Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 7182 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 11.02.2020
г., постановено по гр.д. № 33983/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав, е признато за
установено, че СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА Г.И Д.“ дължи на „А1 Б.“ ЕАД, на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 307, 26 лв.
задължение по договор от 24.07.2014 г. за периода 04.05.2016 г. – 03.10.2017 г.
Отхвърлен е искът за главницата за сумата над 307, 26 лв. до пълния предявен
размер от 585, 29 лв., както и искът за неустойка за сумата от 200 лв.
Ответникът е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 127, 16 лв. разноски
за заповедното производство и сумата от 292, 28 лв. разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Срещу така постановеното
решение в частта, с която е отхвърлен искът за главницата за сумата над 307, 26
лв. до пълния предявен размер от 585, 29 лв., е депозирана въззивна жалба от
ищеца „А1 Б.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че за да отхвърли частично иска, първоинстанционният съд е приел
за недължими таксите, начислявани в периода на временно ограничаване на
услугите поради неплащане. В тази връзка излага доводи, че макар и временно
ограничени, услугите са били активно за входящи обаждания, безплатни обаждания
и получаване на съобщения. В подкрепа на горното жалбоподателят се позовава на
Приложения А към представените по делото фактури за част от мобилните номера,
по отношение на които са отчетени безплатни разговори в периодите, в които
услугите за тях са били частично спрени. След частичното ограничаване на услугите по
договора мобилният оператор е продължил да начислява месечна абонаментна такса,
която счита за дължима, независимо от ползването/неползването на услугите, тъй
като представлява абонамент и дължимостта й не зависи от потреблението. Счита,
че върху главницата се дължи и законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, като излага доводи за неправилност на изводите
на съда, че след като се претендира неустойка, не може да се претендира законна
лихва за забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което да уважи изцяло иска за главницата, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА
Г.И Д.“.
Решението в частта, с
която е уважен предявеният иск за главницата до размера на сумата от 307, 26
лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка, е влязло в сила
като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235,
ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбите.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд
е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото са
включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Пред настоящата
инстанция не се спори относно валидното възникване на облигационно
правоотношение между страните по договор за предоставяне на мобилни услуги от
28.05.2014 г.
Установи се от
заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че в
периода 04.05.2016 г. – 03.10.2017 г. от страна на ищеца са издадени 184 бр.
фактури, основната част от които – 178 бр. се отнасят за месечни абонаментни
такси, и относително малка част – 6 бр. фактури на обща стойност 7, 70 лв. са
за такси за събиране на дължими суми. Последното плащане на ответника е
извършено на 15.06.2017 г. Констатира се, че през исковия период услугите не са
били изцяло активни. В таблица към отговора на първата задача от заключението,
са посочени 39 мобилни номера, предмет на облигационните правоотношения между
страните с посочване на периодите на временно прекратяване на услугите за всеки
от тях. За два от описаните в исковата молба мобилни номера: 0882 467 091
и 0882 467 161 вещото лице е посочило, че не са били активни за процесния
период, тъй като услугите за тях са били прекратени съответно на 19.11.2015 г.
и 17.12.2015 г. При съобразяване на периодите на преустановяване на услугите
вещото лице е констатирало, че дължимата стойност по процесния договор възлиза
на сумата от 307, 26 лв. с вкл. ДДС.
В тежест на ищеца по
така предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване
изпълнение на задълженията си по договора за мобилни услуги, за чието
предоставяне цели да установи спрямо ответника съществуването на неизплатени
задължения. В тежест на ответника е да докаже възражението си за лошо
изпълнение от страна на ищеца.
Установи се от
заключението на експертизата по делото, че поради преустановяване на плащания
по договора за мобилни номера, предмет на договора между страните, е било
преустановено предоставянето на мобилни услуги, което обстоятелство не се оспорва
от жалбоподателя пред настоящата инстанция. Доводите му се съсредоточават до
твърдението, че се касае не за преустановяване на достъпа до мрежата на „А1“, а
до предоставянето на конкретни услуги, като активни са били входящи обаждания,
безплатни обаждания и получаване на съобщения. Видно от представените по делото
Приложение А към фактури с № *****от 02.12.2016 г. за мобилен номер ********; №*****
от 02.12.2016 г. за мобилен номер *****; № *****от 02.12.2016 г. за мобилен
номер *****; №****** от 03.01.2017 г. за мобилен номер*********** посочените
мобилни номера в периодите, в които според заключението на експертизата е било
налице преустановяване на услугите, са били регистрирани безплатни обаждания.
Дори достъпът на мобилните номера до мрежата обаче да беше изцяло преустановен,
при положение, че причина за последното е неизпълнение на поети по договора
задължения, плащанията по който са били преустановени след 15.06.2017 г., не
може да се приеме, че длъжникът би могъл да се освободи от задълженията си в
резултат на собствената си неизправност. По отношение на останалите посочени от
жалбоподателя номера, а именно: ********** и******* не са изложени конкретни
оплаквания относно периоди и фактури, които следва да бъдат съобразени от
страна на съда.
Така изложеното обуславя
извод, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумата от 585, 29
лв., представляваща задължение по договор от 24.07.2014 г. за периода
04.05.2016 г. – 03.10.2017 г., поради което предявеният от ищеца иск се явява
основателен в пълния му предявен размер.
Върху така посочената
сума се дължи и законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, която се явява законна последица от уважаване на иска и се
претендира от ищеца, в какъвто смисъл са и доводите на жалбоподателя, които
съдът намира за основателни.
Обстоятелството, че от
страна на ищеца е била претендирана и неустойка, не променя изводите на съда,
доколкото с претендираната неустойка не се обезпечават вреди от същия вид неизпълнение.
Тъй като крайните изводи
на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се отмени в частта, с която
е отхвърлен искът за главницата за сумата над 307, 26 лв. до пълния предявен
размер от 585, 29 лв., като искът се уважи в посочената част, ведно със
законната последица от уважаването му.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ищецът има право на сумата от 242, 23 лв. разноски за заповедното производство
(следва да му се присъди допълнително сумата от 115, 06 лв.) и сумата от 375 лв.
разноски за исковото производство (следва да му се присъди допълнително сумата
от 82, 72 лв.).
Предвид основателността
на въззивната жалба, на жалбоподателя следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 25 лв. разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение от 11.02.2020
г., постановено по гр.д. № 33983/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА Г.И Д.“, ЕИК ******* иск за
признаване на установено, че СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА Г.И Д.“, ЕИК****** дължи на „А1
Б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата над 307, 26 лв. до 585, 29 лв. задължение по договор от
24.07.2014 г. за периода 04.05.2016 г. – 03.10.2017 г., както и в частта, с
която е оставено без уважение искането за присъждане на законна лихва, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА Г.И Д.“, ЕИК ********* дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК **********,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата над 307, 26 лв. до 585, 29 лв. задължение по договор от 24.07.2014 г. за периода
04.05.2016 г. – 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 585, 29 лв. от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 12.03.2019 г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 14258/2019 г.
на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ Д.З.НА Г.И
Д.“, ЕИК ******** да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 115, 06 лв.
разноски за заповедното производство, сумата от 82, 72 лв. разноски за исковото производство и сумата от 25 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.