Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от адв. Й. М. от ВТАК, в качеството му на пълномощник на Е. С. П. от гр. В. Т. против Определение № 1074/18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 906/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, с което е върната исковата молба предявена от адв. Й. М., като пълномощник на Е. С. П., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В. Т., ул. „Ц.Ц.” № 39 срещу И. С. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. П.” № 3 и е прекратено производството по делото. В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че същото е постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила.Твърди се, че констатацията на районния съд, че предявеният иск е недопустим е незаконосъобразна и необоснована. Излага се, че разпоредбите на чл. 130 от ГПК дават основание и правомощия на съда да върне исковата молба, само ако са допуснати недостатъци в нея, а такива, според ищцата, липсвали поради няколко съображения, изложени в жалбата: налице бил правен интерес от страна на ищцата да търси защита на своите права и законни интереси, които били безспорни; налице била процесуална легитимация и на двете страни в процеса, които били процесуално правоспособни и възражения или доводи в това отношение до този момент не се инициирали; спорът бил подведомствен на районния съд и бил в рамките на неговата компетентност; лисвали обстоятелства и факти, които да дават основание да се приеме, че са налице неоснователна претенция, необоснованост или очевидна недопустимост. Излага се становището, че искът е от категорията на положителните установителни искове. Претендира се да се отмени Определение № 1074/18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 906/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. и делото да се върне на Районен съд – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от другата страна. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. № 906/2009 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от адв. Й. М., като пълномощник на Е. С. П., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.” № 39 против И. С. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. П.” № 3 иск да се приеме за установено, че ищцата е собственик на останалата 1/2 ид. част след дарението на другата половина през 2000 г. с нотариален акт № 679, том ІV, н.д. № 612/ 2000г. на Нотариус Татяна Братванова, със запазване правото на ползване на Г. М. П., както и да бъде осъдена да й заплати направените по делото разноски. С Разпореждане от 23.04.2010 г., постановено по гр. д. № 906/2009 г. по описа на Районен съд – В. Т., е оставена без движение исковата молба, предявена от адв. Й. М., в качеството му на пълномощник на Е. П., на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК, като са дадени указания в 7-дневен срок нередовностите да бъдат отстранени, а именно да се конкретизира основанието, на което ищцата претендира притежаваното право на собственост върху спорната идеална част от имота. На 03.05.2010 г., пълномощникът на ищцата адв. Й. М. е депозирал молба до Районен съд – В. Т., в която излага становище, че определянето на правното основание е право и задължение на съда, но независимо от това посочва, че правното основание на иска е чл. 108 от ЗС, във вр. чл. 17 ЗЗД. С Определение № 1074/18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 906/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, е върната исковата молба предявена от адв. Й. М., като пълномощник на Е. С. П., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.” № 39 срещу И. С. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. П.” № 3 и е прекратено производството по делото. В мотивите си, районният съд е приел, че е в случая била налице неяснота във волята на ищеца, относно обстоятелствата, на които се основава иска и характера на търсената защита. Прието е, че с депозираната молба процесуалния представител на ищцата не само, че не бил изпълнил дадените указания, а напротив с посочването на правна квалификация по чл. 108 от ЗС и чл. 17 от ЗЗД, окончателно е довел до неяснота относно характера на спора. Ако се приемело, че ищцата цели да се установи, че е собственик на процесния имот, същата следва да ангажира твърдения за правопораждащите факти на това субективно право – оригинерно или деривативно придобивно основание, а ако волята на ищцата била да установи привидността на една сделка и да се позове на действието на прикритата сделка по чл. 17 от ЗЗД, следвало да посочи привидната и прикритата сделка и конретизира основанията, на които претендира привидността. От друга страна, първоинстанционният съд приел, че ако ищцата претендира защита на правото си на собственост, чрез осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, освен обосноваване притежаването на право на собственост, била длъжна да посочи и действията на ответника, с които се накърнява упражняването на правото – факта на отнетото владение. Първоинстанционният съд е приел, че за да е допустимо производството, е необходимо да е налице достатъчно яснота във волята на ищеца, както относно фактическите положения на спора, така и относно вида на търсената защита. Това не означава извършването на правна квалификация от страна на ищеца, както погрешно са интерпретирани указанията на съда, а надлежно отразяване на необходимото съдържание на исковата молба, с оглед задължението за квалификация на спора от страна на съда и преценката за надлежното упражняване на правото на иск. В конкретния случай било налице ненадлежно упражняване на правото на иск. Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Разбирането на районния съд, че е налице неяснота във волята на ищцата, относно обстоятелствата, на които се основава иска и характера на търсената защита не се споделя от настоящата инстанция. Това е така, защото предметът на делото се определя от ищеца, с оглед на неговите правни твърдения, въведени в исковата му молба. Нито съдът, нито ответникът могат да внесат в предмета някакви промени. В конкретния случай съдът е бил сезиран с искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, с оглед на въведения от ищцата предмет на защита на накърнено право на собственост, чрез предявения срещу ответницата установителен иск по чл. 124 от ГПК. Спорното право е индивидуализирано от ищцата, с посочените белези, в обстоятелствената част и съгласно твърденията в нея, че е собственик и на другата 1/2 ид. част от процесния имот, по силата на съглашение с ответницата, при което в петитума на своя иск е посочил вида на търсената с него защита – признаване за установено, че е собственик на другата 1/2 ид. част от ппроцесния имот. Това съглашение би могло да бъде предварителен договор, обещание на дарение, привидна сделка. Друг е въпросът дали твърдяното съглашение е действително, относно това спазена ли е формата, противоречи ли на закона и други, но тава е въпрос по същество на спора и не прави исковата молба нередовна. За да е редовна исковата молба и да е съобразена с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, в нея най-общо следва да бъде посочено от кого, до кого, въз основа на какво и за какво се предявява. В исковата молба следва да бъдат посочени адресите на страните, за да могат същите да бъдат призовани, да са представени доказателства за правосубектност, когато такива са необходими и да е приложен документ за платена държавна такса, като бъдат представени преписи от исковата молба и доказателствата за ответниците. Независимо от формалното изискване на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е нужно в исковата молба отделно да се сочи цената на иска, тъй като същата се определя от съда съобразно вида и предмета на претенцията. В исковата молба следва обаче да бъдат посочени ясно фактите, на които се основава искът. В настоящия случай, в обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран съдът, са изложени фактически твърдения и е посочено основанието, на което се твърди да е придобито имущественото право, доколкото именно собствеността е предмет на делото и формира сила на присъдено нещо за релевираното от ищцата основание. Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от търсената защита. В конкретния случай, от изложените в исковата молба фактически твърдения може да бъде направен изводът, че се касае за установителен иск, доколкото петитумът на същия, заявен от ищцата, се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на присъдено нещо. В обстоятелствената част на исковата молба може да бъде изведен интересът, който имат ищцата от установяването на спорното материално право, доколкото същата излага твърдения, че ответницата оспорва претендираното от нея право. Предвид това, че петитумът на исковата молба, така, както е заявен от ищцата, следва логически и са основава на изложените в същата фактически твърдения и произтича от изложените от ищцата факти се явява в достатъчна степен ясен и конкретен. Това налага изводът да се отмени обжалваното определение изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение № 1074/18.05.2010 г., постановено по гр. дело № 906/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, с което е върната исковата молба предявена от адв. Йордан Минчев, като пълномощник на Е. С. П., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.” № 39 срещу И. С. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „К. П.” № 3 и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |