Решение по дело №624/2018 на Административен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 49

 гр.Добрич, 15.02.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година ІІ състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА  МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА

                                                                  

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа  докладваното от съдия Георгиева адм.д. № 624/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК.

           Образувано е по жалба вх.№ 2390/11.10.2018г. от д-р С.Б.П., изпълнителен директор на „Многопрофилна болница за активно лечение –Добрич АД, ЕИК124141302,срещу писмена покана с регистрационен индекс 2902-01-107/2/ 25.09.18. на Директора на РЗОК – Добрич,в частта на т.2,т.3,т.4 и т.5. С оспорваната покан,на основание чл.76а от ЗЗО, във вр. с чл.396,ал.1 от НРД за МД за 2018г., жалбоподателят е задължен да възстанови на възложителя получените от НЗОК суми без правно основание в общ размер на 3295,00 лв.Със свое Решение от 08.11.2018г. Директорът на РЗОК-Добрич е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка относно размера на общо дължимата сума, като размерът е определен на 3325,00 лева (л.171)

           Жалбоподателят изразява несъгласие с поканата и по  всички оспорвани точки в заповедта, в която са описани конкретни пациенти,с история на заболяване и диагноза, изразява конкретни възражения.Възразява срещу посоченото правно основание за връщане на сумите-чл.350,ал.3, изр.първо от НРД за МД за 2018г. според който, НЗОК не заплаща отчетена дейност,в случаите на хоспитализации, с изцяло или частично припокриващи се периоди за един и същ ден.Счита,че нормата е неправилно приложена, а отделно от това сочи, че нормата е посочена в Протокола за неоснователно получени суми, а в обжалваната покана това правно основание е заменено с чл.348 от НРД за МД за 2018г. По т.5 административният орган допълнително се е позовал  и на нормата на чл.281 от същия НРД. Счита, че нормата е неправилно приложена, тъй като има за цел да регламентира начина, по който се преброяват леглодните, от гледна точка на минимален брой пролежани дни, по всяка една клинична пътека и е неприложима, когато става въпрос за частично припокриващи се периоди. Иска  отмяна на писмената покана в оспорваните точки. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Г.М.,който претендира присъждане на  разноски.

           Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Митева, оспорва жалбата в писмено становище и в съдебно заседание по същество. Счита,че писмената покана е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Иска присъждане на  юрисконсултско възнаграждение.

           Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,прие за установено  следното от фактическа  старана:              

           Жалбата е процесуално допустима,като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт,годен за оспорване.Разгледана по същество,жалбата е основателна поради следното:.   

           От доказателствата по административната преписка се установява, че „МБАЛ-Добрич“ АД гр.Добрич е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9, ал.1,т.1 от ЗЛЗ,изпълнител на болнична помощ по клинични пътеки по смисъла на чл.15,ал.1,т.1 от НРД за МД за 2018г. и е изпълнител по  договор №082001от 25.05.2018г. , сключен с НЗОК /л.121-л.147 от делото/.

           Със заповед № 09-209/18.06.2018г., издадена на основание чл.20, ал.1, т.2 във вр. с чл.72, ал.3 и ал.5 от ЗЗО, чл.385,ал.3  от НРД за МД  2018г., и чл.11 от Инструкция №РД-16-31/ 23.06.2016г.,Директорът на РЗОК-Добрич е наредил да се извърши проверка на лечебното заведение със задача,проверка преди заплащането на оказаната медицинска помощ за месец май по  договор №082001/ 25.05.2018г. по описани 6 клинични пътеки. Определени са  екипа срока за извършване на проверката, като за резултатите следва да се състави протокол. Заповедта е връчена на д-р Б.-представляващ лечебното заведение на 19.06. 2018г.За резултата от проверката е съставен Протокол за неоснователно получени суми  № 2902 – 01-107/26.06.2018г. В протокола,са описани  рехоспитализации по различни КП за месец май 2018 г., за които неоснователно са платени суми по видове дейности, които са описани в 6 точки с посочено име на пациента, диагноза, номер на КП и номер на  ИЗ(история на заболяването).

           За пациентката по т.1 е установен периода на хоспитализация 21.05. 2018 г. - 24.05.2018 г., като в  деня на дехоспитализацията на 24.05.2018 г. пациентката е приета в същата болница по друга клинична пътека (КП), при което  са налице хоспитализации с частично припокриващ се период за един и същи пациент,  при което не следва да се заплати отчетената дейност.Соченото правно основание е чл.350,ал.3 от НРД за МД 2018г.

            Пациентката  по т. 2 е поставена при хоспитализация в периода 04.05.2018 г. - 14.05.2018 г.В деня на дехоспитализацията на 14.05.2018 г. пациентката е приета в УМБАЛ „Света Марина" ЕАД гр.Варна по друга КП. В случая са налице хоспитализации с частично припокриващ се период за един и същи пациент, при което не следва да се заплати отчетената дейност. Соченото правно основание е чл.350,ал.3 от НРД за МД 2018г.

Пациентът по т.3 е поставен при хоспитализация в периода 17.05. 2018 г. - 23.052018 г. В деня на дехоспитализацията на 23.05.2018 г. пациентът е приет в МБАЛ „Света Анна-Варна" АД гр.Варна по друга КП.Налице са хоспитализации с частично припокриващ се период за един и същ пациент, при което не следва да се заплати отчетената дейност. Соченото правно основание е чл.350,ал.3 от НРД за МД 2018г.

            Пациентът по т. 4 е хоспитализиран в периода 30.04.2018 г. - 09.05.2018 г. В деня на дехоспитализацията на 09.05.2018 г. пациентът е приет в същата болница по друга КП. В случая са налице хоспитализации с частично припокриващ се период за един и същи пациент, при което не следва да се заплати отчетената дейност. Соченото правно основание е чл.350,ал.3 от НРД за МД 2018г.

            Пациентът по т.5 е поставен при хоспитализация по КП № 98.1  в периода 02.05.2018 г. - 08.05.2018 г.В деня на дехоспитализацията на 08.05.2018 г. пациентът е приет в същата болница по друга КП. Налице са хоспитализации с частично припокриващ се период за един и същи пациент, при което съгласно не следва да се заплати отчетената дейност. Соченото правно основание е чл.350, ал.3 от НРД за МД 2018г.

Пациентката по т.6 е хоспитализирана в периода 07.05.2018 г. - 10.05.2018 г. Пациентката отказва оперативно лечение в „МБАЛ - Добрич" АД. На следващия ден 11.05.2018 г. пациентката постъпва за лечение в МБАЛ Варна. В случая е налице незавършена КП, при което отчетената дейност не се заплаща от НЗОК. Соченото правно основание е чл.347,ал.1 от НРД за МД 2018г.

За всеки пациент е посочена сумата, която е заплатена по съответната КП, като се определя,че сумата е получена без правно основание и следва да се възстанови от  „МБАЛ - Добрич" АД гр. Добрич, представлявано от д-р С.Б.П..Соченото правно основание е чл.76а, ал.1 от 330 във връзка с чл.396, ал.1 от НРД за МД за 2018 г„ чл.61, ал.1 от договор № 082001/25.05.2018.

           Общата сума, която следва да се възстанови от ЛЗ е в размер на 3325,00 лева.Протоколът е надлежно връчен и е оспорен  от представляващият ЛЗ, като са представени и 5 броя становища на Началниците на отделения (л.50-л.55).

На 25.09.2018г. е издадена процесната заповед,където по всяка една точка от протокола е описано,че е направено възражение. По т.1  възражението е възпроизведено, обсъдено и уважено,като Директорът на РЗОК-Добрич приема, че сумата не следва да се възстановява.По останалите точки възраженията не са уважени. В заповедта е възпроизведен текстът на протокола от проверката, но по всяка една история на заболяване са допълнени съответните дейности, извършени във връзка с хоспитализацията на съответния пациент. Възраженията са частично възпроизведени  и обсъдени, като са изложени мотиви защо не се уважават. В заключение в поканата е направен извод,че в случая неоснователно получените суми не са свързани с извършване на нарушение по чл.330, НРД за МД за 2018 г. По отношение на т.1. - т.5. от протокола, са налице хоспитализации по КП с частично припокриващи се периоди за един и същи пациент, при което НЗОК не заплаща отчетената дейност съгл. чл.350, ал.З от НРД за МД за 2018 г. Цените, по които НЗОК заплаща за дейностите по КП, са посочени в чл.331, ал.1 от НРД за МД за 2018 г., отчетените дейности по КП, посочени по т.2. - т.6. от протокола, от страна на НЗОК/РЗОК - Добрич са изплатени през м. юни 2018 г. и на  основание чл.76а, ал.1 от 330 във връзка с чл.396, ал.1 от НРД за МД за 2018 г. изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя получените от НЗОК суми без правно основание.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

          Оспореният акт е издаден от компетентен орган,в изискуемата от закона писмена форма.Актът съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. Началото на производството е сложено със заповед на Директора на РЗОК-Добрич.Определен е обхватът на проверката и за кой период се отнася,както  и ревизиращият орган,който е съставил протокола за неоснователно получени суми, съобразно чл.76а, ал.2 от  ЗЗО.Възраженията на д-р Б. срещу констатациите в протокола са разгледани от директора на РЗОК,който в издадената писмена покана, предмет на настоящия съдебен спор,е изложил подробни доводи, защо ги приема, съответно защо не ги приема.

          Между страните по делото не се спори по фактите.Спорът е дали в  описаните случаи е налице частично припокриване на хоспитализации, при което на основание чл.350,ал.3 от НРД за МД отчетената дейност не следва да се заплати,а в конкретния случай на основание чл.76а, ал.1 от 330 във връзка с чл.396, ал.1 от НРД за МД за 2018 г. да се възстанови на възложителя, тъй като е изплатена без правно основание.

          Съдът прецени, че не е налице частично припокриване на хоспитализации при  конкретните пациенти.От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:

           Пациентката  по т.2 е поставена при хоспитализация по КП № 33. Приета е на 04.05.2018г. в 09.00ч. и е изписана на 14.05.2018г. в 10.30 часа., а в УМБАЛ „Света Марина ЕАД гр.Варна, пациентката е постъпила в 12.00 часа на 14.05. 2018г. Независимо, че в един и същ ден пациентката е изписана от едно ЛЗ и е приета в друго, не е налице основание да се твърди,че  е налице частично припокриване на КП. В 10.30 ч. в деня на дехоспитализация, КП е приключила следователно, хоспитализацията по другата КП 19.1 по която е приета пациентката започва в 12.00 часа в същия ден, когато е приета.В поканата е коментирано,че никъде в епикризата не е посочено,че става дума за спешност, за да бъде насочена пациентката към ИКО “Света Марина” ЕАД за имплантиране на постоянен кардиостимулатор.Като основание се сочи,че при лечението на конкретното заболяване, ако медикаментозното лечение не доведе до оптимално ускоряване на сърдечната честота, то през следващите часове до дни, трябва да се обсъди необходимостта от имплантирането на постоянен кардиостимулатор, а пациентката е лекувана в „МБАЛ - Добрич" АД продължително – 10 дни,при препоръчителен минимален престой по КП 33 до 2 дни.Ако състоянието е налагало на пациентката по спешност да се имплантира постоянен кардиостимулатор защо престоят е продължителен.Видно е противоречието относно наличието на спешност.От една страна в поканата се твърди,че никъде не е посочено да се касае за спешност, а от друга страна се цитира разпоредбата на чл.348 от НРД за МД за 2018 г. съгласно която в случаите, в които при лечение на пациент по определена КП, АПр и КПр, която не е завършена, настъпят индикации за необходимост от лечение по друга КП, АПр и КПр, за която лечебното заведение няма сключен договор, лечебното заведение е длъжно да преведе пациента в друго лечебно заведение, сключило договор за съответната КП, АПр и КПр. Процесът по превеждането включва изписването на пациента от лечебното заведение за болнична помощ, транспортирането и хоспитализацията му в друго лечебно заведение за болнична помощ, сключило договор за съответната КП, АПр и КПр. В този случай дейността се заплаща на лечебното заведение, завършило лечението. Във връзка с горното в поканата не се сочат конкретни нарушения, а единствено се задава въпроса защо престоят е 10 дни. Видно от приложената по делото ИЗ и епикризата, на пациентката са извършвани медицински дейности, които не са оспорени като необходими. Налични са придружаващи заболявания, които вероятно са от значение за престоя от 10 дни, при препоръчителен минимален престой до 2 дни. Следва да се отбележи, че в КП 33 е определен минималния престой в ЛЗ, който е 2 дни, а не до 2 дни и пациентката е изписана с подобрение. Действително, във възражението се казва, че пациентката е следвало да бъде насочена спешно за поставяне на постоянен електрокадиостимулатор, но в становището на Началника на отделението е определено в спешен порядък, поради риск от повторни паузи на сърдечната дейност.Този извод е въз основа на резултатите от извършените медицински дейности, като КП 33 е била завършена.` Ето защо съдът счита, че чл.348 от НРД за МД за 2018 г. е цитиран без за това да е налице спешност, каквато и не се доказва. Все във връзка с горното съдът преценява за основателно възражението направеното  в  жалбата, че в Протокола за неоснователно получени суми се сочи чл.350,ал.3 от НРД за МД за 2018г. като основание да не се заплати отчетената дейност, а в поканата това основание е изоставено,като е заменено с чл.348. Това безспорно създава неяснота на кое точно правно основание следва дейността да не заплати.

           По т.3 пациентът е хоспитализиран по КП № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст" във II Вътрешно отделение в „МБАЛ - Добрич" АД в периода 17.05.2018 г.-23.05.2018 г., като часът на изписване е 14.30, а в УМБАЛ „Света Марина ЕАД гр.Варна, пациентът е постъпил в деня на дехоспитализацията в 20.57 часа по друга КП- 216 "Спешни състояния в гръдната хирургия" . Независимо, че в един и същ ден пациентът е изписан от едно ЛЗ и е приет в друго, не е налице основание да се твърди,че  е налице частично припокриване на КП, тъй като в 14.30 часа в деня на дехоспитализация, КП е приключила,а хоспитализацията по другата КП  по която е приет пациентът започва в 20.57 часа в същия ден, когато е приет.В поканата частично е възпроизведено възражението по тази точка със заключение, че е налице противоречие между него и епикризата,в която не става дума за спешност. Действително, в случая не става въпрос за спешност,което се доказва  от съдържанието на епикризата.От същата се установява, че пациентът постъпва за втори път в ЛЗ. Проведени са медицински дейности, които не са оспорени. Пациентът е изписан в клинично подобрение относно описаните оплаквания. Наложило се е да се извърши консултация с хирург, който е дал заключение,че е желателно пациентът да се насочи към Клиника по гръдна хирургия.Това е и основанието за насочване към Гръдна хирургия “Св. Анна”-гр.Варна. От епикризата на отделение Гръдна хирургия се установява, че пациентът е опериран при отложена спешност,два дни след постъпване в отделението. В поканата е направено заключение, че и в този случай, здравно осигуреното лице (ЗОЛ) се насочва от „МБАЛ- Добрич" АД към Гръдна хирургия Варна, без да го превежда в лечебното заведение съгл. изискванията на чл.348 от НРД за МД за 2018 г.Цитирана е и нормата на чл.278, ал.1, т.1 от НРД за МД за 2018 г. в която е предвидена и друга възможност, като изпълнителят на БМП превежда пациент по КП, АПр и КПр за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно- диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности, поради промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува. В поканата нормите са само цитирани, без да е посочено коя точно от тях е следвало да се приложи. И при този случай в Протокола за неоснователно получени суми се сочи чл.350,ал.3 от НРД за МД за 2018г. като основание да не се заплати отчетената дейност, а в поканата това основание е изоставено,като е заменено с чл.348 и чл.278, но не става ясно коя е нарушената норма, която води до незаплащане на отчетена дейност,в случая възстановяване на заплащането, тъй като то е извършено.

           По т.4 пациентът е хоспитализиран по КП № 87.1 "Остра бъбречна недостатъчност при лица над 18 години" в Първо отделение по вътрешни болести в „МБАЛ - Добрич" АД в периода 30.04.2018 г. - 09.05.2018 г. По време на болничния престой пациентът е отчетен на дата 04.05.2018 г. и по АПр № 5 "Определяне на план на болни със злокачествени заболявания", като часът на изписване е 10.00ч. В деня на дехоспитализацията на 09.05.2018 г. пациентът е приет в същата болница по КП № 253 "Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания". Независимо, че в един и същ ден пациентът е изписан от ЛЗ и е приет в същото ЛЗ по друга КП, не е налице основание да се твърди,че  е налице частично припокриване,тъй като  КП е приключила в деня и часа на дехоспитализация. Описано е част от възражението,че след изписването на пациента, по време на път за гр.Балчик, е получил „задух" и неговите близки го връщат в Спешно отделение на „МБАЛ - Добрич" АД. Пациентът бил онкоболен, с правото на хоспитализация по КП № 253 и по настояване на близките му е хоспитализиран.Заключението е,че е налице  противоречие между описаното във възражението и в епикризата. В последната е описано, че пациентът е известен още при постъпването си като онкоболен.Той е диагностициран с онкологично заболяване и опериран за карцином на стомаха - през 2016 год.При настоящата хоспитализация данните от анамнезата са, че постъпва по спешност в тежко увредено общо състояние с астеноадинамия, хипотония, спрял да уринира. Пациентът не е напускал лечебното заведение, за да бъде върнат от близките му, а за периода от 30.04.2018 г. до 09.05.2018 г. е отчетен последователно по КП № 87.1, АПр № 5 и КП № 253, като състоянието му още при постъпване е налагало хоспитализация по КП №241.1 или по КП № 253. Не е коментирано соченото във възражението становище на ръководството на болницата,че и двете клинични пътеки  са изпълнени в пълен обем и е незаконно да бъдат нарушени правата на пациенттите с онкологични заболявания, които са травмирани от факта,че в кратък период ще загубят своя живот.Отправена е молба казусът да бъде решен в полза на ЛЗ.

           По случая с този пациент в жалбата е изложено,че в Протокол за неоснователно получени суми № 2902-01- 107 / 26.06.2018 год. е описано- налице е хоспитализация с частично припокриващ се период за един и същи пациент, при което съгласно чл. 350, ал. 3 от НРД за МД за 2018 год. не следва да се заплати отчетената дейност,а в обжалваната писмена покана това правно основание е изоставено, като е заменено с твърдението, че след като още при постъпването си за лечение пациентът е бил известен като онкоболен, то хоспитализацията му е следвало да започне по КП № 241.1 или КП № 253. Това  твърдение се преценява от жалбоподателя не само за незаконосъобразно, но и за

неправилно от медицинска гледна точка. Пациентът е постъпил по спешност в увредено общо състояние с астеноаденамия, хипотония, спрял да уринира. От изследванията са установени завишени стойности на азотните тела в кръвта - урея и креатенин. При компютърна томография е установен тумор на тялото на панкреаса, вторични лезии на черния дроб и на двете надбъбречни жлези, парааортална лимфоаденомегалия и асцит. Очевидно при така описаното в анамнезата състояние пациентът е следвало да бъде лекуван от острата бъбречна недостатъчност - състояние, което е животозастрашаващо и не може да бъде компенсирано с палиативни грижи по КП № 241.1 или КП № 253. Пациентът е изписан с подобрение в стойностите на азотните тела, след което е хоспитализиран за палиативни грижи, което е индицирано от онкологичното му заболяване. Жалбоподателят счита,че по коя клинична пътека следва да бъде лекуван пациентът решава само и единствено лекуващият лекар при задължителното наличие на предпоставките за хоспитализация. Изборът на клинична пътека, финансово благоприятна за бюджета на НЗОК, но чрез която не се постига резултат в лечението на пациента, би било в пълен разрез с принципите по чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.Възраженията са основателни. При хоспитализиране на пациента са били налице всички предпоставки да се избере  КП № 87.1 "Остра бъбречна недостатъчност при лица над 18 години". В тази връзка основателно и становището в жалбата,че сочените КП № 241.1 и КП №253 не могат да конпенсират лечението от остра бъбречна недостатъчност. Точно при изследванията по тази клинична пътека е установена прогресия с метастази в белите дробове и пациентът е насочен към нефролог, и онколог.

           Пациентът по т.5 е хоспитализиран в Отделението по инфекциозни болести на „МБАЛ-Добрич" АД на 02.05.2018 г. по КП № 98.2 „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром при лица под 18 години".Същият е постъпил в 17.00ч. на 02.05.2018г. и е изписан на 08.05.2018 г. в 10.30ч. В същия ден е приет на лечение в Отделението по педиатрия на „МБАЛ-Добрич" АД по КП № 41.2 "Диагностика и лечение при инфекциозно- алергични заболявания на дихателната система при лица под 18 години" с диагноза "Ларингит с дихателна недостатъчност и ставен синдром". Независимо, че в един и същ ден пациентът е изписан от ЛЗ и е приет в същото ЛЗ по друга КП, не е налице основание да се твърди,че  е налице частично припокриване,тъй като  КП е приключила в деня и часа на дехоспитализация.В поканата е възпроизведено част от възражението а именно,че пациентът е дехоспитализиран на 08.05.2018 г. в 10.30 часа и същата вечер в 21.00 часа е приет по спешност в Отделението по педиатрия с ларингит и дихателна недостатъчност, което представлявало нововъзникнало спешно състояние, изискващо спешен прием.По възражението няма конкретен коментар. Цитирана е нормата на чл.281 от НРД за МД за 2018 г. съгласно която броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан и в този смисъл двете хоспитализации, съответно по КП № 98.2 и КП № 41.2 - частично се припокриват.Като основание да не се заплати отчетената дейност  в протокола   е посочен чл. 350, ал. 3 от НРД за МД за 2018 год. - наличие на хоспитализация с частично припокриващ се период за един и същи пациент. В добавка към мотивите в писмената покана, административният орган се е позовал на чл. 281 от НРД за МД за 2018 год., според който, броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан. Нормата на чл. 281 от НРД за МД за 2018 год. цели уреждането на начина по който се определя броят на пролежаните леглодни, минималният брой на които е един от показателите за изпълнение на клиничните пътеки. Не може от тази норма да се извлече изводът, че дехоспитализацията и последващата хоспитализацията в един и същи ден водят до припокриване на периоди на лечение за един и същи пациент. Такова припокриване има само в случай, че пациентът се отчита на лечение на две места едновременно. Направеното възражение в този смисъл от жалбоподателя съдът преценява като основателно. Видно от доказателствата по делото КП № 98.2 е приключила на 08.05.2018г. в 10.00 часа, когато пациентът е дехоспитализиран. По новата КП пациентът е приет в същия ден в 21.00 часа, когато започва изпълнението й.

           Административният съд преценява като основателно възражението,че оспорената покана е издадена на различни, от сочените в протокола, правни основания, по които именно жалбоподателят е внесъл и писмено възражение. Действително, на л.5 от поканата,л.13 от делото е посочено основанието на чл.350, ал.3 от НРД за МД 2018г., но това създава неяснота защо в мотивите по всеки отделен случай това основание не е посочено, както е направено в протокола, а са посочени други правни основания. Резултатът от това са мотиви, които си противоречат и не е ясно кокво точно е нарушението, следователно коя е правната норма за незаплащане на отчетената дейност. Както се установи, не е  налице нито основанието по чл.350, ал.3 от НРД, нито чл. 348 от същия.Поканата е постановена при неправилно приложение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна и следва да бъде отменена. 

           С оглед изхода на спора и стореното в тази насока искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да определи в съответствие с наличните по делото доказателства за платени такива, а именно: 50 лв. заплатена държавна такса и 380 лв. за адвокатски хонорар.

           Така мотивиран АдмС-Добрич ІІ състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯ  Писмена покана по чл.76а,ал.3 от ЗЗО с регистрационен индекс № 2902-01- 107 /2/ от 25.09.2018г. на Директора на РЗОК – Добрич, в обжалваната й част по т.2, т.3,т.4 и т.5.

ОСЪЖДА РЗОК-Добрич да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Добрич“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. Панайот Хитов №24, представлявана от д-р С.Б.П., сумата в размер на 430,00 (четиристотин и тридесет) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски, а именно: 50 лв. държавна такса и 380,00  лв.  адвокатски хонорар.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационната жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                Административен съдия :