№ 31
гр. Габрово, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Анг. Петракиева
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно
наказателно дело № 20224210200011 по описа за 2022 година
Жалбоподателката Л. Г. Р. от гр. В. Търново, ул. " **********" №8, ет.1 ап.1, ЕГН
**********, е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/
№**********, с който за установено на 27.11.2020 г. в 13,04 часа нарушение по чл.139 ал.5
и 6 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДП с лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег.№ А5223МХ, за
който не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, в община Дряново, по път I-5 км
118+999, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е наложена глоба в размер на 300,00
лева, на основание чл.179 ал.3 във вр. с чл.187а ал.1 от ЗДП, за извършено нарушение по
чл.139 ал.5 и 6 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.
Твърди се, че е заплатена електронна винетка в размер на 97,00 лева по отношение на лек
автомобил с рег.№ А 5223 МК, вместо рег. № А 5223 МХ, валидна от 24.04.2020 г. до
23.04.2021 г.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Изпраща
писмено становище, с което подкрепя доводите, изложени в жалбата.
АНО, представляван от юрисконсулт, оспорва същата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следната фактическа обстановка:
На 27.11.2020 г. в 13,04 часа, в община Дряново, по път I-5 км 118+999, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, с устройство №40371, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.2 от ЗП, с лек автомобил
1
"Фолксваген пасат" с рег.№ А5223МХ, за който не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от
ЗП. Въз основа на данните от посоченото устройство бил издаден процесния електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №**********.
Лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег.№ А5223МХ е с обща техническа допустима
максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС Евро 2. Същият е собственост на
жалбоподателката Л.Р.. За посоченият автомобил е била подадена декларация за активиране
на електронна винетка, на стойност 97,00 лева, с начална дата на валидност 24.04.2020 г.
При издаване на електронната винетка била допусната техническа грешка в
регистрационния номер на автомобила като винетката била издадена за ППС с рег. № А
5223 МК.
Гореизложената фактическа обстановка беше установена въз основа на приложените
по делото писмени доказателства – писмо от 06.01.2022 г.; жалба; договор за правна защита
и съдействие; копие на пълномощно; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №
**********/27.11.2020 г.; копие на декларация за активиране на електронна винетка; копие
на разписка за електронна винетка; копие на фискален бон от 24.04.2020 г.; копие на
свидетелство за регистрация част ІІ; копие на АУАН № 000077/21.03.2021 г.; копие на
писмо до Д.С.Р.; копие на заявление за връчване на ел.фиш от 10.12.2021 г.; копие на
доказателствени записи по нарушение № ********** - 2 листа; снимки - 2 броя; копие на
известие за доставяне; извлечение от ел. система за проверка на винетка; копие на
пълномощно изх.№ П-266/09.08.2021 г.; писмено становище с вх.№ 1519/07.03.2022 г.;
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП Движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по
чл. 10, ал. от Закона за пътищата, а съгласно ал.7 на цитираната разпоредба водачът на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.
Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата според категорията на
2
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл.179, ал.3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв.
Съгласно чл.187а ал.1 и 2 т.2 ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 –
3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Предвид посочените разпоредби, на плоскостта на конкретния казус, съдът прие за
безспорно установено, че на посочената в ЕФ дата и час, лек автомобил "Фолксваген пасат"
с рег.№ А5223МХ се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без
заплатена винетна такса. Това обстоятелство не се спори от страните. Именно тези
съставомерни факти са дали основание на АНО да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, в качеството й на собственик на процесния автомобил.
ЗАНН, обаче изисква не само маркиране на отделните факти, а тяхното детайлно и
обстойно обследване, установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към
нарушението и към виновното поведение на сасанкционираното лице. В това се състои
индивидуализирането на нарушението, което е задължение, както на АНО, така и на съда..
В конкретния случай се твърди, че при издаването на електронната винетка е била
допусната техническа грешка. Това обстоятелство не оспорва и АНО, който се позовава на
чл.5 ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние. Посочената норма гласи, че "отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на ППС категорията му или периода на
валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай
на неправилно декларирани данни се счита, че а ППС не е заплатена дължимата винетна
такса.". Последващо деянието, считано от 19.03.2021 г. законодателят въвежда аналогична
разпоредба, като създава чл.10а ал.3а в Закона за пътищата. Внимателния прочит на
цитирания текст води до акцент върху "неправилно декларирани данни", за което се носи и
съответната отговорност. В конкретния случай няма неправилно декларирани данни. На
лист 10 от делото е приложена Декларация за активиране не електронна винетка.
Собственоръчно деклараторът е записал коректния номер на ППС, за което заплаща
винетката - А 5223 МХ. Изводите на АНО биха били споделени от съда изцяло ако
грешката е била допусната именно при декларирането на данните. Видно е, обаче, че
3
декларацията е коректно попълнена. Самата бланка съдържа информация, че отговорността
за грешно декларирани данни е на декларатора и че в такъв случай заплатените суми за
покупка не се възстановят. Ирелевантно е обстоятелството, че декларацията е подадена не
от собственика на автомобила - жалбоподателката Р., а от лицето, управляващо ППС.
Горното обстоятелство, според съда, рефлектира и върху изводите за субективната
страна от състава на нарушението. Доколкото субективният елемент от състава на едно
престъпление/нарушение представлява съвкупност от вътрешните психични изживявания на
едно лице, за тях се съди по външното им проявление, обективирано в действия и
поведение. Декларирайки коректните данни за автомобила, и декларатора, и
жалбоподателката Р. като собственик, са имали съзнание за изпълнено задължение относно
заплащането на винетната такса.
Дори да се игнорират изложените съображения и да се приеме, че деянието е
съставомерно, като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП са
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на установеното в хода на съдебното производство, съдът приема, че
извършеното от жалбоподателката нарушение е незначително и при констатирането му
административно наказващият орган е следвало да съобрази това. В рамките на
оперативната си самостоятелност е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в
тази разпоредба, преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя. В конкретният
случай, нарушението е извършено поради допусната техническа грешка. Видно от
приложената декларация е, че техническата грешка е допусната от трето лице при въвеждане
на данните. Пропускът е, че не са сверени подадените данни. Поради това деклараторът се е
ощетил със стойността на заплатената винетка, която не подлежи на връщане, но деянието
му не съставлява административно нарушение. Погрешно е посочена една буква от
регистрационния номер на автомобила, но това не е довело щета в бюджета. По делото
липсват доказателства за каквито и да е други противоправни последици от допуснатото
административно нарушение, както и доказателства жалбоподателката до настоящия момент
да има наложени административни наказания за такъв вид дейност. Видно е, че Р. не е имала
намерение да избегне заплащането на винетна такса и дори да има извършено
противоправно деяние, то е безусловно по-леко, в сравнение с обичайните нарушения от
този вид.
Съдът, съобразявайки крайно незначителна обществена опасност, преценявайки и
неговата обществена тежест, счита че деянието се явява „маловажен случай” на
административно нарушение, за което административно наказващият орган е следвало да
приложи разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН, т.е. да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Ето защо, предвид неприлагане разпоредбата на
чл.28, б.”а” ЗАНН, при наличието на основания за това съдът приема, че същото се явява
незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и като такова следва да бъде
отменено.
4
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателката. Последната е направила
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателката в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен по
делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой /л.7/. Следователно
претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият
орган, а това е А „ПИ“.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/
№********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено на
27.11.2020 г. в 13,04 часа нарушение по чл.139 ал.5 и 6 във вр. с чл.102 ал.2 от ЗДП с лек
автомобил "Фолксваген пасат" с рег.№ А5223МХ, за който не е заплатена пътна такса по
чл.10 ал.1 от ЗП, в община Дряново, по път I-5 км 118+999, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, е наложена глоба в размер на 300,00 лева, на основание чл.179 ал.3 във вр. с
чл.187а ал.1 от ЗДП като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на Л.
Г. Р. от гр. В. Търново, ул. " **********" №8, ет.1 ап.1, ЕГН ********** , сумата от 300
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5