Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 5841 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Л.Д.К. против „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД иск с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ/отм./
Ищцата твърди, че на 01.04.2013г. настъпило пътно-транспортно произшествие,
по вина на водача на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******– Х.С.М., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на нейния баща – Д.С.К.. Ищцата тежко преживяла неговата загуба,
тъй като завинаги била лишена от възможността да общува с баща си и да разчита на неговата морална подкрепа.
Стойността на неимуществените вреди определя на 120 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013г. до
окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредите; счита, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е
предприел пресичане на пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба,
навлязъл е внезапно на пътното платно, без да се огледа и да съобрази
поведението си с останалите участници в движението, и е страдал от предходни заболявания,
на които се дължи настъпилия летален изход; поддържа становището, че смъртта е
настъпила и поради несвоевременно оказана медицинска помощ; оспорва размера на
иска; прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Нисан Микра” с рег.
№ *******към датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по договор
за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се
потвърждава и от представена по делото справка за оповестена информация на електронния
сайт на Гаранционния фонд.
Видно от влязла в сила присъда № 269/12.10.2015 г. по НОХД № 3295/2015г. на
СГС, НО, 13 състав, Х.С.М. е призната за виновна в това, че на 01.04.2013г., около
06.00 ч., в гр.София, при управление на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******по
бул.”Академик И.Ев.Гешов” в посока на движение от ул.”Георги Софийски” към
бул.”България” в района на кръстовището между ул.”Урвич” и бул.” Академик
И.Ев.Гешов” е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.1
от ЗДвП”При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/час за ППС от категория „В” в
населено място - 50 км./час”, като е превишила разрешената скорост, движейки се
с 64 км/час, вследствие на което е настъпил удар между управлявания от нея
автомобил и пешеходеца Д.С.К., с което по непредпазливост е причинила смъртта
на пешеходеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.116 от ЗДвП”Водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците... и към престарелите хора”, както и по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” от НК ,
а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека. На основание чл.343,
ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл.343Г, вр чл.343, ал.1, б.”в”, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК й е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски градски съд,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Х.С.М.,
нейната вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Д.С.К./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от Л.К. неимуществени вреди са събрани
гласни доказателствени средства. От показанията на св.К.се установява, че между ищцата и баща им е съществувала силна емоционална връзка, в семейството са я
възприемали като „момичето на татко”. Тя не била омъжена, поради което баща им бил основна опора
за нея във всяко едно начинание, ищцата поддържала непрекъснат контакт с родителите
си. След смъртта на баща им К. се сринала психически, започнала да приема успокоителни,
за да преживее тежката загуба, пушела повече - по две 2 кутии цигари на ден, а
преди това една кутия й стигала за 3-4 дни. След катастрофата пътувала всяка
седмица до селото, в което живеела майка им, за да е край нея, тръгвала в петък
и се връщала в неделя. Ищцата работела като учител и през време на отпуските си
също оставала на село при майка им. Не пропускала възможност да почете паметта
на баща им- отбелязвала всяка дата, свързана с неговия живот и кончина.
С оглед показанията на св. К., съдът приема за установено по делото, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена
връзка с процесното произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на К. към датата на катастрофата – 54г.,
обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека
– тази между детето и неговия родител. По делото се установи, че отношенията
между ищцата и нейния баща са били сърдечни – взаимно са се уважавали и
подкрепяли. К. не е създала свое семейство, поради което баща й е бил основна
опора за нея в живота й. Тя е поддържала непрестанен контакт с родителите си –
прекарвала е отпуските си с тях, често е
пътувала до дома им, по празници са били винаги заедно, връзката между тях не е
била прекъсната. След смъртта на баща й емоционално се е „сринала” – приемала е
успокоителни, пушела е много повече цигари /по две кутии на ден не й стигали/, в сравнение с периода, преди катастрофата, променила е начина си на живот, като е започнала да пътува всяка седмица до
селото, в което е живеела майка й, за да не я оставя сама, и не пропускала да
отбележи всяка дата, свързана с живота и смъртта на баща им./св.К./.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 120 000 лв.,
колкото претендира ищцата.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пресякъл пътното платно на червен сигнал на
светофарната уредба и навлязъл внезапно
на пътя, без да се огледа и да съобрази поведението си с останалите участници в
движението. Наред с това ответникът поддържа становището, че починалият страдал
от предходни заболявания и не му била оказана своевременно медицинска помощ, на
което се дължал настъпилият летален изход.
Възраженията
са неоснователни, поради следните съображения:
Тежестта
на доказване на възраженията е върху ответника. В подкрепа на възраженията си ответното
дружество ангажира гласни доказателствени средства и автотехническа експертиза, както и представи
проект за работата на светофарната уредба на бул.”Акад. И.И.Гешов” – ул.”Урвич”,
но събраните доказателства не подкрепят неговата защитна теза.
От фактическа
страна по възраженията за съпричиняване се установи следното:
С оглед на
представената по делото присъда на наказателен съд, на основание чл.300 от ГПК,
настоящият състав приема, че Х.С.М., на 01.04.2013г., около 06.00 ч., в гр.София,
при управление на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******по бул.”Академик
И.Ев.Гешов” в посока на движение от ул.”Георги Софийски” към бул.”България”, в
района на кръстовището между ул.”Урвич” и бул.”Академик И.Ев.Гешов”, е
допуснала нарушение на правилата за дижение по пътищата, а именно: на чл.21,
ал.1 от ЗДвП ”При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/час за превозно средство от категория „В” в населено място - 50
км./час”, като е превишила разрешената скорост, движейки се с 64 км/час,
вследствие на което е настъпил удар между управлявания от нея автомобил и
пешеходеца Д.С.К., с което по непредпазливост е причинила неговата смърт. С присъдата
Х.М. е призната за невиновна за
извършено престъпление по чл.116 от ЗДвП ”Водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците... и към престарелите хора”, както и по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” от НК, а именно, че деянието е извършено на пешеходна пътека.
Показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Т. и заключенията на
автотехническата експертиза установяват различни варианти на настъпване на
произшествието. Св.М./водач на автомбила/ заявява, че се е движела при разрешен
зелен сигнал на светофора, когато пострадалият е тръгнал да пресича булеварда,
леко подтичвайки. Тя се опитала да спре в края на платното, но закачила тялото му. Пострадалият й казал, че
е добре, че бърза да си ходи, но тя не била съгласна и извикали полиция.
Пешеходецът пресичал пътното платно между пешеходната пътека и намиращата се в
близост спирка. Свидетелката видяла, че
има 5 секунди, за да премине с автомобила – движела се с 55 км/час.
Твърди, че нямало други хора на светофара, други пешеходци не пресичали пътното
платно по време на произшествието.
В своите показания св.Т. заявява, че работел във фургон върху зелената площ
на остров в близост до мястото на пътно-транспортното произшествие. В деня на
катастрофата отишъл за кафе, след което пресякъл на зелен сигнал пътното
платно. От момента на стъпването върху тротоара направил около 10 крачки и
стигнал пред портала на работното си място, когато чул зад себе си леко
топуркане и тъп удар. Върнал се веднага и видял, че на земята е паднал човек,
на около метър от тротоара в посока „Иван Рилски”, на който оказал първа помощ
заедно с жената, която го ударила. Порталът на работното място на свидетеля се
намирал на около 7-10 метра от тротоара.
В своите показания Т. заявява, че чул тъпия удар секунди след като пресякъл
улицата, но не може да прецени точно колко секунди, направил бил около 10
крачки.
Разпитан е и трети свидетел Ц.В.С., но той не е очевидец на катастрофата и
неговите показания не установяват факти, които са от значение за изясняване на
механизма на произшествието.
Заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е основано
на констативния протокол за ПТП и съставения огледен протокол, без да се
отчитат показанията на свидетелите. Според това заключение механизмът на
настъпване на произшествето е следният: На Т – образно кръстовище, регулирано
със светофарна уредба, работеща на нормален режим, пешеходецът е пресичал
отдясно наляво бул.”Ив Гешов”, на пешеходна пътека. Водачът на лекия автомобил
се е движел с висока скорост отляво надясно и е предприел аварийно спиране, за
да пропусне пешеходеца, пресичащ пътното платно отдясно наляво. Независимо от
аварийното спиране, автомобилът е ударил пешеходеца с предната лява част и го е
отхвърлил напред вляво, където е паднал на пътното платно. Преди удара водачът
се е движел със скорост от 68 км/час, а при самия удар скоростта е била 40
км/час. Опасната зона за спиране при скорост на движение от 68 км/час е била
57.29 км./час. Пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо при
движение със скорост от 48 км/час. Според вещото лице, причина за настъпване на
произшествието е движението на автомобила с по-висока скорост от необходимата и
късното възприемане на пешеходеца на 84 г. от водача на автомобила, който не е
намалил скоростта своевременно до 40 км/час, поради което не е успял да
предотврати удара. В заключението е посочено, че причина за произшествието е и
поведението на пешеходеца, който е навлязъл на пътното платно с бърз ход и е
пресичал отдясно наляво, без да се увери, че няма приближаващи моторни превозни
средства.
Поставена е допълнителна задача на вещото лице – автоексперт, след като се
запознае с представената по делото циклограма и показанията на свидетелите, да
даде отговор на въпроса на какъв светлинен сигнал е започнал да пресича
пострадалият Д.К.. Вещото лице е посочило в заключението, че дадените от св.М.
и св.Т. механизми на произшествие се различават коренно и нямат допирни точки,
поради което не може да даде конкретен отговор кога е навлязъл пешеходецът на
пътното платно – на зелен или червен сигнал на светофарната уредба. При
механизма, описан от св.М., пострадалият е навлязъл на червен светофар, а при
механизма, описан от св.Т., е навлязъл на зелен сигнал, но, когато е достигнал средната
лента на движение, светофарът е превключил от зелен на червен сигнал и го е
засякъл. Водачът на автомобила се е движел на червен сигнал. Вещото лице е
изчислило, че пътят, изминат от свидетеля Т. по пътното платно и по тревната
площ, е бил общо 19 метра при обикновен
ход със скорост от общо 17.59 сек., а светофарът свети със зелена светлина 15
секунди. Тъй като свидетелят е пресякъл на зелен сигнал, според експерта,
произшествието е настъпило след 2.59 секунди, когато светофарът е превключил на
червена светлина. Преди смяната на светлинните сигнали на светофара за
пешеходеца същият се е движел 8.8 секунди на зелена светлина, а за водача на
автомобила светофарът е светел в червено.
Съдът приема гореописания втори вариант от допълнителното заключение на
автотехническата експертиза, който е основан на показанията на св.Т., тъй като
този свидетел е присъствал на мястото на произшествието и има непосредствени
впечатления за момента, в който е настъпила катастрофата. Свидетелят е пресякъл
на зелен светофар и след като е изминал десет крачки е чул тъп удар от сблъсъка
между автомобила и тялото на пострадалия. Механизмът на произшествие, основан
на показанията на този свидетел, е обективно възможен при съпоставяне с времето
за подаване на червен и зелен сигнал от светофара, съгласно циклограмата,
обсъдена в заключението. Показанията на св.М. съдът не кредитира, тъй като
същата е заинтересована от изхода на делото, поради което не приема и първия вариант от допълнителното заключение
на автотхеническата експертиза, който е основан на нейните показания. При така
възприетия от съда механизъм на настъпване на произшествието, пешеходецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, защото е започнал да пресича булеварда при зелен сигнал
на светофара, но, когато е достигнал средната лента за движение, светофарът е
превключил на червено. Водачът на автомобила е нарушил правилата за движение,
като е навлязъл с висока скорост при червен сигнал на светофара, без да изчака
преминаването на пешеходеца. Според вещото лице, до превключването на зеления
сигнал за автомобила са оставали 5 секунди.
Неоснователни са и възраженията, че наследодателят на ищцата е страдал от съпътстващи
заболявания, които са довели до леталния изход, както и че смъртта му се дължи
на несвоевременно оказана медицинска помощ. Пострадалият е починал на следващия
ден след катастрофата, като смъртта му, според присъдата на наказателния съд, е
настъпила именно в резултат на удара от автомобила.
По законната лихва:
Ищцата претендира законна лихва от датата, на която е настъпила смъртта на
нейния баща – 02.04.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът поддържа възражение за изтекла погасителна давност за периода
02.04.2013г – 12.05.2014г., което съдът намира за частично основателно. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликт е
изискуемо от датата на откриване на дееца/ чл.114,ал.3 от ЗЗД/. Съгласно
чл. 111, б.”в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Следователно, давността е
започнала да тече на 02.04.2013 г. Тъй
като ИМ е подадена на 12.05.2017г., вземането за лихва е погасено по давност за
периода 02.04.2013г.-11.05.2014 г., поради което законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от 12.05.2014г. до окончателното изплащане, а за периода
02.04.2013г.-11.05.2014г. следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 4 800 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Д.К., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 120 000лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния баща Д.С.К.,
настъпила на 02.04.2013 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача
Х.С.М., при управление на л.а „Нисан Микра” с рег. № *******, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2014 г. до окончателното изплащане,
като претенцията за законна лихва за периода 02.04.2013г. - 11.05.2014 г. като
неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6
от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 4 800
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: