а
именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание
чл. 24 НК УВЕЛИЧАВА определеното общо най-тежко наказание с една
втора, А
ИМЕННО С ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание
чл.57, ал.1 ,т.3, вр. , чл. 58, т.3 ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА следва да
се изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ
в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от ОТКРИТ ТИП.
На основание чл.59, ал.1, т.1 НК ПРИСПАДА
времето, през което осъденият Ц.К.Ч. е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 27.05.2016г. до 13.02.2017г; и от 24.02.2017г. до настоящия
момент.
v
По отношение на
подсъдимия М.Ц.Ч.
Ø Разпоредбата на чл. 213а, ал. 2,
т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда
налагането на наказание „Лишаване от
свобода” от ДВЕ ДО ОСЕМ ГОДИНИ И
ГЛОБА ОТ ТРИ ХИЛЯДИ ДО ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отбележи систематичния тормоз по отношение на пострадалия П.П.Р., който не
веднъж е бил в полезрението на подсъдимия. Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН ********** съдът счита, че
най- адекватни и справедливи са следните за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 р. чл.54, ал.1 НК параметри на наказание , предвидени за това
престъпление , а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА В РАЗМЕР НА ПЕТ ХИЛЯДИ
лева;
Последните размери според съда са най-подходящи и
целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
Ø Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, вр.
чл. 63 ,ал.1,т. 3 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” ОТ ЕДНА
ДО ШЕСТ ГОДИНИ И ГЛОБА ОТ ХИЛЯДА ДО ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА. Във вр.чл.63,ал.1, т.3- наказанието се редуцира в „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ДО ТРИ ГОДИНИ;а глобата се заменя с „Обществено
порицание“
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните. Съдът не отчете
отегчаващи вината обстоятелства. Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН ********** съдът счита, че
най- адекватни и справедливи са следните за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 63 ,ал.1,т. 3,вр.чл.54,ал.1 НК, параметри
на наказание , предвидени за това престъпление , а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ;
Последните според съда са най-подходящи и целесъобразни в настоящия случай
предвид гореизложените обстоятелства.
Ø Разпоредбата чл.252,ал.2,вр ал.1,вр.чл.
63,ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 чл.54, ал.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от ПЕТ
ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ и ГЛОБА ОТ ПЕТ ХИЛЯДИ ДО ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА, като съдът може да
постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Във връзка с чл.63, ал.1, т. НК- наказанието се редуцира в „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ДО ТРИ ГОДИНИ, а „Глобата“ в „Обществено порицание“. Предвиденото „Обществено порицание“ се кумулира в
така определеното общо наказание.
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните. Съдът не отчете
отегчаващи вината обстоятелства. Във връзка с
разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и
на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН ********** съдът счита, че
най- адекватни и справедливи са следните за извършено престъпление по чл.252,ал.2,вр ал.1,вр.чл. 63,ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 чл.54, ал.1НК параметри на наказание , предвидени за това
престъпление , а именно„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Ø
Разпоредбата на чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20 ,ал. 2 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда налагането на
наказание „Лишаване от свобода” до
шест години. Във вр.чл.63,ал.1,т. НК наказанието се редуцира в
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ДО ТРИ ГОДИНИ;
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните. Като отегчаващо вината обстоятелство се приема
обстоятелството, че той пръв напада пострадалия В.Т. с брадва и след като не
успява да го нарани отива да повика на помощ баща си за да отмъстят заедно на Т.,
с който са имали словесен конфликт. Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и
след анализ на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН ********** съдът счита, че
най- адекватно и справедливо за извършеното
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20 ,ал. 2 НК, вр. чл.54, ал.1НК е наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Ø Разпоредбата на чл. 142,
ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от десет до двадесет години или доживотен
затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Във
вр.чл.63,ал.1, т. НК- наказанието се
редуцира в лишаване от свобода ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ
ТРИ ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ като не се
предвижда наказание конфискация.
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните . Съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства- бруталността, с която подсъдимият и
съучастниците му са осъществили престъпното деяние по отношение на свой
съученик-П.Р., също непълнолетен; От свидетелските
показания се установяват потресаващи детайли за жестокост по отношение на
пострадалия П.Р., който е бит, насила напъхан в багажника на кола, пребиван,
измъчван, унижаван, горен с цигари. Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН **********
съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните
за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК, вр. чл.54, ал.1НК наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Ø Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл.54, ал.1НК предвижда наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”ДО ШЕСТ ГОДИНИ. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който е бил навършил месеци преди деянието пълнолетие..
Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства. Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената
опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия М.Ц.Ч. , ЕГН **********
съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните
за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1,ар чл.54,ал.1 НК, а именно
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 НК
съдът е определил едно общо най-тежко наказание на
подсъдимия М.Ц.Ч. -за извършените от него престъпления , а именно наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На
основание чл. 23, ал. 2,3 НК съдът е присъединил НАЛОЖЕНОТО наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ и е присъединил изцяло наказанието ГЛОБА В РАЗМЕР НА ПЕТ ХИЛЯДИ лева;
На основание
чл.57, ал.1 ,т.3,вр. , чл. 58, т.3 ЗИНЗС наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ осъденият М.Ц.Ч. следва да
изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ
от ОТКРИТ ТИП.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият М.Ц.Ч. е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 27.06.2016г. до 13.02.2017г. и МНО „ДОМАШЕН АРЕСТ“, считано от 13.02.2017г
до настоящия момент.
По отношение на
подсъдимия И.Й.Т.
Разпоредбата на чл. 142,
ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 63, вр. чл. 20, ал.
2 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от десет до двадесет години или доживотен
затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Във
вр.чл.63, НК- наказанието се редуцира
в лишаване от свобода ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ДО ОСЕМ години като
не се предвижда наказание конфискация.
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните . Съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства- бруталността, с която подсъдимият в
съучастие е осъществил престъпното деяние по отношение на пострадалия П.Р.,
също непълнолетен; В приобщените по делото гласни доказателствени средства
се съдържат описания на претърпените от пострадалия болка, унижение, страх и
ужас. Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия И.Й.Т. съдът
счита, че най- адекватни и справедливи са следните за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл.54, ал.1НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание
чл.57, ал.1 , т.3, вр. , чл. 58, т.3 ЗИНЗС
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ осъденият И.Й.Т. следва да
се изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ
РЕЖИМ в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ
от ОТКРИТ ТИП.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспадал
времето, през което осъденият И.Й.Т. е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 26.05.2016г.до13.01.2017г.
По
отношение на подсъдимия Д.Е.К.
Разпоредбата на чл. 142,
ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 63, вр. чл. 20, ал.
2 НК, вр. чл.54, ал.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от десет до двадесет години или доживотен
затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Във
вр.чл.63, НК- наказанието се редуцира
в лишаване от свобода ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ ДВЕ
ДО ОСЕМ
ГОДИНИ като не се
предвижда наказание конфискация.
Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, който към момента на деянието е бил непълнолетен, поради
което наказанието е редуцирано в съответствие с особените правила, предвидени
за непълнолетните . Съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства- бруталността, с която подсъдимият заедно с останалите съизвършители е
осъществил престъпното деяние по отношение на пострадалия П.Р., също
непълнолетен; Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Д.Е.К. съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните за извършено
престъпление по чл. 142, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл.54, ал.1НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание
чл.57, ал.1 , т.3, вр. , чл. 58, т.3 ЗИНЗС
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ осъденият Д.Е.К. следва да се изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ от ОТКРИТ
ТИП.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспадал
времето, през което осъденият Д.Е.К. е бил с МНО „Задържане под стража”, считано от 26.05.2016г. до 13.02.2017г.
По
отношение на подсъдимия В.Д.Ф.
