Р Е
Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Севлиево, 01.10.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесети септември
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе Османова и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. Дело № 278 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе пред вид следното:
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от И.Х.П. *** против наказателно
постановление (НП) № 100.66/04.07.2018 г., издадено от Кмета на Община
Севлиево, с което за нарушение по чл. 50, ал. 2 от Закона за защита на
животните (ЗЗЖ) и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от същия закон ѝ е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателката счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
на посочената в НП дата – 30.04.2018 г., не е била на посоченото в него място в
гр. Севлиево, ул. „***“, до „Старата баня“. Пояснява, че 10 дни по-късно била
повикана от Общински инспекторат - Севлиево, където ѝ бил представен за
подпис вече съставен акт за административно нарушение. Счита, че липсват
каквито и да е доказателства, че куче с ушна марка № 1552 е било с агресивно
поведение и е ухапало посоченото в НП лице. До този извод достига, като отчита
факта, че за същото нарушение към отговорност е привлечено и лицето Х. Н.Х..
В съдебно заседание жалбоподателката П. поддържа жалбата си. Тя обясни, че
формално е подписала приложената по делото декларация, тъй като имало
предложение за осиновяването на няколко кучета в Германия. В последствие се
получил отказ за изпращане на кучетата в Германия, поради което същите останали
в района на градинката до старата баня в гр. Севлиево. П. не отрича, че на
практика не е полагала никакви грижи за осиновеното от нея куче, но твърди, че е
ходила многократно до Община Севлиево, за да настоява кучетата да се върнат в
приюта, където да бъдат кастрирани, но в крайна сметка никой не направил нищо
по този въпрос и кучетата останали в района на старата баня. В обясненията си
пред съда П. изрази съмнение, че осиновеното от нея куче е участвало в
нападението над свид. Лалев, тъй като било пребито с тояга.
ИСКАНЕТО в жалбата, което се поддържа от жалбоподателката в съдебно
заседание, е съдът да отмени наказателното постановление.
Административно - наказващият орган, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за обоснованост и законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, поради което счита, че същото следва да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 02.05.2018 г. свидетелят Д.И.Д. *** жалба, в която заявил, че на
30.04.2018 г., около 10:30 часа, преминавайки с велосипед по ул. „***“ в гр.
Севлиево, бил нападнат и нахапан от глутница кучета, обитаващи района на
„Старата баня“. Към жалбата си приложил документ за освидетелстване от хирург.
Във връзка с поведението на „пет големи кучета“, скитащи се в района на
„Старата баня“, в Община Севлиево била депозирана жалба и от П.М.М..
На 04.05.2018 г. свидетелите М.Н.И. и Л.Х.Л., които към посочената дата
заемали длъжности на инспектори в звено „Общински инспекторат“ при Община
Севлиево, извършили проверка на място в гр. Севлиево, ул. „***“, в парка до
„Старата баня“. Резултатите от проверката били отразени от тях в Констативен
протокол (КП) от 04.05.2018 г., към който били приложени и шест броя снимки на кучета. Според
съдържанието на КП, инспекторите установили на място 3 броя кучета, както
следва:
-
1 брой куче, черно на цвят, легнало на тротоара на ул. „Стефан Караджа“ до
№ 1, със зелена ушна марка на лявото ухо с № 1552;
-
1 брой куче, черно на цвят, легнало в зелена площ на парк „Старата баня“,
без зелена ушна марка;
-
1 брой куче, черно на цвят, легнало в зелена площ на парк „Старата баня“,
със зелена ушна марка на лявото ухо с № 1553.
В КП е посочено, че с Декларация за осиновяване на домашен любимец № 58,
издадена от Общински приют за кучета – Севлиево, куче с черен цвят със зелена
ушна марка № 1552 е осиновено на 17.02.2018 г. от И.П.,***.
По делото е представен заверен препис от Декларация за осиновяване на
домашен любимец по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ № 58/17.02.2018 г., изготвена в
Общински приют за кучета – Севлиево. Съгласно съдържанието на декларацията, И.П.
***, взема за отглеждане като компаньон един брой черно на цвят куче, с
поставена зелена ушна марка № 1552. Декларацията е подписана от жалбоподателката
И.П.. С подписването на декларацията на практика същата се е задължила да
регистрира кучето по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД); съгласила се е данните от тази декларация да се предоставят на органите
на местната власт, съгласно чл. 59, ал. 3, т. 2 от ЗЗЖ; съгласила се е
представител на приюта да проверява дали за животното се полагат нужните грижи;
поела е ангажимент при промяна на адреса или ако животното бъде дадено за
отглеждане на други хора или бъде продадено, в рамките на 7 работни дни да
уведоми собственика на приюта, като е декларирала и че при неспазване на
декларираното носи отговорност по чл. 68, ал. 1 от ЗЗЖ.
Административно-наказателното производство започнало със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) от 10.05.2018 г., в който
св. М.И., в качеството си на актосъставител, при участието на свидетелите Х.И.Б.
и Л.Х.Л., отразила, че на 30.04.2018 г., около 10:30 часа, в гр. Севлиево, ул.
„***” до „Старата баня“, И.П. не е изпълнила задължението си за вземане на
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора, като е
допуснала отглежданото от нея куче-компаньон, черно на цвят, пол-мъжки, със
зелена ушна марка № 1552, осиновено с декларация № 58 от 17.02.2018 г., да
ухапе по дясната подбедрица лицето Д.И.Д. ***. Актосъставителят е квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. На същата дата
актът за установяване на административно нарушение бил предявен на
жалбоподателката и подписан от нея. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същата е
депозирала възражение, в което твърди, че подписала декларацията по молба на управителя
на приюта и други хора, тъй като имало уверение, че кучетата ще бъдат осиновени
в Германия. Жалбоподателката твърди в депозираните от нея възражения срещу
съставения й АУАН, че на практика тя не е знаела за кое от кучетата подписва
декларацията, както и това, че имала уверението на г-н Славов – тогавашният
управител на Общински приют – Севлиево, че веднага след подобряване на
атмосферните условия кучетата ще бъдат кастрирани.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 100.66/04.07.2018 г. на Кмета на Община Севлиево. В
обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства,
описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си И.П. е нарушила задълженията си
по чл. 50, ал. 2 от ЗЗЖ, за което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗЗЖ
ѝ е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП,
възражението против АУАН, както и заверените препис от депозираните в Община
Севлиево жалба от Д.И.Д. и приложения към жалбата медицински документ и жалба
от П.М.М.; Констативен протокол от 04.05.2018 г., ведно със снимков материал;
заверен препис от Декларация за осиновяване на домашен любимец по чл. 47, ал. 2
от ЗЗЖ № 58/17.02.2018 г., изготвена в Общински приют за кучета –
Севлиево, както и от показанията на
свидетелите М.И., Х.Б., Л.Л. и Д.Д..
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от НП е връчен на жалбоподателя И.П. на 09.07.2018 г. Жалбата е
депозирана в община Севлиево на 13.07.2018 г. в законоустановения 7-дневен
срок, поради което същата се явява процесуално допустима.
НП е издадено от Кмета на Община Севлиево, който е компетентен орган по
силата на чл. 70, ал. 3 от ЗЗЖ. АУАН е издаден от инспектор в звено
„Инспекторат” при Община Севлиево, който със Заповед № 0395/04.05.2018 г. на
Кмета на Общината е определен за длъжностно лице, което да съставя АУАН за
нарушения по ЗЗЖ.
Административно-наказателната отговорност на И.П. е ангажирана за нарушение
по чл. 50, ал. 2 от ЗЗЖ. Преди да пристъпи към обсъждане на казуса по същество
съдът следва да отбележи, че разпоредбата на чл. 50 от Закона за защита на
животните няма алинеи. Вероятно в случая наказващият орган е имал предвид като
нарушена правна норма разпоредбата на чл. 50, т. 2 от закона, тъй като съгласно
нея организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да вземат мерки за предотвратяване
на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Тази законова разпоредба
препраща към текста на чл. 49 от същия закон относно субектите на въведеното
задължение. От своя страна правилото на чл. 49 от ЗЗЖ гласи, че отговорните за надзора и грижата лица,
организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца
и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3. Според текста на последно посочената правна
разпоредба на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват
във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети, като кучетата са под
надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други
лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
Анализът на цитираните по-горе правни норми навежда на категоричния извод,
че жалбоподателката И.П. не е субект на задължението по чл. 50, т.2, във вр. с
чл. 49, във вр. с чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ – съответно, от нея не може да се търси
отговорност за нарушение по тези текстове. В случая както актосъставителят,
така и АНО са приложили неправилно материалния закон, тъй като не са
разграничили хипотезите по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, които се
отнасят до кучетата, настанени в приют. Според първата хипотеза (по чл. 47, ал.
2 от ЗЗЖ), кучетата се
предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони. Втората хипотеза (по чл. 47,
ал. 3 от ЗЗЖ) третира възможностите за действия спрямо кучетата, за които не са
се явили лица, които имат желание да ги отглеждат. В конкретния случай
жалбоподателят П. безвъзмездно е взела куче от приюта, във връзка с което е
подписала Декларация за осиновяване на домашен любимец по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ
№ 58/17.02.2018 г., изготвена в Общински приют за кучета – Севлиево. По този начин
тя е станала собственик на това куче. Жалбоподателката не е подписвала
декларации по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ, с които да е поела ангажименти да
упражнява надзор върху кучета, върнати по местата, от които са взети, а от това
следва, че така издаденото против нея НП се явява неправилно и издадено в
нарушение на закона, поради което следва да се отмени само на това основание.
Освен всичко това съдът следва да отбележи, че АНО е наложил на П. наказание
на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗЗЖ, каквато административно-наказателна
разпоредба изобщо не съществува.
Съобразявайки всичко това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 100.66 от 04.07.2018 г. на Кмета на
Община Севлиево, с което на И.Х.П. ***, ЕГН **********, за нарушение, квалифицирано по чл. 50, ал. 2 от
Закона за защита на животните и на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за
защита на животните е наложено наказание глоба в размер на 100,00лв. /сто/ лева,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: