Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 05.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 10767 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Със съдебно решение
№ 392978 от 24.04.2018 г., постановено по гр. дело № 56547/2014г. по описа на Софийския
районен съд (СРС), ІІ ГО, 123-ти състав, е отхвърлен изцяло предявения от Р.П.И.
срещу В.А.„Г.С.Р.“ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл. 188, т.
1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 3РД-512/11.09.2014 г. на
началника на В.А.„Г.С.Р.“, с която на Р.П.И. е наложено дисциплинарно наказание
„ЗАБЕЛЕЖКА“, като погасен по давност, на основание чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Р.П.И., в която са изложени
съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за допуснати нарушения на материалния
закон. Въззивникът излага оплаквания, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
тъй като възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска за отмяна на оспорената пред съда заповед №
3РД-512/11.09.2014 г. на началника на В.А.„Г.С.Р.“, са неоснователни и
противоречат на фактите по делото. Поддържа, че според ГПК е от значение датата
на изпращане, поради което и не е от значение датата на която е подадена
(входирана) при работодателя. В този смисъл въззивникът поддържа, че след като
по делото е представена разписка и системен бон от 13.10.2014г., то срокът
който изтича на тази дата е спазен. Твърди, че съдържанието на колетната
пратка, която е изпратена на 13.10.2014г. е очевидно и не е оспорвано, като е
препратена към СРС и съдържа точно жалбата му, въз основа на която е образувано
и разгледаното исково производство. По така изложените доводи моли за отмяна на
решението и да се отмени оспорваната заповед. С въззивната жалба сочи многобройни
доказателства, които не са конкретизирани, включително и след предоставения му
от съда срок с определението по чл. 267 от ГПК.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В.А.„Г.С.Р.“,
чрез представляващия началник – генерал-майор Г.А., в която изразява становище
за неоснователност на жалбата. Поддържа, че според съдебната практика
работодателят не е некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 от КТ и
дори не е било налице задължението да я препрати до съда. Моли жалбата да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
В открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
В открито
съдебно заседание, представителят по пълномощие на въззиваемата страна,
поддържа отговора на въззивната жалба и претендира направените разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък
по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа
обстановка по делото, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства:
Страните по
делото на спорят по фактите от които се установява, че към 11.09.2014 г. Р.П.И.
е бил в трудово правоотношение с В.А.„Г.С.Р.“, което е обективирано в трудов
договор № 163/16.07.2012 г. изменян с допълнителни споразумения към него,
последното от които – сключено на 01.03.2013 г. Следва, че по делото е
установено, че В.А.„Г.С.Р.“ е бил работодател на служителя Р.П.И., с последно
заемана длъжност „старши експерт” в сектор „Комуникационно и информационно
осигуряване” на отдел „Логистика” при работодателя.
От
неоспореното писмено доказателство - заповед № 3РД-512/11.09.2014 г. на началника
на В.А.„Г.С.Р.“ се установява, че на цивилния служител Р.П.И. е наложено
дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ (лист 5-6 от делото на СРС). Тази заповед е
връчена на служителя на 11.09.2014 г., което е удостоверено с положения от
ищеца подпис върху същата.
Видно от
жалбата на Р.П.И., адресирана до Софийския районен съд, подадена чрез работодателя
(лист 36 и 37 от делото на СРС), въз основа на която жалба е образувано и разглежданото
исково производство, същата е с поставена дата от работодателя -16.10.2014 г.
По делото са
приети като писмени доказателства разписка с дата 13.10.2014 г. (лист 74 от
делото на СРС) и системен бон от 13.10.2014 г. (лист 73 от делото на СРС), от
които не се установява съдържанието на изпратената пратка от 13.10.2014 г.
От
представеното, в заверен от страната препис, писмо рег. № СИ-29-2109/27.06.2017
г. (лист 85 от делото на СРС) се установява, че за периода от 13.10.2014 г. –
17.10.2014 г. във входящия регистър на В.А.„Г.С.Р.“ няма данни за постъпили
пратки с подател Р.П.И..
При
установената от първостепенния съд фактическа обстановка, настоящата въззивна
инстанция намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на иск, а съдът се е произнесъл именно по иска с който е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 123 състав решение за правилно
и законосъобразно, поради следните съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл.
357, ал.1 от КТ, както правилно е бил квалифициран и от първоинстанционния
съд, като има за предмет искането да бъде отменена като незаконосъобразна заповед
№ 3РД-512/11.09.2014 г. на началника на В.А.„Г.С.Р.“, с която на цивилния
служител Р.П.И. е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“.
В срока по
чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който от ответника е
въведено възражението по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ - за изтекла погасителна
давност за предявяване на иска за отмяна като незаконосъобразна на процесната заповед.
Въпросът за
основателността или неоснователността на наведеното възражение за изтекъл
давностен срок е предхождащ дейността на съда за въззивна проверка на
правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, тъй като този
срок предпоставя изследването на въпроса дали възникналото в полза на ищеца
право на иск по чл. 357, ал. 1 от КТ не е погасено по
давност.
Правно значим
за установяване началото на срока по чл.
358, ал.1, т. 1 от КТ е моментът в който заповедта е била връчена на
работника или служителя. Работодателят е този който носи доказателствената
тежест да установи и докаже спазването на процедурата по КТ за налагане на
дисциплинарно наказание, времето и начина на връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта за дисциплинарно наказание се
връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на
връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка - чл.
195, ал. 2 от КТ. Изброяването в разпоредбата на чл.
195, ал. 2 от КТ на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение не е изчерпателно (numerus clausus). Т.е. няма законова пречка
заповедта да се връчи и по друг начин като единствено релевантно е да се
установи фактът на узнаването - в случая достигането на волеизявлението на
работодателя за налагане на наказание до работника или служителя, както и да се
установи кога е станало това.
Според
нормата на чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от
деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна
разписка. В случая се установи, че процесната заповед е била връчена лично на
въззивника-ищец на 11.09.2014 г., респ. не е била изпращана по пощата.
Съгласно чл.
358, ал. 1, т. 1 от КТ, искът срещу наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ следва да се предяви в едномесечен срок от налагане на наказанието.
Следва, че срокът, изчислен при спазване нормата на чл. 60, ал 6 от ГПК, вр. с
чл. 60, ал. 3 от ГПК, за предявяване на разглеждания иск изтича на 13.10.2014
г. – понеделник (първи работен ден след 11.10.2014г.).
От приетите
писмени доказателства се установи, че на 13.10.2014 г. въззивникът-ищец е
изпратил пратка до въззиваемата страна-ответник, но до приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция, не са представени и събрани нови доказателства,
от които да се установи какво е било съдържанието на колетната пратка от
13.10.2014 г. Същевременно, от събраното пред районния съд писмено
доказателство – писмо рег. № СИ-29-2109/27.06.2017 г. се установи, че за
периода от 13.10.2014 г. – 17.10.2014 г. във входящия регистър на В.А.„Г.С.Р.“
няма данни за постъпили пратки с подател Р.П.И.. По изложените съображения и поради
липсата на други доказателства, настоящият въззивен състав приема по арг. от
противното на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК, че по делото не е
установено предявеният пред съда иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ,
вр. чл. 188, т. 1 от КТ - за отмяна като незаконосъобразна на заповед №
3РД-512/11.09.2014 г., да е подаден в срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ,
изтекъл на 13.10.2014 г. В този смисъл съдът приема за основателно своевременно
въведеното възражение от ответника-въззиваемата страна, за изтекла погасителна
давност за предявяване на иска за отмяна като незаконосъобразна на процесната заповед.
С оглед
изложените съображения следва, че възраженията на въззивника, поддържани с
исковата молба и с въззивната жалба, са изцяло неоснователни.
Първостепенният
съд, като е достигнал до същия правен извод, е постановил правилно и
законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
Предвид изчерпателното
изброяване на изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските
съдът приема следното:
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени
претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А
въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 392978 от 24.04.2018г., постановено по гр. дело № 56547/2014г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 123 състав.
ОСЪЖДА Р.П.И., ЕГН ********** да заплати на В.А.„Г.С.Р.“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*********сумата в размер на 50 (петдесет) лева – разноски по въззивно гр. дело № 10767/2018г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.