Разпоредбата на чл.252, ал.1, , вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. НК предвижда налагането на
наказание „Лишаване от свобода”от ТРИ ДО ПЕТ ГОДИНИ И С КОНФИСКАЦИЯ ДО 1/2 ОТ
ИМУЩЕСТВОТО НА ДЕЕЦА.
Съдът отчита
като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подсъдимия, ниската
правна култура, чистото съдебно минало, малкият брой на отдавани пари срещу
лихва, както и ролята на подсъдимия М.Ч., който е бил неоспорим авторитет и
гарант за законност в съзнанието на подсъдимия Ф.. Поради горното съдът намира,
че е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е многобройни смекчаващи
обстоятелства.
Съдът не намира отегчаващи вината
обстоятелства . Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия В.Д.Ф. съдът счита, че най- адекватни и справедливи са следните
за извършено престъпление по чл. 252 ,ал.
1, вр.
чл. 20 , ал. 2, вр. ал.1 ,
вр.чл. 55, ал.1, т.1НК парамети- „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 55, ал. НК съдът не е
наложил, предвиденото по- леко наказание
КОНФИСКАЦИЯ на 1/2 от имуществото на дееца, тъй като същото би се
явило несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е счел,
че е възпитателна и превантивна роля наложеното наказание ще има в режим на
отлагане на изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Последните размери според съда са най-подходящи и
целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
ПО ПРИЕТИТЕ ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Във връзка с признаването на подсъдимите за виновни , съдът е уважил
приетите за съвместно разглеждане граждански искова, както следва:
УВАЖИЛ Е приетия за съвместно разглеждане в наказателното
производство по НОХД
52/2017г. ГРАЖДАНСКИ ИСК от пострадалия Р.С.Д. срещу подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 ,вр. чл.54, ал.1НК в размер на 8 500 лева,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихвата от момента на деянието до
приключване на наказателното производство и НЕ Е УВАЖИЛ за разликата от 3500лв.
ОСЪДИЛ Е подсъдимия М.Ц.Ч. да заплати на ГИ Р.С.Д. сумата
от 8 500 лева.
УВАЖИЛ Е приетия за съвместно разглеждане в наказателното
производство по НОХД
52/2017г. ГРАЖДАНСКИ ИСК от пострадалата А.А.И. срещу подсъдимия М.Ц.Ч. за престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.
63, ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 ,вр. чл.54, ал.1НК в размер
на 100
лева, представляващ обезщетение за
претърпени имуществени вреди. ОСЪДИЛ Е подсъдимия М.Ц.Ч. да заплати на ГИ А.А.И. сумата от 100 лева.
УВАЖИЛ Е приетия за
съвместно разглеждане в наказателното производство по НОХД 52/2017г. ГРАЖДАНСКИ ИСК
от пострадалия В.Г.Т. за солидарно причинени от
подсъдимите М.Ц.Ч. и Ц.К.Ч. неимуществени вреди в
размер на 60 000лв/шейсет хиляди лева/ за престъпление по чл. 129,ал.2,вр. ал.1,вр. чл 20, ал.2 от НК – за подсъдимия Ц.Ч., а за подс. М.Ч. - чл. 129,ал.2,вр. ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.3,
вр. чл 20, ал.2 от НК ведно със законната лихва от момента на деянието до приключване
на наказателното производство.
ОСЪДИЛ Е подсъдимите М.Ц.Ч. и Ц.К.Ч. да заплатят на гражданския ищец В.Г.Т. сумата от 60 000лв /шейсет
хиляди лева/ ведно със законната лихва от момента
на деянието до приключване на наказателното производство солидарно.
Уважаването на
гражданските искове по отношение на претърпените умиществени вреди от пострадалите Р.С.Д. и А. А.И. е равен на разликата между получената главница и
сбора на върната гланвица и лиха, формирането на които подробно са описани при
анализа на съдебно- счетоводната експертиза и представлява получения от
подсъдимия М.Ц.Ч. неправомерен доход.
