Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 346 09.12.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети октомври година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 83 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по повод искова молба от „ЕС ИВОНА” ООД, ЕИК *********, чрез Управителя Илинка Иванова Величкова, със съдебен адрес: гр.София, Р-н „Връбница”, ж.к. ”Обеля 1”, бл/119, вх.”Б”, ап.25 против „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ТК”Слънчев Бряг“, чрез пълномощник адв. Милен Козарев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 719 424.00 лева, представляваща заплатена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, законната лихва върху главницата за периода от 13.02.2017 год. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 219 024.64 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ищцовата страна твърди, че на 11.04.2007 год. между „Либра-4” ООД и „Слънчев бряг” АД, гр.Несебър е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, а по – късно и анекс към него от 27.04.2007 год. По силата на този договор, „Слънчев бряг” АД се е задължило да продаде на „Либра- 4” ООД свой собствен недвижим имот, представляващ – УПИ № VI в Квартал 41 по ПУП на ТК ”Слънчев бряг”-изток с площ от 3 747 кв.м. при граници на целия имот: от три страни улици, УПИ VII и УПИ IX за сумата от 599 520 лв. без ДДС (или 719 424 лв. с ДДС) в 14 - дневен срок от получаване на разрешение за сделката от Агенция за приватизация по реда на чл.28 ал.1 от ЗПСПК. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от предварителния договор, купувачът се е задължил в срок до 15.05.2007 год. да заплати пълния размер на цената по него. В изпълнение на това си задължение, с платежно нареждане от 08.05.2007 год., „Либра - 4” ООД е заплатило по сметка на „Слънчев бряг“ АД сумата от 719 424 лева, представляваща договорната цена с включен в нея ДДС. С Договор за цесия от 17.03.2008 год. и Уведомление към него по чл.99 ал.З от ЗЗД от 19.03.2008 год., „Либра-4” ООД продало на „Ес Ивона 97” ООД вземането си към „Слънчев бряг” АД. Поради неполучаване на разрешение за продавача от Агенция за приватизация, синдикът на „Либра-4” ООД (в несъстоятелност) упражнил правата си по чл.644 от ТЗ и уведомил ответника за прекратяване на договора поради неговото неизпълнение с писмо-предизвестие от 04.03.2009 г., което е получено от ответника на 09.03.2009 г. Със същото било поискано и възстановяване на платената сума от 719 424 лв. От изложеното се прави извода, че след развалянето на предварителния договор, изплатената от праводателя на „Либра-4“ ООД цена по него, се намира у ответника „Слънчев бряг“ АД на отпаднало правно основание, а вземането за нея е станало изискуемо към датата на получаване на предизвестието за прекратяване на предварителния договор.
С молба от 27.04.2013 г., цесионерът „Ес Ивона 97“ ООД е предявил иск по чл.625 от ТЗ за обявяването в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Слънчев бряг“ АД, поради неплащане на задължението му за сумата от 719 424 лв., заплатена от „Либра-4” ООД по предварителния договор от 11.04.2007 год. Ищецът счита, че с предявяването на този иск, погасителната давност е била спряна за срока на производството по делото, което е приключило с влязло в сила решение на 13.02.2015 г. Приложени са и постановените в производството решения на съда. Ищецът е придобил процесното вземане от „Ес Ивона 97” ООД по силата на Договор за цесия от 19.03.2015 год. и Уведомление към него по чл.99 ал.З от ЗЗД от същата дата. След придобиване на вземането, на 06.04.2015 г. ищецът „Ес Ивона” ООД предявил частични осъдителни искове с правни основания чл. 93 ал.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу „Слънчев бряг“ АД. Производството по тях приключило в влязло в сила решение на 11.07.2019 г., като исковете били отхвърлени изцяло. Ищецът счита, че по време на това производства е спряло теченето на погасителната давност, която е започнала да тече отново на 11.07.2019 г.
От изложените фактически твърдения се прави извода, че процесната сума се намира у ответното дружество на отпаднало правно основание и то следва да я възстанови на ищеца в качеството му на частен правоприемник на купувача по предварителния договор - „Либра-4” ООД (в несъстоятелност). Твърде се също, че в следствие няколкократното спиране на погасителната давност по отношение на това вземане, същата все още не е изтекла.
