№ 2868
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20221100109670 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от И. Х. Г. срещу
Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 19.04.2021 г. в гр. София, на
кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Сливница“, по вина на В. И. И., водач на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество,
ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 7152,78 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждането – 19.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.09.2022 г.
В исковата молба и уточнителна молба от 01.11.2022 г. са изложени твърдения, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Хюндай“, който навлизайки в
кръстовището е реализирал удар с преминаващия кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *******, управляван от К. С.Т..
Твърди се, че водачът на л.а. „Хюндай“ го е управлявал без да притежава свидетелство за
управление на МПС, като е напуснал ПТП без да уведоми компетентната служба на МВР и
не е съдействал на ищеца като пострадало лице, който ищец се е возил на задна дясна
седалка с поставен обезопасителен колан.
Поддържа, че от процесното ПТП ищецът е получил фрактура на медиалната фаланга
на пети пръст на дясната ръка, контузия в областта на кръста, кръвонасядания в дясната
1
челно слепоочно тилна област на главата, в областта на кръста вдясно и областта на лявото
коляно, охлузвания в областта на дясното коляно, лявото коляно и лявата подбедрица, от
която търпи силни емоционални болки и страдания.
Сочи, че към датата на инцидента лекият автомобил, причинил ПТП, е имал валидно
сключена застраховка с ответното дружество, като с молба от 05.02.2022 г. е предявил
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която
застрахователят е определил обезщетение от 2500 лв., несъответстващо на размера на
вредите. Предвид изложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящата претенция, като моли същата да бъде уважена в пълен размер, ведно с
дължимата законна лихва от датата на ПТП.
С уточнителна молба от 05.07.2023 г., ищецът е пояснил, че във връзка с описаната
фактическа обстановка в исковата молба, В. И. И. е неправоспособен водач, който управлява
МПС, без да притежава СУМПС в процесното ПТП. Освен това не е останал на
местопроизшествието, а го е напуснал и не е уведомил органите на МВР за него. Сочи, че са
нарушени чл. 185, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 150 от ЗДвП, като деянието представлява
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Не отрича, че водачът на л.а. „Ауди А8“ е преминал на
червен светофар, но твърди, че това не изключва пряката и непосредствена вина на В. И. И..
Ответникът Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на
процесния лек автомобил, но оспорва наличието на виновно и протИ.правно поведение на
застрахования водач и механизма на ПТП. Твърди, че същото е настъпило изцяло по вина на
водача на л.а. „Ауди А8“, който се е движил с несъобразена скорост, не е предприел
обективно възможни действия за избягване на удара и е навлязъл в кръстовището на
забранителен за него червен сигнал на светофарната уредба. Поддържа, че соченият
делинквент е бил поставен в невъзможност да избегне удара.
В условията на евентуалност се твърди наличие на независимо съизвършителство на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег.
№ ******* и независимо съизвършителство от страна на Т.Д., който е предоставил
собствения си автомобил на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС,
с което е допринесъл за настъпване на процесното събитие.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е пътувал без
поставен обезопасителен колан, както и поради неизпълнение на лекарските предписания за
домашно лечение и препоръки от медицинския персонал, с което е допринесъл в значителна
степен за продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.
Оспорва размера на претендираните обезщетения като силно завишен. Счита, че
лихва за забава би дължал едва от датата на връчване на исковата молба – 15.02.2023 г.
Третото лице помагач на страната на ответника - В. И. И. не представя становище.
Третото лице помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество Е.“ АД
оспорва твърденията на ответника, че вина за настъпването на ПТП има водачът на
застрахования при него лек автомобил Ауди А8. В условията на евентуалност прави
възражение за независимо съизвършителство между двамата водачи, като твърдят, че липсва
2
основание за ангажиране отговорността на „Застрахователно дружество Е.“ АД във връзка с
ПТП.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно протИ.правно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са
причинени травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
BG/23/121000514785, валидна до 14.02.2022 г.
Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
изготвен от дежурен ТПТП-О „ПП“-СДВР на МВР, от 19.04.2021 г., на същата дата е
настъпил удар между лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № *******, управляван от К.
Симеонов Терзийски, и лек автомобил „Хюндай Соната“, с рег. №*******, управляван от В.
И. И.. В графата „обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че л.а. „Ауди А8“ се е
движил по ул. „Опълченска“ с посока от бул. „Княгиня М. Луиза“, към ул. „Цар Симеон“ и
на кръстовището с бул. „Сливница“ навлиза и преминава на забранен червен сигнал на
автоматично работеща светофарна уредба и реализира ПТП с движещия се по бул.
„Сливница“ с посока от „Сточна гара“ към бул. „Константин Величков“, преминаващ на
разрешен зелен сигнал на автоматично работеща светофарна уредба л.а. „Хюндай Соната“.
Отбелязано е, че водачът на л.а. „Хюндай Соната“ не притежава свидетелство за управление
на МПС и след като реализира ПТП напуска мястото без да уведоми, компетентната служба
на МВР. Тези обстоятелства се установяват и от представеното на л. 75 от делото
наказателно постановление №21-4332-009663 от 19.04.2022 г. от СДВР Пътна полиция, с
което на В. И. И. е наложена глоба по чл. 185 ЗДвП и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
В открито съдебно заседание ищецът И. Х. Г. дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК,
според които водачът на л.а. „Хюндай Соната“ не е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата чрез предприемане на забранена маневра, забранителна
сигнализация на движението, несъобразена скорост на движение, неспазване на дистанция, а
докато е шофирал нормално в платното, водачът на л.а. „Ауди А8“ е минал на червен
светофар и блъснал странично – в десния преден калник и дясна предна врата л.а.
„Хюндай“. Твърди, че водачът на л.а. „Хюндай Соната“ не е могъл да избегне сблъсъка с
другия автомобил. Потвърждава, че шофьорът на л.а. „Хюндай Соната“ е напуснал
местопроизшествието след инцидента. Сочи, че е бил с предпазен колан. Ищецът заявява, че
вследствие на ПТП има счупен пръст и натъртване. Около месец е бил с гипс и не е могъл
безпроблемно да използва мобилни устройства с увредената ръка. Твърди, че не е получил
извънсъдебно застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
Според приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска и
3
автотехническа експертиза се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е
получил повърхностни контузии на главата, гръдния кош, кръста и двете колена, които са
довели до кръвонасядания и са предизвикали болки и страдания. Възстановяването е
продължило между 15 и 25 дни. Има счупване на средната фаланга на 5-ти пръст на дясната
ръка, което е предизвикало трайно затруднено движение на пръста за срок по-голям от 30
дни. Препоръчано е оперативно лечение след преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, но в
представените документи не е установено да е провеждано такова. Ищецът не е
хоспитализиран, според вещите лица по делото няма данни за проведено медикаментозно
лечение, както и за проследяване на травмата и извършени медицински прегледи. Към
настоящия момент ищецът би трябвало да е напълно възстановен с добър обем и сила на
захвата на ръката.
Причината за настъпване на ПТП според вещото лице Т. Т. е движението на л.а.
„Ауди А8“ през кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Опълченска“ на забранителен
сигнал на светофара. Съпътстващата причина за настъпване на ПТП е управлението на л.а.
„Хюндай Соната” от водач без правоспособност за съответната категория и без
удостоверение за допълнителна квалификация при упражняване на таксиметрова дейност.
На последния са му липсвали нормативно придобити знания и умения за управление при
градски условия на таксиметров автомобил. В експертизата е установено, че и двата
автомобила са се движили с разрешена за този пътен участък скорост, а водачът на л.а.
„Ауди А8“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране или
намаляване на скоростта и пропускане на л.а. „Хюндай Соната“.
Според експертите от техническа гледна точка липсват данни и снимки, които да
обективират наличието на поставен предпазен колан от страна на ищеца. При правилно
поставен обезопасителен, триточков колан, максималната амплитуда на движение и
съответно разстоянието на придвижване напред на тялото на водача е около 5 см., т.е. таза и
долните крайници не биха се преместили на повече от 5 см. напред към облегалките на
предните седалки. От медицинската документация не са установени и диагностицирани
травми по тялото, свързани с използването на предпазен колан.
В открито съдебно заседание при приемане на КМСАТЕ вещото лице М. М. допълва,
че е извършил клиничен преглед на ищеца, в резултат на което е установил, че последица от
анатомията на пръста има отклонение на пети пръст в проксималната интерфалангеална
става от 3 до 4 градуса във вътрешна посока. Това обаче не се отразява на функцията на
ръката, а захватът и разгъването на пръста е възможно в пълен обем, без проблеми.
От техническа гледна точка, вещото лице Т. Т. уточнява в съдебното заседание, че
когато водачът е водач на МПС, извършващо обществен превоз, е длъжен, освен да
притежава свидетелство за управление от съответната категория, да премине квалификация
по определени наредби на Министерство на транспорта, тоест там допълнително се
завишават изискванията за неговата квалификация, знания и опит, като всичко се свежда до
по-бърза реакция на водача. Пояснява, че дължината на опасната зона е изчислена в два
варианта: първи, при който времето за спиране на водача на л.а. „Хюндай“ е 1,4 секунди, тъй
като е без свидетелство за управление и може да се предполага, че няма необходимия опит,
4
респективно по-бърза реакция, за да спре, и тази дължина е равна на 35,17 м.; и втори
вариант, при който времето за спиране е 0,6 сек, каквато би трябвало да е реакция при един
опитен и натрениран правоспособен водач и тогава дължината е 24,34 м.. В съдебно
заседание инж. Т. е посочил, че отстоянието на л.а. „Хюндай“ до мястото на удара, когато
водачът му е могъл да възприеме л.а. „Ауди“ като опасност, е равно на 18,62 м., което
съпоставено с горепосочените две дължини на опасната зона на спиране, води до извод, че
ПТП е било непредотвратимо за водача на л.а. „Хюндай“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
недоказано протИ.правно и виновно поведение на водача на лекия автомобил „Хюндай
Соната“, с което в причинна връзка да е настъпило процесното ПТП. Безспорно се
установява, че водачът е управлявал МПС без валидно свидетелство за съответната
категория, което е нарушение на чл. 155, ал. 1 ЗДвП. Не се установява обаче причинна
връзка между това протИ.правно поведение на сочения делинквент и настъпването на
сблъсъка на лекия автомобил „Ауди“. Самият ищец в обясненията си, дадени по реда на чл.
176 ГПК (и които в тази си част имат характера на признание за неизгодни за него факти,
съвпадащи с фактическите твърдения на ответника), заявява, че В. И. И. се е движил
правомерно в своето пътно платно и без да превишава допустимата скорост или да е
предприемал неправилна маневра (тези два факта се потвърждават и от КСМАТЕ),
навлизайки в кръстовището на зелен за него разрешителен сигнал на светофарната уредба.
Като очевидец пострадалият признава, че автомобилът, в който е пътувал, е бил ударен от
пресеклия на червен сигнал л.а. „Ауди“ и според субективните му впечатления сблъсък е
бил непредотвратим за водача В. И., като изводът за непредотвратимост се потвърждава и от
изчислителния анализ на вещото лице Т. Т., който на допълнително поставените от страните
въпроси в открито съдебно заседание пояснява, че соченият делинквент обективно не е
могъл да предотврати настъпването на ПТП, защото дължината на опасната му зона на
спиране, и в двата й разгледани варианта (35,17 м. или 24,34 м.), е по-голяма от отстоянието
до мястото на удара (18 метра).
Наличието на свидетелство за управление предполага придобити по време на
съответния курс умения за шофиране и знания на нормативната уредба, удостоверени чрез
полагането на финален изпит. Поради това, когато свидетелството е отнето, се предполага,
че при лицето са налице пропуски на определени по степен опит и/или познания,
необходими за безопасното управление на МПС. При определяне механизма и причините за
настъпване на ПТП вещото лице използва при изчислителния си анализ величини от
различно естество (дължина, скорост, време), които следва да съобрази със събраните по
делото доказателства (гласни и писмени), а не да работи хипотетично, като ги интерпретира,
използвайки специалните си знания, каквито не притежават страните и съда.
В случая правилно вещото лице Т. Т. е съобразило липсата на притежавано от водача
на л.а. „Хюндай“ свидетелство за управление и въпреки че подобно нарушение само по себе
си не би могло да бъде причина за настъпване на ПТП, тъй като не съществува подобно
нормативно правило или презумпция, то от съществуването на този факт може да се изведе
обосновано предположение (до доказване на противно), че при водача отсъстват знания
5
и/или умения, каквито би следвало да се приеме, че притежава всеки средностатистически
правоспособен водач, респ. логично е да се допусне, че неправоспобният водач би могъл в
по-ниска степен да предприеме адекватно поведение, с което да предотврати едно ПТП. В
този смисъл съдът кредитира приетите от вещото лице Т. две времена за реакция на водача
на л.а „Хюндай“, в зависимост от това дали МПС е управлявано от правоспособен или
неправоспособен шофьор, като в първия случай времето за реакция, което следва да се
приеме за необходимо, за да се предоврати сблъсъка с л.а. „Ауди“ чрез аварийно спиране, би
било значително по-кратко (0,6 сек.) и именно то е релевантно към изследване причинната
връзка между липсата на валидно притежавано от В. И. свидетелство за управление и
настъпването на ПТП, доколкото не се установява (а и самият ищец поддържа след дадените
му изрични указания с проекта за доклад) нарушаване на други правила за движение по
пътищата. В случая еднозначно се установява, че и в хипотеза, при която л.а. „Хюндай“ би
бил управляван от правоспособен водач с възможност да реагира на създалата се ситуация за
време от 0,6 сек., то ПТП е непредотвратимо за него, поради което не се доказва причинна
връзка между настъпването на сблъсъка и липсата на валидно свидетелство за управление у
В. И..
Тъй като искът е насочен срещу застрахователя на именно този автомобил, то и
ирелевантно е дали водачът на другия, участвал в ПТП, лек автомобил „Ауди“, е
причинител на инцидента, защото отношение към пораждане отговорността на ответника
има единствено протИ.правно поведението на застрахования при него водач, като между
това поведение и причините за настъпването на сблъсъка между двете МПС трябва да
съществува пряка връзка. Подобна обусловеност обаче не се установява по делото, поради
което съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че шофирайки без свидетелство за
управление В. И. И. е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования при
него водач, то и при отсъствието на деликтно поведение от страна на последния, ответникът
не носи отговорност за репариране на причинени на ищеца вреди от процесното ПТП.
Предвид горните съображения предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен, а в
полза на ответното дружество да се присъдят сторените разноски в общ размер на 3950 лв.,
от които: 30 лв. – такси за 5 бр. съдебни удостоверения; 900 лв. – депозит за КСМАТЕ; 20
лв. – такса за издаване на документи към УМБАЛСМ Н.И. Пирогов за документи въз основа
на съдебно удостоверение; и 3000 лв. с ДДС – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Размерът на последното съдът определя с оглед релевираното от ищеца
възражение за прекомерност, предвид обстоятелството, че след постановяване на решение
от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, съдът не е обвързан от минималните
размери в НМРАМ, като съдът счита, че сумата от 2500 лв. без ДДС отговаря на критериите
по чл. 36, ал. ЗАдв. - размерът да е справедлив и обоснован с оглед обема на положения труд
и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Претендираната от ответника сума от
15 лв., представляваща държавна такса за подадената частна жалба, не следва да се възлага в
тежест на ищеца, тъй като частната жалба е била оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „******* партер, чрез адв. Т. Х., срещу Застрахователно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД с ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, бул. ******* *******, чрез
Еднолично адвокатско дружество „Д. Х.“, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
19.04.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Опълченска“ и бул. „Сливница“, по вина
на В. И. И., водач на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с peг. № *******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7152,78 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва от датата на увреждането – 19.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба –
14.09.2022 г.
ОСЪЖДА И. Х. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „*******
партер, чрез адв. Т. Х., да заплати на Застрахователно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с
ЕИК *******, със съдебен адрес гр. София, бул. ******* *******, чрез Еднолично
адвокатско дружество „Д. Х.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ
размер на 3950 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Застрахователно дружество Е.“ АД
с ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7