№ 469
гр. Варна, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500200 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С., гражданин на РМалта, роден
на ****г. в Рим, Италия с постоянен адрес *****, чрез особен представител
адв.д-р О. Н. Т.-К., АК Варна, срещу Решение № 260462 от 29.12.2022г.,
постановено по гр.д.№ 1180/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в частта, в
която П. С., гражданин на РМалта, роден на ****г. в Рим, Италия с постоянен
адрес ***** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА" АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес
сграда „Булпорт" сумите, както следва:
5069.44лева, представляваща дължими кейови такси за периода
м.06.2020г. до м.01.2021 г. вкл., на основание т.4.1 от сключен между
страните договор от 15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на място
за базиране и престой на собствен на ответника моторен кораб PIETRO,
плаващ под флага на Малта, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.01.2021 г. до окончателно погасяване на
задължението, за което са издадени фактури № 4894/02.06.2020г., №
5020/08.07.2020г., № 5060/05.08.2020г., № 5126/08.09.2020Г., №
5204/05.10.2020г., № 5282/03.11.2020г., № 5364/02.12.2020г. и №
5461/06.01.2021 г., както и
146.27лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода, считано от падежа на всяко задължение /7дена след
1
издаване на фактурата/ до 08.01.2021г.вкл, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид подробно
изложените съображения и наличните писмени доказателства в подкрепа на
това, че процесните суми за наем и съответните претендирани лихви не се
дължат. Сочи, че след преустановяване на плащането на наемната цена след
м.05.2020г., следва да се приложи клаузата на чл.5.2, предл.3 от процесния
договор, а именно в случай на незаплащане от страна на наемателя на две
наемни вноски, договорът се прекратява, след което на основание т.9.2 от
Общите правила и условия, наемодателят следва да предприеме съответните
действия по извеждане на кораба от Пристанището. Твърди се, че като не е
сторил това, наемодателят без основание е генерирал разходи за наемателя.
Отделно се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4.6 от договора за наем при
подписването му наемателят е заплатил депозит в размер на един месечен
наем, с който наемодателят е можел да прихване част от претендираните
суми, а по настоящото производство не е налице подобна информация.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор,
в който оспорва въведените възражения с въззивната жалба. Твърди се липса
на правен интерес от обжалване на акта, доколкото пред исковия съд
ответникът е заявил, че допуска в условие на евентуалност осъждане само по
отношение на кейовите такси, което е сторено от съда. На следващо място се
счита голословно твърдението във въззивната жалба, че при подписване на
договора за наем наемателят е заплатил депозит, тъй като такова
доказателство не е обсъждано и не е представяно пред първата инстанция.
Позовава се, че предвиденото с разпоредбата на чл.4.6 от Договора за наем, че
„при авансово заплащане на наемната цена, депозит не се предоставя".
Намира се за необосновано направеното във въззивната жалба твърдение, че
съгласно т.9.2. от Общите правила и условия „Наемодателят следва да
предприеме съответните действия по извеждане на кораба от Пристанището",
като намира, че цитирането не е вярно, тъй като т.9.2 не въвежда задължения
за наемодателя, а предвижда опция, още повече че тази опция (извеждането
на кораб от пристанището) е свързана с допълнителни разходи и наличие на
условия за нейното осъществяване, като назначаване на екипаж за управление
и/или провлачване на кораба, наличие на застраховка, процедури по
разрешаване от Морска администрация излизането от пристанище, намиране
на място където да се изведе и други формалности в зависимост от всеки
конкретен случай, опция напълно неприложима в настоящия случай -
изоставен кораб и дезинтересиран корабособственик. Освен това в договора е
установено правото на пристанището да задържи кораба, до окончателно
заплащане от страна на наемателя на всички дължими суми - в чл.4.5., чл.5.3.
Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба с присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
2
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост. Същото е и правилно, като решаващият въззивен
състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ВРС.
По въведените с въззивната жалба оплаквания :
От представените по гр.д.№ 1180/2021г. пред ВРС и неоспорени от
ответната страна писмени доказателства се установява, че считано от
15.08.2018г. ищецът П. С., като наемодател и ответникът „Булпорт
Логистика“ АД ЕИК *********, като наемател, са в облигационни
правоотношения, породени от сключен договор с предмет : предоставяне на
място за базиране и престой на м/к П. (собственост на наемодателя), плаващ
под флага на Малта, срещу заплащане на месечна наемна цена от 270 евро без
ДДС, платима в 7дневен срок след фактуриране по фиксинга на БНБ. Към
датата на сключване на договора срокът на действие е определен на шест
месеца, считано от подписването му. Не оспорено от ответника, че и след
изтичане срока по договора, вещта е продължила да се базира на
първоначално определеното за престой място. Не е оспорено от ответника П.
С., че в резултат на водена между страните кореспонденция по ел. поща
между страните са подписани Анекс № 1/17.01.2019г. и Анекс №
2/30.05.2019г. към договора, съгласно които срокът на действие на договора е
продължен първо до 31.05.2019г., а след това до 31.12.2019г., при запазване
на останалите уговорки по него. Ответникът продължава да ползва кейовото
място и през 2020г., като заплаща редовно дължимите за това суми до м.май
на 2020г. Липсва спор, че към датата на подаване на исковата молба –
29.01.2021г. м/к П. продължава да е позициониран на същото място, като,
считано от м.06.2020г. задължението за заплащане на наемната цена,
определена по реда на договорната клауза, не се изпълнява. Следователно, по
арг. от чл.236, ал.1 от ЗЗД, доколкото след 31.12.2019г., датата, на която
изтича анекс №2 за продължаване действието на наемния договор, ответникът
е продължил да ползва кейовото място без противопоставяне на ищцовото
дружество като наемодател, то действието на договора е продължено за
3
неопределен срок.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице автоматично
прекратяване на договора, на осн. чл.5.2 от него, който предвижда хипотезата,
при която е налице неплащане от страна на наемателя на две наемни вноски.
Това е така, тъй като е налице изискване по отношение на наемодателя да
отправи писмено предизвестие до наемателя, т.е. с посочената клауза е
предоставена на изправната по договора страна конкретна възможност при
фиксирана в договора хипотеза да прекрати връзката, но при проявена
инициатива, обективирана в писмено предизвестие. По делото липсват
твърдения за прекратяване на облигационното правоотношение между
страните след м.май на 2020г. до края на исковия период, поради което й
наемателят дължи заплащане на наемната цена, определена по размер,
съгласно действащата към съответния период Тарифа на Пристанище
Булпорт Логистика (чл.3.11.2), доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за заплащането й към момента на настоящото произнасяне.
Налице е забава в плащанията за всяка месечна сума, поради което е дължимо
и обезщетението за забава, определено по размер от законната лихва.
Неоснователно се явява и следващото възражение на ответника, сега
въззивник, че наемодателят е следвало да извърши прихващане на част от
дължимите суми за наем с внесения от наемателя депозит в размер на един
месечен наем, на осн.чл.4.6 от договора. На първо място, твърдения за
предоставяне на депозит от страна на ответника към момента на сключване на
договора, в исковото производство не са въвеждани, както и доказателства не
са ангажирани. Посоченото правоизключващо възражение е обективирано
едва с въззивната жалба, поради което и не се поставя на разглеждане. При
това, доказателства за предоставен депозит не са ангажирани и не се
представят и с въззивната жалба.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението на ВРС
следва бъде потвърдено.
С оглед резултата по спора, направеното искане и представените
доказателства на въззиваемата страна се следват сторените от нея разноски за
възнаграждение на назначения особен представител на въззивника в размер
на 400 лева и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Решение № 260462 от 29.12.2022г., постановено по
гр.д.№ 1180/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в частта, в която П. С.,
гражданин на РМалта, роден на ****г. в Рим, Италия с постоянен адрес *****
Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛПОРТ ЛОГИСТИКА" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес
сграда „Булпорт" сумите, както следва:
5069.44лева, представляваща дължими кейови такси за периода
м.06.2020г. до м.01.2021 г. вкл., на основание т.4.1 от сключен между
страните договор от 15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на място
за базиране и престой на собствен на ответника моторен кораб PIETRO,
4
плаващ под флага на Малта, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.01.2021 г. до окончателно погасяване на
задължението, за което са издадени фактури № 4894/02.06.2020г., №
5020/08.07.2020г., № 5060/05.08.2020г., № 5126/08.09.2020Г., №
5204/05.10.2020г., № 5282/03.11.2020г., № 5364/02.12.2020г. и №
5461/06.01.2021 г., както и
146.27лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода, считано от падежа на всяко задължение /7дена след
издаване на фактурата/ до 08.01.2021г.вкл, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА П. С., гражданин на РМалта, роден на ****г. в Рим, Италия с
постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Булпорт Логистика" АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, Бизнес
сграда „Булпорт" сумата от сторените от въззиваемия разноски за
възнаграждение на назначения особен представител на въззивника в размер
на 400 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5