По отношение на
уважения граждански иск на пострадалия В.Т.- доказателства за нанесените му
телесни повреди и причинените в резултат на тях болки и страдания се съдържат в
показанията на свидетелите
В.Н., Й.Я., Ц.Н.Н.,
както и показанията на освидетелстваното лице В.Т., както и в приобщените СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА- ВЛ В.Х.Н./
т.13, л. 19-20 от ДП/. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
на СМЕ /; СЪДЕБНО
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от ВЛ В.Н., Р.Х. и Б.С. по отношение на В.Т.,
съдържаща се в т.13, л. 33-35 от ДП. От свидетелските
показания, както и от заключенията на вещите лица се установяват причинени
болки на пострадалия Т. , който бил удрян от подсъдимите Ч. с ръце, ритан с
крака и удрян с твърд предмет, като в резултат получил описаните в СМЕ
травматични увреждания, загубил съзнание,т. е причинена му била средна телесна повреда, покриваща
характеристиките на разстройство на здравето , временно опасно за живота. Описаните
в медицинския фиш травми дават основание на експертите да направят следните
заключения, а именно – от извършения клиничен преглед се установява лицева асиметрия, която е интерпретирана като увреждане на лицевия нерв
от страната на контузията на окото, както и патологични белези от същата страна. Съчетана с патологичен белег от
същата страна, т.е. „Бабински“-положителен, , е направен извод за контузионно огнище в мозъчния ствол, т.е.
в моста, където се намира ядрото на лицевия нерв и влакната на двигателния път,
централен двигателен, т.е. пирамините, са засегнати на това ниво, те са
разпръснати като се получава само патологичен белег, без друг двигателен
дефицит.“. В хода на съдебното следствие експертите професионално защитиха защо тази
средна телесна повреда, представлява разстройство на здравето, временно опасно
за живота, а именно настъпва отток на мозъка, налице е опасност от засягане на
жизнено важни органи по начин, водещ до летален изход. Поради всички тези
доводи съдът счита, че претендирания граждански иск за причинени неимуществени
вреди, представляващи болка и страдание е съразмерен на тежестта на причиненото
разстройство на здравето, както и с последвалите с години физиологични проблеми
на пострадалия, за които се съдържат подробни данни в показанията му.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, Е ОСЪДИЛ признатите за виновни подсъдими: И.Й.Т.; Ц.К.Ч.; М.Ц.Ч.; Д.Е.К. ; В.Д.Ф. да заплатят поравно по сметка на Специализиран
наказателен съд , направените по делото разноски в размер на 1035.66 лева
по сметка на СНС и разноските от ДП
за всеки от тях, и отделно подсъдимият Ц.К.Ч. сумата от 1948,8лв/ за СМЕ по
мерките/ по сметка на СНС и сумата от 945,45 по сметка на АСНС
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И
УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание
на подсъдимите, незачитане нравствените устои и законите на обществото, трайно
изградените престъпни навици, безразличието към резултата от противоправното
поведение, водещ до застрашаване на живота и здравето на неопределен кръг лица.
Веществените
доказателства по делото да бъдат пазени до приключване на наказателното
производство и влизане на присъдата в
сила , след което:
ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМ ВЕЩЕСТВЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1. НА В. Н.- 1 бр. мобилен телефон марка Nokia, иззет на 26.05.2016г.; 11 бр.
листа – документи, иззети на 26.05.2016г. при претърсване и изземване в жилище
в с. Г., ул. „Г.Д.“ № 33-/ нотариален акт № 156 - оригинал, адвокатско
пълномощно, предварителен договор, договор за доброволна делба, договор от
03.05.1995г. между К.Г.и В.Н., копие от лична карта на А.А., удостоверение за
раждане на В. А. и пълномощно от В.Г.; част от лист с изписан текст./
2. НА ПОДС.М.Ц.Ч.
- иззети на 26.05.2016г. от
л.а. Мерцедес 180 с ***- 4 бр. пластики на банкови карти;,;
-документи, иззети на
26.05.2016г. при претърсване в жилище в с.Г., ул. „***, обитавано от М.Ц.Ч.;съдържащ договор за паричен заем между Вивакредит ООД и А.К. А. - 3
листа ведно с приходни касови ордери - 3 части от страниц; съдържащ лист А4.
1.
ВД, иззети от л.а. Мерцедес С 180 с ***,
управляван от М.Ц.Ч. – 67 бр. банкноти
по 50 лева, 100 бр. банкноти по
10 лева; записано: пликът не се разпечатва;
3.НА ПОДС.Ц.Ч.
прозрачен
полиетиленов плик, запечатан със слепка на РП, съдържащ пълномощни, иззети на
26.05.2016г. от л.а. Мерцедес ML 500 с ***; 3 бр.
фотокопие, 1 бр. оригинал;
/28/. Иззети от – М.д.с. Г.; - 2 бр. GSM, модел Samsung, бял цвят, IMEI: ***и модел Nokia, черен цвят,
/30/. ВД № 3 - 4 – ул. „Р.П.“, с.Г.;
- 2 бр. GSM, телефон модел Samsung, сив на цвят и
марка Nokia, бяла на
цвят, иззети от Младежки дом;
2.
ВД иззети на 26.05.2016г. от М.д.-
21 бр. банкноти по 100 лева, 46 бр. банкноти по 50 лева, 77 бр. банкноти х 20
лева, 9 бр. банкноти по 10 лева и 7 бр.
банкноти по 5 лева;
3.
ВД иззети от М.д.– 212 бр.
банкноти по 10 лева, 163 бр. банкноти по 20 лева, 33 бр. банкноти по 50 лева;
4.
ВД, иззето от М.д.– 4 бр.
банкноти по 100 лева, 1 бр. банкнота от 50 лева, 9 бр. банкноти по 20 лева и 2
бр. банкноти по 5 лева;
5.
ВД,
иззето от М.д.– златен синджир и
златна гривна на Ц.Ч..
4. НА ПОДС.К.М.К. – Документи, предадени с протокол за доброволно
предаване от 26.05.16г. по ДП 10/16г. по описа на ГДБОП-МВР/разписка
от EasyPay с наредител М. Марчев и
получател К.К., 3 бр. листи с ръкописен текст/
/35/. ВД № 9 и 10 – К.К.; - 2 бр. GSM, марка Apple, иззети от ул. „***,
с. Г.;
ВД иззети при претърсване и
изземване на 26.05.2016г. от ***, с. Г.,
съдържащи сумата от 1 220 лева - 88
банкноти по 10 лева и 17 банкноти по 20 лева, от К.К. – ВД не беше
разпечатвано;
ВД, иззето от с. Г. ***– 1
банкнота от 1000 швейцарски франка; от К.К.;
НА ПОДС.С.Д.
бял хартиен плик, запечатан
със слепка на РП, съдържащ документи – нотариални актове и копие л.к., иззети
на 26.05.2016г. при претърсване в с.Г., ул. „***/ копия
от лични карти на лица – 5 листа, нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № 94, дело 456/2007г.; нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № 95, дело 457/2007г.; нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № 93, дело 455/2007г. със скици към тях, нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 98, дело 460/2007г.; нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № 96 дело 458/2007г.,
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 99, дело 461/2007,
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 97, дело 459/2007г.;
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 100, дело 462/2007г.,
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 28, дело 26/2009г.
нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 31, дело
29/2009г., нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 29 дело 27/2009г.; нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 27, дело 25/2009г.; нотариален акт за покупко-продажба
на земеделска земя № 30, дело 28/2009г.; нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № № 26 дело 24/2009г.; нотариален акт за покупко-продажба на
земеделска земя № № 127, дело 223/1995г./
- прозрачен полиетиленов плик,
запечатан със слепка на РП, съдържащ 1 бр. листче с ръкописен текст, иззето на
26.05.2016г. при претърсване в с. Г., ул. „***;
- прозрачен полиетиленов плик,
запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 39 бр. договори за наем на
недвижим имот и 3 бр. листа с преснимани лични карти, иззети на 26.05.2016г. от
частен дом в с. Г., ул. „***
-прозрачен полиетиленов плик,
запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 5 бр. нотариални актове, иззети
на 26.05.2016г. от частен дом в с.Г., ул. ***;
/34/. 1 бр. мобилен телефон LG с IMEI: *** със SIM карта № ***, иззет от частен дом в с.Г., ул. ***, обитаван от С.Д.;
ДА СЕ ВЪРНАТ НА
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ И ПРАВОИМАЩИТЕ ЛИЦА
ИЗЗЕТИ ДОКУМЕНТИ В ОРГИНАЛ ОТ СЛЕДНИТЕ:
-/14/ прозрачен полиетиленов
плик, запечатан със слепка на РП, съдържащ документи, иззети на 26.05.2016г.
при претърсване в Младежки дом, съдържащ оригинали на пълномощни, договори
за доброволна делба, договори за покупко-продажба на имоти, договори за аренда
на земеделска земя; 16 бр. полиетиленови пликове съдържащи документи;
-/15/ прозрачен полиетиленов
плик, запечатан със слепка на РП, съдържащ документи, иззети на 26.05.2016г.
при претърсване в Младежки дом; съдържащ 12 бр.
нотариално заверени пълномощни в оригинал;
Фотокопията подлежат на унищожение като вещи без стойност
ДА СЕ ВЪРНАТ НА Б.З.Б/ Т.21, Л.127/
ВД/16/. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 1 бр. ключ (контактен)
за лек автомобил, черен на цвят със сиви лайсни и емблема на Мерцедес с три
броя бутони и халка, иззет на 26.05.2016г. от частен дом в с.Г., ул. ***;
ВД17. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 1 бр. лист с
изписани цифри, иззет на 26.05.2016г. в с.Г., ул. ***;
ВД18. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 1 бр.
хартиен лист с изписан ръкописен текст, иззет на 26.05.2016г. в с.Г., ул. ***;
ВД19. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 1 бр.
боеприпас на нарезно огнестрелно оръжие с надпис на дъното на гилзата „7.65 GECO“, иззет на 26.05.2016г. в с.Г.,
ул. ***; 1 бр. патрон иззет от адрес в с.Г., ул. ***
ВД20. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан с етикет за ВД на вещо лице, съдържащ 1 бр.
сгъваем нож, 1 бр. запалка, 1 бр. банкнота от 2 лв., 3 бр. монети – 2 по
0.50 ст. и една от 0.20 ст.,
иззети на 26.05.2016г. в с.Г., ул. ***;
ВД23. бял хартиен
плик, запечатан с телбод и с печати на НИКК на задната страна на плика, с печат
на предната страна на плика на НИКК с рег. № 3561 и надпис „ГДБОП-МВР“; съдържащ жлът
полиетиленов плик, в който се съдържа хартиен плик, в който се съдържа маска,
сива на цвят, с надпис BRAUN.; хартиен плик съдържащ 1 бр. тефтерче със
спирала и черни корици иззето от ул. ***, серия ***;
запечатан полиетиленов плик серия А0273893 – веществени доказателства, иззети
от ул. ***; плик за писмо, в който се
намери лист с изписани имена и цифри;
запечатан полиетиленов плик серия А 0273892; пощенски плик – ВД иззети от ул. ***; 2 бр. листи с различна големина и
изписан ръкописен текст; 2 бр. пощенски плика.
ДА СЕ ВЪРНЕ НА КМЕТСТВОТО В С. Г.
/21./ „Общ
регистър за нотариални заверки“, иззета на 26.05.2016г. от кметството в с.Г.
– стаята на секретарката;
ДА СЕ ВЪРНЕ НА М. ГЕОРГЕВ К.
/26/. прозрачен полиетиленов
плик, запечатан на 25.11.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо лице към СГС,
съдържащ 1 бр. мобилен телефон Samsung
Galaxy S6; IMEI: ***, иззет от.
ДА СЕ ВЪРНЕ НА ИВАН П.Т.;
/27/. прозрачен полиетиленов
плик, запечатан на 02.12.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо лице към СГС,
съдържащ 1 бр. мобилен телефон HTC; иззет от
адрес: ***ДА СЕ ВЪРНЕ НА Т. Б.
/29/. 1 бр. мобилен телефон Galaxy А5 иззет от с. Г., ***, Samsung, бял цвят;
ДА СЕ ВЪРНАТ НА Д.К.;
/31/. прозрачен полиетиленов
плик, запечатан на 28.11.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо лице към СГС,
съдържащ ВД №7 – Д.К.; мобилен телефон
модел Nokia, иззет от
ДА СЕ ВЪРНАТ НА В.Д.Ф.
/32/1 бр. мобилен телефон HTC – с. Т., ***, мобилен телефон с поставена в него СИМ
карта за номер ***, модел HTC;;
ДА СЕ ВЪРНАТ НА С.Ч.
/33/. 1 бр. мобилен телефон, марка Apple, обозначен като ВД №12; гр. София, К. П. 46;
/38./ бял хартиен плик,
запечатан на 02.12.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо лице към СГС, съдържащ
iPAD – гр. София – С.Ч.; IMEI:***,
ДА СЕ ВЪРНЕ НА В.К.,
ВД/39/. лаптоп Lenovo –с.Г., ***; модел
*** със зарядно.
ВД 36. кафяв
хартиен плик, запечатан на 02.12.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо лице към
СГС, съдържащ ВД №13 и 14; - 2 бр. GSM, модел Samsung Note 3, червен цвят, и модел Samsung Duos, черен цвят.
ДА СЕ ВЪРНЕ НА С.Ч.
ВД37. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан на 02.12.2016г. със слепка на инж. Н.Х. – вещо
лице към СГС, съдържащ преносими памети – МПС Мерцедес ***;
ДА СЕ ВЪРНАТ НА МВР
/41/. иззети на 26.05.2016г.
при претърсване в Младежки дом, с. Г.; съдържащ задгранични пасторти – оригинали на Л.А.К.и С.А.К.
Да бъдат унищожени като вещи без стойност
/24/. бял хартиен плик,
запечатан с 3 бр. ЧВП с надпис „НИКК МВР Наркотици“, надпис на предната страна
на плика „Опаковки и обекти с NN от 2.1 до 2.6 вкл и 3 към
Протокол 16/НАР-1160“ и етикет на НИКК с Вх. No. НИКК 2016-04027, Пакет No. ***; 7 хартиени опаковки
и полиетиленов плик съдържащ малък полиетиленов плик.
ВД22. прозрачен
полиетиленов плик, запечатан със слепка на РП, съдържащ 1 бр. ловен патрон,
иззет на 26.05.2016г. при претърсване в гр. София – С.Ч.;
/25./ 2 бр. прозрачни полиетиленови плика, запечатани
както следва:
- с 2 бр. СП с надпис „СДВР
045 НЕКД“ и картон Серия А0296857, съдържащ първоначална опаковка към протокол
453-х/16 ОЕКД СДВР;
- с 2 бр. СП с надпис „СДВР
045 НЕКД“ и картон Серия А0296856, съдържащ транспортни опаковки към протокол
453-х/16 ОЕКД СДВР;
/45. Прозрачен полиетиленов
плик, запечатан с етикет за ВД серия А 0296855 и СП 045 на НЕКД – СДВР, към
протокол 453 – Х/16 на ОЕКД – СДВР.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
11.06.2018г. СЪДИЯ: