Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4545 27.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 2-ри граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
участието на секретаря Десислава Кръстева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1133 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“
№ 4-6 против Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
08.06.2011 г. бил сключен договор за потребителски кредит № *** между „Юробанк България” АД, като кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, по силата на който бил предоставен кредит в размер на 3210
лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта,
сключен със същия кредитор. Ответникът се задължил да плати задълженията на 110
вноски, от които 12 по 48,25 лева, 97 по 51,63 лева и една изравнителна в
размер на 50,80 лева, ведно с уговорената възнаградителна лихва. На 06.02.2015
г. било сключено Допълнително споразумение към договор за потребителски кредит
№ ***/08.06.2011 г. между„Юробанк България” АД и ответника, по силата на което
към датата на подписването му, оставащото задължение за плащане по договора за
кредит е в размер на 2989,61 лева. С допълнителното споразумение банката
извършила частично опрощаване на 10% от общия дълг, в размер на 298,96 лева,
при условие, че длъжникът погаси останалата част от дълга в размер на 2690,65
лева. Съгласно условията на споразумението, ответникът се задължил да заплати
останалата част от задължението си на 48 месечни вноски с краен срок на
погасяване – 10.01.2019 г. След усвояване на кредита, ответникът погасил част
от усвоения кредитен лимит, след което преустановил плащанията си. Съгласно чл.
4, ал. 3 от ДС от 06.02.2015 г., плащането на падеж на всяка вноска по
погасителния план е условие за действието на ДС. При непогасяването изцяло или
частично в срок, на която и да е вноска, клаузата за частично опрощаване
отпада. След преустановяване плащанията останало непогасено задължение в размер
на 2670,77 лева, от които: главница 2353,01 лева и договорна лихва в размер на
317,76 лева за периода 10.10.2015 г. –05.09.2018г. датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. Поради неизпълнение на договора кредитът станал предсрочно
изискуем.
На 18.01.2016 г., бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който и видно от приложенията му, ищецът придобил вземанията към ответника,
произтичащи от посочения договор. Длъжникът бил уведомен за прехвърлянето от
изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС
Матрикс” ЕООД, който бил овластен да извършва уведомяване от името и
за сметка на „Юробанк България” АД.
Въпреки опитите за
доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил дълга си. Поради
липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника.
По образуваното ч.гр.д. № 14437/2018 г. на ПдРС, XХI гр.с. била издадена заповед за изпълнение №
8197/11.09.2018 г. за посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило
възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да
инициира настоящия процес с предявяване на установителни искове в срока по чл.
415 ГПК. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата
от постъпване на заявлението в съда – 05.09.2018 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство. Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ищцовото дружество в писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът лично и чрез назначения му адвокат –Й.Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва същата по основание и размер.Твърди, че не бил уведомен за
извършената между „Юробанк България” АД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД цесия. Твърди, че не е изпадал в забава, поради което и
не е налице предсрочна изискуемост на кредита. Твърди също, че договора, и допълнителното споразумение са
изготвени при накърняване на добрите нрави и с цел да се заобиколи закона. Ответника
твърди, че по договора за потребителски кредит от 08.06.2011 г. е извършил 29
плащания за периода от началото на действието на договора до датата на исковата
молба. Счита,че сключения договор за потребителски кредит от 08.06.2011 г. е нищожен поради заобикаляне на закона и
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Договорът
бил нищожен и по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Използваният печатен шрифт бил с размер
по-малък от 12. Допълнителното споразумение, също било с печатен шрифт с размер
по-малък от 12. Към договора от 08.06.2011 г. не бил представен на
кредитополучателя „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за договорите за потребителски кредит“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗПК, като
такъв формуляр му бил представен едва през 2015 г. при сключване на
допълнителното споразумение. Било налице и противоречие с общите разпоредби за
предоставяне на информация на потребител от чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1
от ЗЗП, като това отново било предпоставка за нищожност на целия договор. Сочи,
че споразумението от 2015 г. противоречи на императивно изискване на чл. 11,
ал. 9 ЗПК, като липсват лихвите дължими за периода. Излага съображения за
нищожност на договорените клаузи свързани с лихви на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. И поради нищожност на уговорката за лихви, нищожен бил целия договор
поради противоречие със закона. Като основание за нищожност ответника се
позовава и на неспазване разпоредбата на чл. 11, т. 24 ЗПК. В договора и
споразумението имало цяла поредица от
неравноправни клаузи, като моли съда да обяви тези клаузи за недействителни и
непораждащи правни последици спрямо ответника. Такава неравноправна клауза
съществувала в чл. 5, ал. 2 от договора от 2011 г., като правото на банката
едностранно да променя условията по кредита противоречала на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Ако цитираната клауза не поражда правни последици, то следва да се приеме, че
не са договорени просрочията, произтичащи от императивни разпоредби на чл. 11,
т. 15 ЗПК. Налице била неравноправност на договорената клауза в чл. 4, ал. 1 от
споразумението от 2015 г. Неравноправна била и клаузата на чл. 18, ал. 1 от
договора от 2011 г., поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 15 ЗЗП.
По гореизложените и подробни съображения в писмени бележки ответника моли за
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото са
приети копия от сключения между страните договор потребителски кредит и
допълнително споразумение от 06.02.2015г. /като същите са приложени по делото и
в оригинал/, извлечение от ТР, договор за цесия и приложение към потвърждение
за извършената цесия, уведомление за цесия по чл. 99 от ЗЗД, уведомление за
предсрочна изискуемост, , справка за платени суми, документи за извършени
плащания, писмо до кредитор, документи за откриване на разплащателна сметка и
искане за издаване на договор за кредитна карта.
О заключението на приетата по делото съдебна
техническа експертиза, извършена от вещото лице С.М. се установява, че
процесния договор е написан с посочения
от вещото лице шрифт, с големина 10 пункта, а допълнителното споразумение от
2015г., както и това от 2011г. са с големина 11 пункта.
По делото е прието и заключение на съдебно –
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Т.Р., от която се установява,
че общия размер на задължението по Договор за потребителски кредит от
08.06.2011г. към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 12.07.2018г.
възлиза на сумата от 3409,05 лева, от които –главница 2353,01 лева ,
възнаградителна лихва в размер на 869,03 лева, лихва за забава в размер на
187,01 лева.
Към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 05.09.2018г. задължението възлиза на 3445 лева, от които –
главница в размер на 2353,01 лева, възнаградителна лихва в размер на 869,03
лева и лихва за забава в размер на 222,96 лева. Към датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.01.2019г. задължението според експертното заключение
възлиза на 3535,20лева, от които – главница в размер 2353,01 лева, 869,03 лева
възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на 313,16 лева.
Видно от заключението, вещото лице е
изчислило дължимите суми по кредита за главница и договорна лихва при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 3 чл. 9 от договора за кредит, касаещи
размера на възнаградителната лихва и лихвата за забава, като за периода до
твърдяната дата на обявяване на предсрочна изискуемост – 12.07.2018г.
възнаградителната лихва е изчислена в размер на 14,45% и лихвата за забава е
изчислена в размер на законната лихва върху просрочените вноски за главница. За
периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 12.07.2018г. до
подаване на заявлението в съда, респективно – до датата на подаване на исковата
молба, върху цялата неиздължена сума на вноските за главница е изчислена само
лихва за забава в размер на законната лихва. На 10.12.2015г. е извършено
последното плащане.
Съдът кредитира заключенията на приетите по
делото съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, като компетентно
изготвени, с необходимата квалификация и опит, отговарящи пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорени от страните.
За установяване на фактическите си твърдения
ответникът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. Г. Д./протокол
от съдебно заседание, проведено на 24.10.2019г./. От показанията на цитирания
свидетел се установява, че е *** на ответната страна. През лятото на 2011г. му
гостувал и го придружил до Пощенска
банка за подписване на споразумение за някакъв стар кредит. Там Г. се срещнал с
някакъв мъж, който му казал, че трябва до обяд да подпише споразумението, иначе
кредитът щял да стане изискуем. Обяснил му, че е в негов интерес и Г. го
подписал.
Като цяло съдът кредитира показанията на св.
Д., доколкото същият има непосредствени възприятия относно установените от него
факти, но не гради решаващите си изводи въз основа на тях, тъй като не са
информативни и единствения установен от него на практика факт е този на
подписване на договора от 2011г., при което свидетелят е присъствал, но по този
въпрос между страните не е налице спор. Въз основа на показанията на цитирания
свидетел обаче не може да се направи извод, че клаузите на договора и
допълнителното споразумение към него не са индивидуално уговорени, доколкото
процесът на отпускане на банков кредит и сключването на самия договор и
споразуменията към него са свързани с редица предхождащи действия, събиране на
документи и проучване, а подписването е едва финалния етап.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото, че между „Юробанк
И Еф Джи България“ АД с предишно наименование „Юробанк България“ АД и Г.П. е
сключен на 08.06.2011г. договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника
е предоставен кредит в размер на 3210 лева за пълно предсрочно
погасяване на задължения по договор за кредитна карта, сключен със същия
кредитор. Ответникът се е задължил да плати задълженията на 110 вноски, от
които 12 по 48,25 лева, 97 по 51,63 лева и една изравнителна в размер на 50,80
лева, ведно с уговорената възнаградителна лихва. На 06.02.2015 г. между
страните по първоначалния договор е сключено Допълнително споразумение към
договор за потребителски кредит № ***/08.06.2011г, по силата
на което към датата на подписването му, оставащото задължение за плащане по
договора за кредит е в размер на 2989,61 лева. С допълнителното споразумение
банката е извършила частично опрощаване на 10% от общия дълг, в размер на
298,96 лева, при условие, че длъжникът погаси останалата част от дълга в размер
на 2690,65 лева. Съгласно условията на споразумението, ответникът се задължил
да заплати останалата част от задължението си на 48 месечни вноски с краен срок
на погасяване – 10.01.2019 г.
От заключението на
кредитираната от съда съдебно –счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е заплащал вноските, като последното плащане е извършено на
10.12.2015г. През периода на
кредита от същия са внесени общо 2457
лева, с които са извършвани погашения по главницата в размер на 856,99 лева,
възнаградителна лихва в размер на 1452,02 лева и наказателна лихва в размер на
56,95 лева, подробно описани в табличен вид от вещото лице. С описаните плащания са погасени изцяло
вноските за главница и възнаградителна лихва до
№ 45 с падеж 08.03.2015г.и част в размер на 0,81лева от възнаградителната лихва
от вноска № 46 с падеж 08.04.2015г. Към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 05.09.2018г. задължението според вещото лице възлиза на
сумата от 3445 лева, от които – главница в размер на 2353,01 лева, възнаградителна
лихва в размер на 869,03 лева и лихва за забава в размер на 222,96 лева.
Установява се също от
приетите по делото писмени доказателства, че на 18.01.2016 г., е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който и
видно от приложенията му, ищецът придобил вземанията към ответника, произтичащи
от посочения договор. Длъжникът е уведомен за прехвърлянето от изрично
упълномощения представител на цедента - „ЕОС
Матрикс” ЕООД, който е овластен да извършва уведомяване от името и за
сметка на „Юробанк България” АД.
В тази връзка не се
споделят възраженията на процесуалния представител на ответника за ненадлежно
уведомяване по чл. 99 от ЗЗД, тъй като с връчването на препис от исковата молба
и приложенията към нея ответникът е получил уведомленията от предходния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземанията, поради което дори да се
приеме, че не е бил надлежно уведомен
при първото получаване на документите за цесията, то това е санирано с
получаването на книжата по настоящото дело от ответната страна.
Кредитополучателят оспорва, както договора за
потребителски кредит, така и допълнителното споразумение към него, като твърди
наличието на неравноправни клаузи, сключени при противоречие с изискванията на
Закона за защита на потребителите, като се позовава и на нищожност по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и противоречие със
закона. Отделно от това твърди, че както първоначалния договор, така и
допълнителното споразумение от 2015г. са
нищожни по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗЗП, тъй като използвания печатен шрифт
е с размер, по –малък от 12. Ответникът въвежда и твърдения в процеса, че
клаузите от договора и споразумението не са индивидуално уговорени, поради
което според него следва да се приемат за нищожни поради неравноправност по аргумент от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На първо място, следва
да се обсъди възражението на ответника за противоречие с нормата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. Действително от заключението на съдебно-техническата експертиза
се установи, че както Договорът за потребителски кредит от 2011г., така и
допълнителното споразумение към него от 2015г. са с размер на шрифта по-малък
от 12. Това изискване е неотносимо към първоначалния Договор за потребителски
кредит, доколкото същият е сключен години преди влизане в сила на цитираната
разпоредба, която въвежда като изискване за валидност определен размер на
шрифта. Що се касае за допълнителното споразумение, то действително към момента
на подписването му, цитираната правна норма е имала действие, но дори да се
приеме, че същото нарушава императивното изискване на закона, то това не е от
съществено значение за спора, доколкото ищецът всъщност твърди, че
споразумението е прекратено поради неизпълнение от страна на ответника и
основава вземането си на Договора за потребителски кредит, към който пък
изискването за размер на шрифта е неотносимо, поради това, че сключването му
предхожда въвеждането му /нормата е в сила от 23.07.2014г./.
Неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
от ЗЗП е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика от една страна, и потребителя от
друга. Уредените в цитираната разпоредба хипотези на възможни неравноправни
клаузи почиват на предположението, че постигнатата уговорка е във вреда на
потребителя, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и като
резултат води до създаване на значителна неравнопоставеност между страните. В конкретния
случай обаче уговорката за едностранна промяна на лихвения процент не попада в
приложното поле на неравноправна клауза, защото по делото не са установи
кумулативното наличие на предвидените за това предпоставки. Отделно от това от
заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установи,че банката не е променяла едностранно размера на БЛП, каквито
възражения прави ответника. От приетите по делото писмени доказателства се
установи, че ответника е подписал процесния договор /същия не оспорва този
факт/, подадените от него молби за кредит сочат, че е бил наясно с условията на
кредита, които ясно са посочени в договора. Към същия е приложен и погасителен
план, в който са описани дължимите месечни вноски, а договорената лихва е съобразена
с действащата нормативна уредба.
На
второ място, не е нарушено изискването за добросъвестност, защото банката е
изпълнявала точно задълженията си по кредита, предоставяла е информация за
размера на плащанията и очевидно е
предложила на ответника споразумение, по силата на което при определени условия
му опростява 10% от задължението, но ответника не е спазил тези условия, като е
изпаднал в забава.
От заключението на приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 05.09.2018г. задължението на ответника
възлиза на 3445 лева, от които – главница в размер на 2353,01 лева,
възнаградителна лихва в размер на 869,03 лева и лихва за забава в размер на
222,96 лева. Ищецът е сезирал съда с искане за установяване дължимост на сумата
от общо 2670,77 лева, от които - главница в размер на 2353,01 лева и договорна
лихва в размер на 317,76 лева, поради което и предявените установителни искове,
като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски, доколкото искът е уважен изцяло. Същите се констатираха от
съда в размер на 190,70 лева, от които – внесена по настоящото дело ДТ в размер
на 90,70 лева и депозит за експертиза в размер на 100 лева, както и направените
в заповедното производство разноски в размер на 53,42 лева– заплатена ДТ, по
отношение на които следва да се произнесе исковия съд, съобразно ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС на Р. България.
По аргумент от
чл. 78, ал.7 от ГПСК ответника следва да бъде осъден да заплати възнаграждение
за назначения му адвокат в минималния, предвиден в Наредбата размер от 300
лева, в полза на Националното бюро за правна помощ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 следните
суми: главница в размер на 2353,01 лева и договорна лихва в размер
на 317,76 лева за периода 10.10.2015 г. – 05.09.2018г. -датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /04.09.2018 г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
8197/11.09.2018г. по ч.гр.д. № 14437/2018 г. по описа на ПРС, 21-ви гр. състав.
ОСЪЖДА
Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца
„Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №
4-6 сумата от общо 190,70 лева /сто и деветдесет лева и
седемдесет стотинки/, от които – внесена по настоящото дело ДТ в размер на
90,70 лева и депозит за експертиза в размер на 100 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 53,42 лева /петдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/-
заплатена ДТ.
ОСЪЖДА
Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева /триста лева/ за осъщественото процесуално
представителство от назначения му адв. Й.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ/П/
Вярно с оригинала!
ДГ