РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. гр. Хасково, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101823 по описа за 2024 година
Предявен е от С. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
***********************, съдебен адрес: гр. Х., ****************, адв. П.
И. П. от АК- Хасково, против „Моят Кредит" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Александър Стамболийски"
№ 55, ет.3, ап.1, иск за прогласяване на сключени между страните
Индивидуален договор за заем Код: 88359 от 13.06.2023г. и Договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за
паричен заем Код: 88359/13-06-2023 от 13.06.2023г., а при условията на
евентуалност да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи сумата в размер на 119,90 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителни услуги, дължимо във връзка с чл. 1 от
Индивидуален договор за заем Код: 88359 от 13.06.2023г. във връзка с
Договор за предоставяне на допълнителни услуги, сключени с "Моят Кредит"
ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 13.06.2023г. между нея и ответника „МОЯТ
КРЕДИТ“ ЕООД е сключен Индивидуален договор за заем Код: 88359 от
13.06.2023г. (Договора за заем) по силата, на който ищцата получила заемна
1
сума в размер 200 лева, при ГЛП - 39,52% и ГПР – 42,00%, като страните
уговорили, че кредита ще се погаси на 21 седмични вноски - всяка, от които в
размер на 10,34 лева.
Във връзка с договора за заем, на 13.06.2023г. между ищцата и
ответника бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги
във връзка със сключен договор за паричен заем Код: 88359 /13-06-2023
(Договора за допълнителни услуги) за пакет от допълнителни услуги,
включващ услугите: „Участие в допълнителни томболи и награди“ и услуга
„Комфорт“, срещу което потребителят дължал възнаграждение. Съгласно чл. 1
от Договора за заем дължимото възнаграждение за двете услуги било общо в
размер на 119,90 лева и по-конкретно съгласно чл.1.2 от Договора за заем за
услугата „Участие в допълнителни томболи и награди“ се дължало
възнаграждение в размер на 35,97 лева, а съгласно чл.1.3 от договора за заем
за услугата „Комфорт“ се дължало възнаграждение в размер на 83,93 лева.
Заплащането на възнаграждението за допълнителните услуги било
разсрочено също на 21 равни месечни вноски от по 16,05 лева всяка. Твърди
се, че така общият размер на задълженията по кредита възлизал на 337,05
лева с включени в него главница, лихва и възнаграждение за допълнителните
услуги.
Сочи се, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК, а договорът за заем попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.
Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдржание по чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не била породила валидни правни
последици на основание нейното противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 21 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и на основание нейната
неравноправност, което било довело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепосставяне на
интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Договорът за потребителски
кредит не породил валидни права и задължения и поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тьй като в съдържанието на
договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били
разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се
2
явявал нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на
разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с
чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписания в договора ГПР бил неточен и
подвеждащ, тьй като в него не била включена скритата под формата на
допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане. По силата на
чл. 22 във вр. с чл. 21 от ЗПК, неизпълнението на изискванията в Договорното
сьдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени
елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална
недействителносг на кредитната сделка с произтичащите от това последици
по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1.
С договорения лихвен процент в размер на 39,52% се нарушавали добрите
нрави, 2. Нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и 3.
Внасяло се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността
и в ущърб на кредитополучателя. С договорения фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 39,52% се нарушавали добрите нрави, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика
приемала, че при формиране на размера на възнаградителната лихва, макар
нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за
добросъвестното й определяне можел да бъде размера на законната лихва, без
обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Към датата
на сключване на договора за кредит размерът на законната лихва се определя
според ПМС № 426 на МС от 08.12.2014 г. като сбор от основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс пункта. След справка на сграницата на БНБ
се установявало, че към датата на сключване на процесния договор основният
лихвен процент е 0, 00 %, т. е. размерът на законната лихва е 10, 00 %.
Трикратният размер на законната лихва възлизал на 30, 00 %, а двукратният
20,00 %. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на
3
39,52 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва, уговорена по
нарочно създадения договор за допълнителни услуги, надхвърляла повече от
три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като
критерии за норми на поведение, установени в обществото. Твърди, че
посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 39,52%, не
отговарял на действително приложения в заемното правоотношение лихвен
процент, тъй като нарочно сьздаденото договорено възнаграждение за
Допълнителни услуги представлявало добавък към договорната лихва -
скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не бил
оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. В текста
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК било посочено, "Че кредиторът не може да иска
заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита". Допълнителните услуги, които били
посочени в договора, представлявали действия по усвояване и управление на
кредита. В този смисъл била и съдебната практика, която приемала, че когато
търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от
предоставения кредитен ресурс, независимо че променя наименованието на
престацията и я именува като "допълнителни услуги", вместо да разкрие
действителната й икономическа и правна характерисгика на лихва, тази
облага сьставлявала печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена
на потребителя като елемент на договорната лихва С договорния лихвен
процент в размер на 39,52%, към който се кумулирало вземането за
допълнителни услуги, представляващо скрита печалба, с която кредиторът
допълнително се обогатява, се нарушавали правилата на чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК
понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в
потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в
отношенията между страните. Аргументите, че договореният размер на
възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита и на
добрите нрави, тьй като тя не отговаря на действителните параметри по
договора, с която следвало да се увеличи и стойността на реално приложения
годишен процент на разходите, били следните: за да заобиколят
материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл.
3а ЗКИ, въвели практика да включват допълнителни услуги и такси при
сключването на договора за заем. Чрез предвиждането на допълнителни
4
оскъпявания за допълнителни услуги, небанковите финансови институции си
осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума. Възнаградителната лихва била уговорена
неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на процесния
договор потребителят не е могьл да прецени обхвата на поетото от него
задължение, тьй като същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена
на кредита в размер на 42,00%. В нарушение на чл. 147, ал. 133П, на заемателя
не било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви
са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е
действителният размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че
трябва да престира и по такса за допълнителни услуги. Принципът за
обективност, прозрачност и равнопоставенос т на уговорките по
потребителските сделки, бил регламентиран в чл. 5 от Директива 93/1 ЕИО,
транспониран в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно негo, договорните клаузи
следвало да се съставят на ясен и разбираем език и бил тьлкуван с
преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС.
По тези и останалите, изложени в исковата молба съображения, се иска
постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на
Индивидуален договор за заем Код: 88359 от 13.06.2023г. и Договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за
паричен заем Код: 88359/13-06-2023 от 13.06.2023г., сключени с "Моят
Кредит" ЕООД, а при условията на евентуалност да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в размер
на 119,90 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги,
дължимо във връзка с чл. 1 от Индивидуален договор за заем Код: 88359 от
13.06.2023г. във връзка с Договор за предоставяне на допълнителни услуги,
сключени с "Моят Кредит" ЕООД, поради това, че същият нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, т.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и
присъждане на основание чл. 38 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв.
П. И. П., с личен № ********** адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор
на искова молба от ответника, който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни.
Не оспорва, че между страните е сключен Индивидуален договор за
заем № 88359/13.06.2023 г. („Договора").
Оспорва твърдението на ищцата, че гореописаните договорни
правоотношения са недействителни на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, Сочи,
че лихвеният процент е ясно посочен в чл. 3, ал. 7 от договора,а условия за
прилагане на лихвения процент не са посочени, доколкото останалата част от
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не намира приложение за договори за кредит, при които
лихвата по договора е с фиксиран процент, който не подлежи на изменение.
Не можело да се приеме, че е налице и противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10
от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК в
ГПР не се включват разходите, които са различни от покупната цена на стоката
или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга. Основната услуга по процесния договор е
отпускането на 200 лв. в заем, като цената за тази услуга е договорната
възнаградителна лихва в размер 17,16 лв. за периода на договора. Разходите за
допълнителните услуги по чл. 1.2 и чл. 1.3 били различни от покупната цена
на основната услуга по договора за заем, представляваща договорната лихва,
поради което те не влизали в ГПР по кредита съгласно изричната разпоредба
на закона. При положение, че тези разходи не влизат в ГПР, то последният
бил правилно посочен в чл. 3, ал. 9 от Договора и той се състоял единствено
от договорната лихва по договора, Законът не изисквал в договора да се
посочва формулата от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, поради което
доводите на ищцата, че ГПР не бил достатъчно ясно посочен били
неоснователни. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР бил посочен
в проценти по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни
(съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение". На следващо място, излага
твърдения за това, че процесните услуги по чл. 1.2 и чл. 1.3 от Договора не са
свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2
6
ЗПК и затова не противоречат на цитираната разпоредба. Усвояването на
кредита представлява получаването на заемната сума от Заемателя и
предшестващите действия по преглед на документи, оценка на
платежоспособността и други. Управлението на кредита включва
организирането на застраховка във Връзка с кредита, уведомяване на
длъжника За допусната от него забава, отлагане на предсрочна изискуемост,
подписване анекси във връзка с договора и други подобни действия.
Процесиите услуги по чл. 1.2 и чл. 1.3 обаче очевидно не са такива по
усвояване и управление на кредита, поради което не можело да се приеме, че
уговарянето им противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Оспорва доводите на ищцата, че чл. 1.2 и чл. 1.3 от Договора са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави. В исковата молба се
обосновавало такова противоречие, под предлог, че липсва еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, но това само се твърди,
без да се обосновавало и доказвало. Цената на услугата по чл.1.2. била 35,97
лв. и нямало основание да се приеме за нееквивалентна на самата услуга, като
по силата на същата би могла да се възползва от различни намаления,
отстъпки и награди, които дори надвишавали цената на услугата, а услугата
Комфорт позволявала на ищцата да плати всяка едно от вноските на посочен
от нея адрес.
Неправилни били още доводите на ищцата, че клаузата на чл. 3, ал. 7 от
Договора била нищожна, защото размерът бил твърде голям.По отношение на
потребителките кредити, за които специалната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК
изрично урежда максимален допустим размер на ГПР и доколкото размерът на
лихвата не води до надвишаване на размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тя е в
законовите граници.
Не можели да се споделят доводите на ищцата за неравноправност на
цитираните клаузи и на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Според цитираната разпоредба е неравноправна
клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Предвид гореизложеното относно
еквивалентността на престациите и с оглед на обстоятелството, че
дължимостта на таксите за двете процесии услуги е ясно формулирана в чл.
1.2, чл. 1.3 и чл. 1.4, като същите са посочени и в погасителния план към чл.
7
1.6 и в Приложение № 1 към договора, не би могло да се приеме, че
атакуваните договорни клаузи не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от договора. Потребителят е могъл да прецени, че
при сключването на договора с тези клаузи ще дължи въпросните суми за
услугите, които ще получи срещу тях. Клаузите по никакъв начин не скриват
от потребителя сумите, които той ще трябва да плати, а освен това те са ясни в
своето съдържание. Неоснователни са аргументите на ищцата, че клаузите са
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Тези клаузи не
предвиждат заплащането на обезщетение или неустойка при неизпълнение на
договорни задължения, а представляват такса или възнаграждение за
конкретни определени услуги. Затова цитираната от ищцата законова
разпоредба е абсолютно неприложима.
Не можело да се приеме, че е налице и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК В
ГПР не се Включват разходите, които са различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга. Основната услуга по процесния договор за заем е
отпускането на 200 лв. в заем, като цената за тази услуга е договорната
възнаградителна лихва в размер 17,16 лв. за периода на договора. Разходите за
допълнителните услуги по чл. 1.2 и чл. 1.3 са различни от покупната цена на
основната услуга по договора за заем, представляваща договорната лихва,
поради което те не влизат в ГПР по кредита съгласно изричната разпоредба на
закона. При положение че тези разходи не влизат В ГПР, последният бил
правилно посочен в чл, 3, ал. 8 от Договора в размер 42,00 % и той се състоял
единствено от договорната лихва по договора, която е 17,16 лв. Следователно,
с уговарянето на тези услуги и таксите за тях ГПР не се увеличава и не е
налице нарушаване или заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Очевидно било,
че ако стойността на допълнителните услуги по чл. 1 в размер на 119,90 лева
се включи в ГПР, то същият би надвишил границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
тази стойност не следвало да се включва в ГПР. Сочи, че по договора са
платени 200 лв. – главница, 17,16 лв. – договорна лихва, 83,92 лева – услуга
Комфорт, 35,97 лева – услуга „Допълнителни томболи и промоции“, 3,70 лева
– застраховка. Представя справка за извършените плащания по договора.
По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения, се
иска от съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена като
8
неоснователна исковата претенция на ищеца. Претендира разноски.
Направено е възражение за прекомерност на претендирания от ищцата
размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото безспорно се установява, че на 13.06.2023г. между ищцата и
ответника е сключен Индивидуален договор за заем Код № 88359 от
13.06.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка
със сключен договор за паричен заем Код: 88359/13-06-2023 от 13.06.2023г.
По силата на така сключения Индивидуален договор за заем Код №
88359 от 13.06.2023г. ответникът е предоставил на ищцата паричен заем в
размер на 102,26 EUR или тяхната левова равностойност, съгласно
официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се
разменя за 1.95583 лева и по-конкретно предоставена е в заем сумата от 200
лева, които ищцата е усвоила при следните условия: Срок на заема: 21
седмици; Размер на седмична погасителна вноска: 5,29 EUR (10,34 BGN);
Брой погасителни вноски: 21; Общ размер на всички плащания по заема:
111,02 EUR (217,14 BGN); Лихвен процент по заема: 39.52 %; ГПР на заема:
42 %; Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план
(Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или
съгласно погасителен план, посочен в чл.1.6 от договора, платими по банков
път, в брой - в някой от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен
негов представител или чрез организираната система за разплащане ePay.bg.
В чл.1, ал.1 и ал.2 от Договора за индивидуален заем код: Код № 88359
от 13.06.2023г. е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че е
поискал да му бъдат предоставени допълнителни услуги: „Участие в
допълнителни томболи и награди" и услуга „Комфорт", като съгласно чл. 1.2
от договора за заем възнаграждението за услугата „Участие в допълнителни
томболи и промоции" е 35,97 лева, а съгласно чл.1.3 това за услугата
„Комфорт" – 89,93 лева. Съгласно чл.1 от Договора за паричен заем под
допълнителна услуга „Участие в допълнителни томболи и награди" страните
се съгласяват да разбират възможността на Ползващия услугата да се
възползва от промоционални продукти на заемодателя, от месечни
кампанийни промоции и отстъпки и от индивидуални отстъпки, а под
допълнителна услуга „Комфорт" страните се съгласяват да разбират
възможността на ползващия услугата да заплаща вноски по кредита на
домашния адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в
населеното място, където се сключва договора, който е различен от
9
предходните изброени. Съгласно чл.1.4 възнагражденията по чл.1.2. и чл.1.3.
за допълнителни услуги се дължат заедно с погасителната вноска по кредита и
съгласно чл.1.6 от Договора за заем стават изискуеми с подписването на
договора за заем, но се разсрочват за срока на кредита и се добавят към всяка
вноска за погасяване на кредита съгласно погасителния план. В Приложение
№ 1 към договор за заем се съдържа погасителен план с посочен размер на
кредита 200 лева, погасителни вноски - общо 21 седмични, от които
последната с падеж 07.11.2023г., с размер на вноската – 10,34лева и общ
размер на вноска по чл. 1.1. – 16,05 лева или общо /сумарно/ същите възлизат
на сума в общ размер на 337,05 лева.
Не е спорно също така, че във връзка с договора за заем, на същата дата
– 13.06.2023г., между ищцата и ответника е сключен Договор за предоставяне
на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем Код:
88359/13-06-2023 от 13.06.2023г. /наричан по-долу още Договор за
допълнителни услуги/, с който ответното дружество предоставя на ищцата
допълнителни доброволни услуги.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза е, че ищцата е заплатила по двата договора общо
сумата от 337,05 лева с които са погасени главница, договорна лихва и
допълнителни услуги. Кредитното задължение е погасено изцяло, като на
03.01.2023г. е извършено рефинансиране на цялото остатъчно задължение.
Изчисленият от експертизата ГПР при включване във всяка погасителна
вноска и на сумата за допълнителни услуги, води до Годишен процент на
разходите /ГПР/: 1396,53%, което се потвърждава и при изслушване на вещото
лице в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за прогласяване недействителността на сключени между
страните Индивидуален договор за заем Код № Код № 88359 от 13.06.2023г. и
Договор за предоставяне на допълнителни услуги към него, а в условията на
евентуалност на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Участие в допълнителни томболи и награди" - 35,97
лева и „Комфорт“ - 83,93 лева.
Разгледан по същество, предявените иск за нищожност на сключените
договор за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги е изцяло
основателен, като съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, липсва спор по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
10
който ищцата е усвоила заетата сума, в случая в размер на 200 лева.
Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от
Закона за кредитните институции, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по
договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК. Между страните е сключен и договор за
допълнителни услуги от същата дата като договора за заем, като предвид
начина на уговаряне на правата и задълженията на страните по този
допълнителен договор, съдът приема, че същият е неразделна част от
договора за заем. Този допълнителен договор е неразривно свързан с договора
за заем - сочените в него услуги касаят възможността за получаване, плащане
и управление, именно на заема. Той няма самостоятелен характер, тъй като се
явява безпредметен при липсата на договор за заем, с който да са свързани
сочените услуги, като в този смисъл е и изрично уговореното в него -
фактически той е „във връзка със сключен договор за паричен заем", подписан
е на същата дата и е изцяло обвързан с договора за заем с този кредитор.
Поради това е неразривно свързан и в общност към основния договор.
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това
положение единият договор става част от съдържанието на другия, чрез
включването на цената на услугата и оттук за договора за допълнителни
услуги също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва д а се
отчитат и договорките по договора за допълнителни услуги. Казано по друг
начин, в договора за кредит има вписана уговорка за възнаграждение за
допълнителни услуги, която макар и формално да е дължима (да произтича) от
друг договор, се явява част от договора за заем. Тези услуги, както е посочено
и в самия договор, са допълнение към заема, нямат самостоятелно значение и
практически никаква реална цел отделно от обслужване и гарантиране на
заема, поради което и именно ЗПК е приложимият материален закон към
„двете /представляващи на практика едно цяло - „във връзка със сключен
договор за паричен заем"/ правоотношения". Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
11
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. от чл.23 ЗПК). В случая съдът намира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 42%, а възнаградителната лихва - 39.52 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Освен това, посочените в договора ГПР и общата сума на
не съответстват на действителните. Това е така, тъй като в общата дължима
сума по договора не са включени допълнителните плащания за услугите по
чл.1.1. Разпоредбите на чл.10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. В настоящия случай допълнителните услуги представляват именно
действия по усвояване и управление на заема - имат за цел бързо одобрение и
получаване на сумата, като са предназначени да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на ответника да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита
обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Доколкото се касае
за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания
се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. С тази сума реално
се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо,
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на
12
действителния. Според договора за кредит ГПР е 42 %, но това не е размерът
на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за
допълнителните услуги, а с включването й кредитът ще се оскъпи
допълнително. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Отделно, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР в
договора за заем не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това
в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценя дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо, искът за прогласяване недействителността на
договора за заем следва да се уважи, като основателен и доказан, а доколкото
договорът за индивидуални услуги урежда единствено вида и дължимостта на
възнаграждението за допълнителни услуги към него, то следва че и той е
недействителен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му.
По разноските:
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса и
разноски на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на 50 лева за държавна
такса и 250 лева - разноски за вещо лице.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл.38 ЗАдв. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адвокат П. П., съдът намира
следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на
13
Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки
са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по - горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от
процесуалния представител на ищцата адвокат процесуални действия,
изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, без
участие в открити съдебни заседания, както и приключване и разглеждане на
делото в едно съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, в полза на същия
следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400
лева за предявения главен иск. В тази връзка, съдът не споделя направеното
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като такъв не е
договарян по размера си, а се определя от съда.
14
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА Индивидуален договор за заем Код № 88359 от
13.06.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка
със сключен Договор за паричен заем Код № 88359/13-06-2023 от 13.06.2023г.,
сключени между С. Г. А., ЕГН **********, с адрес - гр. Х.,
*********************** и „Моят Кредит" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, 1000, район Възраждане, бул.
„Александър Стамболийски" № 55, ет.3, ап.1, за НИЩОЖНИ, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал.1, т.9, т.10 и 10а ЗПК.
ОСЪЖДА „Моят Кредит" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, 1000, район Възраждане, бул. „Александър
Стамболийски" № 55, ет.3, ап.1, да заплати по сметка на Районен съд -
Хасково сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса по
делото и сумата от 250 лева - разноски за вещо лице, както и сумата от 5 лева
за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране.
ОСЪЖДА „Моят Кредит" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр.София, 1000, район Възраждане, бул. „Александър
Стамболийски" № 55, ет.3, ап.1, да заплати на адвокат П. П., член на АК -
Хасково, с личен № **********, адрес на кантората - гр. Х.,
****************, сумата от 400 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
15