Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в
закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. дело № 6717 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в СГС чрез частен съдебен
изпълнител/ЧСИ/ П.М. с рег. № 845 на КЧСИ жалба вх.№ 1360/25.04.2019 г. от
„ЗАД ОЗК- застраховане“ АД срещу произнасяне инкорпорирано в писмо с изх. №
1214 от 10.04.2019 г. на ЧСИ за отказ да намали размера на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя и определената пропорционална такса по
т.26 от ТТР, по изпълнително дело № 20198450400114.
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ
разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че
освен молбата за образуване на изпълнителното дело, и налагане на посочения в
нея запор, няма други извършвани изпълнителни действия, като не е налице
фактическа и правна сложност на делото, поради което адвокатското възнаграждение
било определено произволно, като същото трябвало да се редуцира до сумата от 200лв.
Настоява се за отмяна на обжалваното
постановление, като се намали следващото се в полза на взискателя адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв., респективно на основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК да се намали и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, защото в
нейното формиране сбора на сумите от изпълнителния лист участва и присъденото
адвокатско възнаграждение. Прави искане и за заплащане от насрещната страна на
разноските по настоящето обжалване.
С писмен отговор взискателят по изпълнението „ДЗИ-О.З.“
ЕАА оспорва същата, като изтъква, че произнасянето на ЧСИ – М.изцяло
кореспондира на правилата установени за разноските в изпълнителния процес и в
частност тези следващи се за използвана адвокатска защита. Трябвало да се прави
разграничение между искането за образуване на изпълнителното дело и действията
по удовлетворяване на паричното вземане – налагане на запор върху конкретна
банкова сметка ***е от кредитора. Макар инкорпорирани в едно изявление
адресирано до ЧСИ тези действия трябвало да се смятат за самостоятелни,
респективно обуславяли заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В отговора се изразява
съгласие, че действително в развилия се изпълнителен процес спрямо длъжника не
се е наблюдавала фактическа и/или правна сложност на същия, и точно заради това
е било уговорено минималното според стандартите установени в Наредбата
възнаграждение – сумата от 399, 69 лв. без вкл. ДДС, респ. 479,63 лв. с
начислен ДДС. Изхождайки от тези си съображения ответника по жалбата изразява
очакване жалбата да бъде оставена без уважение от съда, като се заключи, че при
произнасянето на ЧСИ, с което е отклонено възражението на длъжника по
разноските е съответно на процесуалния закон.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ –П. М.,
счита жалбата на длъжника за неоснователна, възложеният в тежест за плащане от „ЗАД
ОЗК- застраховане“ АД адвокатски хонорар е бил изчислен в минимален размер,
който е съобразен с правилата на чл. 10, във връзка с чл. 7, ал. 2 от НМРАВ,
което изключвало извод за неговата прекомерност, каквато позиция се застъпвала
в жалбата. За таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ от съдебния изпълнител се казва,
че тя е изчислена съответно на правилата възприети в цитираната Тарифа, като и
по отношение на нея отсъства основание за преосмисляне.
СГС, като разгледа жалбата,
становището на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и се запозна с
приложеното копие от изпълнително дело № 20198450400114 на ЧСИ – П. М., с рег. № 845 КЧСИ на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното
:
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 21.03.2019
г. по молба на кредитора „ДЗИ-О.З.“
ЕАД чрез пълномощник – адвокат Г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 14.02.2019 г. по гр.д.№ 55492/2018 г. по описа на
СРС, за осъждане на „ЗАД ОЗК-
застраховане“ АД да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД парични суми-главница 1 399,21 лв., със законна лихва от 19.03.2016 г. до
плащането и 594,50 лв. – съдебни разноски. С молбата е поискано кредиторът да
получи удовлетворяване и на направените от негова страна разноски за воденето
на изпълнителния процес, чиито размер е определил на сумата от 479,63 лв.,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Заявен е и
изпълнителен способ, който да се приложи от ЧСИ за постигане на успешното
удовлетворяване на изпълняваното вземане, а именно – налагане на запор до
размера на дължимите суми върху изрично назована банкова сметка ***.
Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е приложено пълномощно съставено на 10.01.2013 г., с което „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД е учредило в полза на адвокат – Е.Д.К. – Г. представителна власт за
извършването на процесуално представителство във всички фази на съдебното
производство.
Ангажирана е и фактура от
15.03.2019 г., издадена от адвокат – Г. и имаща за получател - „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
и според съдържанието на която са начислени стойности за услуги за процесуално
представителство по отделно провеждани изпълнителни дела с участието на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД и дължимо във връзка с това представителство адвокатско възнаграждение. В
пункт 10 от това изброяване присъства начисляване на адвокатско възнаграждение
за сумата от 399,69 лв. за образуване и процесуално представителство по
изпълнително дело инициирано за събирането на суми по гр.д. № 55492/2016 г. по
описа на СРС, 82 с-в.
Приобщено е и извлечение от
електронно банкиране, от което е видно, че на датата 20.03.2019 г. „ДЗИ – О.З.“
ЕАД е осъществил банков превод на сумата от общо 8 335,32 лв. в полза на
адвокат Е.Г., а за основание на превода е вписано : фактура от 15.03.2019 г. –
адвокатско възнаграждение по 18 броя изпълнителни дела.
На длъжника е връчена на 08.04.2019 г. покана за
доброволно изпълнение, като в нея са вписани освен сумите по изпълнителния лист,
също и дължимите от длъжника суми за изпълнителни разноски, в това число и
479,63 лв. – адвокатско хонорар с вкл. ДДС, и такси по изпълнението 295,51 лв.
, вкл. и по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Освен това въз основа на изпратеното от ЧСИ до
„Общинска банка“ АД запорно съобщение с изх. № 1159/04.04.2019 г. е бил наложен
запор върху банковата сметка на „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД разкрита в
цитираната кредитна институция до размер на сумата от общо 3 189,71 лв.
Съгласно известие за доставяне цитираното съобщение е получено при банката
негова адресат на датата – 15.04.2019 г.
С ново свое изявление този път от 30.04.2019 г. ЧСИ-М.е
уведомил - „Общинска банка“ АД, че вдига запора наложен спрямо „ЗАД ОЗК-
застраховане“ АД явяващ се длъжник по изпълнително дело № 20198450400114, като
макар да не се установява пряко от книжата приобщени в кориците на
изпълнителното дело, то причина за това действие е събирането на сумата по
предприетото изпълнение, в т.ч. и на разноските.
С възражение вх. № 1168/09.04.2019 г., подадено в
1-седмичен срок от връчването на ПДИ, длъжникът прави до съдебният изпълнител оспорване
за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение, като
възразява, че адвокатското възнаграждение трябва да се сведе до сумата от 200,00
лв. заради липсата на фактическа правна сложност на изпълнителното делото и
липса на действия, които да обуславят калкулиране на адвокатски хонорар
съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., както и да се намали пропорционално и сумата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваният акт от 10.04.2019 г. ЧСИ е оставил без
уважение упражненото и подробно описано по горе възражение на „ЗАД ОЗК-
застраховане“ АД.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200,00 лв. Съгласно чл. 10,
т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се
дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на
действия по изпълнителното дело, различни от подаване
на молба за образуване на изпълнителното производство. Адвокатското
възнаграждение от тази категория е дължимо в полза на
взискателя в изпълнителното производство тогава, когато липсва
погасяване в срока за доброволно изпълнение. Цитираните разпоредби на чл. 10, т. 1 и чл.
10, т. 2 от НМРАВ са приложими в различни хипотези на развитие на изпълнителното
производство – 1). когато вземането бъде погасено в срока за доброволно
изпълнение (доброволно или в резултат от посочения в молбата за образуване
способ), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от
Наредбата; 2). когато изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата
на взискателя ще надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително
дело. В този случай вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби
своя относително обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от
Наредбата и ще стане част от поредицата действия по удовлетворяване на
вземането по смисъла на ч. 10, т. 2 от Наредбата. В случаят в пределите на срока за
доброволно изпълнение вземането ползващо се с право на принудително изпълнение
е било удовлетворено от длъжника, което означава, че изобщо не би възникнала
необходимост за предприемане от страна на кредитора на други активни
процесуални действия по изпълнителния процес, които да са съсредоточени към
постигане удовлетворяването на вземането му, а оттам и няма никакво основание в
негова полза да се породи право да получи репарация и за направени от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение относно процесуални действия
попадащи в обхвата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Напротив правото му за
възмездяване на разходи направения за адвокатска защита се свежда само до
установения в чл. 10, т. 2 НМРАВ
съставляващ сумата от 200,00 лв. По-висок размер на следващо се адвокатско
възнаграждение във връзка с действието по образуване на изпълнителното дело не
е обоснован, тъй като няма, нито фактическа нито правна сложност в дейността по
формулиране на процесуалното искане по чл. 426, ал. 1 ГПК. По въпроса, дали
върху възприетия размер на подлежащото на репариране в изпълнителния процес
адвокатско възнаграждение, следва да се начисли и ДДС, от съществено значение е
обстоятелството, дали предоставилия правната защита адвокат осъществява
дейността си при извършена от него регистрация по ЗДДС или не. В случай, че
адвокатът има регистрация по ЗДДС, то тогава за стойността на всяка една
извършвана от него услуга, той има императивното задължение да начисли ДДС,
като същото несъмнено трябва да се калкулира в съвкупния размер на адвокатското
възнаграждение, тъй като това е цената, която ползвалия адвокатската защита
плащана. В случая към жалбата са представени достатъчно надеждни доказателства,
че адвокат – Г., считано от 2015 г. има регистрация по ДДС, което означава, че
това положение е било налице и към м. април 2019 г., когато е встъпила в
мандатно правоотношение с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и е получила плащане на съответния
хонорар за образуване на изпълнително
дело № 20198450400114. Тоест разноските за адвокатско възнаграждение, за които „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД има право да получи в рамките на провелия се изпълнителен процес
следва да се фиксират на сумата от 240,00 лв., като за разликата до
определената от ЧСИ сума в размер на 479,63 лв., отказът му за намаляване от
10.04.2019 г. се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Така изпълняемото право по процесното
изпълнително производство е в размер на сумата 2 894,20 лева – главница и
лихви по изпълнителния лист, както и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение
следващо се за изпълнителното производство. Следователно, основата, върху която
се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 3 134,20 лева
и съгласно разпоредбата на т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ пропорционалната
такса е в размер на 270,74 лева, без ДДС или 324,88 лева с включен ДДС, което
означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от
295,51 лв. няма основание да бъдат редуцирани, като в тази си част жалбата се
явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.
С оглед на изхода на спора пред настоящата
съдебна инстанция и частичната основателно, респективно неоснователност на
упражнената жалба право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Общият размер на направените от „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД разноски за
провеждане на настоящото производство се установява да е в размер на сумата от 385
лв., вкл. заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. Съобразно
уважената част от жалбата страната-жалбоподател има право да й се възмездят
разноски равни на сумата от 192,50 лв. Ответникът по жалбата - „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
макар и да е отправил своевременно искане за присъждане на разноски не доказва
да е извършил такива реално, тъй като в приложения договор за правна защита й
съдействие, макар да има уговорено възнаграждение в размер на 399,69 лв. без
ДДС няма доказателства за неговото плащане от клиент на адвокат, тъй като в
самото съглашение е предвидено, че плащането на възприетите хонорари става по
банков път, а същевременно сведения за подобен превод не се разкриват от
приложените от ответника по жалбата материали.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 1360/25.04.2019 г. подадена от „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД
произнасяне инкорпорирано в писмо с изх. № 1214 от 10.04.2019 г. на ЧСИ-П.М. за
отказ да се намали размера на адвокатското възнаграждение, което е определено в
полза на ДЗИ – О.З.“ ЕАД по образуваното изпълнително дело № 20198450400114, в
частта му, с която в тежест на длъжника /жалбоподателя/ „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД, е възложено заплащането
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя – „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, над сумата от 240,00 лева до сумата
от 479,63 лв.
НАМАЛЯВА определените от ЧСИ – П. М.в рамките на образуваното изпълнително дело №
20198450400114 в полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД и възложените в тежест на длъжника
по изпълнението - „ЗАД ОЗК-
застраховане“ АД разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение до сумата в
размер от 240,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 1360/25.04.2019 г. подадена
от „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД в останалата й част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „ЗАД ОЗК- застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 192,50 лв. – разноски
направени във връзка с производството развило се пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.