ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. В** , 21.07.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. П**
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно частно гражданско дело №
20211300500247 по описа за 2021 година
Производството е по чл.247 и сл. от ГПК
Образувано по частна жалба от БР. ИВ. Б. ЕГН: ********** и Д. М. М.
ЕГН: ********** чрез адв.С.Н. от АКВ* против Разпореждане от 14.04.2021г.
по ЧГрД. № 2420/2014г. на Районния Съд. Поддържа се в частната жалба, че
по делото не са представени доказателства за връчване на заповедта за
изпълнение и препис от разпореждането, което съдът е следвало служебно да
изпълни, както и да изпрати препис от възражението на кредитора. Като не е
извършил това съда е допуснал съществено процесуално нарушение и е
постановил незаконосъобразно разпореждане. Посочва че през цялото време
на съществуване на заповедното производство е налице специален ред за
връчване на книжата на длъжниците от съдебните изпълнители, които са
органи отговарящи за тези връчвания и са имали задължение да представят
пред заповедния съд съобщението за връчване на заповедта за изпълнение и
препис от разпореждането съобразно Наредба № 7/22.02.2008г. Моли съда да
бъде отменено обжалваното разпореждане.
ВОС като взе предвид постъпилата частна жалба и съобрази
данните съдържащи се в ЧГрД 0 2420/2014г. по описа на ВРС прие за
установено следното:
1
По горецитираното ЧГрД ВРС е издал заповед № 1921/13.12.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и разпореждане с което длъжникът БР. ИВ. Б. ЕГН: **********, Д. М. М. с
ЕГН: ********** и длъжникът И* Б. М* с ЕГН: ********** тримата с адрес:
ул.“Е* Й* 1“ № * следва да заплатят солидарно на кредитора „У*К* Б*“ АД
сумата от 81 156.61 лева главница за периода 05.03.2014г. до 11.12.2014г.,
договорна лихва върху главницата в размер на 10 727.44 лева за периода от
05.03.2014г. до 11.12.2014г. и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда 12.12.2014г. до изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 1839.47 лева – Д.Т. и 2291.52 лева за адвокатско
възнаграждение.
Основанието послужило за издаване на заповедта произтича от
извлечение от счетоводните книги на банката и представен договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № ТR № 2495015/09.03.2010г. и анекс №
1/28.11.2012г.
На основание чл.418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение.
Отбелязано е върху заповедта за изпълнение, че в полза на кредитора е
издаден изпълнителен лист от 18.12.2014г., който е получен на 29.01.2015г.
С РАЗПОРЕЖДАНЕТО СИ от 14.04.20221г. ВРС е върнал частна жалба
вх. № 261113/04.02.2021г. „предмет на настоящето дело пред ВОС“, както и
възражение вх.№ 261114/04.02.2021г. подаден на основание чл.414 от ГПК.
Съображенията на РС са, че длъжниците не са представили доказателства за
връчване на заповедта за изпълнение, за да се извърши преценка дали са
подадени в указаните срокове, въпреки указанията до тях за които е
представен документ, а именно разписка за получаването им на 02.04.2021г.
ВОС намира, че подадената частна въззивна жалба вх. №
264214/07.05.2021г. е процесуално допустима, подадена в срок от лица имащи
правен интерес от настоящето обжалване, като разгледана по същество е
неоснователна поради следното:
Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК е издадена на жалбоподателите на 13.12.2014г.
като на основание чл.418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение, в
2
полза на кредитора е издаден изпълнителен лист на 18.12.2014г., получен от
същите на 29.01.2015г.
Депозираните частна жалба против разпореждането инкорпорирано в
заповедта за изпълнение с правно основание чл.419, ал.3 вр.с ал.1 от ГПК,
както и постъпилото възражение по чл.414 от ГПК са с дата 04.02.2021г.
Към момента на издаване на заповедта за изпълнение от ВРС
13.12.2014г. са действали разпоредбите на чл.419, ал.1,2 и 3 от ГПК в
редакцията им от 01.03.2008г., а именно че разпореждането с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, същото важи и
по отношение на възражението против заповедта за изпълнение по чл.414 от
ГПК, че същото се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта,
който не може да бъде продължаван.
Съобразявайки тези разпоредби първоинстанционния съд е указал на
длъжниците в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за
връчване на ПДИ от съдебния изпълнител, както и указания за внасяне на
Д.Т., това съобщение е връчено на посочения съдебен адрес на 02.04.2021г.,
като с получена молба изпратена в срок и постъпила във ВРС на 13.04.2021г.,
указанията на съда не са изпълнени.
По частното дело липсват данни за връчване на ПДИ, а копие от
съобщението за връчване до длъжниците не е служебно изпратено от съдия
изпълнителят, тъй като към онзи момент законодателят не е вменил такова
задължение за съдебния изпълнител.
Жалбоподателите не са представили пред ВРС доказателства за датата
на връчване на обжалваните актове, поради което правилно
първоинстанционния съд е приел, че възражението и частната жалба са
нередовни и като такива са върнати с обжалваното разпореждане.
По подаденото заявление съдът се е произнесъл с надлежен нарочен акт –
разпореждане, като след извършена проверка по реда на чл.418, ал.2 от ГПК,
съдът изрично е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, каквито са издадени по делото. Следва само да се посочи,
че издадената въз основа на разпореждането заповед за незабавно изпълнение
3
съдържа всички задължителни реквизити и е валидна.
Възлагането за извършване на връчването на заповедта за незабавно
изпълнение на съдебните изпълнители, в случая – частен съдебен изпълнител,
е направено от законодателя с императивната разпоредба на чл.418, ал.5 от
ГПК /стара и нова редакция/. Заповедта за незабавно изпълнение се връчва на
длъжника единствено от съответния съдебен изпълнител, а не от издалият я
заповеден съд и то без да е необходимо нарочно възлагане извършването на
действието.
По делото липсват данни за датата на връчване на Препис от заповедта за
изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист на длъжниците, за да се
проследи допустимостта на подадената частна жалба и възражението, които
са върнати от ВРС.
Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и обосновано,
пред настоящата инстанция не се представиха нови данни, налагащи друг
краен правен извод поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.04.2021г. по ЧГрД № 2420/2014г.
по описа на ВРС с което се връща частна жалба вх. № 261113/04.02.2021г.,
както и възражение вх.№ 261114/04.02.2021г. подадени от БР. ИВ. Б. и Д. М.
М. чрез адв.С.Н. от АКВ*.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението до страните пред С** апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4