ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. Шумен , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана И. Георгиева
Членове:Светлин Е. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Е. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20213600600126 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по жалба на Н. Ж.
Н. ЕГН **********, чрез адв. С.Й. С. от ШАК, против Определение №
260153 от 16.03.2021г. на Районен съд - Шумен, постановено по ЧНД №
300/2021г., с което е потвърдено Постановление на ШРП от 15.09.2020г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
1286/2019г. по описа на РУ-Шумен водено за престъпление по чл.129, ал.1 от
НК.
С жалбата се изразява становище за неправилност на атакуваното
определение. Според процесуалният представител първоинстанционният съд
не е съобразил, че постановлението на ШРП е в противоречие със събраните в
хода на разследване доказателства. Счита, че от същите е видно, че са налице
достатъчно данни и основателни предположения относно авторството на
процесното деяние, даващи основание за повдигане на обвинение. Намира, че
са игнорирани заключенията на съдебно медицинските експертизи, които
сочат на умишлено причинена средна телесна повреда, а не до
„самонараняване“.
Моли за отмяна на обжалваното определение на ШРС и връщане на
делото на прокурора с указания относно прилагането на закона и повдигане
1
на обвинение на лицата М.Х.Б. и Ю.К.Б..
След като се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените към
ВЧНД № 126/2021г. на ШОС материали, съдът намира, че жалбата е
просецуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради
следните съображения на настоящия въззивен състав:
Досъдебно производство № 1286/2019г. по описа на РУ -Шумен е
образувано на 07.11.2019г., за това, че на 03.09.2019г. в Шумен е причинена
на Н. Ж. Н. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на външния
малеол на десния глезен, довела до затруднение в движението на десния
долен крайник- престъпление по чл.129 ал.1 от НК. Разследването е
приключило на 31.07,2020г., със заключително постановление с мнение за
прекратяване на наказателното производство, с правно основание чл.24, ал.1,
т.1 от НПК.
За да постанови обжалваното определение, районният съд въз основа на
всички събрани по делото доказателства приел фактическа обстановка,
идентична с тази в постановлението на ШРП за прекратяване на
наказателното производство:
Жалбоподателя Н., притежава вилен имот на *******, където съседи му
са, М.Б. и съпругата му Ю.Б.. През лятото на 2019г., Н. бил извън пределите
на Република България, тъй като работел, като международен шофьор, но
именно докато бил в чужбина, бил уведомен, че арматурни железа, които бил
заварил, за да укрепи оградата на вилния си имот, били изтръгнати.
В края на м.август 2019г., се прибрал в дома си, като потърсил съвет от
адвокат, за да заяви претенциите си към посочените по горе две лица, тъй
като бил убеден, че именно те са му причинили вредите. Във вечерните
часове на 03.09.2019г. след като употребил не малко количество алкохол,
решил да се саморазправи със семейство Б..
Н. се спрял пред входната врата на Б. и ударил с парче тухла по вратата.
По това време във въпросният имот освен М.Б. се намирали съпругата му
Ю.Б., както и гости на семейството - И. и В.Х.. Четиримата били във
вътрешността на имота, но след като чули шума предизвикан от виковете на
Н. и ударите му по вратата, Б. решила да отиде до входната врата, за да иди
2
какво става, а съпругът й я последвал.
Когато двамата приближили Н., той започнал да ги заплашва, че тази
вечер ще ги запали и един от тях ще умре, като ги упреквал, че именно те са
съборили железата поставени на оградата му. Ю.Б. се опитала да обясни, че
въпросните железа всъщност са премахнати не от тях, а от зет им К.М., който
спукал заради същите гумата на автомобила си. Н. обаче възразил, че М. му е
приятел и той няма претенции към него, а към Б., като Ю.Б. тръгнала към
имота на Н., за да удостовери твърдението си, а Б. ги последвал. Когато Б. и
Н. достигнали имота на последния и Б. попитала какво точно е станало и защо
трябва да се разправят нощно време, внезапно Н. блъснал в гръб жената,
вследствие на което последната паднала по лице. Съпругът й се втурнал да й
помогне, като започнал да търси сметка от Н. защо е постъпил по този начин
и докато указвал помощ на съпругата си, за да може тя да се изправи, Н.
ударил и него. Имено в този момент между двамата мъже започнала размяна
на удари, а Ю.Б. извикала на Х. да извика полиция. Това мотивирало Н. да
спре, а М.Б. успял да се отдалечи и да се отправи към имота си.
Действително след позвъняване на тел. 112 от страна на Х., не след
дълго пристигнал полицейски екип в лицето на В.В. и С.С., които
констатирали, че и Н.Н. и М.Б. имали наранявания налагащи оказване на
медицинска помощ, поради което повикали линейка, като двамата участници
в конфликта били откарани в МБАЛ Шумен с оглед провеждане на лечение.
Видно от приобщената по делото медицинска документация е, че
вследствие на инцидента Б. е получила множество охлузвания и
кръвонасядания в областта на двата горни и десния долен крайник.
На М.Б. били причинени масивни кръвонасядания по клепачите на
лявото око, лявата скула и лявото слепоочие, петнисти охлузвания по десния
лакът, кръвонасядания по лявата раменница.
Н.Н. получил множествени охлузвания в областта на главата, десния
горен и двата долни крайника, множествено кръвонасядения в областта на
двата долни и двата горни крайника, фрактура на външния малеол на десния
глезен, руптура на делтовидната връзка на десния глезен, като именно двете
последни увреждания са довели до трайно затруднение в движението на
3
десния долен крайник на Н. и покриват медикобиологичните белези на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Всички останали наранявания на тримата участници в конфликта
покриват медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130 от НК.
След като приел безкритично фактическата обстановка, установена от
представителя на ШРП, първоистанционният съд споделил и изведените в
постановлението на прекратяване на наказателното производство правни
изводи.
Настоящия състав изцяло споделя изводите на ШРС, като ги намира за
правилни и обосновани. Същите са в синхрон със събраните по делото
доказателства и от обективния им анализ не може да бъде направен друг
извод.
В основата на казуса стои въпроса налице ли е престъпление по чл.129,
ал.1 от НК или не. В отговора на този въпрос стои спора, предмет на
настоящото въззивно производство, като се има предвид безспорният факт, че
Н. е получил травматични увреждания, довели до трайно затруднение в
движението на десен долен крайник.
За да обоснове наличието на деятелност по чл.129, ал.1 от НК
процесуалния представител на Н.Н. излага твърдение за категоричност в
заключенията на експертизите сочещи на умишлена причинена телесна
повреда.
Доводът е неоснователен. Заключението на комплексната медицинска
експертиза е еднопосочно относно механизма, при който може да възникне
подобно травматично увреждане. Вещите лица са посочили, че е малко
вероятно такъв вид счупване да се получи при падане от собствен ръст върху
плоскост или при директен удар върху мястото, че обикновено счупване на
малкия пищял комбинирано с увреда на делтовина връзка и фрактура на заден
ръб на големия пищял се получава при усукване на глезена и отвеждане
навън при фиксирано в земната повърхност стъпало. Заключението на
обсъжданата експертиза е в синхрон и с останалите доказателства по делото –
свидетелските показания на полицейските служители, пред които Н. обяснил
4
начина по който е получил травматичното увреждане. Не без значение се
явява и състоянието в което той се намирал към момента на получаване на
това увреждане. Същият е бил значително повлиян от алкохола. Обвинението
не може да почива на предположения. Само факта, че е бил във контакт с
посочените по-горе лица съпрузите Б., който е прераснал във физически
инцидент, не е достатъчно да се направи обоснован извод, че те са причинили
травматичните увреждания на Н., а други доказателства в тази посока не са
събрани, а и процесуалните възможности за това са изчерпани.
Ето защо въззивната инстанция намира, че определението на Районен
съд – Шумен е правилно и обосновано и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260153 от 16.03.2021г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ЧНД № 300/2018г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните, за изготвяне на настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5