Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 140 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.П..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответника С.Г.П. бил сключен и валидно действал договор за мобилни
услуги от 16.10.2017 г., по силата на който ответникът бил абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ...и титуляр по
предпочетения мобилен номер …./…….., с абонаментен план „Тотал 24,99 лева“. На
същата дата – 16.10.2017 г., бил сключен и лизингов договор, по силата на който
абонатът взел на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер
на 18,99 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy А5 2017 Black“.
На 16.03.2018 г. ответникът сключил
с ищцовото дружество и договор за мобилни услуги за мобилен номер 0896/801426
по програма „Тотал 24,99 лева“, като във връзка с мобилен номер 0896/801426 бил
сключен и лизингов договор от 16.03.2018 г., по силата на който абонатът взел
на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 22,39 лева,
мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy S8 Silver“.
Въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ....
За потребените от ответника услуги
за периода от 18.02.2018 г. до 17.06.2018 г. „Т.Б.“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № .../18.03.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 18.02.2018 г. до 17.03.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 103,90
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 02.04.2018 г.
- фактура № .../18.04.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 18.03.2018 г. до 17.04.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94,64
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 03.05.2018 г.
Ответникът не заплатил мобилни
услуги на обща стойност от 198,54 лева, поради което на 18.05.2018 г. било
издадено кредитно известие № .../18.05.2018 г. за извършена корекция по дълга,
като била сторнирана сумата в размер на 16,66 лева, начислени били и дължимите
лизингови вноски в размер на 41,38 лева и бил отразен незаплатеният баланс в
размер на 198,54 лева за предходните отчетни периоди, при което задължението за
плащане възлизало на сума в размер на 223,26 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на стойност 223,26
лева, ангажирало договорната отговорност на абоната, като във връзка с чл. 75,
вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил
едностранно индивидуалните договори, сключени с ответника за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер № ...на 18.06.2018 г. крайна фактура № ...,
с начислена обща сума за плащане в размер на 1636,27 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 638,98 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси на ползваната програма за всеки ползван номер, фактурирана била и сумата,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 774,03 лева и била включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 223,26 лева.
Датата на прекратяване на процесния
абонамент била 12.06.2018 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната мобилни устройства, марка „Samsung“, модел
„Galaxy А5 2017 Black“ и „Samsung“, модел „Galaxy S8 Silver“, били обявени за
предсрочно изискуеми.
За предсрочно изискуеми били обявени
лизинговите вноски, дължими от м. 06.2018 г., когато била издадена крайна
фактура № .../18.06.2018 г., съгласно уговорения погасителен план.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответника, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1014/2019 г. и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 223,26 лева, представляваща
стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договори за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г., с
абонатен номер ..., за периода от 18.02.2018 г. до 17.06.2018 г., както и
сумата от 638,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и да бъде
осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 303,84
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.10.2017 г., за абонатен № ………., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy А5
2017 Black“ за периода от м. 06.2018 г. до м. 09.2019 г. и сума в размер на
470,19 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 16.03.2018 г., за абонатен № …….., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy S8
Silver“, за периода от м. 06.2018 г. до м. 02.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки
ги по основание и размер.
В отговора е направено възражение за
нищожност на клаузи от сключените договори за мобилни услуги, касаещи
задължението за заплащане на неустойка поради противоречието им с добрите
нрави.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 22.10.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника С.Г.П. за дължими суми по договор за мобилни
услуги и договор за лизинг, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1014/2019
г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 747/22.10.2019
г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 16.10.2017 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услуга за телефонен номер ********** по тарифен план
„Тотал 24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24
месеца. В договора е уговорено
също така, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По
делото е представен и договор за лизинг от 16.10.2017г., сключен между ищцовото
дружество и ответника, по силата на който абонатът е взел на изплащане
посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, мобилно
устройство „Samsung“, модел „Galaxy А5 2017 Black“
По
делото е представен и приет и договор за мобилни услуги от 16.03.2018 г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер ……….. по тарифен
план „Тотал 24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24
месеца. В
договора е уговорено също така, че във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
По делото е представен и договор за
лизинг от
16.03.2018 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на който
абонатът е взел на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в
размер на 22,39 лева, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy S8 Silver“.
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № .../18.03.2018 г. за отчетения период на потребление - от 18.02.2018 г. до 17.03.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 103,90 лева (с ДДС), фактура № .../18.04.2018 г. за отчетения период на потребление - от 18.03.2018 г. до 17.04.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 94,64 лева (с ДДС), както и кредитно известие № .../18.05.2018 г. по силата на което е сторнирана сумата в размер на 16,66 лева, начислени са дължимите лизингови вноски в размер на 41,38 лева и е отразен незаплатеният баланс в размер на 198,54 лева за предходните отчетни периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 223,26 лева.
Ищецът
е представил и фактура № .../18.06.2018 г., с
начислена обща сума за плащане в размер на 1636,27 лева.
Представени са също и Общи условия
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в
сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни лица, съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че абонатът е ползвал предоставените му
услуги от ищцовото дружество във връзка със сключените договори за мобилни
услуги, като е потребил през процесния период от време мобилен интернет и е провел
телефонни разговори, чиято продължителност вещото лице е посочило в
заключението си.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
начислените суми за ползвани мобилни услуги за мобилен номер ./….. и мобилен
номер ../… е 223,26 лева. Размерът
на дължимите лизингови вноски е 303,84 лева по договор за лизинг от 16.10.2017
г., за абонатен № ……., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy А5 2017 Black“ за
периода от м. 06.2018 г. до м. 09.2019 г. и 470,19 лева по договор за лизинг от
16.03.2018 г., за абонатен № ….., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy S8
Silver“, за периода от м. 06.2018 г. до м. 02.2020 г. Според вещото лице
размерът на неустойката за предсрочно прекратяване на месечен абонамент за
мобилен номер 0898/531856 за три
месеца е 62,46 лева, а неустойката за предсрочно прекратяване на месечен
абонамент за мобилен номер 0896/801426 за три месеца е 62,46 лева.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По установителния иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай ищецът е предявил
иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не
в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата в общ размер на 862,24
лева, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената
сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така предявеният
установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на
обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта
в този случай е съдът по заповедното производството. Както се изясни по-горе,
предвид постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на чл. 210 ГПК,
включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
При разглеждането на предявения
установителен иск по същество съдът намери следното:
За уважаването на установителния иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже съществуването между него и ответника през процесните отчетни периоди на
облигационно правоотношение, породено от сочените договори за мобилни услуги,
както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез
предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката
на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че страните са били обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключените между тях
договори за мобилни услуги, съответно от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г.
На следващо място, ответникът е
получил препис от Общите условия на оператора, запознал се е с тях, приел е
същите и се е задължил да ги спазва, което се установява от подписаната от него
декларация – съгласие. Установява се наред с това и че за периода от 18.02.2018
г. до 17.06.2018 г. от страна на ищовото дружество са издадени фактури за
ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с получател ответникът С.П.. По
силата на съществувалата между страните договорна обвързаност ищцовото
дружество е поело задължението да доставя на ответника далекосъобщителни услуги
срещу заплащането от негова страна на дължимите месечни абонаментни такси и
разговори съгласно уговорените тарифни планове.
В разглеждания случая ответникът е
подписал договорите за услуги с мобилния оператор, ползвал е същите и не е
изпълнил задължението си по договорите да заплаща стойността на предоставените
услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е
заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършването на конкретно
възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на
ответника се доказва от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза. Няма основание за обвързване
заплащането на възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни
услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни
факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да
прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение №
3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД). Според заключението по изслушаната СЧЕ размерът на незаплатените
месечни абонаментни такси е 223,26 лева, което налага извод за основателност на
предявения иск.
Относно дължимостта на вземането за
неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за
неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго
главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата
молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за
неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между
страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза
в договора за мобилни услуги от 16.10.2017 г., според която при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то
последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за
срока на договора.
В тежест на ищеца е да ангажира
доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед
указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните
клаузи, съдът следи и служебно.
За да прецени основателността на
заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз
основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е
налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение
на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на
ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д.
№ 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Независимо от това и ответната страна е
противопоставила такова възражение в депозирания по делото отговор на исковата
молба.
Постигнатото между оператора и
Комисията за защита на потребителите споразумение настоящият състав приема, че
не е приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между страните за
неустоечна клауза се преценява към датата на сключване на договора и тъй като
съдът намира, че неустоечната клауза е изначално неравноправна и нищожна, то и
не може да бъде уважен предявеният от ищеца иск за признаване за установено
дължимостта на редуцираната стойност на неустойката в размер на 3 месечни такси
по договора или в размер на 62,46 лева.
По отношение на неустойката,
претендирана за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
16.03.2018 г. съдът намира, че предвид
уговореното между страните в съществуващата клауза в договора, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка, като нейният максимален размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, същата
не е нищожна.
Това е така, тъй като е налице
изначално уговорен праг на неустойката и възможност същата да бъде определена, поради
което клаузата в цитираните договори за мобилни услуги и допълнително
споразумение не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън
присъщата ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради което съдът
приема, че сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.03.2018 г., е дължима от
ответника.
Не е неравноправна на основание чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП и неустоечната клауза, включена в договор за мобилни услуги от
16.03.2018 г., в частта ù предвиждаща при прекратяване на договора за
мобилни услуги потребителят да дължи разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора.
Съдът намира, че клаузата отговаря на изискването за добросъвестност и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Видно от цитирания договор, разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройствата и преференциалната цена при сключване на договора възлиза
на сумата от 422,54 лева.
Следва се има предвид, че
потребителят на мобилни услуги е получил устройството на преференциална цена, с
оглед сключения от него договор за мобилни услуги, в който изрично е договорено,
че вземането за неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
устройството без отстъпка и преференциалната цена при сключване на договора
възниква при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя. Стандартната цена на предоставеното устройство, преференциалната
му цена, както и размера на отстъпката са изначално определени в договора, като
на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора, размерът на
неустойката е определяем, поради което неустоечната клауза не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата ù
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Този извод не важи за неустоечната
клауза в договор за мобилни услуги от 16.10.2017 г., предвид посочения момент, към
който следва да се определи разликата между двете суми. При подписване на
договора за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг потребителят
няма яснота относно цената на предоставеното му мобилно устройство без
абонамент, респ. цената на отстъпката и тази разлика не може да бъде определена
изначално. Това създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор и не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което
клаузата за неустойка е нищожна и на това основание ответникът не дължи на
ищцовото дружество сумата от 91,52 лева.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от
установяване наличието на договорни правоотношения между страните, породени от
договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от страна на
ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото 2 бр. договори
за лизинг, съответно от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г. се установява, че между
ищцовото дружество, от една страна като лизингодател, и ответника, от друга,
като лизингополучател, са сключени договор за лизинг на мобилен телефон, марка „Samsung“,
модел „Galaxy А5 2017 Black“, на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 18,99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор и договор за лизинг на мобилен телефон, марка „Samsung“,
модел „Galaxy S8 Silver“, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 22,39 лева всяка. В чл. 4 от договорите е посочено, че с подписване
на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройство във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задълженията на
ответника, произтичащи от сключените договори за лизинг, не са заплатени и
възлизат на сумата в общ размер от 774,03 лева.
При това положение настоящият състав
приема, че между страните са сключени договори за лизинг на индивидуализираните
по-горе движими вещи, по които ответникът не е изпълнил задължението си да
плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват доказателства задълженията
на ответника да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че същият
дължи пълната сума на уговорените в договорите лизингови вноски, тъй като към настоящия
момент срокът на двата договора за лизинг е изтекъл и ответниикът дължи пълния
размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че искът за заплащане на суми на основание сключените договори за лизинг е основателен и доказан до пълния предявен размер от 774,03 лева и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца така посочената сума.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 1249,10 лева, от които 150,00 лева – заплатена
държавна такса, 423,92 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото и заповедното производство, 238,18 лева – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника и 437,00 лева – възнаграждение за вещи лица,
от които, предвид уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 1131,55 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.П., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ……, със седалище
и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда ., сума в размер на 223,26 лева
(двеста двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договори за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г., с
абонатен номер ……., за периода от 18.02.2018 г. до 17.06.2018 г., както и
сумата от 485,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 16.10.2017 г. и 16.03.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неустойка за разликата до пълния предявен размер от 638,98 лева (шестстотин
тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на
управление:***, Б.с П. С., сграда .. сумата от 303,84 лева (триста и три лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 16.10.2017 г., за абонатен № ..., за устройство „Samsung“,
модел „Galaxy А5 2017 Black“ за периода от м. 06.2018 г. до м. 09.2019 г. и
сума в размер на 470,19 лева (четиристотин и седемдесет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
16.03.2018 г., за абонатен № ….., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy S8
Silver“, за периода от м. 06.2018 г. до м. 02.2020 г.
ОСЪЖДА С.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ….., със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 1131,55 лева (хиляда сто
тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки) – направени разноски в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./