Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
гр. София, 25.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO
OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в
публичното заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10497 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 441 ГПК.
Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че е бил
длъжник по изп.д. № 20108560400190, образувано на 29.07.2010 г. пред частен
съдебен изпълнител с рег. № 856, с район на действие Софийски градски съд – Б.Б.,
взискател по което е трето за делото лице – „Б.ББВ“ ЕООД. Сочи, че в рамите на
изпълнителното производство са извършени процесуални нарушения от страна на
съдебния изпълнител, изразяващи се в следното: нередовно връчване на покана за
доброволно изпълнение, което е довело до извършване на принудителни действия в
срока за това изпълнение и невъзможност за изпълнение от длъжника чрез
прихващане на сумите по изпълнение с негово насрещно вземане спрямо взискател;
извършване на многократни превалутирания на събраните суми и начисляване на
допълнителни банкови такси; нарушаване на предвидения в закона ред на поредност
на погасяване на задълженията на длъжника.
Поддържа, че в
резултат на посочените процесуални нарушения, извършени от частния съдебен
изпълнител ищецът е претърпял вреди, както следва: 1/ вреда в размер на
790 719 лв., представляваща събраните по принудителното изпълнението суми,
след като вземанията на взискателя са погасени поради прихващане и която вреда
е настъпила поради принудителното събиране в
срока за доброволно изпълнение; 2/ неимуществена вреда в размер на 30 000
лв., представляваща уронване на престижа на дружеството; 3/ вреда в размер на
5 761 лв., изразяваща се в невъзможността с тази сума да бъде погасен част
от дълга на длъжника и причинена от ненужно превалутиране и начисляване на
банкови такси; 4/ вреда в размер на 659 лв., представляваща неправилно
изчислена и удържана такса по изпълнението.
Моли съда да осъди ответника Б.Б. да
му заплати, на основание чл. 441 ГПК общата сума от 827 139 лв. – вреди,
причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска. Поддържа,
че призовката за доброволно изпълнение е връчена в съответствие с процесуалните
норми. Сочи, че изявлението за прихващане, направено от длъжника не може да
породи правни последици, поради неликвидност на вземането на длъжника, с което
прави прихващането, както и поради липса на процесуално предвидена възможност
извънсъдебното прихващане да бъде съобразено от съдебния изпълнител. Поддържа,
че ищецът като търговско дружество няма право на вземане за неимуществени
вреди, поради уронване на престижа му, тъй като накърняване на името му винаги
води до възникване на имуществени вреди, които и в случая остават недоказани.
Твърди, че е налице законово основание за извършеното превалутиране на част от
събраните от ищеца суми, както и правилно са начислени дължимите такси за
изпълнение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното копие на
изпълнително дело № 20108560400190 по описа на ЧСИ с рег. № 856, с молба от
29.07.2010 г. трето за делото лице „Б.ББВ“ ЕООД е поискало от съдебния
изпълнител да бъде образувано изпълнително дело срещу „С.“ ЕООД за принудително
събиране на вземане по изпълнителен лист от 28.07.2010 г., издаден по гр.д. №
1501/2007 г. по описа на САС за сумата от 520 617,34 щ.д., ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2004 г. до окончателното й изплащане.
1/ По отношение на търпените вреди
от принудителните действия по време на срока за доброволно изпълнение и при
извършено погасяване чрез прихващане до размера от 790 719 лв.
Към датата на изготвяне на протокола
за доброволно изпълнение – 30.07.2010 г. седалището и адреса на управление на
дружеството – длъжник „С.“ ЕООД ***, ал. 8. Видно от намиращата се по
настоящото и в кориците на изпълнителното дело разписка за връчено съобщение,
служител на ответника – съдебен изпълнител е посетил горния адрес единствено на
датата на 02.08.2010 г. в 12.00 ч. и след като не е успял да установи контакт
със служител на дружеството е залепил уведомление на входната врата на адреса.
От извършеното в разписката отбелязване от връчителя, че не е намерен служител
на адреса, при единствено извършено посещение, не може да се заключи, че
дружеството – адресат не пребивава фактически на адреса и не осъществява и там
търговската си дейност. Това е така и поради обстоятелството, че липсва
удостоверяване от страна на връчителя за събрана информация дали на адреса
пребивава трайно дружество, включително дали на същия адрес негови служители
осъществяват трудовите си функции. С оглед на това, не се установяват
предпоставките на чл. 50, ал. 2 или ал. 4 ГПК за прилагане на презумпцията за
връчване или за залепване на уведомление, поради което не може да се приеме, че
съобщението е връчено редовно на адреса на управление на дружеството – длъжник.
Видно от разписка за връчване на призовка за доброволно изпълнение от същата
дата - 02.08.2010 г., на адрес, различен от адреса на управление на дружеството
– длъжник, а именно – в гр. Перник, кв. Твърдишки ливади, бл. 39, ет. 1, ап. 6
е открито лицето Е.Л., която е приела съобщението за дружеството със
задължението да го предаде. Видно от представените в изпълнителното дело
доказателства – справки от НОИ и НАП за регистрирани трудови договори и внасяни
осигуровки, лицето – получател на съобщението – Е.Л. към момента на връчването
е била служител на „С.“ ЕООД. При системното тълкуване на разпоредбите на чл.
50, ал. 3 и чл. 46, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че връчването на служител на
юридическо лице, което е съгласно да приеме съобщението е редовно, ако
служителят е намерен в канцеларията на дружеството. Такава канцелария съгласно
чл. 49 ГПК може да е място, на който адресатът осъществява стопанска дейност
или всеки адрес, който фактически се обитава. В този смисъл – Определение №
454/07.06.2011 г. по ч.т.д. № 291/2011 г. на Второ ТО на ВКС. Предвид
обстоятелството, че от представените в изпълнителното дело справки от НАП и НОИ
се установява, че посоченият от „С.“ ЕООД адрес за кореспонденция във връзка с
дейността му е именно адресът в гр. Перник в кв. Твърдишки ливади, на който
адрес е намерен и неговият служител Л., съдът намира, че адресът на връчване на
съобщението на служителя е адрес по смисъла на чл. 49 ГПК, който се обитава от
дружеството и от който се осъществява стопанска дейност. Поради това, следва
изводът, че призовката за доброволно изпълнение от 02.08.2010 г. е редовно
връчена на длъжника „С.“ ЕООД. Така предприетото на 18.08.2010 г. превеждане на
взискателя на принудително събраните суми по изпълнението е след изтичане на
срока за доброволно изпълнение.
Следва изрично да се посочи, че дори
да се приеме, че призовката за доброволно изпълнение не е била редовно връчена
на 02.08.2010 г. и че срокът за доброволно изпълнение изтича на 30.08.2010 г.,
както твърди ищецът по делото, то пак не може да се обоснове извод за настъпили
вреди за длъжника от събиране на суми в срока за изпълнение. Това е така,
защото ответникът /длъжник по изпълнението/ поддържа, че вредите от
790 719 лв., които действително са събрани и изплатени на взискателя са
настъпили, тъй като не е взето предвид направеното в срока за доброволно
изпълнение възражение от страна на длъжника за прихващане на сумите по изпълнение
с негово вземане към взискателя „Б.ББВ“ ЕООД. Съдът намира, че дори направеното
възражение за прихващане да е релевирано в срока за доброволно изпълнение, то
не би могло да бъде взето предвид и зачетено от съдебния изпълнител без
съгласието на взискателя, поради което не би имало погасителен ефект.
Съображенията за това са следните:
Последиците на изявлението за прихващане,
изразяващи се погасяване на дължимо вземане възникват при едновременното
наличие на следните предпоставки: да съществуват две насрещни вземания с
предмет пари или еднородни вещи; вземането на страната, която извършва
прихващането да е изискуемо; ликвидност на вземанията, с които се извършва
прихващане. Ликвидно е вземането, което е установено по основание или размер,
като това установяване следва или от влязло в сила съдебно решение, или от
признание за съществуването му и то в този обем от насрещната на прихващащата
страна. Единственото в случаите на съдебно предявено, в рамките на исков процес,
процесуално възражение за прихващане последното може да има за предмет все още
неликвидно вземане, но при установяване съществуването и изискуемостта му
ликвидността настъпва по силата на съдебното решение, с което това вземане се
признава, поради което и прихващането настъпва от момента на влизане в сила на
съдебното решение /тогава вземането става ликвидно, а оттам – възниква
предпоставката за прихващане/. Настоящият случай не е такъв, доколкото ищецът
по делото – длъжник по изпълнението не е предявил в исков процес възражение за
прихващане, а го е предявил в изпълнителното производство, в което съдебно не
се установява вземане /за разлика от исковия процес/ и съдебният изпълнител не
е снабден с правораздавателната компетентност на съда, а има възложени функции
по привеждане в изпълнение съдебно установено вземане.
Длъжникът по изпълнението е поискал
на 30.08.2010 г. съдебният изпълнител да прихване дължимите от него парични
вземания с негово вземане, което произтича от запис на заповед от 01.03.2004
г., издаден за сумата 1 543 663,03 лв., с издател и задължено лице –
взискателя по изпълнението „Б.ББВ“ ЕООД и поемател – длъжника „С.“ ЕООД. Не се
твърди и не се доказва вземането по записа на заповед да е било съдебно
предявено и присъдено с влязло в сила съдебно решение. Същото не е било предмет
на съдебен спор, предмет на исков процес. След като на 30.08.2010 г. частният
съдебен изпълнител Б. е изпратила изявлението на длъжника за прихващане с
вземането по записа на заповед, взискателят „Б.ББВ“ ЕООД в писмено становище от
17.09.2010 г. изрично е оспорило вземането по записа на заповед. С оглед това
оспорване не може да се приеме, че е вземането е признато от длъжника. По тези
съображения, поради обстоятелството, че вземането по записа на заповед не е
съдебно установено и присъдено /не е установено с влязло в сила съдебно
решение/, както и не е признато от длъжника по него, с което не е безспорно, то
същото не е ликвидно. Поради неликвидността на вземането на прихващащият следва
изводът за липса на предпоставка за настъпване на погасителните последици на
изявлението за прихващане. Предвид това, изявлението на длъжника за прихващане
не следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител, независимо дали е
направено в срока за доброволно изпълнение или в който и да е момент от
изпълнението. Съдебният изпълнител е обвързан от установеното в изпълнителния
лист вземане, като всички факти относно последващото след съдебното му
установяване погасяване или изменение може да се установява единствено по исков
ред, чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК, на който иск е допустимо
поискването като обезпечителна мярка спиране на изпълнението, каквито действия
длъжникът по изпълнението няма данни да е предприел.
2/ По отношение на претенцията за неимуществени
вреди от принудително изпълнение в размер на 30 000 лв., изразяващи се в
накърняване на доброто име на ищеца.
На първо място, ищецът твърди, че от
факта на извършеното принудително изпълнение е търпял неимуществени вреди –
накърняване на доброто му име като търговец.
Изпълнителният лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело пред ответника представлява изпълнително
основание за започване на принудително изпълнение, въз основа на който
съдебният изпълнител е овластен и задължен при образуване на изпълнението да
извърши следващите се процесуални действия. Самият факт на образуване на
принудително изпълнение, както и на предприемане на изпълнителни действия въз
основа на валиден изпълнителен лист само по себе си не може да представлява деликтно
поведение от страна на съдебния изпълнител.
На следващо
място, увреждането на доброто име, на
доверието на търговеца, подлежи на обезщетяване, но само и доколкото
ответникът, със своето противоправно и виновно деяние е довел до вреди,
отразили се в имуществената сфера на търговеца, като съвкупност от права и
задължения, определящи го като търговско предприятие. Неимуществената вреда за
увреденото лице е вредата, която засяга чисто лични, морални или естетични
интереси, която винаги се преценява с оглед отрицателни преживявания на
увреденото лице. Доброто име в обществото е сред обектите, чрез които едно лице
би могло до бъде увредено, но самата вреда се изразява в отрицателните емоции и
преживявания, които са претърпени в резултат от деянието, т.е. неимуществената
вреда, нейното наличие или не, се преценява винаги чрез психиката на увредения.
Юридическото лице не притежава психика, формира воля чрез своите органи на
управление и не може да претърпи морални вреди. Деянието би могло да доведе до
вреди, подлежащи на обезщетяване, но само и доколкото са намерили отражение в
имуществената сфера на увреденото юридическо лице на търговеца, като съвкупност
от права и задължения, в това число на доброто име и доверието в търговеца. В
исковата молба се твърди, че деянието на ответника е довело до влошаване или
препятстване на отношенията с търговски партньори на ищеца, но не се претендира
обезщетения за вредите, настъпили в патримониума на ищеца, като фактически
отношения, което е допустимо, а единствено обезщетение за неимуществени вреди,
което търговецът като юридическо лице не е в състояние да търпи. Обезщетение за
вреди от увреждане, засягащо доброто име на юридическо лице, като част от
търговското предприятие е допустимо да се присъди, но само и доколкото е налице
увреждане в имуществената сфера, но в случая претенцията на ищеца е за
обезщетение за неимуществени вреди, които юридическото лице не е в състояние да
претърпи. В този смисъл – Решение № 457/13.05.2009 г. по гр.д. № 1116/2008 г.,
Първо ГО на ВКС; решение №
47/10.9.2010 г. по гр. д.№ 625/2008 г., Второ ТО на ВКС; определение № 887/08.07.2013 г. по гр. д. №
2712/2013 г., Четвърто ГО на ВКС; определение № 271/19.03.2010 г. по гр.д.№
8/2010 г., Трето ГО на ВКС, към която практика на Върховния касационен съд
настоящият съдебен състав изцяло се присъединява. Отделен е въпросът, че видно
от събраните по делото гласни доказателства затрудненията в дейността на ищеца
са настъпили още 2005 – 2007 г., когато споделя, че е налице тотален срив в
продажбите на ищеца, от което е явно и недвусмислено, че този срив може да е
свързан с наложен през 2004 г. запор на банковата сметка на ищеца като
обезпечителна мярка, за която мярка ответникът по последващото през 2010 г.
принудително изпълнение няма как да отговаря. Отделно от всичко, и по делото не
са ангажирани никакви доказателства относно размера на тези вреди, които дори
да бяха претендирани като имуществени остава неизяснено начина на формиране,
респ. – дали почива на реално намаляване печалбата на дружеството.
Поради изложеното, съдът намира за
неоснователна претенция за неимуществени вреди от накърняване на името на ищеца
като търговец в размер на 30 000 лв.
3/ По отношение на претенцията на
ищеца за сумата от 659 лв., представляваща вреда от изпълнението в размер на
надвнесена такса по изпълнението, както и претенцията за сумата 5 761 лв.
– обезщетение за вреди, резултат от извършено превалутиране на валута на
изпълнение.
От съдържащите се в изпълнителното
дело платежни нареждания се установява, че на 30.07.2010 г. ответникът е
наложил изпълнителен запор на банкови сметки на длъжника в „У.К.Б.“ АД. На
06.08.2010 г., в изпълнение на наложения запор посочената банка е извършила два
превода във валута – щатски долара, а именно – превела е сумата 434 963,03
щ.д. и 78 465 щ.д., както и четири превода в лева: 29 272,55 лв.,
16 172 лв., 9 096,11 лв., 291,87 лв. Така общият размер на
извършените преводи е 513 428,03 щ.д. и 54 832,44 лв. Съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, курса на БНБ към датата на
превода на сумата в щатски долари към взискателя е 1,52086 лв. за един щатски
долар. Предвид това, събраната сума от 513 428,03 щ.д. и 54 832,44
лв. се равнява О.на 835 684,59 лв. За тази сума дължимата такса по т. 26,
заб. 1 ТТРЗЧСИ е в размер на 22 252,93 лв. Тази такса е събрана от ЧСИ още
на 18.08.2010 г. Установява се от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, че след 18.08.2010 г. и до 04.01.2012 г., освен таксата от
22 252,92 лв. са събрани допълнително такси по т. 26 от Тарифата в общ
размер на 659,78 лв. Същевременно, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза /т. 9.2./ се установява, че в периода 01.10.2010 г. – 09.12.2011 г.
по сметка на съдебния изпълнител са събрани допълнително суми в размер на 23 454,18
лв. Видно от заключението, постъпилите суми са както следа: на 01.10.2010 г. –
499,20 лв.; на 14.10.2010 г. – 976,08 лв.; на 15.10.2010 г. – 1 778,71
лв.; на 01.11.2010 г. – 1 260 лв.; на 03.11.2010 г. – 48 лв.; на
03.11.2011 г. – 215,53 лв.; на 09.11.2010 г. – 14 883,48 лв.; на
12.01.2011 г. – 1 060,91 лв.; на 18.02.2011 г. – 1 078,40 лв.; на
13.04.2011 г. – 128 лв.; на 29.09.2011 г. – 763,30 лв.; на 09.12.2011 г. –
762,57 лв. При разпит, проведен в съдебно заседание вещото лице посочва, че при
определяне на таксата по т. 26 от Тарифата не е отчела последвалите след
01.10.2010 г. такси и изрично посочва, че таксите, събрани след 01.10.2010 г.
на суми в общ размер от 23 454,18 лв. ще бъдат в рамките на 659,78 лв.,
която в заключението е посочена като надвнесена, но при несъобразяване на
последващите постъпили суми.
Предвид изложеното, съдът намира,
че събраната от ответника такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ съответства на
дължимата върху събраните суми, поради което не е налице настъпила вреда от
неправилно изчислена сума.
Както беше посочено по – горе, към
18.08.2010 г. от сметка на длъжника са събрани суми 513 428,03 щ.д. и
54 832,44 лв. От сумата от 54 832,44 лв. е удържана таксата по чл.
26, заб. 1 от Тарифата в размер на 22 252,93 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 16 292 лв. Остатъкът от сумата 16 287,51
лв. /54 832,44 – (22 252,44 лв. + 16 292) = 16 287,51 лв./ е
превалутирана в щатски долара, като същите се равняват на 10 666,34 щ.д. На
първо място, ищецът твърди, че сумата от 16 287,51 лв. е неправилно превалутирана,
в резултат на което е претърпял вреда от 644,26 лв. Възражението е
неоснователно, предвид обстоятелството, че дългът на длъжника по изпълнението е
във валута щатски долара, поради което правилно постъпилата в лева сума е превалутирана
в дължимата валута на изпълнението. По тези съображения и извършените банкови
такси за превод са дължими от длъжника по изпълнението, предвид изискването на
чл. 78 ЗЗД, че разноските по изпълнението са в тежест на длъжника по
изпълнението. Именно с превода на сумата от 523 801,46 щ.д. е намалено
задължението на ответника в общ размер на 957 412,86 щ.д. Записването на
гърба на изпълнителния лист, че е погасена сума от 404 792,47 евро, а не
действително платената сума от 523 801,46 щ.д. не представлява действително
превалутиране, тъй като такова записване не променя частта на платения дълг от
524 801,46 щ.д. Такава вреда би била налице единствено, ако в бъдеще от
длъжника последват плащания, които са достатъчни да погасят разноските по
изпълнението, главницата и мораторната лихва /т.е. целия дълг/ и въпреки
извършените плащания съдебният изпълнител продължава принудителни действия за
събиране на суми, приемайки, че дългът не е погасен, тъй като непогасената
разлика идва от превалутирането на дълга от щатски долара в евро. Такава
хипотеза в случая не е налице, тъй като плащанията от длъжника от
523 801,46 щ.д. и от 23 454,18 лв. не са достатъчни да погасят целият
дълг от 957 412,86 щ.д. Последното важи и за възраженията от неправилното
приложение на разпоредбите на чл. 76 ЗЗД относно поредността за погасяване на
задълженията. Съдът намира, че с постъпилите суми към 18.08.2010 г. са погасени
първо разноските по изпълнението, а след това главницата /изцяло/ и част от
мораторната лихва. При този ред на погасяване, останали към 18.08.2010 г.
задължения от длъжника са за мораторна лихва в размер на 422 913,05 щ.д.
/видно и от заключението на ССЕ – т. 9.1.2./. Впоследствие е постъпила сума от
23 454,18 лв., която сума не е достатъчна да погаси целият остатък от
дълга за мораторна лихва, по – голямата част от който не се доказва да е
погасен. Няма последвало плащане на суми от длъжника, в рамките на
изпълнителното производство при ответника, които суми да надвишават размера на
дълга и което надвишаване да се дължи на факта, че е погасена първо лихвата, а
после главницата и поради непогасяване на последната дългът е останал лихвоносен,
което увеличава неговия размер. Само при плащане на този размер, явяващ се
разлика над дължимия размер на дълга би възникнала вреда за длъжника, която не
се установява да е настъпила в процесното принудително изпълнение, тъй като
платената от него сума към момента не е достатъчна да погаси цялото задължение.
Предвид всичко изложено и тези
претенции за вреди от по 5 761 лв. и 659 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът по иска е предявил
обратен иск против „Д.Общо з.“ АД за застрахователно обезщетение по сключен
застрахователен договор с обект гражданската отговорност на ответника като ЧСИ,
равняващо се на сумата, която би бил осъден да заплати по главния иск.
Обратният иск първоначално е предявен за първоначалния размер на главния иск, а
именно – за сумата от 25 600 лв. В последното съдебно заседание, преди
даване ход на устните състезания, по искане на ищеца по главния иск е увеличен
размерът на последния от 25 600 лв. на 827 139 лв. В същото съдебно
заседание ответникът по главния, който е ищец по обратния е поискал допускане
също увеличение на главния иск от 25 600 лв. на 827 139 лв. В това
заседание, по реда на чл. 214 ГПК съдът е допуснал увеличение и на главния, и
на обратния иск. Така последният се явява с цена на иска от 827 139 лв.,
поради което и съдът е дал указания в съдебното заседание на ищеца по обратния
иск да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по обратния
иск в размер на 4 % върху цената му. В срока за изпълнение на указанията ищецът
по обратния иск Б.Б. е заявила с молба от 07.07.2017 г., че обратният иск
следва да се счита предявен като частичен в размер на 25 600 лв., за който
размер още първоначално е внесена държавна такса. Обратният иск е съединен с
главния за съвместно разглеждане при условията на евентуалност, поради което и поради
несбъдването на процесуалното условие, а именно – уважаване на главния иск, то
и обратният не следва да бъде разглеждан.
По отношение на разноските.
При посочения изход на делото
ищецът няма право на направените по делото разноски. В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на
150 лв. Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор за правна защита, намиращ се на л. 28 от делото,
същият има за предмет единствено правната защита по обратния иск, което е
изрично посочено. По делото не е представен договор за уговорено адвокатско
възнаграждение за защита и по главния иск, поради което липсват доказателства
за уговаряне на такова, както и за действителното изплащане на същото. Отделно,
адвокатско възнаграждение за защита по обратния иск, както и внесена държавна
такса за този иск не следва да се присъждат в тежест на ищеца по главния иск,
който не е страна по този обратен иск. Поради непроизнасянето на съда по
обратни иск, предявен в условията на евентуалност и несбъдване на процесуалното
условие за такова произнасяне, съдът не дължи произнасяне по претенцията за
разноски, направени по обратния иск, която претенция може да е насочена само
към насрещната на обратния иск страна.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.“
ЕООД, ЕИК ********против Б.И.Б., ЕГН ********** иск по чл. 441 ГПК за сумата
827 139 лв., претендирана като обезщетение за вреди, причинени от
ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 856 и район на
действие СГС, поради незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №
20108560400190 и претендирани като: 1/ вреда в размер на 790 719 лв.,
представляваща събраните по принудителното изпълнението суми, след като
вземанията на взискателя са погасени поради прихващане и която вреда е
настъпила поради принудителното събиране в срока за доброволно изпълнение; 2/
неимуществена вреда в размер на 30 000 лв., представляваща уронване на
престижа на дружеството; 3/ вреда в размер на 5 761 лв., изразяваща се в
невъзможността с тази сума да бъде погасен част от дълга на длъжника и
причинена от ненужно превалутиране и начисляване на банкови такси; 4/ вреда в
размер на 659 лв., представляваща неправилно изчислена и удържана такса по
изпълнението.
ОСЪЖДА
„С.“
ЕООД, ЕИК ********да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 150 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********като трето лице – помагач на
страната на ответника Б.И.Б..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: