№ 172
гр. Плевен, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК:
С решение № 1069 от 31.07.2024г., постановвено по гр.д. №3162/2023г.
по описа на Плевенски районен съд състав на същия съде е отхвърлил
предявения от Г. В. В., ЕГН **********, срещу ГД „Охрана“ към МП иск с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. За установяване на
дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично положение“ при
конвоирането му на 07,02,2019 г. от Затвора - гр.Плевен до Затвора – гр.Ловеч
и обратно в Затвора – гр.Плевен, изразяващо се в различно третиране в
сравнение с други лишени от свобода по отношение конвоирането му от двоен
конвоен наряд – на ГДО към МП и на МВР-ГДЖСОБ, като неоснователен и
недоказан.
Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил предявения от ищеца
иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на
дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично положение“ при
конвоирането му на 28,12,2018 г. от Затвора - гр.Ловеч до Затвора – гр.Плевен,
изразяващо се в различно третиране в сравнение с други лишени от свобода по
отношение конвоирането му от двоен конвоен наряд – на ГДО към МП и на
МВР-ГДЖСОБ.
Съдът е отвхрълил и иска по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. – за осъждане на
ответника да преустанови нарушението, възстановяване на положението.
Съдът е отхвърлил и исковете по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. – за
осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди – в резултат на системно и продължително унижаване на човешкото му
достойнство с нечовешко конвоиране против волята му, придружено със
системно продължително мъчение и изтезание, е причинен психоемоционален
стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание,
подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в
1
резултат на различното третиране, в размер на 2000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07,02,2019 г. и 28,12,2018 г.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Така постановеното съдебно решение е било обжалвано от страна на
ищеца – Г. В. В. чрез процесуалния му представител. Във въззивната жалба са
развити твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт, постановен при допуснати нарушения на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения. В жалбата се излагат твърдения, че е
налице от една страна процесуална незаконосъобразност в мотивите на
решението, поради неизвършване на задълбочено обсъждане на доводи,
доказателства и възражения, а от друга страна - поради неприлагане от
първоинстанционния съд на санкцията по чл.190, ал.2 ГПК и чл.161 ГПК във
връзка с отказ на ответника да представи по делото изискан от него документ.
Сочи се, че решението на РС-Плевен не почива на логически съждения,
защото макар съдът да приема, че за ответника е задължително да представи
документ, обосноваващ различен режим на конвоиране на ищеца и същият не
е представен, съдът е приел този факт за установен и счел, че съществуват
правила за по-строгото конвоиране. Според жалбоподателя това представлява
процесуално нарушение и буди съмнение как съдът е стигнал до извода за
различно третиране на ищеца спрямо сравнявания с него свидетел. Навеждат
се доводи за необоснованост на решението в нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът не кредитирал с доверие част от показанията на
свидетеля М.С., т.к. приел, че същите в тази им част не представляват
допустимо производно доказателствено средство. Навеждат се оплаквания, че
първоинстанционният съд е нарушил материалния закон като е приел, че за
изпълнение на конвоирането с УСК /усилено строг конвой/ на лица особено
опасни за бягство, когато към служителите на ГД „Охрана“ са придадени и
сили на МВР, техният план се изготвя от друг орган, който ги уведомява за
плана и така се следват и спазват правилата за конвойна дейност по чл.18,
ал.8, т.2 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна
дейност от същите служители, които са утвърдени от министъра на
правосъдието. Жалбоподателят счита, че е бил подложен на понеблагоприятно
третиране на основа на лично положение, тъй като е бил превозван и
конвоиран с по-строги и по-сурови условия спрямо останалите лица лишени
от свобода с доживотни присъди, а не поради спазване на посочените правила.
В заключение жалбоподателят претендира от съда отмяна на обжалваното
решение на РС-Плевен в неговата цялост и моли съда да постанови друго
решение, с което да уважи предявените искове по ЗЗДискр.
Въззиваемата страна ГДО към МП – гр. София не изпраща отговор и в
срока за отговор и не изразява становище.
С определение от 17.01.2024 година съдът е конституирал в качеството
на ищци по делото наследниците по закон на починалия в хода на
производството жалбоподател Г. В. В. с ЕГН **********, а именно А. С. В. с
ЕГН **********, П. Г. В. с ЕГН **********, В. Г. В. с ЕГН **********, А. Г.
В..
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната и
въззиваемата страна, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя и
като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по намира за установено следното:
2
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което съата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК препраща
своята към нея.
Първоинстанционният съд е изложил подробни, законосъобразни и
правилни правни изводи, изведени в мотивната част на своя съдебен акт,
които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания
следва да бъде допълнено следното:
За да постанови обжалваното решение първоинстнационният съд е
приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от ЗЗДискр., основани на твърденията, че спрямо ищеца е
извършен дискриминационен акт чрез осъщественото конвоиране на
28.12.2018г., както и на 07.02.2019г. чрез двоен конвоен наряд чрез служители
на ГДО при МП и МВР. Приел също така, че със Заповед №3-166 от
06.02.2019г. на Началника на ОЗ „ОХРАНА“ се установява назначен конвоен
наряд в състав от шест служители на ОЗ Охрана-Плевен, за осъществяване на
конвой от гр.Плевен - гр.Ловеч и обратно със СА СИТРОЕН „ДЖЪМПЕР“ и
СА Ситроен Берлинго, при спазване на правилата за условията и редът за
осъществяване на конвойна дейност.
Съдът е приел, че в разглеждания случай ищецът не е провел успешно
доказване на фактите, които на пръв поглед да са достатъчни за да обосноват
предположение за дискриминация осъществена на 28.12.2018г., както и на
07.02.2019г. спрямо него от страна на служители ГДО. Съдът е приел, че
различното третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода,
изтърпяващи наказание „Доживотен затвор без замяна“ следва от това, че
ищецът в сравнение със свидетеля М.С., е конвоиран при по-строг контрол с
придадени сили от МВР – хипотезата на чл.18, ал.8, т.2 от Правилата. Този
режим (УСК) е и с придадени сили от друг орган - МВР, за разлика от т.1, като
този факт следва от признанието на ответника в Отговора на исковата молба и
представената докладна записка, а не от Заповедта на началника на ОЗ
Охрана, представляваща административния акт, въз основа на който е
осъществено конвоирането на 28.12.2018г., както и на 07.02.2019г. от ГДО.
Именно от тези факти съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 18, ал.8, т.2
от Правилата за конвоирането на 18.02.2019г., като то е извършено от два
органа – ГДО и МВР. Основанието за по-строгото конвоиране, според нормата
на чл.18, ал.8 от Правилата може да е различно - конкретна информация за
3
бягство, съпротива, нападение, осуетяване на конвоя и представляват
обществен и медиен интерес. В разглеждания случай конкретното основание
не се е установило, макар ответникът да твърди, че същото се дължи на
указания на ВКП, които сами по себе си не са сред изброените в чл.18, ал.8 от
Правилата основания. Първоинстанционният съд приел, че въпросното
различно третиране чрез конвоиране при по-строг контрол с допълнителни
сили от МВР и органи на ответника ГДО, не се установява да е
неблагоприятно за ищеца за конкретните дати, тъй като показанията на
свидетеля С. установяват общи положения с неустановен момент и други
случаи, различни от процесния. Съобразявайки нормативната уредба за
начина и ред на конвоиране на „лишените от свобода до живот“, съдът
намерил, че свидетелят С. е конвоиран съгласно чл.18, ал.6 от Правилата, а
ищецът е конвоиран с УСК, при който разликата следва не от оборудването и
принадлежностите на служителите на ГД „Охрана“, а само от техния
брой/придадени сили от МВР, и придружаващия ги пилотиращ или
осигуряващ автомобил.
Тази мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при
условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето
решение.
Защитеният признак „лично положение“, на който се позовава ищеца,
според трайната съдебната практика представлява качество, белег иманентно
присъщ на личността, който го отличава и в конкретна фактическа ситуация е
причина за неравно третиране, а в разглежданият случай ищецът изрично
твърди, че не е знае на какво се дължи различното третиране и не определя
въпросните белези.
От събраните писмени и гласни доказателства не се установява пряка
връзка между конвоя с придадени сили от МВР и защитения признак „лично
положение“ по смисъла на ЗЗДискр. Не се установява ищецът да е бил по
неблагоприятно третиран с извършения на 28.12.2018г. и на 07.02.2019г. двоен
конвоен наряд с придадени сили от МВР от ОЗ-Плевен до съда в гр.Ловеч и
обратно в сравнение с останалите лица, изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“. По време на конвоя е изпълнявана инструкция и са следвани
правилата, разписани от администрацията, осъществяваща двоен конвоен
наряд с придадени сили от МВР, като в нито едни от моментите не е бил
нарушен баланса между правата на затворника по време на конвоирането и
задълженията съгласно разписаният ред и начин за осъществяване на конвоя
от страна на служителите на ГДО към МП. Освен това съдът счита за
установено, че ищецът не е неблагоприятно третиран само заради това, че е
обездвижен с белезници на ръцете към колан кръста и с вериги на краката. По
идентичен начин е конвоиран свидетеля С., както и свидетеля Х. А. Х.,
разпитан в хода на въззивното произовдство, а именно, че са заключени с
белезници на ръцете и краката, ръцете им са обездвижени с друг синджир с
колан на кръста отпред, понякога се возят сами, понякога с други лишени от
свобода.
Видно от приложените писмени доказателства се установява, че
конвоирането на лишения от свобода Г. В. на 28.12.2018г. и на 07.02.2019г. е
осъществено с усилено строг конвой (УСК) и с придадени сили от МВР на
основание чл.18 от правилата за условията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служители на ГД „Охрана“, утвърдени от министъра на
правосъдието, и на основание указания на ВКП с гриф „поверително“. Видно
от Заповед № З – 166 от 06.02.2019г. на началника на Областно звено „Охрана-
4
Плевен“, ГДО към МП е назначен двоен конвоен наряд в състав от 6
служители на ОЗ „Охрана Плевен“ и е определен маршрута, реда и начина, по
който ще се осъществява конвоя, включително и мерките за изолация и охрана
от служителите.
Видно от писмо от ГДО към Министерството на правосъдието
конвоирането на лишеният от свобода Г. В. В. от служителите на ГДО с
придадени сили от МВР е на основание получено постановление на ВКП с №
RB 421133-001-09/4-253/24.11.2017г., което е с гриф на секретност
„Поверително“. В писмото се уточнява, че дадените в това постановление на
ВКП указания са за конвоиране на ищеца с усилено строг конвой /УСК/ и при
създадена организация за съвместни действия с органите на МВР и ГДИН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ПлРС
правилно е приел, че са неоснователни предявените от Г. В. В. срещу Главна
Дирекция „Охрана“ към МП искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от ЗЗДискр.
Разпитаният в хода на въззивното производство свидетел Х. А. Х. не
установява да е налице по-различно третиране на ищеца Г. В., като съдът не
дава вяра на показанията му в тази част. Това е така, тъй като свидетелят
посочва конвоиране, извършено по отношение на ищеца, до гр. Велико
Търново, гр. Бургас и гр. София, като на процесните дати не е извършвано
конвоиране до тези населени места.
Крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция
и поради това обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора във въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски възниква за въззиваемата страна в спора. Същата не
претендира присъждането на разноски във въззивното производство, поради
което разноски не следва да бъдат присъждани.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване на осн.
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, Окръжен съд –
Плевен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1069 от 31.07.2024г.,
постановвено по гр.д. №3162/2023г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5