РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Сливен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230102367 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно
кумулативно съединение искове, както следва:
- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит
2440587/08.09.2021г., сключен между ищеца и ответното дружество
Кредисимо ЕАД и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.21, ал.1 ЗПК, вр.чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143, ал.2, т.5 и чл.147 ЗЗП за
обявяване нищожност на клауза за неустойка по Договор за потребителски
кредит 2440587/08.09.2021г.;
- иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
10а, чл. 11, чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. и чл. 147 ЗЗП за
обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство, като
обезпечение по договор за потребителски кредит 2440587/08.09.2021г.,
сключен между ищеца и ответното дружество Ай Тръст ЕООД;
- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника Ай Тръст ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на
1832,48 лв., платена без правно основание по договор за поръчителство, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2023г. /датата на
1
предявяване на иска/ до окончателното плащане;
- насрещен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния
иск и ищец по първоначалните искове да заплати на Кредисимо ЕАД сума в
размер на 497,01 лв., неплатен остатък по главница по договора за кредит,
погасителни вноски от № 15 до № 29, дължими за периода 20.12.2022г. до
20.03.2023г., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. /датата на предявяване
на насрещната претенция/ до окончателното плащане, както и евентуален иск
по чл.79 ЗЗД, в случай, че съдът приеме договора за кредит за недействителен
за осъждане на ответника да заплати на Кредисимо ЕАД сума в размер на
104,38 лв., остатък от незаплатена главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната
претенция/ до окончателното плащане.
Ищецът по първоначалните искове твърди, че на 08.09.2021г. сключил с
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
22440587, по силата на който усвоил главница в размер на 2000 лв. Срокът на
договора бил 18 месеца при ГЛП от 19,92 % и ГПР от 21,84%. В чл.4, ал.1 от
Договора за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане
на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. В чл.4, ал.1
били определени и видовете обезпечения, които кредитоискателят следва да
представи, а в ал.2 на чл. 4 била предвидена санкция за потребителя при
непредоставяне на обезпечение, която се изразявала в неодобряване на
заявлението от кредитора и непораждане на действие на договора. В чл.4, ал.3
било предвидено, че когато кредитополучателят заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване бил 14 дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не пораждал действие между
страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на
датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен
Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за кредит,
като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се
изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на
2537,35 лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от Договора за
предоставяне на поръчителство било предвидено „Кредисимо“ ЕАД да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
2
плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
поръчителя по този договор, както и че, в случай че платената по този начин
сума била недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасявли с приоритет
задълженията към поръчителя.
Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът
се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от
лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвало ясно разписана
методика на формиране на ГПР. Така дължимото по Договора за
поръчителство възнаграждение не било включено при изчисляване на ГПР.
Двата договора били сключени в един и същи ден, а двете търговски
дружества били свързани лица, поради което разходът за гарант е бил
известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Това
се потвърждавало и от факта, че кредиторът предоставил на ищеца „обединен
погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се
съдържала информация за обединените задължения по кредит и
поръчителство. Така кредиторът нарушил императивното правило на чл. 19,
ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не включил възнаграждението за гарант в
размера на ГПР, въпреки че било включено в погасителния план.
Наред с това, предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение
също поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което обуславяло и пороците на договора по
чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и
посочване на ГПР било самостоятелно основание за недействителност на
договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявала
невярна информация, която подвеждала потребителя, относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора.
3
Ищецът излага още, че договорът за кредит бил нищожен и на друго
основание, а именно накърняване на „добрите нрави“. В договора била
предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърлял повече
от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави,
като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Ищецът твърди още, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски
кредит била нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл.21, ал.1
ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, както и на основание
чл.19, ал.5 ЗПК. Въведените изисквания за вида обезпечение - банкова
гаранция или поръчителство от определено от кредитодателя дружество и
срока за представянето им, създавали значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В
случая било предвидено възнаграждението за дружеството - поръчител, което
води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се
потвърждавало и от факта, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен
собственик на капитала на дружеството - поръчител „Ай Тръст“ ЕООД,
съответно двете дружества били свързани лица по смисъла на ТЗ. Наред с
това на заемателя се предоставя формалното „право на избор“ за обезпечаване
на кредита между предоставяне на банкова гаранция, което означавало
кредитополучателят да внесе в банка сума, покриваща главницата и лихвата
по заявения кредит или да предостави поръчителство от свързано лице на
кредитора срещу възнаграждение. В последната хипотеза приходът от
предоставеното възнаграждение постъпвал именно в търговската група на
кредитора. Ищецът акцентира, че всъщност уговореното възнаграждение за
гарант било част от възнаграждението за предоставения кредит, но било
обособено отделно с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите.
На следващо място, ищецът твърди, че сключеният Договор за
предоставяне на поръчителство също бил нищожен. На основание чл.26, ал.1
ЗЗД, тъй като не били спазени изискванията на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4
4
ЗПК, вр.чл.22 ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 ЗЗП.
Договорът противоречал и на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Така за
кредит в размер на 2000 лв., от кредитополучателя се изисквало да заплати за
допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 2537,35 лв., която
била по-висока от усвоената сума по кредита.Сочи, че Договорът за
предоставяне на поръчителство бил нищожен и на основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19,
ал.4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице било способ за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставяло в по-неблагоприятна
позиция потребителя и водело до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Посоченият договор бил сключен с цел изпълнение условието на
кредитодателя за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на
договор за кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче
длъжникът бил ограничен от изискването на чл.4 от договора в правото си да
избира кой да бъде поръчител по кредита му, и че това може да бъде само
предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до
неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата
на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността
си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се
налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено
физическо лице за поръчител/. Ищецът излага още, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл.
1 и 4 ЗЗД, поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид
обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и
акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника
към кредитора, същият бил нищожен поради липсата на основание /кауза/ по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предвид акцесорния му характер
спрямо главния договор - договорът за кредит. Предвид нищожността на
главния договор - Договорът за кредит и акцесорния характер на Договора за
предоставяне на поръчителство, то последният се явявал нищожен и поради
липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Иска се от съда да прогласи нищожност на договора за потребителски
5
кредит, евентуално на клаузата на чл.4, както и нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство,като се осъди ответника поръчител да заплати
на ищеца сума в размер на 1832,48 лв., платена без правно основание по
договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.06.2023г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
плащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне
на поръчителство и платената по него от ищеца сума до момента.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички
изложени от него основания, като изтъква, че възнаграждението на
поръчителя не следвало да участва при формиране на ГПР по договора, че
сключването на договора за поръчителство било единствено възможност, а
не задължение за ищеца и не представлявало „заблуждаваща търговска
практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не
водело автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от
страните възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по
сметка на кредитора било единствено за улеснение на кредитополучателя.
Иска се отхвърляне на предявените срещу него претенции и претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът кредитодател „КРЕДИСИМО“ ЕАД
също депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения Договор за
потребителски кредит, но оспорва твърденията на ищеца за неговата
нищожност. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка
с договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за
ищеца, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следвало да
участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за
поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не водело до
такава и на Договора за потребителски кредит.
Иска се отхвърляне на иска за нищожност и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
6
Своевременно в срока за отговор, кредитодателят „КРЕДИСИМО“
ЕАД предявил насрещни претенции срещу ищеца по първоначалните искове
и кредитополучател с правно основание чл.79 ЗЗД.
Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора ответника
кредитополучател направил частични плащания в общ размер на 1 895,62
лв. Същите били разпределени както следва: 1502,99 лв. за погасяване на
главница, 309,31 лв. за погасяване на договорна възнаградителна лихва и
83,32 лв. за погасяване на наказателна лихва за забава върху главницата. Към
10.07.2023г. (датата на изготвяне на насрещната искова молба) падежирали и
били непогасени 4 бр. вноски по Договора за кредит за периода от
20.12.2022г. до 20.03.2023г. и размерът на главницата в тези вноски възлизал
на 497 01 лв. Сочи, че дори да се приеме, че договора за кредит е нищожен,
то следвало да се заплати чистата стойност на кредита, без лихви, такси и др.
В случая чистата стойност на кредита възлизал на 104,38 лв., равностойността
на усвоената главница от 2 000 лв., намалена с направените плащания в
размер на 1 895,62 лв.
Иска се от съда осъждане на ответника Б. да заплати на ищеца
„КРЕДИСИМО“ ЕАД сума в размер на 497,01 лв., неплатен остатък по
главница по договора за кредит погасителни вноски от № 15 до № 29
дължими за периода 20.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва
от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до
окончателното плащане. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме договора за кредит за недействителен се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 104,38 лв., остатък от незаплатена
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 27.07.2023г.
/датата на предявяване на насрещната претенция/ до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор ответникът депозирал такъв, с който оспорва
претенциите по основание и размер.
Твърди, че било видно от представеното с неговата искова молба
извлечение от поддържан от кредитора потребителски профил на
кредитополучателя, а именно обединен погасителен план, в който било
отразено, че кредитополучателят заплатил по кредита 13 пълни вноски по
129.45 лв. или общо 1682.85 лв. В последствие, на 09.06.2023г. ответникът Б.
7
заплатил сумата от 317.15 лв. с основание „главница по договор 2440587,
което било видно от издадено от „Първа инвестиционна банка" АД платежно
нареждане, като сборът от двете суми давал чистата стойност на кредита от
2000 лв. Въпреки че е получил плащане по кредита с изрично волеизявление
кое задължение да бъде погасено, кредиторът не използвал посочената
сумата за погасяване на задълженията по главница, а използвал сумата за
погасяване на задължения по нищожния договор за предоставяне на гаранция,
както и по нищожни клаузи от договора за кредит. В тази връзка оспорва
соченото разпределение на заплатените суми по договора в насрещната
искова молба.
Посоченото в насрещната искова молба основание за предявяване на
исковата претенция бил сключен между страните Договор за потребителски
кредит, който бил недействителен, а от там и неоснователна претенцията.
Такъв иск би могъл да бъде предявен въз основа на института на
неоснователното обогатяване, но не и въз основа на действието на договора.
Чистата стойност на главницата по кредита била заплатена от ответника с
извършване на банковия превод на 09.06.2023г. в размер на 317.15 лв. Иска се
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № 2440587, че на 08.09.2021г. ищецът в
качеството на кредитополучател и първия ответник, като кредитодател са в
облигационни отношения, по силата на които ищеца получил заемна сума в
размер на 2 000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, с размер на
погасителните вноски 129,45 лв., лихвен процент по кредита 19,92%, ГПР
21,84% - общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 2
330,10 лв. В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на
обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване
на заявлението или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице
в срок до 48 часа. Това се явява условие за одобряване на кредита, тъй като в
ал.2 е предвидено, че ако не се представи обезпечение в уговорените срокове,
заявлението ще се счита за неодобрено.
На същата дата 08.09.2021г. между ищеца и втория ответник е сключен
8
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят
поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 140,96 лв.
на месец или общо 2 537,28 лв. В чл.8, ал.4 от този договор е предвидено
плащането към поръчителя да става и по банкова сметка на кредитодателя –
първия ответник, а в ал.5 е предвидено, че кредитодателя бил овластен да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението.
На 09.06.2023г. ищецът платил към първия ответник кредитодател сума
в размер на 317,15 лв. с основание главница по договора за кредит.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищеца
направил 17 бр. плащания в общ размер на 4 027,15 лв., отнесени от
кредитодателя по пера, както следва: 1 502,99 лв. главница; 309,31 лв. –
лихва; 83,32 лв.- наказателна лихва и 2 131,53 лв. възнаграждение за
поръчител.
В ГПР по договора за потребителски кредит не било включено
възнаграждението за поръчител. В случай, че се включи в него и размерът на
възнаграждението за поръчителство, то за целия срок на договора за кредит
ГПР би бил в размер на 275 %, т.е. надвишаващ пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. В случай, че се
дължи чистата стойност по кредита, то плащанията на ищеца надвишавали с
2 027,15 лв. Към поръчителя – втория ответник в процеса ищецът платил
2 131,53 лв. / видно от извлечение, представено и прието от АЙ Тръст“
ЕООД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не е оспорено от страните и няма съмнение в
знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на добрите нрави и закона на два договора – за потребителски кредит и за
9
предоставяне на поръчителство са допустими, а разгледани по същество и
основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на
една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4, съгласно която, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в
10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо лице
„Поръчител” в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за
одобрение на заявлението след това е 24 часа от представяне на
обезпечението. В ал.3 на същата разпоредба се посочва, че срокът за
одобрение на заявлението, в случай, че заявителят е заявил кредит без
обезпечение е 14дни от подаване на заявлението. Въведените и обективирани
в петитума на исковата молба от ищеца основания за недействителността са
две: нарушение на добрите нрави и на императивната законова разпоредба на
чл.19, ал.4, вр.чл.21, ал.1 ЗПК. Освен да направи преценка за наличие на тези
пороци, съдът следва да извърши и преценка, доколко при наличието на
някой от тях, водещ до нищожност на инвокираната клауза, договорът за
кредит би бил сключен и без тази клауза. Съгласно трайно установената
съдебна практика, когато ищецът е предявил няколко обективно съединени
иска за недействителност на договора, в тези случаи съдът не е обвързан и от
посоченото от ищеца, относно вида на съединяването на предявените искове
(кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според
тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на
порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не
разглежда иска за по-лекия. (В този смисъл: Решение № 199 от 12.07.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., IV г. о., ГК – докладчик съдията С. Ц.; Решение
№ 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97
от 08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от
10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС и др.).
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е
10
налице друго основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да
разгледа първо нищожност поради противоречие със закона. Нарушената
правна норма, която се твърди е тази на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В
случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща
сума,дължима от потребителя“.
В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за
поръчителство. Така пропускането на „такса гарант“ се отразява на размера и
на ГПР,защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. При включването на таксата гарант като
разход, ГПР който е определен в договора за кредит на 21,84% ще надхвърли
максимално допустимия петкратен размер на законната лихва /арг. от съдебно
икономическата експертиза/. В случая посочения размер на ГПР не отговаря
на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т. 9 от
Приложение №1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита
от 2 330,10 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се
задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. Неоснователно е възражението на
ответниците, че за кредитополучателя е било обективно невъзможно да узнае
11
за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР.
Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищеца процесната сума от 2 000
лв. Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането
му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищеца обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения
Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от кредитодателят
поръчител е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни
сделки като основна дейност. Установява се от данните от търговския
регистър, че едноличен собственик на поръчителя е кредиторът по договора
за потребителски кредит. В двата договора е посочена една и съща банкова
сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на
поръчителя, а с чл.8 ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство,
кредитодателят е овластен да получава плащане на възнаграждението по него.
Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита
между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на
чл.19, ал.1 ЗПК в размера на ГПР да се включат и тези разходи, към който те
несъмнено се отнасят.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно
задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл.4 от
договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до
неговата реална промяна, защото задължава кредитополучателя да
предприеме правни действия, като се задължи с допълнителни разноски пред
дружеството поръчител. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит,
следва да се извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без
коментираната клауза. Преценката следва да се извърши към датата на
сключване на обсъждания договор за кредит - 08.09.2021г.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
12
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата на чл.4 от процесния договор обуславя
недействителността на целия договор, защото без клиента да приеме опцията
за поръчител договорът за кредит не би бил сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на
договора за кредит от 08.09.2021г., поради противоречие със закона подлежи
на уважаване.
По исковете за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Връзката между двата договора е опредЕ. от клаузата за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора
за предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и
договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това
по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5,изр.
второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
13
отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на
чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените
суми от датата на плащането, което е и договорено в чл.2, ал.1 и чл.4, ал.2.
Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск. Макар и наречено възнаграждение
за поръчителя, представлява допълнителна печалба за кредитора в размер на
сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато търговецът създава
предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка с
предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови
ограничения, да се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя,
чрез договаряне на по-високо възнаграждение, независимо от начина на
нейното наименуване, тази облага представлява печалба за него и като такава
следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г., сключен с ищеца е нищожен
на посочените две основания, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –поради
противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр. чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена неговата
нищожност.
Съобразно изложените по- горе доводи за разглеждане на исковете при
конкуренция на основанията за нищожност, съдът следва в дизспозитива на
съдебния акт да се произнесе по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗ вр.чл.23 ЗПК.
При този вид искове ищцовата страна следва да докаже плащане на
претендираната сума, а ответната – основанието за нейното задържане.
Даденото по нищожен договор е престиране без основание и тъй като се
14
установи нищожност на договора за поръчителство, то поръчителят дължи
връщане на платената от ищеца сума. Не се спори по делото, а и се установи
от заключението на съдебно икономическата експертиза, че ищеца заплатил
на ответника поръчител сума в размер на 2 131,53 лв., поради което
основателен се явява искът за връщане на сума в размер на 1832,48 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2023г. /датата на
входиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Неоснователен и недоказан е насрещния иск по чл.79 ЗЗД за осъждане
на ответника по насрещния иск и ищец по първоначалните искове да заплати
на Кредисимо ЕАД сума в размер на 497,01 лв., неплатен остатък по
главница по договора за кредит, погасителни вноски от № 15 до № 29,
дължими за периода 20.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва
от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната претенция/ до
окончателното плащане, както и евентуално предявения насрещен иск по
чл.79 ЗЗД, в случай, че съдът приеме договора за кредит за недействителен за
осъждане на ответника да заплати на Кредисимо ЕАД сума в размер на
104,38 лв., остатък от незаплатена главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 27.07.2023г. /датата на предявяване на насрещната
претенция/ до окончателното плащане.
Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в конкретния
правен казус, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото категорично се установи от заключението на вещото лице,
изготвило съдебно икономическата експертиза, че ако се дължи чистата
стойност по договора за кредит, а именно главница в размер на 2 000 лв., то
тя е била напълно изплатена от ищеца с направените от него плащания.
Ето защо предявеният насрещен иск, както и евентуално предявения
такъв са неоснователни и биват отхвърлени.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да понесат отговорност за
разноските, като заплатят тези сторени от ищеца в размер на 2 366,78 лв. по
представен списък по чл.80 ГПК. От тази сума ответникът Кредисимо ЕАД
следва да заплати разноски в размер на 1114,90 лв., а АЙ Тръст ЕООД в
размер на 1251,88 лв.
15
Неоснователни са възраженията на ответниците, относно това, че ищеца
не бил материално затруднен.
Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3
ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не
може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за
доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат / в
този см. Определение № 643/ 07.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022г., I
т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за потребителски кредит № 2440587/08.09.2021г., сключен
между И. Х. Б., ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“ № **и „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 08.09.2021г., сключен
между И. Х. Б., ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“ № **и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ 146 А, ет.4.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б., ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“ № **,
сума в размер на 1832,48 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и
0,48 ст./, дадена без основание по Договор за предоставяне на поръчителство
от 08.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.06.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.79 ЗЗД искът на „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
16
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България против И. Х. Б.,
ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“ № **, за осъждането му да заплати сума в
размер на 497,01 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева и 0,01 ст./,
неплатен остатък по главница по договора за кредит, погасителни вноски от
№ 15 до № 29, дължими за периода 20.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със
законната лихва от 27.07.2023г. до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.79 ЗЗД искът на „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България против И. Х. Б.,
ЕГН: ********** от гр.**, ул.“**“ № **, за осъждането му да заплати сума в
размер на 104,38 лв. /сто и четири лева и 0,38 ст./, остатък от незаплатена
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 27.07.2023г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка
IBAN:BG47RZBB91551014243060 при РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД,
сума в размер на 1 114,90 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и 0,90 ст./ ,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка
IBAN:BG47RZBB91551014243060 при РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД,
сума в размер на 1 251,88 лв. /хиляда двеста петдесет и един лева и 0,88 ст./,
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17