РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я. ЦВ. Д.
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Я.ЦВ. Д. Административно наказателно дело
№ 20221110214410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 1594-01-135-1 от 03.11.2022г. по описа на ТД НАП
София, офис Младост от А. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес в гр.София и адрес за
призоваване в гр. София, срещу Наказателно постановление N 561399-F568987 от
25.02.2021г. , издадено от директор на офис Младост в ТД НАП София, с което на
жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС - в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 125 , ал. 5 от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява и не се
представлява.
В жалбата се излагат доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон и се
иска отмяна на НП.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт Бонева с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната излага аргументи за неоснователност на
жалбата и претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на от от А. Б. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N
561399-F568987 от 25.02.2021г. , издадено от директор на офис Младост в ТД НАП София е
1
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
През месец август 2020г. св. Т. – ст.инспектор по приходите в ТД НАП София, офис
Младост извършил проверка на задължените лица , да подават декларация по ЗДДС и
установил , че регистрираното по ЗДДС с АКТ № 220421100017784 от 31.10.2011г. лице А.
Б. Т. с ЕГН ********** не е подало справка-декларация, заедно с отчетните регистри за м.
юли 2020г.
По повод направената констатация на 18.08.2020г. св.Т. изпратил до А. Т. покана с
изх.№ 1594-01-135 за съставяне на АУАН.
На 09.09.2020г. А. Т. се явила в ТД на НАП, офис Младост където св.Л. Т. в
присъствието на Стефка Манолова, съставил срещу нея АУАН № F 568987/09.09.2020г. за
нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
А. Т. подписала АУАН без да изложи възражения и поличила препис от него.
В законустановения срок не са постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на посочения АУАН на 25.02.2021г. от директор на офис Младост в ТД
НАП София било издадено Наказателно постановление N 561399-F568987, с което на
жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС - в размер на 500 лева
за нарушение на чл. 125 , ал. 5 от ЗДДС..
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление, административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е
извършено.
Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част на
АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
2
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и
подписан от него, следователно нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е
могъл да реализира правото си на защита, като направи писмени възражения и представи
доказателства преди издаването на НП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение съдът, при проверката на процедурата
по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП,
не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му
на защита.
Въз основа на всички събрани в хода на производството доказателства настоящият
състав приема за категорично установено, че данъчно-задълженото по ЗДДС лице А. Т., не е
подала справка-декларация за данъчния период месец юли 2022 г. в законоустановения срок
до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 15.09.2020г.
Справката-декларация е била подадена на 11.09.2020 г. При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че санкционираното лице действително е осъществило
състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
В тази връзка , съдът намира възраженията на жалбоподателя, че не е субект на
нарушението за неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че А. Т. е
регистрирана по ЗДДС с АКТ № 220421100017784 от 31.10.2011г. и дерегистрирана по
ЗДДС с АКТ № 22099220337 от 16.08.2022г.
Предвид това , следва да се приеме, че Т. е била задължено лице в процесния период,
респективно годен субект на административнонаказателно преследване за процесното
нарушение.
Неоснователни са възраженията на Т. и за маловажност на случая.
По делото е приета Резолюция № 401284-F4403398 от 25.01.2019г., от която е видно ,
че Т. е била освободена от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 28 от
ЗАНН с отправяне на предупреждение за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗЗДС.
Резолюцията е връчена на Т. на 12.01.2021г. , от кото момент е започнал да тече
едногодишния срок на предупреждениението
Установените в практиката критерии за дефинирането на института на
маловажността са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност - засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т. н. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни
3
случаи" на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията по
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи писмено предупреждение, от
което произтичат определени законови последици. В настоящият случай, АНО е
действал правилно и законосъобразно, като при първото , извършено от Т. нарушение е
отправил предупреждение, респективно при повторно извършено такова е наложил
наказание в минимален размер.
С оглед на посочените съображения, атакуваното наказателното постановление се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съдът намира, че в случая следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 561399-F568987 от 25.02.2021г. ,
издадено от директор на офис Младост в ТД НАП София, с което на А. Б. Т. с ЕГН
********** е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС - в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 125 , ал. 5 от ЗДДС..
ОСЪЖДА А. Б. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП София, сумата
от 100 лева , представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5