РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330106313 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД
срещу Р. Й. А., с която се предявяват обективно кумулативно съединени
осъдителни иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 600
лева, представляваща главница по Договор за кредит № ***** г., сключен
между „4финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***** г., и сумата в размер на
143,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане
на сумата.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не се установява
наличие на облигаторно правоотношение между страните, се предявява иск с
правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата в размер на 600 лева, предадена без правно основание, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
****** г., до окончателното изплащане на сумата.
1
В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. между
ответницата и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ******** г.,
по силата на който дружеството е отпуснало сумата в размер на 600 лева.
Посочената сума следвало да бъде върната от ответника в срок до ***** г.
След настъпване на падежа, ответника не изпълнил задължението за
заплащане на посочената сума.
На 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и ищецът бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания № ******* г., по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит № *****
г., сключен с ответника, които били описани в Приложение № 1 към договора.
Цедентът упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърляне на
вземането. Поради изложеното ищецът изпратил съобщение до ответницата
за извършеното прехвърляне на вземане, но същото се върнало непотърсено.
Поради тази причина към исковата молба е приложено Уведомление за
извършената цесия.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
2
Процесуалният представител на ищеца в становище вх. № ***** г. по
описа на Районен съд Пловдив, преди първото открито съдебно заседание по
делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично
– л.38 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на
ответната страна – л.33 от делото, а ответникът е редовно уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 38 от
делото, с която е връчен препис от Определение № ******* г., постановено
по делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Договор за
прехвърляне на вземания № ******г. и приложение № 1 към него /л.17-24/,
Договор за кредит № ***** г., сключен между „4Финанс“ ЕООД и ответника
/л.6-15/ и разписка за изплатена сума по кредит /л.16/, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
исковата молба в съда – ******* г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
3
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва
да се определи възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените
разноски от ищеца по делото е 200 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. – за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД Р.
Й. А., ЕГН: ******, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК: *********, следните суми: сумата в размер на 600 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № ******* г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с Договор за прехвърляне на вземания № ******* г., и сумата в размер на
143,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 24.11.2018 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Й. А., ЕГН: *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 200 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4