ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 767
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20232100500330 по описа за 2023 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Б. Г. М. от
гр.Карнобат, представляван по пълномощие от адв.С.ветлаГонкова- Трайкова, против
разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 310/05.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№ 932 по описа за 2021г. на
Районен съд- Карнобат.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането за незабавно изпълнение е издадено в
нарушение на чл.418, ал.2 от ГПК. Сочи, че приложения към заявлението на „Бисер 2014“
ЕООД запис на заповед, издаден на 17.07.2020г. в гр.Карнобат съдържа печатен текст,
съгласно който издателят му Б. Г. М. се е задължил да заплати безусловно и без протест на
„Бисер 2014“ ЕООД сумата 50000 лв. на падеж 1.08.2021г., както и ръкописно изписани
имена и подпис на лицето, вписано в текста като издател. Изтъква се, че след текста подпис
на издателя липсва подпис в непосредствена близост, а ръкописните имена и подпис са
положени на разстояние, зачертано с три линии, като по този начин била прекъсната
логичната връзка от заглавието на документа до подписа на лицето. Това обосновавало
извод за липса на подпис под изявлението за безусловно задължение. Според жалбоподателя
записът на заповед не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Заявява също, че изписаните в документа имена и
подпис не са положени от Б. М., а приложения запис на заповед е неистински документ.
Сочи, че страните са се намирали в трудовоправна- връзка, прекратена през 2020г. без
претенции на работодателя. Документът бил изготвен без участието на посочения в него
автор, индиция за което било несъответствието на вписания документ за самоличност. Към
17.07.2020г. М. притежавал лична карта № *********, издадена на 14.06.2017г. от МВР
Бургас. Сочи, че това несъответствие е можело да бъде установено при проверката на
1
постоянния адрес на длъжника. Това несъответствие, заедно с особеностите на
съдържанието на приложения запис на заповед подкрепяли извода за липса на подпис на
издател на документа по чл.417 ГПК. По изложените съображения намира, че записът на
заповед не е годно изпълнително основание и въз основа на него не може да се уважи
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Моли разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, а изпълнителният
лист да бъде обезсилен. Претендира разноски.
Представя следните доказателства: копие от известие за изх.№87/702293/9.01.2023г.
и копие от лична карта № *********, издадена на 14.06.2017г. от МВР Бургас.
Частната жалба е с правно основание чл.419, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира жалбата за допустима.
В предвидения от закона срок е постъпил отговор от страна на ответника по жалбата-
„Бисер 2014” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.
„Стефана Чамурова“ №22-А, представлявано от управителя А. Д.. Ответната страна счита,
че аргументите, изложени в жалбата са неоснователни, а жалбата следва да се остави без
уважение. Развити са подробни съображения.
Представя като доказателство копие на лична карта на жалбоподателя *** от ***,
издадена от МВР- Бургас.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 932 по описа за 2021г. на Районен съд Карнобат е
образувано по заявление от 4.08.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, подадено от „Бисер 2014“ ЕООД. Иска се издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист против Б. Г. М. от гр.Карнобат за сумата от 50000 лв.- главница и лихва
за периода от 1.08.2022г. до изплащане на дължимата сума. В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че паричното вземане е по запис на заповед от 17.07.2020г. В т.12 като документ,
от който произтича вземането е посочено следното: запис на заповед от 17.07.2020г. с падеж
на 1.08.2021г.
Към заявлението е приложен запис на заповед /л.7/, издаден на 17.07.2020г. в
гр.Карнобат, в текста на който е посочено, че Б. Г. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
***, л.к. ***, изд. На *** от РДВР Бургас, се е задължил безусловно и без протест да заплати
на „Бисер 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Карнобат и адрес ул. „Стефана
Чамурова“ №22А сумата от 50000 лв. посочено е също, че падежън на плащането е
1.08.2021г., а мястото на плащане- гр.Карнобат, на адреса на „Бисер 2014“ ЕООД ул.
„Стефана Чамурова“ №22-А. След този напечатан текст е оставено празно разстояние от
около 3 см. и отново печатно е изписано „Подпис на издателя:“ . Срещу последната фраза са
положени три хоризонтални черти, изпълващи празното пространство над и под израза
„Подпис на Издателя:“.
Под тях е изписано името „Б. Г. М.“ и е положен подпис, които са изпълнени
2
ръкописно.
С обжалваното разпореждане, обективирано както в заповед № 310 от 5.08.2022г. по
ч.гр.д.№ 932/2021г., така и в разпореждане №452 от 5.08.2021г., постановено по същото
дело, районният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането, тъй
като е представен редовен от външна страна документ, поради което на основание чл.418 от
ГПК е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата от 50000 лв., ведно със законната
лихва от 4.08.2022г. и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Видно от
отбелязването върху заповедта за изпълнение и върху изпълнителния лист, последният е
издаден под № 169 на 6.08.2022г. и е получен на същата дата от А. Д..
На 12.01.2023г. по делото на районния съд е постъпило възражение от длъжника Б.
М. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение (по повод на което с определение от
26.01.2023г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си против длъжника) и е постановено спиране на изпълнението на изпълнително
дело № 202305400001 по описа на ЧСИ Илко Бакалов. На същата дата е подадена и частната
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, по която е образувано настоящото
производство.
Цитираните по-горе процесуални действия на длъжниците са извършени
своевременно, тъй като от приложената покана за доброволно изпълнение се установява, че
същата е с изходящ № 171/6.01.2023г. по описа на ЧСИ Бакалов и е връчена на
жалбоподателя на 13.01.2023г. /така- известие за доставяне на л.24 от делото на РС/. Видно
от представеното банково уведомление, жалбоподателят е узнал за образуваното
изпълнително дело на 9.01.2023г.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна
и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За
издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две
предпоставки. Безспорно е, че към датата на издаването на обжалваното разпореждане тези
предпоставки са били налице, тъй като според настоящият съдебен състав представения
запис на заповед е редовен от външна страна, падежа на задължението е настъпил, а
заявителят е декларирал, че не е получил изпълнение по записа на заповед, поради което
правилно районният съд е приел, че ценната книга подлежи на принудително изпълнение.
Доводите в частната жалба са неоснователни.
Действително, трите имена и подписа на длъжника са изпълнени на значително
разстояние под печатния текст на записа на заповед, поради което възниква съмнение кога и
дали са изписани от длъжника /понастоящем жалбоподател/. Формално обаче подпис /по
смисъла на чл.535, т.7 от ТЗ/ е налице, а автентичността на записа на заповед следва да бъде
изследвана в производството по чл.422, ал.1 ГПК.
Видно от приложените от страните преписи от две различни лични карти на
3
жалбоподателя, срокът на валидност и на двете карти включва и датата на издаване на
записа на заповед- 17.07.2022г. В настоящото производство, с оглед ограничения му
предмет е невъзможно да се установи дали личната карта, посочена в записа на заповед
/която е издадена първа във времето/ е била обявена за невалидна към датата на издаването
му, както и дали въпреки това обстоятелство жалбоподателят е продължил да я използва.
Същевременно, основателно е становището на ответника по жалбата, че номерът и датата на
издаване на личната карта не са сред реквизитите на записа на заповед, изброени в нормата
на чл.535 ТЗ, поради което, дори да се приеме, че към датата на издаване на записа на
заповед, личната карта на жалбоподателя е била тази, представена от него към частната
жалба, това само по себе си не е основание да се направи обоснован извод, че записът на
заповед не е редовен от външна страна документ по чл.417, т.10, предл.1 от ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че защитата на длъжника
срещу разпореждането за незабавно изпълнение е осигурена от закона, тъй като по аргумент
от чл.420, ал.1 ГПК следва, че принудителното изпълнение спира по силата на закона с
подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, а съдебната практика, по
аргумент от чл.420, ал.3 ГПК извежда, че изричното определение на съда за спиране на
изпълнението в хипотезата на документ по чл.417, т.10 ГПК не подлежи на обжалване.
Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, ведно с
искането за присъждане на деловодни разноски.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№178/12.01.2023г. по описа на РС-
Карнобат, подадена от Б. Г. М. от гр.Карнобат, представляван по пълномощие от адв. Светла
Гонкова-Трайкова, против разпореждането за незабавно изпълнение на заповед №
310/05.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по
ч.гр.д.№ 932 по описа за 2021г. на Районен съд- Карнобат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Г. М. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4