Ответникът „Слънчев бряг“ АД с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими и неоснователни. Ответното дружество твърди, че праводателят на ищеца - „Либра-4” ООД (в несъстоятелност), няколкократно е правил опити за постигане на целения с настоящото производство резултат, което води до недопустимост на настоящата искова претенция, поради наличие на сила на присъдено нещо за процесното вземане. Не се оспорва обстоятелството, че на 09.03.2009г. ответникът е получил предизвестие, с което синдикът на „Либра 4“ ООД (в несъстоятелност) е упражнил правата си по чл.644 ал.1 и 2 от ТЗ и е прекратил предварителния договор за покупко- продажба от 11.04.2007 година. Сочи се обаче, че към момента на упражняване на това правомощие на синдика, вземането на „Либра 4“ ООД (в несъстоятелност) не е в патримониума на дружеството, тъй като е било прехвърлено на цесионера „Ес Ивона 97“ ООД с договор за прехвърляне на вземане от 17.03.2008 г.
От друга страна се твърди от ответната страна, че в случай на неприемане достоверността на заявеното обстоятелство за разваляне на предварителния договор за продажба, то безспорно се явява обстоятелството относно момента на възникване на изискуемостта на процесното вземане, а именно - получаване на предизвестието за разваляне на договора на 09.03.2009 година. В тази връзка дружеството счита, че петгодишна погасителна давност е изтекла към 09.03.2014 година и не са налице обстоятелства, които да са довели до спирането или прекъсването й. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност не води до прекъсване на давността, тъй като същата не е равнозначна на искова молба и не води до съдебно признаване на вземането, поради което периодът от 27.04.2013г. до 13.02.2015г., не следва да бъде изключен при съобразяване на течението на давността. Счита, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 685а от ТЗ, тъй като тя се отнася до открито производство по несъстоятелност, каквото в случая не е било налице. Започването на производство по т.д.№ 497/2017 на ОС-Бургас също не води до прекъсване на давността, тъй като искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Заявява, че не е налице и хипотезата на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД, тъй като давност не тече при предявен иск за вземане с определен размер и произтичащо от конкретно основание за времето на висящността, какъвто идентитет в случая липсва.
Твърдението на „Слънчев бряг“ АД за изтичането на погасителната давност по отношение на процесното вземане се обосновава с обстоятелството, че на 06.04.2015 година е предявена исковата молба, с която е заявена частична претенция и по повод на която е образувано гр.д.№ 681/2015 на РС-Несебър. За незаявения остатък от вземането е продължила да тече погасителна давност, до момента на увеличаване на размера на иска, което се е случило на 27.05.2017 година, към който момент е била вече погасена по давност претенцията за сумата от 709 424лв., предмет на увеличението. Ответникът излага твърдения за периодите на погасителната давност, като хронологично посочва как са се развили във времето отношенията между засегнатите страни във връзка с предварителния договор от 11.04.2007 г. и прави извод, че към момента на предявяване на настоящата претенция, давността е изтекла. Счита още, че ищецът няма право да се позовава на процесуални действия за прекъсване/ спиране на давността, които са били извършени от трети на настоящето правоотношение лица. Договорите за цесия нито прекъсват, нито спират течението на давността, а изтичането ѝ спрямо първоначалния кредитор има за ефект погасяването на вземането и спрямо последния такъв. Оспорва се и претенцията за лихви.
В допълнителната си искова молба, ищецът излага съображения, че погасителната давност
за процесното вземане е започнала да тече от момента на получаване от ответника
на изпратено от синдика на „Либра-4” ООД (в несъстоятелност) уведомление за
прекратяване на договора поради неговото неизпълнение с писмо-предизвестие,
получено от ответното дружество на 09.03.2009 г. Със същото писмо –
предизвестие, синдикът на дружеството – купувач по предварителния договор е
поискал и възстановяването на платената сума от 719 424 лв. В тази връзка се сочи, че от датата на
прекратяването на предварителния договор от синдика, вземането за
възстановяването на платената сума от 719 424 лв. е станало изискуемо и по отношение на него е започнала да тече общата
пет годишна погасителна давност, като същата е следвало да изтече на 09.03.2014
г. Също така, с Решение № 549 от 27.10.2008 г. по т.д.№ 239/2008 г. на
ВКС, I-во т.о. е обявена неплатежоспособността на „Либра-4“ ООД, а с Решение от
14.02.2011 год. по т.д.№ 961/2006 год. на Окръжен съд - Враца е обявена
несъстоятелността на дружеството и е постановено започване на осребряване на
масата на несъстоятелността. Ищецът сочи, че преди настъпването на
горепосочените обстоятелства, с договор за цесия от 17.03.2008 год. и
уведомление към него по чл. 99 ал.3 от ЗЗД от 19.03.2008 год., „Либра-4” ООД (в
несъстоятелност) е прехвърлило материалното си право на вземане по
предварителния договор от 11.04.2007 год.,
на „Ес Ивона 97” ООД. Счита, че извършването на тази цесия не е лишило синдика на
дружеството от възможността, в последствие да иска развалянето на
предварителния договор, тъй като при
договора за цесия цесионерът придобива само едно вземане, но не е страна по правоотношението, от което то е възникнало.
Ищцовото дружество счита, че с депозирането на молба
по чл.625 ТЗ от „Ес Ивона 97“ ООД за обявяването в неплатежоспособност и
откриване на производство по несъстоятелност на „Слънчев бряг“ АД, давността по
отношение на въпросното вземане е била спряна на основание изричната
разпоредбата на чл.628а ал.1 от ТЗ. В тази връзка се излагат аргументи, че
материалната предпоставка за депозиране на въпросната молба е било именно
съществуването на вече изискуемо парично вземане към „Слънчев бряг“ АД за
възстановяване на платената сума от 719 424 лв. по предварителния договор.
Производството по тази молба е приключило с влязло в сила решение на 13.02.2015
година, като молбата е оставена от съда без уважение като неоснователна, но
ищецът твърди, че от мотивите на съда е видно, че активната легитимация на „ЕС
Ивона 97“ ООД като кредитор на ответника за процесното вземане, е била приета
за безспорно
установена със сила на присъдено нещо. Цитират се мотивите на съда от Решение
№ 511 от 29.01.2014 г. по т.д.№ 238/ 2013 г. на Окръжен съд - Бургас. Прави се извод, че теченето на погасителната давност по отношение на вземането е възобновена на 13.02.2015
г., с постановяването на Определение № 108 от 13.02.2015 г. по т.д.№ 2881/ 2014
г. на ВКС.
С договор за цесия от 19.03.2015 год. и
уведомление към него по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от същата дата, „ЕС Ивона 97“ ООД е
прехвърлила вземане на ищцовото дружество „Ес Ивона” ООД. Ищецът твърди, че с
искова молба подадена на 06.04.2015 г., е предявил против ответника частичен
осъдителен иск с правни основания в чл. 93 ал. 2 и чл. 86 ал.1 ЗЗД. Така
предявеният иск е отхвърлен с влязло в сила решение по т.д.№ 497/2017 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, като съдът е приел, че вземането което ищцовото
дружеството е придобило по договора за цесия не представлява задатък, а
единствено поето задължение за предварително, авансово плащане на цената по
предварителния договор от 11.04.2007 год. В тази връзка се твърди, че
производството по предявения частичен иск е спряло отново давността по
отношение на пълния размер на цедираното вземане за периода от 06.04.2015 г. до
11.07.2019 г., предвид разпоредбата на чл.115 ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, като се
оспорва и възражението на ответника, че
с настоящата претенция се цели пререшаване на спор, по който е налице формирана
сила на присъдено нещо. Позовава се на практика на ВКС и достига до извода, че
към датата на завеждане на исковата молба по настоящето дело, погасителната
давност все още не е изтекла.
Твърденията на ответното дружество, че процесното
вземане е търсено без успех и в производствата по т.д.№ 31/ 2011 г . и т.д.№
31/ 2012 г. на Окръжен съд - Враца, по искове на синдика на „Либра- 4“ ООД (в
несъстоятелност), се твърди, че са неотносими, тъй като към момента на
предявяването им, „Либра-4“ ООД вече не е бил носител на материалното право и
не обвързват ищеца като частен правоприемник. Сочи се също, че исковете по тези
дела са били отхвърлени поради липса у синдика на активна процесуална
легитимация да води и поддържа същите и решенията не съдържат произнасяне относно самото вземане и
неговата дължимост. От изложеното се прави извод за допустимост и основателност
на настоящата претенция.
В депозирания от ответната страна отговор на допълнителната искова молба, се твърди на първо място, че към момента на извършената цесия, между „Либра-4“ ООД (в несъстоятелност) и „ЕС Ивона 97“ ООД, процесното вземане все още не е съществувало, тъй като твърдяното прекратяване на предварителния договор е извършено в един по – късен момент. От посоченото се прави извода, че договорът за цесия от 17.03.2008 г. е невалиден, тъй като предмет на цесионна сделка могат да бъдат само съществуващи, но не и бъдещи вземания. Поради невалидност на тази цесия, невалидна се явява и последващата такава сключена на 19.03.2015 г. между „ЕС Ивона 97“ ООД и „ЕС Ивона“ ООД. Ищцовото дружество не е участвало в производството за откриване на несъстоятелност, инициирано от „ЕС Ивона 97“ ООД, поради което за него не е настъпило спиране или прекъсване на давността. Излагат се съображения, че материално - правната легитимация на ищеца не е установена посредством влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 238/2013 г. на ОС-Бургас, тъй като то няма за предмет установяване със сила на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника.
Второ, и последващото производство по гр.д. № 681/2015 г. на РС-Бургас, преобразувано в т.д. № 497/2017 г. на ОС-Бургас, също не е прекъснало погасителната давност. Неговият предмет е бил заплащане на дължима като задатък парична сума, което вземане не е идентично с претендираното вземане по настоящото производство. Тълкуването на разпоредбата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД води до извод, че ефектът на прекъсване на давността е предвиден за точно определено вземане, предмет на производството, а не на всички вземания, които биха могли да бъдат предмет на съдебни производства от дадено правоотношение. В тази връзка се позовава и на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Крайният извод на ответната страна е, че ищецът не разполага с валидно прехвърлено му вземане. Производството по обявяване в несъстоятелност на ответното дружество не е оказало ефект върху срока на погасителната давност. Производството, чийто предмет е било заплащането на задатък, не е довело да спиране на давността спрямо настоящото вземане за неоснователно обогатяване.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В писмени бележки излага подробни доводи.
Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че претенцията следва да бъде отхвърлена като недопустима и неоснователна.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба
е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Въпросът за допустимостта на исковете беше разгледан в постановеното
определение № 260492/ 18.12.2020г. и към настоящия момент промяна в становището
на съда не е настъпила.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
На 11.04.2007г. е бил подписан предварителен договор (л.14-16) и анекс към него от 27.04.200г. (л.17), по силата на който „Слънчев бряг“ АД се е задължило да продаде на „Либра-4“ ООД подробно описан недвижим имот, находящ се в КК Слънчев бряг – изток, за сумата от 599 520 лв. без ДДС. На 08.05.2007г. дружеството – купувач е превело по сметка на ответника сумата от 719 424 лв. с ДДС (л.18), по който въпрос няма спор между страните. На 17.03.2008г. „Либра-4“ ООД с БУЛСТАТ ********* е продало на „ЕС Ивона 97“ ЕООД с ЕИК ********* свое вземане против „Слънчев бряг“ АД за сумата от 719 424 лв. с ДДС по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.04.2007г. ведно с всичките му принадлежности (вкл. дължимата лихва за забава) срещу цена от 503 596.80 лв. (л.10-12 по делото), за което ответното дружество е било уведомено на 19.03.2008 г. (л.13). На 19.03.2015г. „ЕС Ивона 97“ ЕООД с ЕИК ********* е продало на „Ес Ивона“ ООД с ЕИК ********* описаното вземане против „Слънчев бряг“ АД срещу цена също от 503 596.80 лв. (л.5-8 по делото), за което ответното дружество е било уведомено на 21.03.2015 г. (л.9). На 09.03.2009 г. е било получено от „Слънчев бряг“ АД предизвестие от синдика на „Либра- 4“ ООД (в несъстоятелност) за прекратяване на сключения предварителен договор и връщане на получената сума от 719 424 лв.
С решение № 609/ 11.04.2011г. по т.д.№ 512/2010г., Софийският апелативен съд е обезсилил решение № 31/ 07.06.2010г. по т.д.№ 36/2009г. по описа на ОС-Враца, с което „Слънчев бряг“ АД е било осъдено да заплати в полза на „Либра-4“ ООД сумата от 719 424 лв. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд. С решение № 719/ 13.04.2016г. по т.д.№ 2731/2015г., допълнено в частта за разноските с решение № 1857/ 04.10.2016г., Софийският апелативен съд е обезсилил решение № 49/ 07.04.2015г. по т.д.№ 31/2011г. по описа на ОС-Враца, с което на основание чл.646 ал.2, т.3 от ТЗ е било обявено за недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността на „Либра-4“ ООД погасяването на парично задължение в размер на 719 424 лв. и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, „Слънчев бряг“ АД е било осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „Либра-4“ ООД сумата от 719 424 лв. Тези актове не са допуснати до касационно обжалване, видно от постановеното определение № 204/ 29.03.2017г. по т.д.№ 2417/2016г. на ВКС, ТК. С решение № 702/ 11.04.2016г. по т.д.№ 1973/2015г., Софийският апелативен съд е обезсилил решение № 106/ 16.09.2014г. по т.д.№ 31/2012г. по описа на ОС-Враца, с което на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, „Слънчев бряг“ АД е било осъдено да заплати на „Либра-4“ ООД сумата от 719 424 лв. главница и 242 428.69 лв. лихва за забава за периода 09.03.2009 – 20.04.2012г. Решението не е било допуснато до касационно обжалване, както става ясно от постановеното определение № 228/ 10.04.2017г. по т.д.№ 1571/2016г. на ВКС, ТК, II о. С решение № 511/ 29.01.2014г. по т.д.№ 238/2013г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с решение № 34/ 08.05.2014г. по в.т.д.№ 96/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 108/ 13.02.2015г. по т.д.№ 2881/2014г. на ВКС, ТК, I о., е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от „Ес Ивона 97“ ООД иск за обявяване неплатежоспособността на „Слънчев бряг“ АД и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 437/ 20.12.2017г. по т.д.№ 497/2017г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с решение № 32/ 23.04.2018г. по в.т.д.№ 59/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 465/ 11.07.2019г. по т.д.№ 2037/2018г. на ВКС, ТК, II о., са били отхвърлени като неоснователни предявените от „Ес Ивона 97“ ООД искове за осъждане на „Слънчев бряг“ АД да заплати суми, представляващи двоен задатък по сключения предварителен договор. С решение № 67/ 14.02.2011г. по т.д.№ 961/2006г. по описа на ОС-Враца, съдът е обявил „Либра-4“ ООД в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратил е правомощията на органите на длъжника и е постановил започване осребряване на имуществото.
С оглед така изяснената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи. Безспорно е установено по делото, че на 08.05.2007г. ищцовата страна е заплатила на ответника сумата от 719 424 лв. с правно основание сключен предварителен договор за покупка на недвижим имот, както и фактът, че до настоящия момент няма дадено разрешение за сделката от Агенция за приватизация по реда на чл.28 ал.1 от ЗПСПК.
Юридическите последици от отправеното предизвестие с посочено правно основание чл.644 ал.1 и 2 от ТЗ от синдика на „Либра – 4“ ООД до „Слънчев бряг“ АД за прекратяване на сключения предварителен договор от 11.04.2007г. за настоящата претенция са, че считано от изтичане на 15-дневния срок след датата на уведомяване на последното – 09.03.2009г., предварителният договор следва да се счита за прекратен, доколкото в договора за цесия липсва изрична уговорка за прехвърляне от цедента на цесионера на правото, последният да развали договора. Т.е. считано от 25.03.2009г. предварителният договор от 11.04.2007г. следва да се счита развален от синдика по реда на чл.644 от ТЗ.
Вземането на ищцовото дружество е погасено поради изтекла давност. Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития и с изтичането на определения период от време, се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Сключването на договор за цесия не прекъсва започнала да тече погасителна давност, а същата продължава. Или двата договора за продажба на вземане нямат отношение към спирането или прекъсването на давността.
Според общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният срок спира да тече и се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. Нормата на чл. 628а, ал. 1, изр. 2 ТЗ е ясна по отношение на давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ: същата спира да тече от деня на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, докато трае производството по несъстоятелност. Ищцовата страна основателно се позовава на чл. 628а, ал. 1, изр. 1 и ал. 3, изр. 1 ТЗ, според който подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ, но ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната, като в този случай действието на спирането на давността се запазва – чл. 628, ал. 3 ТЗ. След отпадане на обстоятелствата, обуславящи спирането, погасителната давност продължава да тече. ВКС в свое решение № 347/ 27.02.2019г. по т.д.№ 687/2018г., II т.о. е обобщил, че според чл. 628а ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност едновременно спира и прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си, като отхвърлянето на молбата заличава единствено последиците от прекъсването, но не и от спирането на давността. При това положение, по отношение на започналата да тече на 25.03.2009г. давност на вземането на ищеца, през периода от подаване на исковата молба по т.д.№ 238/2013г. по описа на ОС-Бургас – 27.04.2013г., до приключване на делото с отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 13.02.2015г., следва да се счита, че действието на давността е спряло на основание чл.628а ал.3 от ТЗ. Или давността е изтекла към 12.01.2016г.
Твърдението на ищеца, че макар да е отхвърлил иска за започване на производство по несъстоятелност, съдът е приел в мотивите си, че активната легитимация на „ЕС Ивона 97“ ЕООД да предяви молбата по чл.625 от ТЗ била установена със сила на присъдено нещо, няма отношение към настоящия спор. Особено значение на приетото в мотивите, законът придава само в изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е.
Образуваното по искова молба на „Ес Ивона“ ООД, гр.д.№ 681/2015г. по описа на РС-Несебър, преобразувано в т.д.№ 497/2017г. на ОС-Бургас, също не са довели до прекъсване на давността. Чл.115 ал.1, б.“ж“ от ЗЗД постановява, че давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Предмет на цитираните дела е била претенция за заплащане на задатък, дължим в двоен размер. Явно е, че между посоченото и настоящото производство не е налице идентичност на „вземането“, което води и до неприложимост на цит. правна норма.
Още по-малко имат отношение за настоящата претенция развилите се производства пред ОС-Враца, доколкото същите касаят производство по несъстоятелност по отношение на „Либра-4“ ООД, което е цедирало вземането си против „Слънчев бряг“ АД преди започване на производството.
Основателно е и възражението на ответната страна, че дори да се приеме прекъсването на давността с подаване на исковата молба по гр.д.№ 681/2015г., то същата би била изтекла по отношение на непредявената част от вземането в размер на 709 424 лв., с колкото е бил увеличен размерът на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, което е станало след 12.01.2016г. По този въпрос изрично се е произнесъл ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 3/2016 ог 22.04.2019г.
Останалите доводи и спорове на страните са неотносими или неоснователни. След като сключването на договор за цесия не прекъсва изтекла давност, то и процесуалните действия на праводателите на ищеца успешно биха довели до прекъсването ѝ, ако ищецът беше доказал извършването на такива.
С оглед отхвърлянето на иска за главницата, неоснователни са и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на дължима лихва върху сумата, считано от настъпване на изискуемостта до завеждане на исковата молба, както и от 24.02.2020г. окончателното изплащане.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „Ес Ивона“ ООД следва да заплати в полза на „Слънчев бряг“ АД направените по делото разноски в размер на 36 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Приложен списък по чл.80 от ГПК с други разноски от ответната страна не беше представен.
Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕС ИВОНА” ООД, ЕИК *********, чрез Управителя Илинка Иванова Величкова, със съдебен адрес: гр.София, Р-н „Връбница”, ж.к. ”Обеля 1”, бл/119, вх.”Б”, ап.25 против „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ТК”Слънчев Бряг“, чрез пълномощник адв. Милен Козарев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1, искове за осъждане да заплати сумата от 719 424.00 (седемстотин и деветнадесет хиляди четиристотин двадесет и четири) лева, представляваща заплатена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, законната лихва върху главницата за периода от 13.02.2017 год. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 219 024.64 (двеста и деветнадесет хиляди двадесет и четири лв. шестдесет и четири ст.), както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното ѝ изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЕС ИВОНА” ООД, ЕИК *********, чрез Управителя Илинка Иванова Величкова, със съдебен адрес: гр.София, Р-н „Връбница”, ж.к. ”Обеля 1”, бл/119, вх.”Б”, ап.25 да заплати в полза на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ТК”Слънчев Бряг“, чрез пълномощник адв. Милен Козарев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.Б, ет.1, сумата от 36 000 (тридесет и шест хиляди) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: